Когато има да става нещо, то ще стане. Ние само можем да го забавим или форсираме. Ето защо казвам, че всичко е в ръцете ни и ако искаш добре свършена работа, трябва да си я свършиш сам. Независимо от усилията, спънките, безсънните нощи, ако надеждата и позитивната нагласа са в теб, шансовете за успех са големи. Тук не визирам някакви огромни, почти неосъществими блянове. Напротив, преди всичко трябва да сме реалисти, но с малка доза позитивност. В мен, май е инжектирана по-голяма доза. Но какво пък? Това ми помага да гледам с други очи на всичко и на всеки.
В тази връзка видя ли новия блог на Рос? РосиНанТ – пред очите, под пръстите. Не се учудвам на подзаглавието, защото Рос твори с пръстите си. Прави страхотни ангели, които облича в рециклирана хартия. Бели, с дълги розови коси, сини, със златни коси, с жълта рокля на сини цветя, люляков ангел, с жълтурче в червените коси – те всички имат душа. Рос обича да пише, да пътува, да снима и както сама казва за себе си тя е „хронично щастлива“. Колко заразително, Рос! 🙂
За новия и блог и новите гости в него, спомена, че още не е приготвила сладки (за почерпка). 🙂 Ето сега ти предлагам идея за есенни сладки с тиква. Всъщност, направо те предизвиквам да ги приготвиш, а аз да ги видя до някой ангел със златни коси и рокля в типичните есенни цветове. 🙂
Сладки с тиква и пълнеж от крем сирене с мед
По идея от sticktoyourhips.blogspot.com
От посочените дози се получават 40 броя слепени сладки.
За тестото:
- 350 г брашно
- 1 чаена лъжица бакпулвер
- 1 чаена лъжица сода бикарбонат
- 1 чаена лъжица канела на прах
- 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
- 1/2 чаена лъжица сол
- 115 г меко масло
- 200 г бяла захар
- 100 г кафява захар – muscovado
- 250 г сварена пюрирана тиква
- 1 яйце
- 1 чаена лъжица ванилова есенция
Брашното се пресява с бакпулвера, содата, канелата, индийското орехче и солта.
Маслото се разбива с двата вида захар. Добавя се тиквата и разбиването продължава докато сместа стане еднородна. Следват яйцето и ванилия. По малко се добавя брашнената смес. Разбърква се добре докато тестото стане гладко. Изсипва се в сладкарски пош с широк кръгъл накрайник.
В тава върху хартия за печене се правят кръгове с диаметър 2,5 см. Сладките може да се оформят с помощта на лъжица, като се направят купчинки на разстояние една от друга.
Пекат се на 180°C за 10-12 минути или докато се надигнат леко и започнат да придобиват светло кафяв цвят. Изваждат се от фурната и се охлаждат.
Слепват се по две с крем от сирене, сметана и мед.
За крема:
- 120 г крем сирене (аз използвах Филаделфия)
- 100 мл сладкарска сметана
- 2 супени лъжици течен мед
Крем сиренето се разбива с меда. Отделно се разбива сметаната на пухкав крем. Добавя се към крем сиренето. Всичко се обърква добре.
Много хубаво предложение и подходящо за подарък.Блога на Рос наистина е прекрасен!
Хубави неща, хубави! Ама като знам как се расте от тях на дупе и шкембе… Майчице!
Господин Апостолов, умереността му е майката. Може и хубаво, и вкусно и стройно. 🙂
А бе, то това е повече от ясно. Ама е лесно да се каже. Когато ми попаднат такива наистина вкусни неща, последното нещо, за което мисля, е умереността. И съм сигурен, че не съм единственият лакомник. Иначе щяха ли 60 % от българите да са дебели?
Представи си пухкава котка, която се е излегнала на прозореца и слънцето я е обляло. Така се чувствам и аз след твоите красиви думи-преливам от блаженство и току примигвам срещу монитора:) Благодаря ти!
Приемам предизвикателството ти и ще му отвърна още този следобед. Усмихна ме за дълго време напред.
Поздравления и наслука на Рос за новия блог, и на Джо за вкусното предизвикателство!! Wed:):)
Много вкусни сладки. Приготвих ги и всички вкъщи ги харесаха!
Прекрасни сладки!!!
Така примамливо ухаят , че ги опитах още преди слепването.
Йоана, правих сладките два пъти и обрах овациите на всички! Поздравления за прекрасния блог и благодаря за идеите! 🙂
Направих ги! Децата ги поизлапаха още преди да ги намажа с крем и да ги слепя. Станаха големи като меденка любимка – просто бухват много. Трябва явно на по-малки купчинки да се шприцоват. Надявам се втория опит да е по-добър и по-слепен! Благодаря, Йоана – страхотен ти е блога!
Сладките се невероятни! И аз ги правих, станаха също по–големи от тези на снимката и в крема сложих маскарпоне вместо крем сирене и малко сварена тиква, че ми остана и толкова бързо свършиха после, че ме хвана яд защо не направих двойна доза.
Йоана, страхотна рецепта!
За пореден път приготвям сладките. Гостите много ги харесаха, накрая дори трябваше да ограничаваме децата:) Благодаря ти Йоана!
Много ми беше приятно да те видя в Морската градина, във Варна!
Бъди здрава!
Случайности няма! И за мен бе радост да сме на едно и също място, по едно и също време. 🙂
Поздрави!
Това са ми любимите сладки, само като видя тиква и веднага се сещам за тях.Много благодаря за рецептата.
Привет! Рецептата е отдавна тук, но сега ми потрябва нещо подобно и се радвам, че изпълних тази. Хип-хип ура и благодаря! 🙂
Рецептата изпълнена без слепване с крем, като курабийки, колкото повече стоят по-хрупкави стават и мнооого се харесаха, и количество за цяла седмица похапване. Започвам нова доза 🙂
Здравейте!
Тук дали ще може да се замени тиквата с моркови?
Пюрето от тиква би могло да се замени с пасирани банани или пюре от ябълки. Ако се използват настъргани моркови, не съм сигурна, че консистенцията на сместа ще бъде достатъчно гъста, за да се получат неразливащи се сладки. Освен ако нямате нещо друго наум, не знам каква ви е идеята.