Свинско месо в билкова коричка
Когато бях малка, Коледите винаги прекарвах на село. Гледах, как няколко здрави мъже се бореха с голямото прасе, чиято съдба беше предопределена още от раждането му. Следваха обяснения от страна на баща ми за това къде се намират всички вътрешни органи на вече разполовеното животно. Това беше като урок по анатомия. С брат ми, дъвчехме сладката кожичка от прасето и нетърпеливо чакахме да вкусим едрите парчета прясно месо с лук, които баба и мама приготвяха в печката на дърва. Дядо отиваше в избата и наточваше голяма кана с червено вино от дървеното буре. Точно в този момент заваляваше едър сняг, както се казва: „сняг на парцали“. Предстояха луди игри в снега, пързалки с найлон и снежни човеци, премръзнали крака и ръце, а после сгряване до бумтящата печка. Ех, идилия, която ще остане в спомените ми от коледните ваканции на село.
