Някои продукти имат способността да хванат любопитството и да не ми дадат мира, докато не ги опитам. Виждам пъстри картини, от които стомаха ми започва да стърже, без да зная какъв вкус ще усети небцето. Забавям във времето приготвянето на този продукт, струва ми се, че мога и без него. Понякога го забравям, отдавайки се на по-често използваните храни в ежедневието. Но изведнъж ми идва мисълта, че живота е кратък и вместо да отлагам за подходящ случай, си намирам такъв.
Откриване на непознатото
Любопитството е ключовата дума, която ме води към нови вкусове и аромати. Във всяка нова храна, която опитвам, търся нещо познато, нещо, на което да я оприлича. Е, в този случай мисля, че попаднах на нещо между захаросани портокалови кори с по-тръпчив вкус и захарен сироп с ванилия. Плодът кумкуат ми изглеждаше доста съблазнително, докато не го разрязах и опитах. Може да се каже, че е пълен с големи семена и никак не ми е сочен.
Едва ли бих го яла отново суров, просто не ми харесва. Термичната обработка с много захар е неизбежна. Не мога да повярвам, че съществува плод, който мога да откажа в сурово състояние.
За какво да го използвам?
Не си падам по много киселите и горчиви вкусове, идват ми малко в повече, ако не са допълнени от нещо неутрализиращо. Захар тук е вълшебната думичка. Ванилията е допълващия елемент, която омекотява първите два вкуса и невероятно ароматизира захарния сироп.
Малко след като изядох едно плодче захаросан кумкуат, за да опиша какво усещат вкусовите ми рецептори, в устата ми остава леко тръпчив и горчив вкус. Малко по-силен от джин с тоник през лятото и малко по-мек от не добре узряла райска ябълка. Не мисля, че мога да ям по всяко време от този плод. (За справка – обичам джин с тоник за разхлаждане и ям само презрели райски ябълки 🙂 ) Но мисля, че би бил подходящ и ефектен за декорация и то не само на десерти. Трябва да му измисля приложение.
Захаросан кумкуат с ванилия
Продукти:
- 250 г кумкуат
- 230 г захар
- 1 шушулка ванилия
- 150 мл вода
Плодовете кумкуат се измиват и се набождат на няколко места с дървен шиш. Поставят се в тенджерка и се заливат с достатъчно количество вряла вода, че да ги покрие. Плодовете се варят без капак 30 минути или докато омекнат. Отцеждат се.
Шушулката ванилия се разполовява по дължина, семената се остъргват с остър нож.
Заедно с шушулката се добавят към захарта и 150 мл. вода. Сместа се вари 5 минути на среден огън. Добавят се плодовете кумкуат и се варят 45 минути, докато станат прозрачни и сиропа се сгъсти.
Захаросаният кумкуат се оставя на стайна температура докато изстине. След това се изсипва в буркан и се съхранява в хладилник. Търси му се приложение и от време на време се опитва. 🙂
Как пък ни хрумна да правим едно и също нещо по едно и също време! Единствената съществена разлика е, че моите са нарязани 🙂
Някаква кулинарна интуиция, може би. 🙂
Йоана, това сладко е моя голяма тръпка. Открих го на остров Корфу,където е нац.забележителност и се използва за ликьор с подправка от анасон ,сладко и захаросани бонбони. От тогава не пропускам да си взема или да поръчам на някой да ми попълни резервите. Аз го използвам за хапване ,но и за коледния ми англииски кекс,със сушени плодове. Слагам го разрязан на две и когото попаднеш на него е просто върховно удоволствие.Бързам,още днес да си купя от пикадили,където съм виждала да го продават и да последвам заразителния ти примемер.
Здравей Йоана,
Хубави и интересни идеи! Ще ти бъда благодарна,ако намериш време да коментираш или представиш твоя поглед за френска нуга- сладолед,темпех и сайтан,както и домашно приготвяне на тофу.Ще очаквам с нетърпение отговора ти.
Успех!!!
Френска нуга, добре, но след постите.
Домашно приготвяне на тофу… темпех… сайтан – ще се вкарам в приключение. 🙂
Аз мисля,че щом в София има специален ресторант,където се приготвят тези продукти и ти ще успееш не по-зле от тях.За мене е интересно твоето виждане,което винаги е било оригинално!
Ще се постарая. Но, не си давам срокове. 🙂
Много обичам оригинални идеи за сладка, ще пробвам и това, дори само заради чудесните снимки и финалния коментар 🙂
Ще чакам с нетърпение,щом обещаваш.Желая ти приятна работа и здраве!
Здравей, Йоана, с удоволствие следя твоите кулинарни приключения, но за кумквата или (кумкуат както го наричаш ти) е един от най-вкусните и сочни плодове. Предполагам, че просто не си попаднала на читав. На вилата си имам малко дръвче, което започвам да бера от лятото, още докато плодчетата са леееко зелени и са божествено ароматни и вкусни!
Задължително пробвай пак с кумквата- дано попаднеш на сочен и вкусен като моя:)
Вероятно е да не съм случила на добри плодове. Тези, които приготвих ми се струват доста горчиви. Може би някой ден пак ще опитам. 🙂