Нали ти разправях за един запас със сирена? Та в този запас се беше скрил и един стилтън, чиито ред вече дойде. Първо пробвах да направя скоунсите с горгонзола и не помня още какво, като използвах за основа рецептата за хлебчета с песто и пармезан. Разбира се не включих нито песто, нито пармезан, но пропуснах и маслото като си мислех, че заместването му с мазното маскарпоне ще даде добър резултат. Не бях далече от „добър резултат“, но не и такъв какъвто си го представях.

На втория опит реших да използвам по-силно синьо сирене, защото исках то наистина да се усеща. И този път не пропуснах маслото, което дава един прекрасен въздушен и хрупкав резултат, от което за пореден път се убедих, че то няма заместител. Или по-точно – равен на себе си заместител. Също както някои други продукти, които не бих заменила с абсолютно нищо в определени рецепти. Самата дума „заместител“ не един път е била повод за дискусии в моето обкръжение, а изводите, които си правя, са че като цяло думата не звучи добре и ме подтиква да се съмнявам в заместителя или продукта с него.

Тази тема вероятно ще бъде развита черно на бяло по-късно, ако намеря достатъчно добър повод (с други думи – да съм набрала яко) за да се изкажа, което не означава, че напълно игнорирам заместителите, особено ако те са наистина по-добрия избор. А за него става въпрос във втората част на рецептата и това е домашното сладко от червени боровинки.

За моя радост те вече се намират в две търговски вериги в София (надявам се и в други големи градове) и какво по-голямо вълнение от това да направя първия си опит с тях. Ето на това казвам добър заместител, пред готовите продукти. Освен това мога да си играя с него, като му добавям различни аромати. И както би се очаквало от гореспоменатото,  не пропуснах да го направя.

Идеята за скоунсите се избистри изведнъж в търсене на начин да оползотворя синьото сирене. Къде по-лесно щеше да е да го наръся някъде – я върху салата, я в сос за паста, но нямаше да ми бъде толкова интересно, както при настоящото предложение. В самото начало на идеята мислех да сервирам скоунсите с едно много хубаво домашно сладко от череши, подарък от Ралица. За нейните сладка може да прочетеш в Гладната акула. След като го отворих, обаче то моментално влезе в употреба (изобщо не е за учудване) за един много бърз десерт, роден от наличности в кухненския долап. (Това не е синоним, наистина си имам долап, даже понякога се изненадвам какво съм скрила в него. Даже ми се иска да имам два.) Останах без сладко, но пък имах пресни червени боровинки. И така завършва тази история. Край.

Опа, не е край. Този край е начало на цялата рецепта, от която може да вземеш едното (скоунсите) или другото (сладкото) или самата идея и да ги приложиш където и както сметнеш за добре. Едното и другото като две отделни неща са еднакво заслужаващи внимание и вкусни, но заедно изграждат нещо повече от вкус – усещане за равновесие и наслада.

Скоунси със стилтън и сладко от червени боровинки

Скоунси със стилтън

Посочените количества са за 15 броя с диаметър 6 см.

Продукти:

• 200 гр. брашно + допълнително за разточване
• 1 чаена лъжица захар
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• щипка сол
• 60 гр. студено масло, нарязано на кубчета
• 100 гр. сирене стилтън
• 120 мл. студено прясно мляко
• допълнително прясно мляко за намазване
• 30 гр. едро счукани орехи за поръсване

В голяма купа се смесват брашното, захарта, бакпулверът и солта. Добавя се маслото и се намачква с пръсти докато сместа стане на трохи. Добавя се сиренето, като се натрошава в сместа и отново се разрохква с пръсти в брашното. Накрая по малко се добавя млякото и с бързи движения се оформя тесто.

Тестото се разточва върху набрашнена повърхност на дебелина 7-8 мм. Изрязват се кръгове с диаметър 6 см. Изрезките от разточеното тесто се събират с бързи движения без да се месят и отново се разточва тесто с дебелина 7-8 мм. Изрязват се още кръгове. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Всеки кръг се намазва с малко прясно мляко и се поръсва с едро счукани орехи. Орехите се притискат леко в тестото за да се залепят. Скоунсите се пекат в предварително нагрята фурна на 200°C за 18 минути или докато станат златисто кафяви. Охлаждат се върху решетка.

Сладко от червени боровинки

Адаптирано от epicurious.com

Посочените количества са за приблизително 500 грама сладко.

Продукти:

• 340 гр. пресни червени боровинки
• 200 гр. захар
• сок от 1 портокал
• 250 мл. вода
• 3 пресни листа индрише

Всички съставки се смесват в тендера, слагат се наумерен огън и се оставят да заврат. Варят се около 20 минути като се разбъркват периодично. Сместа трябва да се сгъсти леко и боровинките да омекнат.

Сварените плодове се минават през цедка. Отделят се люспите, семките и индришето, и се изхвърлят. Пюрето, което остава се охлажда на стайна температура при често разбъркване. Когато изстине може да се изполва или да се съхрани в буркан, в хладилник до 1 седмица.

Сглобяване и консумация: Моето предложение е скоунсите да се разделят на две по хоризонтал. Всяка половина се намазва с малко крем сирене и се слага по една лъжица от сладкото. Похлупва се с другата половина и се изяжда бавно, без премляскване и с концентрация върху обединяването на всички вкусове.

Това вече наистина е край… на тази история.

Скоунс със стилтън и домашно сладко от червени боровинки е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Този месец прекарах повече време в кухнята (повече от обикновено), та и затова сега следва дълга статия, почти толкова дълга, колкото и подготовката за празниците. А тя, подготовката ми се стори безкрайна.  Каква подготовка, ще попиташ. Ами, такава – голяма.  Не знаех кой ден е, трябва ли да си лягам или да ставам. Добре, че не пропуснах Коледа. Е как да я пропусна! Като се прибера у дома, в родния град и топлината от бумтящата печка ме лъхне още от вратата, а вляза ли навътре усетя аромата на току-що напукани пуканки, значи наистина съм си у дома, значи е Коледа. Започват се други приготовления, ама така както аз си знам. Топло, ароматно, вино, филми… дните се изсипват така бързо като захарта от захарницата ми. Но минат ли семейните празници, следва истинското разпускане. Поемам си въздух и поглеждам месец назад. Месецът с най-лудото бързане, с най-безсънните нощи и най-сънливите дни. Месецът със силни болки, с тревога и възбуда. Месецът с идеи, експерименти, очакване и радост. Такъв беше декември за мен.

Следват няколко коледни предложения, с които гостувах в други блогове и сайтове, както и представяне на моя блога в три медии.

Първо се отбивам на коледно парти при Маргарита чак във Финландия с предложение за киш с тиква.

Нестандартно, но със сезонен продукт и уверявам те много вкусно, това предложение може да се впише идеално за парти с приятели или като предястие в празнично меню.

Киш с тиква

За тестото:

• 180 гр. брашно
• 100 гр. сирене Дунавия
•  140 гр. краве масло, нарязано на кубчета
• щипка сол

Брашното се пресява със солта. Добавят се маслото и сиренето и с бързи движения на пръстите се смесват докато се получи тесто. Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути.

Подготвя се форма за пай с диаметър 27 см. Охладеното тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност с големина малко по-голяма от тази на формата и дебелина около 5 мм. Пренася се във формата, като се притиска плътно по стените и дъното. Надупчва се с вилица на няколко места. Тестото се пече в предварително нагрята фурна на 200°C за 18-20 минути. Охлажда се.

За плънката:

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 10 маслини Каламата, обезкостени и нарязани на ситно
• 1 супена лъжица прясна мащерка, нарязана на ситно
• 3-4 листа салвия, нарязани на ситно
• 4 яйца от свободно отглеждани кокошки
• 200 мл. готварска сметана
• 300 гр. сварена тиква, намачкана с вилица
• сол и черен пипер на вкус

Зехтинът се загрява в тиган. Добавят се лукът и чесънът и се сотират за няколко минути докато омекнат. Добавят се зелените подправки и се разбъркват няколко секунди докато отделят аромата си. Накрая се добавят маслините, разбъркват се и тигана се маха от огъня. Сместа се оставя да се охлади и след това се разпределя по дъното на изпеченото тесто.

Яйцата се разбиват леко с вилица. Към тях се добавят последователно тиквата и сметаната. Разбъркват се докато се смесят добре. Овкусяват се със сол и черен пипер. Сместа се изсипва в тестото върху сотираните зеленчуци.

Кишът се пече в предварително нагрята фурна на 180°C за 40-45 минути или докато плънката стегне и придобие златист цвят.

Сервира се поръсен със зърна нар върху свежи зелени салати.

После отивам на гости на Магдалена и нося със себе си мъфини, които макар и постни са прекрасно предложение за коледен десерт.

С желанието на Магдалена да предложа десерт с пълнозърнесто брашно и кафява захар, без наличие на животински продукти, в празничен, коледен вариант, се натисна едно от любмите ми бутончета и последва тази рецепта, чието изпълнение беше перфектно на вкус още от първия опит. Рецептата беше изготвена с налични продукти, което смятам за голям плюс на фона на останалото щуро предколедно пазаруване и плануване. (Доволно се усмихвам.)

Мъфини с портокалова глазура

Посочените количества за 12 броя средно големи мъфина.

За мъфините:

• 250 мл. ванилово соево мляко
• 200 гр. кафява захар muscovado
• 100 гр. кокосови стърготини
• 100 гр. веган шоколадов дропс
• 80 гр. сушени череши, накълцани на ситно
• 150 гр. пълнозърнесто брашно спелта
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 1/4 чаена лъжица смляно индийско орехче
• настъргана кора от 1 портокал

Соевото мляко и захарта се смесват в тенджера. Загряват се докато захарта се разтопи напълно. Сместа се оставя да се охлади и се изсипва в голяма купа. Добавя се ваниловата есенция.

Отделно се смесват брашното, кокосовите стърготини, бакпулверът, канелата, индийското орехче и портокаловата кора. Добавят се към течните съставки и се разбъркват внимателно. Накрая в сместа се добавят сушените череши и шоколадовият дропс. Разбъркват се за кратко, докато се смесят добре.

12 форми за средно големи мъфини се покриват с хартиени чашки. Сместа се разпределя във формите. Мъфините се пекат в предварително нагрята фурна на 180°C за 25 минути. Оставят се за 2-3 минути във формите, след това се изваждат и се оставят да се охладят напълно.

За глазурата:

• 180 гр. кашу
• 50 мл. прясно изцеден портокалов сок
• 50 гр. мед или агаве
• 1 супена лъжица кокосово масло, разтопено
• 2 супени лъжици сладко от портокали

Кашуто се смила много фино в кухненски робот. Добавя се портокаловия сок и се разбива докато се образува паста. Към пастата се добавят медът или агавето, кокосовото масло и портокаловото сладко. Разбива се отново докато всичко се смеси добре.

Глазурата се нанася върху изстиналите мъфини. Поръсват се с кокосови стърготини и/или портокалова кора.

Някъде между гостуванията се проведе коледната работилница на тема веган и сурови коледни десерти. Беше хубаво, беше весело и импровизации в последния момент не липсваха. Това се хареса и на мен и на участниците. А за най-добрия асистент Сандо – хиляди благодарности. (Него ще срещнеш и в поста „Докато сме живи, да живеем“.) Виж снимки от работилницата във Flickr.

В първия снежен декемврийски ден се откъсвам за малко от кухнята (само за малко!) и се срещам с Августина. Какво си говорихме може да прочетеш в woman.bg. А за всички читатели приготвих лебкухен със сушени червени боровинки и бадеми.

Лебкухен със сушени червени боровинки и бадеми

Посочените количества са за 36 броя

Продукти:

• 250 гр. мед
• 120 гр. захар
• 1 яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1 щипка смлян кардамон
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• настъргана кора от 1 портокал
• 60 гр. фино смлени бадеми
• 60 гр. сушени червени боровинки, накълцани на ситно
• 100 мл. прясно мляко, със стайна температура
• 380 гр. брашно
• 10 гр. бакпулвер
• 200 гр. конфитюр от кайсии

Фурната се загрява на 180°C. Квадратна форма за печене със страни 23 см. се намазва с мазнина.

В голяма купа се смесват медът, захарта и яйцето. Разбъркват се докато сместа стане еднородна.

Отделно се смесват подправките, портокаловата кора, бадемите, червените боровинки и прясното мляко.

На трето място се смесват брашното и бакпулвера.

Към медената смес се добавят млечната и брашнената. Всичко се разбърква много добре с миксер, с приставките за тесто. Тестото се изсипва в подготвената форма и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна за 30-35 минути.

През това време конфитюрът от кайсии се загрява на умерен огън докато се втечни. Когато сладкишът е готов, още топъл се разрязва на малки квадрати, като петифури. Квадратите се намазват от всички страни с конфитюра и се оставят върху решетка докато изстинат напълно. Когато са добре охладени се покриват със захарна глазура.

За глазурата:

• 300 гр. пресята пудра захар
• 2 супени лъжици портокалов сок
• 2 супени лъжици тъмен ром
• 3-4 супени лъжици топла вода

Всички съставки се смесват и се разбиват добре. Трябва да се получи сравнително течна глазура. Ако не е достатъчно течна се добавя още малко вода или портокалов сок. Петифурите се потапят в глазурата и се оставят върху решетка докато тя стегне.

Съхраняват се в плътно затворена кутия на стайна температура.

Малко преди празниците с  Lois се срещаме в студиото на „Така го правят жените“ по bbt. С водещата Лора си говорим за класическа или модерна коледна трапеза. Моите предложения всяка година са различни, а тази година реших да изготвя по-нестандартно меню с присъствие на сезонни продукти в по-разчупени форми и изненадващи аромати. И така, вече може да видиш предложението ми за салата, основно и десерт.

А още по-после, съвсем малко преди празниците представих една идейка за коледни елхи от меденки в сутрешния блок „Бодилник“ по TV7.

И тъкмо си мислех, че съм на предела на силите си, когато дойде моментът да се прибера у дома. О, оказа се, че не съм се изчерпала все още! Идват ми други сили. А и декември все още не е свършил…

Покривката на точки и жълтата покривка с дантела е специално изработена и предоставена от Йовка. Какво още изработва може да видиш в нейната страница във Фейсбук, както и нейни идеи в Работилничка за чудеса.

Декември ври. Ври и кипи. е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

От топлия сладък цвят на есенната тиква бързам да се прехвърля към сочното и ароматно грозде, неизменно съпътстващо сезона и дълги теми за разговор. И май чак сега осъзнавам каква роля може да изиграе то – от насладата да си откъснеш чепка грозде, през различните му варианти в алкохолни напитки, до сладките интерпретации в десерти, желета и сладка. Чак когато се замислям над това и започвам да действам по-активно по темата, виждам неговия огромен потенциал, но може би трябваше да мине време, за да го усетя.

Голямото ми желание сега е да използвам сладкия плод във всичко, като ще започна с една не чак толкова изненадваща комбинация в киш с шунка и сирене. Несъмнено сладката нотка, която гроздето дава, чудесно уравновесява солената шунка и силния аромат на сиренето Мюнстер. Включвам тази рецепта в категорията парти, тъй като е много подходяща и като мини варианти на киш.

Киш с грозде, прошуто Сан Даниеле и сирене Мюнстер

Използваната от мен сушена италианска шунка Сан Даниеле може да се замени с всяка една сушена шунка по твой вкус. Но за сиренето тук мога да поспоря относно заместването му. Меко и миризливо, то се топи прекрасно и дава плътен вкус на киша. Но всичко би било прекалено силно, солено и сухо без сочните и сладки зърна бяло грозде, които добавих. Предлагам да опиташ този вариант.

Използвам форма за тарт с размери 27 см. (В Икеа има форми с подвижно дъно на много добра цена.)

За тестото:

• 250 гр. брашно
• 1/2 чаена лъжица сол
• 150 гр. студено масло, нарязано на кубчета
• 1 жълтък, от яйце от свободно отглеждана кокошка
• 50 мл. студена вода

В купа се смесват пресятото брашно и солта. Добавя се маслото и с бързи движения на пръстите се смесва с брашното докато сместа стане на трохи. Добавя се жълтъкът и водата по малко. С бързи движения всички продукти се смесват докато се получи ронливо тесто. Тестото се събира на топка, сплесква се леко във формата на диск и се увива в стреч фолио. Оставя се в хладилник за 20-30 минути.

Охладеното тесто се разточва на кръг с диаметър малко по-голям от този на формата, която ще се използва. За разточването се използва малко брашно върху плота, за да не залепне тестото. С помощта на точилка тестото се прехвърля във формата. (Взима се единият край на тестото и се завива на точилката, докато се стигне до другия край. Точилката се поставя върху единия край на формата и се развива.) Тестото се оформя по дъното и стените на формата. Охлажда се за 10-15 минути в хладилник.

През това време фурната се нагрява на 190°C. Тестото се надупчва на няколко места с вилица и се покрива с хартия за печене, а върху нея се слагат бобени или лещени зърна. Пече се 10 минути, след което зърната и хартията се махат и тестото се допича за още 15 минути. Оставя се да се охлади.

За плънката:

• 100 гр. прошуто Сан Даниеле, нарязана фино
• 150 гр. сирене Мюнстер, нарязано на кубчета
• 100 гр. зърна бяло грозде, разполовени и с отстранени семена
• 250 мл. сметана за готвене (Може да се използва заквасена или течна. Аз използвах среден вариант – кулинарна сметана на President.)
• 100 мл. прясно мляко
• 3 яйца от свободно отглеждани кокошки
• сол и черен пипер

Яйцата се разбиват леко с телена бъркалка. Към тях се добавят сметаната, прясното мляко, сол и черен пипер на вкус.

Върху охладеното тесто се разпределя шунката. Залива се с яйчната смес. Отгоре се подреждат кубчетата сирене и зърната грозде. Кишът се пече в предварително нагрята на 180°C фурна за 45 минути. Може да се сервира топъл или студен.

Киш с грозде, прошуто Сан Даниеле и сирене Мюнстер е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Плътни тонове от аромати ще зазвучат от парата надигаща капака на тенджерата. Вкусът ще бъде нов и интригуващ, макар съставките да са все познати. Семпли или авангардни, ястията ще събуждат емоции. Неопитвани досега комбинации, любимото ми съчетание от сладко и солено, ярки, открояващи се подправки и няколко изследователски теми свързани с храната ще поддържат идеите ми. И не само защото е есен. И не само…

Хапки от тиква и шунка серано

Адаптирано от книгата The French Market

Това е първото ми предложение от есенната поредицата. Лесни за приготвяне, тези хапки може да се впишат във всяко парти или като предястие, или като добавка в салатата.

В оригинала на рецептата се използва френската шунка Bayonne, която не можах да открия, но и да си призная не съм търсила настойчиво. Френската сушена шунка може да се замени с италианското прошуто крудо или испанската шунка серано.

Когато помирисах току-що нарязаните на половин милиметър парчета серано си казах, че точно това ще използвам за тази рецепта. Усетих аромат на орехи, който веднага свързах с печената тиква и в представите си за тези хапки усетих уравновесената комбинация от сладката тиква и не много солената ароматна и хрупкава шунка. По-късно не можах да уловя този орехов аромат, който ме завладя, но решението беше взето.

Продукти:

• 16 бр. малки парчета тиква, около 4 см. дълги и 1,5 см. дебели (около 300 гр. тиква)
• 16 бр. тънко нарязани парчета шунка серано (около 100 гр. шунка)
• зехтин
• морска сол и прясно смлян черен пипер

Всяко парче тиква се увива с парче шунка. Хапките се подреждат в тава. Поръсват се със зехтин, сол и черен пипер. Пекат се в предварително нагрята фурна на 180°C за 30-40 минути или докато тиквата стане готова, а шунката хрупкава. Сервират се веднага.

Забележка: Опитах хапките и с батат, вместо тиква. Получава се също много добре.

И не само защото е есен е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Готвенето с шоколад, имам предвид готвенето на ястия с шоколад не е новост, но отскоро съм пристрастена към всичко солено, което съдържа шоколад. Случи се спонтанно и съвсем неочаквано, дори това провали някои мои планове за изпитване на няколко популярни френски рецепти. И макар че съм запозната с известен брой солени рецепти с шоколад, от които една от най-известните е шоколадовият сос моле, то аз бях наистина изненадана от съдържанието на книгата, която Рос и Калин ми подариха.

В Real Chocolate: Sweet and Savory Recipes for Nature’s Purest Form of Bliss са описани история и основни техники за работа с шоколад, както и рецепти за десерти с шоколад разбира се, но това което ме впечатли са предложенията за предястия и ястия с шоколад – салата от зелен боб и круши в шоколадов сос, пицети с патладжан, козе сирене и шоколад, шоколадова темпура, агнешко, патешко, паста и дори хек с шоколад.

Зарязах каквото имах намерение да правя и се съсредоточих върху две рецепти за кростини. Какаото в едната и шоколадът в другата са в минимални количества и едва загатват за присъствието си. Усещат се към края на всяка хапка и ако не знаеш, че вътре има шоколад се питаш: „Какво е това? Нима улавям шоколад?“ А може и нищо да не заподозреш, но шоколадът си е там и те примамва към още една хапка.

Кростини с пастет от патладжан, сусамов тахан и какао

Адаптирано от книгата Real Chocolate: Sweet and Savory Recipes for Nature’s Purest Form of Bliss

Съчетаването на печен патладжан, тахан и чесън с добро количество лимонов сок е вкусно и неизненадващо. Но като добавиш и хубаво, горчиво какао, пастетът придобива загадачно добър завършек. В тази палитра от вкусове небцето долавя всяка съставка последователно, а за финал остава дълбокият аромат на високомасленото какао.

За тази рецепта се използва пушен пипер, който замених с ферментирал лют пипер със зехтин и орехи. Пиперът има черен цвят (вследствие от ферментацията), приятен аромат, в който се усещат орехите, и прекрасно допълва пастета.

Количеството на пастета е достатъчно за 30-35 кростини.

Продукти:

• 1 голям или два по-малки патладжана (около 500 гр.)
• 4 супени лъжици сусамов тахан
• сокът от 1 лимон (използвах портокалов сок)
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно или пресовани
• 4 чаени лъжици какао 22%
• щипка хималайска розова сол (или на вкус)
• 2 багети
• пресен магданоз, сурово пресован зехтин и ферментирал лют пипер със зехтин и орехи за гарниране

Патладжаните се надупчват на няколко места с вилица или дървено шишче. Поставят се в тава, слагат се в предварително нагрята фурна на 180° и се пекат за 40-50 минути. Оставят се да се охладят докато може да се пипат с ръка и се обелват. Обелените патладжани се слагат в кухненски робот заедно със сусамовия тахан, лимоновия сок, чесъна, какаото и солта. Пасират се докато се получи гладко пюре. Ако пюрето е много гъсто може да се добави още малко лимонов сок или вода.

Багетите се нарязват на филийки по диагонал. Подреждат се в тава и се запичат във фурната докато придобият светъл златист цвят и станат хрупкави. Охлаждат се.

Кростините се сглобяват преди сервиране, като върху всяка филийка хляб се слага малко от пастета. Поръсват се със зехтин, пресен магданоз и лютият пипер.

Кростини с козе сирене и шоколадова тапенада

Адаптирано от книгата Real Chocolate: Sweet and Savory Recipes for Nature’s Purest Form of Bliss

Това е рецептата, която ме завладя от първо прочитане. Комбинацията от солената тапенада с послевкус на шоколад и прясното козе сирене върху хрупкавата филийка хляб ме докараха до екстаз и неизбежно си налях още една чаша вино.

За тази рецепта се използва кайенски пипер, който замених с лют червен пипер със зехтин. Този пипер е приятно лют и идеално допълва шоколадовата композиция.

Количеството тапенада е достатъчно за 15 броя кростини.

Продукти:

• 30 гр. черен шоколад 85%, разтопен на водна баня
• 10 броя обезкостени черни маслини
• 2 големи филета аншоа, добре отцедени
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно или пресована
• 2 супени лъжици каперси, добре отцедени
• 5 супени лъжици студено пресован зехтин
• 2 супени лъжици тъмен ром
• 1 багета
• 150-200 грама прясно козе сирене (използвах от приготвеното на село)
• пресен копър и червен лют пипер със зехтин за гарниране

В кухненски робот се смесват шоколадът, маслините, аншоата, чесънът, каперсите, зехтинът и ромът. Не е нужно да се добавя сол, тъй като и аншоата и каперсите са прекалено солени. Всичко се пасира добре.

Багетата се нарязва на филийки по диагонал. Подреждат се в тава и се запичат във фурната докато придобият светъл златист цвят и станат хрупкави. Охлаждат се.

Кростините се сглобяват преди сервиране, като върху всяка филийка се слага малко от тапенадата, поръсва се с козе сирене и се гарнира с пресен копър и лют червен пипер със зехтин.

Забележка: Ферментирал лют пипер със зехтин и орехи, лют червен пипер със зехтин и хубав черен шоколад 85% може да намериш в магазин Бахара на ул. Иван Асен II 9, София.

Какао с 22% масленост може да намериш в магазин Инке Тинке на ул. Юрий Венелин 1, София

Шоколадови (пред)ястия е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Навиването на лозови сармички може да бъде доста досадна работа отнемаща време. Тази работа не е подходяща за нетърпеливите, които гледайки количеството на сместа, която трябва да се намести в свежите лозови листа, а после старателно да се навият така че нищо да не излиза, изпадат в отчаяние и се питат кога ще свърши. Понякога и аз си задавам този въпрос на ум, но ако имам свободен следобед и разбира се нова и интересна рецепта, която да изпробвам, всички тревоги бързо отшумяват и се съсредоточавам в мисли за аромата, който ще изплува малко по-късно под капака на тенджерата.

Навиването на лозови сармички може да бъде и приятно занимание. Като си пуснеш музика и заглушиш съседите със собствения си глас, като бек вокал на любимото парче, докато се стараеш да завиеш сармите стегнато. Аз мога да го правя доста добре, просто защото не съм се научила да пея. Но това не ми пречи от време на време да изпълвам пространството с глас, пък и дори, когато завивам сарми. Добре, че имам кротки съседи. Защо пък и да не потанцувам на някоя ориенталска песен. Даже много ще си допадне с въпросното мезе.

Атмосферата съвсем се допълни от няколко запалени ароматни пръчици и си мисля, че аз вече не готвя. Аз съм герой от приказка. Пея и танцувам, смесвам аромати, завивам всяко листо с чудни мисли и очаквам принца на бял кон. О, извинете, принца е до мен и опитва топлата смес за сaрмите. „Не обичам лозови сарми, но това ще ми хареса“ – сякаш дежаву ми се прояви и не обръщам внимание. Тананикам си и продължавам работа. После.. после Вальо започна да пее… след като яде от тях.

Лозови сарми с телешко, боровинки и бадеми

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

Дозите са за 45-48 сармички.

Пресните лозови листа са по-добрия вариант за завиване на сарми. Консервираните не винаги са цели, лесно се късат и за моя вкус са кисели.

Ако свежите листа са твърди може да се попарят за 5 минути във вряла вода. След това се отцеждат добре и се подсушават.

Продукти:

• 50 бр. пресни лозови листа
• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава шалот (или малка глава жълт лук), нарязан на ситно
• 400 гр. смляно телешко месо
• 100 гр. ориз басмати
• 150 мл. зеленчуков бульон или вода
• 1/2 чаена лъжица смлян кимион
• 50 гр. филиран бадем
• 50 гр. сушени червени боровинки, накълцани на ситно
• 1/2 връзка магданоз, нарязан на ситно
• 1/2 връзка мента, нарязанa на ситно
• сол и черен пипер

Лозовите листа се измиват и подсушават. Ако има нужда се бланшират за кратко.

Зехтинът се загрява в тенджера. Добавя се шалотът (лукът) и се сотира за 3 минути докато омекне и стане прозрачен. Добавя се каймата. Запържва се като се разбърква често, докато покафенее и се раздроби. Следват оризът и бульонът (водата). Тенджерата се похлупва и сместа се задушава за 4-5 минути. Подправя се с кимиона, сол и черен пипер на вкус.

Когато по-голяма част от течността се абсорбира от ориза в сместа се добавят боровинките и бадемите. Разбъркват се. Върху тенджерата се поставя кухненска кърпа, а отгоре капак. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя така за 10 минути. Накрая към плънката се добавят магданозът и ментата.

Във всяко лозово листо се поставя по една, една и половина чаена лъжица от плънката. Завиват се стегнати сарми. Ако има останали листа се поставят на дъното на тенджера. Върху тях плътно се подреждат сармите. Върху сармите се поставя тежка чиния. Заливат се с толкова вода, че да ги покрие. Варят се на бавен огън за около 45 минути.

Сервират се с кисело мляко.

Лозови сарми с телешко, боровинки и бадеми е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

За тази рецепта Силвена Роу казва, че може да се нарече турското гуакамоле. За разлика от него обаче, то е кремообразно, фино и.. и.. не знам как да опиша комбинацията от авокадо и сусамов тахан. Като за първа дегустация ми се стори странно. Като за втора вече ми харесва, че даже не мога да се спра да топя топъл хляб в него.

Отново има интересно смесване на подправки, от които киселия вкус и аромат на сумака преобладават. Самият сумак вдъхновява Силвена Роу за заглавие на книгата си, като го описва като purple citrus. Заради цвета и заради аромата. Това много ме заинтригува и вече разбирам и продължението на заглавието sweet perfume.

Този дип е прекрасен с хляб със заатар или върху печени зеленчуци. Отново ми напомня за приказен свят и ми се иска да ти разкажа една приказка от книгата, но факта, че е дълга ме спря. А и преводът ми надали ще е толкова добър, че да те накарам да се присъединиш в света, в който съм и аз. Но мисля, че ако опиташ тази рецепта ще бъде напълно достатъчно. Това поне го мога.

Дип от авокадо, сусамов тахан и сумак

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 2 плода добре узряло авокадо
• прясно изцеден сок от 1 малък лимон
• 3 супени лъжици зехтин
• 4 супени лъжици сусамов тахан
• 1/4 чаена лъжица канела
• 1/4 чаена лъжица смлян кимион
• 1/2 чаена лъжица смлян или счукан сумак
• 3 скилидки чесън, пресовани
• сол и черен пипер
• 1 супена лъжица черен сусам

Плодовете авокадо се разрязват на две по дължина. Отстраняват се костилките и плодовете се обелват от кората. Слагат се в кухненски робот заедно с лимоновия сок и се пюрират. Добавят се зехтинът, сусамовият тахан и подправките. Посолява се със сол и черен пипер на вкус. Сместа отново се пюрира докато стане гладка и придобие консистенция на майонеза.

При сервиране дипа се поръсва с черен сусам.

Дип от авокадо, сусамов тахан и сумак е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Пак съм на аспержи, но нали трябва да си довърша онази връзка, с която приготвих спаначените спагети. Тук обаче, те ще заемат второстепенна роля, защото главната се присъжда на билките. Често влизащи в състава на супи, предястия, основни и дори десерти, аз обичам да готвя с тях, добавяйки по малко и съвсем достатъчно за да допълнят и обогатят ястието. (Всички изброени рецепти са подходящи за този сезон.) В аромата, който се носи от всяка една от тях, улавям лятото, на верандата, когато слънцето огрява листата им. Бавно прокарвам пръсти върху връхчета на растенията, а те още по-силно отделят от благоуханията си. Обожавам този момент. Парфюмирам се с билки, като ръцете ми дълго ухаят след това на тях. Но още е рано. Насажденията едва покарват сега. Затова улавям аромата им, когато пазарувам и после, когато отворя хладилника. А те си стоят прилежно опаковани на най-долния рафт и чакат момента, в който ще разгърна пакетчето и ще си избера 2-3 стръка, които да добавя във вечерята.

2-3 стръка са напълно достатъчни, но не и последния път, в който изпразних най-долния рафт на хладилника и си направих зелен букет от риган и босилек. Босилекът е толкова свеж, че понякога сдъвквам едно-две листа, просто така, а ако го добавям в салата или паста, никак не го пестя. С ригана съм по-внимателна и винаги съм си мислела, че ако прекаля с него, ястието ще нагарча. Излъгала съм се. Ястието в случая е тарт и се състои предимно от босилек и риган. И е толкова свеж с добавените аспержи, че чак не знам, как не съм се сетила досега да го приготвя.

Заслугите са на Силвена Роу, която сервира тарта със сос от нар, зехтин и лимонов сок. Свежото става още по-свежо. Но не се чуди сега, откъде съм намерила нар в този сезон. Той не ни трябва. Трябва ни меласа или редукция от сокът на нар, или както се предлага на нашия пазар „сос от нар“. Сосът има сладко-кисел вкус, напомня балсамов оцет… момент… хм… о, всъщност не, няма нищо общо с неговия вкус. По-гъст е, сладък и плодов. Лимоновият сок му придава нужната киселина, а екстра върджин зехтинът още аромат и спомага за образуването на емулсия докато сосът се разбива.

В тестото за тарта се добавя и малко полента, но не тя придава този жълт цвят. Използвах отново от онези дребните, невзрачни домашни яйчица, които пак ме накараха да се ококоря доволно след като ги добавих в тестото.

Рецептата е и идеално предложение за парти. Все още не съм открила сезона, но мисля да направя една загрявка с едно-две момичешки партита. (Шшшт, Вальо още не знае.)

Билков тарт с аспержи

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

Дозите са за 1 тарт с диаметър 24 см.

За тестото:

• 180 гр. брашно
• 40 гр. полента (царевичен грис)
• 1/2 чаена лъжица сол
• 100 гр. студено масло, нарязано на кубчета
• 2 малки яйца, от свободно отглеждани кокошки (в рецептата е дадено 1 голямо яйце)

В купата на кухненския робот се смесват брашното, полентата и солта. Разбъркват се за кратко докато се смесят. Добавя се маслото и отново се разбива за няколко секунди, докато се образува рохкава смес. Накрая се добавят яйцата. Разбиват се докато се образува тесто, което се събира на топка.

Тестото се увива в стреч фолио и се оставя в хладилник за 20-30 минути. Разточва се върху леко набрашнена повърхност с дебелина около 4-5 мм. Пренася се във форма за пай с диаметър 24 см и се разстила добре по дъното и стените на формата. Излишното тесто по краищата се отстранява. Приготвената основа се оставя се в хладилник за 10-15 минути.

Фурната се нагрява на 190°C.

От хартия за печене се изрязва кръг с диаметър, колкото е диаметъра на формата. Поставя се върху тестото. Върху хартията плътно се разпределят бобови зърна. Те ще предотвратят надуване и деформиране на тестото. Така приготвената основа от тестото се пече в предварително нагрятата фурна за 10 минути. След това бобовите зърна и хартията се отстраняват. Фурната се редуцира на 180°C и тестото се допича за още 10 минути.

За плънката:

• 50 гр. пресен риган, нарязан на едро
• 50 гр. пресен босилек, нарязан на едро
• 50 гр. пера див лук, нарязани на ситно
• 3 малки яйца от свободно отглеждани кокошки, леко разбити (в рецептата са дадени 2 големи яйца)
• 200 мл. готварска сметана
• 300 гр. аспержи (използвах останалата част от тази рецепта, като ги нарязах на колелца)
• 30 гр. прясно настърган пармезан
• сол и черен пипер

Яйцата се разбиват в голяма купа с телена бъркалка или вилица. Добавя се сметаната, сол и черен пипер на вкус и се разбъркват добре. Към сместа се изсипват билките, дивия лук и аспержите. Объркват се хубаво.

Сместа се изсипва върху изпеченото тесто. Разпределя се равномерно по цялата повърхност. Отгоре се поръсва пармезанът. Тартът се пече 30 минути на 180°C или докато пармезанът придобие златист цвят. След като се извади от фурната се оставя да се охлади леко, преди да се разреже. Може да се сервира и студен.

За соса:

• 2 супени лъжици „сос от нар“
• 2 супени лъжици лимонов сок
• 6 супени лъжици зехтин

Смесват се соса от нар и лимоновия сок. Докато се разбиват с телена бъркалка по малко, на тънка струя се добавя зехтина. Разбиването продължава докато целия зехтин е добавен.

Тарта се сервира със соса.

Забележка: „Сос от нар“ (сварен сок от нар със захар и лимонов сок)намерих само в арабските магазини на Женския пазар. Има различни разфасовки от различни производители.

Ако се използват цели аспержи може да се аранжират върху плънката.

Билков тарт с аспержи и сос от нар е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Когато попаднах на книгата Purple Citrus & Sweet Perfume с огромен интерес започнах да разлиствам страниците ѝ. „Интересно име за кулинарна книга“ – казах си. Пред мен изпъкваха цветни картини пълни с аромат на рози, портокалови цветове, сумак и заатар. Любопитни комбинации от продукти и подправки привлякоха вниманието ми и бях запленена на момента. Купих книгата веднага. По-късно, вкъщи разбрах, че автора Силвена Роу е с български произход, родена в Пловдив. Нейният баща с турска националност ѝ предава любовта към готвенето. В книгата, освен рецепти от Средния Изток, са описани истории и разкази свързани с турската кухня и бит. Текстовете вървят леко и дават по-добра представа за последващите рецепти. Самите рецепти са описани с лекота и са лесни за изпълнение. Дали са вкусни? Смятам да разбера.

Оказва се, че в тази книга няма празно. Искам да кажа, че бих приготвила всяка една рецепта. Толкова интригуващи, че ми идва да направя отделен блог за нея. Това е най-добрата кулинарна книга, на която съм попадала. Единствения проблем, който може да изникне е с набавянето на чудатите (за нас) подправки.

И в тази връзка, тези дни пообиколих арабските магазини на Женския пазар, за да проверя какво има и дали ще мога да готвя изобщо по книгата. Е, имам добра новина. Всичко, което ми трябва може да се намери там. Някои от продуктите се намират и в малките магазинчета за био подправки, които може да видиш в страницата „Кое откъде?“.

Първото нещо, на което се спрях от книгата е много лесно за приготвяне предястие или по-подобаващо би било да се нарече мезе. За него са необходими точно пет съставки, една от които е изцедено пълномаслено кисело мляко, което на турски трябва да се нарича süzme. За целта грабнах два буркана подквасено мляко от баща ми и търпеливо изчаках 24 часа да се отцеди добре в тензух. Цеденото мляко стана изключително гъсто, с консистенция на крем сирене. Сега ми трябва още меко козе сирене и тук мисля, че трябва да се доверя на французите.

Подправките и ядките, които са ми необходими, вече ги имам. Това са шамфъстък, сумак и заатар от Роза. Обаче Силвена Роу дава нейна рецепта за заатар и аз реших да я приготвя.

Заатар

• 2 супени лъжици сушен риган или мащерка (използвах риган)
• 1 супена лъжица сушена майорана
• 2 супени лъжици запечени сусамови семена
• 1 супена лъжица сумак
• 1/2 чаена лъжица сол

Всички подправки се смесват. Съхраняват се в буркан.

Последва смесване и овалване. Не се стърпях да си оближа пръстите след последното оформено süzme и още тогава разбрах, че това нещо ще е много вкусно. Освен това си мисля, че приготвено в малки размери е много подходящо за парти. Или пък за „мезе“ на аперетива в късния съботен следобед. Обичам късните съботни следобеди. Със залеза на слънцето, прокрадващ розови цветове през прозореца. С тишината, неприсъща за големия град (всеки е хванал гората). Със спокойствието на моите мисли. С аромата на ванилия, разнасящ се от фурната… Опа, май захванах друга история.

Хапки от цедено кисело мляко и козе сирене, оваляни в заатар, сумак и шамфъстък

Дозите са за 10-12 броя

Продукти:

• 200 гр. гъсто цедено кисело мляко
• 100 гр. меко козе сирене
• 50 гр. нарязан шамфъстък
• 2 супени лъжици заатар
• 2 супени лъжици смлян или ситно счукан сумак

Смесват се цеденото мляко и сиренето. Разбъркват се добре. От сместа с помощта на две лъжици или с намокрени длани се оформят продълговати хапки. Овалват се поотделно в шамфъстък, заатар и сумак. Готово!

Хапки от цедено кисело мляко и козе сирене, оваляни в заатар, сумак и шамфъстък е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Не познавам човек, още повече гурман, който да откаже хрупкава филия хляб с пастет от патешки или гъши дроб. Обаче не познавам и човек, който да си е приготвял това вкъщи. Като че ли му се наслаждаваме само в определени (празнични) случаи, обикновено в някой ресторант или на тържествено събитие, на което се носят подноси с малки хапки от този великолепен деликатес. Създава се впечатление, че само the chef, криейки ревниво тайните си, може да ни поднесе този фин и изтънчен вкус. Дали не се заблуждаваме?

Да пренесем атмосферата у дома

Гъшият дроб е по-трудно откриваем от патешкия, затова по-долу ще стане въпрос само за патешки дроб, който ще разгледам като нещо съвсем достъпно и най-вече – как да му се насладим у дома в съвсем непразнична обстановка. Ако смяташ, че той (дробът) не заслужава това, то облечи си балната рокля и заповядай на масата.

Имам няколко опита в приготвянето на пастет от патешки дроб и всички придружени с обилно количество прясно мляко, сладко подсилено вино, черен пипер и мащерка. Освен това, десетки отворени страници на десктопа, от които да се информирам за технологията. Всеки път се подготвям старателно и си казвам: „Ей сега ще се получи добре“. В крайна сметка получавам нещо, което е наполовина пастет, наполовина мазнина и започвам да се чудя къде греша. И както най-често се случва, грешката е в избора на продукт.

От България до Франция и обратно

Скоро с един приятел се шегувахме, че е по-вероятно във Франция да ядеш патешки дроб от България, отколкото местно производство. И както обикновено се случва – ние не може да усетим качественото българско производство тук в България. И нима трябва да ходя във Франция всеки път, когато поискам да ям патешки дроб? Отговорът е във въпроса и то съвсем не шеговито. Тогава ми просветна и открих това, което ми трябва. И пастетът стана, както го пише по книгите.

Използвах продукт на Avis. Патешки дроб и други патешки продукти на фирмата може да намериш само в Карфур (и Франция ). Всъщност 98% от продуктите се изнасят за страни от ЕС, включително и кошер продукти. Останалото попада при нас – кулинарните артисти.

Правилата преди импровизацията

След като вече имам добър избор на основния продукт, то следва да спазя всички процеси на приготвяне от правилното размразяване на патешкия дроб, до финалното поднасяне с чаша сотерн или шампанско. Взе да става празнично, но още няма да си обличам роклята с гол гръб, защото преди това имам няколко дни, в които ще стоя по престилка и ще се погрижа този път пастета да се получи подобаващ за гореспоменатата рокля.

Като за начало патешкият дроб трябва да се размрази. Оставям го за една нощ в хладилника, а след това около 1 час на стайна температура, преди да започна да работя с него. Желателно е дробът да се накисне за 12 часа в прясно мляко, което ще елиминира горчивината му, която винаги присъства в по-голяма или по-малка степен.

Когато от дроба ще се приготвя пастет, то задължително трябва да се премахнат кръвоносните съдове, чиито термин, незнайно защо са „вени“. И така, двете части на дроба се разделят и с помощта на ножче се отстраняват по-големите вени. В този момент дробът може да се маринова за 3-12 часа в сладко вино (най-често порто, мадейра, вермут). Може и коняк, но не какъв да е, а френски. Заедно с виното се добавят сол, пипер, различни зелени подправки, портокалова кора и т.н.

Следва процес, който е много бавен и изисква търпение, но е задължителен за гладък и кадифен пастет – претриване на дроба през цедка. По този начин се отстраняват и най-малките кръвоносни съдове и ципи. По нататък следва овкусяването му ако не е имало мариноване. Самото овкусяване е важна стъпка, в която не трябва да се пестят подправките, за да не се получи един безличен и блудкав пастет. Но и не трябва да се прекалява.

Термичната обработка на получения пастет се състои в готвене на водна баня, при която температурата на водата трябва да бъде около 70-80°C, a температурата в центъра на пастета около 55°C. Готвенето продължава средно 30 минути за един патешки дроб, тежащ (също средно) 500 грама. След като пастетът е сготвен се оставя да се охлади и се прибира в хладилник за да стегне. Оттам насетне, остава да препека няколко филийки хляб и да отворя шампанското.

Австрийският корифей с френски привкус

Вариантите на тема foie gras са безбройни – от класическа терина в рустик стил, с едри парчета дроб, до телешки медальони с пържен патешки или гъши дроб, сервирани с трюфели. Последното е известна френска комбинация, която аз все още не мога да проумея, вероятно, защото не съм я опитала. Сигурно друго ще говоря ако това се случи. Но сега като се замисля, сухото телешко вероятно обича мазния дроб.

Но не ми се импровизираше сега, точно сега, когато бях сигурна, че имам добър продукт и не исках да проваля нещо, само заради моето ненаситно любопитство и експериментаторски дух. Избрах семпла рецепта, на която бях сигурна, че мога да се доверя. Връщам се на Plachutta.

Във версията на Plachutta, пастета се сервира в индивидуални купички, а рецептата има продължение, завършващо прекрасния деликатес с аспик. Аспикът е желе, чиято цел тук е да запази готовия продукт от окисление, но освен това е и декоративен елемент.

Пастет от патешки дроб с портвайн аспик

Адаптирано от Plachutta – The Best of Viennese Cuisine

В рецептата се използва вино мадейра, което аз замених с портвайн. За приготвяне на пастет от патешки или гъши дроб, времето трябва да се планира, особено, когато се приготвя за определен ден. От размразяването до стягането на аспика, процеса трае 3-4 дни, в зависимост от свободното време.

В случая аз не накиснах дроба в прясно мляко, но ако желаеш може да го направиш. След размразяването му се накисва в пълномаслено прясно мляко за 12 часа. Дробът се отцежда добре, а млякото се изхвърля.

Дозите са за 6 порции.

За пастета:

• 500 гр. патешки дроб
• 1 супена лъжица коняк
• 1 супена лъжица портвайн
• сол и черен пипер

Патешкият дроб се размразява в хладилник за една нощ. Преди да се работи с него се оставя за 1 час на стайна температура.

Двете страни на дроба се разделят и с помощта на малко ножче се почистват от кръвоносните съдове.

След това дробът се претрива през цедка. Овкусява се с коняк, портвайн, сол и черен пипер.

Съд с форма на терина се покрива с алуминиево фолио от всички страни. Пастета се разпределя в съда, като се притиска добре, за да няма въздушни пространства. Завива се с фолиото и се оставя в хладилник за 12 часа.

Фурната се нагрява на 150°C. Съда с пастета се поставя в друг, по-голям и дълбок съд. В него се сипва толкова гореща вода, така че да достигне нивото на пастета в терината.

Пастетът се готви около 30 минути. Изважда се от водната баня и се оставя да се охлади на стайна температура. След това се охлажда за 12 часа в хладилник.

Готовият пастет се разпределя в 6 порцеланови или стъклени купички. Заглажда се добре.

За аспика

• 150 мл. вода или пилешки бульон (аз използвах вода)
• 7 гр. желатин на прах
• 2 супени лъжици портвайн
• сол
• кедрови ядки
• зърна червен (розов) пипер

Желатинът се накисва в 2-3 супени лъжици студена вода и се оставя да набъбне.

Водата се загрява на умерен огън. Не се оставя да заври. (Ако заври се оставя да се охлади.) Добавя се желатинът и се разтваря във водата. Накрая се добавят портвайнът и сол на вкус. Сместа се оставя да се охлади на стайна температура.

Аранжиране

Във всяка купичка с пастет се подреждат по няколко кедрови ядки и зърна червен пипер. Сместа за аспика се разпределя в купичките. Средно, по две-три супени лъжици на купичка. Оставят се в хладилник, докато желето стегне.

Така приготвения пастет може да се съхранява в хладилник до 1 седмица.

Kласическата препечена филия от франзела  или друг бял хляб, съпровождаща този прекрасен пастет може и да е класика или по-скоро израз на вкус, но може и да се замени с пълнозърнест хляб. Опитах и ми хареса. И съвсем не е за подценяване, каквото и да каже… който си иска. Хлябът – знаеш откъде.

Когато започнах да пиша тази статия, между купищата литература свързани с foie gras, попаднах на интерсна статия в последния брой на списание Бахкус – Късче рай върху филийка.

Основни познания за технологоята придобих от книгата French Cooking – Classic Recipes and Techniques, последвани от личен опит и впечатления, разбира се.

И съвсем не е наложително да си обличам роклята с гол гръб. Ще я оставя за момента, когато изтънчен гарсон, фино ще ми предложи чаша шампанско и поднос с хапки от foie gras. Да живее домашната кухня!

Патешки дроб A La Plachutta е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана