Към вкусовете, с които не сме свикнали, обикновено подхождаме по-резервирано и най-честата ни реакция е да ги оприличим на нещо познато. Какво ще кажеш за папаята? Пъпеш, праскова, тиква… Не! Папаята си е папая. А изброените плодове са пример за най-близката представа на вкуса на този плод.

Купих си цял плод папая. Доста голям при това. И зрял. Имах възможност да взема половин плод, който се предполагаше, че е прясно (например в деня на моя пазар) срязан и опакован с фолио. Да, ама следите от пръстите на любопитни хора никак не ми харесаха. Месото там беше потъмняло и запазило силата на натиска в не много дълбоки ямки. Поколебах се дали и аз да не си забода пръста в парчето плод и да проверя колко е зряло и сочно. (!)

Докоснах го (върху фолиото, естествено), след което погледа ми фиксира един цял плод и аз, вече непоколебимо се хванах за него като за спасителен пояс. Това е моята папая! Грабнах я и се запътих към касата.

Вкъщи ме чакаше купичка с накисната от предната вечер тапиока, от която смятах да приготвя пудинг с шамфъстък и аромат на рози. Но след внезапната любов от пръв поглед със сочната папая, бързо промених представата си за десерта. Така се получи пудинга от тапиока с карамелизирана папая, в която използвах половината плод.

Не се чудих дълго какво да направя с другата половина папая. Идеята за плодов шейк беше страхотна, но после отново промених идеята си и реших да запазя ароматния плод за по-дълго време. Консервирах го. Наредих бурканчето с папаята до захаросания кумкуат. Не, няма да си правя колекция. Просто ще ги съхранявам дотогава, докато открия най-подходящия десерт за тях. Опитването от време на време продължава (за провокиране на муза) и дано скоро открия тези десерти (най-подходящите), за да не се окажа без основната съставка за тях.

Папая в захарен сироп

Продукти:

• 1/2 плод папая (не измерих количеството, но беше голяма папая )
• 350 гр. захар
• 250 мл. вода

Папаята се почиства от семките и се нарязва на кубчета.

Водата и захарта се смесват в тенджера. Загряват се на умерен огън, като се разбъркват, докато захарта се разтопи и сместа започне да завира. Вари се 5 минути. Добавят се кубчетата папая и котлона се намаля.

Плодът се вари докато придобие тъмен цвят и захарния сироп се сгъсти. Това отнема около един час.

Може да се консервира в стерилизиран буркан или да се остави в добре затворен буркан или кутия в хладилник.

Установих, че много си подхожда със сутрешните следобедните мъфини.

Някои продукти имат способността да хванат любопитството и да не ми дадат мира, докато не ги опитам. Виждам пъстри картини, от които стомаха ми започва да стърже, без да зная какъв вкус ще усети небцето. Забавям във времето приготвянето на този продукт, струва ми се, че мога и без него. Понякога го забравям, отдавайки се на по-често използваните храни в ежедневието. Но изведнъж ми идва мисълта, че живота е кратък и вместо да отлагам за подходящ случай, си намирам такъв.

Откриване на непознатото

Любопитството е ключовата дума, която ме води към нови вкусове и аромати. Във всяка нова храна, която опитвам, търся нещо познато, нещо, на което да я оприлича. Е, в този случай мисля, че попаднах на нещо между захаросани портокалови кори с по-тръпчив вкус и захарен сироп с ванилия. Плодът кумкуат ми изглеждаше доста съблазнително, докато не го разрязах и опитах. Може да се каже, че е пълен с големи семена и никак не ми е сочен.

Едва ли бих го яла отново суров, просто не ми харесва. Термичната обработка с много захар е неизбежна. Не мога да повярвам, че съществува плод, който мога да откажа в сурово състояние.

За какво да го използвам?

Не си падам по много киселите и горчиви вкусове, идват ми малко в повече, ако не са допълнени от нещо неутрализиращо. Захар тук е вълшебната думичка. Ванилията е допълващия елемент, която омекотява първите два вкуса и невероятно ароматизира захарния сироп.

Малко след като изядох едно плодче захаросан кумкуат, за да опиша какво усещат вкусовите ми рецептори, в устата ми остава леко тръпчив и горчив вкус. Малко по-силен от джин с тоник през лятото и малко по-мек от не добре узряла райска ябълка. Не мисля, че мога да ям по всяко време от този плод. (За справка – обичам джин с тоник за разхлаждане и ям само презрели райски ябълки ) Но мисля, че би бил подходящ и ефектен за декорация и то не само на десерти. Трябва да му измисля приложение.

Захаросан кумкуат с ванилия

Продукти:

• 250 гр. кумкуат
• 230 гр. захар
• 1 шушулка ванилия
• 150 мл. вода

Плодовете кумкуат се измиват и се набождат на няколко места с дървен шиш. Поставят се в тенджерка и се заливат с достатъчно количество вряла вода, че да ги покрие. Плодовете се варят без капак 30 минути или докато омекнат. Отцеждат се.

Шушулката ванилия се разполовява по дължина, семената се остъргват с остър нож.

Заедно с шушулката се добавят към захарта и 150 мл. вода. Сместа се вари 5 минути на среден огън. Добавят се плодовете кумкуат и се варят 45 минути, докато станат прозрачни и сиропа се сгъсти.

Захаросаният кумкуат се оставя на стайна температура докато изстине. След това се изсипва в буркан и се съхранява в хладилник. Търси му се приложение и от време на време се опитва.

Тези дни ме връхлитат много емоции. Все хубави. В онова настроение съм, което ме кара да си тананикам, да мечтая и да се усмихвам, дори сама на себе си. Предстоящото преместване (сменяне на квартирата) ме въвлича в дизайнерски хрумки (нетипично за мен) за мечтаната по-голяма кухня. Обикалям по магазините и си харесвам разни дървени шкафчета изглеждащи старинно (стил Рустик), мислено си подреждам върху тях много бурканчета с подправки, шарени купи, меки кърпи.

Друг шкаф, за кулинарните книги, ми привлича вниманието. Голям е, ще събере колекцията, че даже и още. Някъде там, ще има и кътче за сувенири и подаръци от вас, читателите. Първи, преди всички ще стои ето този есенен ангел, изработен от Рос. 

Ангелът, долетя при мен така спонтанно и изненадващо. А моят ангел, вече ще си има компания.

Докато оправя всичките досадни неща около преместването, вероятно е постовете да прекъснат. Обещавам, само за малко. Но след това, двамата с Вальо ще готвим заедно (защото вече ще има място ), а и той става все по-добър в кулинарните импровизации. Ще стои редом до мен, като добър дегустатор и критик. Да, понякога критикува и дава интересни предложения. На теория е много добър, но скоро го видях и в действие. 

Прибирайки се вкъщи след работа, виждам Вальо, запретнал ръкави, реже нещо и реди в тавичка. Любимите му картофи. Веднага ме попита: „Какво още да сложа тук?“. А моят отговор, без да се замислям дори за секунда бе – зехтин, чесън и мащерка. Хубаво е някой да ти приготви нещо семпло, но много вкусно, защото знаеш, че е приготвено с любов.

След вечеря, на свой ред аз поднесох десерта. Извадих бурканче с еликсир. Еликсир с дюли. Поширани в захарен сироп с Bourbon Vanilla от остров Мадагаскар и звездовиден анасон от Египетския пазар в Истанбул. Не ти трябва повече, за да се отпуснеш и да замечтаеш.

Докато Вальо дъвчеше бавно от пошираните дюли, започна да обяснява за вкусовете, които усеща и как му въздействат. За момент помислих, че ми говори за някакво вино. Така умело успя да опише този елексир с дюли, че и аз започнах да дъвча по-бавно и да се опитам да уловя това, което той вече беше хванал. Сега е твой ред.

Поширани дюли в захарен сироп с ванилия и звездовиден анасон 

Адаптирано от alwaysorderdessert.com

Продукти:

• 2 големи дюли
• 300 гр. захар
• 1 шушулка ванилия
• 3 звездовидни анасона
• 1 супена лъжица едро настъргана лимонова кора
• около 800 мл. вода

Дюлите се измиват добре. Разрязват се и се почистват от семената и твърдите части около тях. Нарязват се на парчета с дебелина 1-1,5 см. Не се белят. Слагат се в тенджера заедно със захарта.

Шушулката ванилия се разполовява. Семената се отделят с нож и се добавят към дюлите, заедно с шушулката, звездовидния анасон и лимоновата кора. Изсипва се водата. Нивото и трябва да бъде около 2-3 см. над нивото на дюлите. Тенджерата се слага на силен огън. Когато течността заври температурата се намаля и дюлите се оставят да къкрят за 2,5 – 3 часа. Захарния сироп ще се сгъсти, ще се редуцира на половина и ще стане по-тъмен. Дюлите също ще променят цвета си и ще омекнат.

Когато са готови, тенджерата се маха от огъня. Дюлите се оставят да изстинат в сиропа. След това ги сложих в бурканче, заедно със сгъстения сироп, анасона и шушулката ванилия. Когато ми се прииска нещо много сладко, ароматно и вълшебно, изяждам 1-2 парченца дюля, покрити с еликсир.

Скоро баба ми се обади да ми каже (отново), че ми е заделила няколко щайги с есенни плодове. Питам се – какво да ги правя толкова много. За щастие все още има някой, който си отглежда сам продукцията и който няколко пъти в годината ме зарежда с пресни плодове и зеленчуци. Но понякога (от престараване на баба) ми идват в повече. И не съм само аз. Има и друг такъв случай, в който читателка ми писа, че е затрупана от ябълки и дюли. Може би и на теб ти се е случвало. Започваш да ядеш по три пъти на ден от тези плодове, да приготвяш различни сладкиши, а те, плодовете все не свършват. Какво остава тогава, освен да ги консервираме.

По принцип не съм голям фен на консервирана храна и туршии. Не приготвям в къщи зимнина, защото предпочитам да се храня сезонно. Ако сложа нещо в буркан, то ще бъде за 1-2 месеца съхранявано в хладилник. Но предизвикана от моята читателка и от загрижената ми баба  се зачудих какво бих направила с тези плодове. 

Става въпрос за дюлите. Стипчиви, малко трудно се ядат сурови. Но пък още помня онзи бабин компот от дюли с индрише или дюлевото сладко. Проблема с многото плодове е решен. Дюлево желе. Без консерванти и Е-та. 

Желе от дюли 

Продукти:

• 1.200 кг. дюли
• сока от 1 лимон
• захар, пропорционално на количеството пюре от дюли ( в моят случай – 1,300 кг.)

Дюлите се измиват добре и се почистват от семената. Нарязват се на едри парчета. Заливат се с вода, колкото да ги покрие и се варят 1 час.

Оставят се леко да се охладят и се пасират в кухненски робот. Количеството на пюрето се измерва и към него се добавя толкова захар. Изсипва се и лимоновия сок. Пюрето се връщана котлона и се вари на тих огън около 1,5-2 часа, докато се сгъсти и промени цвета си. Разбърква се периодично за да не загори.

Докато е топло се изсипва в стерилизирани буркани, затваря се и се оставя да се охлади. Съхранявам го в хладилник.