Всъщност, това беше първата рецепта, която опитах със златния сироп, но реших да подходя по-сдържано, на неговата премиера. Поводът да се занимая с това се беше скрил в описанието и приложението на златния сироп, а именно предназначението му за добавяне в сладки (не е за учудване) и солени ястия. Второто ме накара веднага да изостря сетива и препрочета текста. „Ще имаме забавна вечеря“ – помислих си и се усмихнах сама на себе си, повдигайки вежда и кимайки одобрително (досущ като Джоуи от „Приятели“).

В рамките на една седмица, два пъти приготвях тази рецепта, което си е направо рекордно, при положение, че не давам много – много изяви на боба, да не кажа, че незаслужено го пренебрегвам. Забелязвам, че неговото присъствие на масата се концентрира в този сезон от годината и то защото покрай традиционните постни ястия за Бъдни вечер съм преоткрила неговата красота. След месец-два вече ще съм забравила за него, отдавайки главната роля на нещо пролетно и зелено.

Но бих си припомняла често вкусът на този боб – сладък и пикантен, с дълбок аромат на пушен пипер. Сега даже ми се прияде от него и май ще накисна малко боб за утре, тъкмо да си припомня пропорциите, защото смятам, че тук те са наистина важни. Важни за това, което опитах първият път и което не бих променила повече.

Бобен гулаш

Адаптирано от lylesgoldensyrup.com

Посочените количества са за 2 големи или 4 малки порции

Продукти:

• 250 гр. дребен бял боб
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 2 супени лъжици зехтин
• 100 гр. бекон, нарязан на дребни кубчета
• 250 мл. доматено пюре
• 300 мл. зеленчуков бульон или вода
• 1 червена чушка, нарязана на кубчета
• 1 супена лъжица с връх меласа
• 1 супена лъжица с връх златен сироп
• 1 чаена лъжица пушен пипер
• 1 чаена лъжица горчица на зърна
• сол и прясно смлян шарен пипер

Бобът се накисва във вода от предната вечер. Прецежда се, водата се изхвърля и се налива нова, колкото да покрие бобът. Слага се на умерен огън и се оставя да заври. Когато заври, отново се прецежда и се налива нова вода. Поставя се на умерен огън и се вари докато стане почти готов. Прецежда се.

В тенджера, на умерен огън се загрява зехтинът. В него се сотира лукът за 3-4 минути. Добавя се беконът и се запържва за 4-5 минути, докато се зачерви. Добавят се всички останали съставки. Тенджерата се похлупва с капак и ястието се оставя да заври. Когато заври, огънят се намаля и се оставя да къкри за около 40 минути или докато бобът стане готов напълно. Ако е необходимо по време на готвенето се добавя още бульон или вода. Ястието трябва да остане с малко гъст сос. Малко лют пипер по време на готвенето или поръсен в края е също приятна добавка за любителите на „горещите“ манджи.

Златен сироп и пушен пипер може да намериш в магазин „Бахара“ на ул. Иван Асен II 9.

Бобена манджа, но по-различна е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

За това предложение нямах никакво колебание. Прочетох една рецепта в книгата French Cooking, после видях подобна в книгата на Хестън Блументал и реших, че това трябва да се опита. Още повече, че изненадващата съставка в това ястие ми напомня на коледните вечери на село, когато бях още дете и този толкова познат аромат ме върна с глуповато, но щастливо изражение в онези безгрижни детски години.

Ароматът се заражда още през лятото, когато с брат ми помагахме на дядо да натоварим окосената и изсъхнала детелина в каруцата, а най-сладкото превозване е върху тази купа сено, под все още жарещите кожата лъчи на залязващото слънце. По-късно, когато сеното беше премествано на сайвана, ние с брат ми, та дори и възрастните прекарвахме цели следобеди в дрямка върху ароматните сухи треви. Незабравимо и много липсващо. Настръхвам докато пиша това и така ми се иска още един топъл летен следобед, прекаран в излежаване с тази незаменима аромотерапия. Уви, невъзможно ми е сега, но пък се разтърсих и намерих малко сено от полски треви.

Съвсем очаквано, докато си завирах главата в плика със сено, щях да се разплача от толкова познатия, но за съжаление далечен аромат. И така хубаво ми стана…

Само можех да гадая за ароматите, които ще се разнесат от вече готовото ястие. И въпреки че имах интересна съставка, не пропуснах да сменя и традиционното за Коледа месо – свинското. От всичко, което се предлага на нашия пазар избрах телешко бонфиле. Обаче, може да се използва каквото и да е месо, дори цяло пиле, както е предложил Хестън Блументал в книгата си Family Food. И ще спомена това, което и той казва – важно е да се използва сено и да не се бърка със слама.

Преди да започна със самата рецепта ще уточня, че необходимото месо (каквото и да избереш) за посочените пропорции  трябва да е 800 грама до 1 килограм. Месото се завива в солена билкова кора заедно със сламата. Пече се около 30 минути за средно изпечено месо. Най-добре е да се използва термометър за месо и когато вътрешната температура достигне 55-60°C, то месото ще бъде средно изпечено. След като стане готово е необходимо да остане за няколко минути на стайна температура и тогава да се разреже кората и самото месо.
Сосът, който приготвих към месото е редукция на телешки бульон, който обогатих допълнително с още запечени кокали и зеленчуци. Редукцията е поетапна и отнема доста време. За първи път правя такъв сос, затова няма да задълбавам в подробности докато не направя още няколко опита.

Рецептата, която ще споделя е само примерна и не пропускай да прочетеш всичко, защото в нея съм поместила някои интересни неща.

Задушено телешко бонфиле в солена билкова кора със сено

По идея от книгите Family Food, French Cooking: Classic Recipes and Techniques и The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes

За солената билкова кора:

• 120 гр. фина готварска сол
• 200 гр. едра морска сол
• 500 гр. брашно
• 2 белтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• 250 мл. хладка вода
• по 2 супени лъжици нарязани прясна мащерка, розмарин и салвия
• 1 супена лъжица сушени цветове лавандула

Всички съставки се смесват и се замесва тесто, което да не лепне. Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за минимум 2 часа или най-добре за цяла нощ.

За сеното:

• 1 пълна шепа сено
• студена вода

Сеното се накисва в студена вода за 1 час. Отцежда се добре преди да се работи с него.

С накисването на сеното се отстранява праха, а влажността допълнително помага месото да се задуши в билковата кора и сеното да отдели повече аромат.

За месото:

• 0.800 кг. телешко бонфиле
• 2 супени лъжици зехтин
• 1 супена лъжица масло
• сол и черен пипер

Зехтинът и маслото се загряват в широк тиган на среден към силен огън. Месото се посолява от всички страни със сол и черен пипер. Запържва се в мазнината докато се зачерви, отново от всички страни. Изважда се и се оставя да почине и да се охлади леко за 10 минути.

Запържването на месото не е процедура, която запазва соковете му, както е известно на всички. Така или иначе част от соковете остават в тигана и на дъската докато месото се охлажда. Именно поради това, че остават в тигана, в същата мазнина, в която е запържено се добавят зеленчуци, вино и течността се редуцира до сос. Запържването на месото е само за по-добър вкус – казва Хестън Блументал. (Велик готвач! Знаеш, че му се възхищавам. Попивам много „тайни“ от книгите му и най-много ми харесва това, че пише на достъпен, разбираем език. Не се опитва да доминира или да наложи вкуса и стила си, напротив. Дава избор, като обяснява простичко предимствата и недостатъчците на дадена техника. И в тази връзка държа в ръцете си най-новата му книга – Heston Blumenthal at Home - пълна с изненади, които нямам търпение да прочета. Поръчах си я още преди да е излязла на пазара. Велик готвач!)

Сглобяване и печене:

Тестото се разточва така че да бъде подходящо за размера на месото. Не трябва да бъде много тънко, нито много дебело. Върху тестото се разпределя добре отцеденото сено. Върху него се слага запърженото и леко охладено месо. Месото се завива в тестото, запечатва се добре и се внимава да не се получат дупки. Ако това се случи, тестото просто се притиска и съединява.

Така приготвеното месо се прехвърля в тава. Повърхността на тестото се намазва с леко разбито яйце. Пече се в предварително нагрята фурна на 220°C за 25-30 минути.

Когато е готово и се извади от фурната се оставя за 20 минути на стайна температура преди да се отвори кората и месото да се разреже. Кората не се яде.

А какво става като се отвори кората…. шшш-т. Не искам да ти казвам. Ще усетиш аромата по своему.

Изненадай Коледа! – Основното е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Срещам и чувам изразът „манджа с грозде“ да се употребява най-вече за лошо приготвени и/или изглеждащи ястия. Но го срещам и чувам за ястия или десерти, на които всичко им е наред (поне според мен), обаче изказващия се, в много голяма част от случаите, е против или не възприема смесването на определи продукти и подправки с други. В този ред на мисли, предложените от мен рецепти в блога, като цяло се възприемат като манджа с грозде. Понякога ми е тъжно, понякога смешно. Също така, изразът се употребява в теми, които нямат нищо общо с готвене и манджа, но разбира се отново в негативен аспект спрямо основната тема. Да видим какво се крие зад това.

Реших да обърна повече внимание на буквалния смисъл на израза, да приготвя няколко манджи с грозде и да развенчая негативното от него. Исках да изпробвам ястия, в които присъстват грозде и/или гроздов сок, като умишлено избягах от неизненадващите комбинации, в които няма термична обработка на гроздето, като ризото поръсено с гроздови зърна или пък бобена чорба със зелено грозде, където гроздето използвано през есента се заменя с киселите джанки през късната пролет. (Тук и гроздето и джанките се готвят, но предложението е твърде скучно за мен. Това не означава, че не обичам боб с джанки.) Разбира се изключих и всякакви алкохолни напитки от грозде, които по-принцип може да се сложат почти навсякъде. Защото идеята ми е буквална, колкото и изразът – да сготвя манджа с грозде.

След този опит мисля, че и аз самата ще внимавам повече в какъв смисъл използвам израза „манджа с грозде“. И също така се замислям за друг израз, който по-често използвам в негативен смисъл и това е „печени киселици“. Дори само като си помисля за дребния, стипчив плод, устата ми се изпълва със слюнка, а долната челюст ме заболява от внезапния приток на течности, които би трябвало да го „смажат“. Съвсем нормална реакция на организма! Но никога не съм опитвала печени киселици, въпреки че използвам това като негативно определение. Може би трябва да си изпека киселици. И може би трябва да спрем да говорим наизуст. И вместо да си осланяме изказванията на вече готови реплики, да проверим дали наистина са правдоподобни.

В продължение на няколко седмици изпробвах рецепти с грозде по идея от различни източници. Несъмнено, сладкият плод би отивал най-вече на меса, независимо в каква форма е – сурови или сготвени зърна грозде, сос от грозде, сладко от грозде и т.н. Но това, да използвам гроздето само за месо, не ме удовлетворяваше и дойде желанието да опитам и няколко вегетариански рецепти с негово присъствие.

За тази статия се спрях на три рецепти, които най-много ми допаднаха като състав, комбинация на продукти и презентация, и с които съвсем ясно мога да кажа, че манджата с грозде е много хубаво нещо. И така, предлагам ти да опиташ свежа супа с грозде, зеле с грозде и лимец и фаворитът ми – патешки гърди с печено грозде.

Рецептите на тези избрани предложения може да видиш по-долу. Но от опитаните ястия не мога да не спомена и една друга, която приготвих по подобие на тази. Подобието всъщност е само технологията. Замених пилешкото със свинско месо, използвах червено вино и червено грозде. Тази рецепта най-много олицетворява манджа с грозде и то само в буквалния смисъл. Като цяло всички опитани ястия ми харесаха.

Изводът от всички рецепти с грозде, които приготвих и опитах, е че няма лоша манджа с грозде, откъдето би трябвало да спрем да използваме израза негативно. Опитай и ще разбереш. Отхвърли предубежденията, открий нови вкусове и се наслади безрезервно! Даже ще се забавляваш, обещавам!

Студена супа с грозде

Адаптирано от honeyflowfarm.com

Супата е свежо подобие на таратор, но с добавка от кисела ябълка и бяло грозде. Част от плодовете се пасират, а част се оставят цели за повече вкус и текстура. Сладостта на супата приятно се допълва от киселото мляко, а пресния лук и репичките я уравновесяват. Ако трябва да опиша супата с малко думи, ще кажа – ободряваща и забавна.

Дозите са за 6 порции.

Продукти:

• 150 гр. бяло грозде без семки
• 2 супени лъжици нарязан пресен копър
• 1 краставица (около 200 гр.), обелена и нарязана на дребни кубчета
• 1 кисела ябълка (около 200 гр.), обелена и нарязана на дребни кубчета
• 2 стръка пресен лук, само перата, нарязани на ситно
• 400 гр. кисело мляко
• 400 мл. студена вода
• сол и черен пипер
• 4 репички за гарниране

В купа се смесват гроздето, копърът, краставицата, ябълката и лукът. Посоляват се със сол и прясно смлян пипер. Объркват се хубаво. Разделя се на две равни части.

Едната част се запазва за по-късно. Към втората се добавят киселото мляко и водата. Разбиват се в кухненски робот (не в блендер) за кратко или докато се образуват дребни парченца от плодовете и зеленчуците. Гроздето също ще пусне сока си. Пасираната част се смесва със заделената. Разбъркват се хубаво и ако е необходимо се добавя още сол и черен пипер на вкус. Супата се охлажда в хладилник.

Сервира се гарнирана с нарязани на тънко репички и пера зелен лук или копър.

Задушено зеле с гроздов сок и лимец

По идея от honeyflowfarm.com

Това вегетарианско ястие много ми напомня на баварското кисело зеле. Приготвя се по сходен начин, като зелето се задушава с мед и винен оцет. Но сокът от бяло грозде дава допълнителна сладост и вкус, а лимецът, който добавих (вместо ечемик по рецептата от която се вдъхнових) обогатява манджата със земния си и също сладък вкус. Комбинацията се допълва от няколко зърна свежо грозде и пресен магданоз. Тук бих добавила и нещо по-силно и със смолист характер като хвойна или розмарин.

Тъй като зелето не е напълно сготвено и остава леко хрупкаво, ястието може да се сервира и студено, като салата.

Дозите са за 2 порции като основно ястие и 4 като салата или гарнитура.

Продукти:

• 1 супена лъжица зехтин
• 2 стръка пресен лук, само бялата част, нарязани на ситно
• 500 гр. зеле, нарязано на тънки ленти
• 1 супена лъжица бял винен оцет или лек ябълков оцет
• 1 чаена лъжица мед
• 200 мл. сок от бяло грозде (виж в технологията на рецептата)
• 150 гр. сварен лимец (около 100 грама суров лимец се сварява във вода за около 15 минути или докато уври)
• сол и черен пипер
• 3-4 стръка пресен магданоз, нарязан на ситно
• десетина зърна бяло и червено грозде

За 200 мл. сок от грозде се взимат около 400 грама зърна бяло грозде. Смилат се в кухненски робот или се намачкват с преса за картофи. Полученото пюре се минава през фина цедка и сокът се отделя. Люспите и зърната се изхвърлят.

Зехтинът се загрява в тенджера. Добавя се лукът и се сотира за минута. Добавя се зелето и се разбърква 3 минути на слаб огън.

Смесват се сокът от грозде, оцетът и медът. Добавят се към зелето. Разбърква се хубаво и се готви на умерен огън около 20 минути.

Към зелето се добавят свареният лимец, сол и черен пипер на вкус. Тенджерата се покрива с капак и ястието се задушава за 10 минути или докато по-голяма част от течността се абсорбира.

Преди сервиране ястието се поръсва с магданоз и пресни зърна грозде.

Патешки гърди със сметана и печено грозде

Адаптирано от epicurious.com

Това ястие, както вече споменах е фаворитът ми от мисията „манджа с грозде“. Много важно тук е как е сготвено месото. Вариантът, който давам е за средно изпечено месо. Ако предпочиташ алангле или добре изпечено, редуцирай времето според предпочитанията ти.

Печеното със зехтин, сол и пипер грозде е вкусно и подходящо и за други меса. За предпочитане е да се избере черно, ароматно грозде без семки. Аз използвах дребно със семки, но много ароматно, което баба ми отглежда. Вкусът му е прекрасен, но семките са малко досадни. За повече атрактивност, отдели грозда на по-малки чепки и ги запечи и сервирай така, както са цели.

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 2 броя патешки гърди с кожа
• 3-4 счукани зърна хвойна
• 1 чаена лъжица прясна мащерка
• около 200 гр. грозде, разделено на по-малки чепки
• 2 супени лъжици зехтин
• сол и черен пипер
• 2 шепи рукола
• 100 мл. кулинарна сметана President или заквасена сметана, леко разбита

Патешкото се размразява ако е замразено, измива се под студена течаща вода и се подсушава. С остър нож се правят няколко разреза върху кожата във формата на решетка. Гърдите се натъркват със счуканата хвойна и мащерката. Поставят се в подходящ съд, покриват се и оставят в хладилник да се мариноват за минимум 4 часа. Аз ги оставих за цяла нощ.

Фурната се нагрява на 200°C. Чепките грозде се поставят в тава. Поръсват се със зехтин (използвам пулверизатор за равномерно поръсване) и се посоляват със сол и прясно смлян черен пипер. Запичат се в предварително нагрятата фурна за 15 минути. Оставят се на стайна температура. (Гроздето може да се приготви до 4 часа предварително.)

Патешките гърди се изваждат от хладилника и се посоляват от двете страни със сол и прясно смлян черен пипер.

На среден към силен огън се загрява тиган с незалепващо покритие. Гърдите се слагат в тигана с кожата надолу. Не е необходимо да се добавя мазнина в тигана, тъй като кожата ще отдели достатъчно. Гърдите се запичат за 6-7 минути, обръщат се от другата страна и се готвят още 4-5 минути. Изваждат се от тигана в затоплена чиния и се оставят за 5 минути. Тази стъпка е важна, защото ако се срежат веднага след готвенето, голяма част от соковете ще изтекат и месото ще стане сухо. Затова се оставят за известно време да отлежат.

Гърдите се нарязват с остър нож на тънки парчета по диагонал, напречно на мускулните влакна.

В сервизна чиния или плато се поставя руколата. Върху нея се подрежда нарязаното патешко месо. Залива се със сметана и се гарнират със запеченото грозде.

Манджа с грозде ли е манджата с грозде? е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Миналото лято, някъде по това време, една колежка ми даде да чета три книги. Едната от тях беше „Моето семейство и други животни“, която неизменно свързвам със случилите се събития описани тук, която се опитах да чета в автобуса, и която така и остана непрочетена. Втората книга просто и я върнах, защото вече я бях чела, а и филмът съм гледала и мисля че може да отлежи още малко преди да я препрочета пак. Става въпрос за „Парфюмът: Историята на един убиец“. Но третата книга! Третата книга прочетох на един дъх (добре де, на повече), но е факт че ме развълнува и стоях до късно докато не стигна до края. В нея най-добре се описват емоциите на храната, или по-скоро емоциите, които тя може да ни донесе. Да подейства върху нас като лавина от любов, смях или сълзи. Но всъщност не храната стои зад това, а този който я приготвя. Досещаш се, че говоря за „Като гореща вода за шоколад“.

Още тогава си мислех дали не мога да приготвя някоя рецепта от книгата. Но откъде да намеря всички тези екзотични съставки или пък три вида висококачествени какаови зърна за топъл шоколад. Не че щях да ги стривам на метате, но ми се иска да опитам. Е, няма как. Отказах се.

Няколко месеца по-късно Рос ми подхвърли идеята да сготвя нещо по книгата. И аз реших да дам втори шанс. Този път трябваше да си я купя. Прегледах всички рецепти една по-една, обмислях как и откъде мога да се сдобия с някой продукт, измислях варианти. Но по-добре ще е да не са варианти. И тогава видях най-интересната и най-приложимата рецепта. Тази за фазан с рози. Фазанът, всъщност е заменен от Тита (главната героиня) с пъдпъдъци, но по стара индианска рецепта са се използвали фазани.

И оттук насетне всичко тръгна като по ноти. Намерих каквото ми трябва и то без особени усилия. Но реших, че търпеливо трябва да изчакам да цъфнат розите. Розите цъфнаха, отидох да си набера и нямах търпение да приготвя и опитам тази комбинация. Само питахая (драконов плод) не можах да открия, но не го приех като незаменимо. Важното е че имам фазан и рози. (По късно открих този плод на две места. Винаги после!)

Фазан със сос от рози

По идея от книгата Като гореща вода за шоколад

Рецептата е изготвена за Lady Zone, а статията написа Росица Николова.

За фазана:

• 1 фазан
• 50 гр. меко краве масло
• сол, черен пипер
• 100 мл. розе
• 50 мл. вода

Фазанът се измива и почиства много добре. Подсушава се с кухненска хартия и се поръсва от всички страни със сол и черен пипер. За да остане цял по време на печенето, бутчетата се притискат към тялото и се завързват с памучен конец. Фазанът се намазва обилно с краве масло. (Може да се покрие с парченца бекон.) Поставя се в дълбока тава, в която се наливат виното и водата. Тавата се покрива с алуминиево фолио. Фазанът се пече в предварително нагрята фурна на 180ºC за около 50 минути до 1 час.

За соса:

• 1 шепа пресни розови листенца
• 1 супена лъжица анасонови семена
• 8 броя консервирани натурални (неподсладени) кестена
• 1 супена лъжица краве масло
• 4 скилидки чесън
• 100 мл. вино розе
• 1 супена лъжица мед
• 1 супена лъжица розова вода
• сол и черен пипер

Розовите листенца и анасоновите семена се счукват в хаванче.
Кестените се стриват с вилица с малко вода, докато се образува пюре.
Маслото се загрява в касерола и в него се запържва чесънът за около минута. Добавят се виното, пюрето от кестени, медът и счуканите розови листенца с анасона. Посолява се със сол и пипер на вкус. Сместа се разбърква за кратко и се маха от огъня. Претрива се през цедка. Накрая в соса се добавя розовата вода.

Изпеченият фазан се намазва със соса и се декорира с пресни розови листенца.

Нещо за вкуса сигурно искаш да питаш? Ами, интересен е. Сосът много ми допадна и макар в него да преобладава анасон, то силният аромат на розите се включи като допълващ елемент към основния. Месото на фазана ми дойде малко по-остро отколкото очаквах, но за сметка на това плътният вкус на соса перфектно се сля с него. Като Хертрудис и нейният капитан.

Това ястие храни не тялото, а сетивата. И ти трябва малко, наистина много малко. После запалваш всичко що е покрай теб. Но не! Не само това ястие. Всяко едно, приготвено с чувство към теб, може да те накара да се запалиш.

Огън от любов или история за фазан и рози е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Не съм от тези, които разбират от фалафели и като се замисля съм яла точно два пъти от тях. Единият беше тук в България, вторият път в Германия. След като не са ме впечатлили с нищо, не търся начини да си ги приготвям у дома. А и мисълта за това разхищение на мазнина, което се случва не ми се нрави особено. Но пък съм от онези, които откривайки интересна рецепта, като тази за фалафели с тиквички, се включва режимът „промени и действай“. С риск да загубя очарователния вкус на пържено, в промените влиза алтернативния начин – кюфтенца в тавата и право във фурната.

Не съм и от тези, които пестят подправки, но стане ли въпрос за кимион – лъжицата се превръща в щипка от двата ми пръста, а щипката ми става толкова малка, колкото да кажа, че съм сложила нещо. Ей така – пестя си от кимиона. (А колко още имам от Роза…) Винаги съм го свързвала с луканка или друг сух колбас – абе, все на месо отива. Не, че е лошо, но асоциациите ми все до това водят. Не щеш ли, попадам на друга рецепта за салата от моркови с много кимион, а емоционалната ми възбуда не ми дава мира. Сотирани за кратко, от морковите избликва сладост, която като че ли се бори със силния аромат на запечените кимионови семена. Но тук в подкрепа се явяват и няколко лъжици стафиди, а всичко това потъва в свежестта на киселото мляко. Със сигурност съм от онези хора, които много обичат да опитват нови неща.

Кюфтенцата и салатата не вървят неизменно заедно, но Силвена Роу (сега вече и аз) препоръчваме тази комбинация. Фалафелите, които всъщност направих на кюфтенца са леки и сочни, а контрастът от хрупкавите моркови в млечния сос със силен аромат и вкус на кимион са поредното нещо от книгите на Силвена Роу, което ме грабна от първият път.

Кюфтета от нахут с тиквички и салата от моркови с кимион

Адаптирано от книгата Orient Express

За кюфтетата (22-24 броя):

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязан на ситно
• 2 чаени лъжици смлян кимион
• 1/4 чаена лъжица смлян бахар
• 220 мл. прясно мляко
• 100 гр. брашно от нахут
• 100 гр. консервиран (или сварен) нахут
• 3 супени лъжици лимонов сок
• 700 гр. тиквички, настъргани на едро (3 бр. средно големи)
• сол и черен пипер

Една супена лъжица зехтин се загрява в тиган или малка тенджера. Добавя се лукът и се сотира за 2-3 минути. При лука се изсипват кимионът и бахарът. Разбъркват се за около минута докато отделят аромата си и тигана се маха от огъня.

Млякото се изсипва в тенджера и се слага на умерен огън докато заври. По малко, при непрекъснато разбъркване с дървена лъжица се добавя нахутеното брашно. След като е добавено цялото, сместа се разбърква докато се образува тесто, което се отделя от стените на тенджерата (подобно на парено тесто). Посолява се на вкус и се добавя останалият зехтин. Тестото се охлажда. (В рецептата се казва, че сместа се бърка около 8 минути докато стане на тесто. При мен тестото се образува веднага, затова спрях готвенето и пристъпих нататък.)

Към охладеното тесто се добавят сотираният лук с подправките, нахутът, лимоновият сок, настърганите тиквички, сол и черен пипер на вкус. Всичко се обърква много добре. Правят се топчета, с големина на топка за голф. Ако се приготвят фалафели, топчетата се пържат в маслена баня за около4 минути. Аз направих малки кюфтенца, подредих ги в тава върху хартия за печене и пекох на 200ºC с вентилатор за 25 минути.

За салатата (4-6 порции):

• 400 гр. моркови, настъргани на едро
• 1 супена лъжица семена кимион
• 2 супени лъжици зехтин
• 200 гр. цедено кисело мляко
• 1/2 супена лъжица майонеза (не сложих)
• 3 супени лъжици стафиди
• 2 скилидки чесън, пресовани
• сол и черен пипер

Зехтинът се загрява в тиган или широка тенджера. Добавят се морковите и се сотират за 2-3 минути. Не трябва да изгарят! Прехвърлят се в купа и се оставят да изстинат.

Семената кимион се запичат в сух тиган за 2 минути. Охлаждат се и се счукват в хаванче.

Когато морковите се охладят към тях се добавят цеденото кисело мляко, майонезата (ако се използва), стафидите, чесънът и кимионът. Салатата се разбърква добре. Посолява се на вкус.

Защо не сложих майонеза? Стоях пред хладилната витрина в супер маркета, може би десетина минути. Прегледах всички етикети на майонези – български и вносни. Междувременно си мислех защо да не си приготвя майонеза вкъщи. Накрая нищо не направих. Не купих майонеза от магазина, защото накрая всички етикети ми се струваха еднакви. И не направих майонеза вкъщи, затова че се иска половин супена лъжица от нея. Ей, затова.

Фалафел или кюфтенцe? А кимион обичаш ли? е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Когато се чудя какво да приготвя за вечеря, минавам през пазара и в този сезон купувам пресни картофи. Подправям ги с пресни билки, чесън и зехтин и докато се пекат във фурната, мога да свърша друга работа из къщи или просто да си почина. Докато картофите се пекат, няма начин да не съм си наляла чаша вино, което наравно с аромата излизащ от фурната изостря апетита. Обичам пресните картофи през пролетта и не знам защо не съм им обърнала по-сериозно внимание тук досега.

Избирам дребни картофи, които изпичам цели без добавка на вода. Хрупкавата, напоена със зехтин коричка която се образува по време на печенето е може би най-любимия ми момент, последван от препечения чесън с дъх на билката, която съм използвала. И отново се чудя защо не съм им обърнала внимание тук. Вероятно защото са прекалено семпли, няма интригуваща съставка, която да предизвика онези учудени, въпросителни погледи. Но в тази рецепта не е така. И колкото и да описвам картофките като неустоими, с пленяващ аромат, то сосът към тях е също толкова пленителен, но и прекалено екстравагантен, та дори и за моя кулинарен поглед.

Сосът в книгата е описан като айоли, но всъщност е майонеза с интересен вкус. (За това може да се спори. По правило айоли се нарича само майонеза с чесън и понякога с добавка на горчица. На много места казват айоли на различно овкусена майонеза.) В нея са добавени печен шалот, който дава приятна сладост, ароматизиран с розмарин зехтин, който дава наситен аромат, портокалова кора за свежест и накрая вода от портокалови цветове, която парфюмира и носи горчива и трапчива нотка на соса. Тук се чувствам изгубена, защото цялата тази комбинация не ми напомня нищо познато до сега, но в същото време се възхищавам от смелото съчетание. Гъстият сос има силен вкус, затова разреждането му с портокалов сок е желателно или поне за първата дегустация. Но след като е толкова силен, то означава, че малко количество би стигнало за много порции и само за тези, които са готови да опитат нещо ново и непознато.

За всички останали, препоръчвам следната рецепта за пресни картофи. И запомни, че се сервират веднага, докато са горещи. Когато изстинат, хрупкавата коричка се загубва и картофите не са така вкусни, както ти ги описвам.

Печени пресни картофи и майонеза с розмарин, шалот и вода от портокалови цветове

Адаптирано от книгата Orient Express

За картофите:

• 1 кг. дребни пресни картофи
• 3 глави шалот
• 5 супени лъжици зехтин
• 1/2 супена лъжица едра морска сол
• 1 стрък пресен розмарин (добавен от мен)

Картофите се заливат с вода и се варят на умерен огън докато станат почти готови. Отцеждат се и се слагат в тава на един ред. Към тях се добавят целите глави шалот, без да се белят и розмарина. Поръсват се със зехтин и едра морска сол.

Слагат се във фурната нагрята на 180 ºC. След като минат около 40 минути от печенето, шалота се изважда и се оставя да се охлади. Картофите се допичат за още 20-30 минути или докато станат златисти и с хрупкава коричка. Тавата се разклаща от време на време за да не залепнат картофите.

Когато шалота се охлади достатъчно, от люспата се изстисква изпечената сърцевина. Оставя се настрана за соса.

За соса:

• сърцевината от изпечения шалот
• 3 стръка пресен розмарин
• 150 мл. зехтин
• 2 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• сокът от 1/2 портокал (може и по-малко за по-гъст сос)
• прясно настъргана кора от 1 портокал
• 1/2 чаена лъжица вода от портокалови цветове

Листенцата на розмарина се отделят от дръжките и се счукват леко в хаванче за да отделят аромата си.

Половината зехтин се загрява на умерен огън. (Не трябва да цвърчи и да се допуска пушене.) Отстранява се от огъня и в него се добавят листенцата розмарин. Оставя се така за 1 час. След това се прецежда и се добавя останалия зехтин.

Жълтъците се слагат в купа заедно със сърцевината на шалота. Разбиват се с миксер. Към тях при непрекъснато разбиване на бърза скорост, по малко и на много тънка струйка се добавя зехтинът. Разбива се докато се получи майонеза. Посолява се със сол и се добавят портокаловата кора, водата от портокалови цветове и толкова портокалов сок, колкото желана гъстота се иска.

Печени пресни картофи и майонеза с розмарин, шалот и вода от портокалови цветове е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Разлиствайки Purple Citrus and Sweet Perfume, освен на апетитните снимки и вълнуващите рецепти, попадам и на разкази за Истанбул, избрани цитати от книги и колоритни истории, досущ като приказки за непознат свят. Тези истории допълват книгата и засилват интереса към всяка една рецепта на Силвена Роу. “Не може да останеш безпристрастен от нейната безгранична енергия и ентусиазъм, и заразителна страст.“ – казва Heston Blumenthal за нея.

Хубаво нещо са приказките. Разказвани в моменти, когато си почиваш и наслаждаваш на остатъка от деня, разбира се с добра компания и добро meze. „Мезе е прекарване на времето със семейството или приятелите, наслаждавайки се на топлите вечери, разказвайки вицове и истории от живота, докато спокойно и бавно се наслаждаваме на храната“.

Мезе може да бъде всичко, което споделяме на масата, което се приготвя бързо и е съставено от сезонни продукти или от това, с което разполагаме на момента. За първи път се сблъсках с meze, когато останах за по-дълго в Гърция. На това се обръща сериозно внимание, когато отидеш в кварталното кафене, което може и да се нарече клуб, защото хората винаги са едни и същи и винаги намират начин да се забавляват. Всъщност, в кафенето ходят предимно мъже. Поръчват си тципурo (местна ракия и няма нищо общо с рибата ципура), а към тях задължително се сервира някакво мезе, сглобено набързо и то без поръчка. Беше ми голям кеф да приготвям тези мезета и колкото по-вкусни бяха, толкова повече ракия се поръчваше.

Културата за приготвяне на мезе започва някъде от средата на Балканите и стига до Средния изток. И колкото по-на изток, толкова по-интересно става. Комбинациите от продукти и подправки могат ме накарат неистово да приготвя рецептата, а насладата да започне още когато се опитам да си представя вкусовете обединили се в нея.

На meze се развързват езиците, а с мен основната тема е храната – сервираната храна; за някои доста интересно и любопитно, но темата може да се развие до какви ли не други области. В крайна сметка отново се връщаме на храната, опитвайки я и незнаещи вече какво да кажем за нея, докато всички вкусове докосват небцето. За други това е скучно. Но и на мен ми скучно, когато разговора премине на iPad-и, компютри и най-нови модели коли. Даже не говоря за тях. Нямам какво да кажа. Тогава настъпва моментът, в който се отнасям в моя свят, гледам през хората и предметите, съчинявам истории, говоря със себе си, виждам картини, вдишвам аромати… И често следва въпросът: „Joana, тук ли си?“ „Тук съм“ – отговарям аз с усмивка и започвам история за мезе…

Агнешки кюфтенца и таханов сос с шамфъстък

Адаптирано от книгата Purple Citrus and Sweet Perfume

От дозите за кюфтенцата се получават 12 броя.

От рецептата за соса се получава достатъчно количество за кюфтенцата, а останалото може да се приложи на всичко, което ти хареса – запечени картофи или зеленчуци, като дип или пастет. Сосът е невероятен (поне според мен) и лесно може да се сгъсти или направи по-течен в зависимост от приложението му.

За агнешките кюфтенца:

• 400 гр. агнешко месо, смляно
• 1 глава лук, настъргана на ситно
• 3 скилидки чесън, пресовани
• 50 гр. сушени червени боровинки
• 50 гр. нарязан суров шамфъстък
• 1/2 чаена лъжица сладък червен пипер
• 1/4 чаена лъжица смлян бахар
• 1/4 чаена лъжица канела
• 1/2 връзка прясна мента, нарязана на ситно
• 1/2 връзка пресен магданоз, нарязан на ситно
• сол и черен пипер
• 5-8 супени лъжици зехтин

Всички съставки без зехтина се смесват. Поръсват се със сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Объркват се добре. Оформят се кюфтенца, с големина на топка за голф и се сплескват леко.

Зехтинът се загрява в тефлонов тиган. Кюфтенцата се пържат от двете страни, общо за 8-10 минути. Отцеждат се върху кухненска хартия.

За тахановия сос с шамфъстък:

• 200 гр. суров шамфъстък
• 3 скилидки чесън, пресовани
• 150 гр. сусамов тахан
• прясно изцеден сок от 2 лимона
• 3-4 супени лъжици вода (или повече, ако има нужда)
• сол и черен пипер

Шамфъстъкът се запича леко в сух тефлонов тиган, като се разбърква често. Охлажда се. Отделят се няколко ядки за декорация. Останалото се смила ситно.

Смесват се чесънът, сусамовият тахан и лимоновият сок. Овкусяват се със сол и прясно смлян черен пипер. Добавя се водата и сосът се разбърква докато се получи еднородна маса с консистенция на сметана. Ако има нужда се добавя още вода. Накрая се добавя смляният шамфъстък.

Ако соса се получи гъст винаги може да се разреди с малко вода. Или шамфъстъка да се добавя постепенно до желаната гъстота. Сосът се съхранява в плътно затворена кутия или буркан в хладилник.

Агнешки кюфтенца и таханов сос с шамфъстък е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Колкото и да ме привлича Ориентът и източната кухня, често се завръщам към Средиземноморието, в което продължавам да откривам спиращи дъха ястия и до степен на опиянение аромати. Не напразно величая средиземноморската кухня, пастата, свежите зеленчуци, твърдите сирена, билките и подправките, които с най-чиста съвест възприемам за моята храна. Увлеченията по нещо по-пикантно, нетрадиционно и смесица на стилове е не само опит, но и сетивно преживяване, което мисля, че не мога да пренебрегна. Обаче пастата… онази хубава паста с гъст сос и аромат на пармезан, от който веднага ми се допива вино.. Не мога така.. ще си налея една чаша.

Такааа… Така е по-добре. Сега мога да говоря в несвяст надълго и нашироко за предстоящата рецепта. Всички рецепти за паста са толкова прости и толкова вкусни. Имаш паста, сваряваш я. Добавяш сос и пармезан, някоя прясна билка и в зависимост от силата на виното, въображението ти може да те отнесе… ами, къде ли не.

„Силата“ на виното обаче е способна да ме накара да оспорвам собствените си думи. Често срещано при мен, но прояснението винаги изниква някъде между двете (трите, четирите..) ми твърдения. Нещо като „ал денте“ – уж готово, но не съвсем. И простотата на приготвяне на пастата приключва с пропускането на този момент. Научих се да сварявам пастата не като чета на етикета колко време се вари, а като я опитвам, взимайки от врялото крайче на спагета (например) и наблюдавайки колко голямо бяло петно остава в средата. При цветните пасти бялото петънце се забелязва по-добре, а при белите пробата трябва да става по-скоро с дъвчене.

В повечето случай пастата не се сервира точно ал денте, защото е повряла за минута-две в соса, което практически не само я е овкусява, но я и досварява. Това ми харесва. Не ми харесва да дъвча и по зъбите ми да се лепи полусварено тесто. Пък и за стомаха не е добре.

В крайна сметка всеки може да си я приготви по предпочитания начин и то само чрез опитване по време на варенето. А минутите за варене, обозначени на опаковката са по-скоро ориентировъчни. Времето може да варира в зависимост от вида и големината на пастата, количеството, което се вари, силата на огъня и ако помисля още малко, ще измисля още нещо.

Пастата на която се спрях е спагети със спанак (готов продукт), а сосът към нея е сос Алфредо. Към тях са добавени връхчета от аспержи и запечени орехи. Няколко капки орехово олио завършват композицията. Пастата е много вкусна, стига да си падаш по аспержи. А пък аспержите са толкова боготворени, че превъзнасянето по тях като към зеленчук от Луната ми идва малко в повече. Нищо, че са обявени за „кралят на зеленчуците“, а градинари на кралския двор са се грижели за тях целогодишно, за да могат персоните със синя кръв да му се наслаждават и да му създадат реноме, запазило се и до днес.  На мен, обаче не ми минават тия. Първият път, когато опитах аспержи очаквах да се случи нещо наистина запомнящо се, но уви, от безбройните възхваляващи го приказки си останах с едно голямо разочарование.

Аспержата, всъщност си е много добър обикновен зеленчук, но неговото присъствие на масата се ограничава от високата му цена (23-24 лв. за килограма). И като взема под внимание, че около 1/3 от него е негодна за консумация поради твърдите влакна, то разбирам, че нищо не разбирам от този зеленчук (явно). Нещо подобно се случва и с артишока. Скоро обаче видях в едни супермаркет възрастна жена да си избира артишоци по 4 лв. за брой и това ми дава добри надежди, че може и аспержи да си купи. Дали чете кулинарни блогове?

За алтернатива на аспержите си мисля, че пресен грах (отново зелено) ще се впише чудесно и тук се сещам за друга история. Някои твърдят, че даже са ме и учили, че сервираното ястие трябва да съдържа ако не всички, то поне основните цветове. Аз не съм съгласна. Защото смятам, че дори когато е в различни тоналности на един цвят, но сервирано с допълващи го елементи, които не е задължително да са ядливи и разбира се предпочитано вино, ястието може да разгърне своя потенциал, както вкусово, така и визуално в общата атмосфера.

Все пак рецептата е от книгата Art and Cook, а пастата е представена с релефно изображение на човешко лице (от спагети). Това какво идва да ни каже, все още го мисля, но ми се струва, че служи единствено да придаде смисъл на думичката „art“ от заглавието на книгата. Но по-добре да спра да пия вино и да философствам. Да се насладим на пастата в зелено! Добре де, и на още една чаша вино.

А, сетих се още нещо. В книгата, на раздела с паста, пише: „Готвенето е начин да изразим себе си. Рецептата е инструментът, с който може да го направим по-добре“.  Нека започнем! И нали запомни – ал денте, после още 2 минути в соса.

Спаначени спагети с аспержи, орехи и сметанов сос

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 250 гр. спаначени спагети
• 2 супени лъжици масло
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
• 150 мл. готварска сметана
• 80 гр. прясно настърган пармезан
• 1 връзка зелени аспержи (450 гр.)
• 60-80 гр. запечени орехи, едро нарязани
• 1 супена лъжица орехово олио
• сол и черен пипер

За тази рецепта са необходими само връхчетата на аспержите. След като се измият и подсушат от аспержите се отрязва горната 1/3. Останалата част от тях, след като бъде обелена, може да се използва за друга рецепта.

Връхчетата на аспержите се бланшират във вряща подсолена вода за около минута. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода за да се спре процесът на готвене. Отцеждат се добре и се оставят настрана.

Междувременно пастата се сварява във вряща подсолена вода за около 6-7 минути. Отцежда се.

Маслото и сметаната се загряват в дълбок и широк тиган. Добавят се чесънът и пармезанът. Разбъркват докато пармезанът се разтопи и сосът се сгъсти. Посолява се със сол (може да се пропусне, тъй като пармезана дава достатъчно) и черен пипер на вкус.

Към соса се добавят пастата и аспержите. Готвят се още 2 минути.

Пастата се сервира гореща, поръсена с орехови ядки и няколко капки орехово олио на порция.

Спаначени спагети с аспержи, орехи и сметанов сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Имам няколко опита за приготвяне на зелена соя и нито един път не ми хареса. Най-общото, което съм слушала е да се третира като обикновен боб. Третирах я, но това не ми допадна, ама никак. Не знам на кой е хрумнала тази идея. Защото сварената своя си има характерен вкус и съвсем не е подходяща за рецепта като за бобена яхния, например. Реших, че това вариво не е за мен и приключих с опитите. Но скоро, отново дадох шанс на зелената соя (и на себе си) и открих, начина по който ми харесва да я консумирам.

Зелената соя (или още мунг от хинди) е лесна за приготвяне и за разлика от другите ми известни варива (с изключение на боб азуки) се сварява бързо без да е необходимо предварително накисване. От зелена соя се приготвят и соевите кълнове, които сега могат да се намерят навсякъде и придават свеж и хрупкав нюанс на салати и ястия.

Смятам соята за пълноценен продукт, макар и рядко да я приготвям вкъщи. Полезна е за всички жени, особено пред и в критическата възраст. Още ми е рано за това, но не ми пречи да открия добър начин за нейното приготвяне.

Зелена соя с карамелизиран лук, сушени домати и нигела

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

В рецептата се казва, че зелената соя трябва да се накисне от предната вечер и тогава да се свари. Намирам това за абсолютно излишно, тъй като тази соя се сварява бързо (около 30 минути), а ефекта от накисването и може да бъде разварена и разкашкана соя. Изпробвано!

Използват се два вида лук – обикновен, жълт, който се карамелизира и ситно нарязан суров шалот. Замених шалота с червен лук. А използването на двата вида лук приемам за много подходящо. Единият придава сладост, а другият лек пикантен и хрупкав ефект.

Специално за тази рецепта приготвих сушени домати, като използвах една част чери домати и друга от дребни обикновени домати, на които отстраних семките. Съкратих времето за сушене, като използвах вентилатора на фурната. Освен това реших да оставя доматите по-сочни. Сушенето продължи 4 часа на 100°C с вентилатор.

Семената нигела добавят цвят и отново лека пикантност в ястието. Не са за пропускане.

Дозите са за 6 порции.

Продукти:

• 250 гр. зелена соя
• 3 глави жълт лук, нарязан на полумесеци
• 1 глава червен лук, нарязан на ситно
• 50 мл. зехтин
• 3 супени лъжици винен оцет
• 1/2 чаена лъжица лека горчица
• 1/2 връзка пресен магданоз, нарязан на ситно
• 80-100 гр. сушени домати
• 1 супена лъжица (или повече) нигела
• сол и черен пипер

Зелената соя се залива с вода и се сварява на умерен огън за 30 минути или докато стане готова. Отцежда се.

Половината зехтин се загрява в дълбок и широк тиган или тенджера. Добавя се жълтият лук. Готви се 20-25 минути на слаб огън, като се разбърква често. Лукът трябва да се карамелизира и да придобие златист цвят.

В голяма купа се смесват останалата половина зехтин, оцетът, горчицата, магданозът и червеният лук. Добавят се сварената и отцедена топла соя и сушените домати. Ястието се посолява със сол и пипер на вкус. Разбърква се. Разпределя се в купички. Гарнира се с карамелизиран лук и се поръсва със семена нигела.

Зелена соя с карамелизиран лук, сушени домати и нигела е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Толкова динамика напоследък и толкова жива се чувствам! Макар и да съм изморена до краен предел, това е умората, която обичам. Призната, заслужена и носеща ми удовлетворение. Бързо отминаваща и губеща силата си, при подготовката за празник. Тогава тя добива друга характеристика, става сладка, а аз усмихната. Умората е като отминалата зима – носеща само спомен за себе си. И тепърва предстои най-хубавото – насладата от положените усилия.

Тази година, по стечение на обстоятелствата не започнах постите. Но това ми даде един плюс. Мога предварително да обмисля, да приготвя и да опитам някои неща, които съм си набелязала за Великден. И както се случва на всеки празник изобилието от храна е голямо. Съвсем не ми се иска да остава храна, да я претоплям и да стои в хладилника с дни. Като отбележа и наличието на толкова много варени яйца, с които се сдобивам по Великден, мисля да пропусна мащабните порции и огромните количества сготвена храна и да заложа на нещо малко, семпло, вкусно и с чар. И това ще бъде! Мини пайове с агнешко месо, придружени от голяма порция пролетна салата. Без риск да остане, но съвсем достатъчни.

Предварително приготвеното бутер тесто и неангажиращото задушаване на месото за тези пайове ми дават време да приготвя и любимите козунаци. Разбира се по миналогодишната рецепта, която намирам за сполучлива. А пайовете могат да се сглобят и опекат точно преди вечеря, във времето, в което ще приготвя зелена салата и ще си налея чаша вино. Всичко това ми гарантира топла и питателна храна, добро настроение и лек празник.

Мини пайове с агнешко месо

По идея от книгата French Cooking – Classic Recipes and Techniques

Дозите са за 6 индивидуални порции.

Продукти:

• 800 гр. агнешко месо от плешка (обезкостено и почистено)
• 2 глави лук
• 2 скилидки чесън
• 50 мл. зехтин
• 2 супени лъжици брашно
• 100 мл. сухо бяло вино
• 2 супени лъжици доматено пюре
• букет гарнѝ (розмарин, мащерка, магданоз, дафинов лист)
• 800 мл. зеленчуков бульон
• сол и черен пипер
• 300 гр. бутер тесто
• микс от зелени салати, репички и чери домати овкусени с винегрет

Месото се нарязва на малки кубчета (около 1 см.)

Лукът се нарязва на ситно, чесънът се смачква и се нарязва на едро.

В дълбок тиган с капак или тенджера се загрява зехтинът. Добавят се парченцата месо и се запържват от всички страни. Добавя се лукът и съда се захлупва с капак. Готви се 5-6 минути докато лукът омекне и се задуши. След това се добавя брашното и се разбърква за няколко секунди.

Към месото и зеленчуците се изсипва виното и бульонът. (Течностите трябва да покриват месото изцяло.) Добавят се доматеното пюре, букет гарнѝ, чесънът, сол и черен пипер на вкус. Съдът се похлупва и месото се задушва на умерен към слаб огън за около 1 час или докато стане готово. Букетът гарнѝ се отстранява.

Задушеното месо се разпределя в 6 порцеланови огнеупорни купички с вместимост 160 мл.

Бутер тестото се разточва на дебелина около 5 мм. Изрязват се 6 кръга с диаметър, колкото е диаметъра на купите, които се използват. (В моя случай – 7 см.) Изрязаните кръгове се слагат в купичките върху задушеното месо. Пекат се в предварително нагрята фурна на 200°C за 15 минути или докато тестото се надигне и придобие златист цвят. (Аз пекох на вентилатор, който ускорява процеса. Ако не се използва вентилатор времето може да се увеличи с 5-7 минути.)

Топлите пайове се сервират със свежа зелена салата и разбира се предпочитано вино.

За десерт…. ще ти кажа по-късно.

Забележка: За букет гарнѝ може да се използват предпочитани подправки. Това, което аз използвах са 1 стрък пресен розмарин, 2 стръка прясна мащерка, 3 стръка магданоз и 1 дафинов лист. Подправките се завързват с памучен конец и се потапят във времето, когато ястието се задушава. След като стане готово, букет гарнѝ се отстранява.

Ако се използват сухи подправки може да се сложат в тензух. Количеството им обаче трябва да се намали. Процедира се по същия начин.

Мини пайове с агнешко месо е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана