Можеш ли да повярваш, че всички рецепти до края на миналата година, които са публикувани в блога са приготвени в кухня метър на два? Е, добре. Малко изопачавам, но е факт, че кухнята, в която готвих до преди два месеца беше много малка. Достатъчно бе само да се завъртя за да си взема каквото ми е необходимо. Справях се някак, въпреки че постоянно недоволствах от тясното пространство и липсата на шкафове. Недоумявам, къде съм прибирала цялата тази посуда – от най-малката лъжичка, до всички джаджи на кухненския робот. А чинийките и паничките, от които имам по една-две бройки, а всички чашки - от тези за еспресо, до тези за ликьор. Тави, тигани, тенджери, безброй аксесоари, които купувам неистово. Ръкохватки, кухненски кърпи, хангали… Мислих си, че наистина имам много неща.

След преместването имам по-голяма кухня, но само с мивка, хладилник и стара печка. Посудата изчакваше търпеливо в стаята-склад, като от време на време притичвах там за нещо, което ми трябва.

И стана чудо – поръчаните шкафчета за кухнята дойдоха. Имам си компания от двама братя майстори – единият разбира от дизайн, другият от техника. Гледай сега, каква красота.

И накрая – та-даа – имам шкафчета в кухнята. Хайде сега всички джаджи по местата. Отне ми цели два дни да подредя всичко. Не знам как се случи това. Мислих си, че имам много неща. Оказва се, че имам ПРЕКАЛЕНО много неща. Пак ми е тясно. Най-проблемни в подредбата се оказаха подправките. Тоооолкова много! Е, да, ама като ми потрябва нещо го имам, нали?

Не смятам, че ще спра да пазарувам. Последното ми откритие е онлайн магазин Зоя. Предлага се предимно био козметика, но има няколко храни и добавки, които не намирам на други места. Какво си купих – нектар от агаве, кокосово масло, кленов сироп и флейкс от киноа, всичко под етикет Био. След случките с ГМО ще вземе да ме хване една параноя… Не знам вече на какво да вярвам, може би трябва да слушам вътрешната си интуиция.

След като подредих всичко, оставих на страна нектара от агаве. Продукт, който много исках да опитам и да използвам в десерт. Най-после, случи се.

Предлагам постен и здравословен десерт с нектар от агаве (не ме питай за алтернатива), ябълки, фурми, ядки и сушени червени боровинки. Последните получих за подарък от моя почитателка. Едно голямо бурканче с панделка. Aх, как обичам подаръци!

Тарталети от ядки с пълнеж от ябълки и сушени червени боровинки

По идея от рецепта на GreenChef Jana

В рецептата се използват сушени череши, които замених със сушени червени боровинки.

Използвах микс от фурми и сушени кайсии в сместа за основата.

Вместо дехидрататор (кой ли пък си има вкъщи?), който се използва за изсушаване на основата за тарталетите, а след това и за плънката, използвах фурна, нагрята на ниски градуси. Времето за термична обработка сравнително се съкрати.

От посочените дози се получават 12-15 тарталети с диаметър 8-9 см.

Продукти за основата:

• 300 гр. сурови бадеми
• 120 гр. сурови орехови ядки
• 40 гр. кокосови стърготини
• 100 гр. микс от обезкостени фурми и сушени кайсии
• 1/4 чаена лъжица сол

Плодовете се накисват в топла вода за 20 минути. Отцеждат се.

Подготвят се форми за тарталети. Напръскват се с мазнина за печене или се намазват с олио.

В кухненски робот се смилат ядките, кокосовите стърготини и солта, докато заприличат на едро смляно брашно.

Докато робота работи, към ядките по малко се добавят отцедените плодове. Трябва да се получи рехава маса. Когато се стисне между пръстите, трябва да може да се моделира, но без да лепне.

Сместа се разпределя по дъното и стените на тарталетите, на дебел слой. Пресова се добре. Ако формите ти свършат, а от сместа остане известно количество, може да я оформиш на бонбони.

Тарталетите се изсушават в нагрята фурна на 120°C за 30 минути или докато сместа изсъхне добре и придобие кафяв цвят. Изваждат се от фурната и се охлаждат.

За сладкия боровинков сос:

• 100 гр. нектар от агаве
• 60 гр. сушени червени боровинки
• 2 супени лъжици лимонов сок
• 1/2 чаена лъжица канела

Всички съставки се смесват в блендер и се пасират. Ако сместа е прекалено суха се добавя още малко лимонов сок. Този боровинков сос ще се добави по-късно към пълнежа с ябълки.

За пълнежа:

• 600 гр. ябълки
• 120 гр. сушени червени боровинки
• 1 супена лъжица лимонов сок
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
• цялата доза от сладкия боровинков сос

Ябълките се обелват и се нарязват на дребни кубчета. Смесват се с останалите съставки и се разбъркват добре.

За ореховия топинг:

• 100 гр. сурови орехови ядки
• 4-5 обезкостени фурми
• 1/2 чаена лъжица канела
• щипка сол

Всички продукти се смилат в кухненски робот докато се образува ронлива смес.

Оформяне:

Изсушените и охладени тарталети се напълват с ябълковата смес.

Поръсват се с ореховия топинг. Връщат се във фурната, редуцирана на 100°C и се изсушават за 1-1,5 часа.

Аз ги оставих за един час, след това изключих фурната и оставих тарталетите вътре докато изстинат.

Когато са напълно изстинали с малко остро ножче леко се минава по перифрията на тарталетите и се освобождават от формите. Разбира се ако разполагаш с форми с подвижно дъно, това ще стане много по-лесно.

Забележка: По мое мнение, тарталетите нямат нужда от второто изсушаване във фурната. Основите за тарталетите (от ядките и сушените плодове) може да се изпекат предварително, а плънката да се приготви непосредствено преди сервиране. Вариация с плодовете е напълно допустима.

Този постен десерт е здравословен, пълен с минерали от ядките и витамини от плодовете. Препоръчвам го на всички, които имат вкус към натуралните продукти.

Обещаните тарталети, които приготвих за семеен празник с още две торти и шоколадови бонбони. Използвах бисквитено тесто, в което за разлика от ронливото маслено тесто, маслото се разтопява и тогава се добавя към брашното. Пълнежа на тарталетите е дулсе де лече, приготвено по най-лесния начин – сварено кондензирано мляко в кутията. Предизвикателство се оказа кремът marshmallow, който е известен повече във вид на бонбони. Преди да се стегне кремът за маршмалол се шприцова върху тарталетите, но трябва да се изчака точния момент, когато не е нито много течен, нито вече желиран. В крема може да се добавят различни аромати или сладкарски бои за повече вкус и колорит.

Технологията за приготвяне на бонбоните и съотношението на продуктите се различава от тази за крема. Ако искаш да си приготвиш бонбони рецептата в smittenkitchen.com е много добра.

Наричам тези бонбони дунапренови, защото текстурата им е точна такава. Децата много се радват на тях, особено ако са с различни плодови вкусове и съответно цветове. Тези бонбони се продават и готови, но да си ги приготвиш сам е забавно и лесно.

Стига да не се паникьосаш като мен, когато кремът в началото на разбиването се втечни и мине сравнително дълго време докато се сгъсти. Или май, в момент на паника и ужас на мен ми се стори дълго.

Времето течеше, скоро щяха да дойдат да си вземат сладкишите, а в главата ми вече течаха мисли с какво мога да заменя този крем. Купа с ледена вода, още няколко минути разбиване и кремът започна да се сгъстява. Последва успокоение, след което ми идеше да си потопя главата в ледената вода. Така става, когато си правя експерименти, когато не трябва.

Обаче кремът стана точно както си го представях - плътен и бял като сняг. Описвам рецептата за тарталетите, като ще наблегна на приготвянето на крема маршмалол.

Шоколадови тарталети с дулсе де лече и маршмалол

Продукти:

• 1 доза шоколадово бисквитено тесто
• 1 сварена консерва подсладено кондензирано мляко
• 1 доза крем маршмалол

От тези дози се получават 50-55 броя тарталети. Кошничките за тарталетите приготвих в мини форми за кексчета с диаметър 3 см. Може да се приготвят и в по-големи и дълбоки форми, но ще бъде необходимо допълнително количество дулсе де лече.

За шоколадовото бисквитено тесто:

• 300 гр. масло
• 130 гр. захар
• 6 супени лъжици какао на прах
• 350 гр. брашно
• 2 белтъка

Маслото, захарта и какаото се слагат в тенджерка и се загряват на умерен огън докато се получи еднородна смес. Разбърква се от време на време.

Брашното се пресява в широка купа. В него се изсипва шоколадовата смес и се разбърква с дървена лъжица. Добавят се белтъците (без да се разбиват предварително) и сместа бързо се обърква докато се получи меко тесто. Увива се в прозрачно фолио и се оставя за минимум 30 минути в хладилника.

Охладеното тесто се разделя на 50 топки големи, колкото малък орех. Топките се поставят във формите за мъфини. С пръсти тестото се разпределя равномерно по стените и дъното на формите. Надупчват се с вилица и се оставят за 15 минути в хладилника.

Пекат се в предварително нагрята фурна на 180°C за 15 минути. Ако кошничките се приготвят в по-големи форми, времето за печене се увеличава с 5-6 минути.

След като се извадят от фурната се оставят за 5 минути да се охладят. Кошничките се освобождават от формите и се оставят докато изстинат напълно.

За дулсе де лече:

Консервата с подсладено кондензирано мляко се слага в тенджера. Налива се вода, колкото почти да покрие консервата. Вари се 3-3,5 часа, като от време на време се долива вряла вода. Когато времето изтече консервата се изважда от водата и се оставя да изстине напълно, преди да се отвори. Най-добре е да се свари 1-2 дни предварително.

За крем маршмалол:

• 2 белтъка, със стайна температура
• 60 мл. вода
• 60 мл. глюкоза
• 170 гр. захар
• 1 супена лъжица желатин
• 2 супени лъжици студена вода
• 1 чаена лъжица ванилова есенция

В тенджерка се смесват водата, глюкозата и захарта. Слагат се да заврат като се разбъркват леко с дървена лъжица докато захарта се разтопи. Когато сиропът заври, бъркането се прекратява и се оставя да поври 8-10 минути.

Ако се използва сладкарски термометър температурата на сиропа трябва да достигне 115°C. Може да се направи тест със студена вода, в която се капва малко количество от сиропа. Във водата, сиропа трябва да остане като мека топчица като се разтрие между пръстите, а като се извади отново да се втечни леко. Тогава е с точната консистенция. Сиропа се маха от котлона.

През това време желатина се накисва в студената вода. Добавя се към сиропа (след като е махнат от котлона) и се разбърква докато се разтвори напълно.

Белтъците се разбиват с миксер докато побелеят и удвоят обема си. Бавно, на тънка струйка към тях се изсипва топлия захарен сироп, при непрекъснато разбиване. В началото сместа се втечнява, (това предизвика паника в мен ), но разбиването с миксер продължава докато сместа се охлади и се образува плътен крем. Купа с ледена вода, в която поставих купата с белтъците ускори процеса. Накрая се добавя ванилията. 

Кремът се поставя в сладкарски пош.

Финални щрихи:

Охладените шоколадови кошнички се пълнят с дулсе де лече. Отгоре се правят розички от крема маршмалол. Ако крема се разтича, необходимо е да се изчака няколко минути докато започне да се желира.

Много, много се радвам на моят малък помощник в кухнята. И този път не ме остави и издържа на моите кулинарни изпълнения. Моят малък миксер. Споменавам това, защото е просто малък ръчен миксер, пригоден за домашно ползване. Аз обаче го пренатоварвам от време на време и на най-сюблимната точка от приготвянето на крема си мисля: е този път вече си отиде. Ама не. Упорит е колкото мен в такива ситуации. Ей, за това му се радвам.

Къде по-добре би било ако си имам един истински KitchenAid, пак за домашно ползване, но много по-мощен и удобен. Със сигурност няма да имам никакви проблеми с швейцарския маслен крем. Рожденият ми ден мина, ама да знаеш, че обичам и коледните подаръци. (Валко, четеш ли това?)

Последният път в който се набръмчах с миксера и то посред нощите (да ме прощават съседите) беше преди няколко дена. В кухнята беше вихрушка, Вальо само надникна и каза: „О-о тук е напечено, оттеглям се“ и ме остави да си произвеждам двете торти и няколко дузини тарталети и шоколадови бонбони. Така съм се пригодила в малката ми кухничка, че накъдето и да се обърна си взимам по нещо – било захар, брашно или масло от хладилника. Сега искам голяма кухня, но със сигурност тази ще ми липсва. Най-вече заради десертите приготвени в нея, по повод или без.

И всъщност повода за двете торти и дребните десерти беше рожденият ден на едно малко дете. То си получи голямата торта с форма на кола, купена от сладкарница, но родителите му искаха да приготвя още две торти за домашното празненство. Речено – сторено.

Избора на тортите се падна на мен. Първата веднага беше решена – Шоколадова торта с круши и лавандула от списание „Меню“.

Бях приготвила тази торта веднага след като излезе миналогодишния летен брой на списанието и ме очарова с леснота и много вкус. Съчетанието на круши с лавандула и бял шоколад е неописуемо удоволствие за всички сетива. А лешниците в тази рецепта не бих заменила с нищо друго.

Горещо я препоръчвам.

Втората торта е по моя рецепта. Символизира рогът на изобилието.

Приготвих шест блата в различни цветове и това определено беше елемент на изненада за гостите. Снимка на разрязаната торта може да видиш тук.

Шоколадови тарталети с дулсе де лече и крем marshmallow. Хрупкавото тесто, напомнящо бисквита, с невероятният вкус на карамелизираното мляко е просто вълшебство. И ето тук някъде, когато приготвях белтъчния крем си мислех, че миксера ще издъхне. Голямо разбиване стана докато кремът се сгъсти. Но повече подробности за това и рецепта за тарталетите ще напиша в следващия пост.

За завършек набързо приготвих шоколадови бонбони със сушени плодове, ядки и бисквити. Набързо, защото бонбоните наистина се приготвят бързо. Рецептата отново е от списание „Меню“. За съжаление не е публикувана в електронният вариант на списанието, но пък мога да ти кажа, че е от брой 21/2007 г. със заглавие на рецептата - Бързи шоколадови бонбони.

Освен леснотата на приготвяне, рецептата търпи и импровизации. Възползвах се от това и към шоколада добавих продукти с които разполагах на момента. Снимка нямам, защото навън притъмня и нямах никаква светлина. А и вече трябваше да ги дам за тържеството, така че не дочакаха слънчев ден. О’к, това не е извинение. Взимам си бележка. Следващия път обещавам да снимам, а пък Вальо ще си свърши работата по снимките прекрасно. Както винаги.

Изпълнението ми отне 7-8 часа, като не броя времето в чудене пък както точно да го сложа това за да изглежда перфектно.  Шегувам се, при мен всичко е измислено до последният детайл, като импровизациите в последният момент не са излишни. В процес на работа ми хрумват разни неща, които прилагам на момента или използвам в следващият подходящ случай.

Силата е във въображението, останалото е опит и много четене. Ето за това обичам тази работа.

Боровинките за мен винаги са били плодове на късното лято. Визирам дивите черни боровинки растящи свободно на дребни храсти по склоновете на планините. Ранните сортове и култивираните боровинки узряват още през юни и тъкмо от тогава може да си ги набавим от пазара на доста висока цена. Събирането на плодовете на ръка е трудоемко, но гъстото домашно сладко върху филия хляб е по-вкусно.

Имам спомени от времето когато цялото семейство (включително лели, чичовци, баби и дядовци) потеглихме към Троянският балкан за боровинки. Въоръжихме се с едни метални контейнери с остри зъбци отпред, наречени комбайни и славно закатерихме баирите. Колкото и да е горещо времето в града, отидеш ли в планината не знаеш какъв облак от къде може да дойде, за това екипировката от ботуши, жилетка и дъждобран е неизбежна.

Докато обикаляхме от храст на храст успяхме да съберем 2-3 кофички с боровинки. Ние с брат ми повече ядяхме, отколкото събирахме, а после се плезихме един на друг с лилавите си езици. Малката разлика във възрастта ни, отключваше взаимно съгласие за всякакви бели и щуротии.

Брането на боровинки с гореспоменатите комбайни е за предпочитане и става лесно, но колкото и да е стараеш измежду малките плодове остават листенца и клончета. За да се изчистят добре плодовете се заливат със студена вода. Боровинките потъват на дъното, а листенцата и другите примеси остават на повърхността. Така се отстраняват лесно.

Сладкото от боровинки, което приготвих е специално за бадемовите тарталети. Количеството е малко, но достатъчно за 6 големи тарталети или един голям 26 сантиметров тарт. А защо не и за заливка на сутрешните палачинки?

Десерта, които приготвих е известен като Bakewell tart или Bakewell pudding. Може да се срещне и с двете названия, въпреки твърденията, че са два различни десерта. Разликата, която успях да открия между тях е в тестото за основата. Тарта се приготвя с ронливо маслено тесто, а пудинга с многолистно (бутер) тесто. И двата десерта се приготвят с плодово сладко и се покриват с тесто от яйца, масло, брашно и смлени бадеми. Това тесто бухва и придобива въздушност докато се пече, откъдето предполагам идва названието за пудинг.

Има и още един вариант наречен Bakewell cake, който се покрива с глазура и аранжира със захаросани череши. Не ме питай с какво тесто се прави. Голяма бъркотия стана.

За това взех за основа рецептата от divineambrosia.blogspot.com като направих малки промени. 

За тарталетите може да се използва всяко едно плодово сладко, в зависимост от предпочитанията, готово или приготвено в къщи.

Боровинково сладко

• 400 гр. боровинки
• 200 гр. захар

Боровинките се смесват със захарта и се слагат на умерен огън, като се разбъркват от време на време, докато захарта се разтопи и се образува сироп. Варят се около 15 минути докато сиропа се сгъсти. Сладкото се отстранява от огъня и се оставя да изстине напълно. Когато изстине ще се сгъсти още. Може да се съхранява в добре затворени буркан или кутия в хладилник. Получава се около 480 гр. сладко.

Бадемови тарталети с домашно сладко от боровинки

За 6 тарталети с диаметър 12 см са необходими:

• 1 доза сладко ронливо маслено тесто
• 1 доза бадемова паста (тесто)
• 300 гр. сладко
• 80-100 гр. филирани бадеми
• пудра захар за поръсване

Продукти за сладко ронливо маслено тестото:

• 125 гр. студено масло
• 220 гр. брашно
• 1 супена лъжица захар
• 1/2 чаена лъжица сол
• 2 жълтъка
• 2 супени лъжици студена вода
• 1/2 чаена лъжица бадемова есенция

Брашното и солта се пресяват в купа. Добавя се захарта и нарязаното на кубчета масло. Разрохква се с пръсти докато сместа стане на трохи. Жълтъците се разбиват с бадемовата есенция (с вилица) и се добавят към маслените трохи. С бързи движения се замесва тесто, като се слага по малко от водата. Ако е необходимо се добавя още малко вода. Тестото се оформя на топка и се сплесква леко така че да се получи диск. Увива се във фолио и се слага в хладилник за минимум 30 минути. (Направих тестото предварително и го оставих за цяла нощ в хладилника. Преди да го разточа го оставих за 15 минути на стайна температура.)

Тестото се разточва с дебелина 5 мм. върху леко набрашнена повърхност, с набрашнена точилка. Внимава се да не слага прекалено много брашно. Това ще направи тестото жилаво и трудно за работа. Изрязват се кръгове 1-1.5 см. по-големи от формите, които ще се използват. Формите се запълват с тестото, като то се прилепва плътно по дъното и стените. Излишното тесто се изрязва. Оставят се за 15 минути в хладилник. През това време се приготвя бадемовата паста.

Продукти за бадемовата паста (тесто):

• 125 гр. меко масло
• 125 гр. пудра захар
• 125 гр. сурови белени бадеми
• 3 яйца
• 1/2 чаена лъжица бадемова есенция
• 1 пълна супена лъжица брашно

Бадемите се смилат фино в кухненски робот или кафемелачка. (Преди да ги пуснеш в кафемелачката прочети упътването, да не стане беля. )

Маслото се разбива с пудрата захар. Едно по едно се добавят яйцата, последвани от бадемовата есенция. Накрая в сместа се слагат смлените бадеми и брашното. Разбърква се хубаво.

Приготвяне на тарталетите:

Фурната се нагрява на 190°C.

Боровинковото сладко се разстила по дъното на охладените форми с тесто.

Отгоре се разпределя бадемовата паста, плътно до стените на тестото. Тарталетите се пекат 30 минути, като 5 минути преди да станат готови се поръсват с филирани бадеми.

След като се извадят от фурната се оставят да изстинат преди да се освободят от формите. Поръсват се с пудра захар.

Улисана в ежедневните задачи за малко да забравя за новата ми придобивка. Естествено стана спонтанно без да се замислям много, много. Виждайки на рафта в магазина прекрасните форми за тарталети се зарадвах като дете на близалка. Грабнах една, започнах да я оглеждам от тук- от там. Взех още няколко наведнъж и едва крепейки ги също ги разгледах подробно. Продавачката ме гледаше под око, начумерена, сякаш щях да хукна изведнъж от магазина, нарамила всичките форми от рафта. Усмихнах и се за да я успокоя (поне малко) и поръчах да ми опакова шест броя.

Това поведение е присъщо за българските „консултант продавачи“ и навярно не учудва никого. А пък как ми ги опакова… амбалажната хартия сигурно е дефицит, пликчетата също. Добре де, има и изключения.

Аз обаче щастлива от покупката се втурнах за в къщи (едва крепейки формите), а в главицата ми засияха образи на ароматни плодови тарталети. Прибрах се, оставих формите така както са опаковани, а ангажиментите така ме отнесоха, че забравих за покупката. Това обикновено не ми се случва, освен ако не се увлека в нещо друго до забрава.

Онзи ден, както си стоях в кухнята (че къде другаде) чувам някакъв странен шум. Изплаши ме малко, после се зачудих какво става. А те били моите забравени форми, които се катурнаха изведнъж, както си бяха на купчинка. Щети няма, но ме подсетиха, че имам да правя тарталети.

Тарталети с ванилов крем, пресни ягоди и мащерка

За тестото:

• 160 гр. брашно
• 1/2 ч. лъж. сол
• 2 ч. лъж. нарязана прясна мащерка
• 120 гр. студено масло
• 4 суп. лъж. ледена вода

В купа се смесват пресятото брашно, солта и мащерката. Добавя се маслото, нарязано на кубчета. С бързи движения на пръстите, сместа се разрохква. Добавя се водата и сместа се омесва бързо, докато всички продукти се съберат. Ако е необходимо се добавят още няколко капки вода. Оформя се топка. Увива се в прозрачно фолио и се оставя в хладилник за 30 минути.

Фурната се нагрява на 200°C.

Тестото се разделя на шест части. Всяка от тях се разточва върху леко набрашнена повърхност на кръг с диаметър 12 см.

Кръговете се поставят във форми за тарталети с диаметър 10-12 см. Притискат се плътно по краищата и стените на формите. Тестото се набожда с вилица на няколко места.

От хартия за печене или алуминиево фолио се изрязват шест парчета. Слагат се върху тестото и се запълват с бобени зърна.

Формите се пекат 10 минути, след това хартията (фолиото) с бобените зърна се махат. Допичат се за още 10-12 минути, докато се зачервят.

Изваждат се от фурната и се оставят да се охладят. След това опеченото тесто за тарталетите се изважда от формите.

За ваниловият крем:

• 4 жълтъка
• 50 гр. захар
• 30 гр. царевично нишесте
• 250 мл. прясно мляко
• 1 ч. лъж. ванилова есенция

Млякото се загрява в тенджерка на умерен огън, докато почти започне да завира.

Жълтъците се разбиват със захарта, докато побелеят. Добавя се царевичното нишесте и се обърква много добре.

Към жълтъците, при непрекъснато бъркане, на тънка струйка се добавя врялото мляко. Сместа се връща в тенджерата и се слага на котлона. Разбърква се непрекъснато докато сместа се сгъсти – 3-4 минути. Маха се от котлона и се добавя ванилията.

Тенджерката с готовият крем се покрива с прозрачно фолио за да не се образува коричка, докато изстива. Оставя се да изстине напълно.

За ягодовият топинг:

• 200 гр. пресни ягоди
• 1 суп. лъж. мед
• 1 суп. лъж. лимонов сок

Ягодите се измиват и почистват от дръжките. Нарязват се на четвъртини. Смесват се с медът и лимоновият сок и се оставят да постоят 10-15 минути. Ако пуснат много сок се прецеждат.

Оформяне: 

Изстиналият крем се разпределя в студените форми от тестото. Отгоре се слагат по 2-3 лъжици от ягодите.

Да, все още не съм приключила с предложенията за Свети Валентин, а те всички са сладки и изкусителни, като любовта. С подаряването на валентинка разкриваш любовта си, чрез думите. А това са малко по-различни валентинки, нежни като целувка, и ароматни като роза, с които няма нужда да казваш нищо, те сами говорят. 

Розата, не напразно е наречена царицата на цветята. Нейният аромат е нежен, успокояващ и афродизиак – едно от най-силните и качества. И за да почуствам това напълних дома си с розов аромат. Взех си розова вода, розово масло и дори си купих рози. Побързай и ти преди да са скочили цените тройно, покрай празника. Навсякъде покрай мен мирише на рози, а това лесно се постига с една капка розово масло зад ушенцето. Както мирише в стаята на баба, в която на тоалетката има наредени мускалчета с ароматното масло. Не ти трябва скъп парфюм за да предизвикаш нечие сърце в любовен флирт. Малко розово масло, разпръснати тук-там розови листенца и тези валентинки са хубава изненада с невидимо обаяние и романтика.

След като Вальо опита от сладкишчетата ме попита: „Защо до сега не сме яли рози?“ Засмях се и не можах да му отговоря, но знам, че вече ще ядем рози във всяка приемлива форма – сладко, сироп, крем, сладкиши, захаросани розови листенца…

Сладкишчетата приготвих с кошнички от ронливо маслено тесто, намазани със сироп от рози. Напълних ги с крем, в който добавих розова вода. И накрая декорирах с крем от маскарпоне и сметана, с едва долавящ се розов аромат.

За кошничките използвах метални дълбоки форми за тарталети. В зависимост от размера им се получават 8-10 броя кошнички.

Продукти за тестото:

• 150 гр. брашно
• 1/2 ч. лъж. сол
• 1 суп. лъж. захар
• 100 гр. студено масло
• 3 суп. лъж. ледена вода
• 2 суп. лъж. сироп от рози

Брашното се пресява заедно със солта и се поставят в купа. Добавя се захарта. Маслото се нарязва на кубчета и се слага при брашното.

С бързи движения на пръстите се разрохква маслото с брашното. Добавя се по малко от водата и сместа се омесва бързо, докато се събере. Ако е необходимо се добавят още няколко капки вода.

Оформя се на топка, завива се в прозрачно фолио и се оставя за 30 минути в хладилник.

Приготвят се форми за тарталети. Тестото се разделя на парчета и се разпределя във формите. С пръсти се разстила по дъното и стените на формите. Оставят се в хладилника за 20 минути.

През това време фурната се нагрява на 180°C.

Взима се хартия за печене и се разрязва на парчета, колкото да покрие формите с тесто.

Кошничките се изваждат от хладилника и във всяка се слага парче от хартията за печене. Запълват се с бобени зърна. Това ще предотврати надуване и получаване на шупли по време на печенето.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 12 минути. След това бобените зърна се махат, заедно с хартията и кошничките се допичат още 7-10 минути, докато придобият златист цвят.

Изваждат се от фурната и се оставят да се охладят за 10 минути.

След това тестото се отделя от формите. Готовите кошнички се оставят да изстинат напълно.

С помощта на четка се намазват от вътрешната страна със сироп от розови листа.

Продукти за крема:

• 150 мл. прясно мляко
• 150 мл. сладка течна сметана
• 3 суп. лъж. захар
• 2 суп. лъж. царевично нишесте
• 3 суп. лъж. розова вода
• 2-3 капки червена сладкарска боя

В тендера се смесват сметаната, млякото и захарта. Слагат се да заврат  на умерен огън.

Царевичното нишесте се разтваря в 3-4 супени лъжици вода. Разбърква се докато стане на кашичка.

Когато млякото и сметаната започнат да завират, към тях се добавя разтвореното нишесте при непрекъснато разбъркване. Кремът се вари 2-3 минути докато се сгъсти. Маха се от огъня и се добавя розовата вода и боята. Разбърква се хубаво и се оставя да изстине. За да не хваща коричка, съдът се покрива с прозрачно фолио.

Кошничките се напълват с изстиналия крем.

Продукти за крема от маскарпоне (за декорация):

• 100 гр. маскарпоне
• 50 мл. сладка течна сметана
• 2 суп. лъж. пудра захар
• 2 суп. лъж. розова вода
• червена сладкарска боя

Смесват се маскарпонето, сметаната и пудрата захар. Разбиват се с миксер на пухкав крем. Добавя се розовата вода и отново се разбива за кратко.

Разделих крема на две части, като оставих 2/3 от него бял, а в останалата 1/3 добавих червена боя, до розов цвят.

Двата цвята крем разпределих в два сладкарски поша и декорирах кошничките.

Съхраняват се в плътно затворена кутия в хладилник. Снимката с разрязаното сладкишче, която виждаш е направена веднага след като ги приготвих. Кремът е все още пресен и течен. След като престояха един ден в хладилника, розовият крем от вътре се стегна, а кошничките останаха хрупкави.

Още едни сърчица, този път кокосови. Пак експериментирах. Исках да направя тарталети с форма на сърце от ронливо маслено тесто. Но нямам такива форми, продават се само големи за кексове.

Имам някакъв смътен спомен, че съм виждала някъде да се продават форми сърце за тарталети, но къде ли беше? Потърсих в няколко магазина и след пълно фиаско реших просто да променя рецептата. За това използвах най-обикновена форма за сладки. А тестото приготвих от кокосови стърготини и белтък. При печене тарталетите запазват формата си. Напълних ги с кокосов крем и декорирах с разтопен шоколад.

Продукти:

• 80 гр. кокосови стърготини
• 50 гр. захар
• 1 белтък
• 40 гр. меко масло
• 1/2 доза кокосов крем
• разтопен на водна баня шоколад за декорация

Фурната се нагрява на 180°C.

Смесват се маслото със захарта. Добавят се кокосовите стърготини и белтъка, без да е разбит предварително. Разбъркването става с вилица. Сместа остава леко ронлива.

Тава се покрива с хартия за печене. Взима се форма на сърце за сладки и се поставя върху хартията. С малка част от тестото (колкото орех или повече, зависи, колко е голяма формата за сладки) се правят сърца. Сместа се пресова плътно по дъното и страните на формата, като се оформят малки стени.

След това тя се отделя внимателно. Процедурата се повтаря докато свърши кокосовата смес.

Слагат се да се пекат за 7-8 минути, докато краищата им придобият златист цвят.

След като се извадят от фурната, внимателно с шпатула се пренасят върху поднос и се оставят да се охладят напълно.

Напълват се с кокосовия крем и се декорират с разтопен шоколад.

Има едно лешниково дърво, което расте до двора на къщата ни в село Дерманци. Никой не се грижи за него, вирее само и въпреки това ражда изобилно плодове. Когато настъпи сезона за обирането на лешниците, баща ми се заема с тази задача, а като се прибера в Ловеч знам, че ме чака една пълна щайга с пресни лешници, а аз чакам тях за да приготвя нещо изненадващо и неустоимо вкусно. Започва се едно чукане по терасата (да ме прощават комшиите), за да изчистя лешниците от черупките. Трябва повече сила и ловкост, отколкото да изчистиш орехи, например. Благодаря на тати, че ми даде наготово тази доза лешници, с която приготвих тарталетите. Просто не можех да отделя време за това, тогава.

Преди около месец се захванах и аз да чистя лешници. Доволно си напълних едно пликче, което оставих за по-нататък, когато имам време да приготвя нещо. Когато настъпи момента, отворих пликчето и бях много, ама много шокирана. Започнах да се ядосвам на себе си, после ми мина и си казах „добре, това да ти е за урок“. Какво се беше случило? Всички лешници, понеже са пресни се бяха задушили в найлоновото пликче и всички до един бяха мухлясали. Десерта с лешници се отложи за следващото ми пътуване до Ловеч, когато щях да си взема още пресни лешници. Ето какво не трябва да се прави с пресните ядки. Сега, си ги държа в една купичка, без пликчета, за да могат да „дишат“. Другият вариант да се запазят е да се опекат.

Рецептата за тарталети е с френско ронливо тесто, наподобяващо бисквита - маслено и хрупкаво. Тестото може да се разточи и от него да се изрежат форми за тарталетите, но ако това ти е трудно, то част от тестото може да се сложи директно във формите и да се пресова с пръсти докато ги запълни.

За пълнежа реших, че комбинацията от лешници и карамел ще даде богат и задоволителен вкус към масленото тесто. Исках да сложа и някакъв завършек на тези таратлети и първото нещо, което ми хрумна е шоколад. Каква комбинация само! Карамел, лешници и шоколад. Направих шоколадови спирали, с които декорирах тарталетите. Метода за шоколадовите спирали (или други форми) научих от списание „Меню“, благодарение на шеф готвача Ивелина Иванова, която приготвя страхотни десерти и декорации към тях. За целта се използва фотографска плака. За съжаления не знам от къде мога да закупя такава, но я замених със стари негативи от снимки (глупаво от моя страна, да поразя негативите, но какво ли не правя в името на кулинарията). Тортата, която приготвих за рожденият ми ден е с панделка от шоколад, направена по този метод.

Нарязах фотографските негативи на дълги, тесни ленти. Намазах върху тях разтопения шоколад и ги усуках на спирали (не повече от две навивания), като закрепих краищата на лентите с чаши и каквато посуда намерих под ръка. Оставят се да изсъхене и да се втвърди шоколада върху тях. След това лентите се обелват внимателно от шоколада. Шоколадовите спирали са готови. 

Дозата, която помествам по-долу е за 8 тарталети. Ако дозата се удвои може да се направи една голяма тарта във форма с диаметър 28 см.

Продукти за тестото:

• 180 гр. брашно
• 60 гр. пудра захар
• 100 гр. твърдо масло
• 1 жълтък
• 5-6 суп. лъж. ледена вода
• 1 ч. лъж. сол

Брашното и пудрата захар се пресяват в купа. Към тях се добавя солта и нарязаното на кубчета масло. Омесва се с пръсти за кратко, добавя се жълтъка и толкова водата и бързо се разбърква с пръсти, докато се съединят всички продукти и се образува тесто. Ако е необходимо се слагат още 1-2 супени лъжици вода.

Тестото се увива в прозрачно фолио и се оставя в хладилника за 30 минути.

Фурната се нагрява на 180°C. Тестото се разделя на 8 равни части. Запълват се форми за тарталети с диаметър 9 см. Тестото се надупчва с вилица на няколко места. Тарталетите се слагат в тавичка и се пекат за 15 минути, докато започнат да придобиват златист цвят.

Изваждат се от фурната и се оставят да изстинат преди да се освободят от формите.

Продукти за карамеления сос с лешници:

• 200 гр. захар
• 1 суп. лъж. глюкоза
• 60 мл. вода
• 120 мл. сладка сметана
• 2 суп. лъж. меко масло
• 1 ч. лъж. ванилова есенция
• 170 гр. сурови лешници

Лешниците се слагат в тавичка върху хартия за печене и се запичат за 10 минути на 150°C. Разбъркват се периодично за да се опекат равномерно. Оставят се да изстинат.

Сметаната се загрява леко, без да завира и се държи на топло място.

Смесват се захарта, глюкозата и водата в тенджерка. Слагат се на котлона да заврат, като се разбъркват периодично, докато захарта се разтопи.

Варенето продължава около 30 минути докато сиропа придобие светъл карамелен цвят. Тенджерката се маха от котлона и към сиропа бавно се изсипва сметаната, разбърква се непрекъснато с дървена лъжица. В този момент трябва да се внимава, защото сметаната завира и започва да пръска. Ако останат бучки в сместа, тя се връща на котлона и се разбърква докато стане гладка.

Добавя се маслото и се разбърква докато се разтопи. Карамеленият сос се оставя да изстине за няколко минути. Накрая се слага ванилията и лешниците. Разбърква се добре и се оставя да се охлади напълно. Когато е изстинал сосът се стяга.

Преди да се напълнят тарталетите, трябва те и карамеления сос да са напълно изстинали.

Карамеленият сос с лешници се разпределя богато в осемте тарталети. Декорират се с шоколадовите спирали.

За тестото /24 бр./:

• 150 гр. масло
• 80 гр. захар
• 70 гр. смлени бадеми /като брашно/
• 1/4 ч. лъж. сол
• 1 яйце
• 250 гр. брашно
• ванилия
• масло за намазване

За пълнежа:

• 200 гр. заквасена сметана
• 150 гр. сладка сметана
• 400 гр. ягоди

За декорация:

• 100 гр. черен шоколад

Маслото се разбива със захарта. Добавя се яйцето и ванилията. Разбърква се добре до еднородна смес. Брашното се пресява със солта и смлените бадеми. Прибавя се постепенно към маслената смес и се замесва меко тесто. Увива се във фолио пластик и се оставя за 30 мин. в хладилника да почине.

През това време фурната се загрява на 180°C. Ягодите се измиват, почистват и нарязват на малки парченца. Дълбоки форми за тарталетки се намазват с разтопено масло.

Тестото се разточва на тънка кора около 3-4 мм. Изрязват се кръгове и се поставят във формите, като се притискат към стените им. Пекат се 8-10 мин. докато придобият златист цвят. След като изтинат тарталетите се освобождават от формите.

Двата вида сметана се разбиват с миксер докато сместа се сгъсти.

Тарталетите се пълнят с нарязаните ягоди. Отготе се шприцова сметаната.

Шоколада за декорацията се разтопява на водна баня. Напълва се шприц с приставка с малък отвор. Върху хартия за печене се правят различни форми. Оставят се във фризера за 10-15 мин. докато стегнат. Тарталетите се декорират с шоколадовите фигурки.

От същото тесто  направих:

Мини пайове с ябълки

От тази доза тесто се получиха 15 бр. мини пайове. Приготвянето на тестото е същото, но използвах по-големи форми за тарталети.

За ябълковия пълнеж:

• 6 ябълки
• 6 суп. лъж. стафиди
• 1 суп. лъж. масло
• 6 суп. лъж. захар
• сокът от 1/2 лимон
• настъргана лимонова кора

Ябълките се измиват и обелват. Нарязват се на малки кубчета. Смесват се с останалите съставки и се слагат на умерен огън. Оставят се поврат около 10 мин. Ако са пуснали много сок се прецежда.

Тестото се разточва. Изрязват се кръгове, с които се запълват предварително намазаните с масло форми. Напълват се с ябълковата смес. От останалото тесто се правят ленти или се изрязват форми, с които се покриват ябълките. Пекат се на 190°C докато порозовеят – около 10 мин. Поръсват се с пудра захар.

С нетърпение очаквам топлото време и всички плодове, които то ще донесе.  С настроение за лято и повече свободно време покрай празниците се развихрих в кухнята. Основния продукт в тези рецепти са ягодите. В съчетание с шоколад и сметана, обикновенно се свързват с влюбени двойки или Свети Валентин. Но не сме ли всички ние влюбени … в слънцето?

Тарталети с шоколад и ягоди

За тестото:

• 190 гр. брашно
• 125 гр. студено масло
•  2 суп. лъж. растителна мазнина
• 1/4 ч. лъж. сол
• 3 суп. лъж. студена вода

За пълнежа:

• 150 гр. черен шоколад
• 180 мл. сладка сметана
• 1 суп. лъж. масло

За украса:

• разбита сметана
• ягоди

Фурната се загрява на 190°C.

Брашното се пресява заедно със солта. Студеното масло се нарязва на парчета и се добавя към брашното заедно с растителната мазнина. Омесва се бързо с пръсти. Добавя се водата и се замесва тесто. Прави се на топка и се оставя за 1 час в хладилника.

Приготвят се 12 форми за тарталети. Не е необходимо да се намазват с мазнина. Разпределя се тестото във формите, като се притиска добре към стените. 

Изрязват се 12 кръга от хартия за печене с диаметъра на тарталетите. Поставят се върху тестото на  всяка от формите и се напълват със суров боб или ориз. Слагат се да се запекат за 5 мин. Изваждат се от фурната, маха се хартията със зърната.

Тарталетите се допичат още 3 мин. или докато придобият златист цвят. Оставят се да изстинат.

Шоколада се начупва на парченца и се поставя в купа. Сметаната се загрява на умерен огън и след като заври се излива при шоколада. Бърка се докато шоколада се разтопи напълно. Накрая се прибавя маслото.

Тарталетите се освобождават от формите. Напълват се с приготвения ганаш и се оставят в хладилника да стегне шоколада.

Украсяват се с разбита сметана и парченца ягоди.