Макар и да не ми се иска, лятото си отива. Топлото слънце, родило цветове и аромати се оттегля, за да отстъпи място на приказната есен. Още малко дни ще мога да се радвам на топлината му и на богатството, с което ме дарява.
Въпреки че през всички сезони на годината на пазара могат да се открият всякакви плодове и зеленчуци, смятам, че сезонното хранене е добра диета. Всеки сезон носи със себе си продукти, които се конкурират с пъстрите си цветове и различни аромати. И несъмнено през лятото и есента изобилието от плодове, зеленчуци и билки е най-голямо.
Като че ли застрашена от последващата им липса, с настъпването на хладните дни искам да им се насладя, докато все още есенното слънце успява да ги ожари и да ги направи сладки и сочни. Имам много решения и не искам да чакам. Мога да ги съчетая в салата, предястие, супа, зеленчуково рагу или топъл хляб. Конкуренцията между изобилието превръщам в предимство, защото мога да комбинирам всичко с… всичко. Любопитството е водеща причина да съчетавам разнообразни продукти и подправки. Опитите са много. Но тук можеш единствено да видиш успешните и наистина заинтригувалите ме резултати от вкус и визия. Защото ти, читателят искаш да бъдеш сигурен, че всяка рецепта, която ти се предлага е изпробвана и успешна. Е, намерил си правилното място.
Есенното предложение в този пост съчетава топлината и аромата на изтока и Средиземноморието – патладжани и нахут обгърнати от уханен доматен сос със кимион, канела и кориандър, сервирани върху пухкав бял ориз. Гарнитурата от сладък карамелизиран лук омекотява силния вкус на подправките. Вкусвайки нещо такова се пренасям на друго място, където мога да усетя жаркото слънце, да помириша тревата и да докосна пръста родила всички блага, от които не мога да не се изкуша.
Задушени патладжани и нахут с карамелизиран лук и бял ориз
Рецептата е книгата Fat-Free Vegetarian
Продукти:
- 100 г нахут
- 1 голям патладжан
- 3 супени лъжици зехтин
- 2 скилидки чесън
- 1 глава стар лук
- 1/4 чаена лъжица смлян кимион
- 1/4 чаена лъжица смляна канела
- 1/4 чаена лъжица смлени семена от кориандър
- 200 г домати, нарязани на кубчета
- сол и черен пипер
- сварен бял ориз, за сервиране
За гарнитура:
- 1 глава стар лук
- 1 скилидка чесън
- 1 супена лъжица зехтин
- няколко стръка пресен кориандър или магданоз
Нахутът се накисва от предната вечер във вода. На следващия ден водата се изхвърля, налива се нова и се вари на умерен огън за 30-40 минути или докато стане напълно готов.
Патладжаните се нарязват на кубчета и се слагат в подсолена вода за 20 минути. Водата се изхвърля и патладжаните се измиват под течаща студена вода. Подсушават се и се оставят на страна.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно. Зехтинът се загрява в тенджера или дълбок тиган. В него се сотират лукът и чесънът докато омекнат. Добавят се подправките – кимионът, канелата и кориандъра и се разбъркват за няколко секунди докато отделят аромата си. Изсипват се патладжаните и се разбъркват добре за да се покрият с подправките. Сотират се за около 5 минути, след това се добавят доматите, изцеденият нахут, сол и черен пипер на вкус. Ястието се покрива с капак и се вари 20 минути.
За гарнитурата, лукът се нарязва на полумесеци, а чесънът на филийки. В малък тиган се загрява зехтинът. Добавят се лукът и чесънът и се готвят докато придобият кафяв цвят и станат почти хрупкави. Разбъркват се често.
Сервиране: Оризът се разпределя в чинийки според порциите или в голяма сервизна чиния. Върху него се изсипват задушените патладжани с нахута. Гарнират се с карамелизирания лук и пресен кориандър или магданоз.
В сайта на Даниела от „http://vkuhniata.wordpress.com/2009/09/15/sach-with-chicken-and-vegetables /има отдавна подобна рецепта .Правин я и е много вкусна
С това „анонимен“, чак се стреснах. 🙂
Двете рецепти (моята и на Даниела) никак не са идентични. Зеленчуците се различават, едната е постна, другата с месо. Едната е задушена, другата на сач. Едната е богата на подправки, в другата те са сведени до минимум – само сол и черен пипер. Не виждам прилика.
Както винаги добре поднесени като снимков материал а и като съдържание.Проявявам интерес към рецепти с нахут .Като разгледах по горния коментар видях в сайта ,че има подобна рецепта с нахут и патладжани/подробностите не запомних/.Поздравления.
Линка, който е посочен е рецепта за сач с пиле и зеленчуци, следователно сравнявам двете рецепти. Анонимен да посочи подобната, ако има такава.
Подобна рецепта наистина има, верният линк обаче е http://vkuhniata.wordpress.com/2009/08/07/chickpea-and-aubergine-stew/. Специално за Анонимен искам да отбележа, че в случая въобще не може да става въпрос за копиране, защото и двете дами (Йоана и Даниела) са посочили изрично източника на рецептата и не претендират за авторство! Искам още да му напомня, че ние не очакваме от съставителите на кулинарни блогове да ни представят непременно авторски рецепти, а да преоткриват и да ни насочват към интересни повече или по-малко популярни съществуващи такива. Освен това начинът на представяне е онова, което прави даден постинг уникален. И накрая, всички ще се съгласят, че не може съставителят на кулинарен блог преди всеки постинг да провери десетките хиляди подобни сайтове и блогове дали случайно някъде вече няма нещо подобно. Това би било абсурдно!
Йоана, не обръщай внимание на злобни анонимни коментари! Продължавай да чарoдействаш в кухнята и да ни очароваш! Поздрави
Много вкусно се получи. Благодаря за рецептата и подробните обяснения!
Йоана, имам желание да пробвам рецептата, но не разбрах гарнитурата как се карамелизира. По описанието в рецептата просто ми прилича на запържен лук с чесън.
Не съм кулинарен експерт и за мен карамел автоматично означава наличие на захар. 🙂
Всички зеленчуци и плодове съдържат естествени захари. Лукът също. В процеса на термичната обработка на лука захарите в него се карамелизират. Това трябва да стане на слаб до умерен огън, с често разбъркване. Процесът може да отнеме от 15-20 минути до 40 минути, зависи какво е количеството на лука.
Ако се обработи на висока температура в някаква мазнина, това вече е запържване и процеса трае кратко време, защото иначе лукът изгаря.
Карамелизираният лук е приятен на вкус, леко сладникав. В тази рецепта се обработва докато стане хрупкав и тъмен на цвят, но може да се остави и по-мек с кехлибарен цвят.
Това ядене ще намери достойно място този сезон в дома ни. Прави се толкова лесно (и бързо, това е ключово).
В момента го похапваме с марокански кус-кус вместо бял ориз и си облизваме пръстите.
Мерси за хубавите рецепти и дано имаш време по-честичко да ни изненадваш с нови вкусотийки.
Много вкусно – само на цвят не го докарах толкова апетитно червено. Чак се учудих да не съм пропуснала червения пипер или просто зависи от доматите. Но комбинацията с канела е много приятна – никога не би ми хрумнало да я добавя към ястие, което не е сладко. Винаги идвам тук когато искам да разнообразя трапезата ни с нещо интересно.
Отново много интересна комбинация. Канелата наистина придава много интересен вкус. Обаче много лесно се предозира. Особено ако е оргинална пт качествен магазин. И един въпрос – ориза и нахута не се ли бият вкусово?
Предполагам, не сме свикнали с подобни комбинации, защото не са традиционни за нашата кухня. Но за близкоизточните кухни и за някои щати в САЩ, комбинация от ориз и различни варива е често срещана. За близкоизточните рецепти, оризът обикновено е дългозърнест и ароматен като басмати или жасминов, с които се приготвя пилаф. Той може да се комбинира с разнообразни бобови и зеленчуци или да се използва като добавка към кърита приготвени с тях. В други рецепти, от други национални кухни се комбинират бял, кафяв или черен ориз с боб, например.
Не смятам, че вкусът на ориза и бобовите се бият, защото обикновено такива ястия са добре подправени, понякога и люти. Комбинацията от подправки тук, заедно с използваните зеленчуци и начина на термична обработка, по-скоро дават доминиращия вкус на ястието. Разбира се, няма как да не се вземат под внимание и ароматите, вкусът и текстурата на основните продукти (оризът, варивата, зеленчуците), но те по-скоро се допълват именно от специфичните комбинации от подправки.
Благодаря за обяснението Йоана. Ще го пробвам още довечера, макар, че не съм съвсем сигурен в качеството на зеленчуците през този сезон.
Току що направих рецептата. Уникална!!! Благодаря, Йоана!
много добра рецепта
Здравей Йоана,
Бих искала да те попитам как приготвяш белия ориз, за да остане пухкав, а не сплъстен?
Трябва дългозърнест ориз като басмати. Необходимо е добре да се измие от нишестето под студена течаща вода, като леко се претрива с пръсти през това време. Вари се обикновено в съотношение 1:2 (една част ориз с две части вода) под капак на умерен към слаб котлон за около 10 минути. След това, без да се отваря капака тенджерата се отстранява от котлона и се оставя така около 15 минути. Оризът след това се разрохква леко с вилица и се серивра. Виж примерна рецепта за пилаф в тази публикация.
Страхотна рецепта, аз леко импровизирах като добавих червена чушка към зеленчуците и използвах киноа вместо ориз за основа. Стана чудесно.