Този месец прекарах повече време в кухнята (повече от обикновено), та и затова сега следва дълга статия, почти толкова дълга, колкото и подготовката за празниците. А тя, подготовката ми се стори безкрайна.  Каква подготовка, ще попиташ. Ами, такава – голяма.  Не знаех кой ден е, трябва ли да си лягам или да ставам. Добре, че не пропуснах Коледа. Е как да я пропусна! Като се прибера у дома, в родния град и топлината от бумтящата печка ме лъхне още от вратата, а вляза ли навътре усетя аромата на току-що напукани пуканки, значи наистина съм си у дома, значи е Коледа. Започват се други приготовления, ама така както аз си знам. Топло, ароматно, вино, филми… дните се изсипват така бързо като захарта от захарницата ми. Но минат ли семейните празници, следва истинското разпускане. Поемам си въздух и поглеждам месец назад. Месецът с най-лудото бързане, с най-безсънните нощи и най-сънливите дни. Месецът със силни болки, с тревога и възбуда. Месецът с идеи, експерименти, очакване и радост. Такъв беше декември за мен.

Следват няколко коледни предложения, с които гостувах в други блогове и сайтове, както и представяне на моя блога в три медии.

Първо се отбивам на коледно парти при Маргарита чак във Финландия с предложение за киш с тиква.

Нестандартно, но със сезонен продукт и уверявам те много вкусно, това предложение може да се впише идеално за парти с приятели или като предястие в празнично меню.

Киш с тиква

За тестото:

• 180 гр. брашно
• 100 гр. сирене Дунавия
•  140 гр. краве масло, нарязано на кубчета
• щипка сол

Брашното се пресява със солта. Добавят се маслото и сиренето и с бързи движения на пръстите се смесват докато се получи тесто. Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути.

Подготвя се форма за пай с диаметър 27 см. Охладеното тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност с големина малко по-голяма от тази на формата и дебелина около 5 мм. Пренася се във формата, като се притиска плътно по стените и дъното. Надупчва се с вилица на няколко места. Тестото се пече в предварително нагрята фурна на 200°C за 18-20 минути. Охлажда се.

За плънката:

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 10 маслини Каламата, обезкостени и нарязани на ситно
• 1 супена лъжица прясна мащерка, нарязана на ситно
• 3-4 листа салвия, нарязани на ситно
• 4 яйца от свободно отглеждани кокошки
• 200 мл. готварска сметана
• 300 гр. сварена тиква, намачкана с вилица
• сол и черен пипер на вкус

Зехтинът се загрява в тиган. Добавят се лукът и чесънът и се сотират за няколко минути докато омекнат. Добавят се зелените подправки и се разбъркват няколко секунди докато отделят аромата си. Накрая се добавят маслините, разбъркват се и тигана се маха от огъня. Сместа се оставя да се охлади и след това се разпределя по дъното на изпеченото тесто.

Яйцата се разбиват леко с вилица. Към тях се добавят последователно тиквата и сметаната. Разбъркват се докато се смесят добре. Овкусяват се със сол и черен пипер. Сместа се изсипва в тестото върху сотираните зеленчуци.

Кишът се пече в предварително нагрята фурна на 180°C за 40-45 минути или докато плънката стегне и придобие златист цвят.

Сервира се поръсен със зърна нар върху свежи зелени салати.

После отивам на гости на Магдалена и нося със себе си мъфини, които макар и постни са прекрасно предложение за коледен десерт.

С желанието на Магдалена да предложа десерт с пълнозърнесто брашно и кафява захар, без наличие на животински продукти, в празничен, коледен вариант, се натисна едно от любмите ми бутончета и последва тази рецепта, чието изпълнение беше перфектно на вкус още от първия опит. Рецептата беше изготвена с налични продукти, което смятам за голям плюс на фона на останалото щуро предколедно пазаруване и плануване. (Доволно се усмихвам.)

Мъфини с портокалова глазура

Посочените количества за 12 броя средно големи мъфина.

За мъфините:

• 250 мл. ванилово соево мляко
• 200 гр. кафява захар muscovado
• 100 гр. кокосови стърготини
• 100 гр. веган шоколадов дропс
• 80 гр. сушени череши, накълцани на ситно
• 150 гр. пълнозърнесто брашно спелта
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 1/4 чаена лъжица смляно индийско орехче
• настъргана кора от 1 портокал

Соевото мляко и захарта се смесват в тенджера. Загряват се докато захарта се разтопи напълно. Сместа се оставя да се охлади и се изсипва в голяма купа. Добавя се ваниловата есенция.

Отделно се смесват брашното, кокосовите стърготини, бакпулверът, канелата, индийското орехче и портокаловата кора. Добавят се към течните съставки и се разбъркват внимателно. Накрая в сместа се добавят сушените череши и шоколадовият дропс. Разбъркват се за кратко, докато се смесят добре.

12 форми за средно големи мъфини се покриват с хартиени чашки. Сместа се разпределя във формите. Мъфините се пекат в предварително нагрята фурна на 180°C за 25 минути. Оставят се за 2-3 минути във формите, след това се изваждат и се оставят да се охладят напълно.

За глазурата:

• 180 гр. кашу
• 50 мл. прясно изцеден портокалов сок
• 50 гр. мед или агаве
• 1 супена лъжица кокосово масло, разтопено
• 2 супени лъжици сладко от портокали

Кашуто се смила много фино в кухненски робот. Добавя се портокаловия сок и се разбива докато се образува паста. Към пастата се добавят медът или агавето, кокосовото масло и портокаловото сладко. Разбива се отново докато всичко се смеси добре.

Глазурата се нанася върху изстиналите мъфини. Поръсват се с кокосови стърготини и/или портокалова кора.

Някъде между гостуванията се проведе коледната работилница на тема веган и сурови коледни десерти. Беше хубаво, беше весело и импровизации в последния момент не липсваха. Това се хареса и на мен и на участниците. А за най-добрия асистент Сандо – хиляди благодарности. (Него ще срещнеш и в поста „Докато сме живи, да живеем“.) Виж снимки от работилницата във Flickr.

В първия снежен декемврийски ден се откъсвам за малко от кухнята (само за малко!) и се срещам с Августина. Какво си говорихме може да прочетеш в woman.bg. А за всички читатели приготвих лебкухен със сушени червени боровинки и бадеми.

Лебкухен със сушени червени боровинки и бадеми

Посочените количества са за 36 броя

Продукти:

• 250 гр. мед
• 120 гр. захар
• 1 яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1 щипка смлян кардамон
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• настъргана кора от 1 портокал
• 60 гр. фино смлени бадеми
• 60 гр. сушени червени боровинки, накълцани на ситно
• 100 мл. прясно мляко, със стайна температура
• 380 гр. брашно
• 10 гр. бакпулвер
• 200 гр. конфитюр от кайсии

Фурната се загрява на 180°C. Квадратна форма за печене със страни 23 см. се намазва с мазнина.

В голяма купа се смесват медът, захарта и яйцето. Разбъркват се докато сместа стане еднородна.

Отделно се смесват подправките, портокаловата кора, бадемите, червените боровинки и прясното мляко.

На трето място се смесват брашното и бакпулвера.

Към медената смес се добавят млечната и брашнената. Всичко се разбърква много добре с миксер, с приставките за тесто. Тестото се изсипва в подготвената форма и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна за 30-35 минути.

През това време конфитюрът от кайсии се загрява на умерен огън докато се втечни. Когато сладкишът е готов, още топъл се разрязва на малки квадрати, като петифури. Квадратите се намазват от всички страни с конфитюра и се оставят върху решетка докато изстинат напълно. Когато са добре охладени се покриват със захарна глазура.

За глазурата:

• 300 гр. пресята пудра захар
• 2 супени лъжици портокалов сок
• 2 супени лъжици тъмен ром
• 3-4 супени лъжици топла вода

Всички съставки се смесват и се разбиват добре. Трябва да се получи сравнително течна глазура. Ако не е достатъчно течна се добавя още малко вода или портокалов сок. Петифурите се потапят в глазурата и се оставят върху решетка докато тя стегне.

Съхраняват се в плътно затворена кутия на стайна температура.

Малко преди празниците с  Lois се срещаме в студиото на „Така го правят жените“ по bbt. С водещата Лора си говорим за класическа или модерна коледна трапеза. Моите предложения всяка година са различни, а тази година реших да изготвя по-нестандартно меню с присъствие на сезонни продукти в по-разчупени форми и изненадващи аромати. И така, вече може да видиш предложението ми за салата, основно и десерт.

А още по-после, съвсем малко преди празниците представих една идейка за коледни елхи от меденки в сутрешния блок „Бодилник“ по TV7.

И тъкмо си мислех, че съм на предела на силите си, когато дойде моментът да се прибера у дома. О, оказа се, че не съм се изчерпала все още! Идват ми други сили. А и декември все още не е свършил…

Покривката на точки и жълтата покривка с дантела е специално изработена и предоставена от Йовка. Какво още изработва може да видиш в нейната страница във Фейсбук, както и нейни идеи в Работилничка за чудеса.

Декември ври. Ври и кипи. е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Темите, които ще обсъждаме на курса влючват алтернативните подсладите, кафявата захар, пълнозърнестите брашна от Слънце Луна и приложението им в домашни десерти. Ще покажа как лесно може да си приготвим шоколадови бонбони у дома и ще научите как да работите с шоколад. Ще ви разкажа повече за традиционните коледни десерти по света и ще обсъдим идеи за техни алтернативи с пълнозърнесто брашно и кафява захар.

Рецептите, които създадох не са показвани досега. От основните методи по изготвянето на тези десерти може да се вземат идеи за нови. Ще дам предложения и всеки ще може да развихри своето въображение според предпочитанията си.

Ето и накратко какво ще приготвя в работилницата:

Коледен веган фруктов кейк с пълнозърнесто брашно и кафява захар. Декорация от веган марципан (ще покажа как да си го приготвите у дома), оцветен с натурални бои.

Веган сурово коледно пънче и суров шоколадов крем.

Сурови коледни сладки и шоколадови бонбони.

Отново сме подготвили книжки с подробните рецепти и подаръци от Слънце Луна и Кулинарно - в кухнята с Йоана.

Курсът е за начинаещи, любители или професионалисти, които се интересуват от веган и сурово сладкарство. За всички, които обичат да приготвят храната за себе си и своето семейство.

Кога и къде?

Ще се съберем на 17 декември (събота) в работилницата на ул. Вежен 12А, кв. Лозенец. Курсът продължава от 9 до 17 часа с включен вегетариански обяд от ресторанта на Слънце Луна и кафе паузи със сладкиши приготвени от мен.

Как да се запиша?

За записване и повече информация посети тази страница.

Плащането може да се извърши и с банков превод, за номер на сметка и повече информация ми пиши на joana@kulinarno-joana.com. Групата за работилницата е ограничена до 8 места, побързай!

Коледна работилница по сладкарство е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Dell’Arte е жанр в театрално изкуство, основаващо се на импровизацията и директния контакт с публиката. Какво се случва, обаче, когато това изкуство е свързано с храна? Случва се ресторант Dell’Arte. А там именно се залага на импровизацията върху индивидуалните предпочитания на посетителя. Звучи много добре. Не се ограничаваш само от предложенията в менюто или пък винената листа. Нека ти разкажа повече.

Испанският тапас ресторант Торо, с подчертаната авторска кухня в модерен стил (заменям думата гурме с модерен, защото не ми харесва), номиниран от списание Бакхус в категорията „авторска кухня“ се обнови с нов кулинарен стил начело с италианския шеф Серджо Бертолучи.

Интериорът на ресторанта си остава изчистен, с премерено количество акценти, на които няма как да не се възхитиш или поне да не забележиш. Не видях окачени картини на стената, които да се продават, както беше в Торо и това ми хареса. Колкото и да свързваме храната с изкуството, все пак не отиваме в картинна галерия, нали? Ако искам да си купя картина ще посетя други места. Това, което също ми харесва (и се запазва от Торо), е че светлината е приглушена, но не до толкова, че да не виждаш какво ти се сервира. Атмосферата предразполага към отпускане и приятно изживяване.

На дегустационното меню опитах телешко карпачо, сервирано подобаващо с пармезан, а включената зелена салата допринесе за повече лекота и свежест. Последва ястие със звучното италианско име „Креспеле Качо ди Норча с трюфели“, което много ми хареса. Състои се от тънка тестена кора, запечена със сирена и поръсена с тънко нарязан трюфел. Препоръчвам го.

Основното бе патешко магре, приготвено точно по мой вкус – нито прекалено сурово, нито много запечено. Към патешкото имаше сладък сос, за който някои възразиха, но добавените свежи филенца от портокал и грейпфрут, според мен уравновесяват вкусовете. С други думи – хареса ми комбинацията. Много се зарадвах и на предложената сира към основното.

Последва игра, в която трябваше да предизвикаме въображението на готвача или по-точно да изберем тема, върху която шеф Бертолучи да импровизира. Вече бяхме приключили с основното и предстоеше десертът. Тогава ми хрумна той да предложи нещо със сирене, което да бъде подходящо преливане от основното към десерта. Така и така имахме хубаво вино за допиване преди да се гмурнем в сладките предложения.

Не останах възхитена от импровизацията, но не изключвам вероятността, че преводът може да е объркал нещата. Очаквах повече. Но не е ли затова личния контакт и лично споделените предпочитания? Някои може и да са останали доволни. Обаче портвайнът се разля точно навреме към предложеното синьото сирене със сладък сос и плодове. Всъщност в комбинацията присъстваше и ситно нарязано червено зеле, което признавам ме изненада приятно, дори и само като цвят.

Дойде и най-вълнуващата част за мен – десертът. В дегустационното меню се предложи шоколадов мус. Да, беше вкусен. Но не е ли време да избягаме от „вълшебната четворка“ десерти (така ги наричам аз) – шоколадов мус или суфле, крем Брюле, чийзкейк и бисквитена торта? Скука се крие зад всички тези имена. Затова проявихме любопитсво към десерт с име „Сантандер с фин млечен крем, мариновани сушени плодове и бадемов марципан“. О, това вече е нещо ново! Прекрасен десерт! Семпъл, но носещ толкова много вкус и аромат. Също като италианската кухня. Изядох си го целия, не можах да устоя. А и прекрасно ми се съчета с портвайна.

Това за което мога да съжалявам, е че винаги се случва да посещавам мястото в студен сезон. Бих искала да се отпусна в градината, в лятна привечер и спокойно да се наслаждавам на чаша вино и импровизациите на шеф Серджо Бертолучи. И следващият път наистина бих искала да се изненадам от импровизацията.

Като стана въпрос за вино, винената листа е все още в процес на обновяване. Идеята е да бъде кратка, да не затруднява гостите. С добре подбрани вина, които да отговорят на очакванията му, предполагаме и на предложената в менюто храна. И не на последно място, ако някой се почувства отегчен от бъдещетите предложения, то ще има и такива извън винената листа. Отново изненада.

Обичам изненадите. Свързвам ги с приятни емоции. Още повече когато те са преживявания от кулинарни дегустации, вино и среща със съмишленици. В изненадите се крие и известна доза от жанра Dell’Arte. Не мислиш ли?

Ресторант Dell’Arte се намира в комплекс Casa Viva Изток, ул. Д-р Любен Русев 6.

Dell’Arte е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

От лимонено жълто скачам на ябълково зелено, но не, не си мисли, че изреждам целия спектър. (Пък кой знае, може и да го изредя подобаващо.) Зеленото е спокоен цвят и освен с чиновете и стените на училищните стаи го свързвам най-вече с трева и сочна, кисела зелена ябълка. Зеленото се завръща в живота ни, но този път съвсем осъзнато с желанието ни за по-добър и здравословен живот.

Осъзнаването или „пробуждането“ вече се забелязва. Но не трябва да се чака последния момент за да разберем, че е нужно да проявяваме повече отговорност към земята, въздуха, водата, към здравето ни и към самите нас като личности. Ето затова смятам за нужно да се информираме постоянно, да бъдем грижовни към околнота среда, защото тогава автоматично проявяваме грижовност към себе си и децета ни.

С тази задача – да бъдем информирани се заел екипът на „Зелена ябълка“. Основната инициатива по еко проекта е отбелязване и награждаване за постижения в екологията. “Зелена ябълка“ се стреми също така да популяризира екопродукти и да превърне екологичния начин на живот в начин на мислене.

Освен на сайта „Зелена ябълка“ информация може да се прочете и в печатното издание към списание „Бела“. С радост отбелязвам новата рубрика на „Зелена ябълка“ за рецепти с ябълки.

Ябълката е един от любимите ми плодове и разбира се с наслада се включвам с един тематичен за сезона десерт - Постни ябълки рулца със сушени сливи и орехи. Рецептата може да видиш в брой 12/2011 на списание „Бела“. Подходяща е за постите, за посрещане на Бъдни вечер, а защо не и като закуска на Коледа.

Трябват ти две зелени ябълки и пожелание от мен за усмихнат и ябълково зелен ден.

П.П. Напоследък ми идва да римувам. Какво ли излезе пък от това?

Ябълково зелено е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

На втория ден на DiVino.Taste посетих лекцията на Яна Петкова и Вили Гълъбова на тема „Винено обучение – ползи и перспективи“. Беше интересно да разбера за най-добрите училища по света, а добрата новина е, че в София се откри Българска винена академия, която стартира с цикъл винени курсове. И двете говориха така увлекателно и ентусиазирано за работата си, че най-искрено им пожелавам успех. Само напред и нагоре! (Като в онази схема, която ни показаха на лекцията. )

След като вече бях загряла и очевидно развълнувана пристъпих към майсторските класове с една изключително полезна за мен тема – „Съчетаване на вино с храна“. Ето тук пописах доста в тефтера си. Лектор бе Юлия Костадинова, като разбира се храната, която беше приготвена за темата се презентира от шеф Димо Димов.

Лекцията беше увлекателна и интересна за мен. Представиха се няколко класически предложения за съчетаване на вино с храна, както и някои по-смели, които смея да твърдя, много ми допаднаха. Хареса ми, че присъстващите бяха активни, изказваха своето мнение за различните комбинации.

Не случайно темата завърши с въпросът: „Въпрос на наука или въображение?!“ е съчетаването на вино с храна. Според мен е по-скоро въображение и личен вкус. Това не е математика, нали?  А и както Яна Петкова казва – „Няма абсолютна истина!“

Най-важният извод, който си направих от тези два дни е че трябва да се образоваме, за да разберем виното. DiVino.Taste беше едно добро начало.  Благодаря на създателите и организаторите на този форум за предоставената възможност.

DiVino.Taste 2011 – втори ден е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прекрасен форум на българското вино! Останах очарована, научих някои неща за виното, които не знаех досега, опитах много хубави вина и в края на деня си тръгнах малко опиянена. Не толкова от виното, отколкото от самото събитие.

Над 35 български винени производители предоставят възможност за дегустация на вината си, а в две зали текат лекции.

Посетих майсторските класове, като започнах с „Вино за начинаещи“ с лектор Вили Гълъбова. Тя започна лекцията с думите, че дегустацията не е професия, тя е изкуство и наука. Всеки може да се научи да дегустира, като прояви желание, търпение, старание и честност спрямо сетивата си. На тази лекция се разгледаха основните показатели, по които се оценява едно вино. Опитахме 6 български вина. (Добре закусих с вино в събота сутрин. )

Майсторският клас продължи с лекция на Каролайн Гилби MW, която беше подбрала 9 български вина, които разбира се дегустирахме. Описа характеристиките на всяко едно от тях, но и присъстващите също имаха възможност да дадат своето мнение. (След последното вино започнах да се замайвам.)

Яна Петкова бе лектор на тема „Сира или Шираз“. Увлекателна, с известна доза хумор, лекцията ми се стори като песен. Песен за виното, в която се говори за вино от един и същи сорт, но произведено в различни страни. Дегустирахме 2 австралийски, 1 чилийско, 1 френско и 4 български вина.

Сирата се оказа доста сложно вино, а съветът на Яна е да му се даде шанс да разкрие най-доброто от себе си. Или иначе казано – да отлежи поне 10 години. „Сирата е катедрала“ – казва Яна Петкова и добавя, че виното има потенциал да старее благородно, да развива мекота, закръгленост. И винаги може да те изненада.

Последната лекция от майсторския клас за този ден беше на Ясен Захариев. Той обясни какво е това вертикална дегустация, а после пристъпи към практическата част. Представиха се две български изби и се дегустираха различни реколти (поотделно от двете изби). Марк Дворкин представи виното Enira Reserva на Bessa Valley, а представители на Santa Sarah, говориха за виното Santa Sarah Privat. (Тук вече спрях да пия и малко съжалявам, защото после ме убедиха, че вината са много хубави.)

Това беше днешният DiVino.Taste за мен. Имаше какво да науча, но имам и още много. Утре пак!

Програмата за неделя, 20 ноември може да видиш в сайта на DiVino.Taste. Утре отново ще има лекция „Вино за начинаещи“. На мен ще ми бъде интересно да посетя лекцията на Яна Петкова и Вили Гълъбова на тема „Винено обучение – ползи и перспективи“, както и „Съчетаване на вино и храна“ с лектор Юлия Костадинова. Има и още много интересни теми, така че отивам да отпочивам и утре да съм свежа.

П.П. Препоръчвам да се плюе след всяка дегустация, защото иначе може да стане лошо. Май ми е време да се науча да го правя, нищо, че автоматично искам да преглътна тези хубави вина.

DiVino.Taste 2011 – първи ден е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

А какво  се случи на самата  работилница, можеш да видиш по-долу.

Денят започва с топло чили какао, малки вкусотийки и сладки приказки.

Стартирам работилницата по сладкарство с първия урок - естествени подсладители.

Приготвям веган сурова торта от три слоя.

Като че ли всички вече са разбудени в тази съботна утрин, жадни за знания и нетърпеливо очакват новата рецепта.

А тя бе най-дългата, с най-много компоненти.

Демонстрирах приготвянето на веган плодова пита с пудинг от тапиока и поширани круши във вино от арония.

Тук стана въпрос за пълнозърнестите брашна от Слънце Луна, различните сортове пшеница и как те да се използват в приготвянето на домашни десерти.

Времето така бързо минава, че настъпи час за обяд. Всички вече са отпуснати и разговарят помежду си. Чашка кафе след обяда и сме готови за нови рецепти и споделяне.

Следва какаова паста с типово брашно, замесена и разточена на ръка. Гарнирана с ванилов крем Англез и пресни плодове. Започваме дискусия за ванилията, а малко по-късно опитваме от още горещата паста. Прекрасен десерт за след обяда.

Завършвам курса с приготвянето на италиански меренг със захар мусковадо и прилагането му в пухкави сладки с кокос и какаови зърна.

При всички рецепти има история, моя си, лична, както е и във всеки пост. Рецептите, които предлагам са вдъхновени от реални случки, хора и желанието ми да направя един десерт вкусен и здравословен.

И накрая всички си тръгват усмихнати, с подаръци от Слънце Луна и Кулинарно – в кухнята с Йоана.

Очаквай още! Предстои Коледна работилница.

Благодаря на Жорката, който беше мой асистент.

В работилницата е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Решихме да обединим опита, знанията и стремежите си. Опит изграждан в продължение на години, с крахове и успехи. Знания, събрани от хора по целия свят и най-вече от собствена практика. Стремежът да предадем тези знания на други, да ги накараме да обикнат естествената храна и да я уважат, така както ние го правим.

Заедно със Слънце Луна създаваме работилницата, за да можем да те докоснем до това, което правим от сърце – да приготвяме вкусна и здравословна храна.

Стартираме първия курс на тема сладкарство. Но това не е конвенционално сладкарство. Нарекох го алтернативно, защото няма да те уча да приготвяш пандишпан или шоколадов мус. В работилницата ще разбереш как да си приготвиш сурови десерти с налични продукти. Ще си изпечем пълнозърнеста плодова пита с пудинг от тапиока и поширани круши във вино от арония. Ще си замесим и разточим какаова паста на ръка и ще я гарнираме с любимия ми крем Англез и плодове. Ще ти демонстрирам как да си приготвиш италиански меренг и ще ти разкажа къде и как да го прилагаш. С него ще приготвя дребни сладки с кокос и какаови зърна. Ще те запозная с прясно смлените на каменна мелница пълнозърнести брашна на Слънце Луна и ще ти дам идеи как да си приготвяш десерти с тях. И още – ще си говорим за кафявата захар, алтернативните подсладители, естествените и супер храните.

За мен десертът е наслада, която може да бъде вместена в рационалното ни хранене и диета. За мен няма невъзможни неща. От опита си до момента разбрах, че е нужно само да познаваш основните методи, оттам нататък може само да развихриш въображението си. Точно това ще правя аз в работилницата – ще ти покажа как и ще провокирам въображението ти.

Курсът е за всички, които обичат да се забавляват докато готвят, които искат да научат повече за веган, суровото и алтернативно сладкарство. За тези, които искат да се научат да си приготвят добра храна у дома.

Кога и къде?

Ще се радвам да се видим на 5 ноември (събота) в работилницата на ул. Вежен 12А, кв. Лозенец. Курсът продължава от 9 до 17 часа с включен вегетариански обяд от ресторанта на Слънце Луна и кафе паузи със сладкиши приготвени от мен. Подготвили сме и подаръци.

Как да се запиша?

Записването за курса става в магазин Инке Тинке на ул. Юрий Венелин 1. Цената на курса е 180 лв. Плащането може да се извърши и с банков превод, за номер на сметка и повече информация ми пиши на joana@kulinarno-joana.com. Групата за работилницата е ограничена до 8 места, побързай!

Ако имаш още въпроси, попитай консултантите в ресторанта (ул. Гладстон 18Б) и магазина (ул. Юрий Венелин 1) на Слънце Луна, или пиши в коментарите.

Работилница по сладкарство е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Пак се опитвам да избягам от хаоса. Отивам на село. Избрах на село, защото там е спокойно и там наистина ще мога да си почина. Извън цивилизацията. Е, почти. Неочаквано за мен самата обърнах гръб на всичко, което се случва по света, а липсата на компютър ми се отрази повече от добре. И тогава намерих време за много други неща. Неща, които не бих могла да правя иначе.

Но там, в онзи свят съм като в безтегловност и необвързана с времето. Струва ми се че сънувам ранните слънчеви лъчи върху все още зелената трева, жуженето на рояци насекоми по пладне и приспивната песен на щурците. А звездите! О, звездите са толкова ярки, че заслепена от светлината им потъвам в тъмното пространство между тях, завихрям се опиянена и не искам този сън да свършва.

Потънала в себе си дните се нижат бавно. Разсейвам се от време на време с „Афродита“ и най-сетне успявам да прочета книгата. Много ми хареса. Благодаря на всички, които ми писаха за нея.

После се заравям в други книги – стари готварски книжки и чета с интерес на стар български език. Тази на снимката е от 1911 година. Приисква ми се да сготвя нещо. Не че има нужда. Но искам да изпробвам от тези стари рецепти, в които изобилстват масло и яйца. Яйца? Ще отида да си потърся от някоя баба. Намирам и прясно мляко, и то козе. Утре пак ще взема и ще си направя сирене. И така, цяла седмица правя сирене.

Хапваме го прясно и безсолно с домати. Домати от градината, разбира се.

Захапвам току що откъснат домат – топличък, нагрят от слънцето, сочен и сладък, сокът му се стича по брадичката ми и не ме интересува дали ще се покапя. Вкусвам живот… Благодаря на този, който ги е отгледал.

О, за сиренето май говорех. Мариновам една част в зехтин с подправки – зърна пипер и кориандър, дафинов лист, морска сол. След 4-5 дни става още по-хубаво. Взимам идеята от книгата „The Food Lover’s Guide to Paris“, която си купих от ваканцията в Париж.

С това сирене и салатата е още по-вкусна. Няма начин да не си налея вино.

Но хлябът ми липсва в цялата тази композиция. Ей сега ще си направя. Обаче решавам да бъде нещо специално, повлияно от скорошната визита в Париж. Искам да приготвя бриош. Не какъв да е, а от най-богатия на масло. Защо ли? Ами, искам да опитам, имам време. Приготвям го. Процесът трае два дни. Не знам какво да очаквам. Получавам нещо вкусно, но твърде тежко. 88% масло в тестото не са никак малко. Но за този опит после ще ти разправям.

Предпочитам да се насладя на последната млечна царевица с малко масло и сол. Много я обичам. Като се замисля, няма много неща, които да не обичам.

Вальо ми се цупи на ризотото с кафяв ориз, но сега има особена нужда от добра храна и аз се старая да му я осигуря. И най-вече от калций. Помислих си, че ще му стане лошо един ден, когато изпи около 1,5 литра прясно мляко за доста кратко време. (По негова си инициатива.) Кога сме пили ние такова хубаво мляко? Аз и затова сирене правя, че даже и малко извара изкарах. (Поради липса на лимон и лимонтозу, пресякох суроватката с малко оцет. И така става, да знаеш.)

А пък една сутрин съм си наумила, че ще ходя да бера къпини. Тръгвам с малка кофичка. Не намирам много узрели, но са ми достатъчни за един бърз десерт с изварата и малко мед.

А те, къпините сладки – сладки, май нямаше нужда от мед.

Нали все не ме свърта, друг ден вдъхновена от старите готварски книжки приготвям сладкиш „Дамски каприз“. Но не такъв какъвто всички го знаят. По-различен и отново с много масло. Но за това пак друг път ще си говорим.

А конфитюрът от диня на Мария е прекрасен. Приготвих го без ванилова шушулка, ясно е защо. Изпълних рецептата наполовина и то по спомен от прочетеното. Сега като я поглеждам, изглежда да съм спазила пропорциите. Но увлечена от нещо на двора за малко да го загоря. Спасих го навреме, даже много ми харесаха парченцата диня, които бяха започнали да се карамелизират на дъното на тенджерата.

Възползвах се от момента, в който имах яйца от щъкащи на пътя кокошки и козе мляко за да направя палачинки. В едно друго време ме научиха да забърквам палачинки от налични продукти – с 1,2, 3 яйца, с малко мляко, с повече мляко, понякога с добавка на сметана и брашно, колкото да стане каша. Ей тук е тънкостта – колко гъста да бъде сместа. И така се научих, че специално за палачинките се отрекох от моите неписани закони за спазването на мерки и теглилки.

Но препрочитайки една рецепта за палачинки от книгата „Рецепти за сладки“ реших да ги приготвя така както са описани. Ето какво гласи рецептата:

„Палачинки. 4 жълтъци, 2 яйца, 2 лъжици разтопено масло, 1 лъжица захаръ и 1/2 литъръ млѣко.

Всичко това се разджурква съ телътъ или джурулекъ и постепенно се разбърква съ толкова брашно, колкото е потрѣбно да се получи срѣдно гъста кашичка. Нагорѣщява се въ тиганъ съвсѣмъ малко масло, излива се въ него, толкозъ отъ кашичката, че да се образува 3-4 м.м. тънка туртичка и на голѣмина, колкото дъното на тигана; изпържва се отъ двѣтѣ страни до слабо зачервяване, намазва се съ сирена пълненка и се завива въ видъ на валякъ. Така се постъпва, до като се изпържи всичката кашичка.“

Забавно, нали? За въпросната сирена пълненка е дадено следното:

„Размачква се малко прѣсно сирене и се разбърква по вкусътъ съ дребно сухо грозде, счуканъ дарчинъ, скълцани бадеми и ситна захаръ.“

Станаха най-хубавите палачинки. И по-скоро не заради рецептата, а заради продуктите, които използвах. Изядохме ги с прясно сирене и конфитюра от диня.

Такива неща правя на село. И имам възможност да им се насладя, наравно с шума от листата на дърветата, пукащите дърва от огъня, галещото слънце сутрин, прохладния вятър вечер. От спокойствието и безгрижието на тази ваканция съм заредена и готова отново да бъда част от хаоса.

П.П. Заглавието на поста е хрумка на Вальо, докато четеше етикетите на статията, които съм написала. Тези трите думи прочете една след друга. И на двамата ни хареса. И тези думи именно са като най-силен отзвук от ваканцията.

Звезди, сирене, спокойствие е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Обичам да лежа на тревата и да наблюдавам звездното небе, но не обичам да ми е студено.

Обичам да меся и да усещам тестото между пръстите си, но не обичам гърбът ми да изгаря от слънцето.

Обичам да разточвам и да гледам как се пекат чапатите, но не обичам да се опушвам от огъня и очите ми да сълзят часове след това.

Обичам да забърквам разни сладости, но не обичам да няма течаща вода.

Обичам да слушам Оратница, Irfan, Теодосий Спасов и DJ Dharba, но не обичам да спя на шум.

Обичам да се разхождам покрай водата, но не обичам да ме хапят комари.

Обичам да слушам за хляба и да усещам как втасва.

Обичам огъня…

… и ако до “обичам“ липсваше „не обичам“, нямаше да бъде истинско. Случи ми се на Беглика Фест 2011.

Още (много) снимки във Flickr.

Обичам – не обичам е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана