С „Къде се е чуло и видяло…?“ реагира Вальо на моя отговор на въпроса му какво съм приготвила за вечеря. Шеговитата му реакция не ме учуди ни най-малко, напротив. Очаквах го, както и очаквах да каже: „Това няма да го ям!“ още преди да е опитал. Комбинацията миди и фъстъци го стресна (той обожава миди) и даже си мислих да не му казвам какво точно има във вечерята, освен разбира се нещата, които си личаха – ориз и миди. Вальо твърди, че си „играя“ с него, когато му сервирам ястия с продукти, които казва, че не обича. Аз разбира се умело ги прикривам (въпросните продукти) и след като доволно се навечеря, най-нахално му съобщавам какво е ял. Лоша ли съм?

Не и в нашите случаи, в които знам, че сме герои в забавна игра на котка и мишка, понякога ситуациите стават толкова смешни, че от време на време се сещаме за тях с въпроса: „А помниш ли когато…?“, последвано от някоя остроумна фраза за съответното ястие като „Къде се е чуло и видяло?“ Смешното в тези ситуации са жестовете на Вальо, докато изразява недоволството си, а в случая си представи вдигнати ръце на главата, ококорена физиономия и наставнически тон, досущ имитиращ Мария с нейната фраза „Ще съсипеш ризата!“ В този момент ме хваща голям смях, почти превивайки се на пода с ръце на корема, защото знам, че това, което ще му поднеса не само ще му хареса, но и ще го сънува.

За Вальо мога да ти говоря още дълго, но ще се съсредоточа върху това, което приготвих неотдавна и има връзка с желанието на Ева за африканска кухня. Както вече знаеш от първата рецепта, която публикувах в серията „Африка вика Кулинарно“, аз си набелязах няколко ястия и десерта, които с голямо любопитство приготвям и опитвам. Следващото ястие от списъка е задушени миди с фъстъци, спанак и ориз, което грабна вниманието ми именно заради комбинацията на продукти и мидите, които се използват за рецептата.

За мое щастие открих тези миди по-бързо, отколкото очаквах и то без да се налага да ходя до Метро. Мидите са бели, известни под общата дума clam, а аз избрах такива, които на български се казват Вонголе. Личното ми впечатление от тези миди е че са с твърда черупка, много малко месо и не особено изразителен вкус. Иначе, приготвят се като всички миди – кратко задушаване, докато черупките се отворят. В тази връзка, не разбирам защо в използваната рецепта мидите се готвят 30 минути. Не смятах да правя точно така. Оставих ги да се готвят няколко минути и сервирах с черупките.

Ястието не е силно, искам да кажа с подчертаващ морски вкус, както очаквах. Но фъстъците в него определено изиграха положителна роля, като внесоха приятна хрупкавост в комбинация с ориза, при това без да се подозира от какво идва тя.

Трапчивия вкус на спанака не се усеща осезаемо, но допълва с цвят пикантното ястие. Да, ястието е пикантно, дори може да го направиш люто, но аз сложих съвсем малко люти чушки за да усетя по-добре морския вкус. Това така или иначе не се случи, затова ако обичаш люто – давай смело.

Отново забелязвам, че в рецептата няма никаква зелена подправка, а после си помислих, че може би наистина няма нужда от такава. Или поне не ми хрумва какво бих могла да сложа на цялата тази комбинация. Бурканчето с мащерка този път си стоеше неотворено на рафта.

И за капак, не знам защо, но реших да използвам жасминов ориз, който се оказа много добро допълнение към всичко изредено по-горе. Все още не ми е известно с какъв ориз обикновено се готвят африкански манджи, та ако някой знае, нека си каже.

Задушени миди с фъстъци, спанак и ориз

Адаптирано от The African Cookbook

В това характерно за кухнята на Мозамбик ястие, наречено Matata се използват листа от тиква (!), които авторът заменя със спанак. Следвам дословно рецептата, като променям единствено грамажите.

Дозите са за 4 малки порции.

Продукти:

• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 30 мл. зехтин
• 500 гр. бели миди с черупките
• 100 гр. белени сурови фъстъци, едро смлени
• 2 малки домата, нарязани на кубчета
• 100 гр. почистен спанак (1 шепа), нарязан на едро
• 200 гр. жасминов ориз
• 1 чаена лъжица стрити сушени люти чушки
• сол и черен пипер

Зехтинът се загрява в тенджера. В него се сотира лукът за 3-4 минути. Добавят се мидите, фъстъците, доматите и стритите чушки. Посоляват се със сол и черен пипер на вкус. Разбърква се добре. Тенджерата се похлупва с капак и всичко се задушава за 4-5 минути или докато мидите се отворят. След това се добавя спанака, разбърква се с останалите продукти и ястието се готви още 3-4 минути.

Междувременно оризът се сварява в 500 мл. вода за 15 минути, докато водата се абсорбира. Посолява се на вкус.

В чинии се разпределя свареният ориз, а върху него задушените миди с фъстъци и спанак.

SOS – Африка вика Кулинарно – Задушени миди с фъстъци, спанак и ориз е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Една от храните, които мога да ям непрекъснато е суши. Във всякакви форми и вариации. Обикновено, като ми се дояде суши отивам на суши бар. И у дома съм си правила, но не е същото. Трябва да разбираш от това. Приготвянето на суши не е за аматьори. Тънкостите са много, а майсторска ръка , много опит и много остър нож се изискват, от която и страна да го погледнеш. Затова престанах да се правя на лаик и си намерих майстора – Цветомир Николов. Цеци ги разбира тези неща и освен вкусната храна, която приготвя и съм имала честа да опитам, прави и невероятно суши с лекота. Защото е учил за това.

Като първо и много важно правило, разбира се е избора на правилните продукти.

И сега, като ми се дояде суши се обаждам на Цеци, който веднага слага ориза в голямата си тенджера за варене на ориз за суши (да и такава има, и е огромна, и е само за ориз за суши) и хуква към тайни места, откъдето пазарува всичко, което му  е необходимо за истинско суши. Сега, не ме питай за тези места, не ги знам. Но знам, че там има всичко онова, което няма по магазините. Все пак, аз попитах Цеци: „Добре, а как да обясня на читателите, откъде могат да си купят добри продукти за суши?“ Оказва се, че мястото е Пикадили за повечето продукти като ориз, нори, оризов оцет, морски дарове и риби, уасаби. Е, има някои продукти, които ги няма в Пикадили или в други магазини. Това са бананови листа, които използвахме за декорация и мирин – сладко оризово вино, което се добавя в омлет за суши. Използвахме го и за импровизираното сладко суши.

Следва съществената част за едно суши – приготвянето на ориза.

Това не се състои само в сваряване на шепа ориз. Трябва да работиш с него, като с нещо много нежно, което да внимаваш да не прекършиш. Имам ясен спомен и урок за това, когато веднъж Цеци приготвяше ориза за суши, а аз реших да му помогна. Скара ми се така, както аз се карам ако някой сбърка по моя рецепта за десерт и после трябва да му оправям бъркотиите. Абе, направо ме изгони, да си гледам сладкишите. Трябва да се работи наистина нежно с ориза.

Овкусяването му също е важно, както за текстурата и блясъка на ориза, така и за неговия вкус. Има няколко основни правила и пропорции, които трябва да се спазват, и които ще опиша по-долу. Готовият ориз за суши може да се съхранява в плътно затворена кутия на стайна температура за едно денонощие и в никакъв случай в хладилник. Ако това се случи, захарта, която се добавя в оризовия оцет кристализира и оризът вече не става за нищо.

По нататък е лесно. Да, ама друг път!

Да навиеш кора нори с ориз и разни морски дарове не е толкова проста задача, колкото си мислиш. Тънката част тук е да сложиш правилното количество ориз върху кората от водорасли и да го разпределиш така, че да бъде равномерно, но без да се мачка ориза. Правилното количество е на половин кора нори – 110 грама ориз. После добавяш каквото си пожелаеш и навиваш с помощта на рогозката за суши, която е добре, да бъде покрита със стреч фолио. (Целта е просто да не се цапа, нищо повече.)

Следва една от любимите ми части - нарязването. Любима, защото ми харесва да наблюдавам маниерите на суши майстора, докато го прави. Потапянето на ножа във вода, изтръскването на стичащата се капка по острието му, разрязването на рулото на еднакви парчета и финалното изстриване на ножа в кърпа, с оттренирани движения. После пак.

Другата любима част – хапването. Соев сос с уасаби, а между всяка хапка за прочистване на вкуса – маринован джинджифил. Всъщност, джинджифила почти винаги го пропускам. Не искам нищо на прочиствам от това удоволствие. А що се отнася до яденето с клечки – това също не е силната ми част. Винаги се опитвам, а след втория път ги захвърлям и започвам да облизвам пръстите си от стичащия се по тях соев сос. Сигурно в нито един предишен живот не съм била японка.

Суши вариации

Когато поканих Цеци за гост в моята кухня, знаех, че темата ще бъде суши и че ще бъде приготвено според настроението му в момента. Иначе казано – импровизации без край. Което разбира се не отменя важните правила, които ти обяснявах досега.

Аз помагах. Хм, да видя с какво – приготвих омлета (палачинките) и-и-и… и отворих бутилка розе. По нататък продължих да наблюдавам как се навива суши, най-вече през обектива. И докато надигах чашата с розе, май не внимавах много какво точно се случва. Но не ми и трябва, нали си имам Цеци.

Сега ще ти разкажа какви продукти използвахме за това дуо-суши-парти, а ти, спазвайки горните правила, може да добавяш и махаш каквото си искаш.

За оризовия оцет

Пропорциите са за 500 гр. ориз

• 180 мл. оризов оцет
• 100 гр. захар
• щипка сол

Всички продукти се смесват и се загряват докато захарта се разтопи. Охлажда се.

За ориза

Тук, Цеци съветва да се спазва описанието от опаковаката на ориза за суши.

Следва овкусяването му с оризовия оцет. Овкусеният оцет се добавя към ориза докато той (оризът) е топъл. Разбърква се внимателно и автентично се охлажда с ветрило, веейки докато оризът се разбърква. След като оризът се охлади е готов за суши или се съхранява за едно денонощие в затворен съд за да не изсъхва. И не забравяй – никога в хладилник!

За сушито

Използвахме различни продукти, които ще опиша по-долу. Разбира се комбинациите може да варират според индивидуалните предпочитания.

• кори нори
• скариди
• пушена змиорка
• манго
• крем сирене Филаделфия
• бял и черен сусам
• омлет (палачинка)

Както вече казах, за сглобяването на суши е важно колко и как е разпределен ориза върху кората нори. Необходима е купичка с вода, в която да се топят ръцете преди да се работи с ориза, защото е много лепкав.

Една стандартна кора нори се срязва на две равни части. Едната част е достаъчна за едно руло. Върху грапавата страна на кората (лъскавата страна трябва да остане от външната страна на рулото) се разпределят внимателно 110 грама ориз. (Опитните майстори правят това с лекота и загребват с ръка точното количество ориз.) Върху ориза се подреждат желаните морски дарове и риби. Може да се добавят лентички авокадо, краставица или манго. Също така и японски омлет, който се приготвя от яйца, мирин, саке и соев сос. Рулото се завива с помощта на рогозка за суши. Стяга се добре, отвива се и се нарязва.

Сушито може да се приготви в различни варианти, които си имат различни наименования. Цеци приготви футу маки (големи ролки суши), ура маки (ролки, при които ориза е отвън) и нигири – оформен ориз, върху който се поставя скарида, сьомга, пушена змиорка или нещо друго.

Относно сьомгата – може да се използва пушена, но най-добре е да се използва прясна. За целта се избира наистина прясно филе сьомга, което се нарязва (от майсторите) на много тънки парчета напречно на мускулните влакна под определен ъгъл. Трудна работа. Вкусът на прясна сурова сьомга е невероятен.

За десерт искахме да си приготвим сладко суши, но киселинността на ориза и солените кори нори, биха объркали вкусовете в комбинация с нещо сладко. Затова импровизирахме и си направихме палачинки с мирин, който придава допълнителен вкус и сладост. Завихме ги с крем сирене и сладко от диви ягоди. Това направо е божествено!

И така, вече не ходя на суши бар. Спретвам суши парти вкъщи, което хем е удоволствие, хем излиза и по-евтино. Обичам суши!

А ти, обичаш ли суши?

Заедно с Цветомир Николов – Суши е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

И замириса на море… И ръцете ми още миришат на скариди. Ама като си наумих, че ще готвя скариди, хванах се на въдицата. Купих си един килограм замразени скариди и реших, че набързо ще ги изчистя и ще ги мина през тигана с малко подправки. После ще си налея чаша бяло вино и ще се наслаждавам на топлата вечер. Дотук добре, но не знаех какво точно ме очаква.

Е, лека-полека, изчистих ги. Оставих им опашките, че да има за какво да ги хващам и шумно да просмуквам сокчето скрило се в края на черупката. Добре де, дискретно ще го правя, дори и вкъщи.

Накрая от един килограм цели скариди имах 300 грама изчистени. Колкото – толкова! После започнах да се чудя с какво да ги овкуся. И се сетих, че когато Ирина ми беше на гости, погледна бурканчетата с подправки и ме попита: „Използваш ли ги всичките?“. Обърнах се към етажерките и първото нещо, което хванах беше сумак. Да-а-а, рядко използвах тази подправка. Не знам защо. Но сега реших, че именно с нея ще поръся скаридите. Допълних с малко сол и прясно смлян шарен пипер, а накрая допълних коминацията с пресен копър и лимонов сок. Ммм, виното съвсем ми се услади и заслужено продължих да му се наслаждавам на фона на топлата лятна вечер.

Скариди със сумак и пресен копър

Продукти:

• 1 кг. охладени или замразени скариди
• 3 супени лъжици зехтин
• 1 чаена лъжица брашно
• 1 чаена лъжица сумак
• сол и прясно смлян шарен пипер
• 2-3 стръка пресен копър
• лимонов сок

Скаридите се почистват като се отстраняват главите и черупките, а опашките се оставят. Измиват се ако е необходимо и се отцеждат. Останалата вода се попива с кухненска хартия.

Смесват се брашното, сумакът, сол и прясно смлян шарен пипер на вкус. С тази смес се поръсват подсушените скариди и се разбъркват хубаво.

В дълбок тиган се загрява зехтинът. Добавят се скаридите и се запържват на силен огън за 4-5 минути. Разбъркват се от време на време, за да се запържат от всички страни. В никакъв случай не трябва да се готвят прекалено дълго, защото ще станат жилави.

Готовите скариди се махат от огъня и се поръсват с нарязан пресен копър и лимонов сок. Сервират се.

Тези скариди, в допълнение със зелена салата са прекрасна, лека, лятна вечеря.

И… чашата вино да не забравиш.

Да бързаме бавно или как приготвих скариди със сумак и пресен копър е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Един свободен ден може да протече по няколко начина. Всъщност, при мен се оказва, че свободните дни, не са чак толкова  свободни или иначе казано в повечето случаи са планирани. Да отида до еди къде си, да направя еди какво си. Разликата от делничния ден, е че сама планирам, какво и кога да направя.

Един неделен ден започна с късно ставане и дълго пиене на кафе по пижама. Гледам, от прозореца ми се усмихва топло слънце и си мисля, че днес ще е хубав ден за снимки.

Набързо обличам нещо и двамата с Вальо се запътваме към едно местенце, което по-късно ще ти представя. Следва разходка, шопинг и прибиране вкъщи, някъде към края на късния следобед. Времето неусетно минава, а плановете за снимки останаха за следващия свободен ден. (Какви снимки, пак по-късно ще ти кажа. Обичам да съм потайна. )

Колко хубаво би било ако изобщо не планувам свободните си дни, а се оставя на течението и на моментното настроение. Мисля, че този ден протече точно така. Даже и за вечеря приготвих нещо набързо, водена от желанието ми да бъде наистина набързо, но да бъде и здравословно, и вкусно.

Избрах това да бъде риба. Изненадващо е как напоследък все по-често се запътвам към рибния щанд в магазина. Може би топлото време и носталгията по средиземноморската кухня ми дава този тласък. Но аз се радвам, а най-хубавото е, че не се насилвам да се храня с риба, напротив. Обожавам всички риби и морски дарове. И като че ли позабравени през зимния период, сега отново се връщат в менюто ми.

Всъщност Вальо редовно си купува консерви с риба и по-специално херинга Матиас, която той обожава. При последният ни пазар той отново взе една консерва с херинга, а аз застанала срещу него с две охладени пъстърви в ръка му  се „скарах“ да не купува повече консервирана храна. На тази моя забележка, той погледна в пазарската кошница и заяви: „Ти пък, престани да купуваш моркови!“ Това ме разсмя и естествено оставих да вземе консервата с мисълта, че всеки от нас има любима храна и че някоя вечер може да се прибера по-късно от работа и да нямам възможност/време да приготвя топла вечеря.

И така, в лежерния неделен късен следобед приготвих пъстърва със зеленчуци. Вальо ми подсказа, че морковите не са от любимата му гарнитура и затова направих допълнително картофена салата.

Така премина един спокоен неделен ден, последван от спокойна вечер с чаша (две-три) вино - Glen Carlou, Южна Африка, купаж от Sauvignon blanc и Viognier. (Дали подредбата е правилна, ще ми каже Ясен, надявам се. Между другото няколко пъти им разместих местата, докато преценя как ми изглежда най-добре. Нарочно не протичам информация по въпроса.  )

Пъстърва на тиган с лук и моркови

По идея от menumag.bg

Продукти:

• 2 пъстърви
• 3-4 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязана на полумесеци
• 1 голям морков, нарязан на парчета по диагонал или кръгчета
• 100 мл. бяло вино (аз използвах сухо шери)
• сокът и настърганата кора от 1/2 лимон
• няколко стръка пресен магданоз
• сол и прясно смлян шарен пипер

Пъстървите се почистват, измиват и подсушават. Поръсват се със сол и прясно смлян шарен пипер.

Зехтинът се загрява в голям тиган. В него се сотират лукът и морковите за 3-4 минути като се разбъркват периодично. Зеленчуците се избутват към края на тигана и при тях се добавят пъстървите. Запържват се по 3-4 минути от всяка страна. Добавя се виното, лимоновата кора, сокът и наситнения магданоз. Рибите и зеленчуците се задушават за 5-6 минути и ястието е готово.

Йоана на Земята – Пъстърва на тиган с лук и моркови е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Комбинацията на портокал и бадеми несъмнено е едно от нещата, които могат да се приложат в различни десерти. Ястия, приготвени с тях не им отстъпват. Любимата ми рецепта за пиле приготвям с мед, портокалов сок и бадеми, а от скоро любим десерт ми стана този с портокали и бадеми. Но, ароматния кейк само може да ме накара да искам още, докато си облизвам пръстите от портокаловия крем. В този ред на мисли се оказва, че съчетани, портокалите и бадемите на практика могат да се използват навсякъде. Един от последните ми сблъсъци с тях беше запомнящ се, но не до такава степен, каквато се получи с моята импровизация.

В един от непретенциозните ресторанти в Слънчев бряг ядох пъстърва с бадеми, портокал и мента. Беше приготвена в алуминиево фолио с парченца бадеми и портокал, а ментата, за моя приятна изненада беше прясна. Хареса ми цялата тази комбинация и си помислих, че някой ден ще се опитам да приготвя в къщи нещо подобно.

Този ден не предстоеше да е скоро ако не бях получила един коментар, в който се питаше: Защо няма пъстърва в съдържанието на блога? Без да се замислям много реших, че настъпи момента моята бадемова пъстърва с портокал и мента да види бял свят.

Бадемова пъстърва се среща в листата с менюто на някои ресторанти. Но има и такива, в които липсва, защото се смята за евтин и простоват артикул за да и се отдаде поне малко внимание. Нека я запазим за себе, тогава.

Приготвена по-най лесния начин – запечена или запържена, но със завладяващ вкус на бадемовия сос и прясната мента, определено заслужава да и отделя един пост тук.

За целта използвах речна пъстърва (по-лесно се намира), която мариновах в прясно изцеден портокалов сок. Сосът за рибата приготвих с бяло вино, сметана, портокалова кора и филирани бадеми. Накрая поръсих с прясна мента от моята градина. Вълшебство.

Пъстърва с портокалово-бадемов сос

Продукти:

• 2 пъстърви (около 500 гр.)
• сокът и кората от 1 портокал
• 1 супена лъжица олио
• 150 мл. сухо бяло вино
• 150 мл. готварска сметана
• 80 гр. филирани бадеми
• 2 стръка прясна мента
• сол и черен пипер

Пъстървата се почиства и измива. (Това може да го направи продавача във всеки един рибен магазин или щанд). От едната страна на рибите се правят напречни разрези с остър нож. Посолява се със сол и черен пипер и се слага в купа. Залива се с портокаловия сок и се оставя за 30 минути.

В тиган се загрява олиото. Рибите се отцеждат от маринатата и се подсушават с кухненска хартия. Запържват се за 3-4 минути от всяка страна. Изваждат се и се оставят в затоплена сервизна чиния.

В същия тиган се изсипва виното и се оставя да заври. Добавят се бадемите, портокаловата кора и сметаната. Посоляват се със сол и черен пипер. Когато сосът заври температурата се намаля и се оставя да къкри 5-6 минути, като се разбърква периодично.

Пъстървите се заливат със соса. Поръсват се с нарязана прясна мента.

Пъстърва с портокалово-бадемов сос и прясна мента е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Хората често ме питат дали имам много кулинарни книги. На този въпрос преди около една година отговарях отрицателно и малкото рецепти, които притежавах бяха нахвърляни в тефтери или хвърчащи листчета, които някак съумявам да съхраня. Интернет беше най-посещаваното място за нови идеи и рецепти.

След една година аз се напълних с кулинарни книги – подаръци или купени от мен. В по-голяма степен книгите ми служат за вдъхновение. Или пък винаги, когато изникне въпрос за някой продукт аз посягам към тях за консултация или справка. Разбира се и Google върши чудесна работа.

Но сега вече мога да кажа: „О, да имам много кулинарни книги“ и продължавам да купувам в захлас. Избрани разбира се. Харесвам книгите на издателство Hermes House и Könemann. Рецептите в книгите на тези издателства са придружени със страхотни снимки и подробни обяснения свързани с приготвянето или историята на рецептата. За мен е важно не само да се каже редът и начина на приготвяне, но и да се обясни защо се прави така.

Всичко в кухнята е химия. И жалко, че химията не беше от любимите ми предмети в училище. Ако бях слушала по-внимателно учителят, щях да си отговоря на много въпроси.

Изкуство или химия е да съчетаеш два на пръв поглед несъвместими продукта? И двете, ще отговоря аз. Изкуство, защото си се сетил за това и химия, защото противоположностите се привличат.

Е, със следващата рецепта няма с какво да те изненадам. Но пък нахвърлих мислите си за да се застраховам, когато приготвя манджа с грозде.

Рецептата е от книгата Spain – Mediterranean cuisine. Малко е променена от мен, но само малко, съобразявайки се с наличните продукти в къщи.

Хек с лешников сос

Продукти за 4 порции:

• 600 гр. хек, нарязан на котлети
• 100 гр. сурови лешници
• 100 гр. брашно
• 50 мл. зехтин
• 4 скилидки чесън
• 300мл. зеленчуков бульон
• 1 връзка пера от див лук
• сол и черен пипер

Котлетите се посоляват със сол и черен пипер и се овалват в брашното от всички страни.

В дълбок тиган се нагрява зехтина. В него се изсипват нарязаният чесън и лешниците. Сотират се за 3 минути. След това се избутват към краищата на тигана, така че средата да остане свободна.

В средата на тигана се слагат котлетите и се запържват за 5 минути от всяка страна. Добавя се водата и се оставя да заври.

Половината пера от див лук се нарязват и се слагат в тигана при рибата. Оставя се да ври 15 минути.

Котлетите се сервират с лешниците и се заливат с част от сосът.

Хек с лешников сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

С книгата „Spain – Mediterranean Cuisine“ попълних колекцията си от кулинарни книги със средиземноморска кухня. Впечатляващи са предястията (tapas) с разнообразието си от различните региони на Испания. Открих още невероятни супи – рибни и зеленчукови, основни ястия с месо и риба, в които неизменно присъстват средиземноморските подправки като розмарин, мащерка и много магданоз в почти всяка рецепта. Единствено десертите в тази книга не ми направиха особено впечатление. Сториха ми се малко непознати и странни или твърде обикновени. Може пък, някой ден да изпробвам нещо.

Естествено първата рецепта, която приготвих от книгата е за тортиля. Освен основните съставки – лук, картофи и яйца, в тази рецепта са включени тиквички и скариди. Към основата за испанска тортиля може да се добавят още патладжани, гъби или домати.

Това, което научих от книгата, е че яйцата за тортиля се разбиват единствено с вилица. Тортилята се сервира топла, въпреки, че студена също е вкусна – опитах.

Понеже готвя за двама, редуцирах грамажите на 1/3 и приготвих тортилята в малко тиганче с диаметър 16 см. Ако приготвяш рецептата за повече хора, съставките се утрояват и се използва голям дълбок тиган. 

Продукти:

• 300 гр. картофи
• 1 глава лук
• 1 малка тиквичка
• 4 суп. лъж. зехтин
• 3 големи яйца
• 100 гр. сварени коктейлни скариди
• сол, черен пипер

Картофите и тиквичката се нарязват на малки кубчета.

Лукът се нарязва на полумесеци.

Половината зехтин се загрява в дълбок тиган. Прибавят се картофите и се запържват за няколко минути, докато придобият лек златист цвят. Разбъркват се периодично, за да не загорят. Добавя се лукът и тигана се похлупва с капак. Зеленчуците се задушават за 15 минути.

Добавят се тиквичките и зеленчуците се готвят още 15 минути, без капак. 

Зеленчуците се изцеждат, ако има останала течност в тях (при мен нямаше). Към тях се добавят скаридите.

Яйцата се разбиват с вилица в голяма купа. При тях се изсипват зеленчуците, посоляват се със сол и черен пипер и сместа се разбърква хубаво.  

Останалата половина зехтин се загрява в тигана. Сместа се изсипва наведнъж и се притиска към дъното на тигана с шпатула. Омлета се готви  7-8 минути, непокрит на силен огън.

Приготвя се плоска чиния с размера на тигана. Когато омлетът е готов от едната страна с помощта на чинията се обръща от другата страна. Чинията се поставя върху тигана и се обръща на обратно, така че омлета да падне в нея. След това се връща в тигана (неопечената повърхност да отиде на дъното на тигана) и се допича за 5 минути.

Сервира се топла.

Тортиля със зеленчуци и скариди е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Сьомгата е много вкусна риба, но и много мазна и тежка. За щастие мазнините и са полезни, ненаситени и е богата на така ценните омега-3 мастни киселини, които се явяват антиоксидант и предпазват от натрупването на „лошия“ холестерол в кръвта. Такава риба, смятам че е необходимо да се сервира с лека гарнитура от зеленчукови салати, безнишестени задушени зеленчуци или леки сосове. За това избрах тази рецепта с филе от сьомга задушено в портокалов сок и вино и сервирано със зеленчуков бульон.

Рецептата е от любимата ми кулинарна книга „Italy“. Малко я измених, като вместо филе използвах котлети от сьомга, а бульона направих зеленчуков, а не рибен. В оригиналната рецепта се използва цяла риба, която се филетира, а останалата част от рибата (глава и перки) се добавя към бульона и се оставя да ври със зеленчуците.

Бульонът, който приготвих съдържа лук, домати, моркови, селъри и босилек. Приготвих един литър бульон, като за тази рецепта са необходими 100 мл. С останалия бульон може да се направи богата зеленчукова супичка. Предпочитам да си направя бульон в къщи от пресни зеленчуци и по принцип не използвам готови прахчета пълни със…  знаеш какво, разни Е-та и други непознати думички. 

Продукти за бульона:    

• 1 морков
• 1 глава стар лук
• 1 голям домат
• 2 стръка селъри
• 1 стрък пресен босилек
• сол на вкус

Зеленчуците се нарязват на едри парчета. Слагат се във вряща подсолена вода и се варят в продължение на 1 час, на среден огън. Готовия бульон се прецежда. От него се отделят 100 мл. за рецептата със сьомга.

Продукти за ястието със сьомга:

• 2 котлета от охладена сьомга (по 250-300 гр. всеки)
• 1 суп. лъж. брашно
• сол
• 2 суп. лъж. масло
• 50 мл. бяло вино
• 1 портокал
• 100 мл. зеленчуков бульон

Котлетите се поръсват със сол на вкус и брашното. Излишното брашно се изтръсква.

Кората на портокала се остъргва със специално ножче на тънки ленти. Сокът се изстисква.

Маслото се разтопява в дълбок тиган с незалепващо покритие. Парчетата сьомга се запържват  по 4-5 минути от двете страни. Добавят се бялото вино, портокаловите кори, портокаловия сок и зеленчуковия бульон. Оставя се да поври 5 минути и ястието е готово.

Котлетите се сервират със сосът и се гарнират с резенчета портокал и пресен босилек.

Сьомга с портокалов сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Солените кестени подправени с вино и чесън се оказаха невероятно вкусна гарнитура към рибата. Това е първото ми приготвяне на солени кестени, в тази неаполитанска рецепта.

Рибата се филетира и се завива на рула с пушен бекон, което се оказа трудно предвид хлъзгавата кожа на рибните филета. Ако желаеш, може да я отстраниш, тъй като ролцата се фиксират с дървени клечки и е трудно да се пробие кожата. Освен тази малка подробност няма друго сложно в рецептата.

Празът, върху който се сервира рибата, може да се замени с лук нарязан на шайби и задушен продължително време до карамелизиране. Така приготвен ще допълни вкуса на ароматните кестени.

Рецептата, която използвах е с риба барбун. Замених я с ципура, защото точно когато се сетих да направя тази рецепта не намерих охладен барбун. Не ми се искаше да купувам замразен.

Филетирането на рибата не е трудно. Рибата се срязва по дължина от коремчето към опашката. Ножът се движи по дължина, плътно до костта и филетата се отделят. Ако не ти се занимава с цялата тази работа, в магазина има голям избор от охладени рибни филета. Препоръчвам да се използва по големи парчета риба, за да се завият по-лесно на рула.

Рецептата е за 2 порции.

Продукти: 

• 1 ципура около 500 гр.
• 200 гр. сварени и обелени кестени
• 1 стрък праз (бяла и зелена част)
• 100 гр. пушен бекон, нарязан на 4 тънки парчета
• 1 скилидка чесън
• 100 мл. бяло вино
• 4 суп. лъж. зехтин
• сол, черен пипер

След като рибата се филетира, двете парчета филе се разделят на две по дължина, така че да се получат общо четири. Върху всяко филе се слага по едно парче от бекона. Завиват се на стегнати рола и се фиксират с дървена клечка.

Част от зелената част на праза се нарязва на 4 тънки дълги ленти. С тях се завързват ролата.

Останалия праз се нарязва на тънки парчета. Задушава се в половината зехтин за 15 минути, докато омекне. Оставя се настрана.

Останалия зехтин се загрява в тиган и в него се слагат кестените. Разбъркват се и към тях се изсипва виното. Варят се 10 минути.

Добавят се чесъна и ролата. Подправя се със сол и черен пипер. Рибните ролца се запържват от всички страни. Тигана се покрива с капак и ястието се задушава за 7-10 минути. Ако остане много сухо се добавя малко вода.

Задушения праз се разпределя в две чинии. Върху него се поставят по две ролца на порция, а кестените се гарнират около тях.

Ролца от ципура с праз и кестени е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Рецептата е от мароканската кухня и макар, че е малко изменена в мой вариант, вкусът на използваните подправки те отнасят в друг свят, в друга култура. Обикновено морските продукти и рецепти се асоциират с лято и море, но смятам, че не задължително за точно тази рецепта. Разбира се, може да се консумира по всяко време на годината. Често използваният кориандър в мароканската кухня, за който има подробна статия в есенния брой на списание „Меню“, характерния вкус на чесън и пикантността на кайенския пипер те загряват в студените есенни вечери.

За ястието се използват малки пресни калмари, които се пълнят с ориз, подправки и нарязаните пипала на калмарите. Аз използвах замразени големи калмари и обогатих плънката със скариди.

Продукти:

• 2 броя замразени калмари (общо 350 – 400 гр.)
• 100 гр. ориз
• 100 гр. замразени скариди
• 1/2 връзка магданоз
• 1/2 връзка кориандър
• 1 глава чесън (около 30 гр.)
• 60 мл. зехтин
• 2 щипки кайенски пипер
• сол, шарен пипер

Калмарите се размразяват в хладилника за едно денонощие. Провери дали всичко е изчистено от тях.

На котлона се слага  подсолена вода да заври. Изсипва се измития ориз и се блaншира за 7-8 минути. Отцежда се. Ориза не трябва да се сварява напълно.

Кориандъра, магданоза и чесъна се нарязват на ситно.

В тиган се загрява малко от зехтина. В него се слагат ориза, скаридите, по 3/4 от чесъна, кориандъра и магданоза. Поръсва се с смлян шарен пипер, сол и 1 щипка кайенски пипер. Плънката се готви 3-4 минути. Отстранява се от огъня и се оставя да  се охлади за кратко.

Калмарите се пълнят с оризовата плънка. Отворите се затварят с дървени клечки.

В тиган се загрява останалия зехтин. В него се слагат заделените чесън, магданоз и кориандър. Прибавя се щипка кайенски пипер. Калмарите се запържват в ароматизирания зехтин от всички страни. Добавя се малко гореща вода в тигана и се покрива с капак или алуминиево фолио. Задушаването продължава около 20 минути.

Оставят се да се охладят за кратко и се нарязват на филии. Сервират се със соса.

Пълнени калмари с ориз и скариди е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана