Колкото и да ме привлича Ориентът и източната кухня, често се завръщам към Средиземноморието, в което продължавам да откривам спиращи дъха ястия и до степен на опиянение аромати. Не напразно величая средиземноморската кухня, пастата, свежите зеленчуци, твърдите сирена, билките и подправките, които с най-чиста съвест възприемам за моята храна. Увлеченията по нещо по-пикантно, нетрадиционно и смесица на стилове е не само опит, но и сетивно преживяване, което мисля, че не мога да пренебрегна. Обаче пастата… онази хубава паста с гъст сос и аромат на пармезан, от който веднага ми се допива вино.. Не мога така.. ще си налея една чаша.

Такааа… Така е по-добре. Сега мога да говоря в несвяст надълго и нашироко за предстоящата рецепта. Всички рецепти за паста са толкова прости и толкова вкусни. Имаш паста, сваряваш я. Добавяш сос и пармезан, някоя прясна билка и в зависимост от силата на виното, въображението ти може да те отнесе… ами, къде ли не.

„Силата“ на виното обаче е способна да ме накара да оспорвам собствените си думи. Често срещано при мен, но прояснението винаги изниква някъде между двете (трите, четирите..) ми твърдения. Нещо като „ал денте“ – уж готово, но не съвсем. И простотата на приготвяне на пастата приключва с пропускането на този момент. Научих се да сварявам пастата не като чета на етикета колко време се вари, а като я опитвам, взимайки от врялото крайче на спагета (например) и наблюдавайки колко голямо бяло петно остава в средата. При цветните пасти бялото петънце се забелязва по-добре, а при белите пробата трябва да става по-скоро с дъвчене.

В повечето случай пастата не се сервира точно ал денте, защото е повряла за минута-две в соса, което практически не само я е овкусява, но я и досварява. Това ми харесва. Не ми харесва да дъвча и по зъбите ми да се лепи полусварено тесто. Пък и за стомаха не е добре.

В крайна сметка всеки може да си я приготви по предпочитания начин и то само чрез опитване по време на варенето. А минутите за варене, обозначени на опаковката са по-скоро ориентировъчни. Времето може да варира в зависимост от вида и големината на пастата, количеството, което се вари, силата на огъня и ако помисля още малко, ще измисля още нещо.

Пастата на която се спрях е спагети със спанак (готов продукт), а сосът към нея е сос Алфредо. Към тях са добавени връхчета от аспержи и запечени орехи. Няколко капки орехово олио завършват композицията. Пастата е много вкусна, стига да си падаш по аспержи. А пък аспержите са толкова боготворени, че превъзнасянето по тях като към зеленчук от Луната ми идва малко в повече. Нищо, че са обявени за „кралят на зеленчуците“, а градинари на кралския двор са се грижели за тях целогодишно, за да могат персоните със синя кръв да му се наслаждават и да му създадат реноме, запазило се и до днес.  На мен, обаче не ми минават тия. Първият път, когато опитах аспержи очаквах да се случи нещо наистина запомнящо се, но уви, от безбройните възхваляващи го приказки си останах с едно голямо разочарование.

Аспержата, всъщност си е много добър обикновен зеленчук, но неговото присъствие на масата се ограничава от високата му цена (23-24 лв. за килограма). И като взема под внимание, че около 1/3 от него е негодна за консумация поради твърдите влакна, то разбирам, че нищо не разбирам от този зеленчук (явно). Нещо подобно се случва и с артишока. Скоро обаче видях в едни супермаркет възрастна жена да си избира артишоци по 4 лв. за брой и това ми дава добри надежди, че може и аспержи да си купи. Дали чете кулинарни блогове?

За алтернатива на аспержите си мисля, че пресен грах (отново зелено) ще се впише чудесно и тук се сещам за друга история. Някои твърдят, че даже са ме и учили, че сервираното ястие трябва да съдържа ако не всички, то поне основните цветове. Аз не съм съгласна. Защото смятам, че дори когато е в различни тоналности на един цвят, но сервирано с допълващи го елементи, които не е задължително да са ядливи и разбира се предпочитано вино, ястието може да разгърне своя потенциал, както вкусово, така и визуално в общата атмосфера.

Все пак рецептата е от книгата Art and Cook, а пастата е представена с релефно изображение на човешко лице (от спагети). Това какво идва да ни каже, все още го мисля, но ми се струва, че служи единствено да придаде смисъл на думичката „art“ от заглавието на книгата. Но по-добре да спра да пия вино и да философствам. Да се насладим на пастата в зелено! Добре де, и на още една чаша вино.

А, сетих се още нещо. В книгата, на раздела с паста, пише: „Готвенето е начин да изразим себе си. Рецептата е инструментът, с който може да го направим по-добре“.  Нека започнем! И нали запомни – ал денте, после още 2 минути в соса.

Спаначени спагети с аспержи, орехи и сметанов сос

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 250 гр. спаначени спагети
• 2 супени лъжици масло
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
• 150 мл. готварска сметана
• 80 гр. прясно настърган пармезан
• 1 връзка зелени аспержи (450 гр.)
• 60-80 гр. запечени орехи, едро нарязани
• 1 супена лъжица орехово олио
• сол и черен пипер

За тази рецепта са необходими само връхчетата на аспержите. След като се измият и подсушат от аспержите се отрязва горната 1/3. Останалата част от тях, след като бъде обелена, може да се използва за друга рецепта.

Връхчетата на аспержите се бланшират във вряща подсолена вода за около минута. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода за да се спре процесът на готвене. Отцеждат се добре и се оставят настрана.

Междувременно пастата се сварява във вряща подсолена вода за около 6-7 минути. Отцежда се.

Маслото и сметаната се загряват в дълбок и широк тиган. Добавят се чесънът и пармезанът. Разбъркват докато пармезанът се разтопи и сосът се сгъсти. Посолява се със сол (може да се пропусне, тъй като пармезана дава достатъчно) и черен пипер на вкус.

Към соса се добавят пастата и аспержите. Готвят се още 2 минути.

Пастата се сервира гореща, поръсена с орехови ядки и няколко капки орехово олио на порция.

Спаначени спагети с аспержи, орехи и сметанов сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Ако има конкурс за най-бързо и същевременно вкусно ястие, то Spaghetti Aglio e Olio ще бъде начело в класацията. И както казва заглавието на рецептата, ястието се състои единствено от спагети, чесън и зехтин. Хм, малко съставки, бързо приготвяне и невероятен вкус, на който не мога да устоя. Това го могат само италианците с тяхната паста и съпътстващите я средиземноморски аромати.

Не си спомням момент, в който да не се поддам на изкушението италианска кухня. Всъщност има ли някой, който да не я обича? Особено паста с разнообразни сосове – сметанови, зеленчукови, месни и с морски дарове. С обилни количества зехтин, чесън, домати и сирена, пастата се е превърнала в мое любимо ядене, а виното към нея е нещо съвесем естествено. Или направо задължително.

Още повече заобичах пастата, когато се научих да я приготвям у дома. Но сега няма да приготвям прясна паста, защото ястието, което ще ти покажа е много лесно и бързо и бих искала да запазя тази негова привилегия. Така че, остава ми само да направя избор на суха паста.

Класическото ястие се приготвя със спагети, но ако имам избор (а аз имам) бих избрала фетучини или талиателе. И за да внеса още по-интензивен вкус на семплия, но (повярвай) зашеметяващ сос, състоящ се само от зехтин и чесън, аз избрах да приготвя ястието с пълнозърнеста паста. Защото освен да са вкусни, здравословната нотка в ястията винаги ме е привличала. Спрях се на фетучини приготвени от древния сорт пшеница емер, която е с мек глутен и придава на пастата сравнително тъмен цвят – най-тъмният, който съм срещала сред пълнозърнестите пасти.

Мисля, че изборът ми се повлия и от поръчителя на рецептата – GreenJotter. Не бях приготвяла тази рецепта с пълнозърнеста паста, но ето, че ми се отдаде случай, чиито резултат мога да приветствам възторжено, премлясквайки горещи фетучини. А и обещах изненада, нали Green…

Пълнозърнести фетучини с чесън и зехтин

Основната рецепта се състои от сварена паста, която се овкусява с чеснов зехтин. За целта чесънът може да се добави цял в нагорещения зехтин и да се запържи за кратко докато зехтинът поеме аромата. След това чесънът се отстранява. Другият вариант, който аз предпочитам е чесънът да се нареже на филийки и да се остави в зехтина. Често ястието се приготвя с пикантна нотка, като към зехтина се добавят и сушени стрити люти чушлета.

В ястието може да се включат пресни зелени подправки като магданоз, босилек или риган. В повечето предложения на рецептата не присъства сирене, но аз не си представям паста без прясно настърган пармезан. Ето и моя предпочитан вариант на соса.

Дозите са за 2 порции.

Продукти:

• 200 гр. пълнозърнести фетучини от емер
• 50 мл. зехтин
• 2 скилидки чесън, нарязани на филийки
• щипка паприка (или повече, на вкус)
• 1/2 връзка пресен магданоз
• прясно настърган пармезан
• сол и черен пипер

Фетучините се слагат във вряща подсолена вода и се сваряват ал денте. При мен това отне 10 минути. Отцеждат се, като се запазва част от водата, в която са врели, която ще се използва по-късно, ако се наложи.

В дълбок тиган се нагрява зехтинът. Добавят се чесънът и паприката и се запържват за няколко секунди докато отделят ароматите си. Добавят се отцедените фетучини и се готвят 1-2 минути. Ако са сухи се добавя малко от водата, в която са врели. Посоляват се със сол и черен пипер.

Накрая към фетучините се добавят нарязаният на ситно магданоз и настърганият пармезан. Разбъркват се за няколко секунди и се сервират веднага.

SOS – Паста Aglio e Olio е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

В повечето случаи, кухнята на северните страни се свързва с месо или риба, тежки ястия и консервирани зеленчуци. Разбира се има и вегетариански ястия, които обаче в сравнение с останалите са бегло разгледани в кулинарните книги и блогове. Това, което ми прави впечатление от немската и австрийската кухня, е че дори ястието да се състои само от зеленчуци, то ще се използва месен бульон. Тези рецепти, лесно могат да се адаптират като постни, но тогава ще загубят чара си. В книгата на Plachutta, обаче, открих едно напълно вегетарианско ястие, което може да стане и постно, ако се използва паста без яйца. И говоря наистина за ястие, а не за гарнитура, както обикновено се случва със зеленчуците в тези кухни.

Ястието е много просто и се състои от две основни съставки – прясно зеле и паста. Пастата, която обикновено се използва е плоска и къса и се нарича Fleckerl noodles. Но всяка една къса паста би била приложима. Ястието се приготвя за 30 минути – толкова време е необходимо на зелето да се задуши. А междувременно пастата се сварява. След това двете се смесват и готово. Простичко, но и вкусно.

Какво още ми прави впечатление? Тук не се използват никакви подправки, освен сол и черен пипер. Със зелето очаквах в рецептата да присъстват бахар, хвойна, кимион и изобщо типичните подправки, които се използват в гореспоменатите кухни. Най-впечатляващото е, че зелето се задушава в карамел. Да, точно така. Карамелизира се захар в олио. В тях се сотира лук, а след това се добавя зелето. Беше ми много чудно какво ще се получи без наличието на силни подправки. И разбрах какво се получава. Сладникаво, но не натрапчиво ястие, в което все пак силният аромат на зеле доминира, въпреки сладостта. Бих го определила като интересно. Освен това се оказва, че е и традиционно вегетарианско ястие във виенската кухня.

Паста със зеле

Адаптирано от книгата Plachutta – The Best of Viennese Cuisine

Продукти:

• 200 гр. суха къса паста
• 50 мл. зехтин
• 50 гр. захар
• 2 глави лук, нарязани на ситно
• 600 гр. бяло зеле, нарязано на дребни парчета
• 250 мл. зеленчуков бульон или вода
• сол и черен пипер

Зехтинът се загрява в тенджера. В него се изсипва захарта и се карамелизира, докато придобие светло кафяв цвят. Добавя се лукът и се сотира за няколко минути, докато омекне. Следва зелето и зеленчуковият бульон (водата). Посоляват се със сол и черен пипер на вкус. Всичко се разбърква добре. Тенджерата се похлупва с капак и зелето се оставя да се задуши за 30 минути на умерен огън. Разбърква се от време на време.

Междувременно пастата се сварява в подсолена вода, според упътването на опаковката. Отцежда се и се залива със студена вода. Отцежда се добре.

Когато зелето е готово, към него се добавя пастата. Разбъркват се.

Krautfleckerl или паста със зеле е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Малко се отклоних от трасето, но ето че отново влязох в релси и следващата баварска рецепта е за шпецле. Или почти, защото за да си приготвиш шпецле ти трябва уред, с който се стърже тестото директно във врялата вода. Опитах да направя това с обикновено ренде, но не се получи. После с пресата за картофи, но пак нищо не стана. Извиках духчето на пастата и ме осени идеята да процедирам, както се приготвят ньоки. И взе, че се получи.

Далеч обаче бях от мисълта да правя супа или просто да ги залея с вряло масло. Онова шпецле със сирена, което опитах в Мюнхен, беше влязло под кожата ми и аз неистово исках да приготвя същото вкъщи. Изпълнението на рецептата никак не е сложно, а ако вече си правил прясна паста, ще знаеш за какво всъщност става въпрос. За шпецле със сирена не ми трябваше нищо специално. Малко брашно, две яйца и хубав ементал. За да сервирам подобаващо това семпло ястие ми трябваше и малко карамелизиран лук, с който да гарнирам баварската паста.

Както всяка паста и тази трябва да се сервира гореща, така че непосредственото ѝ приготвяне преди вечеря е неизбежно. Времето за приготвяне е напълно достатъчно вечерята да се сервира навреме, а междувременно виното (бирата) да се е охладило в хладилника.

В тази баварска рецепта намирам голямо сходство с италианската кухня, въпреки че липсват овкусения с чесън доматен сос и босилека. Тази семплота, обаче не прави ястието по-обикновено. Напротив, хубавият ементал и карамелизираният лук, подправени с прясно смлян пипер са кулминационния завършек, а вкусът на подходящото вино или светла бира се усещат по-осезаемо, по-динамично.

Шпецле с ементал и карамелизиран лук

По идея от книгата Traditional Bavarian Cooking

Дозите са достатъчни за две порции.

Продукти:

• 25о гр. бяло брашно + допълнително за омесване
• 2 яйца от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 50 мл. хладка вода
• 1/2 чаена лъжица сол
• 120 гр. ементал
• 2 супени лъжици растително олио
• 1 голяма глава червен лук
• сол и шарен пипер

Брашното се пресява в купа и се прави кладенче в средата.

Добавят се яйцата и по малко от водата, като се замесва меко тесто. Меси се за кратко докато стане еластично и сравнително стегнато.

Тестото се разделя на 4 топки. Всяка се прави на фитил с дебелина 5-6 мм. С остър нож фитилите се нарязват на малки парченца с дебелина 2-3 мм. Пастата се изсипва във вряща подсолена вода.

Готова е, когато изплува на повърхността (в която небето се оглежда ) – около 2-3 минути. Отцежда се и се поставя в купа.

Ементалът се настъргва на едро ренде.

Смесва се с пастата.

Всичко се изсипва в подходяща тавичка за печене. Запича се за 8-10 минути в предварително нагрята фурна на 150°C, докато ементалът започне да се разтопява.

Лукът се нарязва на тънки полумесеци. Олиото се загрява на умерен огън. В него се добавя лукът и се подправя със сол и прясно смлян шарен пипер. Котлонът се намаля и лукът се готви 10-15 минути докато омекне и се карамелизира. Разбърква се често.

Готовото шпецле с ементал се гарнира с карамелизирания лук и се сервира.

В духа на шпецле е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Ставам все по-добра в приготвянето на прясна паста. Отрепетираните движения с машинката за паста ми дават свобода на действията и увереност. Имам няколко рецепти за прясна паста с малки различия по между си. Досега използвах бяло брашно тип 500 със или без пшеничен грис. Но за разлика от тези рецепти, като прясна паста със сос Пепероната, лазаня с пресни кори, равиоли с рикота и спанак и още едни равиоли с тиква и сметанов сос с горгонзола, сега използвах фино бяло брашно от мека пшеница тип 00 и фин пшеничен грис. Както трябва да бъде, нали?

О, тук имам малък експеримент с какаова паста за десерт. Струва ми се, че наред ще бъде паста от пълнозърнесто брашно. Дали ще се получи? Няма как да разбера, ако не опитам. Но това, оставям за следващият път.

Най-хубавото е, че докато приготвям вечерята страшно се забавлявам с разточването на тестото между валовете на машинката, а после изрязването им във форма на талиателе. Нищо, че после всичко е в брашно.

За тази паста избрах много лесен и пролетен сос с тиквички. Пармезанът и босилекът са задължителни за автентичен италиански вкус. Но този път босилекът не е в соса, а е във вид на хрупкава гарнитура към пастата. Така приготвените пресни листа много ми харесват и са ефектна декорация към ястията.

Обожавам и прясната салвия, приготвена по същият начин, както е в рецептата за морковена крем супа с прясна салвия и крутони. На практика всяка една прясна подправка с големи листа може да се третира по този начин, като някои видове салати не правят изключение.

Прясна паста с тиквички, пармезан и хрупкав босилек

Дозите са достатъчни за 4 порции.

За тестото:

• 150 гр. бяло брашно тип 00
• 150 гр. фин пшеничен грис (на Divella)
• 3 яйца от свободно отглеждани кокошки

В купа се смесват пресятото брашно и грисът. В центъра се прави кладенче и се добавят леко разбитите с вилица яйца. Като се започне от центъра към края на купата, яйцата се объркват със сухите съставки. Замесва се средно твърдо тесто. Оставя се да почине на стайна температура за 20-30 минути.

Тестото се разделя на 4 части. Всяка се разточва през ролките на машинката за паста, като се започне от най-дебелата част (номер 1) и се стигне до 6-ти – 7-ми номер. Ако тестото се разточва с точилка, то трябва да бъде с дебелина 1-2 мм. Докато се разточва се поръсва с малко брашно, за да не лепне.

Разточеното тесто се минава през резачката за талиателе. Ако се работи на ръка, тестото се разрязва с нож за пица на ленти с дебелина 5-6 мм. Поръсва се с малко брашно, ако лепне.

Готовите талиателе се окачват на подходящо място (в случая закачалка ) и се оставят да засъхнат за около 1 час. (Може да се сварят веднага, като времето за варене е 3-4 минути.)

Пастата се слага във вряща подсолена вода и се вари 5 минути. Отцежда се.

Докато пастата се вари се приготвя сосът от тиквички.

За соса от тиквички:

Адаптирано от книгата The Essential Vegetarian Cookbook

• 2 супени лъжици масло
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 2 средно големи тиквички, настъргани на едро
• 50 гр. прясно настърган пармезан

Маслото се разтопява в широк и дълбок тиган. Добавя се чесънът и се сотира за 1 минута. Добавят се тиквичките и се разбъркват 2-3 минути докато омекнат.

Сварената и отцедена паста се добавя към тиквичките. Поръсва се с прясно настърган пармезан и се разбърква за 1-2 минути на котлона. Не добавям сол заради пармезана, но ако имаш нужда, посоли на вкус.

За хрупкавия босилек:

• 150 мл. зехтин
• 16-20 пресни листа босилек

Босилекът се измива и се подсушава много добре с кухненска хартия или мека кърпа. Не трябва да има капки вода по листата.

Зехтинът се загрява в тенджерка или дълбок тиган. В него се слагат по 3-4 листа босилек и се запържват за няколко секунди, докато станат прозрачни и престанат да цвърчат. Листата се изваждат внимателно и се отцеждат върху кухненска хартия.

Готовата паста със сос от тиквички се сервира в затоплени чинии и се гарнира с хрупкавия босилек. 4-5 листа са достатъчни за една порция. Аз винаги слагам допълнително пармезан, който поръсвам върху сервираната паста.

Прясна паста с тиквички, пармезан и хрупкав босилек е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

За повечето хора месото е неразделна част от всяко хранене. За мен нещата стоят по малко по-различен начин. Приготвям месо по-рядко и всички рецепти с месо от началото на блога са рецепти, които съм приготвяла през последните почти две години. Е, с изключение на две-три пилешки супички и може би още нещо. Но са малко, нали? И няма начин да се увеличават толкова, колкото останалите със зеленчуци и паста. Месото за мен е част от празнична трапеза. Не бих могла да поглъщам всеки ден по една-две пържоли, но не мога да кажа същото за морковите, доматите и сирената, например. Не съм на диета, нито вегетарианец. Просто се храня с това, което организма ми иска сега. И точно сега, преди Великденските пости, ми се прииска телешко. След като мога да си го приготвя, а и имам добър кулинарен гид, защо да не си задоволя този каприз.

И след като толкова рядко приготвям месо, то когато настъпи момент за това, аз не бих сложила просто две пържоли в тигана. Търся нещо завладяващо, което само от прочитането на съставките вече да съм с обилно слюнкоотделяне (както се споменава в не един коментар от читателите).

Потърсих рецепти в няколко от моите кулинарни книги, след това в любимите ми TasteSpotting и Foodgawker. После си казах: „Защо да не погледна какво ще ми предложи „Меню“. И още от първият излязъл резултат от търсачката на ключовата дума „телешко“, разбрах, че това ще е рецептата – Телешки медальони с марсала. Само от името, разбирам, че това не ще бъде просто едно обработено парче телешко месо. (Всъщност и не очаквам това от „Меню“.)

Продължих с прочитането на останалите продукти. О, тук виждам комбинация от ароматни гъби – манатарки и шийтаке. Освен това пресен лук и босилек.

Термичната обработка на месото е сведена до запечатване на медальоните и след това леко задушаване в соса. Идеално за резултат на крехко червено месце.

Всичко това сервирано с фетучини. Няма шанс да го пропусна.

Телешки медальони с марсала

Адаптирано от menumag.bg

Намалих дозите на продуктите от оригиналната рецепта. Използвах сушени гъби манатарки и шийтаке, които предварително накиснах във вряла вода. Могат да се използват и други видове гъби, както и те да бъдат пресни или консервирани.

В рецептата се използват два съда – тиган и тенджера. Сметнах, че не е необходимо да сменям съдовете, за това използвах само един, по-дълбок тиган.

Потърсих цяло парче телешко бонфиле в два супер маркета и в кварталната месарница. Ударих на камък. Дори нямаше и контрафиле. В последния магазин, в който влязох, видях опаковка от 4 телешки медальона. Използвах тях.

Продукти:

• 300 гр. телешки медальони (4 бр. x 70-80 гр.)
• 1 супена лъжица брашно
• 1/2 чаена лъжица сушен риган
• 1/2 чаена лъжица смлян бял пипер
• 1 супена лъжица масло
• 1 супена лъжица зехтин
• 3-4 стръка пресен лук, нарязан на ситно
• 20 гр. сушени манатарки
• 20 гр. сушени гъби шийтаке
• 50 мл. вино марсала
• 1 супена лъжица нарязан пресен босилек
• сол и черен пипер на вкус
• 200 гр. фетучини

Гъбите се накисват във вряла вода за 20-30 минути. Отцеждат се.

Смесват се брашното, риганът, белият пипер и малко сол. Изсипват се в пликче. В него се слагат телешките медальони и се разтръскват, докато се покрият добре с брашнената смес. Изваждат се и излишното се изтръсква.

В дълбок тиган се загряват маслото и зехтина. Добавя се лукът и се сотира за кратко. Изважда се и се оставя настрана.

В същата мазнина се слагат медальоните и се запечатват от двете страни за кратко.

Добавя се лукът, виното и босилека. Ястието се оставя да къкри 5 минути без да се покрива.

Накрая се изсипват отцедените гъби. Готвят се 3-4 минути и ястието е готово.

Във вряща подсолена вода се слагат фетучините. Варят се 9 минути. Отцеждат се.

Медальоните се сервират с пастата и гъбения сос.

Телешки медальони с марсала е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Навярно много пъти ти се е искало да приготвиш нещо набързо, след изморителния работен ден. И това нещо да не бъде просто печени картофи, бъркани яйца или сандвичи. Иска ти се да бъде вкусно и ароматно, сякаш си стоял цял ден до печката. Може да бъде такова и без особени усилия. Италианците знаят най-добре. А пък ние, може само да гледаме и да се учим. Е, и французите го могат, но като се замисля, повечето традиционни френски рецепти отнемат повече време и внимание. Тези рецепти ще оставя за почивните дни, когато напълно мога да се отдам на продуктите и подправките. А за забързаното ежедневие на помощ идва пастата. Разбира се друго си е да приготвиш прясна паста в къщи, но и сушената е вкусна, особена ако е допълнена с ароматен сос и пресни билки.

И докато пастата се сварява, сосът къкри на огъня и раздава своята вълнуваща миризма из кухнята. Вече съм пригладняла и нямам търпение да сервирам вечерята с чаша вино. От другата стая, също така нетърпеливо се обажда Вальо, видимо заинтригуван от разнасящите се аромати, предимно на манатарки и розмарин.

Ах, в тази оформила се приятна атмосфера на домашен уют ми липсва само далечен напев и звуци от китарата на уличен музикант, през отворените капандури на прозорец. Това е то! Италия – вкус, цвят и аромат.

Паста със зеленчуков сос и манатарки

За тази рецепта използвах фарфале – малките сладки панделки. Но ястието може да се приготви с всяка една паста.

Манатарките са несравнимо вкусни гъби, затова ти препоръчвам да не ги заменяш с други, особено печурки.

Рецептата е в категория „постно“, но ако желаеш може да добавиш прясно настърган пармезан на вече готовото ястие.

Дозите са за две порции.

Продукти:

• 200 гр. фарфале
• 1 супена лъжица зехтин
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 1 глава стар лук, нарязан на полумесеци
• 1 голяма червена чушка, нарязана на жулиени
• 1 средно голям морков, нарязан на жулиени
• 50 мл. сухо червено вино
• 30 гр. сушени манатарки
• 2 средно големи домата
• 1 чаена лъжица нарязан пресен розмарин
• сол и черен пипер

Манатарките се накисват във вряла вода за 20 минути. Изцеждат се добре и ако е нужно се нарязват на едри парчета. (Аз ги оставих цели.)

В дълбок тиган се загрява зехтинът. В него се сотират лукът и чесънът за 4-5 минути. Добавят се чушката и морковът. Зеленчуците се готвят още 4-5 минути. Изсипва се виното, оставя се да поври за минута и се добавят манатарките. Разбъркват се 3-4 минути.

Накрая се добавят доматите и розмарина. Сосът се посолява със сол и черен пипер на вкус и се оставя да къкри 10 минути.

През това време пастата се сварява според упътването на опаковката. В моят случай, сварих фарфале във вряща подсолена вода за 9 минути. Пастата се отцежда и се добавя към соса. Всичко се обърква добре. Сервира се веднага.

Паста със зеленчуков сос и манатарки е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Малко свободно време да видя и ето ме в моята малка кухня. Първото наложително нещо, което направих е да забърша праха и паяжините, да подредя бурканчетата с ароматни подправки и да изчистя хладилника от застояли продукти. Как бързо минава времето! А имам толкова много кулинарни идеи за есента, които искам да осъществя. Идеи с типичните есенни продукти като тиква, ябълки, круши, кестени… Времето драстично застудя и само ако можех да отделя малко повече време за приготвяне на домашни уханни ястия, пайове и чай от липа, набрана през топлите летни дни. Цялото пространство да се изпълни с уют от топлината и разнасящи се миризми на пресни билки, чесън и индийско орехче.

Вече съм споменавала, че много обичам тиква. В тези студени дни, класическата комбинация на печена или варена тиква с мед, канела и орехи е най – вкусния и здравословен десерт (след ябълките ). Убедих се обаче, (и Вальо убедих, който по принцип не обича тиква), че тиквата може да бъде много вкусна не само в сладкия си вариант като баница с тиква или кексчета. Приготвена с ризото или включена в зеленчуково рагу, тя обогатява и вкарва есенен елемент на всяко ястие.

След лазанята с пресни кори, доматен сос и сирена си наумих да приготвя равиоли с тиква. Желанието за тях дойде преди около месец, но все не оставаше време. Сега бързам да ги направя докато есента все още ме радва с изобилието и цветовете си. За мен няма по-добро нещо от това сама да приготвя всяка една съставка в менюто ми. За това се стремя да използвам колкото се може по-малко полуфабрикати и готови храни. До някъде успявам.

След едномесечна „диета“ на домашни сандвичи с огромно удоволствие се насладих на приготвените от мен равиоли с тиква и сметанов сос с горгонзола. Чаша вино допълни удоволствието. И ето, аз отново съм в моята кухня.

Равиоли с тиква и сметанов сос с горгонзола

Дозите са за 4 порции. Без да се включва варенето или печенето на тиквата, рецептата се приготвя за около 40 минути.

 За пълнежа:

• 1 малка глава лук
• 1 скилидка чесън
• 1 супена лъжица зехтин
• 300 гр. сварена или печена тиква (аз използвах печена)
• 1 супена лъжица орехово брашно (може да се замени с галета)
• 2 супени лъжици настъргано сирене грана падано
• 1 супена лъжица нарязана прясна салвия
• 1/8 чаена лъжица настъргано индийско орехче
• сол и черен пипер на вкус

Зехтина се загрява и в него се сотират нарязаните на ситно лук и чесън. Добавя се салвията и се разбърква няколко секунди докато отдели аромата си. Добавя се тиквата. Намачква се с дървена лъжица, да стане на пюре и да се смеси с ароматите. Маха се от огъня и плънката се овкусява с индийското орехче, сиренето, ореховото брашно, сол и черен пипер. Оставя се да се охлади.

За тестото:

• 180 гр. бяло брашно + допълнително за поръсване
• 2 големи яйца

Брашното се пресява в купа. В средата се прави кладенче и в него се изсипват яйцата. Разбъркват се с вилица, като се премесват с брашното от стените на съда. Замесва се тесто. Ако е прекалено сухо се добавя малко вода.

Тестото се разделя на 3-4 топки. Всяка от тях се минава през ролките на машинката за паста, като се започне от първа степен. Разточения лист се сгъва като плик и отново се разточва. Разточването продължава на следващите степени докато се стигне до последната – девета. Тогава листа е много тънък и прозрачен. Идеален за моите равиоли. По подробно описание и снимки на разточването може да видиш в рецептата за лазаня.

Взима се един разточен лист и се поставя върху леко набрашнена повърхност. Върху него на две редици се разпределя по 1/2 чаена лъжица от плънката. Покрива се с втори лист разточено тесто.

Внимателно, горния лист се притиска плътно към долния, като се внимава да не остава въздух между плънката и двата листа тесто. С къдрав диск се изрязват равиолите.

Сваряват се в подсолена вода за 4 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и се поставят в намазана със зехтин чиния. Оставят се на топло място докато се приготви соса.

За сметановия сос с горгонзола:

• 100 мл. готварска сметана
• 100 гр. сирене горгонзола
• шарен пипер на вкус
• 100 гр. натрошени орехови ядки

Сметаната се загрява до кипване. Добавя се нарязаното сирене горгонзола и се разбърква докато се разтопи. Аз лично, предпочитам да останат малки парченца от сиренето в соса, за това не го държа дълго на котлона. Посолява се с шарен пипер.

Равиолите се разпределят в сервизни чинии. Заливат се със соса и се поръсват с орехови ядки.

Равиоли с тиква и сметанов сос с горгонзола е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Струва ми се че докато не изпробвам всякакви варианти на прясната паста, няма да се спра. Купувам яйца и брашно в захлас, меся, разточвам, изобщо с тестото нямам никакви грижи. Единственото, което остава да направя е да приготвя някакъв сос, с който да залея пастата или в случая с лазанята – да изпека корите със соса.

Избрах рецепта за класически доматен сос с много босилек. Между корите и соса разпределих сирене маскарпоне и моцарела. Резултата е много лека лазаня с прекрасен аромат на босилек. Сега разбирам защо италианците са запленени по пастата, а и не само те.

С готовата, сушена паста всичко става по-бързо, но удоволствието да си я приготвя сама е несравнимо, дори ако трябва да отделя малко повече време за това.

Лазаня с пресни кори, доматен сос и сирена

Адаптирано от bbcgoodfood.com

Тъй като използвах по-малко кори от посоленото количество в рецептата, намалих и количеството на доматения сос.

Ако се използват готови сушени кори, те се бланшират за 8-10 минути (или според упътването на опаковката), дори ако корите са от типа без предварително сваряване. В противен случай се увеличава количеството на доматения сос за да остане лазанята сочна.

За корите:

• 180 гр. брашно + допълнително за поръсване
• 2 големи яйца

Брашното се пресява в купа. В средата се прави кладенче и в него се изсипват яйцата. Разбъркват се с вилица, като се премесват с брашното от стените на съда. Замесва се тесто. Ако е прекалено сухо се добавя малко вода.

Тестото се разделя на 3-4 топки. Взима се една топка и се минава през ролките на машинката, като се започне от първа степен.

Разточеното тесто се сгъва като плик и отново се минава през ролките.

Това се повтаря още 2-3 пъти, за да стане тестото гладко. Ако лепне се поръсва с малко брашно. Минава се на втора степен, разточения лист се прекарва 1-2 пъти. Процедира се така (вече без прегъване) докато се стигне до последната – девета степен и кората стане много тънка, почти прозрачна.

Докато се разточва тестото, то непрекъснато се издължава и изтънява. Ако стане много дълго и трудно за работа се срязва на две равни части и процедурите се продължават както по-горе.

Листа, който разточих на последната степен, стигна за 2 кори, като го срязах на две равни части. Така се приготвя и останалото тесто.

Корите се бланшират на порции (по 4-5 броя) във вряща подсолена вода за 1 минута. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода.

Тази процедура ще ги направи почти готови и лесни за работа. Освен това ако се оставят напълно сурови ще поемат голямо количество от доматения сос докато се пече лазанята и има вероятност тя да остане суха.

За плънката:

• 2 глави стар лук
• 2 скилидки чесън
• 2 супени лъжици зехтин
• 800 гр. нарязани консервирани домати
• 3-4 стръка пресен босилек
• 250 гр.сирене маскарпоне
• 375 гр. сирене моцарела (3 топки)
• сол и черен пипер

Лукът и чесъна се нарязват на ситно. В тенджерка се нагрява зехтина. В него се сотират лука и чесъна за 2-3 минути. Добавят се доматите, сол и черен пипер на вкус. Варят се 20 минути докато сосa започне да се сгъстява. Маха се от огъня и се добавя наситнения босилек.

На дъното на подходяща тава (използвах 30×18 см.) се разпределя 1/4 от доматения сос. Покрива се с 1/3 от корите. Върху тях се разпределят 1/4 от сиренето маскарпоне и моцарелата, нарязана на кубчета. Това се прави още два пъти. (Нарязах две топки моцарела на кубчета, които разпределих между корите. За най-отгоре оставих една топка, която нарязах на филии.)

Накрая се завършва със сос и сирена. Поръсват се с черен пипер.

Лазанята се пече на 190°C за 35-40 минути докато корите омекнат добре и сирената придобият златист цвят.

Сервира се докато е топла.

След тази прекрасна лазаня, мисля, че времето за равиоли е наближило. Какъв ли пълнеж да им измисля?

Лазаня с пресни кори, доматен сос и сирена е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Отдавна си мисля за какаова паста. Когато в едно от магазинчетата във Венеция видях такава, веднага си купих. Мислех да я приготвя като десерт с някакъв крем, но рецептата на опаковката ме заинтригува. А тя е със солен сос от сирене маскарпоне, пармезан, чесън и орехи. С интерес потърсих и други рецепти с какаова паста, но в крайна сметка тази от опаковката ми хареса.

Пастата, която използвах е произведена от Morelli. Съдържа почти 10% какао. На сайта има и други интересни рецепти.

Вкусът  на това пене е горчив и наситен на черен шоколад. Заедно със соса се получи интересна комбинация. Но в този вид ми дойде малко в повече.

Мисля, че трябва да се сервират малки порции, само за опитване или като предястие. Ястието като цяло е много силно на вкус и засищащо.

Какаова паста със сос от маскарпоне и орехи

Продукти:

• 250 гр. какаово пене
• 50 гр.орехи
• 1 малка скилидка чесън
• 100 гр. маскарпоне
• 50 мл. прясно мляко
• 1 супена лъжица прясно настърган пармезан
• 1 супена лъжица кедрови ядки за поръсване (използвах орехи)
• 1 супена лъжица нарязан пресен магданоз за поръсване

Орехите и чесъна се смилат в кухненски робот. За такова малко количество реших да не се хабя и ги счуках в хаванче. Смесват се с маскарпонето, млякото и пармезана. Загряват се, но без да завират. Сосът се оставяна топло място докато се приготви пастата.

Пастата се изсипва във вряща подсолена вода и се вари 9-10 минути. Отцежда се и се залива със соса. Порциите се поръсват с кедрови ядки (орехи) и пресен магданоз.

Понеже използвах цялата опаковка какаово пене с този сос, не можах да изпробвам пастата със сладък сос като десерт. За това се наложи сама да приготвя какаова паста, но за това в следващия пост.

Какаова паста със сос от маскарпоне и орехи е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана