Когато бях малка, редовно прекарвах летните ваканции на село, в безгрижие и много игра. Tичайки в градината с боси крака, се хвърлях от едно стръкче цвят на друго, правих си букети, събирах камъчета. Дядо беше през целят ден на полето, а баба шеташе из къщи и се грижеше за животните в двора. Тази баба, на която съм кръстена, правеше най-хубавите селски пити и най-хубавата домашна халва. Приготвяше я с масло, захар, брашно и орехи. Обожавах да ям от тази халва, топяща се в устата. Така и не се научих да я приготвям. Нямам рецепта за нея, а баба вече я няма за да ми каже как се прави. Ще си остана с вкусният спомен за бабината халва.
Приготвих, обаче друга халва. Не искам да я наричам грис-халва, защото много хора си правят лоша асоциация със спомени от детската градина, където на децата се даваше сварен грис с мляко.
Халвата наистина се приготвя с грис, но в нея има и бадеми и сладък ароматен сироп. Подправките в сиропа са канела, кардамон и цитрусови кори. Изпеченият сусам, с който се покрива халвата е завършекът на този постен и лесен за приготвяне десерт.
Реших, че ще е по-добре да нарежа халвата на малки кубчета и след като ги овалях в сусам, ги поставих в хартиени чашки за бонбони. По този начин десерта е лесен за пренасяне и удобен за поднасяне.
Другият начин да се поднесе е да се нареже на по-големи порциони парчета. Направих няколко такива във форма на цвете (с форма за сладки), като овалях в сусам само външните стени на „цветето“, а в средата подредих няколко опечени бадема в кръг. Това е само като идейка да сервираш халвата като десерт, на всеки индивидуално.
Продукти:
- 400 г пшеничен грис
- 60 г сурови бадеми
- 700 мл вода
- 340 г мед
- 150 г кафява захар
- 100 мл олио от гроздови семена или от рапица
- 1 пръчка канела
- 1 зрънце кардамон
- 1 чаена лъжица прясно настъргана лимонова кора
- 1 чаена лъжица прясно настъргана портокалова кора
- 100 г сусамово семе
На среден огън се нагрява широк тиган с незалепващо покритие. В него се изсипва сусамът и се запича за няколко минути, докато придобие златист цвят. Разбърква се често за да не загори и да се опече равномерно. В тигана не се слага мазнина.
Опеченият сусам се изсипва в дълбока чиния и се оставя настрана, докато дойде ред да се използва.
Подходяща тава се покрива с хартия за печене, като краищата и остават да стърчат навън. Използвах тава с размери 30×23 см., но може да се използва и друга, според желаната дебелина на халвата.
В тенджера се смесват водата, медът, захарта, подправките и цитрусовите кори. Сиропът се оставя да заври, след това температурата се намалява и сиропът се оставя да къкри 10 минути.
Бадемите се смилат фино и се смесват с гриса. Изсипват се в дълбок тиган и към тях се добавя олиото. Сместа се разбърква и се слага на умерена температура на котлона. Грисът трябва да се запече, докато стане златист. Разбърква се често. Това отнема около 15 минути.
Готовият сироп се прецежда през фина цедка и се добавя към бадемите с гриса. Всичко се разбърква много добре (все още на котлона), докато се получи еднородна консистенция.
Сместа се изсипва в подготвената тава, разпределя се равномерно и се заглажда на повърхността. За да не лепне докато се изравнява се използва лъжица или шпатула намокрена с вода.
Халвата се оставя да изстине.
Нарязва се на кубчета или други форми и се овалва в опечения сусам.
Забележка: Бадемите, които използвах за допълнителна декорация са запечени за 6-7 минути във фурната на 180°C. Разбъркват се през 1-2 минути, за да не загорят и да се опекат равномерно. Оставят се да изстинат напълно преди да се използват. Стават леко хрупкави, не прекалено изпечени и са превъзходно допълнение към халвата.
Ей муци, ние вкъщи имаме рецептата за онази халва :). Не се шегувам, знам много добре за какво говориш! Ще я взема от мама –
Супер! Чакам да ми я изпратиш, пък аз ще я пробвам.
Невероятна си, Йоана, както винаги.
Завърна ме във времето, когато бях малка и гледах как дядо ми правеше тази халва от грис.Той й беше голям майстор, още помня вкуса.Ще опитам да я направя, защото изглежда чудесно.Благодаря за рецептите и за блога въобще.
Адмирации.
Чудесна рецепта! Аз правя нещо подобно, но използвам масло вместо олио и накрая запичам оформените хапки за 10 – 15 мин. във фурната. Получават се нещо като бонбони със златиста коричка. Много приятели са се чудили от какво са направени бонбоните ))
Maria, твоят вариант звучи интересно. Ще трябва да се пробва. 🙂
Йоана, ще се получи ли ако се използва слънчогледово олио?
О, разбира се. 🙂
Използвах олио от гроздови семена, защото няма характерен аромат, а и е полезно. 🙂
Здравей, Йоана!
Съжалявам, че чак сега попадам на твоя блог. Толкова много и интересни рецепти на едно място не бях виждала!
Обожавам грис халвата, но винаги ми е ставала много мазна ( по една стара готварска книга). Поради това се отказах от нея.Радвам се, че намерих твоя вариант. Още днес ще го пробвам.
Какво стана с рецептата на халвата с орехи? И нея обожавам също…:)
Добре, че ме подсети. Като скачам от една тема в друга и бях забравила за халвата с орехи, която баба ми правеше. Ще трябва да изпитам някоя и друга рецепта, че нямам наследство от бабината. 🙂
Ще чакам с нетърпение – като ученичка, ми бяха любими халвичките, опаковани в целофан, с орехи… Сега май само на Етъра съм виждала такива.
Здравей! В сайта на списание „Меню“ намерих рецепта за халва с брашно, масло и ядки: http://www.menumag.bg/recepta/khalva . Наскоро правих твоята грис-халва и когато видях другата рецепта, се сетих за теб. Дано да ти е полезна.
Изглежда и най-страстният фен на „Меню“ може да пропусне нещо важно. Хей, благодаря ти!
Не знам дали защото моята баба препичаше брашното или може би е карамелизирала захарта (нямам спомен за второто), но нейната халва беше кафява. И все пак, тази рецепта най-много се доближава до това, което търся. Благодаря ти отново!
Изглежда страхотно…много обичам грис-халва.Само не съм съгласна с едно…МЕДА не се подлага на термична обработка!Не само си губи качествата,но и става отровен! Аз когато готвя с мед винаги го прибавям след като смъкна тенджерата от котлона.
Направих вчера този десерт и искам да споделя, че е много вкусен! И аз не съм много запалена по гриса, но имах отворена кутя в шкафа и като забелязах, че се е появил молец (молците за разлика от мен явно си умират за грис), реших спешно да го оползотворя и избрах тази рецепта. Количеството, което се получи накрая ми се видя много голямо, но днес виждам, че вече сме наполовина на сладкиша, така че следващият път отново ще направя пълна доза, а не половина както си помислих вчера. Единствената ми лична корекция е по отношение на сладостта (сложих 100 грама по-малко мед), но аз си знам от опит, че рецептите на Йоана са сладички за моя вкус и редовно си намалявам сладките съставки. Още веднъж да кажа, полезно и вкусно! Препоръчвам го…
По отношение на коментара на Миглена Георгиева за меда порових из немските интернет страници и не видях никъде предупреждение да не се затопля. Имам и конкретен цитат от книгата на Jutta Grimm „Vollwert-Naschereien“, на страниза 24: „Leider lässt es sich bei manchen Rezepten nicht vermeiden, den Honig zu erhitzen. Die Vorteile des Lebensmittels Honig gegenüber dem Zucker sind dennoch überragend.“ (За съжаление при някои рецепти не може да се избегне затопляне на меда. Предимствата на меда в сравнение със захарта въпреки това надделяват).
Много сърдечни поздрави на всички запалени готвачи, Теди
Аз също откривам в предишни мои рецепти острата нужда от редуциране на захарта. Обаче, в последните рецепти за десерти има тенденция захарта да е достатъчна, искам да кажа не прекалено много, което е умишлено от моя страна. Явно съм се поправила. 🙂 Имай това предвид отсега нататък.
За меда, отлично изказване. В някои рецепти е неизбежно. Който не иска да го загрява, избира друга рецепта, лесно е.
Благодаря ти за обратната връзка за този десерт. Много се радвам, че ви е харесал.