Не мога точно да си обясня защо, но тази година нямам никакви трепетни предпразнични трески. Може би погълната от ежедневието, времето минава без да забележа и хоп, изведнъж стана декември. Дали не е дошъл моментът, в който да мисля за коледни изненади, предложения, списъци… Ами не. За мен, не е дошъл. Така се чувствам и оставям нещата на самотек. Пък те, нещата ще си дойдат сами, когато им е дошло времето.

Не обръщайки внимание на времето, за малко да пропусна тиквения сезон. И добре, че е баба ми, която да ми го напомни с поредната голяма тиква от нейната градина. Но сега няма да пиша ода за тиквата. Въпреки че знам, че тази тиква е също толкова сладка като миналогодишната. Защото, нали запазих семенцата, които баба е посяла.

Та тази голяма тиква се озова в кухнята ми и аз започнах да се чудя, как точно ще я изядем цялата, само двамата с Вальо. Пардон, Вальо не обича тиква. Ще си я ям сама. Така и така цялата тиква си е за мен, мога да я приготвям както си искам. Много тиква ме чака, но аз я обичам и сладка и солена. Каква по-добра възможност да опитвам още различни комбинации с нея.

И изготвих списък в глава си как и с какво бих могла да я приготвя. И първата идейка, която опитах е къри супа. Разбира се рецептата е постна, с много подправки и интересния пресен кориандър. Всъщност, без него супата има различен, но също вълнуващ вкус, така че ако не го харесваш, съвсем спокойно може да минеш и без него.

Къри супа с тиква и картофи

Продукти:

• 50 мл. зехтин
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 1 морков, нарязан на малки кубчета
• 1 чаена лъжица семена кориандър
• 1/2 чаена лъжица смлян кимион
• 1 чаена лъжица куркума
• 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
• 400 гр. тиква, нарязана на кубчета
• 400 гр. картофи, нарязани на кубчета
• 1 литър вода или зеленчуков бульон
• 100 мл. кокосово мляко
• 3-4 стръка пресен кориандър, нарязан на ситно
• сол и черен пипер

Зехтинът се загрява в тенджера. В него се сотират лукът, чесънът и морковът на умерен огън за 5-6 минути. Разбъркват се често. Към тях се добавят семената кориандър, кимионът и куркумата. Разбъркват се за няколко секунди, докато отделят ароматите си.

В тенджерата се изсипват тиквата, картофите и джинджифилът. Разбъркват се 1-2 минути докато се запържат леко. Добавя се водата или бульона. Супата се посолява със сол и пипер на вкус и се вари около 2о минути, докато тиквата и картофите уврат. Накрая в супата се изсипва кокосовото мляко. Оставя се да поври още 4-5 минути и се маха от огъня.

Сервира се поръсена с нарязан пресен кориандър.

Къри супа с тиква и картофи е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Ако ти трябва нещо, което да обединява всички вкусове в едно, да е много spicy (ще ми се да има подходяща и звучна дума на български) и да ти остане дълъг спомен на небцето от него, то това е чатни. Самата дума стана любима на Вальо, не спира да я повтаря, може би заради звучността й, а може би, защото много му хареса чатнито, което приготвих. Сладко-кисело, плодово-зеленчуково, леко пикантно и с много аромати. Не знаех, дали ще издържат стомасите ни на това, но щом пиша този пост, значи всичко е наред.

Това е първото чатни, което приготвям и опитвам. До сега не съм имала смелостта да включа толкова подправки в нещо, което съдържа и зеленчуци и плодове, и захар, и киселина… Несъзнателната ми преориентацията към по-пикантни храни ме въвлече в този микс от аромати и възбуди любопитството ми.

Чудех се, по кое време на деня се яде чатни, в коя част на обяда или вечерята се сервира, с какво най-често се допълва. Преди да прочета по-подробно за чатни в Уикипедия, „Меню“ и други източници на информация, мога да заявя, че това чатни може да се яде по всяко времена деня. Най-добре с пресен хляб. Третирам го като по-пикантно и ароматно сладко. Химията тук прекрасно работи за мен, като обединява всички тези вкусове и мисля, че това няма да е последното ми приготвяне на чатни. Тази игра с вкусовете ми харесва.

Чатни от ябълки и домати

Рецептата е от книгата Fat-Free Vegetarian

Продукти:

• 350 гр. домати
• 350 гр. ябълки
• 1 глава стар лук
• 1 скилидка чесън
• 60 гр. обезкостени фурми
• 1 червена чушка
• 1 малка люта чушка
• 1/2 чаена лъжица червен пипер на зърна (може да се използва черен пипер, но предпочетох червен, заради по-мекият вкус)
• семенцата от 1-2 шушулки кардамом
• 1/2 чаена лъжица семена от кориандър
• 1/2 чаена лъжица семена кимион
• 1/2 чаена лъжица куркума
• 1/4 чаена лъжица сол
• 150 гр. захар
• 50 мл. оцет от шери
• 100 мл. вода

Доматите се срязват от едната страна на кръст с остър нож. Потапят се във вряща вода за 30 секунди. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода. Обелват се и се нарязват на дребни кубчета.

Ябълките се обелват, почистват се от семената и се нарязват на дребни кубчета.

Лукът, чесънът, фурмите, сладката и лютата чушка (без семената) се нарязват на ситно. Всички продукти без червената чушка се слагат в тенджера.

В дървено хаванче се смесват пиперът, семената кардамом, кориандърът и кимионът. Счукват се и се изсипват към продуктите в тенджерата. Добавят се куркумата, солта, оцета и водата. Тенджерата се слага на умерен огън. Чатнито се вари 30 минути като се разбърква периодично. Добавя се нарязаната червена чушка и варенето продължава още 30 минути докато се сгъсти. Внимава се да не загори и се разбърква често.

Съхранява се в добре затворен съд (буркан, пластмасова кутия) в хладилник.

За по-дълго съхранение, докато чатнито е топло се изсипва в стерилизиран, затоплен буркан. Затваря се плътно с капачка и се съхранява на хладно и сухо място.

Забележка: Не съм сигурна как е най-правилно да се произнесе думата chutney. Транскрипцията от английски ми казва, че е чатни. Но на български, от различни източници я срещам я и като чАтни, и като чЪтни. Някакви идеи?

Чатни от ябълки и домати е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

След като разбра прогнозата за времето, Вальо заяви: „Запасявайте се със суха храна и си стойте вкъщи!“. В тези мразовити дни, дори не ми се иска да си показвам носа от балкона. Но по-голямата част от седмицата е работа, а работата е извън къщи. Уви, ще трябва не само да си показвам носа на студа, но и да ходя срещу студеният вятър, който пронизва лицето ми до болка. В този момент не мисля за нищо друго, освен как по-бързо да се добера до топло местенце и да отпусна тялото си от сковалия навън студ.

А когато започна да усещам ръцете си, приготвям топъл и ароматен чай. Сетивата се събуждат, сякаш след кратка ледена епоха, поемам си дъх над билковата отвара и така, вече всичко е по-добре.

След работния ден, отново се боря с ледения вятър, а мисълта за топлина ме кара да ускорявам крачка все повече и повече. Точно преди измръзване, когато ръцете ми вече са сини и едва усещат допир, завъртам ключа и о, блажена топлина обгръща лицето ми. Още по-топла прегръдка от любимия и студът вече е далеч зад мен.

Но трябва да компенсирам изразходената енергия, която струва ми се така бързо се изпарява тези дни. Чаша чай с мед биха помогнали в случая, обаче в края на деня, не ми е достатъчно. Искам нещо, което да опари гърлото ми, да стопли цялото ми тяло и то за дълго. Супа. Топла и пикантна супа е решението. Вече разбирам, защо така неочаквано започнах да приготвям по-пикантна храна. Тя наистина стопля.

Отново се доверих на индийската кухня, която надявам се, не ти омръзна вече. Пикантността на най-често използваните подправки в нея все повече ми харесва. Харесва се и на Вальо, който одобри кърито с боб „Черно око“ и пицата с индийски подправки. Топло, още по-топло, направо горещо става моето меню тези дни. Така, че ще си позволя да поправя Вальо: Запасявайте се с червена леща и къри и си пригответе гореща супа вкъщи.

Къри супа с червена леща и картофи

Адаптирано от greenkitchenstories.com

Продукти:

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава стар лук
• 3 скилидки чесън
• 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
• 600 гр. картофи (3 големи)
• 100 гр. моркови (2 средно големи)
• 200 гр. червена леща
• 1 л. вода или зеленчуков бульон
• 200 гр. домати (2 малки)
• 1 супена лъжица къри
• 1/2 чаена лъжица чили
• сол на вкус
• запечено тиквено семе за поръсване

Лукът и чесънът се нарязват на ситно. Картофите, морковите и доматите се нарязват на кубчета.

В тенджера се загрява зехтина. Добавят се лукът, чесънът, джинджифилът и подправките. Сотират се 1 минути. Към тях се изсипват картофите, морковите и лещата. Разбъркват се 1 минута и се добавя водата или зеленчуковия бульон.

Супата се посолява и се вари около 30 минути, докато лещата и картофите уврат. Към края се добавят доматите и супата се вари още 5-10 минути.

Сервира се топла, поръсена със запечено тиквено семе.

Топло. Още по-топло. Горещо! е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

След толкова много подправки, които помирисах, в малкото магазинче не можах да издържа да не си приготвя нещо топло и пикантно. От известно време насам съм на тема индийска кухня. Пикантно и люто са вкусовете, които са обзели вниманието ми. Чак да не повярва човек, че мога да си сложа от турския лют пипер в супата или да добавя допълнително кайенски пипер в зеленчуците с кус кус.  Сигурно е временно и се дължи на студеното време. Или пък откривам един нов свят за вкусовите ми усещания, с който има голям потенциал да свикна.

И все пак, всичко трябва да е добре дозирано. Много лютата храна не е за мен. Не защото имам проблемен стомах или язва, а защото не усещам никакъв друг вкус, докато устата ми буквално гори. Но започвам да харесвам умерена доза пикантност в ястията. Ето за това съм на тема индийска кухня, която освен много люти кърита, изобилства и с ястия с поносимо пикантни подправки. А и вече не е проблем да си ги набавя цивилизовано. Вече знаеш откъде.

Дойде редът да задоволя любопитството си към боба „Черно око“, който се оказа с две лица. Въпреки външния вид, на вкус бобът наподобява леща. Приготвя се лесно, като е желателно да се накисне за няколко часа във вода преди да се свари.

И тъй като този боб произхожда от Индия, несъмнено най-често придружаващите го подправки са кимион, куркума, джинджифил, кориандър. Разбира се могат да се използват и други, според индивидуалния вкус, но като за първо ястие с него, избрах индийска рецепта. Топла и пикантна. Точно такава, каквато исках.

Къри с боб „Черно око“

Адаптирано от indianfoodforever.com

Продукти:

• 300 гр. боб „Черно око“
• 2 супени лъжици олио
• 1 глава лук
• 2 скилидки чесън
• 1 чаена лъжица смлян кориандър
• 1/2 чаена лъжица смлян кимион
• 1/2 чаена лъжица куркума
• 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
• 1/2 чаена лъжица цели семена кимион
• 1 средно голям домат
• сол на вкус
• пресен магданоз или кориандър

Бобът се накисва в студена вода за цяла нощ. Отцежда се. Слага се в тенджера и се залива с нова вода, около 2 см. над нивото на боба. Оставя се на умерен огън докато заври. Когато започне да ври се добавят смляния кориандър, смляния кимион, куркумата и сол на вкус. Вари се около 35-40 минути докато стане готов.

Лукът и чесънът се нарязват на ситно. Домата се нарязва на кубчета. В дълбок тиган или друга тенджера се загрява олиото. В него се сотират лукът, чесънът, джинджифилът и целите семена кимион за 10 минути. Разбъркват се често. Добавя се доматът и готвенето продължава още 5 минути. Накрая се изсипва бобът, заедно с цялата течност. Оставя се да заври отново и се маха от огъня.

Гарнира се с пресен магданоз или кориандър.

Къри с боб „Черно око“ е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Екскурзията в Истанбул ми донесе много нови вкусове, аромати и идеи за приготвяне на храна, особено след посещението на египетския пазар. Както вече споменах се върнах от там с няколко пликчета с индийски подправки и екзотични миксове за чай. Единият чай се нарича „любовен“, още не съм го пробвала, защото не знам какво ще ми стане. Но ако започна да раздавам целувки онлайн, да знаеш, че чаят е виновен.

Понеже предпочитам Средиземноморието и не съм много на „ти“ с източната култура и кухня, реших преди да започна експериментите с „новите“ подправки да приготвя няколко класически рецепти от индийската кухня. Първото нещо за което се сетих е да приготвя пиле с кокос.

Спрях се на рецепта за мариновани пилешки бутчета в кисело мляко и разбира се добре овкусени с кимион, гарам масала, турмерик и кориандър.

Кокосовото мляко омекотява острите вкусове и лютивината на кайенския пипер. Сервирах бутчетата с ориз басмати, но може да се поднесат и само с кокосовия сос.

Мариновани пилешки бутчета с кокосов сос

Адаптирано от lifesambrosia.com

Продукти:

• 160 гр. кисело мляко
• 1 супена лъжица зехтин
• 1 скилитка чесън
• 1/4 чаена лъжица турмерик
• 1/4 чаена лъжица кайенски пипер
• 1/4 чаена лъжица гарам масала
• 1/2 чаена лъжица кимион
• 1/2 чаена лъжица сол
• сокът и кората от 1 лимон
• 6  пилешки бутчета
• 1 глава стар лук
• 400 мл. кокосово мляко
• 1 супена лъжица пресен кориандър

В голяма купа се смесват киселото мляко, зехтина, накълцаният чесън, лимоновия сок и кора и всички подправки без кориандъра.

Пилешките бутчета се слагат в маринатата, купата се покрива добре с фолио и се оставя за една нощ в хладилника.

На следващия ден пилешките бутчета се изваждат от маринатата, като тя се запазва.

Дълбок тиган се нагрява и в него се запържват бутчетата от всички страни. Добавя се нарязаният на полумесеци лук и се сотира за 2-3 минути.

Изсипват се кокосовото мляко и маринатата. Сместа се оставя да заври и тогава температурата се намаля. Оставя се да къкри 30-35 минути докато пилето се сготви и сосът се сгъсти.

Преди да се сервира се поръсва с пресен кориандър.

Мариновани пилешки бутчета с кокосов сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана