… и аромат на канела и ром. Докато го приготвях Вальо дойде при мен и каза: „Колко е хубаво при теб, в кухнята“. Разбира се, тези аромати те стоплят и създават уют в дома, колкото и слабо да е парното. 🙂
Не се съмнявай, че тарта е постен. След като открих рецептата за постното ронливо тесто, нямах търпение да я изпробвам. Плънката приготвих по мой вкус. Имах доста голямо количество дребни ябълки от градината на баба, а една дюля прибавена към пълнежа, допринесе за още по-богат аромат и сгъстяване на соса. Прибавих задължителната канела и есенция ром.
Продукти за тестото :
- 120 г бяло брашно
- 40 г пълнозърнесто пшенично брашно
- 30 г орехово брашно /или фино смлени бадеми/
- 60 г пудра захар
- щипка сол
- 80 мл олио
- 3 супени лъжици студена вода
В купа се смесват всички сухи съставки. Добавя се олиото и сместа се разбърква с пръсти, докато стане на трохи. Добавя се по малко водата. Оформя се тесто на топка и се оставя на стайна температура да отлежи. През това време приготвих пълнежа.
След като отлежи около 30-40 минути, тестото се разпределя с пръсти в тавичка за пай. Заглажда се на дъното и се оформя ръб по стените на съда. Пече се в предварително нагрята на 180°C фурна за 15 минути, като се покрива с фолио. След това време фолиото се маха и тестото се допича още 5 минути. Оставя се да се охлади.
Продукти за пълнежа:
- 500 г ябълки
- 250 г дюля
- сокът от 1/2 лимон
- 150 г захар
- 1/2 чаена лъжица канела
- 1 чаена лъжица есенция ром
Ябълките и дюлята се обелват и почистват от семките. Нарязват на се на малки кубчета. Поръсват се с лимоновия сок, добавя се захарта и се слагат на умерен огън. Плодовете се варят 40 минути, докато омекнат и не остане вода в соса.
Махат се огъня и се добавя канелата и есенцията ром. Оставя се да се охлади.
Пълнежа се разстила върху опеченото тесто. Тарта се поръсва обилно с пудра захар.
mislia che e mnogo vkusen.
Става още по-вкусен, след като постои няколко дена. Тогава хрупкава основа попива аромата на плодовете и сладкиша се превръща в неустоим десерт. 🙂
Страхотна идея за постно ронливо тесто ! Ще изненадам французите 🙂 благодаря ти !
Йоана, това е фантазия… 🙂
Първият пай, който правя в живота си, и то направен напук на повредената ми фурна (докарала е 2 степени: печеш/не печеш, имам само трима електричари в семейството…)
Имах киселички ябълки, добавих сушена кайсия и слива и шепа червени боровинки и… е труден за описване на вид, и вкус, и аромат 🙂
Може да се гордееш със себе си. Фантазията от аромати сама си я създала (браво!), но да направиш първия си тарт с постно ронливо тесто си е за голяма похвала. 🙂
Ронливото тесто с течна растителна мазнина е по-трудно и изисква повече опит от приготвянето на същото тесто с масло.
Но тази рецепта е наистина добра. Радвам се, че я опита.
Хм, ето психологическия момент – когато човек не знае, че нещо би трябвало да е трудно, не се сдухва предварително, и взима, че успява 🙂 А избрах рецептата просто защото нямах достатъчно масло, и някак не ме и привличаше мисълта за студените продукти и бързата работа с тях.
Благодаря ти за похвалата, ей сега стартирам с гордеенето 🙂 Със сигурност ще повторя, и то скоро, и даже ми се струва, че ще експериментирам какво още отива на тази вкусна бисквитена основа.
О, какво начало на поста!!!! Много ме разсмя!
За парното! И за измръзналич(вероятно) Вальо!!! Предтсвям си колко уютно се е почувствал с тези ухания!!!
Йоана, има вкъщи един или два компота от ягоди. Мисля тях да използвам за такъв тарт- и без това плодовете не са свежи и вече веднъж да били варени. Как мислиш, ако добре отцедя ягодите и ги разбъркам с натрошени бадеми, малко карамфил ( наш Тодор не обича канела) и примерно….трохи от бисквити, че да не е много мокро, дали ще се вдлети?
Може да опитам и да споделя!
Поздрави☼
Да, опитай – в това е истината. На теория нещата са лесни, на практика се получава различно, понякога добре, понякога не толкова.
Аз не бих сложила бисквити. Виж как ще се получи след добавянето на бадемите (ако са по-фино смлени може да са достатъчни да оберат влагата) и ако има още влага бих добавила кокосови стърготини или фини овесени ядки, които след като престоят в сместа няма как да не я сгъстят и да попият излишната течност.
Само с опит може да се убедим. Това, което казах по-горе също е теория. 🙂
Да, супер, не знам как пък ми избягаха овесените ядки от главата 🙂
И ще се опита, няма как, това е истината! Благодаря за съвета и като стане, ще пиша, даже и да е зле 🙂
И се извинявам за многото „type“ грешки, които съм допуснала, направо не се чете, а се разшифрова 🙂
☼