Когато се чудя какво да приготвя за вечеря, минавам през пазара и в този сезон купувам пресни картофи. Подправям ги с пресни билки, чесън и зехтин и докато се пекат във фурната, мога да свърша друга работа из къщи или просто да си почина. Докато картофите се пекат, няма начин да не съм си наляла чаша вино, което наравно с аромата излизащ от фурната изостря апетита. Обичам пресните картофи през пролетта и не знам защо не съм им обърнала по-сериозно внимание тук досега.

Избирам дребни картофи, които изпичам цели без добавка на вода. Хрупкавата, напоена със зехтин коричка която се образува по време на печенето е може би най-любимия ми момент, последван от препечения чесън с дъх на билката, която съм използвала. И отново се чудя защо не съм им обърнала внимание тук. Вероятно защото са прекалено семпли, няма интригуваща съставка, която да предизвика онези учудени, въпросителни погледи. Но в тази рецепта не е така. И колкото и да описвам картофките като неустоими, с пленяващ аромат, то сосът към тях е също толкова пленителен, но и прекалено екстравагантен, та дори и за моя кулинарен поглед.

Сосът в книгата е описан като айоли, но всъщност е майонеза с интересен вкус. (За това може да се спори. По правило айоли се нарича само майонеза с чесън и понякога с добавка на горчица. На много места казват айоли на различно овкусена майонеза.) В нея са добавени печен шалот, който дава приятна сладост, ароматизиран с розмарин зехтин, който дава наситен аромат, портокалова кора за свежест и накрая вода от портокалови цветове, която парфюмира и носи горчива и трапчива нотка на соса. Тук се чувствам изгубена, защото цялата тази комбинация не ми напомня нищо познато до сега, но в същото време се възхищавам от смелото съчетание. Гъстият сос има силен вкус, затова разреждането му с портокалов сок е желателно или поне за първата дегустация. Но след като е толкова силен, то означава, че малко количество би стигнало за много порции и само за тези, които са готови да опитат нещо ново и непознато.

За всички останали, препоръчвам следната рецепта за пресни картофи. И запомни, че се сервират веднага, докато са горещи. Когато изстинат, хрупкавата коричка се загубва и картофите не са така вкусни, както ти ги описвам.

Печени пресни картофи и майонеза с розмарин, шалот и вода от портокалови цветове

Адаптирано от книгата Orient Express

За картофите:

• 1 кг. дребни пресни картофи
• 3 глави шалот
• 5 супени лъжици зехтин
• 1/2 супена лъжица едра морска сол
• 1 стрък пресен розмарин (добавен от мен)

Картофите се заливат с вода и се варят на умерен огън докато станат почти готови. Отцеждат се и се слагат в тава на един ред. Към тях се добавят целите глави шалот, без да се белят и розмарина. Поръсват се със зехтин и едра морска сол.

Слагат се във фурната нагрята на 180 ºC. След като минат около 40 минути от печенето, шалота се изважда и се оставя да се охлади. Картофите се допичат за още 20-30 минути или докато станат златисти и с хрупкава коричка. Тавата се разклаща от време на време за да не залепнат картофите.

Когато шалота се охлади достатъчно, от люспата се изстисква изпечената сърцевина. Оставя се настрана за соса.

За соса:

• сърцевината от изпечения шалот
• 3 стръка пресен розмарин
• 150 мл. зехтин
• 2 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• сокът от 1/2 портокал (може и по-малко за по-гъст сос)
• прясно настъргана кора от 1 портокал
• 1/2 чаена лъжица вода от портокалови цветове

Листенцата на розмарина се отделят от дръжките и се счукват леко в хаванче за да отделят аромата си.

Половината зехтин се загрява на умерен огън. (Не трябва да цвърчи и да се допуска пушене.) Отстранява се от огъня и в него се добавят листенцата розмарин. Оставя се така за 1 час. След това се прецежда и се добавя останалия зехтин.

Жълтъците се слагат в купа заедно със сърцевината на шалота. Разбиват се с миксер. Към тях при непрекъснато разбиване на бърза скорост, по малко и на много тънка струйка се добавя зехтинът. Разбива се докато се получи майонеза. Посолява се със сол и се добавят портокаловата кора, водата от портокалови цветове и толкова портокалов сок, колкото желана гъстота се иска.

Печени пресни картофи и майонеза с розмарин, шалот и вода от портокалови цветове е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

За тази рецепта Силвена Роу казва, че може да се нарече турското гуакамоле. За разлика от него обаче, то е кремообразно, фино и.. и.. не знам как да опиша комбинацията от авокадо и сусамов тахан. Като за първа дегустация ми се стори странно. Като за втора вече ми харесва, че даже не мога да се спра да топя топъл хляб в него.

Отново има интересно смесване на подправки, от които киселия вкус и аромат на сумака преобладават. Самият сумак вдъхновява Силвена Роу за заглавие на книгата си, като го описва като purple citrus. Заради цвета и заради аромата. Това много ме заинтригува и вече разбирам и продължението на заглавието sweet perfume.

Този дип е прекрасен с хляб със заатар или върху печени зеленчуци. Отново ми напомня за приказен свят и ми се иска да ти разкажа една приказка от книгата, но факта, че е дълга ме спря. А и преводът ми надали ще е толкова добър, че да те накарам да се присъединиш в света, в който съм и аз. Но мисля, че ако опиташ тази рецепта ще бъде напълно достатъчно. Това поне го мога.

Дип от авокадо, сусамов тахан и сумак

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 2 плода добре узряло авокадо
• прясно изцеден сок от 1 малък лимон
• 3 супени лъжици зехтин
• 4 супени лъжици сусамов тахан
• 1/4 чаена лъжица канела
• 1/4 чаена лъжица смлян кимион
• 1/2 чаена лъжица смлян или счукан сумак
• 3 скилидки чесън, пресовани
• сол и черен пипер
• 1 супена лъжица черен сусам

Плодовете авокадо се разрязват на две по дължина. Отстраняват се костилките и плодовете се обелват от кората. Слагат се в кухненски робот заедно с лимоновия сок и се пюрират. Добавят се зехтинът, сусамовият тахан и подправките. Посолява се със сол и черен пипер на вкус. Сместа отново се пюрира докато стане гладка и придобие консистенция на майонеза.

При сервиране дипа се поръсва с черен сусам.

Дип от авокадо, сусамов тахан и сумак е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Разлиствайки Purple Citrus and Sweet Perfume, освен на апетитните снимки и вълнуващите рецепти, попадам и на разкази за Истанбул, избрани цитати от книги и колоритни истории, досущ като приказки за непознат свят. Тези истории допълват книгата и засилват интереса към всяка една рецепта на Силвена Роу. “Не може да останеш безпристрастен от нейната безгранична енергия и ентусиазъм, и заразителна страст.“ – казва Heston Blumenthal за нея.

Хубаво нещо са приказките. Разказвани в моменти, когато си почиваш и наслаждаваш на остатъка от деня, разбира се с добра компания и добро meze. „Мезе е прекарване на времето със семейството или приятелите, наслаждавайки се на топлите вечери, разказвайки вицове и истории от живота, докато спокойно и бавно се наслаждаваме на храната“.

Мезе може да бъде всичко, което споделяме на масата, което се приготвя бързо и е съставено от сезонни продукти или от това, с което разполагаме на момента. За първи път се сблъсках с meze, когато останах за по-дълго в Гърция. На това се обръща сериозно внимание, когато отидеш в кварталното кафене, което може и да се нарече клуб, защото хората винаги са едни и същи и винаги намират начин да се забавляват. Всъщност, в кафенето ходят предимно мъже. Поръчват си тципурo (местна ракия и няма нищо общо с рибата ципура), а към тях задължително се сервира някакво мезе, сглобено набързо и то без поръчка. Беше ми голям кеф да приготвям тези мезета и колкото по-вкусни бяха, толкова повече ракия се поръчваше.

Културата за приготвяне на мезе започва някъде от средата на Балканите и стига до Средния изток. И колкото по-на изток, толкова по-интересно става. Комбинациите от продукти и подправки могат ме накарат неистово да приготвя рецептата, а насладата да започне още когато се опитам да си представя вкусовете обединили се в нея.

На meze се развързват езиците, а с мен основната тема е храната – сервираната храна; за някои доста интересно и любопитно, но темата може да се развие до какви ли не други области. В крайна сметка отново се връщаме на храната, опитвайки я и незнаещи вече какво да кажем за нея, докато всички вкусове докосват небцето. За други това е скучно. Но и на мен ми скучно, когато разговора премине на iPad-и, компютри и най-нови модели коли. Даже не говоря за тях. Нямам какво да кажа. Тогава настъпва моментът, в който се отнасям в моя свят, гледам през хората и предметите, съчинявам истории, говоря със себе си, виждам картини, вдишвам аромати… И често следва въпросът: „Joana, тук ли си?“ „Тук съм“ – отговарям аз с усмивка и започвам история за мезе…

Агнешки кюфтенца и таханов сос с шамфъстък

Адаптирано от книгата Purple Citrus and Sweet Perfume

От дозите за кюфтенцата се получават 12 броя.

От рецептата за соса се получава достатъчно количество за кюфтенцата, а останалото може да се приложи на всичко, което ти хареса – запечени картофи или зеленчуци, като дип или пастет. Сосът е невероятен (поне според мен) и лесно може да се сгъсти или направи по-течен в зависимост от приложението му.

За агнешките кюфтенца:

• 400 гр. агнешко месо, смляно
• 1 глава лук, настъргана на ситно
• 3 скилидки чесън, пресовани
• 50 гр. сушени червени боровинки
• 50 гр. нарязан суров шамфъстък
• 1/2 чаена лъжица сладък червен пипер
• 1/4 чаена лъжица смлян бахар
• 1/4 чаена лъжица канела
• 1/2 връзка прясна мента, нарязана на ситно
• 1/2 връзка пресен магданоз, нарязан на ситно
• сол и черен пипер
• 5-8 супени лъжици зехтин

Всички съставки без зехтина се смесват. Поръсват се със сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Объркват се добре. Оформят се кюфтенца, с големина на топка за голф и се сплескват леко.

Зехтинът се загрява в тефлонов тиган. Кюфтенцата се пържат от двете страни, общо за 8-10 минути. Отцеждат се върху кухненска хартия.

За тахановия сос с шамфъстък:

• 200 гр. суров шамфъстък
• 3 скилидки чесън, пресовани
• 150 гр. сусамов тахан
• прясно изцеден сок от 2 лимона
• 3-4 супени лъжици вода (или повече, ако има нужда)
• сол и черен пипер

Шамфъстъкът се запича леко в сух тефлонов тиган, като се разбърква често. Охлажда се. Отделят се няколко ядки за декорация. Останалото се смила ситно.

Смесват се чесънът, сусамовият тахан и лимоновият сок. Овкусяват се със сол и прясно смлян черен пипер. Добавя се водата и сосът се разбърква докато се получи еднородна маса с консистенция на сметана. Ако има нужда се добавя още вода. Накрая се добавя смляният шамфъстък.

Ако соса се получи гъст винаги може да се разреди с малко вода. Или шамфъстъка да се добавя постепенно до желаната гъстота. Сосът се съхранява в плътно затворена кутия или буркан в хладилник.

Агнешки кюфтенца и таханов сос с шамфъстък е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Пак съм на аспержи, но нали трябва да си довърша онази връзка, с която приготвих спаначените спагети. Тук обаче, те ще заемат второстепенна роля, защото главната се присъжда на билките. Често влизащи в състава на супи, предястия, основни и дори десерти, аз обичам да готвя с тях, добавяйки по малко и съвсем достатъчно за да допълнят и обогатят ястието. (Всички изброени рецепти са подходящи за този сезон.) В аромата, който се носи от всяка една от тях, улавям лятото, на верандата, когато слънцето огрява листата им. Бавно прокарвам пръсти върху връхчета на растенията, а те още по-силно отделят от благоуханията си. Обожавам този момент. Парфюмирам се с билки, като ръцете ми дълго ухаят след това на тях. Но още е рано. Насажденията едва покарват сега. Затова улавям аромата им, когато пазарувам и после, когато отворя хладилника. А те си стоят прилежно опаковани на най-долния рафт и чакат момента, в който ще разгърна пакетчето и ще си избера 2-3 стръка, които да добавя във вечерята.

2-3 стръка са напълно достатъчни, но не и последния път, в който изпразних най-долния рафт на хладилника и си направих зелен букет от риган и босилек. Босилекът е толкова свеж, че понякога сдъвквам едно-две листа, просто така, а ако го добавям в салата или паста, никак не го пестя. С ригана съм по-внимателна и винаги съм си мислела, че ако прекаля с него, ястието ще нагарча. Излъгала съм се. Ястието в случая е тарт и се състои предимно от босилек и риган. И е толкова свеж с добавените аспержи, че чак не знам, как не съм се сетила досега да го приготвя.

Заслугите са на Силвена Роу, която сервира тарта със сос от нар, зехтин и лимонов сок. Свежото става още по-свежо. Но не се чуди сега, откъде съм намерила нар в този сезон. Той не ни трябва. Трябва ни меласа или редукция от сокът на нар, или както се предлага на нашия пазар „сос от нар“. Сосът има сладко-кисел вкус, напомня балсамов оцет… момент… хм… о, всъщност не, няма нищо общо с неговия вкус. По-гъст е, сладък и плодов. Лимоновият сок му придава нужната киселина, а екстра върджин зехтинът още аромат и спомага за образуването на емулсия докато сосът се разбива.

В тестото за тарта се добавя и малко полента, но не тя придава този жълт цвят. Използвах отново от онези дребните, невзрачни домашни яйчица, които пак ме накараха да се ококоря доволно след като ги добавих в тестото.

Рецептата е и идеално предложение за парти. Все още не съм открила сезона, но мисля да направя една загрявка с едно-две момичешки партита. (Шшшт, Вальо още не знае.)

Билков тарт с аспержи

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

Дозите са за 1 тарт с диаметър 24 см.

За тестото:

• 180 гр. брашно
• 40 гр. полента (царевичен грис)
• 1/2 чаена лъжица сол
• 100 гр. студено масло, нарязано на кубчета
• 2 малки яйца, от свободно отглеждани кокошки (в рецептата е дадено 1 голямо яйце)

В купата на кухненския робот се смесват брашното, полентата и солта. Разбъркват се за кратко докато се смесят. Добавя се маслото и отново се разбива за няколко секунди, докато се образува рохкава смес. Накрая се добавят яйцата. Разбиват се докато се образува тесто, което се събира на топка.

Тестото се увива в стреч фолио и се оставя в хладилник за 20-30 минути. Разточва се върху леко набрашнена повърхност с дебелина около 4-5 мм. Пренася се във форма за пай с диаметър 24 см и се разстила добре по дъното и стените на формата. Излишното тесто по краищата се отстранява. Приготвената основа се оставя се в хладилник за 10-15 минути.

Фурната се нагрява на 190°C.

От хартия за печене се изрязва кръг с диаметър, колкото е диаметъра на формата. Поставя се върху тестото. Върху хартията плътно се разпределят бобови зърна. Те ще предотвратят надуване и деформиране на тестото. Така приготвената основа от тестото се пече в предварително нагрятата фурна за 10 минути. След това бобовите зърна и хартията се отстраняват. Фурната се редуцира на 180°C и тестото се допича за още 10 минути.

За плънката:

• 50 гр. пресен риган, нарязан на едро
• 50 гр. пресен босилек, нарязан на едро
• 50 гр. пера див лук, нарязани на ситно
• 3 малки яйца от свободно отглеждани кокошки, леко разбити (в рецептата са дадени 2 големи яйца)
• 200 мл. готварска сметана
• 300 гр. аспержи (използвах останалата част от тази рецепта, като ги нарязах на колелца)
• 30 гр. прясно настърган пармезан
• сол и черен пипер

Яйцата се разбиват в голяма купа с телена бъркалка или вилица. Добавя се сметаната, сол и черен пипер на вкус и се разбъркват добре. Към сместа се изсипват билките, дивия лук и аспержите. Объркват се хубаво.

Сместа се изсипва върху изпеченото тесто. Разпределя се равномерно по цялата повърхност. Отгоре се поръсва пармезанът. Тартът се пече 30 минути на 180°C или докато пармезанът придобие златист цвят. След като се извади от фурната се оставя да се охлади леко, преди да се разреже. Може да се сервира и студен.

За соса:

• 2 супени лъжици „сос от нар“
• 2 супени лъжици лимонов сок
• 6 супени лъжици зехтин

Смесват се соса от нар и лимоновия сок. Докато се разбиват с телена бъркалка по малко, на тънка струя се добавя зехтина. Разбиването продължава докато целия зехтин е добавен.

Тарта се сервира със соса.

Забележка: „Сос от нар“ (сварен сок от нар със захар и лимонов сок)намерих само в арабските магазини на Женския пазар. Има различни разфасовки от различни производители.

Ако се използват цели аспержи може да се аранжират върху плънката.

Билков тарт с аспержи и сос от нар е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Ако ти трябва нещо, което да обединява всички вкусове в едно, да е много spicy (ще ми се да има подходяща и звучна дума на български) и да ти остане дълъг спомен на небцето от него, то това е чатни. Самата дума стана любима на Вальо, не спира да я повтаря, може би заради звучността й, а може би, защото много му хареса чатнито, което приготвих. Сладко-кисело, плодово-зеленчуково, леко пикантно и с много аромати. Не знаех, дали ще издържат стомасите ни на това, но щом пиша този пост, значи всичко е наред.

Това е първото чатни, което приготвям и опитвам. До сега не съм имала смелостта да включа толкова подправки в нещо, което съдържа и зеленчуци и плодове, и захар, и киселина… Несъзнателната ми преориентацията към по-пикантни храни ме въвлече в този микс от аромати и възбуди любопитството ми.

Чудех се, по кое време на деня се яде чатни, в коя част на обяда или вечерята се сервира, с какво най-често се допълва. Преди да прочета по-подробно за чатни в Уикипедия, „Меню“ и други източници на информация, мога да заявя, че това чатни може да се яде по всяко времена деня. Най-добре с пресен хляб. Третирам го като по-пикантно и ароматно сладко. Химията тук прекрасно работи за мен, като обединява всички тези вкусове и мисля, че това няма да е последното ми приготвяне на чатни. Тази игра с вкусовете ми харесва.

Чатни от ябълки и домати

Рецептата е от книгата Fat-Free Vegetarian

Продукти:

• 350 гр. домати
• 350 гр. ябълки
• 1 глава стар лук
• 1 скилидка чесън
• 60 гр. обезкостени фурми
• 1 червена чушка
• 1 малка люта чушка
• 1/2 чаена лъжица червен пипер на зърна (може да се използва черен пипер, но предпочетох червен, заради по-мекият вкус)
• семенцата от 1-2 шушулки кардамом
• 1/2 чаена лъжица семена от кориандър
• 1/2 чаена лъжица семена кимион
• 1/2 чаена лъжица куркума
• 1/4 чаена лъжица сол
• 150 гр. захар
• 50 мл. оцет от шери
• 100 мл. вода

Доматите се срязват от едната страна на кръст с остър нож. Потапят се във вряща вода за 30 секунди. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода. Обелват се и се нарязват на дребни кубчета.

Ябълките се обелват, почистват се от семената и се нарязват на дребни кубчета.

Лукът, чесънът, фурмите, сладката и лютата чушка (без семената) се нарязват на ситно. Всички продукти без червената чушка се слагат в тенджера.

В дървено хаванче се смесват пиперът, семената кардамом, кориандърът и кимионът. Счукват се и се изсипват към продуктите в тенджерата. Добавят се куркумата, солта, оцета и водата. Тенджерата се слага на умерен огън. Чатнито се вари 30 минути като се разбърква периодично. Добавя се нарязаната червена чушка и варенето продължава още 30 минути докато се сгъсти. Внимава се да не загори и се разбърква често.

Съхранява се в добре затворен съд (буркан, пластмасова кутия) в хладилник.

За по-дълго съхранение, докато чатнито е топло се изсипва в стерилизиран, затоплен буркан. Затваря се плътно с капачка и се съхранява на хладно и сухо място.

Забележка: Не съм сигурна как е най-правилно да се произнесе думата chutney. Транскрипцията от английски ми казва, че е чатни. Но на български, от различни източници я срещам я и като чАтни, и като чЪтни. Някакви идеи?

Чатни от ябълки и домати е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Комбинацията на портокал и бадеми несъмнено е едно от нещата, които могат да се приложат в различни десерти. Ястия, приготвени с тях не им отстъпват. Любимата ми рецепта за пиле приготвям с мед, портокалов сок и бадеми, а от скоро любим десерт ми стана този с портокали и бадеми. Но, ароматния кейк само може да ме накара да искам още, докато си облизвам пръстите от портокаловия крем. В този ред на мисли се оказва, че съчетани, портокалите и бадемите на практика могат да се използват навсякъде. Един от последните ми сблъсъци с тях беше запомнящ се, но не до такава степен, каквато се получи с моята импровизация.

В един от непретенциозните ресторанти в Слънчев бряг ядох пъстърва с бадеми, портокал и мента. Беше приготвена в алуминиево фолио с парченца бадеми и портокал, а ментата, за моя приятна изненада беше прясна. Хареса ми цялата тази комбинация и си помислих, че някой ден ще се опитам да приготвя в къщи нещо подобно.

Този ден не предстоеше да е скоро ако не бях получила един коментар, в който се питаше: Защо няма пъстърва в съдържанието на блога? Без да се замислям много реших, че настъпи момента моята бадемова пъстърва с портокал и мента да види бял свят.

Бадемова пъстърва се среща в листата с менюто на някои ресторанти. Но има и такива, в които липсва, защото се смята за евтин и простоват артикул за да и се отдаде поне малко внимание. Нека я запазим за себе, тогава.

Приготвена по-най лесния начин – запечена или запържена, но със завладяващ вкус на бадемовия сос и прясната мента, определено заслужава да и отделя един пост тук.

За целта използвах речна пъстърва (по-лесно се намира), която мариновах в прясно изцеден портокалов сок. Сосът за рибата приготвих с бяло вино, сметана, портокалова кора и филирани бадеми. Накрая поръсих с прясна мента от моята градина. Вълшебство.

Пъстърва с портокалово-бадемов сос

Продукти:

• 2 пъстърви (около 500 гр.)
• сокът и кората от 1 портокал
• 1 супена лъжица олио
• 150 мл. сухо бяло вино
• 150 мл. готварска сметана
• 80 гр. филирани бадеми
• 2 стръка прясна мента
• сол и черен пипер

Пъстървата се почиства и измива. (Това може да го направи продавача във всеки един рибен магазин или щанд). От едната страна на рибите се правят напречни разрези с остър нож. Посолява се със сол и черен пипер и се слага в купа. Залива се с портокаловия сок и се оставя за 30 минути.

В тиган се загрява олиото. Рибите се отцеждат от маринатата и се подсушават с кухненска хартия. Запържват се за 3-4 минути от всяка страна. Изваждат се и се оставят в затоплена сервизна чиния.

В същия тиган се изсипва виното и се оставя да заври. Добавят се бадемите, портокаловата кора и сметаната. Посоляват се със сол и черен пипер. Когато сосът заври температурата се намаля и се оставя да къкри 5-6 минути, като се разбърква периодично.

Пъстървите се заливат със соса. Поръсват се с нарязана прясна мента.

Пъстърва с портокалово-бадемов сос и прясна мента е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Песто с босилек е един от любимите ми сосове. Мога да го използвам в почти всяко солено ястие или салата. Започнах да приготвям песто от преди около година и това повече ми харесва от сосовете, които се продават, пък и дори с италианският флаг на бурканчетата.

Най-хубавото е че винаги имам прясно песто, което съхранявам в хладилника. В къщи няма опасност да се развали, защото свършва бързо, просто не му давам възможност.

В сезонът на салатите, песто е незаменим дресинг. Мога да импровизирам с продуктите и така да получавам различни вкусове. Последната импровизация включва сушени мариновани в зехтин домати, които добавих към основните продукти за песто.

Очаквах цветът на сосът да бъде по-червеникав, но явно босилекът надделява в цялата композиция.

Аз и Вальо се влюбени в песто. Най-често го добавям в салата или върху брускета с пресни домати.

Песто със сушени домати

Продукти:

• 80 гр. мариновани в зехтин сушени домати
• 60 гр. кедрови ядки
• 80 гр. пресен босилек
• 200 мл. зехтин
• 3 големи скилидки чесън
• 40 гр. настърган пармезан
• сол и черен пипер

Доматите се отцеждат от зехтина. Заедно с чесъна и босилека се смилат в кухненски робот. Добавят се пармезана, кедровите ядки и малко от зехтина. Отново се смилат. Докато робота работи се добавя по малко останалият зехтин. Накрая сосът се посолява със сол и черен пипер на вкус. Аз не сложих сол, защото доматите и пармезана са достатъчно солени.

Сосът се разсипва в бурканчета (1 голям или 2 по-малки) и се съхранява в хладилник.

Песто със сушени домати е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Песто е италиански сос, който в различните региони на Италия се приготвя с различни съставки. Най - разпространения сос песто е от северозападната част на Италия – областта Лигурия. Приготвя се от пресен босилек, зехтин, кедрови ядки и пармезан. Първата публикация на рецепта за песто е била през 1946 г.

Други варианти на песто може да съдържат доматена паста и рикота или маслинена паста. Босилека се заменя понякога с мента, а кедровите ядки с орехови. За по-силен вкус ядките се запичат за кратко в сух тиган.

Домашно приготвеното песто се съхранява в буркан в хладилник около една седмица. Използва се за подправяне на салати, паста, пици, месо. А защо да не си го сложиш и на сандвича, вместо майонеза или кетчуп.

Продукти: 

• 2 връзки босилек ( 60 гр. )
• 3 скилидки чесън
• 200 мл. зехтин
• 100 гр. кедрови ядки
• 100 гр. настърган пармезан
• сол и черен пипер

Босилекът и кедровите ядки се смилат в кухненски робот или с пасатор. Добавя се чесънът и отново се разбива, докато стане на  паста. По малко се излива зехтина. Разбърква се добре. Накрая се прибавя пармезана, сол и черен пипер на вкус.

Песто може да се приготви и в хаванче. Първо се стрива много добре босилека. Слагат се кедровите ядки и чесъна. Стриват се в хаванчето, докато стане хомогенна маса. Сместа се прехвърля в купа. Добавят се останалите продукти.

Песто сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана