Въпреки че ликьорите за мен не са от предпочитаните напитки за пиене, шкафът ми е пълен с набор от разнообразни ароматни и сладки алкохоли. Използвам ги предимно в десерти и по-рядко за готвене, а напоследък започнах да откривам и сладките вина. Едно нещо обаче ми липсваше и това е въпросното лимончело. Не бих казала, че ще го пия или поне не много от него, а ако това се случи, то поводът вероятно ще бъде свързан с подходящ десерт, с много хора и разбира се приказки за Италия. И не на последно място изфукване с домашно приготвения ликьор.

След толкова години канене най-накрая си намирам добър повод да приготвя лимончело и това е коледната работилница, която се проведе в края на миналата година. Тъй като за всяка работилница приготвям подаръци от мен, точно за тази реших това да бъде лимонов ликьор. Прекрасен за съчетаване с коледните десерти или за добавянето му в тях. С това обаче, успях да задоволя и собственото си любопитство и мерак за лимончело.

След обстоен преглед на рецепти за домашно лимончело и факта, че нямах особено много време, изготвих рецепта, която мога да сложа в някаква измислена категория „по стечение на обстоятелствата“. Всъщност попадах на рецепти продължаващи от една седмица до два месеца и повече, така че нямаше какво да му мисля толкова - имах около един месец и хукнах за лимони.

Техниката по приготвяне на лимончело не е по-различна от всеки един домашно приготвен ликьор. Трябват алкохол, основните съставки за аромат и вкус (плодове, билки), захар и търпеливо прекарано време в чакане, но без суетня и баене. Просто забравяш за това, като го слагаш в някой тъмен ъгъл, но не забравяш да отбележиш на календара датата на триумфа. Повърхностно обяснено така може да се приготвят всякакви ликьори с всякакви съставки. Веднъж даже пробвах нещо като ликьор тути-фрути (каква дума само!) като използвах различни летни плодове. Беше много ароматен, а съдържанието на бутилката се изпразваше предимно в десерти и може би 1-2 пъти на момичешки партита. И като стана въпрос за това, прави впечатление, че ликьорите са предпочитани от нежния пол, особено от тези, които не пият много вино като мен алкохолни напитки.

Виното за мен си остава най-предпочитаният легален опият – за аперетив, по време на вечеря и след това. Но сега няма да говорим за това. Приготвих лимончело за да мога освен себе си да зарадвам и други, които биха могли да му се насладят добре изстудено в края на вечерта или да импровизират с някой десерт.

Лимончело

От посочените количества се получава около 3 литра лимончело.

Необходим е голям съд с вместимост 5-6 литра или два трилитрови буркана.

Продукти:

• 2 литра качествена водка (не е необходимо да се купува от най-скъпата, но по-евтините варианти биха оставили силен и натрапчив вкус на алкохол след екстракта)
• 20 лимона
• 800 гр. захар
• 1.250 мл. вода

Лимоните се измиват добре и се подсушават. С белачка за картофи или малко ножче се остъргва кората, като се внимава да не се засяга много от бялата част под кората.

Корите се поставят в голям стъклен съд с добре затварящ се капак. Върху тях се изсипва водката. Съдът се затваря и се оставя на хладно и тъмно място за 30 дни.

Когато това време мине се приготвя захарен сироп от захарта и водата. Захарта се изсипва в тенджера, добавя се водата и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи. Оставя се да се охлади на стайна температура и се добавя към водката и лимоновите кори. Съдът се затваря добре и се оставя на хладно и тъмно място за още около 1 седмица.

Когато това време мине, ликьорът се прецежда през фина цедка или тензух. Налива се в бутилки.

За пиене е препоръчително бутилка с лимончело да се остави във фризера докато се охлади добре и започне да се точи като олио.

За десерти, бутилка с лимончело може да се съхранява на стайна температура.

От останалите лимони пий на воля лимонада или си приготви лимонов крем.

Подложната салфетка и шнурчето с пайети са предоставени от Йовка. Какво още изработва може да видиш в нейната страница във Фейсбук, както и нейни идеи в Работилничка за чудеса.

Как да си направя лимончело е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Колкото и да ме привлича Ориентът и източната кухня, често се завръщам към Средиземноморието, в което продължавам да откривам спиращи дъха ястия и до степен на опиянение аромати. Не напразно величая средиземноморската кухня, пастата, свежите зеленчуци, твърдите сирена, билките и подправките, които с най-чиста съвест възприемам за моята храна. Увлеченията по нещо по-пикантно, нетрадиционно и смесица на стилове е не само опит, но и сетивно преживяване, което мисля, че не мога да пренебрегна. Обаче пастата… онази хубава паста с гъст сос и аромат на пармезан, от който веднага ми се допива вино.. Не мога така.. ще си налея една чаша.

Такааа… Така е по-добре. Сега мога да говоря в несвяст надълго и нашироко за предстоящата рецепта. Всички рецепти за паста са толкова прости и толкова вкусни. Имаш паста, сваряваш я. Добавяш сос и пармезан, някоя прясна билка и в зависимост от силата на виното, въображението ти може да те отнесе… ами, къде ли не.

„Силата“ на виното обаче е способна да ме накара да оспорвам собствените си думи. Често срещано при мен, но прояснението винаги изниква някъде между двете (трите, четирите..) ми твърдения. Нещо като „ал денте“ – уж готово, но не съвсем. И простотата на приготвяне на пастата приключва с пропускането на този момент. Научих се да сварявам пастата не като чета на етикета колко време се вари, а като я опитвам, взимайки от врялото крайче на спагета (например) и наблюдавайки колко голямо бяло петно остава в средата. При цветните пасти бялото петънце се забелязва по-добре, а при белите пробата трябва да става по-скоро с дъвчене.

В повечето случай пастата не се сервира точно ал денте, защото е повряла за минута-две в соса, което практически не само я е овкусява, но я и досварява. Това ми харесва. Не ми харесва да дъвча и по зъбите ми да се лепи полусварено тесто. Пък и за стомаха не е добре.

В крайна сметка всеки може да си я приготви по предпочитания начин и то само чрез опитване по време на варенето. А минутите за варене, обозначени на опаковката са по-скоро ориентировъчни. Времето може да варира в зависимост от вида и големината на пастата, количеството, което се вари, силата на огъня и ако помисля още малко, ще измисля още нещо.

Пастата на която се спрях е спагети със спанак (готов продукт), а сосът към нея е сос Алфредо. Към тях са добавени връхчета от аспержи и запечени орехи. Няколко капки орехово олио завършват композицията. Пастата е много вкусна, стига да си падаш по аспержи. А пък аспержите са толкова боготворени, че превъзнасянето по тях като към зеленчук от Луната ми идва малко в повече. Нищо, че са обявени за „кралят на зеленчуците“, а градинари на кралския двор са се грижели за тях целогодишно, за да могат персоните със синя кръв да му се наслаждават и да му създадат реноме, запазило се и до днес.  На мен, обаче не ми минават тия. Първият път, когато опитах аспержи очаквах да се случи нещо наистина запомнящо се, но уви, от безбройните възхваляващи го приказки си останах с едно голямо разочарование.

Аспержата, всъщност си е много добър обикновен зеленчук, но неговото присъствие на масата се ограничава от високата му цена (23-24 лв. за килограма). И като взема под внимание, че около 1/3 от него е негодна за консумация поради твърдите влакна, то разбирам, че нищо не разбирам от този зеленчук (явно). Нещо подобно се случва и с артишока. Скоро обаче видях в едни супермаркет възрастна жена да си избира артишоци по 4 лв. за брой и това ми дава добри надежди, че може и аспержи да си купи. Дали чете кулинарни блогове?

За алтернатива на аспержите си мисля, че пресен грах (отново зелено) ще се впише чудесно и тук се сещам за друга история. Някои твърдят, че даже са ме и учили, че сервираното ястие трябва да съдържа ако не всички, то поне основните цветове. Аз не съм съгласна. Защото смятам, че дори когато е в различни тоналности на един цвят, но сервирано с допълващи го елементи, които не е задължително да са ядливи и разбира се предпочитано вино, ястието може да разгърне своя потенциал, както вкусово, така и визуално в общата атмосфера.

Все пак рецептата е от книгата Art and Cook, а пастата е представена с релефно изображение на човешко лице (от спагети). Това какво идва да ни каже, все още го мисля, но ми се струва, че служи единствено да придаде смисъл на думичката „art“ от заглавието на книгата. Но по-добре да спра да пия вино и да философствам. Да се насладим на пастата в зелено! Добре де, и на още една чаша вино.

А, сетих се още нещо. В книгата, на раздела с паста, пише: „Готвенето е начин да изразим себе си. Рецептата е инструментът, с който може да го направим по-добре“.  Нека започнем! И нали запомни – ал денте, после още 2 минути в соса.

Спаначени спагети с аспержи, орехи и сметанов сос

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 250 гр. спаначени спагети
• 2 супени лъжици масло
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
• 150 мл. готварска сметана
• 80 гр. прясно настърган пармезан
• 1 връзка зелени аспержи (450 гр.)
• 60-80 гр. запечени орехи, едро нарязани
• 1 супена лъжица орехово олио
• сол и черен пипер

За тази рецепта са необходими само връхчетата на аспержите. След като се измият и подсушат от аспержите се отрязва горната 1/3. Останалата част от тях, след като бъде обелена, може да се използва за друга рецепта.

Връхчетата на аспержите се бланшират във вряща подсолена вода за около минута. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода за да се спре процесът на готвене. Отцеждат се добре и се оставят настрана.

Междувременно пастата се сварява във вряща подсолена вода за около 6-7 минути. Отцежда се.

Маслото и сметаната се загряват в дълбок и широк тиган. Добавят се чесънът и пармезанът. Разбъркват докато пармезанът се разтопи и сосът се сгъсти. Посолява се със сол (може да се пропусне, тъй като пармезана дава достатъчно) и черен пипер на вкус.

Към соса се добавят пастата и аспержите. Готвят се още 2 минути.

Пастата се сервира гореща, поръсена с орехови ядки и няколко капки орехово олио на порция.

Спаначени спагети с аспержи, орехи и сметанов сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Ако има конкурс за най-бързо и същевременно вкусно ястие, то Spaghetti Aglio e Olio ще бъде начело в класацията. И както казва заглавието на рецептата, ястието се състои единствено от спагети, чесън и зехтин. Хм, малко съставки, бързо приготвяне и невероятен вкус, на който не мога да устоя. Това го могат само италианците с тяхната паста и съпътстващите я средиземноморски аромати.

Не си спомням момент, в който да не се поддам на изкушението италианска кухня. Всъщност има ли някой, който да не я обича? Особено паста с разнообразни сосове – сметанови, зеленчукови, месни и с морски дарове. С обилни количества зехтин, чесън, домати и сирена, пастата се е превърнала в мое любимо ядене, а виното към нея е нещо съвесем естествено. Или направо задължително.

Още повече заобичах пастата, когато се научих да я приготвям у дома. Но сега няма да приготвям прясна паста, защото ястието, което ще ти покажа е много лесно и бързо и бих искала да запазя тази негова привилегия. Така че, остава ми само да направя избор на суха паста.

Класическото ястие се приготвя със спагети, но ако имам избор (а аз имам) бих избрала фетучини или талиателе. И за да внеса още по-интензивен вкус на семплия, но (повярвай) зашеметяващ сос, състоящ се само от зехтин и чесън, аз избрах да приготвя ястието с пълнозърнеста паста. Защото освен да са вкусни, здравословната нотка в ястията винаги ме е привличала. Спрях се на фетучини приготвени от древния сорт пшеница емер, която е с мек глутен и придава на пастата сравнително тъмен цвят – най-тъмният, който съм срещала сред пълнозърнестите пасти.

Мисля, че изборът ми се повлия и от поръчителя на рецептата – GreenJotter. Не бях приготвяла тази рецепта с пълнозърнеста паста, но ето, че ми се отдаде случай, чиито резултат мога да приветствам възторжено, премлясквайки горещи фетучини. А и обещах изненада, нали Green…

Пълнозърнести фетучини с чесън и зехтин

Основната рецепта се състои от сварена паста, която се овкусява с чеснов зехтин. За целта чесънът може да се добави цял в нагорещения зехтин и да се запържи за кратко докато зехтинът поеме аромата. След това чесънът се отстранява. Другият вариант, който аз предпочитам е чесънът да се нареже на филийки и да се остави в зехтина. Често ястието се приготвя с пикантна нотка, като към зехтина се добавят и сушени стрити люти чушлета.

В ястието може да се включат пресни зелени подправки като магданоз, босилек или риган. В повечето предложения на рецептата не присъства сирене, но аз не си представям паста без прясно настърган пармезан. Ето и моя предпочитан вариант на соса.

Дозите са за 2 порции.

Продукти:

• 200 гр. пълнозърнести фетучини от емер
• 50 мл. зехтин
• 2 скилидки чесън, нарязани на филийки
• щипка паприка (или повече, на вкус)
• 1/2 връзка пресен магданоз
• прясно настърган пармезан
• сол и черен пипер

Фетучините се слагат във вряща подсолена вода и се сваряват ал денте. При мен това отне 10 минути. Отцеждат се, като се запазва част от водата, в която са врели, която ще се използва по-късно, ако се наложи.

В дълбок тиган се нагрява зехтинът. Добавят се чесънът и паприката и се запържват за няколко секунди докато отделят ароматите си. Добавят се отцедените фетучини и се готвят 1-2 минути. Ако са сухи се добавя малко от водата, в която са врели. Посоляват се със сол и черен пипер.

Накрая към фетучините се добавят нарязаният на ситно магданоз и настърганият пармезан. Разбъркват се за няколко секунди и се сервират веднага.

SOS – Паста Aglio e Olio е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

След миланския хляб Панетоне се премествам малко по на юг, в региона на Тоскана, откъдето произлиза следващият десерт. За разлика от останалите предложения за Коледа, Панфорте се приготвя през цялата година, но съща така е част от зимните празници в Италия. Съдържа много сушени плодове и ядки, а богатството на подправки дава името му Панфорте, което означава „силен хляб“.

Да си приготвиш Панфорте е като детска игра. Обикновено се приготвя сладък сироп от захар и мед, който се смесва със сушени плодове, ядки, подправки и шоколад, оваляни в брашно. Десертът се пече за кратко време, а след като изстине се поръсва с пудра захар. Текстурата на сладкиша е като на карамелен бонбон. Приятно дъвчаща, но с известни усилия на зъбите заради ядките, така че с Панфорте не бива да се прекалява. :)

Традиционно десертът се приготвя в кръгла форма и се нарязва на парчета като торта. Но предвид текстурата и издръжливостта на сладкиша би могло да се направят индивидуални бонбони, опаковани в цветна хартия  или целофан. И тъй като за мен най-хубавите подаръци са тези, върху които сами сме се постарали, подхвърлям ти тази идейка за коледно лакомство, независимо дали ще го пъхнеш в коледното чорапче за детето или ще съпровожда иглата за вратовръзка за някой щастливец.

А етикетите на Рос от ръчно направена хартия с цветя и подправки, завършват малкия подарък с пожелание от мен за Весела Коледа.

Панфорте

Адаптирано от ourkitchen.fisherpaykel.com

Дозите са за 1 сладкиш с диаметър 20 см. Предложените сушени плодове и ядки може да се заменят с други. Подправките също са строго индивидуален избор, като аз заложих на любимата ми комбинация от ванилия, канела и звезден анасон.

Продукти:

• 80 гр. брашно
• 1 чаена лъжица канела
• 1/2 чаена лъжица звезден анасон
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 200 гр. сушени смокини, нарязани на едро
• 100 гр. сурови лешници
• 150 гр. сурови бланширани бадеми
• 100 гр. черен шоколад, настърган или накълцан на ситно
• настъргана кора от 1 портокал
• 150 гр. захар
• 150 гр. мед
• 50 мл. вода
• пудра захар за поръсване

Фурната се нагрява на 150°C. Форма за кейк или тава с диаметър 20 см. се покрива с хартия за печене.

Брашното се смесва с канелата и звездния анасон. Добавят се смокините, ядките, шоколада, портокаловата кора и ванилията. Сместа се разбърква добре, така че всички продукти да се покрият с брашно.

Захарта, медът и водата се смесват в тенджера и се оставят на умерен огън да заврат. Варят се 10-15 минути, докато сместа леко се сгъсти. Проверява се за готовност като се капне капка от сиропа в чаша със студена вода. Ако капката запази формата си и не се разлива, сиропът е готов.

Сиропът се изсипва в брашнената смес и бързо се разбърква. Сместа веднага се разпределя във формата и се заглажда на повърхността с лъжица, намокрена в топла вода. Сладкишът се пече в предварително нагрятата фурна за 15 минути. След като се извади от фурната се поставя върху решетка и се оставя да се охлади напълно и да стегне. За по-бързо, след като се охлади, може да се остави в хладилник за 1-2 часа докато стегне.

След като десертът се втвърди достатъчно се премества в сервизна чиния (за повече удобство, заедно с хартията за печене) или върху дъска. Поръсва се с пудра захар и се нарязва на парчета.

Забележка: В момента, в който захарния сироп се добави към брашнената смес с плодовете и ядките, трябва да се работи бързо, защото сместа бързо стяга.

Панфорте е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

И за тази Коледа реших да приготвя класически десерти от света, които са част от празничната трапеза. Миналата година приготвих един страхотен Щолен, чиято рецепта спазвам и сега като променям единствено разнообразието от сушени плодове, ядки и подправки. Бях се спряла и на един Гръцки коледен хляб, както и традиционните за зимните празници в Гърция сладки – Меломакарона. Тази година се ориентирах към Италия с Панетоне и Панфорте, класическите джинджифилови бисквити, които се приготвят по цял цвят и един специален фруктов кейк. Това, което ги обединява не е само коледния дух, а и една съставка, която аз реших да използвам под една или друга форма. А именно – шоколад.

Започвам с италианския сладък хляб Панетоне, който произхожда от Милано и е едно от нещата, които се приготвят за Коледа не само в Италия, а и в други части от света. Панетоне много наподобява козунак, с разликата, че не се изисква много месене, а дълго втасване. Характерна е и височината на хляба, която обикновено варира между 15 и 20 см.  Хлябът по традиция се приготвя 2-3 дни, като първоначално се прави закваска, а след като се замеси тестото се оставя да втасва почти цяло денонощие. На третия ден, оформения хляб втасва за трети път и тогава се пече.

Разбирам, че колкото и да ни вдъхновява Коледата, не винаги намираме време да се справим с всичко, което бихме искали да приготвим. Ето затова, аз съкратих времето за приготвяне на Панетоне, което съвсем не се отрази на резултата. Е да, отново трябва да отделим един ден за него, но все пак, това е празничен хляб, на който може да се насладим у дома.

Панетоне

Дозите са за 1 хляб – 1,800 кг. с диаметър 20 см. и височина 15 см.

Продукти:

• 600 гр. брашно + допълнително за омесване
• 150 гр. захар
• 7 гр. суха мая за хляб (1 опаковка)
• 1/2 чаена лъжица сол
• настъргана кора от 1 лимон
• настъргана кора от 1 портокал
• 1 шушулка ванилия
• 250 мл. топло прясно мляко
• 50 гр. мед
• 3 яйца от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 200 гр. меко масло
• 150 гр. стафиди
• 150 гр. сушени ягоди
• 150 гр. шоколадов дропс
• 100 мл. тъмен ром
• пудра захар за поръсване

Стафидите и ягодите се накисват в рома за една нощ. Отцеждат се добре.

В голяма купа се смесват пресятото брашно, захарта, солта, маята, настърганата кора от цитрусите и остърганите семена от ваниловата шушулка.

Медът се разтваря в топлото мляко.

Яйцата се разбиват с телена бъркалка и към тях се добавя млякото с меда.

Течните съставки се прибавят към сухите, като се замесва много меко тесто. В него, по малко се добавя от кравето масло. Омесва се добре докато се поеме от тестото.

Накрая към тестото се добавят сушените плодове и шоколадовият дропс. Разбъркват се с дървена лъжица или внимателно с ръка. Сместа се прехвърля в голям съд, намазан с мазнина и се оставя на топло място да втаса за 3 часа. Тестото трябва да утрои обема си.

През това време се подготвя формата, в която ще се пече Панетоне. Избира се висок, керамичен съд с диаметър около 20 см. От хартия за печене се изрязва кръг с диаметъра на съда. Поставя се на дъното на съда. Също от хартия за печене се изрязва парче дълго около 1 метър. Парчето хартия се сгъва на две по дължина, така че да се получи лента с дължина 1 метър и широчина 19 см. (Този размер важи ако се използва стандартна ролка хартия за печене.)

Лентата от хартия за печене се навива на широка ролка с диаметъра на съда. Трябва да се получи цилиндър, който се поставя в съда, плътно по стените му. Краищата на хартията за печене се закрепят с топлийки или кламери. (Топлийките да не бъде с пластмасови главички.) По този начин се подготвя формата, в която ще се пече Панетоне. Целта е да се създаде височина.

Втасалото тесто се премесва върху набрашнена повърхност. Не трябва да се меси много и не трябва да се добавя много брашно. Тестото се поставя в подготвената форма. Оставя се на топло място да втаса още един път за около 1 час.

Фурната се нагрява на 190°C. Тъй като съда за печене е висок, необходимо е скарата на фурната да се сложи на най-ниското ниво. Хлябът се слага във фурната, като се внимава, цилиндъра от хартия за печене да не докосва реотаните отгоре. (В тази връзка, Раховеца няма да свърши работа, съжалявам.) Пече се около 1 час и 30 минути, като след първия час, хляба се проверява с дървен шиш, забоден в центъра до дъното. Ако шишът излезе мокър, с тесто по него, хлябът се връща във фурната и се проверява на всеки 15 минути докато стане готов. В този случай след първия час повърхността на хляба трябва да се покрие с алуминиево фолио, за да не изгори.

Когато хляба е готов, се изважда от фурната и се оставя за 20-30 минути във формата, докато се охлади леко.

След това се изважда от формата, отстранява се хартията за печене от дъното и стените и хлябът се оставя върху решетка докато изстине напълно. Поръсва се с пудра захар.

Панетоне е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Ставам все по-добра в приготвянето на прясна паста. Отрепетираните движения с машинката за паста ми дават свобода на действията и увереност. Имам няколко рецепти за прясна паста с малки различия по между си. Досега използвах бяло брашно тип 500 със или без пшеничен грис. Но за разлика от тези рецепти, като прясна паста със сос Пепероната, лазаня с пресни кори, равиоли с рикота и спанак и още едни равиоли с тиква и сметанов сос с горгонзола, сега използвах фино бяло брашно от мека пшеница тип 00 и фин пшеничен грис. Както трябва да бъде, нали?

О, тук имам малък експеримент с какаова паста за десерт. Струва ми се, че наред ще бъде паста от пълнозърнесто брашно. Дали ще се получи? Няма как да разбера, ако не опитам. Но това, оставям за следващият път.

Най-хубавото е, че докато приготвям вечерята страшно се забавлявам с разточването на тестото между валовете на машинката, а после изрязването им във форма на талиателе. Нищо, че после всичко е в брашно.

За тази паста избрах много лесен и пролетен сос с тиквички. Пармезанът и босилекът са задължителни за автентичен италиански вкус. Но този път босилекът не е в соса, а е във вид на хрупкава гарнитура към пастата. Така приготвените пресни листа много ми харесват и са ефектна декорация към ястията.

Обожавам и прясната салвия, приготвена по същият начин, както е в рецептата за морковена крем супа с прясна салвия и крутони. На практика всяка една прясна подправка с големи листа може да се третира по този начин, като някои видове салати не правят изключение.

Прясна паста с тиквички, пармезан и хрупкав босилек

Дозите са достатъчни за 4 порции.

За тестото:

• 150 гр. бяло брашно тип 00
• 150 гр. фин пшеничен грис (на Divella)
• 3 яйца от свободно отглеждани кокошки

В купа се смесват пресятото брашно и грисът. В центъра се прави кладенче и се добавят леко разбитите с вилица яйца. Като се започне от центъра към края на купата, яйцата се объркват със сухите съставки. Замесва се средно твърдо тесто. Оставя се да почине на стайна температура за 20-30 минути.

Тестото се разделя на 4 части. Всяка се разточва през ролките на машинката за паста, като се започне от най-дебелата част (номер 1) и се стигне до 6-ти – 7-ми номер. Ако тестото се разточва с точилка, то трябва да бъде с дебелина 1-2 мм. Докато се разточва се поръсва с малко брашно, за да не лепне.

Разточеното тесто се минава през резачката за талиателе. Ако се работи на ръка, тестото се разрязва с нож за пица на ленти с дебелина 5-6 мм. Поръсва се с малко брашно, ако лепне.

Готовите талиателе се окачват на подходящо място (в случая закачалка ) и се оставят да засъхнат за около 1 час. (Може да се сварят веднага, като времето за варене е 3-4 минути.)

Пастата се слага във вряща подсолена вода и се вари 5 минути. Отцежда се.

Докато пастата се вари се приготвя сосът от тиквички.

За соса от тиквички:

Адаптирано от книгата The Essential Vegetarian Cookbook

• 2 супени лъжици масло
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 2 средно големи тиквички, настъргани на едро
• 50 гр. прясно настърган пармезан

Маслото се разтопява в широк и дълбок тиган. Добавя се чесънът и се сотира за 1 минута. Добавят се тиквичките и се разбъркват 2-3 минути докато омекнат.

Сварената и отцедена паста се добавя към тиквичките. Поръсва се с прясно настърган пармезан и се разбърква за 1-2 минути на котлона. Не добавям сол заради пармезана, но ако имаш нужда, посоли на вкус.

За хрупкавия босилек:

• 150 мл. зехтин
• 16-20 пресни листа босилек

Босилекът се измива и се подсушава много добре с кухненска хартия или мека кърпа. Не трябва да има капки вода по листата.

Зехтинът се загрява в тенджерка или дълбок тиган. В него се слагат по 3-4 листа босилек и се запържват за няколко секунди, докато станат прозрачни и престанат да цвърчат. Листата се изваждат внимателно и се отцеждат върху кухненска хартия.

Готовата паста със сос от тиквички се сервира в затоплени чинии и се гарнира с хрупкавия босилек. 4-5 листа са достатъчни за една порция. Аз винаги слагам допълнително пармезан, който поръсвам върху сервираната паста.

Прясна паста с тиквички, пармезан и хрупкав босилек е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Навярно много пъти ти се е искало да приготвиш нещо набързо, след изморителния работен ден. И това нещо да не бъде просто печени картофи, бъркани яйца или сандвичи. Иска ти се да бъде вкусно и ароматно, сякаш си стоял цял ден до печката. Може да бъде такова и без особени усилия. Италианците знаят най-добре. А пък ние, може само да гледаме и да се учим. Е, и французите го могат, но като се замисля, повечето традиционни френски рецепти отнемат повече време и внимание. Тези рецепти ще оставя за почивните дни, когато напълно мога да се отдам на продуктите и подправките. А за забързаното ежедневие на помощ идва пастата. Разбира се друго си е да приготвиш прясна паста в къщи, но и сушената е вкусна, особена ако е допълнена с ароматен сос и пресни билки.

И докато пастата се сварява, сосът къкри на огъня и раздава своята вълнуваща миризма из кухнята. Вече съм пригладняла и нямам търпение да сервирам вечерята с чаша вино. От другата стая, също така нетърпеливо се обажда Вальо, видимо заинтригуван от разнасящите се аромати, предимно на манатарки и розмарин.

Ах, в тази оформила се приятна атмосфера на домашен уют ми липсва само далечен напев и звуци от китарата на уличен музикант, през отворените капандури на прозорец. Това е то! Италия – вкус, цвят и аромат.

Паста със зеленчуков сос и манатарки

За тази рецепта използвах фарфале – малките сладки панделки. Но ястието може да се приготви с всяка една паста.

Манатарките са несравнимо вкусни гъби, затова ти препоръчвам да не ги заменяш с други, особено печурки.

Рецептата е в категория „постно“, но ако желаеш може да добавиш прясно настърган пармезан на вече готовото ястие.

Дозите са за две порции.

Продукти:

• 200 гр. фарфале
• 1 супена лъжица зехтин
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 1 глава стар лук, нарязан на полумесеци
• 1 голяма червена чушка, нарязана на жулиени
• 1 средно голям морков, нарязан на жулиени
• 50 мл. сухо червено вино
• 30 гр. сушени манатарки
• 2 средно големи домата
• 1 чаена лъжица нарязан пресен розмарин
• сол и черен пипер

Манатарките се накисват във вряла вода за 20 минути. Изцеждат се добре и ако е нужно се нарязват на едри парчета. (Аз ги оставих цели.)

В дълбок тиган се загрява зехтинът. В него се сотират лукът и чесънът за 4-5 минути. Добавят се чушката и морковът. Зеленчуците се готвят още 4-5 минути. Изсипва се виното, оставя се да поври за минута и се добавят манатарките. Разбъркват се 3-4 минути.

Накрая се добавят доматите и розмарина. Сосът се посолява със сол и черен пипер на вкус и се оставя да къкри 10 минути.

През това време пастата се сварява според упътването на опаковката. В моят случай, сварих фарфале във вряща подсолена вода за 9 минути. Пастата се отцежда и се добавя към соса. Всичко се обърква добре. Сервира се веднага.

Паста със зеленчуков сос и манатарки е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Преди няколко дни зимата разкри своята красота. Не обичам студеното време, но гледайки сипещете се снежинки през прозореца от моят дом ми става по-уютно. И те си имат своя магия. Действат ми успокояващо. Всичко е снежно бяло навън. Дърветата, покривите на сградите, небето. А какво ли става в планината? Истински рай за скиорите. Аз не си падам по карането на ски, нито на кънки. Пробвах се веднъж и след жесток удар се отказах от зимните спортове. Но за сметка на това обичам питието на скиорите.

И тъй като сгряващата течност в красиво нарисуваното шишенце отдавна свърши, то настъпи време да приготвя домашно Бомбардино.

Бомбардино ми харесва най-много с кафе и сметана. Приготвих си ободряваща и сгряваща напика след следобедната разходка в снега. Тук няма рецепта. Просто приготвям кафе и го смесвам с малко количество Бомбардино и разбита сметана. Поръсвам с прясно смляна канела. Блаженото отпускане започва след първата глътка и продължава дълго след като чашата вече е празна.

Осени ме идея за сладкиш с Бомбардино. За сега няма да издавам нищо.  Но ти може да започнеш с приготвянето на яйчния ликьор, докато аз приготвя сладкиша.

Домашно Бомбардино

Адаптирано от italiankitchensecrets.blogspot.com

Редуцирах продуктите от оригиналната рецепта почти наполовина и получих един литър ликьор. Вместо ром, използвах бренди.

Струва ми се, че количеството захар, което добавих направи ликьора много сладък. Но след като го смесих с кафе се получи приятен сладък вкус.  Ако решиш, може да намалиш захарта в рецептата.

Продукти:

• 400 мл. пълномаслено прясно мляко
• 400 гр. захар
• 3 жълтъка
• 150 мл. уиски
• 150 мл. бренди
• 1 чаена лъжица ванилова есенция

Млякото се сварява с половината от захарта.

Жълтъците се разбиват с останалата половина захар, докато побелеят. Към тях, по малко се добавя от врялото мляко. Разбърква се енергично, докато захарта се разтопи. Към млечната смес се добавят уискито, брендито и ванилията. Разбърква се добре.

Ликьора се затваря в бутилка и се оставя да отлежи една седмица преди консумация. Бутилката се разклаща от време на време.

Съхранявам ликьора в хладилник.

Напитка за снежните дни е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Когато бях малка, Коледите винаги прекарвах на село. Гледах, как няколко здрави мъже се бореха с голямото прасе, чиято съдба беше предопределена още от раждането му. Следваха обяснения от страна на баща ми за това къде се намират всички вътрешни органи на вече разполовеното животно. Това беше като урок по анатомия. С брат ми, дъвчехме сладката кожичка от прасето и нетърпеливо чакахме да вкусим едрите парчета прясно месо с лук, които баба и мама приготвяха в печката на дърва. Дядо отиваше в избата и наточваше голяма кана с червено вино от дървеното буре. Точно в този момент заваляваше едър сняг, както се казва: „сняг на парцали“. Предстояха луди игри в снега,  пързалки с найлон и снежни човеци, премръзнали крака и ръце, а после сгряване до бумтящата печка. Ех, идилия, която ще остане в спомените ми от коледните ваканции на село.

Сега любовта ми към зеленчуците е по-голяма от тази към месото. Вчерашния ден беше като рай в моята кухня. Всичко постно събрано на едно. За мен е лесно, много приятно и не на последно място вкусно да приготвям и опитвам от традиционните български ястия за Бъдни вечер. Но на Коледа, нещата стоят от към другата им страна.

Месото е задължително на трапезата, независимо дали ще бъде свинско, телешко или птиче. Нямам много опит с готвенето на месо и единствената причина за това е, че мога и без него. Но за да спазя традициите и да отърва Вальо от постния режим наложен от мен , приготвих свинско месо. По най-семплия начин, с много билки и треви. Като се замисля, това е първата рецепта в блога със свинско месо. Е, винаги има първи път.

Свинско месо в билкова коричка

По идея от книгата Italy – Mediterranean cuisine

Продукти:

• 800 гр. свинско контрафиле
• 1 супена лъжица брашно
• 2 супени лъжици зехтин

За билковата коричка:

• 400 гр. стар хляб
• 1 супена лъжица масло
• 2 яйца
• 2 връзки магданоз
• 2 супени лъжици нарязана прясна мащерка
• 2 супени лъжици нарязан пресен розмарин
• 2 супени лъжици нарязана прясна майорана
• 1 чаена лъжица сушена чубрица
• 1 дафинов лист
• сол и черен пипер
• 50 мл. зехтин или повече ако е необходимо

Месото се овалва в малко брашно. Запържва се в сгорещения зехтин от всички страни. Маха се от огъня и се оставя да се охлади леко.

Фурната се нагрява на 160°C.

За билковата коричка всички съставки без зехтина се смесват в кухненски робот. Пасират се докато сместа стане ронлива. По малко се добавя зехтина докато сместа започне да се събира заедно.

Разпределя се върху прозрачно фолио. Отгоре се слага месото. С помощта на фолиото месото се покрива с билковото тесто.

Поставя се в тавичка и се пече в предварително нагрятата фурна за около 45-50 минути или докато месото стане готово.

След като се извади от фурната се оставя да постои малко на стайна температура и се нарязва на порции.

Свинско месо в билкова коричка е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Струва ми се че докато не изпробвам всякакви варианти на прясната паста, няма да се спра. Купувам яйца и брашно в захлас, меся, разточвам, изобщо с тестото нямам никакви грижи. Единственото, което остава да направя е да приготвя някакъв сос, с който да залея пастата или в случая с лазанята – да изпека корите със соса.

Избрах рецепта за класически доматен сос с много босилек. Между корите и соса разпределих сирене маскарпоне и моцарела. Резултата е много лека лазаня с прекрасен аромат на босилек. Сега разбирам защо италианците са запленени по пастата, а и не само те.

С готовата, сушена паста всичко става по-бързо, но удоволствието да си я приготвя сама е несравнимо, дори ако трябва да отделя малко повече време за това.

Лазаня с пресни кори, доматен сос и сирена

Адаптирано от bbcgoodfood.com

Тъй като използвах по-малко кори от посоленото количество в рецептата, намалих и количеството на доматения сос.

Ако се използват готови сушени кори, те се бланшират за 8-10 минути (или според упътването на опаковката), дори ако корите са от типа без предварително сваряване. В противен случай се увеличава количеството на доматения сос за да остане лазанята сочна.

За корите:

• 180 гр. брашно + допълнително за поръсване
• 2 големи яйца

Брашното се пресява в купа. В средата се прави кладенче и в него се изсипват яйцата. Разбъркват се с вилица, като се премесват с брашното от стените на съда. Замесва се тесто. Ако е прекалено сухо се добавя малко вода.

Тестото се разделя на 3-4 топки. Взима се една топка и се минава през ролките на машинката, като се започне от първа степен.

Разточеното тесто се сгъва като плик и отново се минава през ролките.

Това се повтаря още 2-3 пъти, за да стане тестото гладко. Ако лепне се поръсва с малко брашно. Минава се на втора степен, разточения лист се прекарва 1-2 пъти. Процедира се така (вече без прегъване) докато се стигне до последната – девета степен и кората стане много тънка, почти прозрачна.

Докато се разточва тестото, то непрекъснато се издължава и изтънява. Ако стане много дълго и трудно за работа се срязва на две равни части и процедурите се продължават както по-горе.

Листа, който разточих на последната степен, стигна за 2 кори, като го срязах на две равни части. Така се приготвя и останалото тесто.

Корите се бланшират на порции (по 4-5 броя) във вряща подсолена вода за 1 минута. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода.

Тази процедура ще ги направи почти готови и лесни за работа. Освен това ако се оставят напълно сурови ще поемат голямо количество от доматения сос докато се пече лазанята и има вероятност тя да остане суха.

За плънката:

• 2 глави стар лук
• 2 скилидки чесън
• 2 супени лъжици зехтин
• 800 гр. нарязани консервирани домати
• 3-4 стръка пресен босилек
• 250 гр.сирене маскарпоне
• 375 гр. сирене моцарела (3 топки)
• сол и черен пипер

Лукът и чесъна се нарязват на ситно. В тенджерка се нагрява зехтина. В него се сотират лука и чесъна за 2-3 минути. Добавят се доматите, сол и черен пипер на вкус. Варят се 20 минути докато сосa започне да се сгъстява. Маха се от огъня и се добавя наситнения босилек.

На дъното на подходяща тава (използвах 30×18 см.) се разпределя 1/4 от доматения сос. Покрива се с 1/3 от корите. Върху тях се разпределят 1/4 от сиренето маскарпоне и моцарелата, нарязана на кубчета. Това се прави още два пъти. (Нарязах две топки моцарела на кубчета, които разпределих между корите. За най-отгоре оставих една топка, която нарязах на филии.)

Накрая се завършва със сос и сирена. Поръсват се с черен пипер.

Лазанята се пече на 190°C за 35-40 минути докато корите омекнат добре и сирената придобият златист цвят.

Сервира се докато е топла.

След тази прекрасна лазаня, мисля, че времето за равиоли е наближило. Какъв ли пълнеж да им измисля?

Лазаня с пресни кори, доматен сос и сирена е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана