Кулинарно

Последните 4, не – 5

Първо, много обичам кулинарни книги. Но от тези, където чувам как се разлистват страниците. От тези, които мога да помириша. От тези, на които с времето избледняват цветовете, а по страниците има записки с молив. Във Family Food: A New Approach to Cooking обаче не са нужни никакви записки. Всичко е обяснено. Нямаш въпроси, нямаш какво да допълниш. Хестън Блументал е велик!

Второ, реших, че е време да си купя книга за хляба. Само и единствено за хляба. Не просто baking, което може да се разпростре от хляб със сода до мъфини. Искам най-добрата книга за хляб. Е, имам я. В книгата The Bread Baker’s Apprentice са засегнати всички отговори на моите въпроси. От зърното, до най-фините детайли по приготвянето на различни видове хляб.

Трето, май си падам по Ориента. Падам си по кухнята на Ориента, представена от Силвена Роу. Първият ми сблъсък беше с Purple Citrus & Sweet Perfume. Вторият е последната книга на Силвена Роу, озаглавена Orient Express. Звучи вълнуващо. И е точно така.

Четвърто, ще трябва да се запозная по-подробно с кухнята на Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия. Без да искам се запознавам, а избора на Вальо за British Cooking ме навежда на мисълта, че ще трябва да приготвя Йоркширски пудинг, панирана риба с пържени картофки (fish and chips) и може би някой сладък хляб с много сушени плодове. О, да не пропусна и традиционната английска закуска, а за някое соаре – коктейл с ирландско уиски. Предложенията за хапки в 17 часа също са интересни.

И пето, сдобивам се и с една прекрасна книга на български, в която се разглежда кухнята в България (несъмнено с чуждо влияние) от разкоша на 30-те, през трудните години на войната, до познатите ни от 70-те години на миналия век пиле фрикасе, руло „Стефани“, виенски шницел, торта Гараш и Агнеси. Стари градски рецепти е интересно четиво, придружено с тогавашните рецепти, осъвременени и изпълнени от Ивелина Иванова.

Хм, откъде да започна?

П.П. Струва ми се, че и с Франция ще се запозная. Трябва!