Сякаш половината време от годината това чакам – топли вечери, отворени прозорци и врата на балкона, миризмата на почва, с която току-що покрих семенцата на латинка; свежи, тревисти аромати от чашата бяло вино и още по-голям копнеж по наближаващото лято и всичко, което го съпътства. Имам предвид всичко, което го съпътства като храна. Вальо ми се смее. Обяснявам му как латинките ще тръгнат нагоре, ще ги вържа тук и тук, ще стане като зелена стена. После ще ги обера и ще ги сложа в салатата. „Всичко искаш да изядеш“ – казва ми Вальо и макар да беше шеговито, май наистина е така. И няма как да си мисли друго, особено след люляковата импресия. Но пролетта бързо минава и затова не искам да изпусна нищо от нея. Наред са свежите аспержи, които от година-две насам се превърнаха в един от любимите ми акомпанименти за любимия ми совиньон блан.

Желанието за тази рецепта се засили след като изгледах дегустацията на Ясен, от което последва вманиачване по новозенландския совиньон блан и опитване на вина от сорта от различни изби. Сякаш ми се отвориха очите и като че ли все повече обожавам този сорт. С напредване на дегустациите вкъщи реших, че виното трябва да си има наистина добра компания. Отново като храна, ти какво си помисли? Отделно от тази история с вината, откакто Цеци ми връчи на съхранение книгата Art and Cook, която напоследък разлиствам само за вдъхновение, най-после взех решение да сготвя отдавна набелязаните аспержи в пармезанова кора. Историята не свършва дотук, защото междувременно залитнах и по приготвяне на класически френски сосове и произхождащите от тях варианти. Накрая, в една от топлите пролетни вечери свързах всичко в едно. За да ми още по-хубаво.

Аспержи в пармезанова кора и сос муселин

Адаптирано от книгите Art and Cook: Love Food, Live Design, and Dream Art и The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs

Посочените дози са за 4 порции.

За аспержите в пармезанова кора:

• 1 връзка зелени аспержи
• 6 листа фини кори за баница
• 50 г масло, разтопено
• 100 г прясно настърган пармезан
• 120 г бри, нарязано на едри кубчета
• 1 яйце, леко разбито

Аспержите се почистват като се изрязват на 2-3 см от долния край. Ако стеблата в долния край са дебели и жилави, кората се остъргва с белачка за картофи. Измиват се внимателно под течаща вода.

Голяма тенджера се напълва с вода и се оставя да заври. Във водата се добавя малко сол.

Отделно голяма купа се напълва с лед и студена вода.

Аспержите се поставят във врящата вода и се бланшират за около минута. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се поставят в ледената вода, за да спре процесът на готвене. Отцеждат се и се подсушават добре с кухненска хартия или кърпа.

Взима се една кора за баница и се поставя върху работния плот. С помощта на четка се намазва с малко разтопено масло и върху нея се поставя втора кора. Втората кора също се намазва с малко масло и върху нея се поставя трета кора, която също се намазва с масло. Корите се разрязват по широчина на две равни части. По същия начин се приготвят и останалите три кори. Накрая трябва да се получат 4 правоъгълника.

Всеки правоъгълник се поръсва с малко пармезан по цялата повърхност. В единия край се поставя по 1/4 от сиренето бри. Върху него се подреждат 4-6 аспержи (в зависимост от големината им, връзката може да съдържа различен брой). Като се започне от края в който са сиренето бри и аспержите, корите се навиват на руло. Края на рулото се намазва с разбито яйце, за да може да се залепи. Така се приготвят 4 рула. Намазват се с разбито яйце и се поръсват с пармезан. Пекат се в предварително нагрята фурна на 220°C за 15 минути или докато станат златисти на цвят и хрупкави.

За сос муселин

• 1 супена лъжица бял винен оцет
• 1 супена лъжица вода
• 1/2 чаена лъжица зърна бял пипер
• 2 жълтъка
• 125 г масло, разтопено и охладено
• 1 супена лъжица лимонов сок
• сол и смлян бял пипер на вкус
• 80 мл добре охладена животинска сметана 35%
• 1 чаена лъжица ситно нарязан пресен естрагон
• 1 супена лъжица ситно нарязани пера див лук

Оцетът, водата и зърната бял пипер се смесват в малка касерола и се слагат на умерен огън. Сместа се оставя да заври. Вари се 2-3 минути и се отстранява от огъня. Оставя се да се охлади и се прецежда.
Жълтъците се поставят в подходяща купа за водна баня. Към тях се добавя оцетната смес и се разбъркват добре. Купата се поставя на водна баня и сместа се разбърква непрекъснато с телена бъркалка за 5-6 минути или докато се сгъсти. Когато се сгъсти купата се маха от водната баня и се поставя върху кухнеска кърпа (за да не се пързаля).

Към жълтъчния сос по малко се добавя разтопеното масло при непрекъснато разбиване с телена бъркалка. Маслото трябва да се усвои добре от сместа и да се получи гладка емулсия. Тогава се добавят лимоновия сок, сол и бял пипер на вкус. Дотук имаме сос холандез. За да се приготви сос муселин във вече готовия холандез се добавя разбита сметана. Добре охладената сметана се разбива на лек крем с телена бъркалка. Добавя се към соса и се разбърква внимателно с шпатула. По желание към соса може да се добавят пресен естрагон и пера див лук.

Добре е сосът да се сервира веднага след приготвянето му. Ако това не е възможно, може да се направи до 1 час предварително и да се държи на водна баня върху гореща вода, която да не ври. Тъй като сосът бързо хваща коричка, необходимо е да се разбърква от време на време.

Аспержи в пармезанова кора и сос муселин е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Най-после пролетта дойде със своите цветове и свежест. Дойде и като разнообразие в менюто, дойде и като видение, което исках да превърна в реалност. В самото начало, в първите слънчеви и по-топли дни и в моментът, в който в една стара книга прочетох „сироп от теменужки“, с огромно желание и надежда се вкопчих в една идея. А тя, идеята беше да приготвя изцяло теменужен десерт, в който да се усеща прекрасният им аромат и да има същия виолетов цвят. Чаках търпеливо земята да се затопли още малко и да ме дари с ароматните си горски теменужки.

Но това беше само идея. Малко съм тъжна сега, защото изпуснах момента. Може би беше някъде около Цветница, когато целият парк Стратеш в Ловеч би трябвало да се е изпъстрил с виолетови цветове, контрастиращи на свежата зелена трева. Изпуснах този момент само за няколко дни. Вече беше Великден, когато си отидох в родния град, но вече нямаше помен от горски теменужки. Наистина се натъжих. Ще трябва да изчакам до следващата пролет. В крайна сметка се примирих, нямаше какво да направя.

Всъщност, направих нещо. Огледах се наоколо. Хълмовете на Стратеш започваха да се изпълват с други виолетови нюанси – люлякови. А той, люлякът, дали става за ядене? – запитах се на мига. А дали мога да взема аромата му? – последва втори въпрос. И така се роди една друга идея.

Започнах експериментите със захарен сироп, в който съотношението вода, захар и люлякови цветове е 1:1:1. Необходимо е да се вземат само цветовете на люляка, което си е доста занимателна работа, още повече ако трябва да се напълнят няколко чаши. Варих сиропа 4-5 минути докато се сгъсти, след това оставих цветовете вътре докато сиропът се охлади, а сетне го прецедих. Получих гъст сироп с прозрачно зелен цвят, слаб аромат на цвят и разбира се сладък вкус, в който обаче нямаше помен от люляк. По-скоро беше тревист.

После стрих равни количества като обем захар и люлякови цветове. Затворих ги в буркан и зачаках. С течение на времето ароматът се засилваше. Но отново по-скоро тревист, отколкото цветен.

Направих и друг опит – напълних малка бутилка с люлякови цветове и ги залях с водка. Тук вече ще бъде необходимо да изчакам повече време за да разбера дали съм взела аромата. Ако и това не стане, значи трябва дестилация. Но ако изобщо става, някой щеше вече да го е направил.

Със сигурност едно нещо действа в случая и това е захаросването на цветчетата. Идеални за декорация, носещи настроение и празничност. Вместо обичайната процедура за захаросване с белтък, използвах вече приготвеният захарен сироп за да намажа цветчетата и ги овалях във фина кристална захар. Приготвих също така няколко китки (букетчета), които само потопих в сиропа без да овалвам в захар и оставих да изсъхнат добре. Съхненето трае от 1 до 4 дни, в зависимост от големината на цветовете и снопчетата и влажността в помещението. Цветовете са много красиви и ефектни, но ароматът искам аз. Ароматът!

Работата е там, че ароматът на люляка е много нежен и фин. Усещам го в топлите дни с лек ветрец, когато се разхождам в пролетен Ловеч. Носи се над града като невидим цветист облак и ме изпълва с пролетно настроение, с наслада. И не само мен. Всички хора – живущи и гости, са обладани от този аромат. Ароматът на Ловеч. Мислих се, че мога да си го запазя за по-дълго. Оказа се сложна задача. Въпреки това, приготвих десерта, който си бях наумила. Като че ли с последна надежда.

Люлякова импресия

Десертът се състои от пандишпан за основа и френско парфе, което замразих. И двата компонента съдържат люлякови цветове, като в пандишпана те идват от люляковата захар, която приготвих, а в парфето добавих пюре от цветове, които предварително инфузирах в прясно мляко.

За декорация използвах от захаросаните цветове, както и френски макарони в розово-виолетов цвят, които поставих по периферията на десерта.

Основната рецепта за пандишпан адаптирах от книгата The International School of Sugarcraft Bk.1. Основната рецепта за ледено парфе адаптирах от книгата French Cooking: Classic Recipes and Techniques.

Вместо люляк: Всички люлякови компоненти могат да се заменят с ванилия, лимонова или портокалова кора. В парфето, вместо люляковите цветове, може да се добавят пасирани пресни плодове, плодово сладко, смлени ядки или тахан от различни видове ядки, например лешников или бадемов. За аромат може да се добавят няколко лъжици ром, уиски, ликьор, сладко вино. Импровизациите са безбройни. Развихри се!

Посочените количества са за кръгла форма с диаметър 20 см. За обиколката ѝ бяха нужни 13 френски макарона. Макароните приготвих с диаметър 5 см по любимата ми рецепта, която може да видиш в постовете Кафе с емоция и Испахан маслени работи. В сместа за макароните добавих виолетова сладкарска боя. Върху самите макарони залепих по едно захаросано цветче люляк с помощта на глюкоза.

За пандишпана:

• 2 яйца
• 60 г люлякова захар (или 50 г обикновена захар)
• 50 г брашно
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер

Подготвя се форма с подвижни стени с диаметър 20 см. Дъното и стените се намазват с растителна мазнина. От хартия за печене се изрязва кръг с диаметър 20 см и се поставя на дъното на формата. Отгоре се намазва с малко растителна мазнина.

Яйцата и захарта се смесват в купа и се слагат на водна баня. Водата на водната баня не трябва да ври. Разбиват се с телена бъркалка докато сместа стане обемна и се сгъсти. Махат се от водната баня и продължават да се разбиват с миксер докато увеличат обема си и се охладят.

Брашното се смесва с бакпулвера. Пресяват се върху яйчната смес и всичко се разбърква добре с шпатула.

Сместа се изсипва в подготвената форма. Пече се в предварително нагрята фурна на 180°C за 10-12 минути. След като се извади от фурната се оставя за 4-5 минути да се охлади. Пандишпанът се освобождава от формата и се оставя върху решетка докато се охлади напълно.

Забележка: Водната баня при разбиването на яйцата със захарта не е задължителна, но при тази термична обработка на яйцата създалият се обем е устойчив. Ако не се изполва водна баня, яйцата и захарта се разбиват с миксер докато станат обемни и се сгъстят. Продължава се по рецептата.

Ако се добавят аромати в пандишпана, това трябва да стане след като яйцата и захарта са разбити и преди добавянето на брашното с бакпулвера.

За парфето:

• 5 жълтъка
• 60 мл вода
• 120 г захар
• 400 мл добре охладена сметана (животинска с 35% масленост)
• виолетова сладкарска боя (или 2-3 супени лъжици смлени боровинки)
• 1 доза люляково пюре (виж по-долу)

Водата и захарта се смесват в касерола и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи. Сиропът се оставя да заври. Вари се 5-6 минути или докато достигне температура около 120°C.

Междувременно жълтъците се разбиват с миксер докато се сгъстят и изсветлеят. Когато сиропът е готов, той се добавя на тънка струйка към жълтъците при непрекъснато разбиване. Внимава се сиропът да не засегне бъркалките на миксера, иначе ще си направиш много хубави „ангелски коси“ или направо захарен памук. (Това беше хем шега, хем не съвсем, защото наистина може парфето да изгуби сладостта си от полепналата по страните на купата и бъркалите захар.)

Сметаната се разбива на гъст крем. На няколко части се добавя към жълтъчената смес като се разбърква внимателно с шпатула. Към готовия крем се добавя пюрето от люлякови цветове, чиято рецепта е по-долу и виолетова сладкарска боя, в количество до желания цвят.

Забележка: Сметаната трябва да бъде добре охладена за да се разбие на крем. Най-добре се получава, когато купата със сметана се постави в друга, по-голяма купа пълна с лед и малко вода. Също така трябва да бъде с минимум 35% масленост за да може да се разбие. Затова на етикетите на животинската сметана най-често е отбелязано, че е сладкарска. Това не означава, че е сладка. Тя не е сладка!

Вместо пюрето от люлякови цветове може да се добавят аромати като ванилия, цитрусови кори, ликьори и друг ароматен алкохол и/или пюре от пресни плодове, както и гореспоменатите ядкови тахани и едро смлени ядки. Количествата им не са пропорционално съществени, но все пак 50-80 грама тахан е достатъчен или 200-300 грама плодове са добре.

За люляковото пюре:

• 25 г цветове от люляк (1 чаена чаша)
• 100 мл прясно мляко
• 1 чаена лъжица захар

Млякото и захарта се смесват в касерола и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи и млякото заври. Тогава се добавят люляковите цветове и се разбъркват с млякото. Касеролата се маха от огъня, похлупва се с капак и се оставя на стайна температура докато сместа се охлади. След това се пюрира в блендер или с пасатор. Тази смес се добавя към парфето.

Сглобяване

В подходяща чиния или поднос се поставя охладеният пандишпан. Около него се поставя рингът от формата, в която е печен. Върху пандишпана се изсипва сместа за парфето с добавеното в него люляково пюре (или други съставки и аромати). Заглажда се на повърхността и се оставя във фризера за минимум 4 часа, най-добре за цяла нощ.

За да се освободи парфето от ринга, кухненска кърпа се намокря с гореща вода и с нея се обгръщат външните стени на ринга. Веднага ще се види как леденото парфе се отделя от стените. С остър нож се минава покрай парфето и формата и то се освобождава от нея.

По периферията на десерта се залепят 13 френски макарона с диаметър 5 см.  Украсява се със захаросани люлякови цветове.

Необходимо е десертът да се съхранява във фризера. Може да се приготви до седмица предварително и да се декорира точно преди презентацията му. В зависимост от вкуса и предпочитанията, преди сервиране десертът може да се остави за няколко минути на стайна температура за да се отпусне.

Поредната забележка: В целия десерт се усещаше най-вече сметанов вкус, последван от едва доловим тревист аромат. От аромат на люляк нямаше никакъв помен, но за мен беше важна идеята. Опитах, видях и разбрах. Хубава импровизация се получи. Радвам се на пролетното вдъхновение.

Независимо дали си толкова любопитен за да следваш изцяло рецептата или просто си жаден за нови вълнуващи десерти, приканвам те да импровизираш върху тази рецепта, особено след месец-два, когато плодовете на лятото ще отрупат пазара, а ние ще търсим разхлаждащи и свежи предложения за десерт. Аз ще импровизирам отново, без съмнение.

Люлякова импресия е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Още от първия брой на списание „Меню“, което се появи през 2005 година, бях запленена от съдържанието, рецептите, снимките. Любопитна какво ще има в следващия брой не спрях да следя списанието и до днес. От класически рецепти и техники, през виртуозни кулинарни предложения, дело на шеф Ивелина Иванова, до статии пълни с вкус и история, „Меню“ ме провокира в експерименти и изследване и ме накара да погледна на храната с други очи. Сега напълно споделям философията на списанието и благодаря на всички хора, които допринасят за радостта и вдъхновението всеки месец, с всеки нов брой.

Още по-хубавата история е, че „Меню“ стана по-голямо, по-пълно и още по-вкусно. А аз още по-радостна.

В новия априлски брой 56, „Меню“ отразява пролетта със салатено зелено; споделя историята на еко ферма „Елата“, чиито продукти ползвам и аз; представя вкусно място за хранене в лицето на ресторант L’Etranger (и там бях); интересни истории за произхода на кашкавала; за движението Slow Food; за ползите от млякото; обзорна статия от Магдалина за традиционно-наследствената кухня, която тенденциозно се завръща както в домовете ни, така и в най-добрите ресторанти.

И още – веган меню от мен, състоящо се от салата с киноа, спанак, карамелизиран лук и моркови; Картофен гратен с кокосово мляко вдъхновен от Хестън Блументал и Веган петифури с ванилов крем и шоколадова глазура с уиски.

И не на последно място – как да съчетаем вино с храна. Въпрос, който винаги ме вълнува и на който си отговарям чрез препоръките и съветите на DiVino. В тази връзка, за всяка една рецепта от списанието има предложение за съчетаване с подходящо вино или друга напитка.

И всеки път, когато си купя новия брой, още не прелистила всички страници, винаги с огромно любопитство търся сладките предложения. Този път също беше така. Веднага се захласнах по спаначената торта с великденска декорация. Заинтригувах се от присъствието на спанак в десерта и изобщо не се поколебах да опитам. Приготвих семпло руло, само и само да се докосна до комбинацията. Много ми хареса.

Ще ти хареса и на теб.

Менюто е ново е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Научих се толкова бързо да плета „офицерско копче“, че не може да ми проследиш ръцете. Също като леля Пенче, която преди две години за първи път ми показа плетката. Сега вече забравих как беше онази другата плетка с четири фитила, но пък на курса за козунаци на списание „Меню“ научих още много плетки, от които избрах да покажа две. Първата е любимата ми за момента. Не и знам името, но принципът е както се плете кошница. Получава се много красив ефект върху вече изпечения козунак.

За първата плетка се правят 4 дълги и тънки фитила. Фитилите се преплитат в средата, така че да се образува кръст с по два фитила един до друг. Започва се сплитане в една посока, като единият от двойните фитили се прехвърля върху съседния. Когато се изредят четирите фитила, посоката се сменя и останалите по-дълги фитили се прехвърлят върху първите. Това се повтаря, като след всеки завършен кръг посоката на сплитане се сменя. Когато краищата на фитилите се скъсят, подвиват се отдолу за да се скрият и да създадат обем.

Резултатът при вече изпечения козунак е този на горните снимки.

Втората плетка е въпросното „офицерско копче“, но сплетено с двойни фитили. Вместо сплетеното копче да се обръща, може краищата на фитилите да се подвият отдолу. Получава се същото. На следващото видео ще видиш резултата от това, докато на видеото за козунак със стафиди може по-ясно да проследиш техниката на сплитане (с обръщане на копчето).

Независимо каква плетка ще избереш или коя рецепта за козунак ще използваш, дали ще бъде с 4, 6 или 12 яйца ако щеш, с масло, олио или мас, препоръчвам да се спазят основните правила при замесването.

А за изразителни конци следвай съветите на списание „Меню“.

Светъл Великден и любов!

Две козуначени плетки + видео е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Освен с правене на козунаци се занимавахме и с печене и декориране на сладки, също на великденска тема. Ивелина Иванова и Петя Шмарова ми дадоха много идеи, които още на следващия ден реших да приложа вкъщи.

Сигурно ще се запиташ защо великденските сладки са с рози. И да не се запиташ сега ще ти разкажа. Наскоро, докато пак правих някакви експерименти, се случи така, че изведнъж (ама наистина без да искам) се озовах с купичка, в която са смесени разтопен бял шоколад и масло. Това никак не изглеждаше добре, повярвай ми, но с неприсъщо за мен спокойствие приех, че все пак имам грешка, която трябва някак да поправя. Заета с други задачки, оставих купичката да отлежи два дни, докато реша какво да правя със съдържанието в нея.

Тогава ми хрумна да изпека маслени сладки, в които да сложа и от розовите листенца, щастливо набрани на фестивала на розата миналата година и с вълнение изсушени в стаята ми. Да, беше много хубав и ароматен период, дори имаше остатъчна розова миризма, след като грижливо събрах изсушените листа в два буркана.

Единият буркан бързо свърши и сякаш не ми се искаше да се разделям с другия, затова си го закътах в долапа.

От време на време го отварях само за да усетя приятния аромат, който остана така силен до последно. С идеята, че тазгодишният фестивал наближава, сметнах за добре да оползотворя и последните запаси.

Та, сложих от розовите листенца в сладките, но забелязах, че малко трудно се режат с формички с целите листенца в тях. Споделих това на курса на „Меню“ и тогава Ивелина ми даде идеята да ги смеля. „Супер идея“ – казах си и повторих опита, този път без да си пресичам шоколада. За основа използвах рецептата за медени сладки от списание „Меню“.

Декорирах сладките с фондан и айсинг. И така се получиха чудните великденски сладки с бял шоколад и рози.

Пъстри великденски сладки с бял шоколад и рози

При тази рецепта си позволих да използвам захар от кокосов цвят, защото исках да я опитам във вече готов продукт. Самата захар не ми се стори много сладка, но е много ароматна. Помислих си, че това идеално ще се съчетае с белия шоколад, който и без това ще даде допълнителна сладост.

Захарта от кокосов цвят може да се замени с бяла или кафява пудра захар или по-фина кристална захар като виенската кафява захар, например.

Посочените дози са за 30-40 броя сладки в зависимост от размера им.

Продукти:

• 125 г меко масло
• 60 г захар от кокосов цвят
• 100 г бял шоколад, разтопен на водна баня
• 1 яйце, със стайна температура
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 5 г (3-4 супени лъжици) изсушени розови листенца, смлени в блендер или кафемелачка
• щипка сол
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 300 г брашно + допълнително за омесване и разточване

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Към тях се добавя разтопеният шоколад и се разбиват отново. Следват яйцето, ванилията и смлените розови листенца. Сместа се разбива докато стане еднородна.

Брашното се пресява със солта и бакпулвера. По малко се добавят към маслената смес и се замесва меко тесто, което да не лепне. Ако е необходимо се добавя още малко брашно. Тестото се увива в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути до 1 час.

Охладеното тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност на дебелина 4 мм. С формички за сладки се изрязват великденски мотиви. Сладките се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние една от друга. Пекат се в предварително нагрята на 180°C фурна за 8-10 минути. След като се извадят от фурната се оставят да се поохладят в тавата и тогава се изваждат. Оставят се да се охладят напълно преди декорацията.

За декорацията използвах рецептата за айсинг от същите медени сладки, от които взех основата за рецептата. Хареса ми, защото всички продукти за айсинга се смесват наведнъж и се разбиват с миксер за 3-4 минути.

За декорацията с фондан изполвах холандски фондан на Fun Cakes, с който се работи прекрасно, както за покритие, така и за моделиране. Част от декорацията направих с patchwork cutters с пролетни флорални мотиви.

Опа, едното пате се гмурна. Ако и ти искаш да се гмурнеш във великденските приготовления, разгледай селекцията от блога за още идеи.

А за всички, които обичат да плетат, скоро ще покажа какви нови плетки за козунак научих. Ей, сега, само да сглобим видеото.

Пъстри великденски сладки с бял шоколад и рози е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

На шоколадово-марципанова вълна съм след като опитах еврейската Бабка с пълнеж от тази комбинация. И изведнъж се сетих, че имам една малка книжка пълна с рецепти за бонбони с марципан, която си купих от ваканцията в Мюнхен не заради рецептите, а заради сета с инструменти за домашни бонбони, които бяха в комплект с книжката. Помня, че бях много ентусиазирана за домашни бонбони тогава и въпреки, че често разлиствах страниците на книжката, изпълнението на рецепта от нея беше ангажиращо, тъй като ми трябваше преводач от немски. През цялото това време се наслаждавах на бонбоните на картинки и само донякъде гадаех за състава им.

Иронията в случая е, че си имам немско-говорящ вкъщи, но не знам защо все не идваше ред до това. Докато с Вальо се наканим да седнем и да преведем някоя рецепта, сетът с инструментите взе да се позахабява за други цели, не съвсем бонбонени, но на такива пособия може да се намери многофункционално приложение. Най-вече на скарата за отцеждане. Всъщност, тази скара е подходяща за всичко, но не и за отцеждане на шоколадови бонбони. Защото докато бонбонът се отцежда от екстра шоколада по него, шоколадът се втвърдява върху скарата и обикновено при опит да се отлепи половината от бонбона остава върху нея. Затова, най-доброто, което може да се използва вкъщи е хартия за печене. Простичко.

Другите двузъби, тризъби и спираловидни вилици, внушаващи някакъв професионализъм в цялата история, не смятам, че са чак толкова задължителни или че без тях не може. Обикновена вилица върши чудесна работа в случая.

Дотук се оказва, че подценената в началото книжка е по-ценна от комплекта към нея. И наистина така се оказа. Един хубав ден най-накрая седнахме и започнахме да превеждаме. Първата и една от най-лесните и с неангажиращи съставки рецепта, която си избрах е именно за тези бонбони – с ванилови семенца в марципана, малинов ликьор в шоколадовия ганаш и хрупкава шоколадова обвивка. Малиновият ликьор всъщност не е точно ликьор, а шнапс от малини. Придава много хубав аромат и вкус на шоколада и остава усещане за нещо леко алкохолно, но не натрапчиво. Шнапсът Himbeergeist купих от Нюрнберг и чак сега намирам точното място за оползотворяването му.

Малко хора имаха удоволствието да опитат тези бонбони, но всички бяха с очевидно възхитени, дори бих казала приятно изненадани лица. И аз бях приятно изненадана от реакцията им. Та затова тези бонбони минаха една фотосесия и се озоваха тук, при другите хубави неща. По принцип избягвам да публикувам рецепти, чиито съставки не могат да се намерят в България, но тази ще направи изключение, заради приятните емоции, които предизвикаха у дегустаторите. Освен това въпросният малинов шнапс може да се замени с нещо, което обичаш и/или имаш под ръка.

Шоколадови бонбони с ванилов марципан и малинов ганаш

Адаптирано от книгата Feinste Pralinen selbst gemacht

Посочените количества са за 30-35 броя

Продукти:

• 70 г млечен шоколад
• 120 г натурален шоколад
• 40 г масло
• 80 мл сметана
• 15 мл малинов ликьор (1 супена лъжица)
• 1 ванилова шушулка
• 250 г марципан
• 300 г натурален шоколад за покриване

Двата вида шоколад се настъргват на дребно, маслото се нарязва на кубчета.

Сметана се слага на умерен огън да заври. Когато заври в нея се добавят шоколадите и маслото. Разбъркват се леко докато сместа стане еднородна. Отстранява се от огъня и се добавя малиновия ликьор. Разбърква се хубаво. Ганашът се прехвърля в купа и се оставя на стайна температура докато се охлади като се разбърква периодично. След това купата се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник докато ганашът стегне – около 1 час.

Ваниловата шушулка се разрязва по дължина с остър нож. Семенцата се остъргват. Добавят се към марципана и се омесва добре.

Марципанът се разточва върху хартия за печене във форма на квадрат. Дебелината на марципана трябва да бъде около 1 см.

Охладения ганаш се разпределя равномерно върху марципана и се заглажда на повърхността. Прибира се в хладилник докато всичко стегне добре, така че да може да се реже – около 3-4 часа.

Охладеният блок се нарязва на кубчета или правоъгълници.

Потапят се в разтопен шоколад, най-добре темпериран. Овалват се от всички страни, изтръскват се добре и се оставят върху хартия за печене докато шоколадът стегне.

Когато шоколадът върху бонбоните стегне, излишният по краищата се изрязва с нож. (Тук Вальо ми помогна.)

Декорирах с цветя от айсинг и златна перлена боя.

Идеални домашно приготвени бонбони за подарък! Не мислиш ли?

Шоколадови бонбони с ванилов марципан и малинов ганаш е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Когато се захванах с мисията да приготвя великденски хлябове от света и се спрях на Бабка, установих, че съществуват основно два вида, а под всеки вид, безброй разновидности. Последното не е за учудване, но накрая избрах по една рецепта от вид, за да задоволя любопитството си и насъбралия се ентусиазъм за месене на сладки хлябове в последните дни.

Първият вид е полската Бабка, която вече представих. При нея не се изисква месене, но добрият резултат, който получих от втори опит, засили желанието ми за втория вид, а именно еврейската Бабка. Рецептата, която търсих се появи точно навреме или по-точно – навреме се появи книгата с рецептата, която обезателно исках да изпробвам. Това е една от книгите на Питър Рейнхарт – Peter Reinhart’s Artisan Breads Fast, в която са поместени класически хлябове от целия цвят, с прекрасно оформени и обяснени формули (рецепти) и технология на приготвяне. От изказаното дотук следва, че съм много щастлива от новата придобивка и от опита ми с желаната рецепта за еврейска Бабка.

Тъй като следват две подробни технологии със снимки на приготвяне на двата вида еврейска Бабка с шоколад, този път ще пропусна лиричните обяснения, но искам да кажа едно-две неща. Еврейската Бабка повече ми хареса от полската. Тестото е по-плътно, издържа повече време без да изсъхва, а шоколадът Гайо преплетен в сладкото тесто е удоволствие за всеки ценител.

В първия вариант на еврейската Бабка за плънка освен шоколад с масло използвах и марципан, който омекоти силния вкус на шоколада и придаде лека дъвчаща текстура. Във втория вид, който е по-атрактивен с начина на сплитане използвах само шоколад и масло. Въпреки еднаквото тесто, еднаквия шоколад и масло и не голямото количество марципан добавен в първия вид, разликата във вкуса и вида при разрез между двата вида беше осезаема.

Еврейска Бабка с шоколад

Всички следващи рецепти, пропорции и идеи са от книгата Peter Reinhart’s Artisan Breads Fast.

Ще започна с рецептата за тестото, което е едно и също и при двата вида еврейска Бабка, които ще представя по-долу.

От посочените количества за тестото приготвих и двата вида. Може да се избере само един вид като се използва цялата доза тесто, но тогава количествата за избраната плънка трябва да се удвоят.

Продукти за тестото:

• 20 г суха мая за хляб
• 170 мл топло прясно мляко
• 85 г масло, със стайна температура
• 85 г захар
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 4 жълтъка
• 425 г брашно
• 1 чаена лъжица сол
• 1 яйце леко разбито с малко вода за намазване (използвах част от останалите белтъци за тази цел)

Маята се разтваря в млякото и се оставя на топло място за 5 минути или докато шупне.

Маслото и захарта се разбиват с миксер или енергично на ръка с дървена лъжица за около 2 минути докато сместа стане пухкава.

Ванилията се добавя към жълтъците и се разбиват леко с вилица. Жълтъчната смес се добавя към маслената на 4 части при непрекъснато разбиване. След като се добави и последната част сместа се разбива още 2 минути докато стане гладка и пухкава. Към тази смес се добавят солта, брашното и шупналата мая. Разбиват се с миксер с приставките за тесто на бавна скорост или на ръка с дървена лъжица за 2-3 минути. Трябва да се получи меко, но еластично тесто.

Тестото се прехвърля върху леко набрашнен плот и се меси 2 минути, като ако е нужно се добавя още малко брашно.

Омесеното тесто се слага в намаслена купа, покрива се със стреч фолио или кърпа и се оставя на стайна температура да втаса за 2 1/2 часа. Тестото ще се надигне, но няма да удвои обема си.

След като тестото втаса го разделих на две равни части за да оформя двата вида еврейска Бабка.

Първи вид

Този вид е най-разпространен. Тестото с плънката се навива на руло и се пече в продълговата форма за кейк/хляб. При разрез се виждат ивиците плънка (шоколад), които трябва да бъдат хаотични, като затова има определена техника, която сега ще представя. Обикновено хлябът е поръсен с трохи от смесени заедно масло, брашно и захар, които аз по-долу ще наричам топинг.

Плънката трябва да бъде студена, затова е добре да се приготви предварително и да се остави в хладилник докато тестото втасва.

За плънката:

• 120 г натурален шоколад
• 80 г марципан
• 30 г студено масло
• 1/2 чаена лъжица канела

Шоколадът се настъргва на едро и се смила в кухненски робот докато почти стане на прах. Или се настъргва на ръка възможно най-ситно. Към него се добавят марципанът и маслото нарязани на дребни кубчета и канелата. Разбиват се отново докато всичко се смеси добре. Ако плънката се приготвя на ръка всички съставки се смесват и се разрохкват с вилица докато се образуват трохи.

Готовата плънка се покрива добре със стреч фолио или се слага в кутия и се охлажда в хладилник за няколко часа (най-добре докато тестото втасва).

За топинга:

• 15 г студено масло (1 супена лъжица)
• 15 г брашно (1 супена лъжица)
• 30 г кафява захар (2 супени лъжици)
• 1/8 чаена лъжица канела

Всички съставки се смесват и се разрохкват с пръсти докато се образуват трохи. Добре е това да се направи непосредствено преди хлябът да се пече.

Оформяне:

Продълговата форма за хляб с приблизителни размери 25x11x8 см се намазва обилно с разтопено масло.

Взима се половината от втасалото тесто и се разточва върху леко набрашнена повърхност във форма на квадрат. Дебелината на тестото трябва да бъде 3-4 мм.

Охладената плънка се поръсва равномерно върху тестото като се оставят по 2 см от краищата свободни.

Тестото се навива на руло и се разтяга леко докато достигне дължина около 40 см.

Рулото се усуква леко и се навива като охлюв. Охлювът се изправя като часта, където свършва външния му край се поставя надолу върху плота.

Охлюва се притиска леко надолу и се поставя в подготвената форма. Покрива се с кърпа и се оставя на стайна температура да втаса за 2-3 часа или докато увеличи обема си 1 1/2 пъти.

Фурната се загрява на 180°C. Приготвя се топингът.

Повърхността на хляба се намазва с яйце разбито с малко вода (използвах част от белтъците останали от жълтъците за тестото, без да ги разреждам с вода.) Поръсва се с топинга.

Пече се за 45 минути или докато вътрешната температура на тестото достигне 85°C. След като се извади от фурната се оставя за 10 минути във формата и тогава се освобождава от нея. Оставя се върху решетка да се охлади напълно.

Втори вид

Този вариант е известен като Kranz Cake Babka и е ефектен с начина си на сплитане. Освен ясно личащите се ивици шоколад при разрез те образуват и приятен вид на хляба отвън. Методът е много лесен и може да се приложи и за други хлябове с подходяща плънка.

За плънката:

• 120 г натурален шоколад
• 30 г масло
• 1/2 чаена лъжица канела

Шоколадът и маслото се разтопяват на водна баня. Добавя се канелата и всичко се обърква хубаво.

Шоколадовата смес се изсипва върху лист хартия за печене и се разстила равномерно на квадрат с приблизителни страни 20 см. Оставя се да се охлади на стайна температура, а след това се слага в хладилник докато стегне добре. Необходимото минимално време е 50-60 минути.

Оформяне:

Половината от втасалото тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност на квадрат с приблизителни страни 21-22 см.

Шоколадовият слой се изважда от хладилника и се поставя върху разточеното тесто заедно с хартия за печене, като шоколада е с лице към тестото. Хартията за печене се отлепя внимателно от шоколада.

Тестото с шоколадовата плънка се навива на руло.

Рулото се разрязва по дължина на две равни части.

Двете половини се кръстосват в средата (с разрезите нагоре).

Започвайки от средата двете половини се преплитат докато се достигне единия край. По същия начин се процедира от средата до другия край.

Оформеният хляб се поставя в тава върху хартия за печене. Покрива се с кърпа и се оставя на стайна температура да втаса за 2-3 часа или докато удвои обема си.

Пече се в предварително нагрята фурна на 180°C за 30-35 минути или докато вътрешната температура на тестото достигне 85°C. След като се извади от фурната се оставя за 10-15 минути в тавата и тогава се изважда върху решетка. Оставя се да се охлади напълно.

Тези видове хляб не е удачно да се съхраняват дълго време, но все пак ако се наложи може да се съхранят на стайна температура за 3-4 дни, като са опаковани в хартия или хартиен плик, а след това в найлонов за да не изсъхват. Добре се съхраняват и в плътно затворена кутия.

Дори когато са на 1-2 дни се режат по-добре, а вкусът е по-изразителен, но за останат меки е нужно да се съхраняват добре.

Еврейска Бабка с шоколад и два начина за оформяне е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Преди около месец тази рецепта предизвика вниманието ми не само с наличието на киноа, но и със сладките батати. И изобщо цялата комбинация в тестото за кюфтетата включваща още кориандър, магданоз и пармезан. Запазих си я като идея, но след като измина известно време без да предприема нищо си помислих, че това ще бъде поредната харесана и висяща неосъществена рецепта.

Обаче, когато отворя GoogleReader, набелязаната рецепта ми се изпречваше пред очите и ми напомняше, че имам да правя нещо вкусно. Накрая един спокоен неделен ден извадих тефтера и започнах да преписвам дословно. След малка чуденка започнах да отброявам – това го имам, това не, това мога да го заменя с онова и така нататък докато изведнъж на листа пред мен имаше вече някаква нова рецепта, според това, с което разполагах. И опитах.

Вальо, вече видял готовите кюфтенца с възторг обяви неделната вечеря: „О, кюфтета!“ „Да, ама не знаеш какви кюфтета.“ – викам си аз и нетърпеливо очаквам да вкуси. „Ммм, много хубави тези кюфтета“ – казва Вальо и заглеждайки се в тях добавя – „Ама това киноа ли е?“ Преди да си зададе въпроса докрай вече беше отхапал още една хапка и изобщо не мислих да му обяснявам какво има в тях. Вкусно му беше, личеше си, нямаше нужда да развалям това удоволствие с подробностите като батат, например. Сега вероятно чете това, така че отивам да се скрия  някъде и се надявам, че няма да ме обвини в прикриване на съществено важни съставки (които за него са под общото название „елди“ или с други думи „не обичам“)  доказващи гастрономическото изживяване онази неделна вечер. Всъщност, почти всички вечери, но ти ще си мълчиш, нали?

Кюфтета с киноа и батат

По идея от cannellevanille.com

Посочените дози са за 12 броя.

Продукти:

• 100 г киноа
• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
• 200 г батат, настърган на едро
• 2 яйца
• 2 супени лъжици овесени ядки
• 2 супени лъжици нахутено брашно
• 120 г моцарела, нарязана на дребни кубчета
• 1 стрък пресен босилек, нарязан на ситно
• 1 стрък прясна мащерка, нарязана на ситно
• сол и прясно смлян шарен пипер на вкус
• мазнина за пържене
• зелени салати и кълнове за гарнитура

Киноата се сварява в 250 мл вода за 15-18 минути или докато цялата вода се абсорбира. Охлажда се.

Зехтинът се загрява в дълбок тиган, добавят се лукът и чесънът и се сотират за 3-4 минути. Към тях се добавя настъргания батат. Посолява се със сол и прясно смлян шарен пипер. Готви се 3-4 минути, като се разбърква периодично. Охлажда се.

Яйцата се разбиват с вилица в голяма купа. Към тях се добавят овесените ядки, моцарелата, босилекът и мащерката. Разбъркват се добре и се добавят киноата и сместа с батата. Ако е необходимо се добавя още сол и пипер. Накрая се добавя нахутеното брашно и всичко се омесва добре. Сместа ще бъде сравнително рохкава, но като се вземе малка част от нея и се притисне в дланите трябва да се оформят топки, които да не се разпадат. Ако сместа е прекалено ронлива добавя се още овесени ядки или нахутено брашно. Може да се остави да постои за няколко минути докато овесените ядки или брашното поемат част от влагата.

От сместа се оформят 12 топки, които се притискат леко. В тиган с незалепващо покритие се загрява толкова мазнина, колкото да покрие дъното му. Пържат се в нагорещената мазнина за 3-4 минути от всяка страна или докато придобият златисто-кафяв цвят. Обръщането на кюфтенцата трябва да става внимателно и след като добре са се изпържили от едната страна, за да не се разпаднат. След като се извадят от тигана се поставят върху кухненска хартия за да се отцедят от мазнината.

Сервират се топли с микс от зелени салати, кълнове или каквото друго обичаш.

Кюфтета от киноа и батат е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Планове, срещи, събития, планове. Работата не я включвам, тя никога не свършва. Изглежда и другото не свършва. Може ли да поседна за малко, да помисля, да се заиграя? Искам. Искам да изпъстря всекидневието с повече цвят, така жадуван вече. Свежестта на цвета ще избистри унилия поглед. Очите ще се радват. Аз ще се радвам. Сладостта ще съживи. Емоцията ще бъде цветна и силна, толкова силна, че да забуля периода, в който се чувствах изгубена, без вдъхновение. И щастлива ще бъда. Не знам тогава какво чакам.

Преди да се усетя, че пролетта вече идва – става топло и все по-светло, започнах да правя проби и опити за великденски сладкиши. Идва ми отвътре, не се тормозя. И добре ми се получава, засега. Е, имаше и не толкова добри идеи, но пак се изядоха. Избирам само забележителното и подходящо за приготвяне от всички. Всички, които имат същото намерение като мен да разнообразят и изпъстрят Великден не само с боядисани яйца и козунаци.

Плановете ще почакат, то и без друго винаги се променят в последния момент. От събитията ще избера най-важните, а срещите мога да отложа. Защото подготовката за голям празник е по-голяма от празника. Във всякакъв смисъл. Иронично, нали? Или пък не? Зависи. На мен ми е интересно и забавно.

Следващата идея е много лесна. Приготвят се шоколадови сладки без печене, които се оформят като гнездо. В гнездото се поставят яйца моделирани от марципан, оцветен със сладкарски бои. Освен визуалната наслада обещавам и вкусова с комбинацията от шоколад и марципан. Приятно занимание!

Шоколадови гнезда с марципанови яйца

По идея от foodiecrush.com

Посочените количества са за 16-18 гнезда с по 3 броя яйца в тях.

Когато прегледах рецептата от гореспоменатия сайт веднага я сложих във фаворитите си, с идеята да променя туй-онуй и да оформя сладките като гнезда, в които да сложа шарени яйца. За яйцата използвах марципан, който оцветих в различни цветове със сладкарски бои. Лесно е.

За гнездата:

• 120 г масло
• 100 г кафява захар
• 120 мл прясно мляко
• 200 г натурален шоколад, нарязан на ситно (използвах Гайо)
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 1 супена лъжица уиски
• щипка сол
• 250 г фини овесени ядки
• 50 г едро смлени бадеми
• 50 г кокосови стърготини

В тенджерка се смесват маслото, захарта и млякото. Загряват се на умерен огън докато захарта се разтопи и сместа заври. Вари се 1 минута. Добавя се шоколадът и се разбърква докато се разтопи и сместа стане еднородна. Тенджерката се маха от огъня. В сместа се добавят ванилията, уискито и солта.

Отделно в голяма купа се смесват овесените ядки, бадемите и кокосовите стърготини. Към тях се изсипва шоколадовата смес и всичко се разбърква хубаво.

Приготвят се няколко листа хартия за печене, които се поставят в тавички или подноси, които могат да се съберат в хладилника. Със супена лъжица се взима от сместа и се правят купчинки върху хартията за печене. Купчинките се оформят като гнезда. Оставят се да се охладят на стайна температура за 20-30 минути и се прибират в хладилника за да стегнат добре.

За яйцата:

• 250 г марципан
• сладкарски бои

Марципанът се разделя на няколко части, толкова, колкото цветове ще се използват за яйцата. Отделните части се боядисват със сладкарска боя, като се добавя по малко от нея до получаване на желания цвят. Ако марципанът започне да лепне се омесва с малко пудра захар.

От различните цветове се оформят яйца – около 5 грама всяко, така че за всяко гнездо да има по 3 яйца.

Оформените яйца се подреждат в гнездата. Съхраняват се в плътно затворена кутия в хладилник.

Шоколадови гнезда с марципанови яйца е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Наумила съм си, че за този Великден ще приготвя Бабка и това е. След първия опит, в който тестото се оказа повече за формата, в която го пекох, намалих дозите наполовина и продължих напред. Този път всичко си беше на мястото. За някои следващият метод ще се стори много лесен, защото не се изисква месене на тестото, но за мен по-интерсно беше да проследя резултата от лепкавото тесто след неговото изпичане. И изобщо целият процес на тесто, пълно с жълтъци, не много захар и на пръв поглед не много ядки и сушени плодове, които обаче се оказват в предостатъчно количество.

След опичането имах пухкав сладък хляб, в който много добре се усещаха едро смлените бадеми и сладко-киселите боровинки и стафиди. Хареса ми. И както вече споменах в друг пост – напомня ми на бриош. Но тук тестото е много леко и въздушно след опичането, не натежава от масло, а жълтъците му придават приятно жълтеникав цвят. Тестото не се меси на ръка, но се изисква дълго биене с дървена лъжица или разбиване с миксер с приставките за тесто за да се развият връзките (глутенът) в сместа. Тази Бабка е добре да се яде докато е прясна, няколко часа след приготвянето или на другия ден, като е добре да се съхранява в затворена кутия на стайна температура. Иначе бързо изсъхва.

И понеже засегнах темата Бабка, няма как да не спомена, че съществуват много нейни варианти, но различният от този е еврейската Бабка, която също имам намерение на опитам – сладко тесто, в което са завити аромати на канела и шоколад (познай кой шоколад ще използвам) с хрупкав топинг с масло. Набелязвам си рецептата на Питър Рейнхарт  от книгата Peter Reinhart’s Artisan Breads Fast и съм сигурна, че този път няма да имам проблеми от първия опит. Запази това като „следва“, но може да опиташ и от полската Бабка, като включиш в нея сушени плодове, ядки и аромати по твой избор.

Полска Бабка

Адаптирано от easteuropeanfood.about.com

Посочените количества са за 1 брой

Продукти:

• 120 мл прясно мляко
• 250 г брашно
• 7 г суха мая за хляб
• 30 мл топла вода
• 80 г кафява захар
• 1/2 чаена лъжица сол
• 8 жълтъка
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 1 чаена лъжица бадемова есенция
• 50 г разтопено и охладено масло
• 50 г сушени червени боровинки
• 50 г стафиди
• 50 г едро смлени бадеми

Млякото се затопля. Прехвърля се в голяма купа и към него се добавя 50 грама от брашно. Разбърква се докато се образува кашичка.

Маята се разтваря във водата. Добавя се 1 чаена лъжица захар и се оставя на топло място за 5 минути или докато шупне.

Шупналата мая се добавя към млякото с брашното. Разбъркват се добре. Сместа се покрива със стреч фолио или кърпа и се оставя на топло място за 20 минути или докато се надигне двойно.

Жълтъците, солта и захарта се разбиват с миксер докато се сгъстят и изсветлеят. Добавят се ваниловата и бадемовата есенция и сместа се разбърква за кратко.

Жълтъчната смес се добавя към млякото с брашното. Разбърква се внимателно с шпатула или дървена лъжица. Към тази смес се добавя останалото брашно. Разбърква се с дървена лъжица за 7-10 минути или с миксер с приставката за тесто. Към тестото по малко се добавя разтопеното масло. Сместа продължава да се разбива още 7 минути. Накрая се добавят сушените плодове и бадемите. Объркват се хубаво.

Тестото ще бъде лепкаво, но гладко и еластично. Покрива се със стреч фолио (в купата, в която е замесено) и се оставя на топло място за около 40 минути или докато удвои обема си. Тогава тестото се разбърква за кратко с дървена лъжица, колкото да спадне обема му и се оставя да втаса отново за още 40 минути.

Форма за кейк с вместимост 2 литра, с дупка в средата, се намазва обилно с масло. Тестото се прехвърля във формата, разпределя се равномерно и се заглажда на повърхността. Тестото трябва да заеме 1/2 от формата. Формата се покрива със стреч фолио и се оставя на топло място за последно втасване, за около 1 час или докато тестото почти изпълни формата.

Пече се в предварително нагрята фурна на 180°C за 30-35 минути или докато вътрешната температура на тестото достигне 87°C.  При единия от опитите температурата достигна до 100°C (след 40 минути печене) и сладкишът беше изсушен. Затова след 25 минути от печенето сладкишът може да се провери с термометъра или с дървена клечка, която забодена в централна част от него трябва да излезе суха. Ако започне да изгаря бързо на повърхността, покрива се с алуминиево фолио.

След като се изпече се оставя във формата за 10 минути и тогава се освобождава от нея. Оставя се върху решетка докато изстине напълно. Може да се поръси с пудра захар или да се залее с глазура. (Това не било типично за полската Бабка, но защо пък да не си я украсим малко.)

Полска Бабка е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Още малко време ми трябва за да се раздам. С нетърпение очаквам да цъфнат теменужките, а после и розите. Пазарите да се отрупат с плодове, земята да стане зелена и топла, и сетне да грейна и аз. Докато изчаквам да отмине трудният период се отдавам на класически рецепти, които не бях опитвала и по-точно рецепти за ежедневието от френската кухня. Там поне не е скучно. Намирам си предложения за всеки сезон. Изведнъж обаче дойде предизвикателство от Мира за домашно маскарпоне. Като че ли със затоплянето на времето, Италия започна да ме зове. Любима и неповторима, семпла и вкусна. Мира се превърна в моята муза за периода и аз много и благодаря. Идеите с домашно маскарпоне започват да ме затрупват. Можело, значи.

Както Мира казва, не е никак трудно да си приготвиш маскарпоне. Не се изисква нещо специално, само малко търпение. Направих няколко опита и всички бяха с много добър резултат.

Да видим какво трябва. Трябват животинска сметана с 35% масленост, малко лимонов сок, тензух и цедка. Необходими са 24 часа изчакване, а количествата получено маскарпоне от литър сметана са много добри. Изгубват се около 200 мл от нея (за литър), останалото е кремообразно и вкусно маскарпоне.

Сиренето може да се остави да се изцежда и повече време от посоченото, но мисля, че така се получава добре – не е сухо, нито воднисто. Идеално за вариации на тема Тирамису, сладкиш с плодове, кексчета или лазаня, а може и какаова паста със солен сос с маскарпоне.

Маскарпоне

Посочените количества са за около 400 грама маскарпоне

Продукти:

• 500 мл животинска сметана 35%
• 45 мл прясно изцеден лимонов сок (3 супени лъжици или сок от 1/2 лимон)

Сметаната се загрява на водна баня докато достигне температура от 87°C. Ако се загрява на умерен огън ще отнеме около 10 минути. Добавя се лимоновият сок и се разбърква добре. На пръв поглед няма да има промяна в сметаната. Отстранява се от водната баня и се оставя да се охлади на стайна температура. След като се охлади, купата се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник за 12 часа. През това време сметаната ще се сгъсти, но не много.

Приготвят се 4 слоя тензух, които се поставят в широка цедка. Цедката се поставя върху купа. Сгъстената сметана се изсипва в цедката върху тензуха. Оставя се в хладилник за 12 часа. През това време от сметаната ще се отдели течност и ще се образува маскарпоне.

Когато е готово, маскарпонето се използва веднага или се съхранява в кутия в хладилник до 1 седмица.

Как да си направя маскарпоне е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана