Остават ми към двадесет лимона без кора. И какво да ги правя? Правя ги на лимонада. То хубаво, но омръзва. И колкото и да я подслаждам вече ми е кисело. Това май го казах. Ще разнообразя с лимонов крем.

Изпробвам една рецепта от gourmandrecipes.com. Все още ми е кисело. Правя втори опит с малко повече захар. Така е по-добре, но не е достатъчно. То пък кога ли ми е достатъчно? Захарта имам предвид. Ще го вложа в десерт. За крема става въпрос. Правя торта, но бързам и се разпада. И защо бързам? Гони ли ме някой? Времето ще да е. Нищо, изядохме я и размазана. Пристъпвам към план Б. Тарталети ми се въртят в главата. С шапчица от италиански меренг. Той е много сладък, ще омекоти киселината на крема. О, имам и едно домашно сладко от касис от Ралица. Ще го добавя.

Опитвам готовите тарталети. Свежест! Лимонено жълта и сладка. От това имах нужда! Е, няма как да не я споделя.

Лимонов крем

От посочените дози се получава около 500 грама крем. Може да се съхранява в плътно затворен буркан или кутия в хладилник до една седмица. Кремът е свеж, сладко-кисел и е подходящ за добавяне в десерти. Би могло да се добави и настъргана кора от един лимон в края на приготвянето му.

Продукти:

• 4 яйца от свободно отглеждани кокошки
• 150 мл. прясно изцеден лимонов сок (от около 3 лимона)
• 200 гр. захар
• 150 гр. краве масло, нарязано на кубчета

След като се изцеди сокът от лимоните е добре да се мине през фина цедка.

В огнеупорна купа се смесват яйцата, захарта и лимоновият сок. Купата се слага на водна баня, на умерен огън. Сместа се разбърква докато се сгъсти и стане крем с консистенция на крем Англез. Може да отнеме между 8 и 18 минути. Важно е да имаш търпение и да не спираш да разбъркваш. Кремът е готов, когато остава върху потопена лъжица в него, и когато се прокара пръст върху лъжицата да остава отчетлива следа. Но ти ще забележиш, когато започне да се сгъстява.

Отстранява се от водната баня и докато е топъл се добавя маслото. Разбърква се докато маслото се разтопи. След това кремът се охлажда на стайна температура като се разбърква от време на време за да не хване коричка. Когато е напълно охладен може да се използва или да се съхрани в плътно затворен буркан или кутия в хладилник.

Лимонови тарталети със сладко от касис и италиански меренг

За тези тарталети ще последват няколко препратки към други постове, откъдето взимам части от отделни рецепти.

За тестото използвах рецептата за сладко ронливо тесто от поста Ново, винено, есенно и сладко, като приготвих 17 тарталети с диаметър 6 см.

В изпечените тарталети разпределих около 150 грама сладко от касис. (По една чаена лъжица на тарталета.)

Върху сладкото разпределих лимоновия крем. (По две-три супени лъжици на тарталета.)

Най-отгоре декорирах с италиански меренг, чиято рецепта може да видиш в поста Испахан-маслени работи и добавих цвят с пресен касис и мента.

Забележка:

Тестото за тарталетите и изпичането им, както и лимоновият крем може да се приготвят до седмица предварително. Изпечените тарталети се съхраняват в плътно затворена кутия на стайна температура. Лимоновият крем се съхранява в хладилник.

Сглобяването на тарталетите със сладкото и лимоновия крем може да стане до два дни предварително, като се съхраняват в плътно затворен съд в хладилник.

Неизбежно е италианският меренг да се приготви преди сервирането на тарталетите. В случай на неудобство би могло да се използва разбита сметана (животинска), която по мой вкус е желателно да се подслади. Разбиването ѝ става за секунди, така че ни би отнело време, както при италианския меренг.

И стига ме е гонило това време вече! Наслаждавам се спокойно на всяка хапка…

Лимонено жълто е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

С радост отбелязвам излизането на пазара на най-новата книга на Gourmet publishing – Винена афера. Авторът е Питър Мейл, чиито книги Френски уроци и Добра година (филмът също е добър) прочетох. Тази книга също не ме разочарова. Преводът не е маловажен. Той отново е на Петя Петкова, която взе от мен първото ми интервю за списание „Меню“. Няма да го забравя, бях в пълната си емоция. Препоръчвам и книгата Училище за вкусове и аромати на същото издателство. В нея не се говори толкова за виното, колкото за храната и нейната способност да преобразява хората, които я приготвят.   

Ново също е и първото списание Divino. Следя сайта divino.bg от известно време насам, намирам полезна информация и въодушавено приветствам новия формат. Но винаги искам да науча повече. Затова ще посетя  DiVino.Taste, което се състои на 19 и 20 ноември (събота и неделя) във Военния клуб в София. Не се съмнявам, че ще ми бъде интересно, поучително и весело. (С толкова вино, няма как да не е. )

И по случая си приготвих десерт с вино. Иде ми да вдигна чаша и да кажа: „Наздраве!“

Шоколадови тарталети с поширани в червено вино круши

По идея от книгите Real Chocolate: Sweet and Savory Recipes for Nature’s Purest Form of Bliss и The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes for success every time from the world’s top chefs

Идеята за този десерт се роди спонтанно и непринудено. Исках да използвам плътно и ароматно червено вино, което да бъде подходящо за шоколад и круши. Допитах се до дегустаторите на DiVino. От своя страна те ми предложиха три вида българско вино – съвсем в синхрон с предстоящото събитие. Намерих едно от тях - Petit Village Cabernet Sauvignon & Merlot & Petit Verdot 2009 и представата ми за десерта започна да се изгражда. Имах хубаво българско вино, имах идея за основните съставки на десерта, имах и обоснователен повод да ги свържа. Тогава се сетих за розите – като символ на България.

Едва ли правя нещо ново, но съм горда, че освен прекрасната презентация успях и да постигна един наистина очарователен вкус от комбинацията на отделните компоненти (колкото и нескромно да звучи). Хрупкава тарталета, плътен шоколадов ганаш и много ароматни, с пикантен финал круши – това е десерт вдъхновен от събитието DiVino.Taste, но и десерт, който триумфално влиза в тазгодишните есенни пиеси.

Посочените количества са за 17 тарталети с диаметър 6 см. За тях са достатъчни 4 средно големи круши.

За пошираните круши:

• 4-6 броя круши
• настъргана кора и сок от 1 лимон
• 1 бутилка (750 мл.) плътно и ароматно червено вино
• 100 гр. захар
• 1 сушена люта чушка
• 1 пръчка канела
• 5 зърна карамфил
• 2 шушулки кардамон
• 3 звездовидни анасона

Крушите се обелват. Разполовяват се по дължина и се почистват от семките. Заливат се с лимоновия сок.

Виното и захарта се смесват в тенджера. Загряват се на умерен огън без да завират и се разбъркват докато захарта се разтопи. Към тях се добавят всички подправки и крушите. Тенджерата се похлупва с капак. Поддържа се температура, на която виното едва да къкри. Крушите се готвят между 15 минути и 1 час в зависимост от сорта и зрелостта им. Трябва да станат меки, но да запазят целостта си и да не се разкашкват.

Когато са готови се изваждат внимателно, отцеждат се и се оставят да изстинат.

Виното се прецежда и се връща на котлона. Редуцира се докато остане 1/3 от него. Охлажда се. Когато изстине, редукцията ще се сгъсти и ще придобие консистенция на сироп.

За тестото:

• 250 гр. брашно
• 1 щипка сол
• 150 гр. масло, нарязано на кубчета и оставено за 1-2 часа на стайна температура
• 1 чаена лъжица мока
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 50 гр. пудра захар
• 30 гр. фино смлени бадеми
• 1 яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура

Брашното и солта се пресяват в купа. Добавя се маслото и с помощта на вилица или с бързи движения на пръстите се смесва с брашното докато се получат трохи. Добавят се моката, ванилията, пудрата захар и бадемите, и всичко се обърква хубаво. Накрая към сухите съставки се добавя леко разбитото с вилица яйце. С бързи движения се оформя тесто. Тестото не трябва да се меси, защото ще стане жилаво. Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути до 1 час.

Охладеното тесто се разделя на 17 топки (приблизително по 30 грама всяка). Топките се поставят в 17 форми за тарталети с диаметър 6 см. Разстилат се с пръсти във формите, така че тестото да покрие равномерно дъното и стените им. Тестото се надупчва с вилица на няколко места и формите се оставят в хладилник за 30 минути.

Фурната се нагрява на 190°C. Тарталетите се пекат 18 минути, като по средата на печенето се притискат за кратко в средата за да се образува хубава вдлъбнатина, в която ще се постави ганаша. За притискане може да се използва чукчето на хаванче или дъното на малък буркан.

След като се изпекат се оставят да се охладят и се освобождават от формите. Оставят се настрана.

За шоколадовия ганаш:

• 200 гр. шоколад 60%
• 200 гр. неподсладена сладкарска сметана

Шоколадът се нарязва на ситно и се поставя в купа.

Сметаната се загрява до завиране. Изсипва се върху шоколада и се оставя да постои за около минута. След това се разбърква докато се получи еднородна смес.

Сглобяване: 

Ганашът се разпределя в изпечените и охладени тарталети докато е топъл.

Половинките поширани круши се нарязват на тънки парчета по ширината им. Подреждат се върху шоколадовия ганаш във форма на розетка, като се започне от периферията и се продължи към средата.

Тарталетите се сервират с редуцираното вино.

Идейка: По-лесен вариант е пошираните круши да се сервират цели или на половинки, гарнирани с шоколадовия ганаш и редукцията от вино. Каквото и да избереш ще имаш много ароматен и леко пикантен десерт.

Припомням ти останалите есенни предложения, които кръстих „есенни пиеси“:

• Хапки от тиква и шунка серано
• Киш с грозде, прошуто Сан Даниеле и сирене Мюнстер
• Щрудел с грозде и крем сабайон
• Манджа с грозде ли е манджата с грозде?

Ново, винено, есенно и сладко е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

За вегетарианството се спори все по-малко, а привържениците са все повече. Плюсовете надделяват над минусите, а храненето изключващо месо дава резон за здравословен начин на живот, откъдето идват и по-добра работоспособност, съсредоточаване, хубаво настроение и духовно израстване. Дядо ми обичаше да казва, че храната прави борбата, като визираше мръвките с лук, които баба приготвяше в печката на дърва. За него, в онова време, може би е било така. Но сега нещата загрубяха.

Веганите са едни други хора, които изключват от менюто си всички животински продукти. Бих казала доста трудна мисия, освен ако не приготвяш храната си винаги вкъщи. Знам, че е трудно да се намерят обществени места за хранене, където в менюто присъства веган храна. Но е факт, че срещам все повече хора, които се хранят само с растителна храна.

Какво да кажа за суровоядците? Не ми се струва пресилено, защото се научих да ценя всеки един вкус и възглед за живота. Може понякога да реагирам спонтанно, с учудване, но после се замислям, че всеки живее своя си живот и никой няма право да го критикува.

Аз лично се подвизавам на всички фронтове. Приемам месото като храна, макар и рядко да го консумирам. Приготвям предимно вегетарианска храна, а по време на пости се лишавам и от яйцата и от млечните продукти. Да приготвям разнообразна постна вечеря в рамките на 40 дни не е мисия невъзможна, а креативността тогава действа с пълна сила.

За суровоядството знам, също от личен опит, който проведох в няколко периода, в които се храних само със сурова растителна храна. Всъщност, не бих искала да задълбавам в тази материя. Прекалено сложна е и ако не си философски настриен не би разбрал. Просто ще добавя, че приемам тази философия на начин на хранене.

По интересното е, че тези хора – суровоядците не се лишават от благини. Хрупането на сурови моркови и краставици не е единствената им храна. Изготвят се всевъзможни рецепти, в които се смесват само сурови продукти. Без термична обработка! Не може да си представиш колко много комбинации и методи действат тук. Кухненският робот, блендерът и пасаторът са най-верните помощници. Накисването във вода на зърнени храни е неизбежно. Кълнове от всевъзможни растения са част от менюто. Единствените позволени неща тук са разтопяване на продукти на водна баня и изсушаване в дехидрататор. А за десерт се приготвя какво ли не. Да, точно така!

Винаги съм се вълнувала от тези сурови веган десерти. Доскоро изпълнението им беше невъзможно, а причините бяха в отсъствието на съществени продукти на нашия пазар. Сега, тези продукти се предлагат в специализирани магазини, които в София набират инерция, с тенденция да се увеличават. Колко хубаво!

Продукти като сурови какаови зърна, кокосово или какаово масло, веган шоколад, шоколадов ликьор (паста) и масла от ядки до скоро бяха мой блян. Сега са на рафта в моята кухня и нямам търпение да опитам всички сурови десерти, които съм си набелязала. От всички приготвени в моята кухня рецепти, избрах три, които да ти представя. А този пост е реалност благодарение на Любов, която пожела суров десерт.

Сурови веган шоколадови тарталети с ментов крем

Адаптирано от GreenChef Heather Pace

Шоколадът и ментата винаги са се допълвали по един прекрасен и незабравим начин, който изпълва сетивата и оставя свежа следа на небцето. В този десерт невероятно са комбинирани ядки, фурми, сурово какао и какаови зърна със свеж ментов крем. Десертът е хрупкав и не много сладък.

За 8 тарталети с диаметър 7 см.

За основата:

• 170 гр. сурови белени бадеми
• 140 гр. обезкостени фурми
• 30 гр. сурово какао на прах
• 30 гр. сурови какаови парченца
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• 3 супени лъжици вода (или повече ако е необходимо)

Всички продукти се смесват в кухненски робот. Пасират се докато се образува лепкава маса. От тестото се оформят тарталети с помощта на метален ринг, като краищата на тарталетите се повдигат, а в центъра трябва да остане място за пълнежа. Оставят се в хладилник, докато се приготви кремът.

Тестото може да се оформи във форма за тарт с диаметър 22 см.

За ментовия крем:

• 120 гр. сурово кашу
• 15 гр. пресни ментови листа (4-5 стръка)
• 120 мл. вода
• 40 гр. сироп от агаве
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• щипка хималайска сол
• 3-4 капки етерично масло от мента
• 30 гр. какаово масло (1 супена лъжица с връх)
• 20 гр. кокосово масло (1 супена лъжица)

В кухненския робот се смесват всички съставки без маслата. По малко се добавя от ментовото масло до желания вкус. (Аз сложих 4 капки.)

Какаовото и кокосовото масло се смесват и се разтопяват на водна баня. Добавят се към ментовата смес.

Сместа е сравнително рядка, но след като се охлади за няколко минути в хладилник, какаовото и кокосовото масло се втвърдяват и кремът се стяга.

Кремът се разпределя в тарталетите. Украсяват се с пресни ментови листа, сурови какаови парченца или какао на прах. Съхраняват се в хладилник.

Моето мнение: Харесва ми хрупкавата текстура и плътният вкус на горчиво какао. Ментата определено доминира, като в началото се усеща ароматът на прясната мента, а към края хладен и едновременно пиперлив завършек от ментовото масло. Като цяло комбинацията ми допада. Не бих могла да изям много от този десерт, тъй като е много силен и като вкус и като хранителност.

Вальо: Още от първата хапка направи кисела физиономия и поглеждайки ме разбра, че аз разбрах, че това не му допада. Според него ментовия вкус доминира до такава степен, че не се усеща друго. Определи хапката от десерта като твърда дъвка. Това е Вальо все пак.

В този момент си помислих, че за този десерт ще ми трябват поне още двама обективни дегустатори. Намерих ги в лицето на Елисавета и Свилен.

Елисавета: „Шокиращо!“ От възклицанието й веднага ми стана ясно, че десертът й допада. След няколко секунди започна да обяснява за чувството, което изпитва на небцето и за финалния вкус, който оставя приятна, трайна следа в устата.

Свилен: „Балансирано.“ (Това беше неговата оценка от дегустацията. Кратко, точно и ясно, без излишни възклицания.)

Сурови веган шоколадови бонбони с кокос и сусам (Свежи таралежки)

Отново се спрях на шоколада. В този десерт суровото какао е комбинарано със сурови сусамови семена и кокосови стърготини. Десертът е много лесен за изпълнение и за разлика от останалите два не е необходим никакъв електрически уред.

За 16-20 бонбона

Продукти:

• 80 гр. суров сусам
• 40 гр. кокосови стърготини
• 25 гр. сурово какао на прах
• 80 гр. сироп от агаве
• 50 гр. кокосово масло (неразтопено, със стайна температура)
• подправки: канела, звезден анасон, кардамон

Всички продукти се смесват и се разбъркват с вилица докато се образува еднородна маса. Тестото се оформя на малък правойгълник върху хартия за печене, с приблизителни размери 12×14 см. Поставя се в кутия или се покрива с фолио за свежо съхранение и се оставя за няколко часа в хладилник, докато стегне. Когато стегне се нарязва на квадрати.

Моето мнение: Много добър суров десерт. Въпреки, че сусамът не е запечен се усеща осезаемо, а заедно с кокоса допринася за приятно дъвчаща текстура. Въпреки всичко, вкусът може да варира от количеството и вида на добавените подправки.

Вальо: „Това е къде, къде, по-….“. Нарече бонбоните „свежи таралежки“, а аз се разсмях с глас. Името ми хареса. „Свежи“, защото оставят приятно усещане от топящото се в устата кокосово масло.

Сурови веган бонбони с годжи бери, мака и шоколадов ликьор (паста)

Тези бонбони са енергийни бомби и то не само в калорийно съдържание, а и като източник за  физическа сила и умствена концентрация. В тази връзка, въпреки високото енергийно съдржание на първия десерт, от който не бих могла да хапна много, от тези мога да ям до насита.

Плодовете годжи бери влияят върху имунната система, като засилват защитните сили на организма. Дават енергия, много микроелементи и витамини, от които в най-големи количества витамин C. Редовната консумация на годжи бери (10 плодчета на ден) забавя процесите на стареене на тъканите и предпазва от злокачествени заболявания. Изсушения плод на годжи бери, който може да се намери в специализирани магазини може да се консумира директно или да се запари като чай.

Мака е корен, който може да се открие изсушен и стрит на прах. Приема се като добавка към храната. Мака подобрява работоспособността, вдига енергията и облекчава физическата и психическата умора. Подходяща е за жени, тъй като регулира хормоналните нарушения и менструацията. Освен това, наричат мака „билкова виагра“, тъй като повишава либидото.

Шоколадовият ликьор е всъщност паста от смлени сурови какаови зърна. И като казвам паста, не си представяй течен шоколад, а втвърден блок шоколад със 100% какао. С този термин „ликьор“  е известен в сладкарството и е основа за почти всички шоколадови произведения, включително и какао. За действието на шоколада съм споменавала много пъти, затова няма да се повтарям. Всеизвестно е на всички, че е богата и стимулираща храна за физическите и умствените функции, а в случая имаме паста от сурови какаови зърна, в която са запазени всички ценни съставки.

След като направих кратък анонс към основните енергийни съставки в тези бонбони, то следва да направя препоръка, бонбоните да се консумират до ранните следобедни часове.

За 14-15 бонбона

Продукти:

• 50 гр. годжи бери
• 30 гр. сушени червени боровинки
• 50 гр. обезкостени фурми
• 50 гр. сурово тиквено семе
• 50 гр. сурови белени бадеми
• 40 гр. мед
• 20 гр. настърган шоколадов ликьор
• 2 чаени лъжици мака
• 1-2 супени лъжици вода, ако е необходимо
• сурово какао, суров сусам и/или кокосови стърготини за овалване

Всички продукти се смесват в кухненски робот. Пасират се докато се образува лепкава маса. Ако сместа е прекалено суха се добавят 1-2 супени лъжици вода.

От тестото се оформят топчета. Овалват се в сусам, какао или кокос. Съхраняват се в кутия в хладилник.

Моето мнение: Много приятни на вкус бонбони. Приготвям ги вече няколко пъти и се зареждам с енергия като хапвам 3-4 бонбона в рамките на първата половина на деня.

Вальо: „Ммм -хмм – ммм. Харесват ми!“ Спомена, че му напомнят за шипков мармалад, мушмули и сушени смокини. Не знам откъде изрови тези вкусове, но знам, че варианта с кокос най-много го впечатли.

На тези бонбони имах още петима дегустатори, които дадоха много добър отзив за тях.

Това бяха моите първи три избора. Да, първи, защото ще има и още. А ако ти харесат, да внимаваш с количествата, че енергията, която дават няма спиране. И нека силата бъде с теб!

Забележка: Обърни внимание, че метричната единица на сиропа агаве, присъстващ в първите две рецепти е в грамове, а не милилитри.

За информация откъде може да си набавиш по-неизвестните използвани продукти в тези рецепти, погледни в страницата „Кое откъде?“.

SOS – 3 сурови веган десерта е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Можеш ли да повярваш, че всички рецепти до края на миналата година, които са публикувани в блога са приготвени в кухня метър на два? Е, добре. Малко изопачавам, но е факт, че кухнята, в която готвих до преди два месеца беше много малка. Достатъчно бе само да се завъртя за да си взема каквото ми е необходимо. Справях се някак, въпреки че постоянно недоволствах от тясното пространство и липсата на шкафове. Недоумявам, къде съм прибирала цялата тази посуда – от най-малката лъжичка, до всички джаджи на кухненския робот. А чинийките и паничките, от които имам по една-две бройки, а всички чашки - от тези за еспресо, до тези за ликьор. Тави, тигани, тенджери, безброй аксесоари, които купувам неистово. Ръкохватки, кухненски кърпи, хангали… Мислих си, че наистина имам много неща.

След преместването имам по-голяма кухня, но само с мивка, хладилник и стара печка. Посудата изчакваше търпеливо в стаята-склад, като от време на време притичвах там за нещо, което ми трябва.

И стана чудо – поръчаните шкафчета за кухнята дойдоха. Имам си компания от двама братя майстори – единият разбира от дизайн, другият от техника. Гледай сега, каква красота.

И накрая – та-даа – имам шкафчета в кухнята. Хайде сега всички джаджи по местата. Отне ми цели два дни да подредя всичко. Не знам как се случи това. Мислих си, че имам много неща. Оказва се, че имам ПРЕКАЛЕНО много неща. Пак ми е тясно. Най-проблемни в подредбата се оказаха подправките. Тоооолкова много! Е, да, ама като ми потрябва нещо го имам, нали?

Не смятам, че ще спра да пазарувам. Последното ми откритие е онлайн магазин Зоя. Предлага се предимно био козметика, но има няколко храни и добавки, които не намирам на други места. Какво си купих – нектар от агаве, кокосово масло, кленов сироп и флейкс от киноа, всичко под етикет Био. След случките с ГМО ще вземе да ме хване една параноя… Не знам вече на какво да вярвам, може би трябва да слушам вътрешната си интуиция.

След като подредих всичко, оставих на страна нектара от агаве. Продукт, който много исках да опитам и да използвам в десерт. Най-после, случи се.

Предлагам постен и здравословен десерт с нектар от агаве (не ме питай за алтернатива), ябълки, фурми, ядки и сушени червени боровинки. Последните получих за подарък от моя почитателка. Едно голямо бурканче с панделка. Aх, как обичам подаръци!

Тарталети от ядки с пълнеж от ябълки и сушени червени боровинки

По идея от рецепта на GreenChef Jana

В рецептата се използват сушени череши, които замених със сушени червени боровинки.

Използвах микс от фурми и сушени кайсии в сместа за основата.

Вместо дехидрататор (кой ли пък си има вкъщи?), който се използва за изсушаване на основата за тарталетите, а след това и за плънката, използвах фурна, нагрята на ниски градуси. Времето за термична обработка сравнително се съкрати.

От посочените дози се получават 12-15 тарталети с диаметър 8-9 см.

Продукти за основата:

• 300 гр. сурови бадеми
• 120 гр. сурови орехови ядки
• 40 гр. кокосови стърготини
• 100 гр. микс от обезкостени фурми и сушени кайсии
• 1/4 чаена лъжица сол

Плодовете се накисват в топла вода за 20 минути. Отцеждат се.

Подготвят се форми за тарталети. Напръскват се с мазнина за печене или се намазват с олио.

В кухненски робот се смилат ядките, кокосовите стърготини и солта, докато заприличат на едро смляно брашно.

Докато робота работи, към ядките по малко се добавят отцедените плодове. Трябва да се получи рехава маса. Когато се стисне между пръстите, трябва да може да се моделира, но без да лепне.

Сместа се разпределя по дъното и стените на тарталетите, на дебел слой. Пресова се добре. Ако формите ти свършат, а от сместа остане известно количество, може да я оформиш на бонбони.

Тарталетите се изсушават в нагрята фурна на 120°C за 30 минути или докато сместа изсъхне добре и придобие кафяв цвят. Изваждат се от фурната и се охлаждат.

За сладкия боровинков сос:

• 100 гр. нектар от агаве
• 60 гр. сушени червени боровинки
• 2 супени лъжици лимонов сок
• 1/2 чаена лъжица канела

Всички съставки се смесват в блендер и се пасират. Ако сместа е прекалено суха се добавя още малко лимонов сок. Този боровинков сос ще се добави по-късно към пълнежа с ябълки.

За пълнежа:

• 600 гр. ябълки
• 120 гр. сушени червени боровинки
• 1 супена лъжица лимонов сок
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
• цялата доза от сладкия боровинков сос

Ябълките се обелват и се нарязват на дребни кубчета. Смесват се с останалите съставки и се разбъркват добре.

За ореховия топинг:

• 100 гр. сурови орехови ядки
• 4-5 обезкостени фурми
• 1/2 чаена лъжица канела
• щипка сол

Всички продукти се смилат в кухненски робот докато се образува ронлива смес.

Оформяне:

Изсушените и охладени тарталети се напълват с ябълковата смес.

Поръсват се с ореховия топинг. Връщат се във фурната, редуцирана на 100°C и се изсушават за 1-1,5 часа.

Аз ги оставих за един час, след това изключих фурната и оставих тарталетите вътре докато изстинат.

Когато са напълно изстинали с малко остро ножче леко се минава по перифрията на тарталетите и се освобождават от формите. Разбира се ако разполагаш с форми с подвижно дъно, това ще стане много по-лесно.

Забележка: По мое мнение, тарталетите нямат нужда от второто изсушаване във фурната. Основите за тарталетите (от ядките и сушените плодове) може да се изпекат предварително, а плънката да се приготви непосредствено преди сервиране. Вариация с плодовете е напълно допустима.

Този постен десерт е здравословен, пълен с минерали от ядките и витамини от плодовете. Препоръчвам го на всички, които имат вкус към натуралните продукти.

Разни случки, шишенце с нектар от агаве и бурканче с червени боровинки е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Обещаните тарталети, които приготвих за семеен празник с още две торти и шоколадови бонбони. Използвах бисквитено тесто, в което за разлика от ронливото маслено тесто, маслото се разтопява и тогава се добавя към брашното. Пълнежа на тарталетите е дулсе де лече, приготвено по най-лесния начин – сварено кондензирано мляко в кутията. Предизвикателство се оказа кремът marshmallow, който е известен повече във вид на бонбони. Преди да се стегне кремът за маршмалоу се шприцова върху тарталетите, но трябва да се изчака точния момент, когато не е нито много течен, нито вече желиран. В крема може да се добавят различни аромати или сладкарски бои за повече вкус и колорит.

Технологията за приготвяне на бонбоните и съотношението на продуктите се различава от тази за крема. Ако искаш да си приготвиш бонбони рецептата в smittenkitchen.com е много добра.

Наричам тези бонбони дунапренови, защото текстурата им е точна такава. Децата много се радват на тях, особено ако са с различни плодови вкусове и съответно цветове. Тези бонбони се продават и готови, но да си ги приготвиш сам е забавно и лесно.

Стига да не се паникьосаш като мен, когато кремът в началото на разбиването се втечни и мине сравнително дълго време докато се сгъсти. Или май, в момент на паника и ужас на мен ми се стори дълго.

Времето течеше, скоро щяха да дойдат да си вземат сладкишите, а в главата ми вече течаха мисли с какво мога да заменя този крем. Купа с ледена вода, още няколко минути разбиване и кремът започна да се сгъстява. Последва успокоение, след което ми идеше да си потопя главата в ледената вода. Така става, когато си правя експерименти, когато не трябва.

Обаче кремът стана точно както си го представях - плътен и бял като сняг. Описвам рецептата за тарталетите, като ще наблегна на приготвянето на крема маршмалоу.

Шоколадови тарталети с дулсе де лече и маршмалоу

Продукти:

• 1 доза шоколадово бисквитено тесто
• 1 сварена консерва подсладено кондензирано мляко
• 1 доза крем маршмалоу

От тези дози се получават 50-55 броя тарталети. Кошничките за тарталетите приготвих в мини форми за кексчета с диаметър 3 см. Може да се приготвят и в по-големи и дълбоки форми, но ще бъде необходимо допълнително количество дулсе де лече.

За шоколадовото бисквитено тесто:

• 300 гр. масло
• 130 гр. захар
• 6 супени лъжици какао на прах
• 350 гр. брашно
• 2 белтъка

Маслото, захарта и какаото се слагат в тенджерка и се загряват на умерен огън докато се получи еднородна смес. Разбърква се от време на време.

Брашното се пресява в широка купа. В него се изсипва шоколадовата смес и се разбърква с дървена лъжица. Добавят се белтъците (без да се разбиват предварително) и сместа бързо се обърква докато се получи меко тесто. Увива се в прозрачно фолио и се оставя за минимум 30 минути в хладилника.

Охладеното тесто се разделя на 50 топки, големи, колкото малък орех. Топките се поставят във формите за мъфини. С пръсти тестото се разпределя равномерно по стените и дъното на формите. Надупчват се с вилица и се оставят за 15 минути в хладилника.

Пекат се в предварително нагрята фурна на 180°C за 15 минути. Ако кошничките се приготвят в по-големи форми, времето за печене се увеличава с 5-6 минути.

След като се извадят от фурната се оставят за 5 минути да се охладят. Кошничките се освобождават от формите и се оставят докато изстинат напълно.

За дулсе де лече:

Консервата с подсладено кондензирано мляко се слага в тенджера. Налива се вода, колкото почти да покрие консервата. Вари се 3-3,5 часа, като от време на време се долива вряла вода. Когато времето изтече консервата се изважда от водата и се оставя да изстине напълно, преди да се отвори. Най-добре е да се свари 1-2 дни предварително.

За крем маршмалоу:

• 2 белтъка, със стайна температура
• 60 мл. вода
• 60 мл. глюкоза
• 170 гр. захар
• 1 супена лъжица желатин
• 2 супени лъжици студена вода
• 1 чаена лъжица ванилова есенция

В тенджерка се смесват водата, глюкозата и захарта. Слагат се да заврат като се разбъркват леко с дървена лъжица докато захарта се разтопи. Когато сиропът заври, бъркането се прекратява и се оставя да поври 8-10 минути.

Ако се използва сладкарски термометър температурата на сиропа трябва да достигне 115°C. Може да се направи тест със студена вода, в която се капва малко количество от сиропа. Във водата, сиропа трябва да остане като мека топчица като се разтрие между пръстите, а като се извади отново да се втечни леко. Тогава е с точната консистенция. Сиропа се маха от котлона.

През това време желатина се накисва в студената вода. Добавя се към сиропа (след като е махнат от котлона) и се разбърква докато се разтвори напълно.

Белтъците се разбиват с миксер докато побелеят и удвоят обема си. Бавно, на тънка струйка към тях се изсипва топлия захарен сироп, при непрекъснато разбиване. В началото сместа се втечнява, (това предизвика паника в мен ), но разбиването с миксер продължава докато сместа се охлади и се образува плътен крем. Купа с ледена вода, в която поставих купата с белтъците ускори процеса. Накрая се добавя ванилията.

Кремът се поставя в сладкарски пош.

Финални щрихи:

Охладените шоколадови кошнички се пълнят с дулсе де лече. Отгоре се правят розички от крема маршмалоу. Ако крема се разтича, необходимо е да се изчака няколко минути докато започне да се желира.

Шоколадови тарталети с дулсе де лече и крем маршмалоу е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Много, много се радвам на моят малък помощник в кухнята. И този път не ме остави и издържа на моите кулинарни изпълнения. Моят малък миксер. Споменавам това, защото е просто малък ръчен миксер, пригоден за домашно ползване. Аз обаче го пренатоварвам от време на време и на най-сюблимната точка от приготвянето на крема си мисля: е този път вече си отиде. Ама не. Упорит е колкото мен в такива ситуации. Ей, за това му се радвам.

Къде по-добре би било ако си имам един истински KitchenAid, пак за домашно ползване, но много по-мощен и удобен. Със сигурност няма да имам никакви проблеми с швейцарския маслен крем. Рожденият ми ден мина, ама да знаеш, че обичам и коледните подаръци. (Валко, четеш ли това?)

Последният път в който се набръмчах с миксера и то посред нощите (да ме прощават съседите) беше преди няколко дена. В кухнята беше вихрушка, Вальо само надникна и каза: „О-о тук е напечено, оттеглям се“ и ме остави да си произвеждам двете торти и няколко дузини тарталети и шоколадови бонбони. Така съм се пригодила в малката ми кухничка, че накъдето и да се обърна си взимам по нещо – било захар, брашно или масло от хладилника. Сега искам голяма кухня, но със сигурност тази ще ми липсва. Най-вече заради десертите приготвени в нея, по повод или без.

И всъщност повода за двете торти и дребните десерти беше рожденият ден на едно малко дете. То си получи голямата торта с форма на кола, купена от сладкарница, но родителите му искаха да приготвя още две торти за домашното празненство. Речено – сторено.

Избора на тортите се падна на мен. Първата веднага беше решена – Шоколадова торта с круши и лавандула от списание „Меню“.

Бях приготвила тази торта веднага след като излезе миналогодишния летен брой на списанието и ме очарова с леснота и много вкус. Съчетанието на круши с лавандула и бял шоколад е неописуемо удоволствие за всички сетива. А лешниците в тази рецепта не бих заменила с нищо друго.

Горещо я препоръчвам.

Втората торта е по моя рецепта. Символизира рогът на изобилието.

Приготвих шест блата в различни цветове и това определено беше елемент на изненада за гостите. Снимка на разрязаната торта може да видиш тук.

Шоколадови тарталети с дулсе де лече и крем marshmallow. Хрупкавото тесто, напомнящо бисквита, с невероятният вкус на карамелизираното мляко е просто вълшебство. И ето тук някъде, когато приготвях белтъчния крем си мислех, че миксера ще издъхне. Голямо разбиване стана докато кремът се сгъсти. Но повече подробности за това и рецепта за тарталетите ще напиша в следващия пост.

За завършек набързо приготвих шоколадови бонбони със сушени плодове, ядки и бисквити. Набързо, защото бонбоните наистина се приготвят бързо. Рецептата отново е от списание „Меню“. За съжаление не е публикувана в електронният вариант на списанието, но пък мога да ти кажа, че е от брой 21/2007 г. със заглавие на рецептата - Бързи шоколадови бонбони.

Освен леснотата на приготвяне, рецептата търпи и импровизации. Възползвах се от това и към шоколада добавих продукти с които разполагах на момента. Снимка нямам, защото навън притъмня и нямах никаква светлина. А и вече трябваше да ги дам за тържеството, така че не дочакаха слънчев ден. О’к, това не е извинение. Взимам си бележка. Следващия път обещавам да снимам, а пък Вальо ще си свърши работата по снимките прекрасно. Както винаги.

Изпълнението ми отне 7-8 часа, като не броя времето в чудене пък както точно да го сложа това за да изглежда перфектно.  Шегувам се, при мен всичко е измислено до последният детайл, като импровизациите в последният момент не са излишни. В процес на работа ми хрумват разни неща, които прилагам на момента или използвам в следващият подходящ случай.

Силата е във въображението, останалото е опит и много четене. Ето за това обичам тази работа.

Тортите е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Боровинките за мен винаги са били плодове на късното лято. Визирам дивите черни боровинки растящи свободно на дребни храсти по склоновете на планините. Ранните сортове и култивираните боровинки узряват още през юни и тъкмо от тогава може да си ги набавим от пазара на доста висока цена. Събирането на плодовете на ръка е трудоемко, но гъстото домашно сладко върху филия хляб е по-вкусно.

Имам спомени от времето когато цялото семейство (включително лели, чичовци, баби и дядовци) потеглихме към Троянският балкан за боровинки. Въоръжихме се с едни метални контейнери с остри зъбци отпред, наречени комбайни и славно закатерихме баирите. Колкото и да е горещо времето в града, отидеш ли в планината не знаеш какъв облак от къде може да дойде, за това екипировката от ботуши, жилетка и дъждобран е неизбежна.

Докато обикаляхме от храст на храст успяхме да съберем 2-3 кофички с боровинки. Ние с брат ми повече ядяхме, отколкото събирахме, а после се плезихме един на друг с лилавите си езици. Малката разлика във възрастта ни, отключваше взаимно съгласие за всякакви бели и щуротии.

Брането на боровинки с гореспоменатите комбайни е за предпочитане и става лесно, но колкото и да е стараеш измежду малките плодове остават листенца и клончета. За да се изчистят добре плодовете се заливат със студена вода. Боровинките потъват на дъното, а листенцата и другите примеси остават на повърхността. Така се отстраняват лесно.

Сладкото от боровинки, което приготвих е специално за бадемовите тарталети. Количеството е малко, но достатъчно за 6 големи тарталети или един голям 26 сантиметров тарт. А защо не и за заливка на сутрешните палачинки?

Десерта, които приготвих е известен като Bakewell tart или Bakewell pudding. Може да се срещне и с двете названия, въпреки твърденията, че са два различни десерта. Разликата, която успях да открия между тях е в тестото за основата. Тарта се приготвя с ронливо маслено тесто, а пудинга с многолистно (бутер) тесто. И двата десерта се приготвят с плодово сладко и се покриват с тесто от яйца, масло, брашно и смлени бадеми. Това тесто бухва и придобива въздушност докато се пече, откъдето предполагам идва названието за пудинг.

Има и още един вариант наречен Bakewell cake, който се покрива с глазура и аранжира със захаросани череши. Не ме питай с какво тесто се прави. Голяма бъркотия стана.

За това взех за основа рецептата от divineambrosia.blogspot.com като направих малки промени.

За тарталетите може да се използва всяко едно плодово сладко, в зависимост от предпочитанията, готово или приготвено в къщи.

Боровинково сладко

• 400 гр. боровинки
• 200 гр. захар

Боровинките се смесват със захарта и се слагат на умерен огън, като се разбъркват от време на време, докато захарта се разтопи и се образува сироп. Варят се около 15 минути докато сиропа се сгъсти. Сладкото се отстранява от огъня и се оставя да изстине напълно. Когато изстине ще се сгъсти още. Може да се съхранява в добре затворени буркан или кутия в хладилник. Получава се около 480 гр. сладко.

Бадемови тарталети с домашно сладко от боровинки

За 6 тарталети с диаметър 12 см са необходими:

• 1 доза сладко ронливо маслено тесто
• 1 доза бадемова паста (тесто)
• 300 гр. сладко
• 80-100 гр. филирани бадеми
• пудра захар за поръсване

Продукти за сладко ронливо маслено тестото:

• 125 гр. студено масло
• 220 гр. брашно
• 1 супена лъжица захар
• 1/2 чаена лъжица сол
• 2 жълтъка
• 2 супени лъжици студена вода
• 1/2 чаена лъжица бадемова есенция

Брашното и солта се пресяват в купа. Добавя се захарта и нарязаното на кубчета масло. Разрохква се с пръсти докато сместа стане на трохи. Жълтъците се разбиват с бадемовата есенция (с вилица) и се добавят към маслените трохи. С бързи движения се замесва тесто, като се слага по малко от водата. Ако е необходимо се добавя още малко вода. Тестото се оформя на топка и се сплесква леко така че да се получи диск. Увива се във фолио и се слага в хладилник за минимум 30 минути. (Направих тестото предварително и го оставих за цяла нощ в хладилника. Преди да го разточа го оставих за 15 минути на стайна температура.)

Тестото се разточва с дебелина 5 мм. върху леко набрашнена повърхност, с набрашнена точилка. Внимава се да не слага прекалено много брашно. Това ще направи тестото жилаво и трудно за работа. Изрязват се кръгове 1-1.5 см. по-големи от формите, които ще се използват. Формите се запълват с тестото, като то се прилепва плътно по дъното и стените. Излишното тесто се изрязва. Оставят се за 15 минути в хладилник. През това време се приготвя бадемовата паста.

Продукти за бадемовата паста (тесто):

• 125 гр. меко масло
• 125 гр. пудра захар
• 125 гр. сурови белени бадеми
• 3 яйца
• 1/2 чаена лъжица бадемова есенция
• 1 пълна супена лъжица брашно

Бадемите се смилат фино в кухненски робот или кафемелачка. (Преди да ги пуснеш в кафемелачката прочети упътването, да не стане беля. )

Маслото се разбива с пудрата захар. Едно по едно се добавят яйцата, последвани от бадемовата есенция. Накрая в сместа се слагат смлените бадеми и брашното. Разбърква се хубаво.

Приготвяне на тарталетите:

Фурната се нагрява на 190°C.

Боровинковото сладко се разстила по дъното на охладените форми с тесто.

Отгоре се разпределя бадемовата паста, плътно до стените на тестото. Тарталетите се пекат 30 минути, като 5 минути преди да станат готови се поръсват с филирани бадеми.

След като се извадят от фурната се оставят да изстинат преди да се освободят от формите. Поръсват се с пудра захар.

Бадемови тарталети с домашно сладко от боровинки е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Улисана в ежедневните задачи за малко да забравя за новата ми придобивка. Естествено стана спонтанно без да се замислям много, много. Виждайки на рафта в магазина прекрасните форми за тарталети се зарадвах като дете на близалка. Грабнах една, започнах да я оглеждам от тук- от там. Взех още няколко наведнъж и едва крепейки ги също ги разгледах подробно. Продавачката ме гледаше под око, начумерена, сякаш щях да хукна изведнъж от магазина, нарамила всичките форми от рафта. Усмихнах и се за да я успокоя (поне малко) и поръчах да ми опакова шест броя.

Това поведение е присъщо за българските „консултант продавачи“ и навярно не учудва никого. А пък как ми ги опакова… амбалажната хартия сигурно е дефицит, пликчетата също. Добре де, има и изключения.

Аз обаче щастлива от покупката се втурнах за в къщи (едва крепейки формите), а в главицата ми засияха образи на ароматни плодови тарталети. Прибрах се, оставих формите така както са опаковани, а ангажиментите така ме отнесоха, че забравих за покупката. Това обикновено не ми се случва, освен ако не се увлека в нещо друго до забрава.

Онзи ден, както си стоях в кухнята (че къде другаде) чувам някакъв странен шум. Изплаши ме малко, после се зачудих какво става. А те били моите забравени форми, които се катурнаха изведнъж, както си бяха на купчинка. Щети няма, но ме подсетиха, че имам да правя тарталети.

Тарталети с ванилов крем, пресни ягоди и мащерка

За тестото:

• 160 гр. брашно
• 1/2 ч. лъж. сол
• 2 ч. лъж. нарязана прясна мащерка
• 120 гр. студено масло
• 4 суп. лъж. ледена вода

В купа се смесват пресятото брашно, солта и мащерката. Добавя се маслото, нарязано на кубчета. С бързи движения на пръстите, сместа се разрохква. Добавя се водата и сместа се омесва бързо, докато всички продукти се съберат. Ако е необходимо се добавят още няколко капки вода. Оформя се топка. Увива се в прозрачно фолио и се оставя в хладилник за 30 минути.

Фурната се нагрява на 200°C.

Тестото се разделя на шест части. Всяка от тях се разточва върху леко набрашнена повърхност на кръг с диаметър 12 см.

Кръговете се поставят във форми за тарталети с диаметър 10-12 см. Притискат се плътно по краищата и стените на формите. Тестото се набожда с вилица на няколко места.

От хартия за печене или алуминиево фолио се изрязват шест парчета. Слагат се върху тестото и се запълват с бобени зърна.

Формите се пекат 10 минути, след това хартията (фолиото) с бобените зърна се махат. Допичат се за още 10-12 минути, докато се зачервят.

Изваждат се от фурната и се оставят да се охладят. След това опеченото тесто за тарталетите се изважда от формите.

За ваниловият крем:

• 4 жълтъка
• 50 гр. захар
• 30 гр. царевично нишесте
• 250 мл. прясно мляко
• 1 ч. лъж. ванилова есенция

Млякото се загрява в тенджерка на умерен огън, докато почти започне да завира.

Жълтъците се разбиват със захарта, докато побелеят. Добавя се царевичното нишесте и се обърква много добре.

Към жълтъците, при непрекъснато бъркане, на тънка струйка се добавя врялото мляко. Сместа се връща в тенджерата и се слага на котлона. Разбърква се непрекъснато докато сместа се сгъсти – 3-4 минути. Маха се от котлона и се добавя ванилията.

Тенджерката с готовият крем се покрива с прозрачно фолио за да не се образува коричка, докато изстива. Оставя се да изстине напълно.

За ягодовият топинг:

• 200 гр. пресни ягоди
• 1 суп. лъж. мед
• 1 суп. лъж. лимонов сок

Ягодите се измиват и почистват от дръжките. Нарязват се на четвъртини. Смесват се с медът и лимоновият сок и се оставят да постоят 10-15 минути. Ако пуснат много сок се прецеждат.

Оформяне:

Изстиналият крем се разпределя в студените форми от тестото. Отгоре се слагат по 2-3 лъжици от ягодите.

Тарталети с ванилов крем, пресни ягоди и мащерка е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Да, все още не съм приключила с предложенията за Свети Валентин, а те всички са сладки и изкусителни, като любовта. С подаряването на валентинка разкриваш любовта си, чрез думите. А това са малко по-различни валентинки, нежни като целувка, и ароматни като роза, с които няма нужда да казваш нищо, те сами говорят. 

Розата, не напразно е наречена царицата на цветята. Нейният аромат е нежен, успокояващ и афродизиак – едно от най-силните и качества. И за да почуствам това напълних дома си с розов аромат. Взех си розова вода, розово масло и дори си купих рози. Побързай и ти преди да са скочили цените тройно, покрай празника. Навсякъде покрай мен мирише на рози, а това лесно се постига с една капка розово масло зад ушенцето. Както мирише в стаята на баба, в която на тоалетката има наредени мускалчета с ароматното масло. Не ти трябва скъп парфюм за да предизвикаш нечие сърце в любовен флирт. Малко розово масло, разпръснати тук-там розови листенца и тези валентинки са хубава изненада с невидимо обаяние и романтика.

След като Вальо опита от сладкишчетата ме попита: „Защо до сега не сме яли рози?“ Засмях се и не можах да му отговоря, но знам, че вече ще ядем рози във всяка приемлива форма – сладко, сироп, крем, сладкиши, захаросани розови листенца…

Сладкишчетата приготвих с кошнички от ронливо маслено тесто, намазани със сироп от рози. Напълних ги с крем, в който добавих розова вода. И накрая декорирах с крем от маскарпоне и сметана, с едва долавящ се розов аромат.

За кошничките използвах метални дълбоки форми за тарталети. В зависимост от размера им се получават 8-10 броя кошнички.

Продукти за тестото:

• 150 гр. брашно
• 1/2 ч. лъж. сол
• 1 суп. лъж. захар
• 100 гр. студено масло
• 3 суп. лъж. ледена вода
• 2 суп. лъж. сироп от рози

Брашното се пресява заедно със солта и се поставят в купа. Добавя се захарта. Маслото се нарязва на кубчета и се слага при брашното.

С бързи движения на пръстите се разрохква маслото с брашното. Добавя се по малко от водата и сместа се омесва бързо, докато се събере. Ако е необходимо се добавят още няколко капки вода.

Оформя се на топка, завива се в прозрачно фолио и се оставя за 30 минути в хладилник.

Приготвят се форми за тарталети. Тестото се разделя на парчета и се разпределя във формите. С пръсти се разстила по дъното и стените на формите. Оставят се в хладилника за 20 минути.

През това време фурната се нагрява на 180°C.

Взима се хартия за печене и се разрязва на парчета, колкото да покрие формите с тесто.

Кошничките се изваждат от хладилника и във всяка се слага парче от хартията за печене. Запълват се с бобени зърна. Това ще предотврати надуване и получаване на шупли по време на печенето.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 12 минути. След това бобените зърна се махат, заедно с хартията и кошничките се допичат още 7-10 минути, докато придобият златист цвят.

Изваждат се от фурната и се оставят да се охладят за 10 минути.

След това тестото се отделя от формите. Готовите кошнички се оставят да изстинат напълно.

С помощта на четка се намазват от вътрешната страна със сироп от розови листа.

Продукти за крема:

• 150 мл. прясно мляко
• 150 мл. сладка течна сметана
• 3 суп. лъж. захар
• 2 суп. лъж. царевично нишесте
• 3 суп. лъж. розова вода
• 2-3 капки червена сладкарска боя

В тендера се смесват сметаната, млякото и захарта. Слагат се да заврат  на умерен огън.

Царевичното нишесте се разтваря в 3-4 супени лъжици вода. Разбърква се докато стане на кашичка.

Когато млякото и сметаната започнат да завират, към тях се добавя разтвореното нишесте при непрекъснато разбъркване. Кремът се вари 2-3 минути докато се сгъсти. Маха се от огъня и се добавя розовата вода и боята. Разбърква се хубаво и се оставя да изстине. За да не хваща коричка, съдът се покрива с прозрачно фолио.

Кошничките се напълват с изстиналия крем.

Продукти за крема от маскарпоне (за декорация):

• 100 гр. маскарпоне
• 50 мл. сладка течна сметана
• 2 суп. лъж. пудра захар
• 2 суп. лъж. розова вода
• червена сладкарска боя

Смесват се маскарпонето, сметаната и пудрата захар. Разбиват се с миксер на пухкав крем. Добавя се розовата вода и отново се разбива за кратко.

Разделих крема на две части, като оставих 2/3 от него бял, а в останалата 1/3 добавих червена боя, до розов цвят.

Двата цвята крем разпределих в два сладкарски поша и декорирах кошничките.

Съхраняват се в плътно затворена кутия в хладилник. Снимката с разрязаното сладкишче, която виждаш е направена веднага след като ги приготвих. Кремът е все още пресен и течен. След като престояха един ден в хладилника, розовият крем от вътре се стегна, а кошничките останаха хрупкави.

Валентинки с розов аромат е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Още едни сърчица, този път кокосови. Пак експериментирах. Исках да направя тарталети с форма на сърце от ронливо маслено тесто. Но нямам такива форми, продават се само големи за кексове.

Имам някакъв смътен спомен, че съм виждала някъде да се продават форми сърце за тарталети, но къде ли беше? Потърсих в няколко магазина и след пълно фиаско реших просто да променя рецептата. За това използвах най-обикновена форма за сладки. А тестото приготвих от кокосови стърготини и белтък. При печене тарталетите запазват формата си. Напълних ги с кокосов крем и декорирах с разтопен шоколад.

Продукти:

• 80 гр. кокосови стърготини
• 50 гр. захар
• 1 белтък
• 40 гр. меко масло
• 1/2 доза кокосов крем
• разтопен на водна баня шоколад за декорация

Фурната се нагрява на 180°C.

Смесват се маслото със захарта. Добавят се кокосовите стърготини и белтъка, без да е разбит предварително. Разбъркването става с вилица. Сместа остава леко ронлива.

Тава се покрива с хартия за печене. Взима се форма на сърце за сладки и се поставя върху хартията. С малка част от тестото (колкото орех или повече, зависи, колко е голяма формата за сладки) се правят сърца. Сместа се пресова плътно по дъното и страните на формата, като се оформят малки стени.

След това тя се отделя внимателно. Процедурата се повтаря докато свърши кокосовата смес.

Слагат се да се пекат за 7-8 минути, докато краищата им придобият златист цвят.

След като се извадят от фурната, внимателно с шпатула се пренасят върху поднос и се оставят да се охладят напълно.

Напълват се с кокосовия крем и се декорират с разтопен шоколад.

Кокосови тарталети е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана