Отдавна бях замислила да поканя Ирина Купенска на гости в моята кухня. Но нали знаеш, че понякога желанията са силни, а времето и организиранията недостигат. В крайна сметка желанието се оказа по-силно и въвлече след себе си един прекрасен неделен обед в компанията на Ирина.

Самата тя е много любознателен човек, интересува се от всичко свързано със сладкарството и това е една от причините тя да бъде мой гост. Ако някой още не знае, Ирина е първата (ако греша, поправи ме), от българските кулинарни блогъри, която публикува рецепта с подробни описания за приготвянето на прочутите френски макарони. Самата тя разказва, че при нея са се получили от първия път. А да направиш идеални френски макарони си е доста трудна задача. Ако решиш да ги приготвиш, то моля, прочети нейните инструкции.

Бях решила да приготвим заедно тези макарони, като исках те да бъдат със зелен чай матча. А решението за пълнежа от сладка паста от червен боб дойде спонтанно след като видях тази рецепта. Може да се каже, че приготвихме френски десерт в източен стил. Получи се интересна комбинация.

Дребния червен боб азуки често присъства в десерти от японската кухня, като се сварява със захар и се приготвя на паста.

Предварително бях приготвила сладката паста от червен боб за пълнежа на макароните, а самия процес на приготвяне на макароните оставих на Ирина. През това време наблюдавах какво прави и разбира се, както винаги, стриктно записвах грамажите на всеки един продукт.

Междувременно пиехме кафе с Бомбардино и си клюкарихме разни неща. В паузата, когато вече приготвените черупки за макароните трябва да поседят 30-40 минути преди печенето, отскочихме до Инке Тинке, където Ирина можеше да си купи червен боб азуки и разни други хубави неща.

Вальо в по-голямата част от времето ни правеше снимки и се чудеше защо не съм извадила машинката за паста след като ще правим макарони.

Мисля, че времето изкарано с Ирина беше много малко, затова ми се ще да продължим да се срещаме и то не само в кухнята.

Френски макарони с матча и паста от червен боб

За пастата от червен боб:

От посочените количества се получава 500 гр. паста. За макароните е необходимо половината количество.

• 200 гр. червен боб азуки
• 300 гр. захар
• 1 чаена лъжица оризово брашно
• щипка сол

Бобът се накисва във вода за 8-10 часа. Отцежда се и се залива с 1,200л. студена вода. Слага се на умерен огън и се оставя да заври. Когато заври, температурата се намаля и бобът се оставя да къкри 40 минути. След това време трябва да се е сварил много добре, като ще има останала вода. Бобът се прецежда, а водата се запазва. Претрива се през цедка като се добавя по малко от течността, за да се пюрира по-лесно. Така в един съд ще има от пюрето заедно с малко течност, а в цедката ще останат люспите на боба, които се изхвърлят.

Пюрето с течността се изсипва в тензух и се прецежда възможно най-много от водата. Пастата останала в тензуха трябва да изглежда суха и ронлива като много ситен пясък. Тази паста се слага в тенджерка и към нея се добавя захарта. Разбърква се на умерен огън докато се получи гладка консистенция, захарта се разтопи и пюрето се загрее добре. Добавя се солта и оризовото брашно. Сместа се разбърква още малко на котлона докато се сгъсти и започне да образува отчетливи ивици по дъното на съда, когато се разбърка. Маха се от огъня и се оставя да изстине.

За макароните с матча:

От посочените количества се получават 30 черупки или 15 макарона.

• 100 гр. белтъци (от 3 яйца от свободно отглеждани кокошки), отделени от жълтъците и престояли в хладилник 3 дни
• щипка сол
• 40 гр. кристална захар
• 130 гр. пресято бадемово брашно от бланширани бадеми
• 200 гр. пудра захар
• 2 чаени лъжици зелен чай матча

Бадемовото брашно, пудрата захар и зеления чай матча се слагат в кухненски робот. Пулсират се няколко пъти докато се смесят добре.

Белтъците и солта се разбиват с миксер на средна скорост докато станат на пяна. По малко се добавя от кристалната захар и разбиването продължава докато се сгъстят и образуват мек връх. В никакъв случай не трябва да се разбиват прекалено дълго!

По малко към разбитите белтъци се добавя бадемовата смес, като разбъркването става със силиконова шпатула. С  шпатулата се загребва от сместа следвайки стените на купата и след това се предвижва към центъра. Така се процедира докато се добави цялото количество от бадемовата смес. Полученото тесто трябва да бъде с консистенция на малко по-гъсто тесто за кейк.

Тестото се изсипва в сладкарски пош с широк накрайник. Шприцоват се малки кръгове в тава върху хартия за печене на разстояние един от друг. От тази смес се получават 30 кръга (черупки за макарони). След като кръговете са оформени, тавата се потупва отдолу няколко пъти за да излезе въздуха от черупките и да се разлеят образувалите се връхчета. Оставят се да престоят на стайна температура 30-40 минути. През това време фурната се нагрява на 150°C.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 14-15 минути. След като се извадят се оставят да се охладят за 5-6 минути и внимателно се отлепват от хартията за печене. Ако се отлепят трудно, долната страна на хартията се напръсква с малко вода, оставят се 1-2 минути и се отлепят. Изпечените черупки се оставят да се охладят напълно.

Сглобяване на макароните:

Пастата от червен боб се изсипва в сладкарски пош с широк накрайник. Взима се една черупка и върху нея се шприцова малко топче от пастата. Втора черупка се слага върху пастата и много леко се притиска. Така се приготвят и останалите черупки.

Накрая – та-даа! Матча макарони с паста от червен боб азуки.

Отново бях на гости на баба, но този път извън града. Там където може да се насладиш на природата, да полегнеш на тревата и да вдишаш дълбоко ароматът на земя и зелена трева. Пред очите ми зеленеят още насаждения от лук, домати, подправки, билки и картофи. От двора се обаждат кокошки, щъкащи свободно и ровейки се къде ли не. Отивам на онова място, където, от когато се помня има градина с ягоди. А, няма ги ягодите!

На тяхно място са провиснали все още зелени гроздове на френско грозде, а много близо до тях бодливи малини. Оглеждам се наоколо, за да открия малки червени петна, показващи се изпод зелени листа. А, ето ги ягодите!

Хубавото на ягодите в градината е, че всеки ден може да береш узрели плодове. Днес виждаш зелени плодове, а утре вече са обагрени в червено под слънцето. И са сочни, и са ароматни. Нямам търпение да вкуся от тези ягоди, откъсвам една, отхапвам от нея, затварям очи и точно като по филмите една лента бързо се превъртя назад и стопира на кадър от детството.

Преобличам се набързо със стара дочена престилка, хващам първият съд изпречил се пред очите ми и хуквам при ягодите.

Когато се убедих, че съм обрала всички червени плодове се пренасям на черешовото дърво в близост до ягодовата градина. Ах, черешки. В този момент си мисля, че мога да остана на дървото толкова дълго, колкото побере стомахът ми.

Имах ароматни и вкусни ягоди и череши от градината и пресни яйчица от кокошките на баба. Чудесни за един лек, плодов и кремообразен десерт като клафути.

Йогурт клафути с ягоди и череши

По идея от souvlakiforthesoul.com

Предишният мой вариант на този френски десерт включва кайсии и разбира се череши. Този път рецептата е малко по-различна, но оставам вярна на правилото да се възползвам от сезонните плодове. Освен това, вместо със сметана, която се използва в традиционното клафути, тази рецепта е с йогурт.

За по удобно сервиране, изпекох индивидуални клафути в огнеупорни купички. За това изпълнение ти трябват 10 купички с вместимост 80-100 мл. Клафути може да се изпече и в тава с диаметър 28 см.

Продукти:

• 3 големи яйца от свободно отглеждани кокошки
• 250 мл. прясно мляко
• 120 гр. йогурт или цедено кисело мляко
• 80 гр. светла кафява захар
• 100 гр. брашно
• 1/4 чаена лъжица сол
• настъргана кора от 1 портокал
• 100 гр. ягоди
• 100 гр. череши
• 50 гр. разтопено и охладено масло
• пудра захар за поръсване

Яйцата и захарта се разбиват с телена бъркалка. Към тях се добавя йогуртът и се разбива добре. Като се редуват се добавят прясното мляко и брашното смесено със солта. Накрая в сместа се изсипват портокаловата кора и разтопеното и охладено масло. Сместа трябва да бъде гъста, колкото тесто за палачинки. Покрива се с кърпа и се оставя за 30 минути на стайна температура.

Фурната се загрява на 180°C. Десет огнеупорни купички с вместимост 80-100 мл. се напръскват със спрей за печене или се намазват с разтопено масло.

Ягодите и черешите се измиват и се почистват от дръжките. Черешите се обезкостяват, а ягодите се срязват на две.

Когато сместа е престояла половин час отново се разбърква и се разпределя в купичките, като се запълва 2/3 от обема им. Плодовете се разпределят върху сместа.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 30-35 минути. Докато се пече сместа бухва. След като купичките се извадят от фурната, сместа постепенно ще спадне. Оставят се да се охладят за 10-15 минути и се поръсват с пудра захар. Сервират се топли или със стайна температура.

При такива неустоими десерти има голяма опасност за един кулинарен блогър като мен, обожаващ сладкото и плодовете, да не стигне до снимки на вече готовия десерт. Да, опасността е голяма. Затова е по-добре да се наслади за кратко на изкушението, а сетне със заредени сили и хубаво настроение да продължи.

По едно време имах идея да включа рубрика с класически десерти. После се отказах, защото не мога да бъда сигурна в първообраза и достоверността на една рецепта, зародила се преди 100 или повече години. А и всичко се променя, от продуктите до използваните уреди.

И все пак, в кулинарията, всички използваме някаква основа за рецепта, създадена по невнимание и разсеяност или по-някаква случайност довела до успеха и популярността и. Оттук насетне може да импровизираме и да променяме съставките според нашите предпочитания. Ето ти нова рецепта. И така, до безкрай.

Но има някои неща, които си остават непроменени във времето. Ако сме достатъчно наивни да вярваме в оригиналността на една рецепта, то тази за прочутият още през 1898 година, тарт Татен е именно такава. Рецептата, създадена от едната от двете сестри Татен, които поддържали от наследство едноименния хотел Татен във Франция, е резултат от невнимание. Както и много други такива рецепти останали не само в историята, а практикуващи се и до днес, тази е класика от френската кухня и обикаля по-целия свят. Рецептата е лесна и изпълнима без специални съставки или прибори.

Бих определила този десерт като последствие, зародило се от основната рецепта за ябълков пай, но приготвен по семпъл начин и изглеждащ напълно провинциално или както е модерно да се казва днес – рустик.

Забележителна е тази тенденция на стил рустик (не само в кулинарията), която ни показва много от основните методи с малко съставки, които да се комбинират по невероятен начин и да създават усещане за домашно приготвена храна. Тук няма натруфен и пищен сладкиш, радващ единствено окото. Тук има вкус. Вкус, във всяко едно отношение.

Тарт Татен е десерт, който всеки може да си позволи и да приготви вкъщи. Историята от преди 112 години ни казва, че десертът трябва да се сервира топъл, прясно изваден от фурната. Това е възможно единствено в домашни условия, където ти ще бъдеш сигурен за това.

На твоето внимание и по молба на мой читател представям рецепта за класически тарт Татен. Приготвен с карамелизирани ябълки и маслено ронливо тесто. Десерта може да срещнеш с различни видове плодове и приготвен с бутер тесто, но понякога се случва, толкова много да ценя класиката, че напълно да и се отдам. За това предпочетох да изпълня именно тази рецепта.

Тарт Татен 

Адаптирано от joyofdesserts.blogspot.com

Тарт Татен е класически френски десерт, подобен на пай с ябълки, но приготвен с тесто само от едната страна, което вече може да се нарече тарт. Технологията на приготвяне е от типа обърнат сладкиш. В тиган се карамелизират ябълки, а върху тях се слага разточено маслено ронливо тесто, което заедно с ябълките се запича във фурната. Накрая десерта се обръща, като тестото остава за основа, а най-отгоре са подредени карамелизираните плодове.

За целта ти трябва тиган с метална дръжка или друг подходящ съд, с който може да се готви и на котлон и във фурна.

За тестото:

• 220 гр. брашно
• 1/4 чаена лъжица сол
• 120 гр. студено краве масло, нарязано на кубчета
• 3-4 супени лъжици ледена вода

Брашното и солта се пресяват в купа. Добавя се маслото и се разрохква с вилица или с бързи движения с пръстите докато сместа стане на трохи. По малко се добавя водата и отново с бързи движения сместа се оформя на топка. Тестото се увива във фолио за свежо съхранение и се охлажда за 30 минути в хладилник.

За тарта:

• 1,700 кг. ябълки
• 120 гр. краве масло
• 150 гр. светла кафява захар
• цялата доза от тестото (горната рецепта)

Ябълките се почистват и обелват. Нарязват се на четвъртини.

Дълбок тиган с диаметър 26 см. се намазва обилно с цялото количество масло. Поръсва се захарта, така че да се разпредели навсякъде. Отгоре се подреждат четвъртинките ябълки.

Тиганът се слага на умерен огън. Маслото и захарта започват да се разтопяват. Оставят да се да заврат и се варят 15-20 минути докато се получи карамел с кехлибарен цвят.

През това време фурната се нагрява на 190°C.

Тестото се изважда от хладилника, отстранява се фолиото. Разточва се върху леко набрашнена повърхност на кръг с диаметър малко по-голям от този на тигана, който се използва. Дебелината на разточеното тесто, трябва да бъде около 1 см.

Когато карамеления сос с ябълките е готов, тиганът се маха от котлона. С помощта на точилка, тестото се пренася върху ябълките. (Разточеното тесто се навива на точилка, като се захване от единият край и се навие до половината на тестото. Пренася се върху тиганът и се развива, така че да покрие ябълките.) Ръбчетата на тестото се подпъхват между тигана и външния край на ябълките. Върху тестото се правят два три малки разреза с остър нож, за да излиза парата. 

Тиганът веднага се слага в нагрятата фурна. Тарта се пече 30-35 минути докато тестото се запече и придобие златист цвят.

След като се извади от фурната се оставя за 5 минути да се охлади леко и карамелът да престане да ври. С дървена шпатула се минава по краищата на тарта, за да се отлепи тестото от стените на тигана.

Върху тигана се слага голяма сервизна чиния с лицевата страна надолу. Прикрепяйки чинията, тиганът се обръща бързо. Трябва да се внимава, защото тиганът и карамелът са горещи. След като тарта се обърне е възможно да има залепени ябълки по дъното. Отлепят се внимателно и се връщат на местата им. Останалият карамел в тигана се поръсва върху обърнатия тарт. Сервира се веднага.

Стане ли дума за Прованс първото нещо, което ми идва на ум са любимата ми мащерка, благоухания микс от подправки и Рататуй. Кухнята на Прованс е неустоимо вкусна, представям си маслинената паста с каперси и аншоа, гъстата чеснова майонеза, терини от патешки дроб, топъл хляб с големи дупки в средата, много чесън и много зелени подправки.

Запленена съм по средиземноморската кухня. Любопитна съм да опитвам от всеки един вкус по света, но винаги се връщам на онова, което ме е очаровало и с което се чувствам най-добре. Вкусът е първото и последно нещо. 

Приготвих ястие от познатите патладжани, тиквички и домати, които са често използвани в кухнята на Прованс. Зелени маслини, каперси и синап дообогатяват ястието. Да не забравя чесъна, виното и пресния босилек, без които този ориз със зеленчуци няма да е същия.

Кафявия ориз е за предпочитане. Освен ядковия вкус, които оставя в ястието, той внася в организма много минерали и витамини от неолющеното зърно. Не малка здравословна доза в менюто ни.  

Кафяв ориз със зеленчуци по провансласки 

Рецептата е от книгата Fat-Free Vegetarian.

Към съставките се включват и две твърдо сварени яйца, които се добавят накрая, преди да се задуши ястието. Аз пропуснах това, но пък сложих малко повече зехтин на зеленчуците.

В рецептата се използват цели чери домати, които замених с обикновени домати – предварително обелени и нарязани на едри парчета. 

Продукти:   

• 2 глави стар лук
• 50 мл. зехтин
• 200 гр. кафяв ориз
• 1 супена лъжица синапено семе
• 600 мл. зеленчуков бульон
• 1 голяма червена чушка
• 1 малък патладжан
•  2 малки тиквички
• 500 гр. домати
• 2 стръка пресен босилек
• 2 скилидки чесън
• 60 мл. бяло вино
• 60 мл. доматено пюре
• 50 гр. зелени маслини с бадем
• 1 супена лъжица каперси
• 3 сушени мариновани в зехтин домати
• сол и черен пипер

Едната глава лук се нарязва на ситно. В тенджерка се загряват 2 супени лъжици зехтин. Лукът се сотира за 3-4 минути. Добавят се синапа и кафявия ориз. Разбъркват се 1 минута след това се излива бульона и се оставя да заври. Ориза се вари покрит 35 минути докато напълно абсорбира течността и стане готов.

Фурната се нагрява на 200°C.

Долната страна на доматите се срязват на кръст с остър нож. Потапят се във вряла вода за 30 секунди, след това в ледена вода. Обелват се и се нарязват на едри кубчета.

Патладжаните се нарязват на кубчета и се накисват в солена вода за 20 минути. Измиват се под течаща вода и се подсушават.

Другата глава лук се нарязва на едро, тиквичките и чушката на кубчета,чесъна на филийки. Смесват се с патладжаните и доматите. Изсипват се в тава и се заливат с останалия зехтин. Поръсват се със сол, черен пипер и пресен босилек. Зеленчуците се пекат 20 минути. Разбъркват се периодично, за да се запекат от всички страни. Трябва да придобият златист цвят, но да не са разкашкани. 

Фурната се намаля до 180°C.

Ориза се изсипва в глинен гювеч или дълбока тава. Отгоре се разпределят печените зеленчуци, заедно със соса който се е образувал при печенето. Доматеното пюре се разрежда с виното. Ястието се залива с тях.

Отгоре се поръсва с нарязаните маслини, сушени домати и каперсите. Гювеча (тавата) се покриват с капак или алуминиево фолио. Слага се във фурната е се задушава за 30 минути.

Забележка: Ако се използва глинен гювеч, той трябва да е предварително нагрят, за да не се спука.

Приготвянето на десерти с плодове е не само удоволствие, ами и истинска наслада. Първо визуална, после обонятелна (може и обратното ако някой току-що прибрал се вкъщи, усети сладък аромат на печиво) и накрая вкусова.

Плодове може да се добавят в хрупкаво тесто, палачинка, крем или сладолед. А какво ще кажеш за дъхавите печени ябълки? Възможностите са неограничени. Дори се замислям, че особено през лятото и есента харча най-много пари за плодове. Не знам що за човек съм, че толкова много ги обичам и не можех да разбера тези, които не ги харесват. Попадала съм на безнадеждни случаи в опит да доказвам, колко са полезни, сочни, сладки…

Сега вече не го правя, защото разбирам, че всеки има свои предпочитания, а опитът ми с хора и храна (по време на организираните от мен дегустационни сбирки вкъщи) показва, че различните хора възприемат различните вкусове по различен начин. За това изобщо няма да те карам да ядеш плодове. Единствено Вальо подсещам от време на време, като му набутвам пред носа купичка с ягоди или нарязани праскови.

Всъщност исках да поговоря за клафути. За френски десерт звучи много префърцунено и сложно. Обаче съвсем не е така. Просто взимаш плодове, обикновено череши, забъркваш тесто наподобяващо палачинкова смес, заливаш и печеш.

Оригиналното клафути се приготвя с необезкостени череши. Традиционалистите твърдят, че това носи невероятен аромат на десерта, след като се опече. Може и така да е, но от вкусът по-интересно ми е как ще се яде и то по-френски.

В някои рецепти печенето става на два пъти, като първо се запича леко една част от тестото, след това отгоре се подреждат плодовете и се заливат с останалото тесто. В други рецепти се споменава печенето на водна баня, за да се предотврати напукване на десерта. Възможно е преди печенето да се поръси със захар за хрупкава текстура.

Леснотата на изпълнението му го прави предпочитан десерт за приготвяне в домашни условия, а каквито и плодове да се сложат, десерта носи цвят и вкус на лято.

Клафути с череши и кайсии

Продукти:

• 3 яйца
• 50 гр. захар
• 180 мл. сладкарска сметана
• 120 мл. прясно мляко
• 1/2 чаена лъжица ванилова есенция
• 1 супена лъжица тъмен ром
• 100 гр. брашно
• 400  гр. обезкостени череши
• 130 гр. обезкостени, нарязани кайсии (4-5 броя)
• 1 супена лъжица разтопено масло за намазване
• пудра захар за поръсване

Фурната се нагрява на 180°C.

Кръгла форма за печене с диаметър 24 см. се намазва с разтопеното масло. Плодовете се подреждат на един слой на дъното на формата.

Яйцата се разбиват със захарта. Добавят се сметаната, прясното мляко, ванилията и рома. По малко, при непрекъснато бъркане се добавя брашното. Сместа трябва да е малко по-плътна от палачинково тесто.

Плодовете се заливат със сместа. Десерта се пече 35 минути, докато бухне и придобие златист цвят.

След като се извади от фурната се оставя да се охлади леко и се поръсва с пудра захар.

Традицията повелява на Бъдни вечер и Коледа цялото семейство да се събере около трапезата и домашното огнище. В огнището да гори Бъдник, донесен от най-младият мъж в семейството, облечен в бяла празнична премяна. Той отива в гората и избира здраво, плодородно дърво, като преди да го отсече моли за прошка. Отрязаното дърво не трябва да докосва земята и се пренася до къщата, като се носи на дясното рамо.

Там го посрещат жените, които от ранни зори месят обредни хлябове и приготвят празничната постна трапеза за Бъдни вечер.

Но както се казваше в една телевизионна реклама: „Традициите не са това, което бяха“. Едва ли има условия в града, да се отсече Бъдник и да се сложи да гори цяла нощ в огнището. Това може би се практикува в по-малките и скрити от големият свят селца. Традицията е забравена. 

Както е било през 17-18 век, когато Наполеон I издава заповед, всички семейства в Париж да затворят дупките в комините си за да не настиват и да не се разболяват. Интересно решение на проблема, но липсата на лекарства, явно е довело до такава стъпка. Със запушени комини, хората не могли да запалят огън в огнищата си на Бъдни вечер и да сложат Бъдникът, да гори. Но разбира се, френските сладкари намерили разрешение на проблема. Те създали сладкиш с форма и подобие на отсечено дърво, наречено Bûche de Noël (Бъдник).

Така всички били доволни и семействата се събирали около „Бъдника“, символ на домашното огнище и плодородие.

Ето такова решение ти предлагам и аз, за Коледната трапеза,  като си приготвиш шоколадово руло, с кокосово-орехов пълнеж.

Продукти за блатът:

• 60 гр. брашно
• 30 гр. какао на прах
• 1 ч. лъж. бакпулвер
• 1/4 ч. лъж. сол
• 100 гр. захар
• 3 яйца, разделени жълтъци от белтъци
• 60 мл. прясно мляко

Фурната се нагрява на 170°C. Продълговата тава с приблизителни размери 34×24 см. се покрива с хартия за печене. Хартията се намазва с малко олио или разтопено масло (задължителна стъпка).

Смесват се брашното, какаото и бакпулвера и се пресяват.

Жълтъците се разбиват със захарта, докато сместа побелее. На части, като се редуват се добавят млякото и брашнената смес. Разбърква се добре.

Отделно, белтъците се разбиват на сняг. Добавят се по-малко към тестото, разбъркването става в една посока с шпатула.

Сместа се изсипва в подготвената тава и се пече 12 минути.

Подготвя се тензух или подходяща кърпа. Намокря се със студена вода и хубаво се отцежда. Разстила се върху плот или кухненска маса.

Опеченият блат се обръща върху тензуха (кърпата). Отстранява се хартията за печене. Блатът се навива на руло, заедно с влажния тензух. Оставя се да постои така около 30 минути. През това време се приготвя пълнежа.

Продукти за пълнежа:

•  1 консерва сладко кондензирано мляко (397 гр.)
• 3 жълтъка
• 100 гр. масло
• 135 гр. кокосови стърготини (3 пак. x 45 гр.)
• 120 гр. смлени орехи
• 1 ч. лъж. ванилова есенция

В тенджерка се смесват кондензираното мляко, жълтъците и маслото. Слагат се да заврат. Кремът се вари 10-12 минути, при непрекъснато разбъркване, за да не загори. Маха се от котлона и се добавят кокосът, орехите и ванилията. Разбърква се добре и се оставя да се охлади преди да се използва.

Блатът се развива внимателно.

Намазва се с половината от охладеният крем.

Завива се на руло.

От края му се отрязва малко парче по диагонал.

Голямото парче от рулото се пренася върху сервизна чиния или поднос. Отстрани се слага малкото парче, така че да наподобява клонче.

Отгоре, оформеното дръвче се намазва с останалия крем.

Тъй като кремът е доста гъст, може да се работи с ръце, чисти разбира се. Накрая се покрива с шоколадова глазура.

Продукти за глазурата:

• 150 мл. течна сладка сметана
• 150 гр. черен или млечен шоколад (аз използвах черен)
• 2 суп. лъж. масло

В тенджерка се смесват сметаната, маслото и нарязаният на малки парченца шоколад. Оставят се на среден огън, докато се разтопят и сместа стане гладка. Маха се от котлона и се оставя да изстине и да се стегне. За да стане по-бързо, може да се сложи за кратко в хладилник. Наглежда се от време на време за да не стегне прекалено много.

С шоколадовия крем се намазва равномерно цялата повърхност.

С вилица се правят резки по дължина на рулото, за да заприлича на кора на дърво.

Рулото се поръсва с пудра захар, която оприличава сняг. Може да се украси с „гъбки“ направени от целувчено тесто или листенца от фондан с форма на имел. Аз сложих бели захарни бонбони, като малки нападали снежинки.

Сега вече всички можем да насядаме около импровизирания Бъдник. Да живеят французите!

Багета е френски хляб с хрупкава коричка известен още като франзела. Обикновено дължината на хляба е 5-6 см, но може да достигне до един метър. Малките багети се използват най-често за сандвичи, а нарязани на филийки се сервират с пастет и сирена.

Процеса на приготвяне е дълъг, най вече заради многократното втасване на тестото. Един цял съботен следобед се занимавах с месене. Рецептата взех от тук. Ето и начина на оформяне на багета.

Продукти:

• 850 гр. бяло брашно
• 500 мл. вода
• 7 гр. суха мая
• 1 пълна суп. лъж. сол

Маята се разтваря в топлата вода. Постепенно се добавя брашното и се замесва тесто. Оставя се да почине за 20 минути.

Към тестото се добавя солта и се меси около 5-7 минути. Трябва да стане гладко и еластично. Слага се в намазана с олио купа и се оставя да втаса за 45 минути.

Тестото се изважда от купата и се премесва отново. Начина е показан на снимките.

Тестото се разстила с ръце. Загъват се краищата към средата, както се сгъва плик, като се натиска внимателно с длани. Целта е да се изкара въздуха от образувалите се балончета при втасването. След като се премеси тестото се връща в купата и се оставя за 40 минути.

Процедурата се повтаря още два пъти, като след второто премесване тестото се оставя да почине за 30 минути, а след третото за 10 минути.

Тестото се изважда от купата и се разделя на равни порции. Тъй като аз направих малки багети, разделих тестото на 10 топки. Оставят се да починат за 10 минути.

Оформят се багетите. Слагат се в намаслена тава и се оставят за последно втасване за 45 минути.

Багетите се пекат първоначално 15 минути на 220°C , след това фурната се намаля до 100°C и печенето продължава още 30 минути. Фурната се изключва, хлябът се оставя в нея за 5 минути. Изважда се и се оставя да изстине. 

Заех се с това по молба на Вальо. Неговият любим сандвич е с херинга Матиас, много лук и кисели краставички. Сподели с мен, че за първи път опитва такъв сандвич в Германия и много му е харесал. Затова пригових специални багети за специален сандвич за специален човек.

Галет е френско наименование на печива от маслено тесто. Нещо средно между пай и тарт. Не е необходима специална форма или тава за галет. След като се разточи тестото в средата се слагат различни плодове и краищата му се загъват към средата. Лесно е и става бързо.

Продукти: 

• 130 гр. брашно
• 40 гр. царевично нишесте
• 2 суп. лъж. пудра захар
• 1/4 ч. лъж. сол
• 115 гр. студено масло + 1 ч. лъж. за поръсване
• 2 суп. лъж. сметана
• 2 суп. лъж. ледена вода
• 400 гр. смокини
• 1 суп. лъж. едра кафява захар за поръсване

Брашното се смесва с царевичното нишесте, пудрата захар и солта. Пресяват се в купа. В средата се слага нарязаното на парчета масло. С пръсти бързо се омесва брашното с маслото, докато стане на трохи. Прибавят се 1 суп. лъжица сметаната и водата. Енергично се замесва тесто, като се прави на топка. Увива се с прозрачно фолио и се оставя за 30 минути в хладилник. 

Смокините се измиват. Почистват се от дръжките и се срязват на две по дължина.

Фурната се загрява на 190°C.

Тестото се разточва на кръг върху хартия за печене. За да не залепва за точилката се поръсва с малко брашно. В средата се нареждат смокините. С помоща на хартията се загъват краищата на тестото към средата, като центъра се оставя непокрит. Смокините в средата се поръсват с останалата 1 лъжица сметана и се разпределят малки парченца масло върху тях. Накрая се поръсват с кафява захар.

Галетът се пече 25-30 минути. Оставя се да се охлади напълно и тогава се разрязва.

Гужер е френско предястие от Бургундия, направено от парено тесто и сирена. Класическата рецепта е със сирене грюер, но може да се използват и други твърди сирена.

В първата рецепта за гужер, на която попаднах се казваше, че е трудна за приготвяне и едва ли ще стане сполучлива от първия път, но аз опровергах това твърдение на автора. Пареното тесто се приготвя също като тестото за еклери с разликата, че се слага сол и сирене. Няма нищо сложно в рецептата, стига да следваш инструкциите. Желателно е да се поднесат веднага. Ако се оставят за другия ден – изсъхват. Рецептата е за около 45 броя.

Продукти:

• 80 гр. масло
• 80 гр. брашно
• 3 яйца
• 200 мл. вода
• 50 гр. настъргано сирене грюер
• щипка сол

Фурната се загрява на 200°C.

В тенджера се слагат водата, маслото и солта. Загряват се на котлона, докато маслото се разтопи и сместа започне да завира. Изсипва се наведнъж брашното и започва да се бърка енергично с дървена лъжица. Тестото се сгъстява и започва да се отделя от стените на съда. Бъркането продължава 2-3 минути. Отстранява се от котлона и се оставя за минута да се охлади.

Към тестото се добавят яйцата едно по едно, като след всяко яйце сместа се разбърква хубаво, докато стане гладка. Накрая се изсипва 2/3 от сиренето и хубаво се разбърква.

Две тави се покриват с хартия за печене. Тестото се изсипва в шприц с широк накрайник. Правят се топчици с шприца върху хартията с големина на орех. Посипват се с останалото сирене грюер. Пекат се 15-18 минути в предварително нагрята фурна.

Гужер са добра компания с бяло френско вино като шабли или шардоне.

Не ми се случва често да готвя заек, но задължително го правя веднъж годишно. Денят е определен – 12 юли. Просто тогава правя курбан за здраве, започнат от суеверие. Продължавам традицията вече по навик.

Всяка година си избирам различни рецепти и изпробвам варианти за бърза марината, която да направи месото крехко. Не винаги се е получавало. Причината според мен е че на заека му трябва поне едно денонощие да престои в смес от подправки, някаква растителна мазнина и алкохол. В моят случай обаче става въпрос за курбан и се подразбира, че месото трябва да се сготви веднага след жертвоприношението. Дано не прозвучи грубо на някого, но такива са българските традиции и бит.

Шпиковането е другият метод за постигане на добър резултат, но аз не съм почитател на тази кулинарна обработка.

Случайно попаднах на рецептата, която описвам тук. Дори за миг не се поколебах, направих списък на необходимите продукти и запретнах ръкави. В процеса на готвене, баща ми се суетеше около мен и сещайки се за несполучливата рецепта преди две години подхвърли, че този път манджата излежда вкусна и ухае апетитно. Доволно му се усмихнах.

За подправките от Прованс съм писала и преди. Повече може да прочетеш тук. За тази рецепта използвах дафинов лист, розмарин и любимата ми мащерка.

Продукти:

• 1 заек
• 50 мл. зехтин
• брашно за овалване
• 6 суп. лъж. дижонска горчица
• 3 глави лук, едро нарязани
• 3 моркова, едро нарязани
• 200 мл. бяло вино
• 1 суп. лъж. нарязана прясна мащерка
• 1 суп. лъж. нарязан пресен розмарин
• 2 дафинови листа
• 2 суп. лъж. доматено пюре
• 5 скилидки чесън, наситнени
• 1 литър пилешки бульон
• 4 средни домата, нарязани на ситно
• 100 гр. зелени маслини, без костилка
• 200 гр. черни маслини
• 1/2 връзка магданоз

Заекът се нарязва на порции. Парчетата месо се намазват с 4 лъжици от горчицата и се овалват в брашно. Излишното се изтръсква.

В голям дълбок тиган или тенджера се загрява зехтина. Заекът се запържва за около 3 минути от двете страни. Изважда се и се оставя на страна.

В същият тиган се слагат лукът и морковите. Ако е необходимо се добавя още зехтин. Задушават се, докато лукът придобие цвят. Прибавя се виното, мащерката, розмарина, дафиновите листа, доматеното пюре, чесъна и останалите 2 лъжици горчица. Разбърква се добре. Заекът се връща в тигана. Слагат се и доматите, двата вида маслини и достатъчно пилешки бульон, да покрие месото и зеленчуците.

Веднага след като заври, ястието се прехвърля в тава, покрива се с алуминиево фолио и се слага в предварително загрята на 200°C фурна. Готви се около 1 час, след това фолиото се маха. Готвенето продължава още около 30-40 минути, докато течността остане на половина и месото се зачерви.

Накрая, когато ястието е готово се поръсва с наситнен пресен магданоз.

Рататуй (ratatouille) е френско ястие от зеленчуци. В оригиналната рецепта са включени тиквички, червени и зелени чушки, лук, домати и чесън. По-късно се добавя патладжан. Ястието се е приготвяло през лятото с пресни зеленчуци, подправки от Прованс (микс от мащерка, босилек, розмарин, риган, дафинов лист и понякога лавандула) и висококачествен зехтин.

Първият път, когато приготвих Рататуй, го направих по най-разпространения метод. В тенджера лукът и чесъна се задушават със зехтин. Прибавят се чушките, тиквичките и патладжаните, нарязани на кубчета. Ястието се оставя да поври. Накрая се добавят обелените и наситнени домати и подправките. Приготвя се бързо и е подходящо ястие за лятото.

Реших да приготвя Рататуй запечен във фурната, като запазя по възможност всички продукти от рецептата. Видях този метод от тук и ми хареса идеята. Като подправка използвах само прясна мащерка.

Продукти:

• 1 патладжан
• 1 тиквичка
• 1 глава стар лук
• 2 червени чушки
• 2 скилидки чесън
• 2 големи домата (500 гр.)
• 3 суп. лъж. доматено пюре
• прясна мащерка
• зехтин
• сол, черен пипер

Патладжана се нарязва на колелца, посолява се обилно със сол и се оставя настрана (за 15-20 мин.) да отдели горчивия сок. Измиват се със студена вода. В тава се слага пергаментова хартия. Колелцата патладжан се намазват обилно със зехтин и се подреждат в тавата на 1 ред без да се застъпват. Пекат се на 180°C за 15 мин. Изваждат се от фурната и се оставят да поизстинат.

Доматите се нарязват на кубчета. Чесъна се нарязва на ситно и се задушава в 3 суп. лъж. зехтин за 1 мин. Добавят се доматите, доматеното пюре и 2-3 стръка мащерка. Сосът се оставя да поври 20 мин. Сваля се от огъня и се посолява. Стръкчетата мащерка се изваждат.

Тиквичката, лукът и чушката се нарязват на шайби. Посоляват се леко.

В подходяща тавичка на дъното се разстила доматения сос. Върху него се подреждат всички зеленчуци. Напръскват се със зехтин и прясна мащерка. Покриват се с фолио или хартия за печене, за да не изгорят.  Ястието се пече 45 мин. на 200°C.