Обикновено сервираме тиквата като десерт, варена или печена с мед и орехи. Извън България, освен като десерт, есенния плод се приготвя и като основно ястие или добавка към него. Има тенденция това да се разпространи и у нас. В българските кулинарни списания напоследък се публикуват всякакви варианти на приготвяне на солена тиква, преобразявайки плода в крем супа, добавена в пъстра есенна салатата или за обогатяване на вкуса на основното ястие.
Не бях приготвяла солено ястие с тиква до този момент и за това реших да опитам. Много обичам печена тиква с мед и канела и не можех да си представя вкусът и в солен вариант.
Спрях се на тази рецепта, защото ме заинтригува съчетанието на продуктите и подправките. В процеса на приготвяне ми хрумна, че мога да сервирам ризoтото в самата тиква. Избрах малка тиква „цигулка“, за рецептата използвах половината. Другата половина може да се досетиш в какъв вид я изядох 🙂
Тиквата се разделя на две по дължина, изчиства се от семето и влакната и едната половинка се опича цяла във фурната на средна температура. След като поизстине се издълбава, като се внимава да се запази кората цяла. Дори може да се остави малко от месото на плода и по кората. От издълбаната тиква се заделят 200 гр, които ще се добавят към ризотото.
Продукти:
- 1 стрък праз лук
- 3 супени лъжици зехтин
- 2 скилидки чесън
- 25 г сушени манатарки
- 550 мл топла вода
- 100 г ориз
- 200 г печена тиква
- 3 супени лъжици сухо бяло вино
- 1 чаена лъжица нарязани листа прясна мащерка
- 1 чаена лъжица нарязани листа пресен розмарин
- сол и черен пипер
Манатарките се накисват в топлата вода за 15-20 минути. Отцеждат се, водата се запазва.
Празът се нарязва на колелца, а чесънът на ситно. Загрява се зехтина в дълбок тиган или тенджерка. Слагат се праза и чесъна и се сотират за 3 минути. Добавя се виното, разбърква се и готвенето продължава още 2-3 минути.
При лука се изсипва ориза и се разбърква около 1 минута. Излива се 1/3 от водата, в която са киснали манатарките. разбърква се и се оставя да ври, докато водата се поеме от ориза. Излива се още 1/3 от водата и отново се оставя да ври, докато се поеме от ориза.
Накрая се добавя останалата вода, гъбите, мащерката и розмарина. Подправя се със сол и пипер. Оставя се да къкри, още 3-4 минути. Отмества се от котлона и се прибавя тиквата. Ризотото се разбърква. Тенджерата се покрива с кърпа, захлупва се с капак и се оставя за 15 минути.
Сервирах ризотото в издълбаната кора от тиквата.
Като се появят тиквите това ще го направим непременно 🙂 Имам само един въпрос относно мащерката понеже наскоро се шокирах, че всъщност тази която продават в магазина няма общо с тази която ползвам аз (като от тази снимка – http://www.edna.bg/zdravoslovno/bio/za-kakvo-e-polezna-mashterkata-4628021 ) , берем си я когато цъфти и сушена я слагаме най-често в сосове с кайма и домати, като за спагети болонезе или мусака. А тази която продават прясна е само зелена част и май и аромата освен че е по слаб е различен. Ако можете да ми разбулите мистерията относно ароматите подобни ли са, ще сгреша ли ако сложа от „моя“ вид в тази рецепта например?
Има много видове мащерка, за които може да погледнеш в Уикипедия, както и в статия в списание „Меню“. Има видове, които растат като трева и стръковете са много нежни, има и други, които образуван клончета. Силата на аромата може да е различен и в някои видове да се открояват други специфични за вида аромати. Ако тази, която си ползвате ви харесва, не виждам причина да не се включи и в това ястие.
Дива ли е тази, която си берете?
Днес с последната тиква от сезона направих това ризото. Впечатлена съм! Съжалявам че чак сега попаднах на рецептата, но тази есен когато излязат тиквите, ще бъде редовно ястие в нашата кухня! От мен добавих малко масълце и настъргано твърдо гръцко овче сирене! Мисля, че отвори вкуса още по-добре! Благодаря Йоана! Винаги когато реша да готвя с някой продукт първо в твоя сайт проверявам! Страхотни рецепти!