Към съдържанието
 

Извън моята кухня

Пролетта дава знаци за наближаването си и това не може да не предизвика у мен хубави емоции. В началото на март и други две неща ме накараха да се усмихна – в две списания се появиха публикации, в които участвам. Това ме изпълва с радост и удовлетворение, защото виждам, че хората харесват това, което правя.

Спектакълът на трюфелите

Спектакълът на шоколадовите трюфели

В брой 12/2010 на списание НЕЯ има статия за места, в които може да вечеряш след театър. Имах възможност да се включа с рецепта по темата.

Сюжетът е за развитието на вкуса на шоколадовите трюфели, които в началото са обгърнати от ванилова мекота, преминават през тръпчивата канела, а накрая оставят драматичен финал от огнена стихия. Главният герой – лютата чушка, танцува страстният си танц дълго след аплодисментите на публиката.

Виртуалната кухня

Виртуалната кухня

В съвременния живот по-често посягаме към клавиатурата, отколкото към молива. Това не ни пречи да събираме стари, съвременни и успешни рецепти. Напротив. В интернет пространството има места, където изключително се цени домашно приготвената храна.

Статията „Кухня.com“ може да прочетеш в брой 3/2010 на списание Наш дом. И още – четири предложения за вкусна домашна храна, от кулинарни блогъри. Там ще попаднеш и на моят „Сладкиш със сушени череши, шамфъстък и глазура от бял шоколад“.

Част от продуктите, които съм използвала за десерта може да откриеш в малкото златно магазинче.

Категория: emotions, ревюта, рубрики, списание HEЯR

12 коментара


Чатни от ябълки и домати

Чатни от ябълки и домати

Ако ти трябва нещо, което да обединява всички вкусове в едно, да е много spicy (ще ми се да има подходяща и звучна дума на български) и да ти остане дълъг спомен на небцето от него, то това е чатни. Самата дума стана любима на Вальо, не спира да я повтаря, може би заради звучността й, а може би, защото много му хареса чатнито, което приготвих. Сладко-кисело, плодово-зеленчуково, леко пикантно и с много аромати. Не знаех, дали ще издържат стомасите ни на това, но щом пиша този пост, значи всичко е наред. :)

Цялата публикация »

Категория: без глутен, индийска кухня, парти, постно, сосове

40 коментара


Разни случки, шишенце с нектар от агаве и бурканче с червени боровинки

Тарталети от ядки с пълнеж от ябълки и сушени червени боровинки

Можеш ли да повярваш, че всички рецепти до края на миналата година, които са публикувани в блога са приготвени в кухня метър на два? Е, добре. Малко изопачавам, но е факт, че кухнята, в която готвих до преди два месеца беше много малка. Достатъчно бе само да се завъртя за да си взема каквото ми е необходимо. Справях се някак, въпреки че постоянно недоволствах от тясното пространство и липсата на шкафове. Недоумявам, къде съм прибирала цялата тази посуда – от най-малката лъжичка, до всички джаджи на кухненския робот. А чинийките и паничките, от които имам по една-две бройки, а всички чашки - от тези за еспресо, до тези за ликьор. Тави, тигани, тенджери, безброй аксесоари, които купувам неистово. Ръкохватки, кухненски кърпи, хангали… Мислих си, че наистина имам много неща.

Цялата публикация »

Категория: без глутен, десерти, плодове, постно, ревюта, тарталети

30 коментара


Захаросан кумкуат с ванилия

Захаросан кумкуат с ванилия

Някои продукти имат способността да хванат любопитството и да не ми дадат мира, докато не ги опитам. Виждам пъстри картини, от които стомаха ми започва да стърже, без да зная какъв вкус ще усети небцето. Забавям във времето приготвянето на този продукт, струва ми се, че мога и без него. Понякога го забравям, отдавайки се на по-често използваните храни в ежедневието. Но изведнъж ми идва мисълта, че живота е кратък и вместо да отлагам за подходящ случай, си намирам такъв.

Цялата публикация »

Категория: без глутен, десерти, плодове, плодови сладка, постно

13 коментара


Позабравени традиции – Пита със сирене за Сирни заговезни

Пита със сирене

В незабравимото минало, когато ежедневието преминаваше в игри, въргаляхме се в купата сено, събрана през горещите летни дни, треперехме над новороденото агънце, катерехме се по дърветата, правехме бели, а вечерите се събирахме цялото семейство, се случваше някаква магия. Магията на семейното огнище, което нашите баби поддържаха с нестихваща любов и много труд. В онези дни, като че ли традициите бяха нещо естествено, нещо, което сплотява семейството и ни прави щастливи. Сега, разпръснати в различни посоки, всеки намерил своето убежище, ми липсва тази топлина от старата, опушена печка, топлите пити на баба от прясно смляното зърно в селската мелница. И гледах как замесва насъщния, в издяланата дървена копанка, пропукана на места от времето и надживяла няколко поколения. Не мога да спра да се вълнувам и как бих искала да притежавам тази ценна семейна вещ, попила тревоги и радости през отминалите лета. Не знам къде може да е сега. На някой таван, събрала прах и паяжини или изгоряла безвъзвратно в някой буен огън.

Цялата публикация »

Категория: българска кухня, хляб и тестени

44 коментара



Популярни публикации
  1. Йоана на Земята - Дамски каприз

  2. Тирамису

  3. Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто

  4. Как да си направя декупаж със салфетки върху великденски яйца

  5. Гръцка мусака

  6. Розово и сладко

  7. Песто сос

  8. SOS - Парено тесто за еклери и профитероли

  9. Моето парти

  10. SOS - Чийзкейк и няколко истини за него

  11. Цветисти френски макарони + видео

Последни публикации
  • Йоана на Земята - Дамски каприз

  • Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто

  • Ванилови бисквити с два вида великденска украса

  • Цветисти френски макарони + видео

  • Как да си направя декупаж със салфетки върху великденски яйца

  • Козуначени венчета с пълнеж от шоколадов марципан + видео

  • SOS - Пълнозърнести гризини и солети със сусам

  • Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафран