
Има ли още някой, който да не е получил предложението за играта 10 на 5? В условието й се казва да изброя десет неща, които ме правят щастлива и пет, които не знаеш за мен. Второто май ще е по-интересно.
В това изброяване ме въвлякоха Ирина, Рос и Вихра.
Не знам дали има нещо на този свят, което да е хубаво и да не ме прави щастлива. Опитвам се да виждам света в розово и въпреки, че не винаги ми се получава, аз съм щастлива, че съм си аз.
В една друга игра, трябваше на изброя 6 малки неща, които ме правят щастлива. Така че, сега съм напред с шест изброени, следват още четири.
- Щастлива съм, когато видя първото покълнило стръкче от билките, които засадих на терасата. Гледам си ги и им се радвам.
- Щастлива съм, когато Вальо се прибере от работа и неочаквано ми поднесе букет от пролетни цветя. Тук много е важен момента на изненада. Сиреч, да не съм си изпросила цветята, а нещо случайно да го е осенило по път за вкъщи.
- Щастлива съм, когато някой непознат ме спре на улицата и с леко притеснение попита: „Извинете, вие ли сте Йоана от Кулинарно с Йоана?“ В следващия момент съм по-притеснена и от питащия. За да прикрия това се усмихвам широко и казвам: „Здравей, аз съм Йоана“.
- Щастлива съм, че мога да бъда себе си.
А сега, любопитните 5 в класацията – неща, които не знаеш за мен. (Останаха ли такива? Да видим.)
- Не знаеш, че с Вальо сме заедно от десет години, сгодени сме от две , а сватба не е планувана. Получих предложение за брак по време на ваканцията в Рим, на фонтан ди Треви, сред стотици туристи. Беше трогателно (май само аз не очаквах) и забавно, как няколко търговци на цветя се втурнаха към Вальо с големи букети от рози, които той трябваше да купи и да ми подари. Ей, големи хиени.
- Не знаеш, че съм маниак на тема обувки. Не ги лъскам непрекъснато, а си купувам непрекъснато. Колекцията ми от летни обувки и сандали е по-голяма. Цветни, с копчета, с каишки, всякакви. Но най-често си набелязвам един-два удобни чифта, които нося до скъсване. Останалите стоят прибрани в кутии за подходящи случаи. Имам около 4-5 чифта, които съм обувала само по един път. Какво да се прави, всеки си има странности.
- Не знаеш, че съм доста мълчалива, което понякога ми пречи. Но затова пък пиша.
- Не знаеш, че обичам точността. Не обичам да чакам и да ме чакат. Ако знам колко време ще ми отнеме да измина разстоянието от точка А до точка Б, винаги пристигам навреме. Ако не знам – обикновено подранявам.
И друго свързано с точността – обичам да измервам продуктите за дадена рецепта в грамажи, а не в чаени чаши. Но ти знаеш това.
- Не знаеш, че вече не работя в Spaggo. Така или иначе щеше да разбереш това от следващия пост. Оставям бляновете да се реят из космоса и ще ги хвана отново, когато има ясна цел.
Ще завърша тези откровения, не с посочване на 5 други блогъра, които трябва да продължат играта, а с призив да бъдеш себе си.
Не може да опишеш щастието, като просто изброиш 10 неща, от които се чувстваш добре. Щастието е абстрактно понятие, което всеки възприема различно. Мога да бъда щастлива само в този миг, от един жест, дума или просто ей така, защото съм се събудила с усмивка. Но мога да бъда щастлива и когато остарея, и си кажа: „Аз живях щастливо!“. Дай Боже всеки му!
Да пишат всички, които искат!