Срещам и чувам изразът „манджа с грозде“ да се употребява най-вече за лошо приготвени и/или изглеждащи ястия. Но го срещам и чувам за ястия или десерти, на които всичко им е наред (поне според мен), обаче изказващия се, в много голяма част от случаите, е против или не възприема смесването на определи продукти и подправки с други. В този ред на мисли, предложените от мен рецепти в блога, като цяло се възприемат като манджа с грозде. Понякога ми е тъжно, понякога смешно. Също така, изразът се употребява в теми, които нямат нищо общо с готвене и манджа, но разбира се отново в негативен аспект спрямо основната тема. Да видим какво се крие зад това.

Реших да обърна повече внимание на буквалния смисъл на израза, да приготвя няколко манджи с грозде и да развенчая негативното от него. Исках да изпробвам ястия, в които присъстват грозде и/или гроздов сок, като умишлено избягах от неизненадващите комбинации, в които няма термична обработка на гроздето, като ризото поръсено с гроздови зърна или пък бобена чорба със зелено грозде, където гроздето използвано през есента се заменя с киселите джанки през късната пролет. (Тук и гроздето и джанките се готвят, но предложението е твърде скучно за мен. Това не означава, че не обичам боб с джанки.) Разбира се изключих и всякакви алкохолни напитки от грозде, които по-принцип може да се сложат почти навсякъде. Защото идеята ми е буквална, колкото и изразът – да сготвя манджа с грозде.

След този опит мисля, че и аз самата ще внимавам повече в какъв смисъл използвам израза „манджа с грозде“. И също така се замислям за друг израз, който по-често използвам в негативен смисъл и това е „печени киселици“. Дори само като си помисля за дребния, стипчив плод, устата ми се изпълва със слюнка, а долната челюст ме заболява от внезапния приток на течности, които би трябвало да го „смажат“. Съвсем нормална реакция на организма! Но никога не съм опитвала печени киселици, въпреки че използвам това като негативно определение. Може би трябва да си изпека киселици. И може би трябва да спрем да говорим наизуст. И вместо да си осланяме изказванията на вече готови реплики, да проверим дали наистина са правдоподобни.

В продължение на няколко седмици изпробвах рецепти с грозде по идея от различни източници. Несъмнено, сладкият плод би отивал най-вече на меса, независимо в каква форма е – сурови или сготвени зърна грозде, сос от грозде, сладко от грозде и т.н. Но това, да използвам гроздето само за месо, не ме удовлетворяваше и дойде желанието да опитам и няколко вегетариански рецепти с негово присъствие.

За тази статия се спрях на три рецепти, които най-много ми допаднаха като състав, комбинация на продукти и презентация, и с които съвсем ясно мога да кажа, че манджата с грозде е много хубаво нещо. И така, предлагам ти да опиташ свежа супа с грозде, зеле с грозде и лимец и фаворитът ми – патешки гърди с печено грозде.

Рецептите на тези избрани предложения може да видиш по-долу. Но от опитаните ястия не мога да не спомена и една друга, която приготвих по подобие на тази. Подобието всъщност е само технологията. Замених пилешкото със свинско месо, използвах червено вино и червено грозде. Тази рецепта най-много олицетворява манджа с грозде и то само в буквалния смисъл. Като цяло всички опитани ястия ми харесаха.

Изводът от всички рецепти с грозде, които приготвих и опитах, е че няма лоша манджа с грозде, откъдето би трябвало да спрем да използваме израза негативно. Опитай и ще разбереш. Отхвърли предубежденията, открий нови вкусове и се наслади безрезервно! Даже ще се забавляваш, обещавам!

Студена супа с грозде

Адаптирано от honeyflowfarm.com

Супата е свежо подобие на таратор, но с добавка от кисела ябълка и бяло грозде. Част от плодовете се пасират, а част се оставят цели за повече вкус и текстура. Сладостта на супата приятно се допълва от киселото мляко, а пресния лук и репичките я уравновесяват. Ако трябва да опиша супата с малко думи, ще кажа – ободряваща и забавна.

Дозите са за 6 порции.

Продукти:

• 150 гр. бяло грозде без семки
• 2 супени лъжици нарязан пресен копър
• 1 краставица (около 200 гр.), обелена и нарязана на дребни кубчета
• 1 кисела ябълка (около 200 гр.), обелена и нарязана на дребни кубчета
• 2 стръка пресен лук, само перата, нарязани на ситно
• 400 гр. кисело мляко
• 400 мл. студена вода
• сол и черен пипер
• 4 репички за гарниране

В купа се смесват гроздето, копърът, краставицата, ябълката и лукът. Посоляват се със сол и прясно смлян пипер. Объркват се хубаво. Разделя се на две равни части.

Едната част се запазва за по-късно. Към втората се добавят киселото мляко и водата. Разбиват се в кухненски робот (не в блендер) за кратко или докато се образуват дребни парченца от плодовете и зеленчуците. Гроздето също ще пусне сока си. Пасираната част се смесва със заделената. Разбъркват се хубаво и ако е необходимо се добавя още сол и черен пипер на вкус. Супата се охлажда в хладилник.

Сервира се гарнирана с нарязани на тънко репички и пера зелен лук или копър.

Задушено зеле с гроздов сок и лимец

По идея от honeyflowfarm.com

Това вегетарианско ястие много ми напомня на баварското кисело зеле. Приготвя се по сходен начин, като зелето се задушава с мед и винен оцет. Но сокът от бяло грозде дава допълнителна сладост и вкус, а лимецът, който добавих (вместо ечемик по рецептата от която се вдъхнових) обогатява манджата със земния си и също сладък вкус. Комбинацията се допълва от няколко зърна свежо грозде и пресен магданоз. Тук бих добавила и нещо по-силно и със смолист характер като хвойна или розмарин.

Тъй като зелето не е напълно сготвено и остава леко хрупкаво, ястието може да се сервира и студено, като салата.

Дозите са за 2 порции като основно ястие и 4 като салата или гарнитура.

Продукти:

• 1 супена лъжица зехтин
• 2 стръка пресен лук, само бялата част, нарязани на ситно
• 500 гр. зеле, нарязано на тънки ленти
• 1 супена лъжица бял винен оцет или лек ябълков оцет
• 1 чаена лъжица мед
• 200 мл. сок от бяло грозде (виж в технологията на рецептата)
• 150 гр. сварен лимец (около 100 грама суров лимец се сварява във вода за около 15 минути или докато уври)
• сол и черен пипер
• 3-4 стръка пресен магданоз, нарязан на ситно
• десетина зърна бяло и червено грозде

За 200 мл. сок от грозде се взимат около 400 грама зърна бяло грозде. Смилат се в кухненски робот или се намачкват с преса за картофи. Полученото пюре се минава през фина цедка и сокът се отделя. Люспите и зърната се изхвърлят.

Зехтинът се загрява в тенджера. Добавя се лукът и се сотира за минута. Добавя се зелето и се разбърква 3 минути на слаб огън.

Смесват се сокът от грозде, оцетът и медът. Добавят се към зелето. Разбърква се хубаво и се готви на умерен огън около 20 минути.

Към зелето се добавят свареният лимец, сол и черен пипер на вкус. Тенджерата се покрива с капак и ястието се задушава за 10 минути или докато по-голяма част от течността се абсорбира.

Преди сервиране ястието се поръсва с магданоз и пресни зърна грозде.

Патешки гърди със сметана и печено грозде

Адаптирано от epicurious.com

Това ястие, както вече споменах е фаворитът ми от мисията „манджа с грозде“. Много важно тук е как е сготвено месото. Вариантът, който давам е за средно изпечено месо. Ако предпочиташ алангле или добре изпечено, редуцирай времето според предпочитанията ти.

Печеното със зехтин, сол и пипер грозде е вкусно и подходящо и за други меса. За предпочитане е да се избере черно, ароматно грозде без семки. Аз използвах дребно със семки, но много ароматно, което баба ми отглежда. Вкусът му е прекрасен, но семките са малко досадни. За повече атрактивност, отдели грозда на по-малки чепки и ги запечи и сервирай така, както са цели.

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 2 броя патешки гърди с кожа
• 3-4 счукани зърна хвойна
• 1 чаена лъжица прясна мащерка
• около 200 гр. грозде, разделено на по-малки чепки
• 2 супени лъжици зехтин
• сол и черен пипер
• 2 шепи рукола
• 100 мл. кулинарна сметана President или заквасена сметана, леко разбита

Патешкото се размразява ако е замразено, измива се под студена течаща вода и се подсушава. С остър нож се правят няколко разреза върху кожата във формата на решетка. Гърдите се натъркват със счуканата хвойна и мащерката. Поставят се в подходящ съд, покриват се и оставят в хладилник да се мариноват за минимум 4 часа. Аз ги оставих за цяла нощ.

Фурната се нагрява на 200°C. Чепките грозде се поставят в тава. Поръсват се със зехтин (използвам пулверизатор за равномерно поръсване) и се посоляват със сол и прясно смлян черен пипер. Запичат се в предварително нагрятата фурна за 15 минути. Оставят се на стайна температура. (Гроздето може да се приготви до 4 часа предварително.)

Патешките гърди се изваждат от хладилника и се посоляват от двете страни със сол и прясно смлян черен пипер.

На среден към силен огън се загрява тиган с незалепващо покритие. Гърдите се слагат в тигана с кожата надолу. Не е необходимо да се добавя мазнина в тигана, тъй като кожата ще отдели достатъчно. Гърдите се запичат за 6-7 минути, обръщат се от другата страна и се готвят още 4-5 минути. Изваждат се от тигана в затоплена чиния и се оставят за 5 минути. Тази стъпка е важна, защото ако се срежат веднага след готвенето, голяма част от соковете ще изтекат и месото ще стане сухо. Затова се оставят за известно време да отлежат.

Гърдите се нарязват с остър нож на тънки парчета по диагонал, напречно на мускулните влакна.

В сервизна чиния или плато се поставя руколата. Върху нея се подрежда нарязаното патешко месо. Залива се със сметана и се гарнират със запеченото грозде.

Манджа с грозде ли е манджата с грозде? е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

През април е по-добре. Изчезнаха променливите мартенски настроения, слънцето е все повече и повече, а джанката достигаща с клони до балкона ми, ме радва с белите си цветове. И имам чувството, че с увеличаването на деня разполагам с повече време. Време, през което да се настроя за предстоящите празници, да обмисля някоя и друга рецепта, та дори и да се пошляя безцелно навън.

Настъпващите сезонни промени дават начало към смяна на менюто, в което разбира се настъпва пролетно кулинарно пиршество с всичко що е зелено. От няколко седмици зелените салати са основна част на вечерята вкъщи и смятам да задържа тази тенденция за дълго, като от време на време разнообразявам и с други зеленолистни, които съвсем не са за пренебрегване.

За зелено меню ми писа и моя читателка и аз се подсетих за миналогодишните априлски предложения, в духа на зелената пролет - салатата със спанак, авокадо и сирене фета и микс от зелени салати с прекрасен дресинг. Към пролетното меню може да включим още салата с ягоди, спанак и сирене, салата с кълнове и тофу, хрупкави тарти със спанак, солен пролетен кейк и дори спанакопита. И наред е лесна и бърза за приготвяне крем супа от спанак, с която ще допълня пролетното меню.

Спаначена крем супа

Адаптирано от runningwithtweezers.com

В използваната рецепта се добавя лют пипер, което аз пропуснах. Супата е рядка, така че ако искаш по-гъста крем супа добави още 1-2 картофа или намали количеството на зеленчуковия бульон.

Маслото може да се замени с растителна мазнина за постна супа.

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 2 супени лъжици масло (или предпочитано растително олио)
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
• 1 средно голям картоф (около 200 гр.),нарязан на дребни кубчета
• 1 л. зеленчуков бульон
• 300 гр. изчистен спанак
• щипка индийско орехче
• 2 супени лъжици сухо шери
• сол и черен пипер на вкус

Маслото се разтопява в дълбока тенджера. Добавя се лукът и се сотира за 3-4 минути. Следва чесънът, разбърква се за няколко секунди, след него се добавят картофите. Оставят се за 2-3 минути да се запържат, като се разбъркват често. Изсипва се бульонът и тенджерата се похлупва с капак. Температурата се намаля и бульона се оставя да заври. Готвенето продължава 15 минути докато картофите омекнат. Когато са готови, в тенджерата се добавя спанакът и се задушава за 4-5 минути, само докато омекне.

Зеленчуците се пасират. Супата се връща на котлона. Добавят се индийското орехче, шерито, сол и черен пипер. Загрява се отново и се сервира веднага.

Вместо с пармезан, опитах супата с прясно биволско сирене. Вкусно!

Спаначена крем супа е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Единствените ми знания за Африка се свеждат до наученото по география в училище и като се замисля, май не съм запомнила много. Вероятно, ако изучавахме и кухнята на страните, можеше да внимавам повече. Ако това бе се случило, то щеше да стане въпрос за екзотични продукти и продправки за онова време, които никога не бяхме чували. Същите тези продукти и подправки сега се намират на нашия пазар и като че ли вече са загубили синонима „екзотично“. Добре, мисля че преувеличавам. Но се оказва напълно посилно да си сготвим автентична африканска манджа у дома.

Имам един детски спомен, в който брат ми ни разправяше как като пораснел шял да полети със самолет до Африка и да ни донесе банани. Много ми се иска да продължим да си мечтаем по детски и да му връча един дълъг списък с местни плодове и традиционни подправки. Или още по-добре - да полетя с него. Защото Африка се оказа наистина екзотична. И разбрах това от кухнята на няколко африкански страни.

Още при първоначалния преглед на рецепти и история ми допадна кухнята на Либерия с най-добрия кокосов пай от Монровия. В списъка попаднаха още няколко рецепти -  задушени миди от Мозамбик, бананов кейк с фъстъци от Гана и предстоящата рецепта за бобена супа от Танзания. Подбрах всички рецепти с идеята да могат да се адаптират лесно с наличните продукти на нашия пазар.

Тук обаче ще пропусна Мароко, въпреки че, мароканската кухня е една от любимите ми заради голямото разнообразие във вкусове и съчетаване на продукти. Иии.. защото е на Средиземно море. Но моята читателка Ева ме предизвика да разгледам по-подробно какво се случва по на юг. И аз, май, като се пренесох (макар и виртуално) на топло място започнах да се влюбвам. И тогава забравих за виенската кухня, какво щях да правя и накъде съм тръгнала… Дали защото всичко това е непознато и някак тайнствено за мен?

Не знаех нищо за африканската кухня до този момент и дали защото напоследък залитвах по севера и Европа като цяло или кой знае защо, не съм се интересувала от нея. Забелязвам голям пропуск и мисля да го поправя.

В серията „Африка вика Кулинарно“ ще ти представя няколко мои избора от ариканската кухня. Заедно с тях ще поразсъждавам върху вкусовете и съчетанието на продукти и подправки. Започвам с бобена супа от Танзания. Между отделните рецепти ще изпълня и още няколко желания за рубриката SOS (бързам, бързам..) и ще се върна за кратко на Plachutta с рецепта за един от най-изтънчените деликатеси – патешки дроб. Има и още…

Бобена супа от Танзания

Адаптирано от The African Cookbook

За тази супа мога да кажа, че се приготвя изключително лесно и е много вкусна. И тайната е в съчетанието на къри и обилно количество кокосово мляко. Като цяло, комбинацията от продукти ми се струва много привлекателна и не се излъгах, когато опитах супата.

Забелязвам, че в рецептата не присъства никаква зелена подправка. Всъщност, прясно настърган кокос заменя това и те съветвам да не го пропускаш. В тази връзка, борбата с кокосовия орех този път се сведе само до два удара (или ставам по-добра или по-силна), а млякото ми хареса.

За супата избрах боб Пинто, но всеки един сорт боб би бил подходящ. Желателно е бобът да се накисне във вода от предната вечер, за да се свари по-бързо.

Информирах се, че африканските супи по принцип са много гъсти. Приготвих супата с по-малко количество вода, обозначено в рецептата. Така получих гъста супа, която е много засищаща и може да се сервира като основно ястие. Ако желаеш може да я направиш по-рядка.

Дозите са за 4-6 порции.

Продукти:

• 200 гр. боб Пинто
• 100 гр. дългозърнест ориз
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 1 зелена чушка, нарязана на кубчета
• 2 домата, нарязани на кубчета
• 50 гр. масло
• 1 чаена лъжица къри
• 400 мл. кокосово мляко
• 400 мл. вода
• сол и черен пипер

Бобът се накисва във вода от предната вечер. Сварява се до пълна готовност (около 45 минути). Отцежда се.

Оризът се сварява до пълна готовност (около 17 минути) и се отцежда.

Маслото се разтопява в тенджера. В него се сотират лукът и чушката. Добавя се кърито, сол и черен пипер на вкус. Разбъркват се няколко секунди. Добавят се доматите и се готвят 2-3 минути.

Към зеленчуците се добавят бобът, кокосовото мляко и водата. Овкусяват се със сол и черен пипер ако има нужда и супата се оставя да поври 10 минути на умерен огън. Накрая се добавя ориза.

Супата се сервира с настърган пресен кокос.

SOS – Африка вика Кулинарно – Бобена супа от Танзания е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Не мога точно да си обясня защо, но тази година нямам никакви трепетни предпразнични трески. Може би погълната от ежедневието, времето минава без да забележа и хоп, изведнъж стана декември. Дали не е дошъл моментът, в който да мисля за коледни изненади, предложения, списъци… Ами не. За мен, не е дошъл. Така се чувствам и оставям нещата на самотек. Пък те, нещата ще си дойдат сами, когато им е дошло времето.

Не обръщайки внимание на времето, за малко да пропусна тиквения сезон. И добре, че е баба ми, която да ми го напомни с поредната голяма тиква от нейната градина. Но сега няма да пиша ода за тиквата. Въпреки че знам, че тази тиква е също толкова сладка като миналогодишната. Защото, нали запазих семенцата, които баба е посяла.

Та тази голяма тиква се озова в кухнята ми и аз започнах да се чудя, как точно ще я изядем цялата, само двамата с Вальо. Пардон, Вальо не обича тиква. Ще си я ям сама. Така и така цялата тиква си е за мен, мога да я приготвям както си искам. Много тиква ме чака, но аз я обичам и сладка и солена. Каква по-добра възможност да опитвам още различни комбинации с нея.

И изготвих списък в глава си как и с какво бих могла да я приготвя. И първата идейка, която опитах е къри супа. Разбира се рецептата е постна, с много подправки и интересния пресен кориандър. Всъщност, без него супата има различен, но също вълнуващ вкус, така че ако не го харесваш, съвсем спокойно може да минеш и без него.

Къри супа с тиква и картофи

Продукти:

• 50 мл. зехтин
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 1 морков, нарязан на малки кубчета
• 1 чаена лъжица семена кориандър
• 1/2 чаена лъжица смлян кимион
• 1 чаена лъжица куркума
• 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
• 400 гр. тиква, нарязана на кубчета
• 400 гр. картофи, нарязани на кубчета
• 1 литър вода или зеленчуков бульон
• 100 мл. кокосово мляко
• 3-4 стръка пресен кориандър, нарязан на ситно
• сол и черен пипер

Зехтинът се загрява в тенджера. В него се сотират лукът, чесънът и морковът на умерен огън за 5-6 минути. Разбъркват се често. Към тях се добавят семената кориандър, кимионът и куркумата. Разбъркват се за няколко секунди, докато отделят ароматите си.

В тенджерата се изсипват тиквата, картофите и джинджифилът. Разбъркват се 1-2 минути докато се запържат леко. Добавя се водата или бульона. Супата се посолява със сол и пипер на вкус и се вари около 2о минути, докато тиквата и картофите уврат. Накрая в супата се изсипва кокосовото мляко. Оставя се да поври още 4-5 минути и се маха от огъня.

Сервира се поръсена с нарязан пресен кориандър.

Къри супа с тиква и картофи е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Както вече знаеш, в баварската кухня присъстват много супи на основата на бульон и допълнени с разни тестени или картофени топчета, които по-долу ще наричам кнедли. И след като вече приготвих страхотен телешки бульон, то сега мога да готвя супи, гулаши, задушени и печени меса от двете книги за традиционна баварска кухня, които си купих от Мюнхен.

Започвам с Alfons Schuhbeck и неговата супа с кнедли от грис. Рецептата е много лесна, особено след като половината от нея вече е свършена по-рано (за бульона става въпрос). И въпреки, че тази супа изглежда много семпло, уверявам те, че е вкусна и ароматна. И това познай откъде идва? От телешкия бульон, естествено.

Като видим въздържател (не нарочно) към месото, чак сега осъзнавам колко е важно да си приготвиш ароматен бульон за каквото и да било. Сами по себе си кнедлите не са кой знае какво. Единствената подправка в тях освен сол е индийско орехче. Струват ми се с безличен вкус, но топна ли ги в бульона става нещо различно.

Припомних си още, че месните супи и бульони трябва да се ядат много топли, освен ако не искаш да ядеш пача. И изобщо след толкова дълго въздържание за приготвяне на месо вкъщи (всичко това от онези филми за пилетата), преоткрих този вкус. Питай ме сега, не е доволен Вальо. И не ме обвинявай, че го държа на зеленчукова диета.

Кнедли от грис в телешки бульон

Адаптирано от книгата My Bavarian Cookbook

„За да смесят добре маслото и яйцето, жълтъкът се разделя от белтъка и първо маслото се обърква с жълтъка, след това се добавя белтъка. Също важно за добро смесване е яйцето да не бъде студено. В Бавария кнедлите от грис се наричат Griessnockerl“ – казва Алфонс Шубек за тази рецепта.

Дозите са за 2-3 порции. Получават се 6-8 кнедли в зависимост от размера.

Продукти:

• 50 гр. меко масло
• 1 яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 80 гр. фин пшеничен грис (на Divella)
• сол и прясно настъргано индийско орехче
• 400 – 600 мл. телешки бульон
• пера див лук, за сервиране

Маслото се разбива докато стане пухкаво. Към него се добавя жълтъкът от яйцето и се разбива докато се усвои. Следва белтъкът и отново се разбива. Добавя се грисът, сол и индийско орехче на вкус. Сместа се разбърква добре и се оставя на стайна температура за около 1 час.

В тенджера се слага вода да заври. Посолява се. Температурата на котлона се намаля и се изчаква водата да достигне степен, в която едва къкри.

Две лъжици се потапят в топла вода и с тяхна помощ от сместа с гриса се оформят кнедлите. (Лъжиците се топят във вода след всяка кнедла.) Слагат се във врялата вода и се варят 15 минути. Водата не бива да ври буйно!

Готовите кнедли се изваждат с решетъчна лъжица и се подреждат в дълбоки чинии. Заливат се с телешки бульон и се поръсват с едро нарязан див лук.

Кнедли от грис в телешки бульон е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Като ми стане криво хващам гората. „Да хвана гората“ е любим мой израз, който използвам когато искам да избягам от средата, в която се намирам в момента, от постоянно течащите мисли, в които имам чувството, че вече се задушавам. Самата среда ми стоварва едни и същи неща, които или започват да ми омръзват или не мога да издържа. Или и двете. И аз в такъв момент искам да избягам от тях. Може и да не е буквално в гората, но в този случай се озовах точно там.

В гората също така най-добре мога да чета. И понеже в този момент не знаех какво точно ми се чете, преди да тръгна хванах първата книга изпречила се пред очите ми. „9 зайци“ на Виргиния Захариева. Започнах да чета още по пътя и с изненада (може би и облекчение) установих, че от тенджерите и тиганите не мога да избягам. В първата част на книгата, авторката описва своето детство, преплетено в различни аромати, точно по мой вкус. И докато Виргиния разказва за възпитанието на строгата си баба, току вметне рецепта за картофи по чешки, доматена супа по манастирски или сладко от рози. Книгата на моменти ми се стори забавна, също като „Френски уроци„. „Ще приготвя тази супа“ – зарекох се аз и това, което ме впечатли, беше наличието на тамян. Тамян в супата!?

Книгата ме разсея малко, но не ми бе достатъчно да се отърся от чувствата обзели съзнанието ми напоследък. Време беше да се запътя към гората. И време беше да усетя безвремие. Не от липсата на ръчния ми часовник, който по принцип не свалям от ръката си, нито от липсата на Интернет и социалната група. Времето в мен трябваше да спре, точно като кадър от филм, който исках да разбера.

Събух се и стъпих на голата земя. А тя бе мека, на места топла, на места студена. Продължих да крача с мисълта, че ще извървя целия този път боса. Стъпвайки, земята под мен поемаше тежестта ми и плавно се огъваше под сгъвките на ходилата ми.

Преминавах ручеи и рекички отскачайки по равните и студени камъни. Спирах за миг, поглеждах нагоре и се взирах в мрачното небе. Облаците се движеха толкова бързо, че изведнъж аз самата се озовах в един облак. Сякаш се скрих от нещо.

Продължих напред по пътеката, спирах от време на време за да се усмихна на цветята и пак продължавах докато не стигнах до едно от езерата.

С пълни шепи загребах от ледената вода и наплисках лицето си. Като че ли някой ми зашлеви силен, разтърсващ шамар. Точно от това имах нужда. И точно в този момент времето спря. Мислите също спряха да текат. Аз съм свободна.

По пътя назад ходилата ми все още усещаха меката земя, но тя не усещаше мен. Аз съм свободна и сякаш се носих над тревата. Танцувам боса.

Дали се отърсих от всичко – все още не съм сигурна. Това, което със сигурност знаех, е че като се прибера в София трябва да си направя педикюр. А-а, да и доматената супа с тамян.

След педикюра можех отново да си обуя белите сандали и да започна да танцувам сред все същите, познати неща. Докато се изморя и се наложи пак да ги събуя… в гората.

Манастирска доматена супа

По идея от книгата „9 зайци“

Както вече казах, тази рецепта ме изненада с наличието на тамян. По-късно разбрах, че тамянът не се използва само за кадене в религиозните обреди, а и като лекарство и добавка към храната. Има противовъзпалително и болкоуспокояващо свойство и се прилага в Аюрведа.

В супата не остава специфична миризма или вкус от тамяна. Още повече ако е придружена с люта чушка.

Продукти:

• 1 глава целина
• 3 моркова
• 1 чушка
• 3 глави лук
• 2 стръка праз
• 5 големи розови домата
• 1 шепа фиде
• 1 чаена лъжица захар
• 1 зрънце тамян, стрито на прах
• 2 стръка пресен босилек
• сол и черен пипер

Целината, морковите, чушката, лукът и празът се нарязват на парчета. Слагат се в тенджера и се заливат с 1 литър студена вода. Слагат се на умерен огън и се варят около 1 час.

Бульонът се прецежда и в него се добавят настърганите на ренде домати, тамяна, захарта, фидето, цели листа босилек, сол и черен пипер на вкус. Супата се вари около 20 минути.

Сервира се с натрошено сирене и люти чушки.

П.П. Върнах се в София с премръзнали и мръсни крака. Не можах да ги измия просто със сапун и вода. Наложи се сериозен педикюр.

Книгата дочетох малко по-късно в София.

В съня си видях изоставените мисли да се реят над водата на онова езеро. Ако ми се мисли по тях ще отида да си ги взема.

Танцувам с бели сандали…

Още снимки във Flickr.

Танцувам боса е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Питам се, има ли все още някой, който да пише писмо с химикал в ръка, върху кариран лист. Ако изключа формалната документация от бюрокрацията, мисля че няма много такива хора. Днес всичко се набира на компютър. А спомняш ли си писмата, които с нетърпение чакаше от другарчетата и със същото нетърпение изваждаше лист хартия и молив за да им отговориш?

Скоро разговаряхме с приятели за еволюцията и докъде може да стигне тя. Всъщност не знаем. Може само да гадаем и да се вживяваме във фантастичните филми. Но докъдето и да стигнем, не трябва да забравяме откъде сме тръгнали. Аз съм човек, който се възхищава на прокаралата зелена тревичка под все още студеното слънце, отнасям се с респект към традициите и старите хора. Защото само те могат да ни разкажат как да оцелеем в живота. Дори и по своят си първичен начин, аз ги разбирам и вярвам в тяхната история за света.

Колкото повече пораствам, толкова повече мога да разговарям с възрастните. И тук имам предвид нашите баби и дядовци. Отрудени хора, видели много от стария живот и опитвайки се да живеят в настоящия съвременен свят. Вслушвайте се в техните съвети!

Баба има мобилен телефон. Понякога разговаряме безплатно. Но къде по-хубаво е да получиш писмо от баба! Загрижена и тъгуваща за моето отсъствие, аз прозрях нейните тревоги от едно писмо. Всъщност писмото е съпроводено с една голяма тиква. (Не се съмняваш, че е от бабината градина, нали?) Или по-точно тиквата е съпроводена с писмо. В него се разказва как мога да я приготвя, на колко градуса да я изпека и с кого да я изям. Споменава се още, че тиквата е много сладка. Казвам си аз: „Тази бяла тиква няма как да е много сладка.“ И се заблудих. „Сладка като мед“ – така би казала баба.

И за да получа също толкова сладка тиква догодина, баба подробно бе описала в писмото си как да запазя семената. Запазих ги, за да имам възможност и следващата зима да приготвя нещо със сладка тиква.

Получих също така и стари рецепти от ловешкия край - за бяло сладко, баница по варошлийски, лучник, инжир баклава, масленки, кейк с карамел, домашен кашкавал…

Някой ден ще приготвя част от тях. Но сега, в духа на съвременната кухня, изпробвах рецепта за крем супа от тиква и ябълки. Подправена с кардамом, индийско орехче, бял пипер и чили. Обичайните крутони, съпътстващи крем супите, заменям с чипс от карамелизирани ябълки. Изненадващо добра комбинация.

Крем супа от тиква и ябълки

Адаптирано от blondiescakes.blogspot.com

Вальо хареса супата топла, докато аз я предпочетох студена. Направих я сравнително гъста и беше идеална като дип, в който си топяхме ябълковия чипс.

Продукти:

• 3 супени лъжици зехтин
• 500 гр. изчистена тиква, нарязана на кубчета
• 1 средно голяма ябълка, изчистена и нарязана на кубчета
• 1 глава лук, нарязан на ситно
• щипка чили на прах
• 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
• 1/4 чаена лъжица смлян кардамом
• 50 мл. ябълков сайдер
• 600 мл. вода или зеленчуков бульон
• 1/4 чаена лъжица смлян бял пипер
• сол

Зехтинът се загрява в тенджера. Добавят се лукът, тиквата и ябълката. Разбъркват се добре и се сотират 8-10 минути.

Добавят се индийското орехче, чилито и кардамома. Съставките се разбъркват 1-2 минути. Изсипва се сайдера. Оставя се да заври и се готви още 2-3 минути.

Добавя се водата (бульонът), температурата се намаля и супата се оставя да ври 35 минути или докато тиквата стане готова.

Супата се пасира. Връща се на котлона и се подправя със сол и бял пипер. Оставя се да поври за кратко и се сервира с ябълковия чипс.

Карамелизиран ябълков чипс

• 1 средно голяма ябълка
• 50 гр. захар
• 50 мл. вода

Фурната се нагрява на 80°C.

В малка тенджерка се смесват водата и захарта. Разбъркват се докато захарта се разтопи и сместа започне да завира. Оставя се да ври 2-3 минути и се маха от огъня.

Ябълката се нарязва на тънки кръгове с остър нож. Всеки кръг се потапя в захарния сироп и се отцежда.

Кръговете се нареждат в тава върху хартия за печене. Изсушават се във фурната за около 40 минути или докато придобият кафяв цвят. Оставят се да изстинат. Съхраняват се в плътно затворена кутия или хартиен плик на сухо място.

Писмо за тиквата е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

След като разбра прогнозата за времето, Вальо заяви: „Запасявайте се със суха храна и си стойте вкъщи!“. В тези мразовити дни, дори не ми се иска да си показвам носа от балкона. Но по-голямата част от седмицата е работа, а работата е извън къщи. Уви, ще трябва не само да си показвам носа на студа, но и да ходя срещу студеният вятър, който пронизва лицето ми до болка. В този момент не мисля за нищо друго, освен как по-бързо да се добера до топло местенце и да отпусна тялото си от сковалия навън студ.

А когато започна да усещам ръцете си, приготвям топъл и ароматен чай. Сетивата се събуждат, сякаш след кратка ледена епоха, поемам си дъх над билковата отвара и така, вече всичко е по-добре.

След работния ден, отново се боря с ледения вятър, а мисълта за топлина ме кара да ускорявам крачка все повече и повече. Точно преди измръзване, когато ръцете ми вече са сини и едва усещат допир, завъртам ключа и о, блажена топлина обгръща лицето ми. Още по-топла прегръдка от любимия и студът вече е далеч зад мен.

Но трябва да компенсирам изразходената енергия, която струва ми се така бързо се изпарява тези дни. Чаша чай с мед биха помогнали в случая, обаче в края на деня, не ми е достатъчно. Искам нещо, което да опари гърлото ми, да стопли цялото ми тяло и то за дълго. Супа. Топла и пикантна супа е решението. Вече разбирам, защо така неочаквано започнах да приготвям по-пикантна храна. Тя наистина стопля.

Отново се доверих на индийската кухня, която надявам се, не ти омръзна вече. Пикантността на най-често използваните подправки в нея все повече ми харесва. Харесва се и на Вальо, който одобри кърито с боб „Черно око“ и пицата с индийски подправки. Топло, още по-топло, направо горещо става моето меню тези дни. Така, че ще си позволя да поправя Вальо: Запасявайте се с червена леща и къри и си пригответе гореща супа вкъщи.

Къри супа с червена леща и картофи

Адаптирано от greenkitchenstories.com

Продукти:

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава стар лук
• 3 скилидки чесън
• 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
• 600 гр. картофи (3 големи)
• 100 гр. моркови (2 средно големи)
• 200 гр. червена леща
• 1 л. вода или зеленчуков бульон
• 200 гр. домати (2 малки)
• 1 супена лъжица къри
• 1/2 чаена лъжица чили
• сол на вкус
• запечено тиквено семе за поръсване

Лукът и чесънът се нарязват на ситно. Картофите, морковите и доматите се нарязват на кубчета.

В тенджера се загрява зехтина. Добавят се лукът, чесънът, джинджифилът и подправките. Сотират се 1 минути. Към тях се изсипват картофите, морковите и лещата. Разбъркват се 1 минута и се добавя водата или зеленчуковия бульон.

Супата се посолява и се вари около 30 минути, докато лещата и картофите уврат. Към края се добавят доматите и супата се вари още 5-10 минути.

Сервира се топла, поръсена със запечено тиквено семе.

Топло. Още по-топло. Горещо! е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Приготвянето на супи в къщи започна да зачестява все повече с наближаващата зима и хладните вечери. Усещам как голяма доза витамини и минерали се вливат в тялото ми. Мигновено се стоплям, ставам по-жива. Премръзналите ми ръце се сгряват прегърнали купичка с животворен зеленчуков бульон, изпълващ обонянието ми.

Сгушена в одеялото с нова кулинарна книга, отпивайки глътка по глътка, мислите ме отвеждат далеч в онова безгрижно минало, когато от време на време отивах на село. Харесваше ми да събирам пресни зеленчуци и подправки от градината, които баба или мама слагаха във вкусните си манджички. А те манджичките се готвеха на печка с дърва, на бавен огън и ухаеха превъзходно.

Настъпи ли студения сезон винаги си спомням за тази топлина идваща от пламтящите дърва. Тази топлина не може да се сравнява с никакви съвременни камини, водни ризи и радиатори. Защото тя носи аромат със себе си. Аромат на дърво и смола примесена с миризмата на липа от стария чайник.

Приготвяйки животворната супа си мислех, че сега рядко използвам тези зеленчуци – бяла ряпа, алабаш, корен от целина. А те наистина заслужават внимание. Кореноплодите, изобилстващи на пазара в този сезон, изиграват главна роля в тази рецепта. В допълнение на червен боб и дребна паста, супата се явява като вариация на минестроне. Приготвя се лесно и се консумира бързо.

Супа от кореноплоди с червен боб и паста

Взаимствано от рецептата за Farmhous Soup от книгата Fat-Free Vegetarian

Продукти:

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава стар лук
• 20 гр. сушени чушки (4 броя)
• 100 гр. морков (1 средно голям)
• 200 гр. бяла ряпа (1 глава, средно голяма)
• 200 гр. алабаш (от 1/4 до 1/2 глава)
• 150 гр. корен целина (1 малък корен)
• 400 гр. нарязани домати от консерва
• 1 супена лъжица доматено пюре
• 1 консерва от 400 гр. червен боб (отцеденото количество е 240 гр.)
• 50 гр. дребна паста
• 2-3 стръка прясна целина
• 1/2 връзка пресен магданоз
• сол и черен пипер
• 1,5 л. вода

Лукът и сушените чушки се нарязват на ситно. Моркова, ряпата, алабаша и коренът целина се нарязва на кубчета.

В дълбока тенджера се загрява зехтина. В него се сотира лукът за 5 минути. Добавят се кореноплодите, доматите от консерва, доматеното пюре и сушените чушки. Посоляват се със сол и пипер и се заливат с водата. Всичко се разбърква добре, покрива се с капак и се оставя да заври. След като заври температурата се намаля и варенето продължава 30 минути или докато всички зеленчуци омекнат.

Добавя се пастата, разбърква се добре и се вари без капак около 7-9 минути или според упътването на опаковката. Накрая се изсипва отцедения червен боб. Супата се подправя с нарязаните на ситно листа целина и магданоз. Оставя се за още 2-3 минути на котлона.

Сервира се топла с домашен хляб.

Супа от кореноплоди с червен боб и паста е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Все повече си мисля за това какво ни се предлага на пазара, в магазина, на лавката, в ресторанта. Има ли начин да се храним здравословно? Трябва ли да отидем на село и сами да отглеждаме зеленчуците и плодовете, които ядем? Храната, която обикновено приемаме, по наше желание ли е или наложен вкус? Вероятно отговорите на тези въпроси се крият в самите нас. Като започнем от възпитанието, начина на мислене, социалната среда, в която живеем… Заложници ли сме на комерсиалното общество?

Къде е свободата?

Извън къщи могат да ми предлагат какви ле не неща, на които сляпо да вярвам, че са здравословни, вкусни и неповторими. Но в къщи, където мога да помириша всеки един плод преди да го разрежа, отмервам солта и подправките по мой вкус, няма начин да остана излъгана. Защото аз решавам как и колко. Защото никой не ми налага някаква преходна мода в необятното кулинарно ревю. Аз съм свободна.

Свободна да приготвям храната по мой вкус, свободна да експериментирам, свободна да избирам. И ние всички, трябва да се научим на тази свобода.

Моят избор

В края на есента все още виждам пъстри цветове. Сякаш някой е дошъл и е ожарил листата на дърветата. После си е тръгнал, а заедно с него и листата. Остава ми още малко време, в което усмихната ще поглеждам шарения килим под краката си, преди да започна да поправям път през снежни преспи. Но тогава пак ще намеря за какво да се усмихвам.

Есенните плодове. Те изгарят с цветовете си. Те са също толкова пъстри, но и сочни. Те са моето богатство. Ненаситна съм за цветови и вкусови усещания. Такива, каквито аз ги разбирам. Те ми носят радост, когато съм тъжна, топлина, когато ми е студено. А когато сама съм приготвила цветна картина в чинията си, тогава съм спокойна.

Моят избор за късната есен е в червено. Страстно и огнено. За потушаване на пожара – охлаждащ и ароматен лайм. Сладко, люто и кисело се смесват в топла супа от червени чушки и лайм.

Супа от червени чушки и лайм

Рецептата е от книгата Best-еver Chicken

В рецептата от книгата се използва пилешки бульон. Пред вид коледните пости, замених пилешкия бульон със зеленчуков, но може и просто да се добави вода.

Продукти:

• 4 червени чушки
• 1 глава стар лук
• 1 скилидка чесън
• 1 супена лъжица зехтин
• 1 малка люта чушка
• 50 мл. доматено пюре
• 800 мл. зеленчуков бульон или вода
• кората и сокът от 1 лайм
• сол и черен пипер

Лукът и чесъна и лютата чушка се нарязват на ситно. Чушките се почистват от семената и се нарязват на парчета.

Зехтина се загрява в тенджера. Добавят се лукът и чушките и се сотират за 5 минути като се разбъркват периодично.

Към тях се добавят чесъна, лютата чушка, доматеното пюре и половината от бульона. Тенджерата се покрива с капак. Зеленчуците се варят 10 минути. Охлаждат се леко и се пюрират в кухненски робот. Пюрето се връща в тенджерата, добавя се останалата половина бульон, сокът и кората от лайма. Супата се посолява със сол и черен пипер. Оставя се да заври отново.

Сервира се топла с настъргана кора от лайм или крутони.

Супа от червени чушки и лайм е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана