Ето, че настъпи ред и за не по-малко интересната част от Мюнхен – храната навън и като цяло – баварската кухня. Какво първо ти идва на ум, като чуеш баварска кухня? Вероятно бретцел, вурст, печено свинско и кисело зеле. Това обаче е много мъничка част, с която се асоциира кухнята на южна Германия. Така че, има за какво още да си говорим.

Баварците са запазили голяма част от традициите си и това включва и храната им. В менюто на всеки един ресторант основно присъствие заемат традиционните ястия и десерти.

Закуска и предястия

Предястията и салатите включват основно кореноплодни зеленчуци, картофи, сирена и различни видове вурстове (наденички). Обикновено за предястие или закуска се сервира плато, поднесено в тиган, което съдържа картофена салата, запечени вурстове, кисело зеле и горчица. Често допълнени от сланина и бретцели.

Традиционната закуска или предиобеден снак се състои от Weißwurst (вайсвурст -бяла наденица с подправки, приготвена с минимум 51% съдържание на телешко месо,) сладка горчица и бретцел.

Всеки месар произвежда своят автентичен вайсвурст, като добавя различни подправки за вкус. Ако попиташ пет бавареца как се яде вайсвурст, ще получиш шест различни отговора. Но традиционно, наденицата се сварява във вода или бульон и се сервира топла в течността, в която е вряла. Преди да се изяде месото на наденицата се отстранява от обвивката (животинско черво) по всевъзможни начини. От добре приетите обноски при хранене – с нож и вилица, до изстискване на съдържанието директно в устата.

Тъй като в онова време съхранението на месо било трудно, вайсвурста трябвало да се яде веднага след приготвянето му. Месните казват, че вайсвурста не трябва да чуе обедния камбанен звън от кулата на църквата. Затова и до днес, бялата наденица се сервира преди обед.

Супи

Супите са основно застъпени в баварската кухня, като най-често се приготвят от бистър телешки бульон с добавка на тестени или месни нудли. Една от най-известните супи е Leberködelsuppe - бистър телешки бульон с нудли от телешки дроб.

Основни ястия

Една от кулинарните ми книги, разказва, че в миналото месото е било сервирано само за празници. Днес по-голямата част от баварската кухня включва месо. Предимно свинско и телешко, като птиците също не са пренебрегнати. От тях се залага повече на патици, гъски и пуйки, въпреки, че на ежегодния Oktoberfest, заедно с наденичките се сервират и пилета на грил.

Дълго време, рибата се смятала за постна храна, но днес тя също намира своето място на баварската трапеза.

Гарнитури

Гарнитурата към основното ястие е съставена от кореноплоди и/или тестени произведения. Кисело или задушено зеле, картофи във всякакви интерпретации, различни видове ряпа, тестени и картофени нудли. Прясната салата не е присъща за традиционната кухня. Това продължава и до днес, въпреки че на пазара видях огромно разнообразие от зеленчуци, във всякакви цветове и форми.

Възможно е на някои места да ти сервират гарнитура от зелена салата със зеленчуци или в менюто да има раздел със свежи салати, но в никакъв случай това не е силната част на германците.

Хляб и тестени

Зърнените култури са една от основните храни, заедно с месото. Приготвят се различни видове хляб, като голямо присъствие заемат пълнозърнестите хлябове с квас, всеизвестния бретцел, нудли и дребна паста, наречена Spätzle. Шпецле се приготвя на принципа на прясната паста, като тестото се настъргва на едро ренде директно във вряща вода. Най-често се овкусява със сирена, но може да се приготви и на супа.

Голямо впечатление ми направи една от пекарните, в която има огромно табло, на което е написана думата хляб на различни езици. Има я и на български език – най-отгоре в ляво на снимката.

В пекарната се приготвя хляб с квас на пити тежащи около 3 кг. От там си купих и дървеното панерче за втасване на хляб.

Десерти

Въпреки големите количества месо, които се консумират, баварците имат нюх към десертите. Най-известните от тях са ябълков щрудел, баварски крем, панирани ябълкови кръгчета, различни кейкове с мая, ошави и пресни компоти със сезонни плодове – най-често от ябълки, круши и сливи. Коледните сладкиши включват небезизвестния Щолен, дребни сладки и курабийки.

Бира

Бирата е навсякъде и по много. Аз не консумирам често тази напитка, наблягам повече на вината, но тук в столицата на Бавария и града на Oktoberfest, няма начин да не опитам местната бира. И бях истински впечатлена! Любимата ми бира вече е Weißbier. Харесва ми, защото не е горчива, не е прекалено газирана и за мое голямо учудване – вкусна е. Пих до насита и пак не се наситих. Основния акомпанимент към нея е бретцел.

Mezzo Mix

Единствената по рода си напитка, която само германците и Вальо пият. Представлява миксирана кока кола с портокалов сок. Може да се приготви и от кока кола с фанта портокал, тогава напитката се казва шпеци.

Всъщност в Германия обичат да смесват всякакви напитки, като често може да се срещнат хора, които добавят в бирата си сода или друга газирана напитка. Аз на това му казвам бльоч, също като на разредено червено вино с жълта лимонада.

Ето какво опитахме с Вальо в някои от бирариите в града:

Marktwirt

Бирарията се намира в центъра на града до Viktualienmarkt – най-старият пазар в Мюнхен. Приятно място, има маси пред входа на бирарията, подредени на малката уличка и романтична градина (според табелата, която бяха сложили).

Тук беше първия ми сблъсък с баварската кухня. Избрах свинско месо в сос от тъмна бира с картофен нудел. Сервираха ми ги със салата от бяла ряпа и репички.

Вальо заложи на баварската закуска от вурстове, кисело зеле и картофена салата, сервирани в тиган, в допълнение от горчица с хрян и сос от тъмна бира.

Поделихме си и традиционната салата от вурстове с горчичен сос, лук, кисели краставички и ементал. Порциите са големи и естествено не можахме да изядем всичко. За десерт не остана място!

Hofbraühaus

Най-известната бирария в света, чиято сграда е била пивоварна.

Има отделен кът със сейфове, където се заключват халбите на редовните посетители. Самите те имат график за посещения на бирарията (например: всеки вторник и петък), като за целта обличат традиционни баварски дрехи, слагат си тиролска шапка с перо и им сервират бира в личните халби.

Тази практика не е само в тази бирария. Може да се срещнат такива редовни клиенти в повечето известни пъбове в Мюнхен.

Тук опитах вайсвурст, сервиран със задължителните към него сладка горчица и бретцел.

Любопитството ми към пастата Spätzle надделя. Не можех повече да гадая за вкуса, затова опитах Käsespätzle – шпетцле със сирена.

Вальо отново си избра вурстове, но този път традиционното за бирарията плато от три вида вурстове с кисело зеле и два вида горчица – люта и сладка.

Пак няма място за десерт!

Augustiner am Dom

Бирата е прекрасна, а пък аз все още се чудех на тези нудли от черен дроб и ето че тук ги опитах.

Супа от телешки бульон с нудел от телешки черен дроб.

По-късно последва телешки гулаш с бира – специалитета на бирарията. Сервиран с нудел от хляб.

Вальо както обикновено заложи на изпробваното – плато вурстове с кисело зеле, картофена салата и горчица с хрян. Отново няма място в стомасите ни за десерт.

Бирената градина до Китайската кула

Няма начин да не намериш това място. Винаги е пълно с хора, с бира и храна в изобилие. Едно от местата, което задължително трябва да се посети, за да се влееш в баварските традиции и бит.

Тук всичко е на самообслужване, като първо минаваш да си избереш месo и гарнитурa, после салати и бретцели, а накрая си взимаш един mass (1 литър) бира. Сядаш на дървената пейка с дървена маса и започваш да се забавляваш – всячески.

С Вальо опитахме леберкез (Leberkäse) с печени картофи.

Oтново вурстове със селски картофи и кисело зеле (полага ти се, без да го поръчваш).

И салата от сирена, наречена Obatzda (ха, дума без буква с две точки ), традиционно сервирана с много лук. Десерт – няма.

В заключение ще кажа, че за тези 4 вечери изядох полагащото ми се месо за 4 години напред. Наистина много месо попадна в моя стомах тези дни, но за това пък всичко беше много вкусно. Вальо беше учуден от моята възхвала към баварската кухня. Така е то, трябва да опиташ за да разбереш!

Както забеляза за десерт никога не стигаше място. Но аз съм подготвена и за това - ще изчакам есенния сезон, за да ти представя в рецепти някои от най-известните десерти на Бавария.

Храната в ресторантите ни излизаше между 35 и 45 евро, в зависимост колко бири сме изпили. Ако сравня цените с ваканцията в Рим, там вечерята излизаше по-скъпо, заради бутилката вино, която задължително поръчвахме.

Следващите няколко поста ще посветя на баварската кухня в рецепти, изпълнени вкъщи. Може би пак ще има видео рецепта…

П.П. Обещавам по-кратки постове.

Отново в София и отново по старому. Обаче културния и гастрономическия шок, който изживях в Мюнхен, ще напомня за себе си дълго време. Както обикновено по време на ваканция, времето минава бързо, но и ние с Вальо сме бързи и успяхме за няколко дни да обиколим повечето забележителности в столицата на Бавария и разбира се да опитаме почти всичко от месната храна. За нея по-обстойно ще си говорим в следващия пост. Сега ти представям Мюнхен в моите очи.

За пръв път бях в Мюнхен преди седем години. Още оттогава се сблъсках с подредения и спокоен живот на германците. Или поне така изглежда отстрани. И в никакъв случай не са скучни. Напротив, умеят да се забавляват, както умеят да правят бира. Умеят и да създават усещане за перфектност. Като започна от градския транспорт, алеите за колоездачи, чистите улици, мина през обслужването, гледането на футбол, сякаш са на театър, ходенето на опера и завърша със запазените традиции. Не е учудващо по улиците да срещнеш мъже и жени, облечени в традиционни баварски носии.

Ако си колоездач в Мюнхен (предполагам не само там) имаш наказания за нарушения, каквито всеки един шофьор на автомобил. Бях свидетел на глоба на колоездач в нарушение. Също така нямаш право да караш колело ако си пил дори една бира или ако нямаш фарове през нощта. В този случай е по-добре да си пешеходец. Така няма да пропуснеш нито едно местенце от красивата архитектура на града, стига да имаш сили да обиколиш навсякъде.

Първото място, което посетихме с Вальо е музея на BMW. Естествено по негово желание. И да не си фен, пак ще ти стане интересно. 

В музея може да се проследиш израстването на марката BMW, което започва от създаването на двигатели за самолети и завършва до участие във Формула 1 и създаване на прототипи за бъдещето. А пък истинските ценители ще се насладят на живо на модели коли, които са в ограничено производство и рядко се срещат. Аз останах без дъх, когато видях тази инсталация.

Музея се намира близо до Олимпийския център, където е и телевизионната кула Olympiaturm. До откритата тераса можеш да се качиш с асансьор пътуващ със 7 метра в секунда. Оттам се простира гледка към целия Мюнхен.

Хубаво се вижда колко много зеленина има в града. А най-големият парк е Английската градина. Огромна площ с езера, зелена, необработена трева и гора от дървета. През деня, особено в топло време, там е пълно с хора излезли на разходка, на пикник, да се попекат, да посвирят, да играят.

Много е приятно в Английската градина. Там се намира и една от големите бирени градини. Типично по баварски – дървени пейки и маси, върху голата земя, кухня с баварски специалитети (вурстове, месо и картофи) и бира в изобилие.

Точно до китайската кула, от която през почивните дни свири духов оркестър.

Преминавам към центъра на града и забележителната сграда в готически стил, която от построяването си до сега е кметство. В делничен ден, часовникът на кулата отбелязва 11 часа на обед с камбанен звън и задвижва човешките фигури в центъра на кулата във весел танц. През това време звучи музика, като от музикална кутия. Туристите се събират от рано на площада и чакат задвижването на фигурите.

В центъра на града също се намира и католическата църква с двете големи кули – Frauenkirche – един от символите на Мюнхен.

Едно също интересно място, което не е за пропускане е Deutsches Museum. Според мен и Вальо, 2-3 дни ще бъдат достатъчни за да се обиколи целия. Музеят е предимно технически на различни теми. За съжаление частта за хранителната индустрия беше затворена. Мисля, че щеше да ми бъде интересно. Но за това пък останах удивена от планетариума - представена е цялата вселена в практически примери, така че и аз да разбера гравитацията, движението на планетите, защо грее Слънцето и други много, много интересни неща.

Разбрах (видях) още, къде пишкат космонавтите, каква храна ядат, как работи парния локомотив, какво има в един презокеански пътнически кораб, как работи подводницата, докъде са стигнали САЩ, Русия и ESA в разработването на космически кораби, колко малко виждаме от слънчевия спектър. Влязох в модел на жива клетка и видях как е устроена. Пипнах древна лодка (не ме видяха), представляваща просто кора от голямо дърво. Музеят на Мюнхен е моя фаворит от тази ваканция.

А сега ще те разведа из покрайнините на града, където се намира двореца Nymphenburg. В миналото на това място е имало само една сграда (централната), в последствие двореца се достроява с много крила, едно от които е работилница за порцелан.

Зад двореца има огромна градина с фонтан и статуи на преден план, а назад се разлиства гора с алеи. Беше ми интересно в двореца, но това, което се нарежда след музея на Мюнхен е ботаническата градина, зад самия дворец.

Градината започва с растителни видове, повечето от които ми бяха познати, дори се опитвах да ги разпозная, преди да прочета табелата.

Истинския триумф настъпва в оранжериите, където е много топло и влажно. В една от тях не се дишаше от влага. Усещането, че дрехите ти полепват по тялото и потта избива не само по челото ти, идва след петата секунда от престоя в тази оранжерия. Там виреят растения, за чието съществуване не само че не подозирах, а чак се втрещявах от удивление. Някои от тях се движеха и реагираха остро при допир.

И отново се връщам в центъра на града, на място, където имаше организиран фестивал със заглавие: „Най-доброто от Бавария и Италия“. Бях във възторг от идеята на фестивала, особено след като италианската кухня е една от любимите ми.

Според мен едно от обединяващите ги неща са зърнените култури и произлизащите от тях различни видове хляб, паста и нудли.

Не на последно място ми се иска да споделя, че улучихме страхотно време. Беше слънчево и топло, за разлика от предишните ми спомени, в които времето си беше типично мюнхенско – облаци, вятър и дъжд през август.

Какво си донесох? Четири кулинарни книги, две от които за баварска кухня.

Традиционно синьо сирене от Бавария – BavarianBlue – меко като текстура и на вкус, без остра миризма като повечето сини сирена.

Пастет от хрян – за телешкото, което не знам кога ще приготвя. И разни вурстове по избор на Вальо.

Алпийска сол за бретцели (ще ми трябва скоро :) ).

Kirschwasser – черешова ракия, една от важните съставки за фондю със сирена. След неуморно търсене и консултации се оказа, че тази напитка не се продава в България. Последния ми шанс да я открия беше именно в Мюнхен.

Дървено панерче за втасване на хляб. И това го търсих тук и не го открих. В една от многото пекарни в Мюнхен, в които се приготвя хляб с квас от древни сортове пшеница, продават и такива панерчета. Купих го, защото ми харесва идеята хлябът да втасва в съд от дърво и защото оставя красиви ивици върху втасалия хляб.

Тази кратка ваканция ще запомня с много повече. Беше ми мъчно на тръгване, но както си пожелах преди седем години да се върна там, така си пожелах и сега, отново да се върна в Мюнхен някой ден. За Oktoberfest, може би.

Очаквай гастрономическата част от ваканцията.

Още снимки и видео във Flickr.

Хей, хей, аз отново съм тук, изпълнена с емоции и преживяла едно от най-силните кулинарни пътешествия. Но преди да започна да ти разказвам за запада ще оставя преживяното да отлежи, да се запамети трайно в съзнанието ми и да отключи нови врати в кулинарния свят.

Междувременно ти предлагам да се потопиш в ароматите на Средиземноморието, да се отдадеш на лятно настроение и да вдъхнеш морския бриз независимо къде се намираш. Моето предложение за миди, задушени в бяло вино и пресни билки ще откриеш в брой 16 на списание Нея.

Понякога имам нужда от спокойствие и уединение. Понякога обичам да мързелувам и да си лежа с книжка в ръка. Понякога прекарвам цял ден в кухнята. Понякога искам покрай мен да е шумно. Много шумно и весело. Моментът за това настъпи. Сезонът на партита е открит!

И като при всяко мое парти, храната е съществен елемент. Тя трябва да бъде разнообразна, да радва окото и сетивата. За разлика от предишното парти, този път няма да се обяснявам колко време ми отне подготовката, нито ще споменавам цифри, само ще отбележа, че надминах себе си.

Повечето неща, които приготвих, вече си виждал в една или друга форма в моя блог. Единственото ново бе опитът ми да приготвя торта Крокембуш. Оказа се наистина сложна задача и то не в приготвянето и напълването на над 120 профитерола, а в сглобяването на тортата. Слепените с карамел профитероли, в купол от дължина 40 см. и диаметър в основата 22 см. се сгромоляса при опитът ми да преместя тортата в сервизна чиния. Отбелязвам първият ми опит като неуспешен. За това пък кремът за еклерчетата от рецептата на списание Меню е успешен и много вкусен.

Използвах го за импровизираната торта, която приготвих в последния момент.

Така и така започнах с обзор на сладкото, продължавам със следващото изкушение – шоколадови браунис с фъстъци. Рецептата е от новата книжка на списание „Меню“ – „Шоколад за модерни хора“.

Към сладката група не можах да пропусна и шоколадовия фъдж с лешници и сурови какаови парченца. Ето на това аз казвам вкусов оргазъм.

Идва ред на солените хапки и започвам с най-вкусното нещо, което винаги свършва първо – брускети с песто, домати и пармезан. Класическа комбинация от италианската кухня, на която не може да се устои. Отново се заричам следващия път да приготвя повече.

Киш с броколи и ементал. Една добра комбинация на броколи и сирене, която се харесва не само от вегетарианци.

Ръжени хлебчета със сусамов тахан и пастет от червена леща и булгур. Това ти е познато, нали? Кълновете от лук допринасят не само за цветовия контраст, но и придават лека пикантност на тези мини веган бургери.

Фурми със синьо сирене и орехи. Невероятна комбинация на сладките плодове със силния вкус на синьото сирене. Чаша портвайн тук е много добър избор.

Тарталети с крем сирене и карамелизиран лук. Овкусени с пресен босилек и мащерка, тези тарталети показват отново, колко добре може да се съчетае соленото сирене със сладостта на карамелизирания от собствените си захари лук.

Следва, отново позната рецепта – хрупкави тарти с Дунавия, спанак и мента. Приготвих ги в мини вариант и забелязах очарованието и изненадата на гостите от комбинацията на продукти и силния аромат на прясна мента, който се усеща дори само като минеш покрай хапките. Още един коментар, който изпълни душата ми: „Кой си е играл толкова с тези кори за баница?!“ Истината е, че тартите се приготвят сравнително бързо, стига да имаш достатъчно форми за мини мъфини, за да се изпекат всички хапки наведнъж. А Вальо ги нарече „банички с чай„.

Към менюто включих и малко по-пикантен вкус, идващ от една от любимите ми кухни - индийската. Приготвих чатни от ябълки и домати, което сервирах върху препечени хлебчета. За да завърша тези пикантни хапки подобаващо, ги поръсих с пресен кориандър.

Ако забележиш, до тук има само вегетарианска храна. Време е да нагостя и месоядците. Специално за тях приготвих класически киш Лорен, отново в мини вариант.

Дори да прозвучи егоистично, следващите хапки приготвих за мен. Обожавам комбинацията от пушена сьомга и крем сирене. Напълних тарталети с мус от тези продукти и допълних с хайвер от пъстърва. Пресния копър е идеален завършек на тези неустоими хапки. И както забелязах по-късно, харесаха се на всички.

Време е да спра до тук. Следващия път – повече.

Безкрайни благодарности на моята майка, която ми помогна с приготовленията на храната. Да не забравя и Вальо и Ники (шкаф майсторите), който ми помогнаха с пазара, дизайнерското оформление на етикетите към хапките и музиката.

Сега излизам във ваканция и отивам да пия бира (!) и да ям бретцели в мюнхенските бирарии. От това може да последва само едно. Идва ред на баварската кухня.

И аз нямам търпение.

Снимки от партито – тук. Благодаря, Светльо.

Весело и вкусно лято!

П.П. Обърка ли се вече? Така е и в моя кулинарен мироглед.

Мохито е един от често консумираните коктейли през летния сезон. Сега, представен в същата роля (за разхлаждане), но под сладка форма - сладолед Мохито с пресни ягоди. Виж моето предложение в брой 15  на списание Нея.

Това е мотото на една от най-новите дрогерии в София, която ме спечели не само с продуктите и стратегията си, но и с хората, които стоят зад магазина Be fit. Такъв тип дрогерии са ми от любимите. На едно място има здравословна и органична храна, козметика и продукти за бебето. Една жена наистина би се чувствала на място там и това мое мнение се потвърди с факта, че аз не исках да си тръгна оттам, разглеждайки надълго и нашироко предлаганите продукти. Самото име на дрогерията ме кара да се чувствам добре.

Посрещат ме усмихнати и всеотдайни момичета, готови да помагат със съвети. Всъщност, нямах много въпроси, защото аз много добре познавам продуктите, които те предлагат. С изключение на детските храни, което има своят отговор – все още нямам дете.

Козметиката е основно застъпена в дрогерията, като може да се открият продукти от масово предлаганите марки, до не толкова познатите органични продукти, включващи козметика за коса, тяло, лице и релаксация. Направи ми впечатление, че органичните етерични масла не са по-скъпи от предлаганите в аптеките, както и повечето био козметични продукти. Има и козметика за мъже, но като че ли се набляга на женските потребности. Това ми харесва

Има голям набор от храни за бебета, чиито вносител е Бебелан. При тях също се предлагат артикули както от основните производители на бебешки храни, така и от биологично производство.

Това, за което аз отидох е разбира се храната. Предимно био-органик храни, чиито марки се срещат в повечето био магазини.

Семена за покълване, готови продукти като корн флейкс, сокове, корни, бисквити, шоколад, мед.

И разбира се овесени ядки, безглутенови брашна, млека от ядки и семена, чайове, билки и различни добавки към храната.

Има и едно кътче, в което са застъпени свободно предлагани аптечни медикаменти.

И като повечето жени аз не се въздържах и си купих някои козметични продукти, лавандулови цветове и храни. И не се съмнявам, че отново ще се върна.

Какво приготвих след този пазар? Сърцето на Прованс. Хрупкави бисквити с лавандулови цветове. Много лесни и бързи за приготвяне.

Сърцето на Прованс – бисквити с лавандула

По идея от книгата The Golden Book of Cookies

От посочените дози се получават 20-25 броя големи или 30-35 броя малки бисквити.

Продукти:

• 100 гр. меко краве масло
• 50 гр. кафява захар
• 1 жълтък от голямо яйце, от свободно отглеждани кокошки
• 160 гр. брашно + допълнително за разточване
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1/4 чаена лъжица сол
• 1/2 чаена лъжица ванилова есенция
• 1 чаена лъжица настъргана кора от лайм
• 1 супена лъжица сушени лавандулови цветове

Фурната се нагрява на 200°C.

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Добавят се жълтъкът, ванилията и кората от лайм.

Брашното се пресява с бакпулвера и солта. Добавя се към маслената смес, като се замесва меко тесто. Тестото се разточва върху набрашнена повърхност с дебелина 5-6 мм. Отгоре се поръсва с част от лавандуловите цветове. Притискат се леко с точилката, така че да се залепят добре за тестото. Изрязват се форми на сърца.

Бисквитите се подреждат в тава върху хартия за печене. Пекат се 8 минути, докато стегнат, но да останат бели до бледо розови на повърхността. След като се извадят от фурната се оставят за 3-4 минути в тавата и тогава се изваждат. Оставят се да се охладят напълно.

Be fit се намира на адрес бул. Йерусалим 6, София

Пладне е. С Вальо пътуваме към Ловеч. Небето е ясно, въздухът топъл. За разлика от последния път, когато пътувах към Ловеч, сега пейзажа около пътя е предимно зелен, разнасят се свежи аромати. Малко преди да стигнем в родния град, правим завой надясно и продължаваме към Горно Павликени. Хубаво е на село. Може да чуеш тишината, прекъсвана единствено от напева на горските птички и няколко петела от селото.

Посрещат ни на голяма празнична трапеза.  Току-що извадената тава с агнешко от трапа разнася аромат на пролет, на билки, на Гергьовден. Честит имен ден, пожелаваме всички на чичо. Сядаме на масата, където се образуват групички на хората по интереси.

Всеки си сипва, каквото желае. Освен крехкото агнешко задължително на трапезата има зелена салата, пресен чесън и дробине от субпродукти, ориз и лапад. За десерт – толумбички от известна местна сладкарка.

Но мен не ме свърта на едно място, ставам и търся интересни обекти за снимки. Наслаждавам се на пролетта и свежестта, която знам, скоро ще свърши. Вдишвам дълбоко и се опитвам да запазя този спомен за дълго.

Кратка почивка върху свежата трева, букет от маргаритки, топло слънце, хармония. Хубаво е на село.

Люлякът вече прецъфтява, но аромата му е силен. Успявам да се заредя с хубаво настроение и приятен спомен от миналогодишната пролетна разходка в Ловеч.

Така заредена за няколко часа на село, изкарвам почините дни в Ловеч, където се организират тържества по случай празника на града – 11 май.

А, забравих да допълня - агнешкото беше много вкусно и крехко. Трябва да попитам чичо за неговите кулинарни тайни, или по-скоро леля.

С идването на топлите вечери, сезонът на партитата е открит. Сбирки с приятели, нови запознанства, много бяло вино, лимонова свежест и балончета от джин физ. Ако пък се чудиш с какво да нагостиш присъстващите, моето предложение ще откриеш в брой 14 на списание Нея.

След кастинга за готвачи при Гала и участието ми на живо в „На кафе“ се зарекох, че никога повече няма да си причиня този стрес. Не часове, не дни, а седмици преди появяването ми на живо в предаването произведох толкова адреналин, колкото не съм имала през целия си живот. Тази тръпка се оказа голяма лъжица за моята уста. Чудя се как не ми побеляха косите тогава.

След като всичко отдавна отмина си направих равносметка, че е било просто една игра. Игра, в която се състезавах и може би желанието да спечеля, подтикна това огромно напрежение. Факт е че съм притеснителна. Играта със страха може да се окаже и фатална, защото не може просто ей така да си тръгнеш. Като си се хванал на хорото, го играй докрай, нали?

Но има и друга теория, според която за да преодолееш страха, трябва да се изправиш пред него. Е, ми направих го. И не било чак толкова страшно, особено с екип от добри хора. Първоначалната ми реакция след поканата за гост в предаването „Така го правят жените“ по BBT беше: „О, не. Не пак, не мога да издържа на този адреналин“. Уговорките на Вальо и всички мои приятели ме убедиха да го направя. Ей, каква съм! Сигурно има много хора, които искат да ги дават по телевизията, но аз тц. Е, склоних. И добре направих.

Част първа:

Част втора:

Източник на видеото: „Така го правят жените“, ББТ

Има ли още някой, който да не е получил предложението за играта 10 на 5? В условието й се казва да изброя десет неща, които ме правят щастлива и пет, които не знаеш за мен. Второто май ще е по-интересно.  В това изброяване ме въвлякоха Ирина, Рос и Вихра.

Не знам дали има нещо на този свят, което да е хубаво и да не ме прави щастлива. Опитвам се да виждам света в розово и въпреки, че не винаги ми се получава, аз съм щастлива, че съм си аз.

В една друга игра, трябваше на изброя 6 малки неща, които ме правят щастлива. Така че, сега съм напред с шест изброени, следват още четири.

1. Щастлива съм, когато видя първото покълнило стръкче от билките, които засадих на терасата. Гледам си ги и им се радвам.
2. Щастлива съм, когато Вальо се прибере от работа и неочаквано ми поднесе букет от пролетни цветя. Тук много е важен момента на изненада. Сиреч, да не съм си изпросила цветята, а нещо случайно да го е осенило по път за вкъщи.
3. Щастлива съм, когато някой непознат ме спре на улицата и с леко притеснение попита: „Извинете, вие ли сте Йоана от Кулинарно с Йоана?“ В следващия момент съм по-притеснена и от питащия. За да прикрия това се усмихвам широко и казвам: „Здравей, аз съм Йоана“.
4. Щастлива съм, че мога да бъда себе си.

А сега, любопитните 5 в класацията – неща, които не знаеш за мен. (Останаха ли такива? Да видим.)

1. Не знаеш, че с Вальо сме заедно от десет години, сгодени сме от две , а сватба не е планувана. Получих предложение за брак по време на ваканцията в Рим, на фонтан ди Треви, сред стотици туристи. Беше трогателно (май само аз не очаквах) и забавно, как няколко търговци на цветя се втурнаха към Вальо с големи букети от рози, които той трябваше да купи и да ми подари. Ей, големи хиени.
2. Не знаеш, че съм маниак на тема обувки. Не ги лъскам непрекъснато, а си купувам непрекъснато. Колекцията ми от летни обувки и сандали е по-голяма. Цветни, с копчета, с каишки, всякакви. Но най-често си набелязвам един-два удобни чифта, които нося до скъсване. Останалите стоят прибрани в кутии за подходящи случаи. Имам около 4-5 чифта, които съм обувала само по един път. Какво да се прави, всеки си има странности.
3. Не знаеш, че съм доста мълчалива, което понякога ми пречи. Но затова пък пиша.
4. Не знаеш, че обичам точността. Не обичам да чакам и да ме чакат. Ако знам колко време ще ми отнеме да измина разстоянието от точка А до точка Б, винаги пристигам навреме. Ако не знам – обикновено подранявам. И друго свързано с точността – обичам да измервам продуктите за дадена рецепта в грамажи, а не в чаени чаши. Но ти знаеш това.
5. Не знаеш, че вече не работя в Spaggo. Така или иначе щеше да разбереш това от следващия пост. Оставям бляновете да се реят из космоса и ще ги хвана отново, когато има ясна цел.

Ще завърша тези откровения, не с посочване на 5 други блогъра, които трябва да продължат играта, а с призив да бъдеш себе си.

Не може да опишеш щастието, като просто изброиш 10 неща, от които се чувстваш добре. Щастието е абстрактно понятие, което всеки възприема различно. Мога да бъда щастлива само в този миг, от един жест, дума или просто ей така, защото съм се събудила с усмивка. Но мога да бъда щастлива и когато остарея, и си кажа: „Аз живях щастливо!“. Дай Боже всеки му!

Да пишат всички, които искат!

В новия 13-ти брой на списание Нея ще намериш идейка, как да се забавлявате с децата в кухнята. Минипици е моето предложение, децата сами да приготвят обяда си. От теб се иска само да замесиш тесто за пица. Останалото е според наличните продукти в хладилника, вкусовите предпочитания на децата и най-вече тяхната фантазия.

Междувременно може да приготвиш бърза салатка. А след кулинарната забава, заедно да почистите брашното от пода. Аз ще дойда да проверя.

Понякога съм толкова наивна, че вярвам сляпо в несъществуващи неща. Също, както децата вярват в лошите чудовища и добрите феи. Преплитането на лоши и добри случки в живота ми ме карат да се чувствам като дете, неосъзнало съществуването си. Е, то не може само хубави неща да ми се случват.

Да осъзнаеш себе си е трудна задача, която аз все още решавам като ученик на изпит по математика. Искам да стигна до верния отговор, но за да се случи това трябва да премина през няколко теории, тези и решения. Дори след като измина този път, не е сигурно дали съм стигнала до верния отговор. Продължавам да решавам, с надеждата, че някой ден това ще се случи. До тогава в главата ми изникват какви ли не мисли, общо казано – пълна каша.

Ще стигна ли до верния отговор, струва ми се, зависи само от мен. Пеперудите в стомаха отлетяха безвъзвратно, но сега аз съм една цяла пеперуда. Свободна, летяща под яркото слънце и търсеща своето цвете от което да почерпи енергия. Енергията е тази, която ме води към правилния път. И както усилено продължавам да решавам задачата, така усилено ми се иска да привлека цялата положителна енергия, която ще ми покаже пътечката към моето аз.

Спектакълът на трюфелите

В брой 12/2010 на списание НЕЯ има статия за места, в които може да вечеряш след театър. Имах възможност да се включа с рецепта по темата.

Сюжетът е за развитието на вкуса на шоколадовите трюфели, които в началото са обгърнати от ванилова мекота, преминават през тръпчивата канела, а накрая оставят драматичен финал от огнена стихия. Главният герой – лютата чушка, танцува страстният си танц дълго след аплодисментите на публиката.

Виртуалната кухня

В съвременния живот по-често посягаме към клавиатурата, отколкото към молива. Това не ни пречи да събираме стари, съвременни и успешни рецепти. Напротив. В интернет пространството има места, където изключително се цени домашно приготвената храна.

Статията „Кухня.com“ може да прочетеш в брой 3/2010 на списание Наш дом. И още – четири предложения за вкусна домашна храна, от кулинарни блогъри. Там ще попаднеш и на моят „Сладкиш със сушени череши, шамфъстък и глазура от бял шоколад“.

Част от продуктите, които съм използвала за десерта може да откриеш в малкото златно магазинче.

Виждам, че интереса към страницата „Кое откъде?“ е голям. Радва ме факта, че и ти се включваш с предложения за продукти, магазини или обогатяване на самата страница, с цел по-пълноценна информация. Определено списъкът продължава да расте.

Посетих някои магазини, които ми предложихте. Единият от тях е малко магазинче на ул. Иван Асен II 9 в София (входът е от страната на ул. Виктор Юго) и благодаря на моята читателка, която спомена за него в коментар. Магазинчето наистина е много мъничко, но събира толкова много неща, че извадих тефтер и химикал да записвам продуктите, които се предлагат.

Още щом влязох, засмяно момиче ме поздрави и веднага след това ме попита: „Обичате ли да готвите?“. И аз засмяна, отговорих положително. Последва отваряне на бурканчета и разливане на благоухания из пространството. Момичето, която е и собственик на магазина компетентно започна да ми разказва за всички подправки, които предлага. Бях очарована от силните ухания, така истински и натурални. От аромат на сушени зеленчуци и ферментирал турски лют пипер със зехтин се прехвърляхме на цветове от индийско орехче, след това чай от горски плодове, жасмин, лимонена трева… Казах: „Стоп“. Време е да пазарувам.

Тръгнах си с не много пълна торба, но с желание отново да се върна. И се върнах. За да направя снимки, да задам още въпроси и да купя още подправки.

След първото ми посещение в магазина, опитах от турския лют пипер със зехтин (не от ферментиралия, въпреки че и той много ме заговори с аромата си на орех и дърво), който може да се добавя по време на готвенето или във вече готовото ястие или супа. (Това е един от малкото случаи, в които си купувам люта подправка.)

Сушени зеленчуци (миксирани лук, моркови, манатарки, чушки). Добавих ги към лучената супичка, която приготвих за вечеря онзи ден.

Сушени манатарки (на добра цена), които още не съм използвала, но имам идея за тях.

Черен чай с парченца ябълка, канела, бадеми и стафиди. Невероятен.

Чай Лапачо. Неизвестен за мен до сега. Лапачо е дърво, чиято кора, подобно на канелата се обелва. От нея се приготвя вкусен и здравословен чай. Необходимо е една чаена лъжица от настърганата кора на един литър вода.

Чай, чиито цветен, тревист аромат погъделичка обонянието ми, още преди да направя запарката. Съдържа копър, каркаде, резене и какаови шушулки.

Направих презапасяване със звездовиден (звезден) анасон. Обожавам го. Любимият ми сладък аромат след ванилията.

И боб “Черно око“, с който приготвих индийско ястие, за което ще дойде реч по-късно.

При второто ми посещение в магазина, забелязах че има нови продукти. Карамелизиран кокос и бадеми, концентриран сироп от мента, който може да се добавя в десерти или да се разреди с вода и да се консумира като напитка и още няколко вида освежителни напитки без консерванти и подсладители на основата на алое вера. На място дегустирах такава напитка с гроздов сок, а за вкъщи си взех натурално алое вера. Взех си и черни сушени череши без захар.

Приятно се изненадах, когато видях, че има кус кус (от истинския ) и шушулки ванилия.

Някои от продуктите, с който си тръгнах (и при двете посещения) са подарък от собственичката, за което много благодаря. Получих ги в торбичка с декорация от сушени ябълки, червен пипер, дафинов лист, цветя. Има много такива торбички с натурална декорация от продуктите, които се предлагат в магазина.

В магазинчето има още много подправки, билки, чайове, кафе с кардамом, ядки, ориз, червена леща, розова вода, брашна от ядки, зехтин. Предлагат се също така и вина. В скоро време се надявам там да има зелен чай матча и бадемово брашно (по думите на собственичката).

Препоръчвам това магазинче на всеки авантюрист в кухнята. В сравнение с другите магазини, в които се предлагат такива продукти и подправки, качеството и цените са добри. Надявам се това да се запази.

Отдавна замислям тази страница след многобройните въпроси в коментарите и по електронната поща за определени продукти. Разбирам, че не всеки може да намери определена съставка, която се явява ключова в някоя рецепта.

Тъй като съм любознателна за нови вкусове, аз постоянно се информирам и търся непознати за мен съставки и подправки, които да включа в ежедневното си меню. Някои от тях споделям с теб чрез този блог.

Разбира се и ти много ми помагаш, когато споделяш твоите кулинарни открития от експерименти или от стари бабини рецепти. Учим се цял живот, за това всеки съвет и доброжелателен отзив са добре дошли.

Списъкът е съставен от продукти, за които има най-много запитвания. Ако смяташ, че съм пропуснала някой или желаеш да включа нов продукт, просто остави коментар или ми пиши на електронната поща, посочена в страницата „За мен“.

Вероятно, повечето продукти, които са включени в списъка може да се намерят и на други места от посочените. Аз съм отбелязала тези, в които най-често пазарувам.

И така, когато видиш някоя съставка в рецепта от моят блог, която не знаеш от къде да купиш, просто кликни на „Кое откъде?“.

Преди да се впусна отново в кулинарни приключения, които със сигурност сега ще бъдат още по-приятни, ще представя две класации за изминалата 2009-та година. Тези класации са за най-коментираните и най-преглежданите рецепти. Вие читателите, сте тези, които сте определили първите десет.

Най-коментирани рецепти за 2009-та:

1. Тирамису
2. 5 безглутеинови вегетариански рецепти
3. Бонбони от моркови и кокос
4. Палачинки с ябълки, банани и кленов сироп
5. Клафути с череши и кайсии
6. Шоколадови сладки с фъстъчено масло
7. Марокански кус кус с пиле, тиква и бадеми
8. Крем супа от червена леща с кокосово мляко, джинджифил и сушени домати
   
9. Щолен
10. Лимонов пай

Най-преглежданите рецепти за 2009-та:

1. Тирамису
2. Гръцка мусака
3. Тортите
4. Салата от червено цвекло
5. Шоколадови тарталети с дулсе де лече и крем маршмалол
6. Милопита – гръцки ябълков пай
7. Щолен
8. Цветя и пеперуди
9. Сладки със сусамов тахан, овесени ядки, орехи и стафиди
10. Галактопурико

Освен това подготвям нова страница, която ще представлява списък с продуктите, за които има най-много запитвания откъде пазарувам. Тази страница стана наложителна след многобройните въпроси от читателите относно повечето съставки в рецептите.

Старите хора казват „Нова година – нов късмет“. Моят късмет от новогодишната баница е бебе. Ха така, сега да видим ще ми излезе ли късмета.

Честита Нова Година!

Всяка година по това време, когато есента си е отишла, а студеният вятър прави бузите ми по-румени отколкото след чаша червено вино си мисля за настъпващата зима, снега и всички семейни празници, които предстоят. Витрините на магазините вече са накичени с коледна украса, която трябва да ми донесе празнично настроение. Ще започнат дядо Коледовци да обикалят по улиците, ще започнат реклами с коледни звънчета и обичайната телевизионна пропаганда. Разни хора ще се опитват да ми създават празнично настроение. Все повече се питам – защо ми е нужно всичко това? Доброто настроение е в мен и никой няма право да ми втълпява каквото и да е. Няма право да наруши вътрешното ми равновесие. Щастие, топла стая, догаряща свещ, мили спомени, смели мечти, малко тъга… Никой не може да ми ги вземе.

И така, замечтана си мисля, колко много радост могат да ни донесат съвсем малки неща. Трябва да се научим да ги виждаме! Понякога хората ми се чудят как мога като малко дете да се радвам на обикновени неща. Може, ако не спираш да мечтаеш, и в тези обикновени неща, да виждаш нещо необикновено. Постоянно се радвам на ангелите на Рос, а скоро и Вихра ме зарадва с нейният ангел. И двете изработват чудни неща, за подаръци или за дома.

Радват ме и ангелите, които са в нас. Точно така! Всеки от нас има в себе си по един ангел. И тъй като всяко нещо си има и противоположна страна, то неизбежно е да не спомена, че всеки от нас има и по един демон. В различни ситуации говори ту единият – ту другият.

Пожелавам ти ангел, който да те пази и да осветява пътя ти докато устремено вървиш напред към мечтите си. И той ще дойде, стига да повярваш в него. Като дежа-ву от детството, като приказка с щастлив край, като една сбъдната мечта.

И тук, в моите мисли се включва онзи демон, който ми казва, че всичко е преходно и всичко има край. Говори ми още, че хората са лоши. Донякъде се съгласявам с него, но мисълта за моят ангел ме прави по-силна пред това. Защото аз вярвам в чудеса. Вярвам в моят Ангел.

П.П. Благодаря на Рос и Вихра за вдъхновението да създам моят захарен ангел. И в бързината да ти го покажа, май забравих да му сложа ореола.

Ангелът, с изключение на крилата е направен изцяло от захар. Сладък ангел, нали?

Хубав въпрос – първо ще отговоря аз. И преди да се впусна в обяснения искам да отбележа, че всеки от нас се въвлича в някаква сфера, интересна и вълнуваща за него. Дали ще пише, ще рисува, ще вае скулптури или ще създава нов дизайн, няма значение. Важното е това, което прави да му доставя удоволствие и да продължава да се развива. Моето амплоа е кулинарията.

Идеята за моят кулинарен блог е изцяло на Вальо (Valix). И до сега той поддържа дизайна и обработва снимките към публикациите. Заедно обсъждаме нови идеи относно развитието на блога.

Всъщност, започнах да пиша доста плахо, което си личи от първите публикации. Основната идея на моят блог е да представя храната по начина, по който аз я виждам и усещам. Постоянно се информирам за интересни продукти и подправки от света, които искам да опитам. Стремя се да приготвям здравословна храна (изключвам повечето десерти, все пак имаме нужда да се поглезим от време на време   ), опитвам се да открия нови, непознати за мен вкусове и да покажа на теб, читателя, че готвенето не е задължение. 

Много пъти съм казвала, че ние избираме какво да сложим в чинията си. Дразня се от думата „домашно“ по телевизионните реклами. Защото не е. Това, което ти предлагат за домашно е толкова фабрично, колкото и останалите продукти в магазина. Аз влагам друг смисъл в тази дума. А именно истинско, неподправено, приготвено с желание и любов от моите ръце. Всичко в рецептите е дозирано според моят вкус, за това не очаквам да се харесат на всеки. Но не това е целта. Поддържайки този блог, аз продължавам да се развивам в областта на кулинарията.

Приготвянето на вкусна храна е изкуство. Да умееш да съчетаеш продукти и подправки – това е вкус,  да сервираш по интересен начин – това е въображение. Аз искам да усвоя това изкуство. Но не по-маловажно е да умееш да се наслаждаваш на храната. Тогава си истински кулинарен естет.

И както сам може да забележиш, десертите преобладават в съдържанието на блога. Всички обичаме сладко, аз повече обичам да го приготвям. Това е може би една от най-трудните сфери в готварството. Една лъжичка повече или по-малко може да обърка цялата рецепта. Ето в това се крие предизвикателството.

И това се превърна в основно занимание. Да предизвиквам себе си с интересни, понякога трудни рецепти. Продължавам да го правя, защото откривам моето Аз.

За да продължа играта задавам въпроса „Защо имам блог?“ на Силвия от Свърталище на чорапи и на Рос от РосиНанТ.

Отново в Италия. Този път с Вальо си направихме разходка в североизточната част на страната, в регион Венето и по специално в столицата на региона - Венеция. Бяхме там по време на кино-фестивала, който се провежда на остров Лидо. За съжаление Моника Белучи беше съобщила на пресата, че няма да присъства на фестивала, за това и ние нямаше за какво да ходим до Лидо. :) Останахме във Венеция за два дни, които на мен ми бяха достатъчни да се слея с атмосферата на града и да преоткрия вкусната кухня и прекрасните вина.

Въпреки многото туристи, градът е тих и спокоен. Може би заради липсата на автомобили. Единствения превоз са корабчетата по Canale Grande и гондолите за романтици.

Но Венеция е малка и красива, за това препоръчвам да се снабдиш с карта на града и да обикаляш по тесните улички и малките мостчета. 

Както направихме ние. Уличките са изпъстрени с магазинчета, в които се предлагат предимно изделия от стъкло – от големи  многоцветни купи и чаши до всевъзможни сувенири и аксесоари. Фабриката за стъкло се намира на остров Мурано, на около час път с корабче, където се предлагат същите неща, но на по ниски цени. 

И разбира се маски за карнавал. Продават се навсякъде, като за качеството им може да се ориентираш по цените. Влязохме в едно от магазинчетата, където имаше работилница. Наблюдавах за кратко единият от майсторите, как прави маските. Посегнах към една и продавачът веднага ме преобрази като за карнавал – с маска с пера и черно наметало. За миг се почувствах като във филма „Широко затворени очи“. Как мислиш, дали не си купих маска?

Магазинчетата за сувенири се сливат с малки сладкарници, чиито витрини веднага ме привличат като магнит.

Залепена за тях като дете, наблюдавах лакомствата в различни форми и вкусове.

На една от тях примамливо се стича фонтан от шоколад. Какво ли щеше да стане ако си бях потопила пръста?  

Минахме и покрай пазара за плодове и зеленчуци, до който има и голям рибен пазар. Миризмата там е много силна, въпреки че търговците на риба вече си бяха тръгнали и всичко беше измито.

И естествено, италианска храна. Прекрасна! Омагьосвам се от ресторанчетата разположени по тесните улички, с наредени малки масички, с бели покривки. Гарсони с папионки и добре обиграни жестове. Никак претенциозно, при това. Напротив, приятната обстановка ме кара да се чувствам повече от добре. Паста, пица и миди беше основната ни храна. 

Вината – Pinot Grigio и Soave от регион Венето. 

А след половин бутилка от Pinot Grigio, поисках снимка с любезния сервитьор. Италианец, е-хе. 

В региона се произвеждат много сирена, по-известните от които са  Asiago и Grana Padano.

Азиаго се среща в няколко степени на зрялост. Може да бъде съвсем прясно, отлежало 4-5 месеца или твърдо като пармезан (над 9 месеца). Аз си купих от мекото сирене, което се използва за приготвяне на сандвичи, добавя се в паста и е прекрасно за запичане в различни ястия.

Грана Падано е твърдо сирене с гранулирана текстура. Подобно на пармезан, но по-малко трошливо и с по-мек вкус от него. Идеално за поръсване на паста.

Научих, че полентата е характерна за северната част на Италия и присъства в традиционната кухня на регион Венето. Варира от семпла каша с малко подправки до многообразни ястия приготвени с царевично брашно. Едно такова ястие приготвих и аз. Запечена полента с доматен сос и сирене азиаго. И още, плодов сладкиш с полента, наречен Pinza, от който произлиза коледния хляб Panettone. За тях, за прясната паста и още вкусни рецепти от италианската кухня ще отделя следващите няколко поста.

Още снимки от Венеция, направени от мен и Вальо може да видиш във Flickr.

Много, много се радвам на моят малък помощник в кухнята. И този път не ме остави и издържа на моите кулинарни изпълнения. Моят малък миксер. Споменавам това, защото е просто малък ръчен миксер, пригоден за домашно ползване. Аз обаче го пренатоварвам от време на време и на най-сюблимната точка от приготвянето на крема си мисля: е този път вече си отиде. Ама не. Упорит е колкото мен в такива ситуации. Ей, за това му се радвам.

Къде по-добре би било ако си имам един истински KitchenAid, пак за домашно ползване, но много по-мощен и удобен. Със сигурност няма да имам никакви проблеми с швейцарския маслен крем. Рожденият ми ден мина, ама да знаеш, че обичам и коледните подаръци. (Валко, четеш ли това?)

Последният път в който се набръмчах с миксера и то посред нощите (да ме прощават съседите) беше преди няколко дена. В кухнята беше вихрушка, Вальо само надникна и каза: „О-о тук е напечено, оттеглям се“ и ме остави да си произвеждам двете торти и няколко дузини тарталети и шоколадови бонбони. Така съм се пригодила в малката ми кухничка, че накъдето и да се обърна си взимам по нещо – било захар, брашно или масло от хладилника. Сега искам голяма кухня, но със сигурност тази ще ми липсва. Най-вече заради десертите приготвени в нея, по повод или без.

И всъщност повода за двете торти и дребните десерти беше рожденият ден на едно малко дете. То си получи голямата торта с форма на кола, купена от сладкарница, но родителите му искаха да приготвя още две торти за домашното празненство. Речено – сторено.

Избора на тортите се падна на мен. Първата веднага беше решена – Шоколадова торта с круши и лавандула от списание „Меню“.

Бях приготвила тази торта веднага след като излезе миналогодишния летен брой на списанието и ме очарова с леснота и много вкус. Съчетанието на круши с лавандула и бял шоколад е неописуемо удоволствие за всички сетива. А лешниците в тази рецепта не бих заменила с нищо друго.

Горещо я препоръчвам.

Втората торта е по моя рецепта. Символизира рогът на изобилието.

Приготвих шест блата в различни цветове и това определено беше елемент на изненада за гостите. Снимка на разрязаната торта може да видиш тук.

Шоколадови тарталети с дулсе де лече и крем marshmallow. Хрупкавото тесто, напомнящо бисквита, с невероятният вкус на карамелизираното мляко е просто вълшебство. И ето тук някъде, когато приготвях белтъчния крем си мислех, че миксера ще издъхне. Голямо разбиване стана докато кремът се сгъсти. Но повече подробности за това и рецепта за тарталетите ще напиша в следващия пост.

За завършек набързо приготвих шоколадови бонбони със сушени плодове, ядки и бисквити. Набързо, защото бонбоните наистина се приготвят бързо. Рецептата отново е от списание „Меню“. За съжаление не е публикувана в електронният вариант на списанието, но пък мога да ти кажа, че е от брой 21/2007 г. със заглавие на рецептата - Бързи шоколадови бонбони.

Освен леснотата на приготвяне, рецептата търпи и импровизации. Възползвах се от това и към шоколада добавих продукти с които разполагах на момента. Снимка нямам, защото навън притъмня и нямах никаква светлина. А и вече трябваше да ги дам за тържеството, така че не дочакаха слънчев ден. О’к, това не е извинение. Взимам си бележка. Следващия път обещавам да снимам, а пък Вальо ще си свърши работата по снимките прекрасно. Както винаги.

Изпълнението ми отне 7-8 часа, като не броя времето в чудене пък както точно да го сложа това за да изглежда перфектно.  Шегувам се, при мен всичко е измислено до последният детайл, като импровизациите в последният момент не са излишни. В процес на работа ми хрумват разни неща, които прилагам на момента или използвам в следващият подходящ случай.

Силата е във въображението, останалото е опит и много четене. Ето за това обичам тази работа.