Една от емблематичните храни, свързана не само с баварската кухня, а и с класическите бирени градини, това е салатата от сирена, наречена Obatzda. Самата думи ми звучи смешно и никога не бих я свързала с немски език. Всъщност има си причина за това и тя е, че думата е баварски диалект и произлиза от немското angebatzter, което трябва да рече намачкан. И да, баварската салата заслужено носи своето име.

В салатата, или може би по-точното определение на това предястиe би трябвало да е пастет, се съдържат два вида сирена, масло и подправки. След кратки проучвания, задължителното сирене се явява камемберът, а оригиналният romadur в класическата рецепта се заменя с крем сирене. Това казва и рецептата, която използвах от книгата за традиционна баварска кухня. Срам ме е да кажа, но това сирене го срещам за пръв път. Оказва се, че е белгийско и се комбинира добре с лук, кисели краставички и в пикантни салати. Подхождат му силна бира и плътни вина. Тук съм неподготвена, но за следващата ваканция в Мюнхен (може и Белгия ), ще знам какво да търся.

Обикновено салата се подправя богато, с пикантни подправки като най-често това са черен пипер, кимион, сладък или лют пипер, карамфил, чесън и лук. Задължително се добавят няколко лъжици бира, и за вкус и за по-мека текстура. Салатата винаги е съпроводена от едро нарязан червен лук.

И не на последно място, какво би била тази салата без традиционния бретцел и чаша бира? Аз обаче, изневерих на класиката и вместо да си отворя една студена бира си налях чаша охладено вино. И пак е добре, и пак е добре.

Баварска салата от сирена

Адаптирано от книгата Traditional Bavarian Cooking

Дозите са достатъчни за 2 порции.

Продукти:

• 125 гр. сирене камембер
• 125 гр. крем сирене
• 1 чаена лъжица меко масло
• 2 малки кисели краставички (или 3-4 бейби кисели краставички)
• щипка смлян кимион
• щипка лют червен пипер (или повече на вкус)
• 2-3 супени лъжици бира
• сол и черен пипер
• 1 глава червен лук, за сервиране
• 1 стрък пресен лук за декорация, само зелената част (може да се използва и див лук)

Камемеберът се настъргва на едро ренде. Смесва се с крем сиренето и маслото, като сместа се намачква с вилица. Към получилия се пастет се добавят нарязаните на ситно кисели краставички, подправките, сол и черен пипер на вкус. Обърква се добре и накрая се добавя бирата.

Салатата се охлажда. Преди да се сервира се поръсва с нарязан пресен лук. Сервира се с нарязан на полумесеци червен лук и бретцел.

Това мое желание за самоусъвършенстване в света на салатите дойде след като прочетох условието за поредния кулинарен конкурс на списание „Меню“. Темата е салати, приготвени с до 10 продукта, включително и солта. Крайния срок за изпращане на рецепта отдавна изтече, но аз вече бях провокирана да приготвям разнообразни салати и с изненада да откривам нови и нови вкусове. И като че ли този стоп от максимум 10 продукта ми подейства точно обратното. Искам много и много в моята салата. Искам да бъде пъстра и богато овкусена.

Салатата с кускус и черна леща се оказа много добра комбинация от продукти, но разбира се аз не исках да спирам до тук. Чувствам се като спряла до оазис в пустия жадно поглъщайки вода, която в случая олицетворява богатството на лятото. Пресни и сочни зеленчуци, уханни подправки, вкус на Средиземноморие, вкус на земя, свежест. И въпреки студеното време напоследък, което изненадва всички ни в края на юни, аз поддържам кулинарния си ентусиазъм именно със салатите.

Като че ли изоставих сладките изкушения, но нали всъщност една от идеите за домашно приготвена храна и именно в моментното настроение на духа и нуждата, която изпитва организма ни в момента. Моят организъм се подготвя за топло и бурно лято, изпълнено с емоции и разбира се вкусна храна. Защото храната е неизменна част от ежедневието ни, която също може да ни донесе хубави емоции и наслада. Предстои едно много вкусно лято.

Пъстра лятна салата с киноа и черен боб

Количествата са достатъчни за 4 порции.

Продукти:

• 100 гр. черен боб
• 100 гр. киноа
• 2 средно големи домата
• 1 малка краставица
• 1 глава червен лук
• 1 средно голям морков
• 5-6 листа маруля
• 2 супени лъжици нарязан пресен джоджен

За дресинга:

• 3-4 супени лъжици зехтин
• 2 супени лъжици ябълков оцет
• 2 скилидки чесън
• сол и прясно смлян шарен пипер

Бобът се накисва във вода за една нощ. Сварява се за 30-40 минути или до пълна готовност, но без да се разварява. Отцежда се, залива се със студена вода и отново се отцежда.

Киноата се залива с 200 мл. вода и се слага на умерен огън да заври. Вари се 18-20 минути, докато абсорбира цялата вода.

Доматите и краставиците се нарязват на кубчета. Лукът се нарязва на полумесеци. Марулята се накъсва, а морковът се настъргва на едро ренде. Зеленчуците се смесват в голяма купа. Към тях се добавят пресният джоджен, отцеденият боб и киноата.

За дресинга чесънът се пресова или се нарязва на много ситно. Смесва се със зехтина, оцета, сол и пипер на вкус.

Салатата се залива с дресинга и се разбърква добре.

Като стана въпрос за леки, летни вечери то аз имам какво още да ти покажа. Не, този път няма да чистя скариди, колкото и бързо да се приготвят след това. И този път, аз имам за теб нещо наистина бързо и леко за вечеря. Салата и основно в едно. С малко хубав хляб и маслинки, вечерята се превръща в прекрасен завършек на деня. Може и десерт да има след това, зависи от настроението.

От заглавието разбираш, че ще ти трябва марокански кускус и черна леща. Двата ингредиента (тази дума хем ми е смешна, хем започна да ми става любима ) участващи в тази рецепта, са засищащи, а останалите продукти, които са включени се обединяват в една прекрасна лятна салата – домати, краставици, пресен лук и магданоз. Но една от най-важните съставки е прясната мента, която придава невероятен вкус и свежест. Малко зехтин и лимонов сок и накрая имаш една засищаща салата, преплела в себе си цялото Средиземноморие с нотка от индийската кухня.

Черната леща, характерна за източна Индия (по справка от Иван) е интересна от първия момент, в който я видиш, заради цвета и изненадата, която ще проявиш. Но после се оказва, че е като всяка една леща, дори загубва гарваново-черния си цвят след като се свари. При всички положения смятам, че е все още екзотична за България и малцина са чували, камо ли виждали черна леща.

Но това не трябва да те притеснява ни най-малко. В тази рецепта може да се добави кафява, зелена или дори червена леща, като разбира се ще преобладава малка разлика във вкуса и текстурата на салатата, в зависимост от избора.

Салата с кускус и черна леща

По идея от myrecipes.com

Продукти:

• 100 гр. черна леща
• 120 гр. кускус
• 1 средно голям домат
• 1 малка краставица
• 2 стръка пресен лук
• 1 връзка магданоз
• 2 стръка прясна мента
• прясно изцеден сок от 1/2 лимон
• 3 супени лъжици зехтин
• сол и прясно смлян шарен пипер

Лещата се измива и се слага в тенджера. Залива се с вода (около 1 литър) и се вари на умерен огън 15-20 минути или докато стане готова. Отцежда се. Залива се със студена вода и отново се отцежда.

В друга тенджера се слага 250 мл. вода да заври. Посолява се. Щом заври водата, в нея се изсипва кускусът. Маха се от огъня, похлупва се с капак и се оставя настрана за 5-6 минути. След като абсорбира водата, кускусът се разрохква с вилица.

Доматът и краставицата се нарязват на кубчета. Магданозът, ментата и пресният лук се нарязват на ситно.

В купа се смесват сварената леща, кускусът, зеленчуците и зелените подправки. Разбъркват се, овкусяват се със сол, прясно смлян шарен пипер, зехтин и лимонов сок. Салатата отново се разбърква и се сервира.

Колко здравословно се храня напоследък е въпрос, който ме тормози от известно време насам. Опитвам се да приготвям разнообразна храна, но каквото и да направя, в повечето случаи е сварено или опечено. Представям си как нужните ми витамини и минерали се изгубват някъде с ароматните пари, бълващи от тенджерата.

Един ден останах без фурна и котлон. Случи се така, защото чаках да ми доставят новата фурна, а Вальо трябваше да я инсталира след това. Междувременно, старата Раховец беше „архивирана“. Какъв добър повод да направя само салата и да вечеряме със сурова храна. Или почти, защото в повечето случаи си хапваме и хляб. Нямаше къде да го изпека, но има откъде да си го набавя. И не мога да спра да му е наслаждавам. Пълнозърнест, плътен, със семена и с хрупкава коричка. Така го могат само на едно място, където често може да се виждаме.

И като заговорих за здравословно, предстоят хубави сезони, с обилни количества зеленолистни, зеленчуци и плодове. Това, което ми трябва е в тях. И вместо да сваря супа или да ги запека, решавам, че по-голямата част от менюто ми трябва да съдържа сурови храни. Това начинание се оказва не само здравословно, но и пестеливо на време и енергия. Доколко ще спазвам тази моя идея, не знам. Честичко си хапвам сладко, без което съм си внушила, че не мога. А и след като новата фурна бъде готова за употреба, не ми се мисли какво ще последва.

Салата със спанак, авокадо и сирене фета

Продукти:

• 100 гр. пресен спанак
• 1 малка глава салата лоло росо
• 1 шепа киселец
• 1 авокадо
• 100 гр. сирене фета
• 2 супени лъжици сурово слънчогледово семе
• 1 чаена лъжица дижонска горчица
• 1 чаена лъжица мед
• 3 супени лъжици зехтин
• 1 супена лъжица пресен лимонов сок
• сол и прясно смлян шарен пипер

Авокадото се разполовява. Премахва се костилката, обелва се и се нарязва на кубчета. Сиренето фета, също се нарязва на кубчета.

Спанакът и лоло росо се накъсват в купа. Добавят се киселицът, авокадото и сиренето.

За дресинга се смесват дижонската горица, медът, зехтинът и лимоновият сок.

Салатата се залива с дресинга и се поръсва със сол и прясно смлян шарен пипер. Обърква се внимателно, така че всички продукти да се овкусят добре. Поръсва се със слънчогледовото семе и се сервира.

Очакваш ли да ти покажа козунаците, които приготвих? Ще ти ги покажа, но по късно. Видеото, което Вальо засне има нужда от обработка, която ще отнеме известно време. Междувременно подготвям две нови рубрики, които теми, за сега ще останат изненада.

Какво се случва с мен, също ще оставя за по нататък. Преживях онова чувство благодарение на близките ми и на всички вас. Сега се чувствам много по-добре. Разходките ми се отразяват отлично и искам да ти споделя каква романтика ме обзема напоследък. Приписвам това на пролетното време, слънцето, което сега гали кожата ми и зеленината, която с всеки изминат ден става все повече и повече. Слушам чуруликащите птички, вдишвам дълбоко цветните аромати, които се носят във въздуха и също като пролетта се подготвям за ново начало. Този път искам да остана повече реалист, отколкото мечтател.

Романтична ли е пролетта?

Мисля, че всеки възприема различно този сезон. Но каквото и да си мислиш, зимната сивота е останала далече, далече. С повече светлина и по-топли дни и настроението вътре в мен е друго. Да пофлиртувам със слънцето - възползвам се от всеки един момент. Как няма да ми е романтично?

Вкус на пролет

Несъмнено цвета, който символизира пролетта е зелено. Започваме новото начало със зелено. Храната на новото начало е зелена. Всички ядливи тревички, които земята ни дава даром са живителната енергия, с която е необходимо да презаредим, да се обновим.

Всяка от зелениите, които пролетта ни поднася в изобилие е със свой специфичен вкус. Най-добре се получава, когато излезеш на разходка и сам набереш от тази зеленина. Хем си се разтоварил, хем си се заредил със слънчева топлина, хем си осигурил продукти за вечерята. И обикновено започвахме това зелено зареждане, с меню, включващо зелена салата с пресен лук и чесън, джуркана коприва, ориз с лапад, див чесън или спанак.

Нова пролет

Съвременното излъчване на пролетта в чинията може също да бъде приятно и вкусно. На пазара има голямо разнообразие от видове салати, само трябва да им осигурим неустоимо вкусен дресинг. Но за да бъде всичко, почти както преди, аз не си спестявам разходката.

След няколко часово любуване на природата, стомахът ми започва да се обажда. Когато се прибера вкъщи, нетърпеливо накъсвам различни видове салати в голяма купа и овкусявам с любимия ни (на мен и на Вальо) дресинг. По една чаша Sauvignon blanc и романтиката се слива с едно друго чувство… Пролет е.

Салатата

За салатата използвах маруля, лоло росо и фризе. Добавих още прясно настърган пармезан и кедрови ядки.

Дресингът

Дресингът е този, който придава страхотния вкус на салатата. Реших да събера няколко любими продукта в едно, за да получа невероятен средиземноморски вкус.

Продукти:

• 150 мл. зехтин
• 2 супени лъжици сос Уорчестър
• 1 супена лъжица ябълков сайдер
• 20 гр. сушени домати (около 5 половинки)
• 30 гр. прясно настърган пармезан (3-4 супени лъжици)
• 1 скилидка чесън

Всички продукти се смесват и се пасират в блендер или с пасатор. В дресинга не добавям сол, тъй като и сушените домати и пармезана са достатъчно солени.

Готовия дресинг може да се съхранява в хладилник. Така, седмица напред ще бъдеш винаги готов за салата.

Радвам се, че в България все повече започват да се внасят здравословни продукти, за които преди не сме и мечтали. Факт е, че не са разпространени масово, а трябва да откриваме „тайни“ магазинчета, където се предлагат. Дано и магазинчетата продължават да растат (не само в София), че всеки да има възможност да пазарува такива храни и добавки.

В предишния пост ти намекнах за салата с киноа, която приготвих. Виждам, че и Ирина е направила салата с киноа, в която е включила зеленчуци и сирене. Моят вариант е постен, така ще бъде до Великден . Да се надяваме, че времето значително ще се затопли до тогава и скоро да имаме възможност да се насладим на всички зеленини и ядливи тревички, които ще се покажат под слънцето.

Сега, за все още мразовития месец март, предлагам салатата да е топла. Може да си приготвиш топла мароканска салата или тази от киноа и зеленчуци, за която следва рецепта. Но може и без рецепта. Използвай въображението си и наличните продукти в хладилника. Аз избрах карамелизиран лук, цветни чушки, боб „Черно око“ и сладка царевица.

В зависимост от използваните добавки към киноата, салатата може да се превърне в основно ястие. Но каквото и да използваш, знай че засища добре и е пълноценен източник на енергия, така необходима през този сезон…

Топла салата с киноа

Продукти:

• 200 гр. киноа
• 500 мл. вода
• 100 гр. боб „Черно око“
• 2 глави лук, нарязан на полумесеци
• 3 супени лъжици зехтин
• 1 консерва сладка царевица, изцедена от водата (280 гр.)
• 1 червена чушка, нарязана на малки парчета
• 1 оранжева чушка, нарязана на малки парчета
• 1 малка люта чушка, нарязана на малки парчета или на ситно
• прясно изцеден сок от 1 лайм
• сол и черен пипер

Киноата се сварява в 500 мл. вода докато абсорбира цялата течност.

Бобът може да се накисне в студена вода за няколко часа. Не е фатално ако се пропусне тази стъпка, тъй като увира бързо. Сварява се до пълна готовност (около 40 минути) и се отцежда.

Зехтинът се загрява в дълбок тиган. Добавя се лукът и се готви на среден огън 20-30 минути докато омекне и придобие кафяв цвят. Разбърква се често.

Към лука се добавя лютата чушка. Разбърква се 1 минута. Изсипват се останалите чушки и се сотират 5 минути. Добавят се киноата, бобът и царевица. Салатата се подправя със сол, черен пипер и сок от лайм. Разбърква се още няколко минути на котлона и се сервира.

Където и да отидеш по света, в който и ресторант да си поръчаш салата Цезар, ще ти я поднесат по различен начин. Основните съставки от айсберг, крутони и пармезан се допълват от всевъзможни други продукти. Може да я срещнеш с домати, пилешко месо, бекон, скариди, сьомга, майонеза. Популярната салата до толкова се е изменила, че дори започват да заменят айсберга с маруля. Е това вече не бих нарекла Цезар. Имам разочароващи спомени от различни ресторанти, в които ми сервират салата Цезар, която не е салата Цезар. Навярно единственото място, където мога да ям тази салата, такава каквато ми харесва е вкъщи. И в никакъв случай не бих допуснала месо в салата. Понякога добавям домати, но нищо друго освен вълшебната тройка – айсберг, крутони и пармезан.

След като се разбрахме за основните продукти, то идва ред на дресинга, никак маловажен при това. Дресингът за Цезар е този, който завършва салатата и обединява останалите продукти. В дресинга се крие завладяващият вкус, с който тя става така известна. И тук имам една извадка за теб, от книгата на нашумялата напоследък Джулия Чайлд, която е имала честта да обядва с родителите си в ресторанта на Цезар, където за първи път се предлага тази салата. Статията си заслужава прочитане, ако не за друго, то поне за обща култура. Аз няма да приготвям сега точно тази салата, въпреки че опитах и този вариант, в който се казва: „Няма аншоа в салата Цезар“. От самото си създаване, дресингът се е приготвял със суров жълтък (или поширан за точно 1 минута), дижонска горчица, чесън, зехтин, пармезан, лимонов сок и сос Уорчестър. Последният съдържа аншоа и от него всъщност идва този вкус в салатата.

И ако вече прочете гореспоменатата статия, то няма да задълбавам в подробности, нито ще се стремя да доказвам оригиналната рецепта. Просто ще ти покажа салата Цезар такава, каквато я обичам.

Айсбергът:

Използвам цялата глава от салата айсберг, въпреки твърденията, че трябва да се сложат само най-крехките листа. Не смятам това за фатално, напротив. Самата салата е толкова крехка, че поне за мен няма нужда от отстраняването на външните листа.

Разрязвам главата айсберг на две, отстранявам кочана. След това точно с четири движения на ножа, нарязвам на едри парчета.

Крутоните:

Държа да приготвя крутоните сама. За целта използвам багета или друг бял хляб. Нарязвам няколко филии на кубчета и ги запичам в тиган със зехтин и чесън. Прясно приготвените крутони са много по-ароматни и приятно хрупкави.

Дресингът:

Вече споменах по-горе продуктите за дресинга. Така ми харесва. Без излишни добавки или нечие експериментаторско хрумване. Но нека се разберем. Аз не използвам сос Уорчестър. Прибавям аншоа, което автоматично трябва да подскаже, че не добавям нито грам сол в салатата.

Използвам пресен жълтък и това означава, че яйцата трябва да бъдат пресни. Ако все пак има потенциална опасност от използването на суров жълтък, то може да свариш яйцето за 1-2 минути.

Пармезанът – Грана Падано, горчицата – дижонска. Много харесвам Грана Падано заради мекият си вкус и текстура. Горчицата също, ако е в умерени количества.

Чесънът е неизменна част от дресинга. Повярвай, без него вкусът не е същият. Що се отнася до киселината, използвам пресен лимонов сок – свеж и ароматен.

Най-важната основа за всеки дресинг – олиото. Разбира се тук използвам зехтин – extra virgin.

След като всички продукти са на лице, може да пристъпя към начина на поднасяне. Джулия Чайлд разказва, че първоначалния начин на сервиране на Цезар е по-различен от объркани съставки в купата. Използвали се най-крехките, вътрешни листа от айсберг, които се оставяли цели. Върху тях се разпределяли крутоните, пармезана и се овкусявали с дресинга. Салатата се е ядяла с пръсти. Но това бързо се променя и започват да се използват вилица и нож.

Аз предпочитам да смеся всички продукти, да ги залея с дресинг и да объркам хубаво салатата, така, че всяка хапка да е добре овкусена. Тази салата за мен е изключително свежа и ароматна. И най-много ми харесва, когато сама съм я приготвила.

Салата Цезар

Продукти:

• 1 глава айсберг
• 1 чаена чаша крутони (рецептата, по-долу)
• настърган на люспи пармезан за поръсване

За дресинга:

• 2-3 парчета аншоа
• 1 суров жълтък, от прясно яйце
• 1 скилидка чесън
• сокът от 1/2 лимон
• 1 супена лъжица настърган пармезан
• 2 супени лъжици зехтин extra virgin
• 1 чаена лъжица дижонска горчица

Най-лесният начин за приготвяне на дресинга е като всички продукти  се смесят в блендера на кухнеския робот и се пасират. Ако приготвям салатата в големи количества, този метод е бърз и ефикасен. Но ако правя салата само за мен и Вальо, в повечето случаи го приготвям на ръка. Взимам купа и намачквам с лъжица пресования чесън и аншоата. Следва добавяне на останалите продукти, като продължавам да ги разтривам с лъжицата. В дресинга остават малки парченца от чесъна, аншоата и пармезана. Харесва ми да ги усещам в салатата.

След като дресинга е готов, нарязвам айсберга на едри парчета. Смесвам го с крутоните и заливам салатата с дресинга. Обърквам добре. Накрая поръсвам с едри люспи пармезан. Готово!

За крутоните:

• 5-6 филии от багета или друг бял хляб, нарязани на малки кубчета
• 1 скилидка чесън, пресована
• 1 супена лъжица зехтин

Зехтинът се загрява в тиган. Добавя се чесънът и се разбърква 20-30 секунди, докато отдели аромата си. Добавят се кубчетата хляб. Разбъркват се често докато придобият златисто-кафяв цвят.

Това е варианта, който аз използвам. Но крутоните може да се приготвят и във фурната. За целта кубчетата от хляба се объркват добре със зехтина и чесъна. Изсипват се в тавичка и се пекат в предварително нагрята фурна на 180°C за 10-15 минути или докато придобият златисто-кафяв цвят. Разбъркват се често.

Цветовете в чинията са първото нещо, което привлича вниманието и апетита. Следва миризмата и накрая блажено вкусваме за да разберем дали това, което виждаме съвпада с очакванията. В повечето случаи, когато дегустирам храна, представите за нейния вкус се дублират с реалността. В други случаи комбинацията в чинията ме изненадва, учудва и предизвиква в мен еуфория.

Такива ли са нещата, каквито наистина изглеждат?

На пръв поглед да. На втори, може да бъдеш разочарован или тотално пленен от вкус и умело съчетаване на продукти и подправки. Зависи от твоята разкрепостеност, въображение и нагласа. Няма да спра да се удивлявам на различни комбинации. Просто защото те могат да бъдат толкова много, колкото дълъг е живота. На теория, може да ядеш всеки ден нещо различно. На практика, не се получава. И въпреки това може да се опиташ да разнообразиш менюто си.

Аз го правя непрекъснато. Рядко приготвям едно и също нещо, когато готвя в къщи. Стремя се, с небцето си и вкусовите рецептори да почуствам всяка една точка от света. На ясно съм, че не всички продукти предлагани на пазара в България са тези, които използват в Италия, Франция, Мароко, Гърция… За това когато пътувам някъде по света, куфара ми на връщане тежи три пъти повече, отколкото на отиване.  Всяка една подправка, всеки един продукт, който е грабнал вниманието ми попадат в моята кухня. Да не забравя и вината. Винаги си взимам по 2-3 регионални вина от мястото на което съм била. (Запасите вече свършиха, явно трябва да се ходи някъде. )

Обсебени ли сме от храната?

И още как! Храната е част от нашия живот. Независимо дали предпочиташ пилешка пържола с пържени картофи или изискано поднесени миниатюрни порции от гъши дроб. Всеки има изградени вкусове. Сигурна съм обаче, че и всеки може да разчупи изградените през годините убеждения. Сигурна съм, че всеки, който е намразил дадена храна от първия път, може да и се наслади ако е приготвена по вълнуващ, интересен начин.

Плод и цвят в салатата

Не става въпрос за плодова салата, нито пък за цвета като багра. Или не съвсем. Идва реч за свежото съчетание от портокали и червено цвекло и още по вълнуващия дресинг към тях. Вода от портокалови цветове с канела и черен пипер. За разкош – прясна мента.  Комбинацията не е само колоритна. Тя е преход от класиката към по-смело експериментиране.  Тя е напарфюмена, но и лека с едва доловима пикантна нотка. Докато пиша това си мисля, че описвам някой парфюм. Точно така, парфюм за салата.

Салата от червено цвекло и портокали  

По идея от книгата Fat-Free Vegetarian.

Продукти:

• 600 гр. червено цвекло (3 броя, средно големи)
• 400 гр. портокали (2 броя, средно големи)
• 30 мл. вода от портокалови цветове
• 1 чаена лъжица захар
• 1/2 чаена лъжица канела
• сол и черен пипер
• 1-2 стръка прясна мента

За дресинга се смесват водата от портокалови цветове със захарта. Загряват се на умерен огън докато захарта се разтопи. Добавя се канелата, сол и черен пипер на вкус. Отстранява се от огъня и се оставя да изстине.  

Цвеклото, цяло с кората се слага във вряща вода. Вари се около 1 час докато стане напълно готово. Охлажда се леко и се обелва. Нарязва се на кубчета или се правят полусфери с помощта на лъжица за пъпеш. Охлажда се напълно. Може да се прибере в хладилник в добре затворена кутия. 

Портокалите се обелват. Нарязват се на парчета, като ципата се отстранява.

Цвеклото и портокалите се аранжират в чиния. Заливат се с изстиналия дресинг. Салатата се поръсва с прясна мента и допълнително прясно смлян черен пипер.

Забележка: За водата от портокалови цветове вече съм споменавала. Ако си пропуснал, може да прочетеш повече в поста за Галактопурико и в Укипедия.

В описанието на тази рецепта в книгата се казва:

„Комбинацията от сладкото червено цвекло със сочни портокали и пикантна канела в тази салата е изненадващо вкусна, предизвикваща възхитителна експлозия от цвят в зимното ни меню.“

И все пак, такива ли са нещата, каквито изглеждат?

Много пъти ми се е искало да пиша за гръцката салата. Толкова позната и предлагана в почти всяко заведение за хранене, не само у нас, но и по света. Харесвана е заради свежият вкус на доматите, в комбинация с почти кремообразното сирене фета и неоспоримия средиземноморски аромат на сушения риган. Поръсена с нарязан на едро червен лук, маслини и каперси и обилно залята със зехтин, гръцката салата символизира вкусната селска кухня на византийците. От там произлиза и името и на гръцки – хориатики (χωριάτικη) от думата хорио (χωριό)- село, малко населено място.

Заслужава ли си да пиша за една салата, която е толкова известна и позната? Заслужава си. Защото в категорията гръцка кухня е неизбежно да не спомена за нея и защото тази салата не е просто нарязани и овкусени зеленчуци. Тя е лято и свежест с наситен средиземноморски вкус.

Основните съставки на гръцката салата са нарязани на едро домати, червен лук, маслини каламата, каперси и плочка сирене фета, обилно поръсена с риган и зехтин. Краставица и понякога зелена чушка се добавят за цвят. Искам да кажа, че доматите са преобладаващия зеленчук (плод) в тази салата.

При последното ми посещение в Гърция прекарах един обяд с гръцко семейство, където домакинята беше приготвила гръцка салата и задушено телешко с макарони (спагети). С местни продукти салатата е много по-вкусна, а домашно маринованите маслини са истински пир за сетивата.  

Интересен факт е че в салата с преобладаващ зеленчук (плод) – домати се добавя и оцет. Неписано правило у нас е че не се слага киселина на домати. Който и да попитам ми казва: „Че нали има домати, не слагам оцет“. Все пак е въпрос на вкус и лично предпочитание, така че оставам с неутрално мнение по този въпрос.

Колкото и да ми се иска, не мога да унифицирам гръцката салата, защото в различните региони на страната, включително и островите се приготвя по различен начин, понякога с добавка на маруля или морски дарове, различни сортове маслини и зелени подправки. И все пак ще напиша рецепта за гръцка салата, такава, каквато ми харесва и каквато често приготвям в къщи.

Гръцка салата

Продукти:

• 600 гр. добре узрели домати  (3 броя, големи)
• 200 гр. краставица (1 малка)
• 1 глава червен лук
• 60 гр. маслини каламата (10-12 броя)
• 1 супена лъжица каперси
• 2 супени лъжици нарязан пресен магданоз
• 1 супена лъжица оцет
• 3-4 супени лъжици зехтин
• 200 гр. сирене фета
• сол и сушен риган на вкус

Доматите и краставицата се нарязват на едро и се смесват с нарязаният на шайби лук, маслините, каперсите и магданоза. Овкусяват се със сол, зехтин и оцет. Върху тях се разпределя нарязаното на кубчета или плочки сирене фета. Поръсва се с риган.

Обичам да топя коричка хляб в соса образуван от салатата. Всички го правим. За това понякога слагам повече зехтин и вечерята ми е готова.

Някой попита ли къде е мусаката? Скоро и на нея ще и дойде реда. Нека поне малко се захлади, че то едно дълго приготвяне… и все до печката. Преди това ще видиш рецепта за кейк със специална подправка и ще ти разкажа колко много обичам смокини.

Накъде без дзадзики в гръцката кухня? Тази салата заедно с гръцката (селска) салата най-често присъстват на гръцката трапеза и се асоциират с тази кухня. Дзадзики (τζατζίκι), както знаеш е млечна салата, която се приготвя от цедено кисело мляко, краставици, чесън и зехтин. За разлика от нашата „Снежанка“ където обикновено се използват кисели краставички и се нарязват на малки кубчета, тук краставиците са пресни и се настъргват на едро ренде. Зехтинът, който се добавя в салата придава средиземноморска нотка. А оцетът (да слага се оцет) като че ли замества киселата жилка на цеденото мляко, която при нашето (ако е домашно) е изразена.

Дзадзики е основно мезе за Узо и задължително присъства в Сувлаки и Гирос. Може да се сервира като предястие с хляб или за гарнитура на меса.

В различните кухни по света има разнообразни варианти и имена на тази салата. Името на гръцки идва от близкият изток с познатият ни турски таратор или още cacik. Основните съставки са си все същите - кисело мляко, краставица, зехтин и чесън, като може да варират различни подправки като мента, магданоз, копър, кориандър, пипер, сумак, да се добавят маслини или краставицата да се замени с морков.

Подобна е и индийската раита. В блога на Силвия има рецепта за лучени бажи с много лесен сос от кисело мляко и мента. 

Приготвих най-разпространеният и семпъл вариант на гръцкото дзадзики, като използвах българско цедено кисело мляко, но ако намериш гръцко резултата ще е впечатляващ с почти сладката кремообразна текстура на млякото. Преди да се сервира е добре да се остави за няколко часа в хладилник.

Дзадзики

Продукти:

• 1 кг. цедено кисело мляко
• 1 средно голяма краставица
• 3 супени лъжици зехтин
• 2 супена лъжица оцет
• 5 скилидки чесън
• сол и бял пипер

Краставицата се настъргва на едро ренде и се изцежда от сока. Посолява се с малко сол.

В блендер се разбиват чесъна, зехтина, оцета, сол и бял пипер на вкус.

Цеденото кисело мляко се смесва с изцедената краставица и по малко се добавя от дресинга. Разбърква се леко.

Съдът с дзадзики се покрива и се съхранява в хладилник.

Червеното цвекло често присъства на гръцката трапеза, най-вече под формата на салата. Приготвя се предимно сварено, заедно с листата и подправено със зехтин, оцет и чесън. Такава салата се сервира най-често с риба, но може да се поднесе като предястие или мезе.

Като споменах риба, се сетих какво си купих от пазара в Атина. Една червена, много грозна риба, която на гръцки се нарича скорпина (σκορπίνα). Не бях виждала такава риба досега и ми стана интересно. Някой знае ли как се казва на български?

Попитах търговеца как се приготвя. Той ми отвърна на супа, но може и печена. Веднага си купих най-голямата и реших да я приготвя печена, така както е цяла с малко сол, пипер и зехтин.

Много е грозна, нали? Оказа се не много вкусна за морска риба и си помислих, че трябваше да я приготвя на супа. На следващият ден си купих кулинарната книга със съвременна гръцка кухня и видях рецепта за рибна супа със същата тази риба. Е, за следващият път ще знам.

Но да се върна на салатата от червено цвекло. Обожавам сладкият вкус на свареното червено цвекло, който много напомня на сварена млечна царевица. И понеже всяка тревичка и зеления в Гърция са на почит на трапезата, салатата от цвекло обикновено се сервира със сварените листа на кореноплода. С други думи – нищо не се изхвърля. Чесъна и киселият вкус на каперсите уравновесяват сладкия вкус на цвеклото и идеално допълват гарнитурата за печена риба или меса.

Салата от червено цвекло

Продукти:

• 500 гр. дребно червено цвекло с листата
• 50 мл. зехтин
• 1 супена лъжица оцет от бяло вино или лимонов сок
• 1 супена лъжица каперси
• 1 скилидка чесън
• сол и черен пипер

Цвеклото се почиства и измива. Отделят се листата заедно с дръжките и се оставят на страна. Грудките цели, без да се белят се варят в подсолена вода около 45 минути докато омекнат. В този момент се добавят измитите листа заедно с дръжките и варенето продължава под капак още 8-10 минути.

Цвеклото и листата се прецеждат и се оставят да се охладят. Грудките се обелват и се нарязват на колелца. Дръжките и листа се нарязват на едро. Всичко се подрежда в чиния и се поръсва с каперсите.

Смесват се зехтина, оцета (лимоновият сок), нарязания чесън, сол и черен пипер на вкус. Салатата се залива с дресинга и се поднася със стайна температура или охладена.

Надничайки из кулинарните блогове попадам на свежи пролетни предложения. Някои трудни, други по-лесни, но всички изглеждат вкусно и примамливо. На такива като мен това действа много зареждащо и още не прочела докрай рецептата, започвам със списъка за необходимите продукти.

Ето например Mikkey ни подсеща, че може да се насладим на храната и на хубавото време едновременно в поста Време е за барбекю.

Още едно предложение за пролетна разходка имаме от Силвия от Безкраен пикник. Тя ни показва как да си приготвим Хляб за пикник достатъчен за десетина изгладнели човека. Розето е нейният избор за гарнираният хляб. Хем ще те отпусне, хем ще се повеселиш с приятелите.

Надежда от Nadia’s cuisine си пада по гурме кухнята. Едно от нейните пролетни предложения е Спанак с ориз. Надя е показала и интересен начин на сервиране. Думичката е една – минимализъм.

Въпреки, че Salted Lemons се изгуби напоследък, аз ще се върна на неин стар пост за Терин с тиквички, праз и броколи, защото става бързо и може да се включат различни пролетни зеленчуци. И да се надяваме, че ще продължи да публикува вкусотийки, придружени със страхотни снимки.

Йоли е на лятна вълна с Калмари в кашкавалена кошничка. Рецептата ми допада. Усещам аромата на джинджифила, чесънът и лимонът, с които са мариновани калмарите. Подходящо предложение за домашно парти.

Вкуснотийки – готварски рецепти се придържа предимно към българската кухня. А какво по-българско от една мусакичка. Още по хубаво ако е и пролетна Спаначена мусака.

А защо да не се поглезим (да ни поглезят) със Закуска в леглото. Камелия от gotvarstvo.georgievi.net предлага избор от няколко рецепти. На мен най-много ми допаднаха Кифличките.

Вместо да обикаляме из Софийските пицарии, където не винаги ни поднасят това, което очакваме, може да си спретнем в къщи една бърза Пица с домати и песто. Teilor от Магия и любов е взела рецептата от „Малката голяма вегетарианска книга“, която може да намериш в големите книжарници. В нея ще откриеш разнообразни рецепти със зеленчуци, придружени със снимки.

Дори да ненавиждаш плодовете, Нож и виличка ни показват как добре могат да се съчетаят с различни продукти. Не с кисело мляко или в пай, а в Салата с риба тон, грейпфрут и авокадо.

Di_ani от Опитайте се глези с италиански десерт в допълнение с пресни ягоди. Ще взема и аз да се поглезя с една Ягодова Yoghurt Panna Cotta и да си пожелая усмихнат и слънчев ден.

През пролетта салатите и всякакви зелении са на почит, но Tanita от Рецепти прелитащи през океана ни предлага малко по-различна Пролетна салата.

Катък с мечи лук е последното предложение на Dimitrana S. от Тайната на нашата вечеря. Казват, че мечият лук не подлежи на култивиране, а живее само като диворастящо растение. И не си знае имената – див чесън, горски чесън, левурда, самардала, черемуш. Сигурно има и още, дето не ги знам.

На село е много хубаво, особено ако си на гости на баба. Но вместо баба да ти сготви, може да я изненадаш с Постен гювеч, както е направила авторката на Щъркелово гнездо.

Така обикалям аз наоколо и ми хрумват различни идеи за пролетни рецепти. Избрах си спанак за да приготвя салата. Обичам го в комбинация със сирене. Както в тези Хрупкави тарти с Дунавия и мента.

Обичам и първите червени пролетни плодове – ягодите. Незаменими за топинг на сутрешните палачинки.

Какво ли ще стане ако се съчетаят? Спанакът и ягодите имам пред вид. Дали прекрасният им вкус като самостоятелен продукт ще се запази в комбинацията им? Може би им трябва нещо сплотяващо? Нещо сладко, кисело и горчиво едновременно. Не можех повече да гадая. Направих си салата.

Преди да видя коментари от сорта „пак манджа с грозде“, запитай се: Имаме ли еднакви вкусове? Може би обичаш люто? Аз, не. Може би мразиш плодове? Аз ги обожавам. Хора сме, при това различни. И в това се крие отговорът.

Познавам хора, които ядат прясна кайма с шоколадови фунийки, или пък комбинацията бира и шоколад им допада. Те ще се познаят, ако четат този пост. Странно е, да но щом им харесва нищо не ги спира.

И мен нищо не може да ме спре.

Салата с ягоди спанак и сирене 

Продукти:

• 400 гр. листа пресен спанак
• 150 гр. пресни ягоди
• 100 гр. краве сирене
• 50 гр. запечени лешници

За дресинга:

• 2 суп. лъж. зехтин
• 1 ч. лъж. нарязана прясна мащерка
• 1 суп. лъж. оцет от шери
• 1/4 ч. лъж. дижонска горчица
• 1 ч. лъж. мед
• сол и черен пипер

Съставките за дресинга се смесват в купа. Оставят се на страна.

Спанакът се бланшира във вряща подсолена вода за 3-4 минути. Отцежда се добре и се нарязва.

Сиренето се нарязва на кубчета.

Ягодите се измиват, почистват се от дръжките и се нарязват на парчета.

Спанакът се слага в сервизна чиния. Върху него се разпределят ягодите и сиренето. Салатата се залива с дресинга и се поръсва със счуканите лешници.

Обикновено, когато трябва да сготвя нещо на бързо нарязвам различни зеленчуци в тавичка, подправям с босилек, мащерка, розмарин или каквото имам под ръка, поръсвам ги с малко зехтин и ги пъхам във фурната. Докато се пекат приготвям салатата и след 30-40 минути вечерята е готова.

Също толкова бързо приготвих и тази рецепта с паста и зеленчуци, която може да се поднесе като салата или като леко основно ястие.

Процедурата по приготвянето не отнема много време, а и с малко продукти може доволно да се заситиш. Направих рецептата постна, но ако желаеш може в нея да включиш сирена или да добавиш песто сос.

Продукти:

• 200 гр. паста пене
• 250 гр. чери домати
• 150 гр. броколи, разкъсани на розички
• 1 глава стар лук
• 3 скилидки чесън
• 3 суп. лъж. зехтин
• 1 суп. лъж. нарязана прясна салвия

Броколите се бланшират във вряща подсолена вода за 7-8 минути. Веднага след това се потапят за 30 секунди в ледена вода, за да се прекрати процеса на варене и за да запазят зеленият си цвят. Отцеждат се и ако е необходимо се разкъсват на по-малки парчета. Оставят се на страна.

Пене се сваряват според указанията на опаковката. Аз ги сложих във вряща подсолена вода за 9 минути. Веднага след това се слагат в гевгир под течаща студена вода. Отцеждат се добре и се оставят на страна.

Лукът се нарязва на полумесеци. Зехтинът се загрява в дълбок тиган, добавя се лукът и температурата се намаля. Лукът трябва да се карамелизира на слаб огън за около 15-20 минути, като се разбърква често. Приготвен по този начин, водата в него се изпарява и естествените захари се карамелизират. Този процес придава на лукът приятен цвят, сладникав вкус, а от лютивината му няма и спомен.

След като лукът е готов към него се добавя нарязаният на ситно чесън, разрязаните на две чери домати, броколите и салвията. Всичко се готви още 4-5 минути. Към зеленчуците се добавя сварената паста и се объркват. Маха се от огъня и е готово за сервиране.

Порциите може да се поръсят с пармезан.

Вместо салвия, може да си приготвиш песто и да го добавиш накрая, след като съдът се махне от котлона.

С тези постоянни промени във времето през март, променям и всекидневното меню в къщи. Започнах постите със „Салата от червено зеле с чушки и моркови с орехов дресинг“, която смятах, че ще бъде последната зимна салата за този сезон. Извиках пролетта с „Пролетна салата с кълнове и сирене тофу“, но тя явно е решила да се забави. Отново падналият сняг и студеният вятър ме върнаха към уютната кухня, близо до печката за да си приготвя топла салата от зеленчуци. Включените продукти в нея много ми напомнят на френският „Рататуй“. Разликата във вкусът между френското ястие и тази топла салата идва от използваните марокански подправки. А именно магданоз, червен пипер и често използваният в мароканската кухня кориандър.

Салатата се е приготвяла от берберите, които сега обитават предимно Мароко и Алжир. Занимават се със земеделие, за това имат изобилие от зеленчуци. Берберските жени се възползват от топлото време през лятото и изсушават различни зеленчуци на слънце. Използват ги през зимата като ги добавят към кус кус. 

Салатата се приготвя бързо и според мен е универсално ястие, защото може да се поднесе и като предястие и като основно ястие с добавка на кус кус или сварен ориз.

Продукти:

• 450 гр. тиквички (3 броя средно големи)
• 350 гр. домати (2 броя средно големи)
• 100 гр. червена чушка (1 брой голяма)
• 100 гр. зелена чушка (1 брой голяма)
• 3 глави стар лук
• 3 скилидки чесън
• 1 връзка пресен магданоз
• 1 връзка пресен кориандър
• 100 мл. вода
• 3 суп. лъж. зехтин 
• 1 ч. лъж. червен пипер (по желание лют)
• сол и черен пипер

Преди да започна да готвя обичам всички продукти да са подготвени. Това спестява време и излишно суетене в кухнята. За това измивам и почиствам всички зеленчуци. Приготвям всичко, което ще ми бъде необходимо като тенджера, нож, дъска за рязане и панички, в които да слагам нарязаните продукти. Вече може да започвам.

Първо се обелват доматите. За целта се срязват на кръст от долната страна. Заливат с вряла вода и се оставят да киснат 30 секунди. Изваждат се и веднага се потапят в ледена вода. Така люспата им сама ще се отдели и ще се белят по-лесно. След като се обелят се срязват на две, почистват се от дръжките и всяка половина се нарязва на полумесеци.

Лукът също се нарязва на полумесеци, чесънът на ситно. Тиквичките и чушките се нарязват на ленти.

Зехтинът се изсипва в тенджерка и се нагрява на умерен огън. В него се слага лукът и се сотира за 5-6 минути докато омекне и промени цвета си. Добавя се червеният пипер, сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Разбъркват се и веднага се добавят тиквичките и чушките. Изсипва се водата и всичко се разбърква много добре. Тенджерата се похлупва. Зеленчуците се оставят да къкрят за 15 минути.

Накрая се добавят доматите, чесънът, наситненият магданоз и кориандър. Готвят се 10 минути, без капак.

Зеленчуците се сервират докато са топли, самостоятелно или с добавка на сварен ориз или кус кус.

С нов адрес и нов дизайн на моят блог стартирам в новият сезон, а именно пролетта. Не не мисля, че подранявам, защото ми е едно пролетно и свежо, и слънчево…

И като за начало ще ти покажа каква пролетна салата си направих. За нея се вдъхнових след като с Валко посетихме вегетарианския ресторант Dream House, на ул. Алабин 50А. И друг път сме ходили там, но беше отдавна. Ресторанта е малък, с десетина масички, тиха, ненатрапчива музика и изобилие от свежи салати с кълнове, вегетариански и постни ястия. Опитах средиземноморска салата и ръжени спагети със зеленчуков сос. Този път изневерих на принципите си и вместо обичайната чаша вино за вечеря, поръчах лавандулова лимонада със страхотен свеж вкус. За десерт не можах да се въздържа да не опитам от елдените палачинки със сладко от касис.

Всеки сезон има своето очарование. Пролетта е моментът в който всичко се събужда, разцъфтява, започва нов живот. Денят вече е по-дълъг, а светлината и малкото слънчева топлина ме карат да се чувствам щастлива.

Салатата, която приготвих също ме кара да се усмихвам. Наситена с пъстри цветове и свежи кълнове, тази салата ме зарежда с енергия и позитивни мисли.

Продукти за 4 порции:

• 1 маруля
• 1/2 краставица
• 1  малка тиквичка
• 1 морков
• 5-6 броя репички
• 1 шепа кълнове от лук (25 гр.)
• 1 шепа кълнове от червена ряпа (25 гр.)
• 150 гр. сирене тофу
• 3 суп. лъж. олио

За дресинга:

• 3-4 суп. лъж олио от гроздови семена
• 1-2 суп. лъж. балсамов оцет
• сол на вкус

Тофуто се нарязва на триъгълници с дебелина около 6-7 мм. Олиото се загрява в тиган с незалепващо покритие. Триъгълниците тофу се запържват по две минути от всяка страна. Изваждат се от мазнината и се слагат върху кухненска хартия да се отцедят.

Марулята се почиства и измива под студена течаща вода. Накъсва се на парчета и се слага в голяма купа.

Останалите зеленчуци също се измиват и почистват. Краставицата, тиквичката и морковът се настъргват на едро ренде. Репичките се нарязват на тънки кръгчета.

Зеленчуците се изсипват при марулята. Добавят се кълновете и салатата се подправя с олио, балсамов оцет и сол. Разбърква се леко. Сервира се в чинии и се гарнира със сиренето тофу и кълнове.

Варианти:

1. Олиото може да се замени със зехтин.
2. Вместо лучени кълнове, в салатата може да се нарежат пресен лук и чесън.
3. Балсамовият оцет може да се замени с пресен лимонов сок.
4. В салата може да се добавят соеви кълнове.

Започвам постите със свежа салата, която приготвих с червено зеле, червени чушки и моркови. Каквито и продукти да се използват за една зеленчукова салата, нейната „дреха“ е дресинга, с който се залива. Всеки път може една и съща салата да „обличаме“ различно, и всеки път да постигаме различни резултати във вкусът.

Открих разнообразни варианти, с няколко вида растителни мазнини, които се предлагат на пазара. За мен най-ценен е зехтина, но реших да опитам и други. Сусамово, орехово и олио от гроздови семена – всички те притежават индивидуални характеристики, аромати и вкус, но се обединяват в едно име – растителни мазнини. Има и други видове, но тях все още не съм опитвала.

Когато купувам такива растителни масла, гледам внимателно етикетите, защото искам добър продукт – олиото да е студено пресовано и да е запазило възможно най-много от витамините и минералите на ядката от която е извлечено.

В тази салата добавих орехово олио, винегрет от шери, малко сол и сурови орехови ядки. Пропорциите на зеленчуците може да се променят, а салатата да се подправи по твой вкус. Ето какво използвах аз за 2 порции салата:

Продукти:

• 1/4 средно голяма глава червено зеле
• 1 голям морков
• 1 голяма червена чушка
• 1/2 връзка магданоз
• 50 гр. орехови ядки
• орехово олио, винегрет и сол на вкус

В такава салата няма нищо сложно. Просто зеленчуците и магданозът се нарязват в голяма купа и се овкусят. Салатата поръсих с орехови ядки и сервирах.

Във всеки един зеленчук от салатата има доминаращ витамин, а събрани в едно е чудесно свежо и цветно предложение за този сезон от годината. Зареди се с енергия, направи си вкусна салата!

Макар, че зимата все още не е свършила, времето навън се затопля и нямам търпение, с настъпването на пролетта, пазара да се отрупа с ранни пролетни зеленчуци. Още малко време остава, докато се „хванем за зелено“ и свежест да лъха от чинията за обяд или вечеря. А и малко по-лека храна, няма да навреди на никого.

Слушам от тук-там, как някой си бил на разтоварваща диета след празниците и се питам има ли нужда да се прекалява, а след това да му мислим с изтощителни диети, като си повтаряме: „никога повече“. Не че и на мен не ми се е случвало, но някак си трябва да се контролират нещата. Организма знае най-добре от какво има нужда и кога, за това го слушай! И вместо да се подлагаме на диета, от която само си разваляме настроението, то по-добре би било да си напълним чинията с вкусна, питателна и здравословна салата.

Продукти за салатата:

• 100 гр. краставица
• 1/2 зряло авокадо
• 1 малка глава цикория
• 50 гр. орехи (може да се запекат в сух тиган)
• 2 суп. лъж. орехово олио
• 2 суп. лъж. лимонов сок
• 1 суп. лъж. марината (виж по-долу)
• мариновани скариди (виж по-долу)

Няколко броя от външните листа на цикорията се отделят внимателно и се подреждат в чиния.

Останалата цикория се нарязва на ситно. Смесва се с нарязаните на кубчета краставица и авокадо.

За дресинга се смесват ореховото олио, лимоновият сок и маринатата. Салата се залива и се разбърква хубаво. Изсипва се в чинията върху подредените листа от цикория. Отгоре се разпределят маринованите скариди. Накрая салатата се поръсва с орехови ядки.

Продукти за скаридите:

• 150 гр. замразени коктейлни скариди
• 50 мл. зехтин
• 3 скилидки чесън, пресовани
• 1/2 ч. лъж. червен пипер
• 1 щипка кайенски пипер (по желание)
• 1 щипка черен пипер
• настъргана кора от 1 портокал

Скаридите се бланшират във вряща вода за 2-3 минути. Изцеждат се добре и се оставят на страна.

За маринатата, в купа се смесват зехтина, чесъна, кората от портокал и подправките. Разбърква се хубаво. От нея се отделя 1 суп. лъж. за дресинга. Към останалата марината се добавят скаридите. Купата се покрива с прозрачно фолио и се оставя в хладилник. Скаридите се мариноват най-малко за 1 час.

Изваждат се от хладилника и се отцеждат. На котлона се загрява тефлонов тиган. Скаридите се сотират за 2 минути, като се разбъркват внимателно. Изваждат се и се прибавят към салатата.

Дозата е за една порция. Салатата може да се консумира с вилица, но още по вкусно е с ръце да се вземе листо от цикория покрито с плънка и така се хапва.

Тази салата идва от областта Каталония в Испания. Известна е с името Xatonada. За нея се използва осолена треска, която се накисва във вода за 48 часа, риба тон и аншоа. Докато пазарувах не можах да открия осолена треска и оглеждайки рибите, които се предлагаха, спонтанно взех решение да я заменя с пушена херинга. 

Сосът ромеско се приготвя със зеленчуци и ядки – бадеми и лешници. Най-важната съставка са изсушени чушки, които се наричат pimiento nora, и които придавали на сосът изключителен аромат. И такива чушки не открих, за това ги замених с печени червени чушки, които бях сигурна, че ще допаднат на останалите съставки. Може да се заменят и със сушени чушки, предварително накиснати във вода.

Сосът ромеско се използва най-вече за заливка на риба и рибни ястия. В него може да се добави прясна мента или листа от фенел.

Описвам продуктите, които използвах за импровизираната испанска салата. Вкусна, здравословна, със средиземноморски аромат. 

Продукти:

• 200 гр. пушена херинга
• 1о-12 бр. аншоа
• 200 гр. консервирана риба тон
• 1 голяма зелена салата
• 150 гр. черни маслини
• 30 мл. зехтин

Зелената салата се измива и отцежда. Накъсва се на парчета в голяма купа. Смесва се с аншоата, рибата тон, нарязаната пушена херинга и маслините. Залива се със ромеско сос и се сервира. Не сложих сол, защото аншоата, херингата и сосът са достатъчно солени. 

За ромеско сос:

• 3 печени червени чушки
• 3 скилидки чесън
• 30 мл. зехтин
• 40 гр. бадеми
• 40 гр. лешници
• 3 малки домата
• 2 филии хляб
• 2 суп. лъж. оцет или лимонов сок
• сол

Зехтина се загрява в тиган и в него се сотира чесъна за кратко, докато пусне аромата си. Добавят се ядките, хлябът нарязан на кубчета и доматите нарязани на едри парчета.

Готвят се за 6-8 минути. Отстраняват се огъня и се изсипват в кухнянски робот. Добявят се чушките. Сместа се пасира. Накрая се добавят винегрета и сол на вкус. Сосът се охлажда в хладилник за 1 час.  

Забележка: Сосът ромеско се пасира докато стане гладък. Но аз не го направих, оставих ядките по-едри, за да се усещат. Салатата е много приятна на вкус. Сосът може да се използва и за заливка на пилешко месо или риба.

За по-голямо улеснение и бързо намиране на рецептите, реших да направя втора страница в блога със съдържание. Страницата е все още в процес на обработка, но разглеждайки всички рецепти до момента установих, че имам публикувана една единствена салата. Това не означава, че аз не хапвам редовно салати, напротив. Приготвям всякакви традиционни зеленчукови салати, за които дори не се замислям, просто нарязвам краставички, домати и чушки или зелена салата с пресен лук и репички и овкусявам със зехтин, понякога със сусамово олио, малко сол и лимонов сок. Такива салати, може да си приготви всеки, по свой вкус, дори на да не е вещ в кулинарията.

Размишлявайки над това, разгърнах старата книга „Българска национална кухня“, за да разбера има ли други „по-интересни“ салати в нашата кухня. В книгата са описани рецепти от различните краища на България. А тази, на която се спрях се казва „Пъстра салата с картофи“ и е от с. Росен, Вликотърновско.

В нея ми хареса комбинацията от продукти, овкусени с кисело мляко и магданоз. Нарекох я зимна, защото в нея присъстват картофи, червено цвекло и ябълки, а пресните зеленчуци са сведени до краставица и пресен лук. Другата причина да я нарека зимна е защото е по-тежка салата и дори може да се използва за гарнитура.

От тази книга е и рецептата за ‘Вита баница с тиква и орехи“, за която няма съмнение, че е традиционна и нашите баби са точили кори и са приготвяли невероятни печива.

Но сега за салата. През зимата на пазара преобладават кореноплодните зеленчуци, затова е добре в този сезон да се възползваме от тях, а когато настъпят горещите дни да се отдадем на леките зеленчукови салати.

Червеното цвекло и картофите са богати на много витамини и минерали, но след термична обработка част от тях се унищожават или преминават във водата, в която се варят. За да се запази възможно по-голяма част от витамините, зеленчуците се сваряват без да се белят, тъй като по-голямата част от витамините са концентрирани непосредствено след кората. Ако бъдат обелени преди термичната обработка, то със сигурност се взима по дебел слой от кората, отколкото когато се белят сварени.

В тази рецепта ще пристъпя правилото си да вписвам грамажи. За описаните продукти в бройка, се има предвид средно голям размер. Дозата е за 2-4 порции, зависи колко си гладен.

Продукти:

•  2 картофа
• 1 глава червено цвекло
• 1 зелена (кисела) ябълка
• 1 краставица
• 2 стръка пресен лук
• 1/2 връзка магданоз
• 1 яйце
• 1/2 ч. чаша кисело мляко
• олио
• лимонов сок
• сол

Картофите, червено цвекло и яйцето се сваряват поотделно. За картофите е необходимо 30 минути, за цвеклото 40 минути. Яйцето се сварява твърдо за 7-8 минути.

Ябълката се почиства от семките и се обелва. Нарязва се на кубчета и се слага в голяма купа.. За да не потъмнее се напръсква с малко лимонов сок. (Разрязаната ябълка се окислява при контакт с кислород, за това киселината  и витамин C, който е мощен антиоксидант, забавят този процес).

Краставицата, сварените картофи и цвеклото се нарязват на едри кубчета и се добавят към ябълките. Пресният лук и магданоза се нарязват на ситно. Изсипват се към останалите зеленчуци. Салатата се подправя с олио и сол. Обърква се хубаво.

Киселото мляко се разбива и с него се залива салатата. Гарнира се с нарязаното на четвъртинки яйце.

Забележка: Яйцето може да се нареже на ситно и да се обърка заедно с останалите зеленчуци.

Исках да направя нещо интересно, различно и спонтанно взех решение като прочетох рецептата за салата с фенел и портокали от кулинарната книга Italy, от поредицата Mediterranean cuisine. В нея пише, че тази салата е високо зачитана от гурме готвачите из цяла Италия. И има защо. Салата е много освежаваща, пълна с витамини и бързо се приготвя.  

В южната част на Италия, фенела е диворастящо растение. Днес той се култивира в Apulia и се изнася по цял свят. Растението вирее в песъчливите почви на Средиземноморието. Богато е на калций и има лек аромат на анасон. Освен за храна се използва и във фармацията.

Всички знаем колко много витамин C се съдържа в цитрусите, в това число и портокала. Комбинацията му с фенел и зехтин е добър начин, чрез храната да засилим имунитета си.

Продукти:

• 1 луковица фенел с листа
• 5 суп. лъж. зехтин
• 2 малки портокала
• 3 черни маслини
• сол и черен пипер

От фенела се отстраняват външните листа. Останалата част, заедно с листата се нарязват.

Приготвя се марината от зехтина, солта и черния пипер. В нея се изсипва нарязания фенел с листата. Оставя се да се маринова за 20 минути.

През това време се приготвят портокалите. На единият портокал се обелва кората и се нарязва на кръгчета. Изтисква се сока от втория портокал.

Маслините се обезкостяват и се нарязват на четвъртинки.

След като е престоял необходимото време, фенела се прецежда от маринатата.

Изсипва се в чиния. Отгоре се подреждат кръгчетата портокал и се залива с портокаловия сок. Салатата се украсява с маслините и стръкче листа от фенела.