SOS – Нисоаз – още една спорна салата
Желаното слънце се появи за кратко и почуствах, че пролетта е дошла. Силно се надявах топлия въздух да се задържи, да премине в топъл дъжд, а после слънцето отново да изгрее – още по-силно и топло. Но облаците го скриха и пак усетих студения вятър. Уви, март винаги е бил такъв – променлив и изненадващ, прокрадващ се във времето като лъжец. Март е и като ново начало, в което се луташ, все още незнаещ накъде да поемеш. За мен този март е един от най-странните и за разлика от забързания (направо спринтов) и пълен с всякакви емоции февруари, сега забавям темпото, волно или неволно. Като че ли да си поема глътка въздух преди да се впусна отново в маратона на живота. Нямам търпение да свърши (март).
