Първата рецепта, която приготвих от новата ми кулинарна книга със съвременна гръцка кухня са тези тиквички в доматен сос и сирене фета. Много подходящо леко ястие за летните горещини. Зеленчуците са за предпочитане в този сезон и е истинско удоволствие да си избирам сама зарзавата от пазара.
На пазарите, който се провеждат веднъж или два пъти седмично във всеки един квартал на Атина има огромно разнообразие от плодове, зеленчуци, маслини, ядки, риба и морски дарове.
Пазара започва рано сутринта и свършва до 2-3 часа следобед, когато търговците успеят да продадат стоката си.
Надвикват се един през друг, а опитването на плодове става съвсем естествено, без някой да ти прави забележка. Може да чопнеш грозде от тук, да ти срежат пъпеш там и ако ти харесват да си купиш. На пазара всяка стока има цена и пазаренето не е много прието. Към края, когато наближи 1 часа следобед и лятното слънце започне да напича все по осезаемо, търговците започват да намалят цените на стоката за да успеят да я продадат и да си ходят. Тогава е и най-подходящото време за пазаруване.
Гражданите (предимно жените) се запътват към пазара с пазарските си количките, които масово се използват за целта, защото пазаруването става за една седмица напред и количествата, които се купуват са големи. Почти никой не носи торби в ръка.
В Гърция, тревата не я ядат само тревопасните животни. На почит са всякакви зелении, които обикновено се приготвят на салата, като се сваряват и се подправят единствено със зехтин, лимонов сок и сол. Един по-познат бурен, който се консумира е щир. На останалите треви дори не им знам имената на български.
Още един зеленчук, на който не запомних името е това зелено нещо, което отвън напомня на пъпеш и тиквичка, но всъщност е някакъв вид краставица. В средата на зеленчука има големи семки измежду влакнесто месо (подобно на пъпешовите), дебела кора, хрупкава текстура и вкус на краставица.
Ето с тези прекрасни тиквички приготвих настоящата рецепта. С кръглата си форма са много подходящи за пълнене, но вече си бях наумила да ги запека със сирене фета.
Освен това в рецептата се използва гръцко сирене гравиера (γραβιέρα), което е твърдо жълто сирене от овче мляко (понякога с примес на козе мляко) с лек сладникав и ядков вкус. Използва се както за трапезно сирене, така и за поръсване на ястия (паста или печива). Сиренето се приготвя на големи кръгли пити, които в магазина се нарязват на по-малки парчета или ако клиента желае, сиренето може да се настърже в момента на пазаруването и да бъде готово за употреба.
Запечени тиквички в доматен сос и сирене фета
Продукти:
- 1 кг дребни тиквички
- 200 г сирене фета
- 50 мл зехтин
- 4 малки домата
- 1 глава стар лук
- 2-3 стръка пресен джоджен
- 4-5 стръка пресен магданоз
- 50 г настъргано сирене гравиера
- сол и черен пипер
Тиквичките се нарязват на по-едри парчета.
Доматите се срязват с остър нож на кръст от долната страна и се потапят за 30 секунди във вряла вода. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се пускат в съд с ледена вода. Обелват се и се нарязват на кубчета.
Зехтинът се загрява в дълбок тиган или тенджера и в него се сотира нарязаният на полумесеци лук. Добавят се доматите, сол, черен пипер и когато заврат към тях се изсипват тиквичките и нарязаните джоджен и магданоз. Варят се 10 минути.
Фурната се нагрява на 180°C.
Тиквичките с доматения сос се изсипват в тава. Върху тях се разпределя нарязаното на кубчета сирене фета и се поръсва с настърганото сирене гравиера.
Пекат се 30 минути докато сирената се разтопят и придобият златист цвят.
След като се опече ястието се оставя за няколко минути да се охлади и се сервира.
Забележка: Ако е необходимо, още в началото към доматения сос се слага малко вода, но трябва да се има предвид, че по време на печенето тиквичките отделят от собствената си вода. Аз добавих, но в последствие се образува голямо количество сос, което попречи на тиквичките да станат малко по-хрупкави докато се пекат.
Още тази вечер ще опитам рецептата !
Йоанче, възхитена съм от твоята личност! На едно място – съвкупност от талант ,интелигентност , сръчност,финес и усет към красивото ,истинското ,качественото. Решила съм ,че всяка една рецепта от теб ще бъде изпробвана от мен . Представяш нещата толкова красиво , че човек се изкушава само от снимката, а направили ястието ,тогава се омайва изцяло.Направих Галактопурико- стана невероятно превъзходно! Страшен фен съм ти! Успех и късмет ти желая във всичко мила!
Наистина приятен блог.
Гравиера е всъщност швейцарското груйер (Gruyère).
И друго нещо от мой опит – настърганото сирене отгоре обикновено е за хрупкавост, която се постига с гретениране. Поръсва се в последните 3-5 минути от печенето и след това фурната се усилва до максимум. Получава се златист цвят. Но това е в италианската и френската кухня.
Анонимен, благодаря ти, но не си съвсем прав. Гръцкото сирене гравиера се произвежда от овче мляко и има контрол за произход, който не позволява друго сирене да се нарича така ако не е произведено в Гърция с патент. Същото се отнася и за грюер, което се прави от краве мляко и може да се нарича така само ако се произвежда в Швейцария.
Съгласна съм, че най-близкият вариант на гравиера е грюер, но те не са едни и същи сирена.
Аз не разбирам много от запазени марки. Знам само, че гравиера е адаптацията на груйер на гръцка почва. Даже на италиански думата за груйер е грувиера и доколкото разбирам, то е проникнало времето на италианското владение на Крит. По разни готварски книги и блогове когато го споменават в скоби слагат груйер като синоним. И уикипедиа го дава така. Разбира се, разлика има, както има разлика между овчето и кравето бяло сирене, или моцарела ди буфала и другата мека моцарела.
А за запазените марки имам едно наум. На практика за мен те нямат голямо значние. Те са повече въпрос на политическа амбиция. Нали гърците запазиха своята фета като марка, за да не може извън страната да се продават сирена от други страни под същото познато вече име, като българска фета например. Има разлика между гръцка фета и българско сирене, но за мен тя е същата като измежду различните видове български бели сирена. Въпросът е интересен, защото навява на мисли за кулинарна адаптация, защото едно време когато е било пренасяно и модифицирано не е имало запазени марки, а сега за съжаление има. 🙂
Благодаря и ще опитам рецептата. Записах си и други рецепти. Поздрав!
И аз ти благодаря. 🙂
Приготвих ги с българско овче сирене и кашкавал и станаха много вкусни. Не добавих вода, но пак се получи доста сос, който също е вкусен
И аз го направих, стана наистина много вкусно! Е, модифицирах го с българско сирене, защото намерената „Фета“ беше с палмово масло и реших да пропусна; Гравиера-та замених с гауда…освен това, за да елиминирам мнооогото сос на доматите – чукнах 2 яйчица 😉
Днес и аз ги приготвих с козе сирене и кашкавал >Стана много вкусно ,но ще помисля за този сос ,който е доста и е вкусен ,но е стествено е прозрачен .Поздравления
Стана чудесно и като визия, и на вкус- одобриха го дори моите заклети месоядни 🙂
Благодаря, Йоана!
Здравей, както винаги чудесна рецепта. Този странен зеленчук, който си снимала, мисля че се нарича патисони. И в България се отглежда, но много рядко. В Стара Загора имаше консервна фабрика и там ги правеха кисели или мариновани. Наистина са уникално вкусни.
Ами, не знам как се казват.
Патисоните са друг вид тиквичка – плоска и много капризна за отглеждане. Повече ето тук.
strahotna recepta 6te q prigotvqm 4esto.blagodarq
Изумително е как нещо толкова семпло на пръв поглед е съчетало такива приятни вкусови качества.Благодаря ти и за тази рецепта! И ти пожелавам много любов в празничните дни !
Скъпа Йоана, разбрах коментиращите как са заменили фетата и другото сирене, но не разбрах ти с какви налични на БГ пазара продукти би ги заменила. Аз вчера приготвих тиквички, но вместо с домати ги залях с яйца и прясно мляко, и сложих на бучки краве сирене и кашкавал. Но не съм доволна от резултата, а и пуснаха доста сос. Ще се радвам да мога да пригодя твоята рецепта към възможните тук продукти. Желая ти здраве и красива есен!
В тази рецепта бих заменила фетата с Дунавия и гравиерата с пармезан. Едното е леко и кремообразно, другото твърдо и ароматно.
Следвайки рецептата с гореспоменатите алтернативи, надявам се ще се останеш доволна от резултата.
Благодаря! Ще опитам и ще споделя. (Мило е как намираш време да отговориш и на коментарите ни! 🙂
Направих ги с българско по-високо маслено сирене и български едногодишен овче кашкавал и се получи страхотен резултат. Лесна, бърза много сполучлива рецепта. Благодаря, Йоана!
Здравей Йоана,
Благодаря за вкусната рецепта и поздравления за чудесния ти блог!
Може да погледнеш при мене как се получи:
http://lecker-mit-gerim.blogspot.de/2014/08/gebackene-zucchini-in-tomatensoe-und.html
Това ще е по-хубаво с патладжан.. Ще го направя с патладжан 🙂 🙂 Мерси за лесната и вкусна рецепта!!
Зеленчукът на снимката след щира се нарича момордика, мисля. Много е популярен в Молдова.
Прекрасна лятна и лека рецепта! Много вкусно се получи! 🙂 Благодаря 🙂
Днес изпълних рецептата, за съжаление без сирене Фета, с нашенска извара и едно италианско сметаново сирене. Прекрасно се получи, следващия път обаче задължително ще се снабдя с необходимите сирена, защото моето сирене се разтопи и стана на конци.Но вкусът на ястието е отличен!