Питам се, има ли все още някой, който да пише писмо с химикал в ръка, върху кариран лист. Ако изключа формалната документация от бюрокрацията, мисля че няма много такива хора. Днес всичко се набира на компютър. А спомняш ли си писмата, които с нетърпение чакаше от другарчетата и със същото нетърпение изваждаше лист хартия и молив за да им отговориш?

Скоро разговаряхме с приятели за еволюцията и докъде може да стигне тя. Всъщност не знаем. Може само да гадаем и да се вживяваме във фантастичните филми. Но докъдето и да стигнем, не трябва да забравяме откъде сме тръгнали. Аз съм човек, който се възхищава на прокаралата зелена тревичка под все още студеното слънце, отнасям се с респект към традициите и старите хора. Защото само те могат да ни разкажат как да оцелеем в живота. Дори и по своят си първичен начин, аз ги разбирам и вярвам в тяхната история за света.

Колкото повече пораствам, толкова повече мога да разговарям с възрастните. И тук имам предвид нашите баби и дядовци. Отрудени хора, видели много от стария живот и опитвайки се да живеят в настоящия съвременен свят. Вслушвайте се в техните съвети!

Баба има мобилен телефон. Понякога разговаряме безплатно. Но къде по-хубаво е да получиш писмо от баба! Загрижена и тъгуваща за моето отсъствие, аз прозрях нейните тревоги от едно писмо. Всъщност писмото е съпроводено с една голяма тиква. (Не се съмняваш, че е от бабината градина, нали?) Или по-точно тиквата е съпроводена с писмо. В него се разказва как мога да я приготвя, на колко градуса да я изпека и с кого да я изям. Споменава се още, че тиквата е много сладка. Казвам си аз: „Тази бяла тиква няма как да е много сладка.“ И се заблудих. „Сладка като мед“ – така би казала баба.

И за да получа също толкова сладка тиква догодина, баба подробно бе описала в писмото си как да запазя семената. Запазих ги, за да имам възможност и следващата зима да приготвя нещо със сладка тиква.

Получих също така и стари рецепти от ловешкия край - за бяло сладко, баница по варошлийски, лучник, инжир баклава, масленки, кейк с карамел, домашен кашкавал…

Някой ден ще приготвя част от тях. Но сега, в духа на съвременната кухня, изпробвах рецепта за крем супа от тиква и ябълки. Подправена с кардамом, индийско орехче, бял пипер и чили. Обичайните крутони, съпътстващи крем супите, заменям с чипс от карамелизирани ябълки. Изненадващо добра комбинация.

Крем супа от тиква и ябълки

Адаптирано от blondiescakes.blogspot.com

Вальо хареса супата топла, докато аз я предпочетох студена. Направих я сравнително гъста и беше идеална като дип, в който си топяхме ябълковия чипс.

Продукти:

• 3 супени лъжици зехтин
• 500 гр. изчистена тиква, нарязана на кубчета
• 1 средно голяма ябълка, изчистена и нарязана на кубчета
• 1 глава лук, нарязан на ситно
• щипка чили на прах
• 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
• 1/4 чаена лъжица смлян кардамом
• 50 мл. ябълков сайдер
• 600 мл. вода или зеленчуков бульон
• 1/4 чаена лъжица смлян бял пипер
• сол

Зехтинът се загрява в тенджера. Добавят се лукът, тиквата и ябълката. Разбъркват се добре и се сотират 8-10 минути.

Добавят се индийското орехче, чилито и кардамома. Съставките се разбъркват 1-2 минути. Изсипва се сайдера. Оставя се да заври и се готви още 2-3 минути.

Добавя се водата (бульонът), температурата се намаля и супата се оставя да ври 35 минути или докато тиквата стане готова.

Супата се пасира. Връща се на котлона и се подправя със сол и бял пипер. Оставя се да поври за кратко и се сервира с ябълковия чипс.

Карамелизиран ябълков чипс

• 1 средно голяма ябълка
• 50 гр. захар
• 50 мл. вода

Фурната се нагрява на 80°C.

В малка тенджерка се смесват водата и захарта. Разбъркват се докато захарта се разтопи и сместа започне да завира. Оставя се да ври 2-3 минути и се маха от огъня.

Ябълката се нарязва на тънки кръгове с остър нож. Всеки кръг се потапя в захарния сироп и се отцежда.

Кръговете се нареждат в тава върху хартия за печене. Изсушават се във фурната за около 40 минути или докато придобият кафяв цвят. Оставят се да изстинат. Съхраняват се в плътно затворена кутия или хартиен плик на сухо място.

След като разбра прогнозата за времето, Вальо заяви: „Запасявайте се със суха храна и си стойте вкъщи!“. В тези мразовити дни, дори не ми се иска да си показвам носа от балкона. Но по-голямата част от седмицата е работа, а работата е извън къщи. Уви, ще трябва не само да си показвам носа на студа, но и да ходя срещу студеният вятър, който пронизва лицето ми до болка. В този момент не мисля за нищо друго, освен как по-бързо да се добера до топло местенце и да отпусна тялото си от сковалия навън студ.

А когато започна да усещам ръцете си, приготвям топъл и ароматен чай. Сетивата се събуждат, сякаш след кратка ледена епоха, поемам си дъх над билковата отвара и така, вече всичко е по-добре.

След работния ден, отново се боря с ледения вятър, а мисълта за топлина ме кара да ускорявам крачка все повече и повече. Точно преди измръзване, когато ръцете ми вече са сини и едва усещат допир, завъртам ключа и о, блажена топлина обгръща лицето ми. Още по-топла прегръдка от любимия и студът вече е далеч зад мен.

Но трябва да компенсирам изразходената енергия, която струва ми се така бързо се изпарява тези дни. Чаша чай с мед биха помогнали в случая, обаче в края на деня, не ми е достатъчно. Искам нещо, което да опари гърлото ми, да стопли цялото ми тяло и то за дълго. Супа. Топла и пикантна супа е решението. Вече разбирам, защо така неочаквано започнах да приготвям по-пикантна храна. Тя наистина стопля.

Отново се доверих на индийската кухня, която надявам се, не ти омръзна вече. Пикантността на най-често използваните подправки в нея все повече ми харесва. Харесва се и на Вальо, който одобри кърито с боб „Черно око“ и пицата с индийски подправки. Топло, още по-топло, направо горещо става моето меню тези дни. Така, че ще си позволя да поправя Вальо: Запасявайте се с червена леща и къри и си пригответе гореща супа вкъщи.

Къри супа с червена леща и картофи

Адаптирано от greenkitchenstories.com

Продукти:

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава стар лук
• 3 скилидки чесън
• 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
• 600 гр. картофи (3 големи)
• 100 гр. моркови (2 средно големи)
• 200 гр. червена леща
• 1 л. вода или зеленчуков бульон
• 200 гр. домати (2 малки)
• 1 супена лъжица къри
• 1/2 чаена лъжица чили
• сол на вкус
• запечено тиквено семе за поръсване

Лукът и чесънът се нарязват на ситно. Картофите, морковите и доматите се нарязват на кубчета.

В тенджера се загрява зехтина. Добавят се лукът, чесънът, джинджифилът и подправките. Сотират се 1 минути. Към тях се изсипват картофите, морковите и лещата. Разбъркват се 1 минута и се добавя водата или зеленчуковия бульон.

Супата се посолява и се вари около 30 минути, докато лещата и картофите уврат. Към края се добавят доматите и супата се вари още 5-10 минути.

Сервира се топла, поръсена със запечено тиквено семе.

Приготвянето на супи в къщи започна да зачестява все повече с наближаващата зима и хладните вечери. Усещам как голяма доза витамини и минерали се вливат в тялото ми. Мигновено се стоплям, ставам по-жива. Премръзналите ми ръце се сгряват прегърнали купичка с животворен зеленчуков бульон, изпълващ обонянието ми. 

Сгушена в одеялото с нова кулинарна книга, отпивайки глътка по глътка, мислите ме отвеждат далеч в онова безгрижно минало, когато от време на време отивах на село. Харесваше ми да събирам пресни зеленчуци и подправки от градината, които баба или мама слагаха във вкусните си манджички. А те манджичките се готвеха на печка с дърва, на бавен огън и ухаеха превъзходно.

Настъпи ли студения сезон винаги си спомням за тази топлина идваща от пламтящите дърва. Тази топлина не може да се сравнява с никакви съвременни камини, водни ризи и радиатори. Защото тя носи аромат със себе си. Аромат на дърво и смола примесена с миризмата на липа от стария чайник.

Приготвяйки животворната супа си мислех, че сега рядко използвам тези зеленчуци – бяла ряпа, алабаш, корен от целина. А те наистина заслужават внимание. Кореноплодите, изобилстващи на пазара в този сезон, изиграват главна роля в тази рецепта. В допълнение на червен боб и дребна паста, супата се явява като вариация на минестроне. Приготвя се лесно и се консумира бързо.

Супа от кореноплоди с червен боб и паста

Взаимствано от рецептата за Farmhous Soup от книгата Fat-Free Vegetarian

Продукти:

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава стар лук
• 20 гр. сушени чушки (4 броя)
• 100 гр. морков (1 средно голям)
• 200 гр. бяла ряпа (1 глава, средно голяма)
• 200 гр. алабаш (от 1/4 до 1/2 глава)
• 150 гр. корен целина (1 малък корен)
• 400 гр. нарязани домати от консерва
• 1 супена лъжица доматено пюре
• 1 консерва от 400 гр. червен боб (отцеденото количество е 240 гр.)
• 50 гр. дребна паста
• 2-3 стръка прясна целина
• 1/2 връзка пресен магданоз
• сол и черен пипер
• 1,5 л. вода

Лукът и сушените чушки се нарязват на ситно. Моркова, ряпата, алабаша и коренът целина се нарязва на кубчета.

В дълбока тенджера се загрява зехтина. В него се сотира лукът за 5 минути. Добавят се кореноплодите, доматите от консерва, доматеното пюре и сушените чушки. Посоляват се със сол и пипер и се заливат с водата. Всичко се разбърква добре, покрива се с капак и се оставя да заври. След като заври температурата се намаля и варенето продължава 30 минути или докато всички зеленчуци омекнат.

Добавя се пастата, разбърква се добре и се вари без капак около 7-9 минути или според упътването на опаковката. Накрая се изсипва отцедения червен боб. Супата се подправя с нарязаните на ситно листа целина и магданоз. Оставя се за още 2-3 минути на котлона.

Сервира се топла с домашен хляб.

Все повече си мисля за това какво ни се предлага на пазара, в магазина, на лавката, в ресторанта. Има ли начин да се храним здравословно? Трябва ли да отидем на село и сами да отглеждаме зеленчуците и плодовете, които ядем? Храната, която обикновено приемаме, по наше желание ли е или наложен вкус? Вероятно отговорите на тези въпроси се крият в самите нас. Като започнем от възпитанието, начина на мислене, социалната среда, в която живеем… Заложници ли сме на комерсиалното общество?

Къде е свободата?

Извън къщи могат да ми предлагат какви ле не неща, на които сляпо да вярвам, че са здравословни, вкусни и неповторими. Но в къщи, където мога да помириша всеки един плод преди да го разрежа, отмервам солта и подправките по мой вкус, няма начин да остана излъгана. Защото аз решавам как и колко. Защото никой не ми налага някаква преходна мода в необятното кулинарно ревю. Аз съм свободна.

Свободна да приготвям храната по мой вкус, свободна да експериментирам, свободна да избирам. И ние всички, трябва да се научим на тази свобода.

Моят избор

В края на есента все още виждам пъстри цветове. Сякаш някой е дошъл и е ожарил листата на дърветата. После си е тръгнал, а заедно с него и листата. Остава ми още малко време, в което усмихната ще поглеждам шарения килим под краката си, преди да започна да поправям път през снежни преспи. Но тогава пак ще намеря за какво да се усмихвам.

Есенните плодове. Те изгарят с цветовете си. Те са също толкова пъстри, но и сочни. Те са моето богатство. Ненаситна съм за цветови и вкусови усещания. Такива, каквито аз ги разбирам. Те ми носят радост, когато съм тъжна, топлина, когато ми е студено. А когато сама съм приготвила цветна картина в чинията си, тогава съм спокойна.

Моят избор за късната есен е в червено. Страстно и огнено. За потушаване на пожара – охлаждащ и ароматен лайм. Сладко, люто и кисело се смесват в топла супа от червени чушки и лайм.

Супа от червени чушки и лайм 

Рецептата е от книгата Best-еver Chicken

В рецептата от книгата се използва пилешки бульон. Пред вид коледните пости, замених пилешкия бульон със зеленчуков, но може и просто да се добави вода.

Продукти:

• 4 червени чушки
• 1 глава стар лук
• 1 скилидка чесън
• 1 супена лъжица зехтин
• 1 малка люта чушка
• 50 мл. доматено пюре
• 800 мл. зеленчуков бульон или вода
• кората и сокът от 1 лайм
• сол и черен пипер

Лукът и чесъна и лютата чушка се нарязват на ситно. Чушките се почистват от семената и се нарязват на парчета.

Зехтина се загрява в тенджера. Добавят се лукът и чушките и се сотират за 5 минути като се разбъркват периодично.

Към тях се добавят чесъна, лютата чушка, доматеното пюре и половината от бульона. Тенджерата се покрива с капак. Зеленчуците се варят 10 минути. Охлаждат се леко и се пюрират в кухненски робот. Пюрето се връща в тенджерата, добавя се останалата половина бульон, сокът и кората от лайма. Супата се посолява със сол и черен пипер. Оставя се да заври отново.

Сервира се топла с настъргана кора от лайм или крутони.

Време е за топли супички. Зарязвам летния таратор и се отдавам на ароматните зеленчукови супи, приготвени с билки. Хрупкави крутончета са моето допълнение към тях. Общо взето, когато приготвям супа не използвам рецепта. Слагам каквото имам в момента. Както казваше баба: Я, сега напълни половината тенджерка с вода, нарежи малко лучец, малко картофки и моркови. Сложи китка магданоз и черен пипер. После, застройка с яйце. И докато се усетя супата е готова. Това бяха първите стъпки по кулинарни уроци от баба ми.

След това се специализирах в приготвяне на супа топчета, толкова често я правех, че чак да я намразиш. А от както се сдобихме с пасатор (в онези години) крем супите бяха на почит. Като,че ли те са ми останали любими. Малкото супи, които имам в съдържанието на блога са все такива, изключение прави борша. А да, и италианската супа с хляб и броколи. А следващата, която приготвих е също крем супа. Много есенна, с моркови, круши и мащерка.

Слушам разни приказки, че супите се ядат само от жени, а мъжете хич не ги харесват. Глупости! Тази супа с моркови и круши беше опустошена за нула време. Чак се ококорих когато Вальо стана и си сипа втора порция от супата.

Вкусът и е сладникав, но като се добави малко настърган пармезан всичко се уравновесява. Акцент в супата са запечените сусамови семена. Има огромна разлика дали се консумира с тях или без тях. Аз ги препоръчвам. Супа за всички, моля.

Крем супа с моркови, круши и сусам    

Адаптирано от lucullian.blogspot.com 

Продукти:

• 2 супени лъжици зехтин
• 300 гр. моркови
• 200 гр. круши
• стръкче прясна мащерка или щипка сушена
• 2-3 супени лъжици запечен сусам
• 6оо мл. вода (В рецептата се добавя 800 мл. вода, но аз исках супата да е по-гъста и добавих по-малко.)
• 2-3 супени лъжици прясно настърган пармезан
• сол на вкус

Морковите и крушите се нарязват на кубчета. В тенджерка се нагрява зехтина и в него се сотират морковите за 2-3 минути. Добавят се крушите, нарязаната мащерка и водата. Варят се 15 минути или докато морковите омекнат. Супата се пасира. Добавя се пармезана.

Сервира се със запечения сусам.

Забележка: Сусама се запича в сух тиган за няколко минути, докато придобие златист цвят и пусне аромата си. Разбърква се често, за да не изгори.

Най-общо казано времето „диктува“ това, което ще сложа на масата. През пролетният сезон времето сутрин и вечер е все още студено. Но мога да се радвам на слънчевата топлина през деня. И за да уравновеся двете граници си приготвих топла крем супа. Със слънчев цвят и летен вкус от сушените домати, хладната пролетна вечер става по-топла.

Кокосовото мляко придава ефирност на супата, а джинджифилът оставя своят аромат и плътност във вкусът. Съчетанието на всички продукти е невероятно.

Продукти:

• 150 гр. червена леща
• 2 глави стар лук
• 3 скилидки чесън
• 40 гр. сушени домати, не мариновани
• 1 голям морков
• 1 суп. лъж. настърган пресен джинджифил
• 1 ч. лъж. сол
• 3 суп. лъж. олио
• 400 мл. кокосово мляко
• 800 мл. вода

Лукът се нарязва на ситно, а морковите на кръгчета.

В тенджера се нагрява олиото. Изсипва се лукът и се сотира за няколко минути, докато започне да променя цвета си. Добавят се морковите и готвенето продължава още няколко минути.

Слагат се лещата, чесънът, джинджифилът и сушените домати. Разбъркват се за 2-3 минути, като се внимава чесънът и джинджифилът да не загорят. Добавят се водата, кокосовото мляко и сол. Супата се вари около 30 минути, докато лещата и морковите се сварят напълно.

Оставя се да се охлади леко и се пюрира в блендер.

Гарнира се със заквасена сметана или кокосово мляко.

В последната седмица преди Великденските пости по български обичай, на масата трябва присъстват сирене, мляко и яйца. Седмицата завършва с празникът Сирни Заговезни (в неделя – 1 март), когато също се ядат тези продукти и бяла халва.

Аз наблегнах предимно на сирената и като за последно си приготвих крем супа с моркови и сирене Дунавия. Необичайното на супата, е че в нея се добавя порто. Количеството е съвсем малко – 2-3 супени лъжици, но те коренно променят вкусът. Опитах супата преди да добавя виното и след това. Като, че ли цялата хармония на продуктите се градеше на тези няколко лъжици порто. Вкусът и ароматът са забележителни, а виното внася някаква тайнственост на на пръв поглед обикновената крем супа.

През студеният период от годината, супата се сервира топла, но може да се поднесе и охладена през горещите есенни дни, когато морковите са в сезона си.

И за да е закачливо поднесена, „нарисувах“ морков от заквасена сметана и добавих стръкче копър за листата. По този начин може и да накараш злоядо дете да си изяде зеленчуците, но разбира се тогава ще пропуснеш портото в супата.

Продукти:

• 2 суп. лъж. масло
• 1 глава стар лук
• 450 гр. моркови
• 500 мл. зеленчуков бульон
• 100 гр. сирене Дунавия
• 3 суп. лъж. порто
• 2 суп. лъж. нарязан пресен копър
• сол и черен пипер
• заквасена сметана и пресен копър за декорация

Лукът се нарязва на ситно. Морковите се обелват и се нарязват на едри парчета.

В тенджера, на силен огън се разтопява маслото. Добавя се лукът и се сотира за 5 минути. Слагат се морковите, бульонът, сол и черен пипер на вкус и се оставят да заврат. Когато бульонът заври, температурата се намаля. Зеленчуците се варят 30 минути или докато станат напълно готови.

Зеленчуците и бульонът се оставят да се охладят леко и се изсипват в блендера на кухненският робот. Към тях се добавя натрошеното сирене. Продуктите се пасират до гладка консистенция. Връщат се в тенджерата и се оставят да заврат отново.

Ако супата се сервира топла, след като се махне от котлона, към нея се добавят портото и копърът.

Ако се сервира студена, супата се оставя да изстине на стайна температура, след това се охлажда в хладилник. Портото и копърът се добавят непосредствено преди сервирането. 

Друга рецепта с порто, която скоро приготвих е „Терин от пилешки дробчета с порто“. Приготвих и онзи сос с порто и нар, за който споменах в един коментар, но за него ще напиша след постите, защото се сервира с пилешко или гъше месо. А до тогава зеленчуци, зеленчуци и пак… няма да досаждам повече, колко мнооого трябва да се ядат.

Интересна рецепта от италианската кухня, в която пастата се заменя с хляб. Супата е типична за Неапол и околните провинции. В много семейства от тази област в Италия, супата се приготвя с различни сезонни зеленчуци, картофи или яйца. Броколите може да се заменят с карфиол.

Супата се приготвя с малко съставки, но това не може да попречи на богатият вкус. Бульонът, в които са врели броколите се запазва, за да може хлябът да се потопи в него и да попие от ценните вещества останали във водата. Добавянето на чесън е задължително за вкусна средиземноморска рецепта, за това не се изключва и в тази.

Рецептата е чудесно решение да се използва останалият стар хляб. Приготвя се с чили чушки, но аз не обичам много люто, за това използвах сладки червени чушки – за аромат и за цвят.

Супата се поръсва с пармезан, който още повече обогатява вкусът. Може да се сервира като първо ястие за вечеря или като предястие. Рецептата е от книгата ‘Italy“ от поредицата Mediterranean Cuisine.

Продукти:

• 500 гр. броколи, разделени на розички
• 4 суп. лъж. зехтин
• 2 скилидки чесън
• 1 сушена чили чушка (прясна, сладка червена чушка)
• 200 гр. сух хляб
• 50 гр. пармезан
• сол и черен пипер

Броколите се слагат във вряща подсолена вода. Варят се 10 минути. Отцеждат се и водата се запазва.

Отцедените броколи веднага се слагат в купа с ледена вода, за да се охладят и да спре процесът на готвене.

Държат се в нея няколко секунди, отцеждат се и се оставят настрана.

Докато се занимах с този процес, Вальо направи няколко „подводни“ снимки.

Зехтина се загрява в дълбок тиган. В него се сотират наситненият чесън и чилито (чушката), нарязани на парчета. Добавят се броколите и се готвят 5 минути. Посоляват се със сол и черен пипер.

Хлябът се нарязва на едри парчета. Потапя се за кратко в отделената вода, в която са врели броколите.

Слагат се в тигана при чесънът, чилито и броколите. Добавя се малко от водата (от броколите) и супата се оставя за няколко минути на котлона.

Зеленчуците и хлябът се разпределят в дълбоки чинии. Заливат се с малко количество от бульона и се поръсват с настърган на люспи пармезан.

Ах, колко е хубаво да гледаш как вали снегът навън, а в къщи е топло и се разнасят благоухания на билки от топлата супичка. Да, да кой не обича топла крем супа с хрупкави крутони. А сега, когато посред зима ни липсват пресните зеленчуци, зелените салати и топлото слънце, все с нещо трябва да ги заменим. Не че няма всякакви зеленчуци на пазара, ама друго си е да ги хапваш през лятото, когато са в сезона си. За това е добре да се ориентираме към сезонното хранене. А какво друго освен кореноплоди има през зимата? Зеле, картофки, моркови, ряпа, цвекло… Не е необходимо да се яде само месо за да запълним енергийните си нужди.

Една такава питателна супа е добър старт за вечеря не само за семейството. Може да я поднесеш на приятели или „важни“ гости, като я аранжираш с вкус. Всички ще те питат за рецептата, защото супата е много вкусна, но никой няма да може да предположи какво има в нея или защо са толкова ароматни крутоните.

Тайната е в прясната салвия (градински чай), а хрупкавите крутони приготвих от черен хляб и овкусих със зехтин и прясна мащерка. Една обикновена на пръв поглед крем супа, може да се превърне в най-обсъжданата тема сред гостите.

Изненадай себе си, изненадай и околните! 

Продукти:

• 500 гр. моркови
• 500 гр. картофи
• 1 глава лук
• 2 суп. лъж. зехтин
• 1 стрък прясна салвия
• 100 мл. пълномаслено прясно мляко
• сол и черен пипер

Картофите и морковите се обелват и се нарязват на едри парчета.

Лукът се нарязва на ситно.

Зехтинът се загрява в дълбока тенджерка. Взимат се няколко листа салвия и се запържват за 1 минута от двете страни. Изваждат се и се оставят върху кухненска хартия за да се отцедят. Така приготвени, листата ще послужат за декорация.

В същият зехтин се задушава лукът докато омекне. Добавят се картофите, морковите и 1 супена лъжица нарязана прясна салвия. Заливат се с 500 мл. вода и се оставят да врат около 30 минути или докато зеленчуците се сварят напълно.

Посоляват се със сол и черен пипер и се пасират в кухненски робот или с пасатор. Ако се използва кухненски робот, зеленчуците и бульонът се оставят да се охладят (освен ако не пише друго в упътването на уреда), защото съществува риск да прегрее.

Пасираната супа се връща на котлона, добавя се млякото и се оставя да заври. Маха се от котлона и е готова за сервиране. Гарнира се с крутоните и запържената салвия.

За крутоните:

•  4 филии стар хляб
• 1 суп. лъж. нарязана прясна мащерка
• 30 мл. зехтин

Хлябът се нарязва на малки кубчета. Поставят се в тавичка върху хартия за печене. Мащерката се смесва със зехтина. С тази смес се заливат хлебните кубчета.

Разбъркват се хубаво. Пекат се в предварително нагрята фурна на 200°C за 8-10 минути, като се разбъркват периодично.

Не всеки може да отдели достатъчно дълго време за да приготви вкусен обяд или вечеря. Повечето рецепти в моят блог изискват време и предварителна подготовка за изпълнението им. Признавам, че точно това ми харесва, рецептата да е с нестандартно съчетание на продукти, обработка и т.н. Всяка жена, било то домакиня или работеща може да приготви нещо на бързо, обикновена мусака или пълнени чушки с ориз и това се случва по-често отколкото да се „мотае“ край печката с часове. Не ме разбирай погрешно и аз готвя такива неща понякога или когато бързам слагам нарязани и овкусени зеленчуци във фурната и след 30 минути вечерята е готова.

Моя читателка, сподели, че харесва рецептите ми, но няма време да ги приготвя. За това се замислих, как може да се приготви нещо наистина бързо, което да е достъпно и вкусно и не на последно място да отговаря на моите критерии за хубава храна. Има много начини бързо да приготвиш вечеря за семейство си. Пържени яйца, варени или печени картофи, бърза баница, миш-маш, рецепти от тай кухнята, в които обикновенно се запържват зеленчуци за кратко време или нашумелите напоследък полуфабрикати, които аз изобщо не одобрявам. Това са все познати рецепти, които няма с какво да ме изненадат, (може би и теб) за това съм предимно ориентирана към нови и непознати за мен продукти и вкусове.

Целенасочено потърсих рецепти, които се приготвят бързо и инстинктивно се спирах на по-нестандартни продукти, подправки, обработка и сервиране. Реших, че за моята читателка, набавянето на даден продукт също би създало проблем, въпреки бързината на приготвяне. От значение за избора е и това, че тя има детенце. В този случай, за да избера рецепта ограничих продуктите на най-често използваните и достъпни на пазара в този сезон. Вече не ми трябваше интернет или кулинарни книги.

Върнах се в спомените от преди пет години, когато бях в Гърция и се грижех за бебе от третия месец, докато навърши една година. Спомних си, момента когато започнах да го захранвам с пюрета, но не в бурканчета, а приготвени в къщи с пресни зеленчуци и плодове. Имаше случай, когато оставаше от храната на бебето, а таткото само това чакаше. Много обичаше да хапва от недоизядената порция на бебо, въпреки, че в пюрето няма сол или други подправки. Тогава за пръв път, съзнателно и аз опитах от истинския вкус на сварени зеленчуци. От тук се започна идеята за рецептата на зеленчуковата крем супа.

Крем супата, която приготвих се базира на зеленчуци, овкусени с пресен босилек и гарнирана с пюре от печени червени чушки, домати и мащерка. Добавих тези подправки, защото са от любимите ми, а съчетанието им с тези зеленчуци е вълшебно. За още по голямо улеснение ще спомена, че може да се приготви със зеленчуци и подправки по твой избор и вкус. Може да се добави лук, чесън или пилешки бульон вместо зеленчуков, ако не постиш. Може да се гарнира със заквасена сметана или хрупкави крутони. Може сам да сътвориш твоята зеленчукова крем супа.

В рецептата по-долу описвам продуктите, които аз използвах. Приготвих зеленчуковият бульон от рецептата за „Сьомга с портокалов сос“. Изборът е твой.

Продукти:

• 250 гр. моркови (3 бр. средно големи)
• 300 гр. картофи (3 бр. средно големи)
• 120 гр. тиквички (1 бр. малка)
• 400 мл. зеленчуков бульон
• 2 листенца пресен босилек
• сол и черен пипер

За пюрето от чушки:

• 1 печена червена чушка
• 50 гр. доматено пюре
• 1/2 ч. лъж. прясна мащерка
• 1 ч. лъж. зехтин
• сол и черен пипер

Зеленчуците за супата се нарязват на едри парчета. Заливат се със зеленчуковия бульон, добавя се босилека и се слагат на среден огън да заврат. Варят се 20 минути или докато омекнат.

Сварените зеленчуци заедно с бульона се пасират в блендер или пасатор. Посоляват се със сол и пипер.

За пюрето от чушки, отново в блендера се смесват нарязаните печени чушки, доматеното пюре, мащерката и зехтина. Пюрират се и накрая се посоляват на вкус.

Крем супата се разлива в купички, гарнира с пюрето от чушки и прясна мащерка.

Борша е супа от източно-европейската кухня. Приготвя се традиционно в Русия и Украйна. Основната съставка е червено цвекло и в зависимост от региона може да се добавят зеле, картофи, моркови, телешко месо, домати, гъби. Борша може да се направи топъл или студен, като студената супа се приготвя от сварено младо червено цвекло, заедно с листата. След като изстине се разбърква със заквасена сметана, кефир или кисело мляко. Добавят се репички, краставици и се сервира поръсена с копър и магданоз. Често се прибавят и настъргани твърдо сварени яйца. Студения борш има ярко розов цвят, който варира в нюансите си от количеството добавено цвекло.

На руски и украински супата се нарича борщ и знам, че се иска майсторство за да се приготви. Не знам колко е автентична моята рецепта, но пък стана много вкусна супа. Тъй като количеството, което се получава от рецептата е голямо, препоръчвам да се поканят приятели за вечеря или късен следобеден обяд. Но дори да остане от борша, може да се съхранява в хладилник, вкусен е и студен.

Обезателно трябва да имаш голяма тенджера, два тигана, поне две дъски за рязане, остър нож, три котлона на разположение и достатъчно свободно време. Това не е шега. Едновременно приготвих телешкия бульон и цвеклото (два котлона). И за двете, термичната обработка трае около 1 час, а 15 минути преди да станат готови, сотирах морковите, чушката, лукът и чесъна (трети котлон). Междувременно съм с нож в ръка, кълцам зеленчуци и внимавам какво се случва на котлоните. Разбърквам периодично. Факт е, че я приготвях почти цял ден.

Продукти:

• 400 гр. телшко месо
• 700 гр. червено цвекло
• 250 гр. зеле
• 200 гр. картофи
• 100 гр. моркови
• 1 червена чушка
• 1 скилидка чесън
• 2 домата
• 1/2 ч. лъж. захар
• 2 суп. лъж. масло
• 1 суп. лъж. лимонов сок
• 1 дафинов лист
• 1/2 връзка копър
• 1/2 връзка магданоз

Телешкото месо се нарязва на парчета и се слага в голяма тенджера. Залива се с 3 литра студена вода и се оставя да заври. Щом заври, температурата се намаля. С лъжица се отделя пяната, която се образува по повърхността на бульона.

Към месото се добавя наситнения копър, една цяла глава лук и дафиновият лист. Оставя се да къкри за 1 час.

През това време се подготвят зеленчуците. Цвеклото се обелва и се нарязва на тънки пръчици. Доматите се нарязват на кубчета. В широк тиган се загрява една супена лъжица масло. В него се задушават цвеклото и доматите. Добавя се лимоновия сок и захарта. Задушаването продължава около 1 час, докато цвеклото омекне. Разбърква се периодично. Ако сместа остане суха, се добавя малко от телешкия бульон.

Морковите се нарязват на кръгчета, чушката на кубчета, лукът и чесъна на ситно. В друг тиган или тенджерка се разтопява останалото масло. Добавят се зеленчуците и се сотират за 15 минути.

След като бульона е готов, от него се изваждат дафиновия лист и главата лук.

Към бульона се слагат зелето, нарязано на ленти и картофите, нарязани на пръчици. Добавят се сотираните зеленчуци и супата се оставя на поври за 15 минути.

Накрая към супата се добавя задушеното цвекло с доматите. Разбърква се хубаво. Подправя се със сол и черен пипер и се оставя да ври за още 10 минути.

Борша се сервира в затоплени купички, поръсена с наситнен магданоз. Може да се добави по една лъжица заквасена сметана на порция.

Като се захлади времето, като че ли по-често правя супи. Миналата зима бях на тема Минестроне и я приготвях почти всяка седмица, в края на зимата, чак ми омръзна.  Други любими супи и на мен и на Валко, са крем супите, с добавени към тях ароматни крутони.

Обожаваме крем супа от грах и картофи и в къщи сме я кръстили „Супата на Шрек“, обикновенно и докарвам „отровно“ зелен цвят.  Този път, обаче в супата добавих прясна мента и стана превъзходна на вкус. Вместо крутони, сервирах с лъжица заквасена сметана. Приготвя се много бързо и рецептата не изисква почти никакви усилия. Очертава се тази зима да ми омръзне от грахова крем супа.

Продукти:

• 1 суп. лъж. масло
• 1 глава лук, ситно нарязана
• 250 гр. картофи, нарязани на кубчета
• 450 гр. замразен грах
• 1 литър вода
• 2 суп. лъж. нарязана прясна мента
• сол и черен пипер
• заквасена сметана за гарниране

В тенджера се разтопява маслото на среден огън. Слага се наситнения лук и се задушава, докато омекне. Добавят се картофите и 1 литър гореща вода. Ако повече ти харесва, може да замениш водата с пилешки бульон. Тенджерата се покрива с капак. Картофите се варят около 15 минути, докато омекнат.

Добавя се грахът и супата се оставя да заври отново. Вари се още 10 минути. Накрая се добавя прясната мента. Посолява се със сол и пипер и се маха от огъня.

Супата се пасира в блендер или с пасатор. Разсипва се в купички и се гарнира с лъжица заквасена сметана.

Други рецепти с мента:

Хрупкави тарти с Дунавия, спанак и мента

Ментова пана кота с джиндифилов чипс