Обещах на приятели да приготвя нещо с патладжани. В момента, в който ми подхвърлиха идеята вече знаех какво ще направя. Бях си набелязала тази рецепта от известно време насам и ето, че сега дойде и нейният ред.
Рецептата е италианска и в нея прекрасно се съчетават патладжани с пармезан и моцарела, сервирани със зеленчуков сос. Основната подправка е пресен босилек. Предварителната термична обработка на патладжаните е пържене, но аз реших да не ги омазнявам прекалено и затова ги запекох във фурната с малко зехтин.
Рецептата е за 4 порции, които могат да се сервират като предястие или лека вечеря.
Продукти:
- 2 патладжана (500 г)
- 2 моркова
- 1 глава стар лук
- 3 скилидки чесън
- 1 стрък селъри
- 4 супени лъжици зехтин
- 2 супени лъжици бяло вино
- 400 г домати
- 2 топки моцарела
- 3-4 супени лъжици настърган пармезан
- 2 стръка пресен босилек
- сол и черен пипер
Патладжаните се нарязват на колелца. Посоляват се обилно със сол и се оставят за 20 минути, да се отдели горчивия сок. След това се измиват под студена течаща вода и се подсушават. Нареждат се в тава върху хартия за печене. Заливат се със 2 супени лъжици зехтин и се пекат 20 минути в предварително загрята фурна на 200°C.
Доматите се срязват отдолу на кръст с остър нож. Слагат се във вряща вода за 1 минута. Изваждат се с решетъчна лъжица и се потопяват в ледена вода. Обелват се люспите и доматите се нарязват на едри кубчета.
Лукът се нарязва на полумесеци, морковите и селърито на къси пръчици, чесънът и половината от босилека на ситно.
Загряват се 2 супени лъжици зехтин. Слагат се лукът, чесънът, морковите и селърито, съдът се похлупва и зеленчуците се задушават за 15 минути. Изсипва се виното и се разбърква. Добавят се доматите и босилека. Сосът се оставя да ври похлупен 40 минути. Ако остане без течност се добавя малко зеленчуков бульон или вода. Накрая сосът се подправя със сол и черен пипер и се изсипва в тавичка.
Моцарелата се нарязва на колелца. Върху зеленчуковия сос се подреждат 4 кулички както следва – патладжан, поръсва се с малко пармезан, слага се кръгче моцарела и листо босилек, пак патладжан, пармезан, моцарела и т.н. като една куличка се състои от 4 кръгчета патладжан, а най-отгоре се слага моцарела.
Запичат се в предварително загрята фурна на 180°C за 20 минути или докато се зачерви моцарелата. Куличките от патладжани и моцарела се сервират със зеленчуковия сос, гарнират се с листо босилек и настърган пармезан по желание.
Ех Джо истинско изкушение си измислила. Чувствам се и поласкана за това, че си обърнала специално внимание на вкусните патладжани и си ги омагьосала в тоя рецепта.
Има ли нужда да се употребява чуждицата селъри, когато това си е целина – в случая се използват листата на целината. Тъжно ми е за българския език…
Има нужда. Аз приемам думата. Вече се бях обяснила по-този случай в друга рецепта със селъри. 🙂
Селъри са крехките дръжки на вид целина, които може да се консумират сурови. За разлика от нашенската, така позата целина, на която се използва корена и листата. Все пак е необходимо да се уточни, кое точно се използва. Чуждицата се приема в нашия език именно за разграничаване и вносители и търговци отбелязват тези крехки дръжки с етикет селъри.
Здравей, Йоана! 🙂
Исках да приготвя нещо с патладжани и докато си харесам рецепта поразгледах в нета. В ето този сайт http://recepti.hemuz.org/1280/рецепти-без-месо/патладжани-с-моцарела-и-зеленчуков-со/ са копирали рецептата дословно, че даже и снимката. Споделям го, защото доколкото видях нямаше посочен линк към твоя сайт, както според мен е редно да бъде.
Поздрави от мен, залавям се с патладжаните и благодаря за рецептата! 🙂
Благодаря ти Ася. Знам този сайт с летящите мартеници. 🙂 Има още няколко откраднати рецепти и снимки там. Опитвам се да коригирам недоразумението на „автора“.
Не съм прегледал всичко, но вегетарианските рецепти са доста интересни и много приятно поднесени като език, фотографии, настроение. Тонът в коментарите също.
Затова и с желание да помогна в желанието на Йоана да се усъвършенства, ще се присъединя към мнението, че се внася неприятен „вкус“ с охотата, с която ползва чуждиците. Например, както в случая: „селъри“ си е просто английската дума за „целина“. И аз не вярвам, че ако на английския пазар започне да се разпространява целина, тя ще бъде разпространена като „celina“, например. Но това е въпрос според мен на чувство за национално достойнство, независимо от етническия произход.
Както и не вярвам гърците да пуснат българско саламурено сирене под наименование „sirene“.
Но чуждпоклоннството е стара отрицателна черта на българите посочвана още от Паисий и впоследствие гениално пресъздадена в „Криворазбраната глобализация“.
Според мен запазването на националната идентичност не само не би трябвало да пречи на обединението на хората, но дори го подсилва, като засилва импулса да се опознаем. Защото ако на всички ни са любими холивудски актьори, кока кола и Макдоналдс, колко много би се обеднил света, без италианска, френска, гръцка, българска, немска, китайска, индийска, мексиканска, арабска, еврейска кухня… Без френско, българско, италианско, полско, руско кино, изобщо изкуство. Без красотата на арабската поезия, хайку, тракийското изкуство…
Е, ще се облагодетелстват няколкостотин транснационални компании и няколко хиляди супермафиоти… Но мисля, че Бог има друго предвид.
Йоана здрасти казвам се Пламен, и уча в гимназия по туризам (да бившия ТОХ). И аз като тебе обичам повече сладките работи ама сега имам състезани по готварство мисля да направя това ястие обаче тва СЕЛАРИ целина ли е? И бялото вино трябва ли да е някаква определена марка няма да копувам най евтиното ама да знам днеска направих една тренировка ама един лош дъх изкарах дето не ми хареса и мисля че е от калпавото вино ама ше измисля нещо само тва селари не сам сигорен какво си имала предвид
П.С. А и ако ми препоръчаш някакво рибно основно ястие ще ми станеш приятелка
П.С. 2 Преди да си ме помислила за откачен маняк на тема храна ше ти кажа не съм 🙂
Потърси селъри в по-големите хранителни магазини. Нейният вкус е по-мек от този на главата целина, която познаваме.
Каквото и да готвиш с вино избери такова, което ще пиеш с удоволствие. Забрави за Керацуда-та и картонените кутии.
И най-важното – вмъкни нещо от себе си в рецептата. Импровизирай с аромати, форми и т.н.
Успех!
Пламене – леле майко мила! Не е истина какъв правопис вадиш! Дори не можеш правилно да напишеш името на училището си – пише се туризЪм. Също – кУпувам и сигУрен…Дано в готвенето си по-добър….
Аз в какво съм добър не е твоя работа и това че пиша на бързо не значи че съм неграмотен просто нямам цял свободен ден като теб да кисна по сайтовете и да доизкусорявам всяко изречение.Имам 30 минути на ден да отворя някой сайт и ако взема да пиша „Война и Мир“……
пише се доизкусУрявам
Прекрасна рецепта! Семпла комбинация от любими зеленчуци. Сложих кашкавал, вместо моцарела, защото нея я предпочитам сурова. Толкова е крехка, печенето я съсипва, според мен.
Вече пробвах и с бяло саламурено сирене, отново стана страхотно вкусно, само трябва да се внимава със солта. Тази рецепта ми прилича на рататуй на купчинки. 🙂 Става също много яко с редуване на патладжан и тиквичка.
Съгласна. 🙂
Здравейте всички. Който има калпава фурна и живее под наем, му се налага да прави патладжаните на грил тиган. :)Това го пробвах вече веднъж на друга твоя (моя любима) рецепта – гръцка мусака. Станаха чудесни, а и грил тиганът добавя 1 страхотен вкус. Този път сложих и малко чесън между резенчетата патладжан, супер е. Благодаря, Йоана, Бог да те благослови да използваш таланта си.