в кухнята с Йоана
Нали обичам да се обяснявам, та започвам отначало, както си му е редът. Историята ми започва от посещението на единия от майсторските класове на Divino.Taste, в който темата беше съчетаване на тапас и вино. Много внимавах в комбинациите и презентациите им, но разбира се в темата се засегнаха и едни от най-разпространените примери за типичната испанска храна, което ми пусна ток, за да ми светне лампичката.
– 24 ноември 2012
Минавам през онова особено състояние на духа, в което се чувствам изгубена, нямам способността да оценя това, което имам и не зная как и накъде да продължа. Получавам дежавю за сетен път. При мен времето се дели на двугодишни периоди, в които се озовавам на кръстопът в мъгла. Имам нещо и искам да направя повече от него, но не ми стигат сили. Безумно е да твърдя, че и време не стига. Това наистина не е оправдание. Близките ми, винаги са твърдели, че съм силна личност и мога да се оправя във всякакви ситуации. Или може би така са ми го втълпили, че аз мога – не мога, оправям се. Не съм сигурна, че сега имам силите да опровергая твърденията им. Или ако ги имам, то на каква цена?
Категория: emotions
– 19 ноември 2012
Бях се присетила за един сладкиш с моркови, които имах намерение да заменя с тиква, но след като прегледах ноемврийския брой на списание „Меню“, червеното цвекло ми се стори доста по-примамливо. Заредих се с настроение за кореноплоди, от което последва силно желание за импровизация. Докато съчинявах рецептата с ясната мисъл, че редакция ще има по време на приготвянето, се запитах какъв динамичен аромат да добавя на цвеклото. Малко портокал ще дойде добре. Шоколад също. А защо не и индрише? Само това не бях опитвала – шоколад с индрише. И стана една… чудна импровизация.
Категория: десерти, мъфини и мини сладкиши, парти
– 13 ноември 2012
Понасям жегата, но не и студа. Винаги съм си мислела, че е трябвало да се родя в някоя вечно топла страна. Дали тогава щях да мечтая за зима? Това ми напомня за случаи, в които приятелки се оплакват от естествено къдравата си коса и искат права или обратното. Искаме каквото нямаме. Логично. Но аз май няма за какво да се оплаквам, защото имам няколко горещи месеца в годината, а през останалото време си правя уютно топла кухня от загрятата фурна и пространство изпълнено с типичните, за есенно-зимния сезон аромати. Как да не стоя само в кухнята тогава, а? И няма какво толкова да искам, понеже есента и Хестън Блументал ми предлагат топла супа от малко и все обикновени съставки, но щедро подправена с билки и масло. Да, наистина няма какво повече да искам!
Категория: супи, хляб и тестени
– 5 ноември 2012
Е, вече е есен. Официално. И накъде есен без тиква и кестени? Без дълбоки и тайнствени аромати? Без заседяване вкъщи на топло, до печката? Без дългите вечери, с дълго приготвяни ястия? Без спомена за изминалото лято, потънало в чашата с червено вино? Цветовете отново греят, макар и без слънце. Искам да ги взема всичките. Есента е толкова многолика и пъстра, че чак не мога да ѝ смогна. И как ще и смогна, като от три седмици насам съм на тема кестени. Печени, варени, в сладкиш, на пудинг, крем… о, и прекрасната торта от „Меню“, която скоро приготвих.
– 28 октомври 2012
Йоана на Земята - Дамски каприз
Розово и сладко
Тирамису
Как да си направя декупаж със салфетки върху великденски яйца
Гръцка мусака
SOS - Парено тесто за еклери и профитероли
Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто
Салата Цезар — едно име, а толкова много разнообразие
Моето парти
Песто сос
Как да си направя маскарпоне
Йоана на Земята - Приземяване
Йоана на Земята - Дамски каприз
Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто
Ванилови бисквити с два вида великденска украса
Цветисти френски макарони + видео
Как да си направя декупаж със салфетки върху великденски яйца
Козуначени венчета с пълнеж от шоколадов марципан + видео
SOS - Пълнозърнести гризини и солети със сусам
Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафран