Една от емблематичните храни, свързана не само с баварската кухня, а и с класическите бирени градини, това е салатата от сирена, наречена Obatzda. Самата думи ми звучи смешно и никога не бих я свързала с немски език. Всъщност има си причина за това и тя е, че думата е баварски диалект и произлиза от немското angebatzter, което трябва да рече намачкан. И да, баварската салата заслужено носи своето име.

В салатата, или може би по-точното определение на това предястиe би трябвало да е пастет, се съдържат два вида сирена, масло и подправки. След кратки проучвания, задължителното сирене се явява камемберът, а оригиналният romadur в класическата рецепта се заменя с крем сирене. Това казва и рецептата, която използвах от книгата за традиционна баварска кухня. Срам ме е да кажа, но това сирене го срещам за пръв път. Оказва се, че е белгийско и се комбинира добре с лук, кисели краставички и в пикантни салати. Подхождат му силна бира и плътни вина. Тук съм неподготвена, но за следващата ваканция в Мюнхен (може и Белгия ), ще знам какво да търся.

Обикновено салата се подправя богато, с пикантни подправки като най-често това са черен пипер, кимион, сладък или лют пипер, карамфил, чесън и лук. Задължително се добавят няколко лъжици бира, и за вкус и за по-мека текстура. Салатата винаги е съпроводена от едро нарязан червен лук.

И не на последно място, какво би била тази салата без традиционния бретцел и чаша бира? Аз обаче, изневерих на класиката и вместо да си отворя една студена бира си налях чаша охладено вино. И пак е добре, и пак е добре.

Баварска салата от сирена

Адаптирано от книгата Traditional Bavarian Cooking

Дозите са достатъчни за 2 порции.

Продукти:

• 125 гр. сирене камембер
• 125 гр. крем сирене
• 1 чаена лъжица меко масло
• 2 малки кисели краставички (или 3-4 бейби кисели краставички)
• щипка смлян кимион
• щипка лют червен пипер (или повече на вкус)
• 2-3 супени лъжици бира
• сол и черен пипер
• 1 глава червен лук, за сервиране
• 1 стрък пресен лук за декорация, само зелената част (може да се използва и див лук)

Камемеберът се настъргва на едро ренде. Смесва се с крем сиренето и маслото, като сместа се намачква с вилица. Към получилия се пастет се добавят нарязаните на ситно кисели краставички, подправките, сол и черен пипер на вкус. Обърква се добре и накрая се добавя бирата.

Салатата се охлажда. Преди да се сервира се поръсва с нарязан пресен лук. Сервира се с нарязан на полумесеци червен лук и бретцел.

Големи жеги! Ще ми се да не включвам фурната за известно време, но не мога. Такова любопитство ме е обзело, такава страст, че само чакам удобен момент за да забъркам нещо по баварски. Досега все на зеленчуци и хляб го карам. Никакво месо не ми се яде. Струва ми се, че ще изчакам да се захлади, да ми дойде апетита и чак тогава ще има свинско с кисело зеле и телешки гулаш с картофени кнедли. Вальо май няма търпение за тези неща, но ще почака, както и ти.

И разбира се (всъщност не знам от какво се разбира) първото нещо, което приготвих са бретцели. За разлика от тези, които опитах в Мюнхен, домашните бретцели са по-меки, но имат специфичния вкус и хрупкавата коричка. За да усетиш това най-добре, трябва да се ядат пресни, на същия ден на приготвянето.

Историята на хлебчето с интересната форма не е съвсем известна, но се предполага, че е измислено от монаси, които го приготвяли като подарък за децата научили молитвите. Бретцела и до днес се свързва с религиозни празници. Приготвя се с различна дебелина и степен на изпичане. Използват се различни сортове брашна и поръски. Обикновенно бретцела е солено хлебче, поръсено с едра сол или ким, но сладки варианти също могат да се срещнат. Дали е солено или сладъко, тестото винаги се връзва на характерния възел, който само като видиш и си казваш: Това е бретцел!

Хрупкавата коричка като на солета се постига с натриев хидроксид (сода каустик), а откритието, както може да предположим, е станало в следствие на инцидент. Разтвор с ниска концентрация на сода каустик се използва и днес. Много хора обаче смятат това за опасно и в домашни условия прилагат алтернативата от сода бикарбонат (сода за хляб).

И докато тук сме свикнали с бирата да замезваме предимно с картофи или ядки, в Бавария основният акомпанимент към вкусната бира е именно хлебчето (геврека) бретцел. Да, ама аз тук бира не пия! И какво от това? Не му мисля много, отварям новата кулинарна книга за традиционна баварска кухня, слагам си престилката и привиквам оператора.

Домашни бретцели

Адаптирано от книгата Traditional Bavarian Cooking

Продукти:

• 500 гр. бяло брашно + допълнително за омесване
• 1 чаена лъжица суха мая за хляб
• 250 мл. хладко прясно мляко
• 1 чаена лъжица захар
• 50 гр. меко масло
• 1/2 чаена лъжица сол
• 50 мл. прясно мляко за намазване на бретцелите
• 1 супена лъжица сода бикарбонат за намазаване на бретцелите
• сол за бретцели (или всяка една гранулирана морска или каменна сол)

Маята за хляб се разтваря в хладкото мляко. Оставя се за 10 минути докато шупне.

Брашното се пресява в купа. Смесва се със солта и захарта. В средата се прави кладенче, в което се изсипва мекото масло. По малко се добавя млякото с разтворената в него мая като се замесва меко тесто. Изважда се върху набрашнена повърхност и се меси няколко минути докато стане гладко и еластично.

Тестото се разделя на 8 равни парчета. Оформят се топчета. Подреждат се върху леко набрашнена повърхност и се покриват с кърпа. Оставят се да втасат за 20 минути.

Фурната се нагрява на 180°C. Тава се покрива с хартия за печене или се напръсква със спрей за печене.

Взима се една топка от тестото и се прави на фитил дълъг около 20 см, като краищата се правят по-тънки от средата. Двата края се преплитат два пъти, така че да се оформи геврече. След това стърчащите краища се залепват обратно към гевречето, така че да се получи специфината форма на бретцел. (За повече яснота, виж водеото.) Така се оформят всички топки от тестото.

Оформените бретцели се подреждат в тавата на разстояние един от друг. Покриват се с кърпа докато се приготви сместа за намазване.

Сместа за намазване се приготвя като 50 мл мляко се оставя да кипне. Добавя се содата, разбърква се и се маха от огъня. Сместа ще шупне. Трябва да се използва веднага!

Бретцелите се намазват с шупналата смес. Посипват се с едра сол. В най-дебелата им част се прави разрез с остър нож. Слагат да се пекат в предварително нагрятата фурна за 20 минути.

След като се изпекат се оставят да се охладят без да се покриват с кърпа.

Забележка: За поръска на бретцелите, солта може да се замени с маково семе, сусам или ким. Възможно е да се приготви и сладък вариант, като се поръсят със захар или след като се изпекат се залеят със захарна глазура или шоколад.

Ето, че настъпи ред и за не по-малко интересната част от Мюнхен – храната навън и като цяло – баварската кухня. Какво първо ти идва на ум, като чуеш баварска кухня? Вероятно бретцел, вурст, печено свинско и кисело зеле. Това обаче е много мъничка част, с която се асоциира кухнята на южна Германия. Така че, има за какво още да си говорим.

Баварците са запазили голяма част от традициите си и това включва и храната им. В менюто на всеки един ресторант основно присъствие заемат традиционните ястия и десерти.

Закуска и предястия

Предястията и салатите включват основно кореноплодни зеленчуци, картофи, сирена и различни видове вурстове (наденички). Обикновено за предястие или закуска се сервира плато, поднесено в тиган, което съдържа картофена салата, запечени вурстове, кисело зеле и горчица. Често допълнени от сланина и бретцели.

Традиционната закуска или предиобеден снак се състои от Weißwurst (вайсвурст -бяла наденица с подправки, приготвена с минимум 51% съдържание на телешко месо,) сладка горчица и бретцел.

Всеки месар произвежда своят автентичен вайсвурст, като добавя различни подправки за вкус. Ако попиташ пет бавареца как се яде вайсвурст, ще получиш шест различни отговора. Но традиционно, наденицата се сварява във вода или бульон и се сервира топла в течността, в която е вряла. Преди да се изяде месото на наденицата се отстранява от обвивката (животинско черво) по всевъзможни начини. От добре приетите обноски при хранене – с нож и вилица, до изстискване на съдържанието директно в устата.

Тъй като в онова време съхранението на месо било трудно, вайсвурста трябвало да се яде веднага след приготвянето му. Месните казват, че вайсвурста не трябва да чуе обедния камбанен звън от кулата на църквата. Затова и до днес, бялата наденица се сервира преди обед.

Супи

Супите са основно застъпени в баварската кухня, като най-често се приготвят от бистър телешки бульон с добавка на тестени или месни нудли. Една от най-известните супи е Leberködelsuppe - бистър телешки бульон с нудли от телешки дроб.

Основни ястия

Една от кулинарните ми книги, разказва, че в миналото месото е било сервирано само за празници. Днес по-голямата част от баварската кухня включва месо. Предимно свинско и телешко, като птиците също не са пренебрегнати. От тях се залага повече на патици, гъски и пуйки, въпреки, че на ежегодния Oktoberfest, заедно с наденичките се сервират и пилета на грил.

Дълго време, рибата се смятала за постна храна, но днес тя също намира своето място на баварската трапеза.

Гарнитури

Гарнитурата към основното ястие е съставена от кореноплоди и/или тестени произведения. Кисело или задушено зеле, картофи във всякакви интерпретации, различни видове ряпа, тестени и картофени нудли. Прясната салата не е присъща за традиционната кухня. Това продължава и до днес, въпреки че на пазара видях огромно разнообразие от зеленчуци, във всякакви цветове и форми.

Възможно е на някои места да ти сервират гарнитура от зелена салата със зеленчуци или в менюто да има раздел със свежи салати, но в никакъв случай това не е силната част на германците.

Хляб и тестени

Зърнените култури са една от основните храни, заедно с месото. Приготвят се различни видове хляб, като голямо присъствие заемат пълнозърнестите хлябове с квас, всеизвестния бретцел, нудли и дребна паста, наречена Spätzle. Шпецле се приготвя на принципа на прясната паста, като тестото се настъргва на едро ренде директно във вряща вода. Най-често се овкусява със сирена, но може да се приготви и на супа.

Голямо впечатление ми направи една от пекарните, в която има огромно табло, на което е написана думата хляб на различни езици. Има я и на български език – най-отгоре в ляво на снимката.

В пекарната се приготвя хляб с квас на пити тежащи около 3 кг. От там си купих и дървеното панерче за втасване на хляб.

Десерти

Въпреки големите количества месо, които се консумират, баварците имат нюх към десертите. Най-известните от тях са ябълков щрудел, баварски крем, панирани ябълкови кръгчета, различни кейкове с мая, ошави и пресни компоти със сезонни плодове – най-често от ябълки, круши и сливи. Коледните сладкиши включват небезизвестния Щолен, дребни сладки и курабийки.

Бира

Бирата е навсякъде и по много. Аз не консумирам често тази напитка, наблягам повече на вината, но тук в столицата на Бавария и града на Oktoberfest, няма начин да не опитам местната бира. И бях истински впечатлена! Любимата ми бира вече е Weißbier. Харесва ми, защото не е горчива, не е прекалено газирана и за мое голямо учудване – вкусна е. Пих до насита и пак не се наситих. Основния акомпанимент към нея е бретцел.

Mezzo Mix

Единствената по рода си напитка, която само германците и Вальо пият. Представлява миксирана кока кола с портокалов сок. Може да се приготви и от кока кола с фанта портокал, тогава напитката се казва шпеци.

Всъщност в Германия обичат да смесват всякакви напитки, като често може да се срещнат хора, които добавят в бирата си сода или друга газирана напитка. Аз на това му казвам бльоч, също като на разредено червено вино с жълта лимонада.

Ето какво опитахме с Вальо в някои от бирариите в града:

Marktwirt

Бирарията се намира в центъра на града до Viktualienmarkt – най-старият пазар в Мюнхен. Приятно място, има маси пред входа на бирарията, подредени на малката уличка и романтична градина (според табелата, която бяха сложили).

Тук беше първия ми сблъсък с баварската кухня. Избрах свинско месо в сос от тъмна бира с картофен нудел. Сервираха ми ги със салата от бяла ряпа и репички.

Вальо заложи на баварската закуска от вурстове, кисело зеле и картофена салата, сервирани в тиган, в допълнение от горчица с хрян и сос от тъмна бира.

Поделихме си и традиционната салата от вурстове с горчичен сос, лук, кисели краставички и ементал. Порциите са големи и естествено не можахме да изядем всичко. За десерт не остана място!

Hofbraühaus

Най-известната бирария в света, чиято сграда е била пивоварна.

Има отделен кът със сейфове, където се заключват халбите на редовните посетители. Самите те имат график за посещения на бирарията (например: всеки вторник и петък), като за целта обличат традиционни баварски дрехи, слагат си тиролска шапка с перо и им сервират бира в личните халби.

Тази практика не е само в тази бирария. Може да се срещнат такива редовни клиенти в повечето известни пъбове в Мюнхен.

Тук опитах вайсвурст, сервиран със задължителните към него сладка горчица и бретцел.

Любопитството ми към пастата Spätzle надделя. Не можех повече да гадая за вкуса, затова опитах Käsespätzle – шпетцле със сирена.

Вальо отново си избра вурстове, но този път традиционното за бирарията плато от три вида вурстове с кисело зеле и два вида горчица – люта и сладка.

Пак няма място за десерт!

Augustiner am Dom

Бирата е прекрасна, а пък аз все още се чудех на тези нудли от черен дроб и ето че тук ги опитах.

Супа от телешки бульон с нудел от телешки черен дроб.

По-късно последва телешки гулаш с бира – специалитета на бирарията. Сервиран с нудел от хляб.

Вальо както обикновено заложи на изпробваното – плато вурстове с кисело зеле, картофена салата и горчица с хрян. Отново няма място в стомасите ни за десерт.

Бирената градина до Китайската кула

Няма начин да не намериш това място. Винаги е пълно с хора, с бира и храна в изобилие. Едно от местата, което задължително трябва да се посети, за да се влееш в баварските традиции и бит.

Тук всичко е на самообслужване, като първо минаваш да си избереш месo и гарнитурa, после салати и бретцели, а накрая си взимаш един mass (1 литър) бира. Сядаш на дървената пейка с дървена маса и започваш да се забавляваш – всячески.

С Вальо опитахме леберкез (Leberkäse) с печени картофи.

Oтново вурстове със селски картофи и кисело зеле (полага ти се, без да го поръчваш).

И салата от сирена, наречена Obatzda (ха, дума без буква с две точки ), традиционно сервирана с много лук. Десерт – няма.

В заключение ще кажа, че за тези 4 вечери изядох полагащото ми се месо за 4 години напред. Наистина много месо попадна в моя стомах тези дни, но за това пък всичко беше много вкусно. Вальо беше учуден от моята възхвала към баварската кухня. Така е то, трябва да опиташ за да разбереш!

Както забеляза за десерт никога не стигаше място. Но аз съм подготвена и за това - ще изчакам есенния сезон, за да ти представя в рецепти някои от най-известните десерти на Бавария.

Храната в ресторантите ни излизаше между 35 и 45 евро, в зависимост колко бири сме изпили. Ако сравня цените с ваканцията в Рим, там вечерята излизаше по-скъпо, заради бутилката вино, която задължително поръчвахме.

Следващите няколко поста ще посветя на баварската кухня в рецепти, изпълнени вкъщи. Може би пак ще има видео рецепта…

П.П. Обещавам по-кратки постове.

Някои неща в живота си остават все същите, други се променят. Същото е и с рецептите. Някои от незапомнени времена си остават с все същото име и съставки, други еволюират и дори да запазят името си, съставките до толкова могат да се променят, че да нямат почти нищо сходно с първоначалния замисъл. Първото нещо, което ми хрумва в момента е салата Цезар - едно име, а толкова много варианти. Почти същото се случва и с Тирамису, пица Маргарита, Милфьой… Но какво мога да кажа за баварския крем? Мисля си, че той си е все същия – ефирен сметанов вкус, допълнен най-често с плодове.

И тук ми се иска да споделя моето негативно мнение към всички готови продукти (няма да споменавам марки, но те са всеобщо известни), които се предлагат на пазара. То не бе пудинг, баварски крем, палачинки, кекс… Мисля, че чашата преля, когато видях лъскава опаковка на рафта в магазина, на която пише: „Готова смес за мекици“!? В този ред на мисли, мислех да засегна и една актуална тема в момента - за генно модифицираните храни. Но ще се спра дотук, защото ако продължа, мога да осъмна. Това, което искам да вдъхна във всяка една кухня е живинка – от току-що счупеното яйце, каймака на загряващото се мляко, миризмата на прясна ванилова шушулка…

И това е моят избор – сама да приготвям храната си. Като смеся няколко продукта, добавя малко подправки, а накрая щипка от тайната съставка. Суетня ли? Задължение ли? Няма такива неща. Всичко правя с удоволствие. Дори след камарата мръсни съдове в мивката, готовия продукт се консумира с още по-голямо удоволствие.

Както обикновено, обичам да се отклонявам от основната тема, за да задълбая в друга. Нещо такова се получава и с импровизациите в кухнята. Започвам с една идея, включва се друга, а накрая.. та-дааа! – баварски крем с мандариново желе. „Защо отново баварски крем?“ – навярно ще си зададеш този въпрос. Защото “Колкото повече, толкова повече“ – ще отговоря семпло с известната фраза.

Ванилов баварски крем с мандариново желе

За разлика от рецептата Баварски крем с малини, в тази не използвам белтъците от яйцата. Вместо синтетична ванилия на прах, предпочетох да добавя семенца от Bourbun Vanilla, чиито аромат е дискретен, но и вълнуващ.

Разбира се, най-доброто допълнение към баварския крем са пресните летни плодове. Но в сезона на цитрусите се възползвах от сладките мандарини и допълних крема с мандариново желе.

Рецептата е специално изготвена за моята читателка Мира.

Продукти:

• 7 гр. желатин (1 равна супена лъжица)
• 3 супени лъжици студена вода
• 4 жълтъка
• 50 гр. захар
• 250 мл. прясно мляко
• 250 мл. сладкарска сметана
• 1 шушулка ванилия

Желатинът се накисва във водата.

Шушулката ванилия се разполовява с остър нож. Семенцата се остъргват от шушулката и се добавят към прясното мляко. Млякото се загрява на среден огън, докато заври. Прецежда се.

Жълтъците се разбиват със захарта, докато побелят и се сгъстят. Към тях, на тънка струйка, се добавя врялото мляко с непрекъснато разбъркване. Сместа се връща на котлона и се разбърква, докато се сгъсти. Когато кремът започне да се отделя от стените на съда, се маха от огъня и към него се добавя желатина. Разбърква се, докато се разтвори и кремът се охлади леко.

Сметаната се разбива на пухкав крем. Добавя се към желатиновата смес и се обърква добре.

Кремът се разпределя в купички или чашки. Оставят се в хладилник за няколко часа или докато кремът стегне.

За мандариновото желе:

• 200 мл. пресен сок от мандарини (от около 500 гр. мандарини)
• 20 гр. захар (1 супена лъжица)
• 3 гр. желатин (1 равна чаена лъжица)
• 2 супени лъжици студена вода

Желатинът се накисва във водата.

Сокът и захарта се смесват и се загряват на умерен огън, докато захарта се разтопи. Сместа не трябва да завира. Към нея се добавя желатинът и се разбърква, докато се разтвори. Маха се от огъня и се оставя да се охлади до стайна температура.

Желатиновата смес се разпределя върху охладения крем. Оставя се в хладилник докато стегне.

На всички празници, в различните краища по света се спазват традиции. Хората са приели тези ритуали и ги следват неотлъчно всяка година по едно и също време. Коледа се празнува от всички християни и католици в един и същи ден и като на голям празник несъмнено трапезата се отрупва с уханни ястия, сладкиши и обредни хлябове.

Традиционно в Италия се приготвя Панетоне, в Гърция – Христопшоми, във Франция – Bûche de Noël (както и да се произнася това), в Германия – Христщолен, в САЩ и Канада – Коледен пудинг и Фруктов кейк. В много страни Павлова също е традиционен коледен десерт. Да не пропусна и джинджифиловите бисквити, които обикновено са във форма на човече или цели къщички. Всеки един от тези десерти има история. Интересно е да се проследи от къде започват традициите.

Замислих се какви тестени печива традиционо се приготвят и у нас, в България. Освен баница, коледни краваи и меденки, не се сетих за друго. Дали все още се приготвят? Или затрупаните щандове с красиво опаковани коледни сладкиши ни карат по-скоро да посегнем към тях макар да са традиционни за други страни. Щом е така, защо да не си ги приготвим сами?     

Три седмици преди Коледа, по желание на моите читатели приготвих щолен. Дали ще издържи до празника, мога само да гадая. Щолена в неговия първообраз е бил постен хляб приготвен от брашно, мая, олио и вода. С времето, последвала преработка на хляба до начина на приготвяне, какъвто е сега. Повече за историята на щолена може да прочетеш в Укипедия.

Тестото за щолен сега е обогатено с яйца, прясно мляко и масло. Захарта не е много, но пък се добавят различни сушени и захаросани плодове. Обилното поръсване с пудра захар би трябвало да запази хлябът чак до Коледа. Добавка на бадеми, марципан и различни подправки допринася за по-богат вкус.

И тук трябва да се досетиш, че рецептите за щолен са безброй. Нямах никакво намерение да търся автентична и/или оригинална рецепта. Стигат ми основните съставки и подправки по мой избор за да приготвя моят голям щолен. Докарах го и на форма и на килограми. На вкус, все още не знам. Ще го опитам на Коледа. Но съдейки по реакцията на Вальо, който пет пъти един след друг (с пълна уста) каза: „Много е хубав!“, последвано от негово м-м-м, то значи е много хубав.

Щолен    

Продукти:

• 500 гр. брашно + допълнително за омесване
• 100 гр. захар
• 7 гр. суха мая за хляб (1 пакетче)
• 250 мл. прясно мляко
• 2 пакетчета суха ванилия (или 1 чаена лъжица есенция)
• щипка прясно настъргано индийско орехче
• щипка смлян карамфил
• 1/4 чаена лъжица счукани зърна кардамом
• щипка сол
• 200 гр. краве масло, разтопено и охладено
• 60 гр. счукани бадеми
• 200 гр. стафиди, накиснати в ром, бренди или коняк
• 100 гр. захаросани червени череши
• 60 гр. захаросани портокалови кори (виж в забележка 1, по-долу)
• 60 гр. захаросани лимонови кори (виж в забележка 1, по-долу)
• 120 гр. марципан (виж в забележка 2, по-долу)
• допълнително разтопено масло и пудра захар за поръсване

Млякото се затопля. В купа се слагат маята и 1 чаена лъжица захар. Излива се прясното мляко (да не е вряло), разбърква се и се оставя за няколко минути докато шупне.

В голяма купа се пресява брашното със солта. Добавят се захарта, подправките и ванилията. Разбъркват се добре. В средата се прави кладенче и се изсипват охладеното масло и млякото с маята. Замесва се тесто. Пренася се върху набрашнена повърхност и се разстила с длани. В тестото се добавят отцедените стафиди, нарязаните на ситно захаросани череши, портокаловите и лимоновите кори и бадемите.

Замесва се отново, докато всички съставки се разпределят равномерно. Тестото се слага в голяма купа намазана с олио, покрива се с фолио и се оставя да втаса за 2 часа или повече.

След като тестото удвои обема си, изважда се от купата и отново се премесва. Разстила се върху леко набрашнена повърхност в овална форма. В средата се слагат парченца марципан.

Взима се единият край на тестото и се загъва към срещуположния, така че да покрие марципана. Двата събрали се края се слепват. Оформения щолен се пренася в намазана с мазнина тава. Покрива се с кърпа и се оставя за повторно втасване за около 1 час.

Фурната се нагрява на 180°C. Щолена се покрива (не плътно) с алуминиево фолио, за да се предотврати изгаряне. Пече се около 1 час.

След като се извади от фурната, още докато е топъл се намазва с разтопено масло. Поръсва се обилно с пудра захар и се оставя да изстине.

Когато е изстинал напълно се увива добре във фолио, слага се в плик или кутия и се съхранява на хладно място.

Преди да се поднесе отново се поръсва с пудра захар.

Забележки: 

1. Търсенето на готови захаросани портокалови и лимонови кори претърпя провал. Всъщност, намерих на едно място само портокалови кори, но изглеждаха толкова „изморени“, че се отказах от тях. Какво остава?

Приготвих ги сама по рецептата на Нож и виличка, като за щолена използвах кори от два портокала и два лимона. Останалите съотношения на вода и захар са същите. Захаросах корите от предния ден, като ги оставих да съхнат за цяла нощ. След това ги нарязах на дребни парчета.

2. Готов марципан се продава в Метро в разфасовка от 200 грама. Но не е трудно да си приготвиш в къщи. По принцип се смесват смлени бадеми с пудра захар и яйчни белтъци. Попаднах на една малко по-различна рецепта за марципан от Good Food и реших да я опитам. От вложените количества продукти се получава 650 грама, от които за щолена трябват само 120 грама. В рецептата се добавят настъргана кора и сок от един портокал, които аз умишлено не сложих, за да мога да използвам останалото количество марципан в други рецепти.

Марципан

Продукти:

• 180 гр. пудра захар
• 180 гр. кристална захар
• 250 гр. бланширани бадеми
• 1 яйце
• 1 жълтък
• настъргана кора и сок от 1 портокал (не използвах)

Бадемите се смилат ситно в кухненски робот. Към тях се добавят двата вида захар и портокаловата кора (ако се използва). Отделно се разбиват яйцето и жълтъка. Добавят се към бадемите и захарта и се смилат с робота докато се образува меко тесто. Ако сместа е суха се добавя портокалов сок (не ми се наложи).

3. Рецептата търпи промени и е възможно някои продукти да се заменят с други. Например: стафидите и захаросаните череши може да се заменят с други сушени плодове по избор (кайсии, боровинки). Захаросаните портокалови и лимонови кори може да се заменят с прясно настъргани такива. Подправките също може да се съобразят според индивидуалния вкус. Може да се добави бадемова есенция или канела. Марципана може да се пропусне.

В тази рецепта няма яйца, но е възможно да се добавят 1-2 и съответно да се увеличи количеството на брашното до образуване на гладко и стегнато тесто. Ако се използват яйца, те се разбиват предварително (с телена бъркалка или вилица) и се добавят към брашното, заедно с охладеното масло и млякото с маята.

Рецептата за Баварски крем, обикновено се свързва с изискана кухня. Според французите, кремът бил създаден в Швейцария или Германия, като е пренесен от френските готвачи  служили в Баварското кралство. Друга версия свързва създаването на крема с Marie Antoine Careme, който бил френски шеф-готвач в края на 18-ти век и началото на 19-ти век.

В немската уикипедия пише, че историята на крема може да се проследи до 1385 година в двора на Stephans III, херцог на Бавария. Неговата дъщеря Isabeau, по-късно кралица на Франция, пренася десерта във френската кухня.

Рецептата е основа за много сладкарски кремове. Присъства в пълнежа на американските понички, както и за приготвяне на Шарлота, но може да се сервира и като самостоятелен десерт гарниран със разбита сметана, пресни плодове и плодови пюрета.

Използвах този крем за направата на мини торта, която беше подарък за рожден ден. Тъй като рецептата, която използвах е за около 10 порции, а тортичката е наистина мини, остана неизползван половината крем. Разсипах го в купички и гарнирах с напоени в ликьор малини и листенце прясна мента от моята градинка.

Продукти: 

• 4 яйца, разделени жълтиците от белтъците
• 100 гр. захар + 4 суп. лъж. за белтъците
• 500 мл. прясно мляко
• 10 гр. желатин
• 4-5 супени лъжици студена вода
• 250 мл. сладка сметана
• 400 гр. пресни малини
• 50 мл. малинов ликьор

Малините се смесват с ликьора и се оставят настрана да поемат аромата.

В купа се разбиват жълтъците със 100 грама захар докато побелеят.

Прясното мляко се загрява на умерен огън и на тънка струйка се добавя към жълтъците. Сместа се прехвърля в тенджера и се слага на умерен огън. Бърка се непрекъснато около 15 минути, докато кремът започне да се сгъстява и да остава по стените на съда. Отстранява се от огъня преди да е заврял.

Желатина се разтваря във водата за 5 минути. Прибавя се към топлия крем и се разбърква докато се разтопи.

Разбиват се по отделно сметаната и белтъците с 4 лъжици захар. Към охладения крем се добавя сметаната. Постепенно се изсипват и разбитите белтъци, разбърква се добре. 

Малините се отцеждат от ликьора и част от тях се разпределят в купички. Отгоре се сипва половината от крема, останалата част от малините и накрая втората половина от крема. Оставят се в хладилника за няколко часа.

Гарнирах с разбита сметана, малини и прясна мента.