Една единствен причина може да те накара да направиш поредица от хубави неща или пък да ги съчетаеш в едно. Всичко започна с преместването в началото на тази година. Първо беше хладилникът, после шкафчетата, после етажерката за подправки. Полека лека нещата в моята кухня си идват на мястото. Най-накрая запуших едно празно ъгълче с най-важната част от една кухня и най-важният уред за една домакиня. Печката. Гледам я бяла и лъскава и си мисля, колко много свобода имам сега и колко много рецепти, които не съм могла да приготвя ще бъдат осъществени.

Междувременно продължавам да купувам купи, панерчета, кърпи и посуда, и буквално да ги тъпча в шкафовете (трябва да се спра вече). Последната ми придобивка са 12 цветни силиконови чашки за мъфини, на които не можах да устоя. Оттук нататък отпадат от употреба двете тави с гнезда за мъфини и хартиените чашки, в които ги пекох досега. Защото с тези, силиконовите нещата стават по-лесно, без излишна мазнина. Просто слагаш сместа, печеш и изваждаш. Голям кеф.

За да изпробвам новите силиконови форми, трябваше незабавно да приготвя мъфини. В този сезон от годината, какво по-хубаво от това да използвам и първите червени плодове, предвестници на лятото и дългите слънчеви дни.

Ягодките много обичат шоколад, но вместо да го използвам, както при тези мъфини с бял шоколад и малини, реших да добавя какаово масло, което оставя дълбок шоколадов вкус и аромат. И накрая нещо здравословно, което да обогати менюто – овесени ядки.  Ето така се получиха ягодовите мъфини.

Но не всичко свършва дотук. Ягодите обичат и крем сирене. И реших да им сложа воал от пухкава глазура. За повече цвят и вкус добавих матча. Мъничко червеничко с мъничко зеленичко…

Ягодови мъфини с овесени ядки и глазура от крем сирене със зелен чай матча

За мъфините:

По идея от книгата „25 years of favorite brand name – Baking“

• 160 гр. брашно
• 10 гр. бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сол
• 100 гр. овесени ядки
• 100 гр. кафява захар
• 250 мл. прясно мляко
• 50 гр. краве масло
• 50 гр. какаово масло
• 1 голямо яйце, от свободно отглеждани кокошки
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 150 гр. ягоди, нарязани на малки парчета

Фурната се нагрява на 190°C. Подготвят се 16 силиконови чашки за средно големи мъфини, които се подреждат в тава. Ако се използва тава за мъфини с гнезда, те се напръскват със спрей за печене или се слагат хартиени чашки за мъфини. Ако се приготвят по-големи мъфини, от посочените дози се получават 12 броя. Времето за печене при по-големият размер ще се увеличи с 5-8 минути.

Брашното се пресява със солта и бакпулвера в голяма купа. Добавят се овесените ядки и захарта. Объркват се добре.

В малка касерола се смесват кравето и какаовото масло. Загряват се докато се разтопят.

Отделно се разбива яйцето с телена бъркалка. Добавят се прясното мляко, разтопените масла и ванилията.

Течните съставки се добавят към сухите. Разбъркват се за кратко, само докато всички продукти се смесят. Добавят се ягодите и сместа отново се разбърква за кратко.

Разпределя се в подготвените форми. Мъфините се пекат в предварително нагрятата фурна за 30 минути.

След като се извадят от фурната се оставят да се охладят за 10 минути.

След това се освобождават от силиконовите чашки, което става с лекота. Оставят се да се охладят напълно преди да се сложи глазурата.

За глазурата:

• 350 гр. крем сирене Филаделфия
• 60 гр. меко краве масло
• 100 гр. пресята пудра захар
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 2 чаени лъжици зелен чай матча
• няколко капки зелена сладкарска боя (не е задължително)
• 8 разполовени ягоди за декорация

Крем сиренето и маслото се разбиват с миксер докато се образува пухкав крем. Добавя се пудрата захар, ванилията и матча.

Разбиват се добре. По желание може да се добавят няколко капки зелена сладкарска боя за по-интензивен цвят.

Глазурата се слага в сладкарски пош със звездовиден накрайник и се нанася върху охладените мъфини. Отгоре се слага по една половинка ягода.

Забележка: Ако глазурата няма да се използва веднага се съхранява в хладилник. Възможно е да остане част от нея неизползвана за мъфините. Много е вкусна с нарязани ягодки.

Коментарите от предишния пост заформиха необичайна дискусия за кулинарен блог. Беше интересно да видя читателите, задълбочени в правила и поправки, защитавайки убежденията си. Радвам се, че не се стигна до крайности. Също се радвам, че една забележка ви активира и започнаха да се обаждат и така наречените „пасивни“ посетители. Хм, може би ще трябва да измислям по някоя провокация от време на време.

Сигурна съм, че читателите са се засегнали най-вече от тона на първия коментар, а не от неговия смисъл. Аз си взимам бележка и ще се старая повече в правописа занапред. А вие се включвайте по-често в дискусии.

А сега за мъфините. Запознах се виртуално със зеления чай матча, откакто започнах да се интересувам от кулинария и да следя чужди кулинарни блогове. Матча присъства в много десерти и напитки. Не знам откъде тръгва приложението му в кулинарията, но знам, че от него се приготвя чай за японската чаена церемония. Имах голямо желание да го опитам в десерт и си мислех, че това може би няма да се случи. Е, поне не скоро. Но ето, че сега в София, в малкото магазинче, вече се предлага матча – 10 грама за 7лв. Количеството не е малко и може да стигне за няколко рецепти с десерти. И може би за една чаена церемония. Но аз няма да задълбавам в това, тъй като не съм веща в японската култура и традиции.

И все пак с матча може да се приготви чай вкъщи и без ритуали. Ако те интересуват подробности, може да прочетеш тук.

Но мен повече ме вълнува, какъв ще бъде вкусът на десерт или печиво със зеления чай. И опитах. Като за начало приготвих мъфини. Освен светло зеления цвят, който придобиха, мъфините имат свеж тревист аромат. Ароматът още повече се разкри в комбинация с лимонова трева. Избрах тази рецепта, защото ми се стори интересна, тъй като до сега съм използвала лимонова трева само в солени ястия. Мъфините не са прекалено сладки, но са забавно зелени и приятно свежи. Опитай.

Мъфини с лимонова трева и зелен чай матча

По идея от bonvivant.wordpress.com

Мъфините са приятни на вкус и прекрасно се съчетават с чаша мляко. Мисля, че малко повече матча в сместа ще ги направи още по-привлекателни. И за очите, и за небцето.

За лимоновото мляко:

• 180 мл. пълномаслено прясно мляко
• 1 пръчка лимонова трева

Лимоновата трева се нарязва на ситно, като от цялото количество се отделя 1 чаена лъжица от най-крехката част (тя ще се използва по-късно в сместа за мъфините). Останалото количество лимонова трева се добавя към млякото. Слага се на умерен огън и оставя да ври 3 минути. Котлонът се изключва и сместа се оставя да се охлади до стайна температура. След това се пасира в блендер.

За мъфините:

• цялото количество лимоново мляко
• 1 чаена лъжица нарязана лимонова трева (от най-крехката част)
• 1 чаена лъжица матча
• 100 гр. меко масло
• 200 гр. захар
• 2 големи яйца
• 180 гр. брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• щипка сол

Фурната се загрява на 180°C. Форми за мъфини с 12 гнезда се покриват с хартиени капсули.

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Добавят се яйцата едно по едно.

Смесват се брашното, бакпулвера и солта. Пресяват се.

Към яйчната смес, на части се добавят брашнената смес и лимоновото мляко, като се редуват. Следват нарязаната на ситно лимонова трева и матча. Всичко се обърква добре.

Сместа се разпределя в подготвените форми за мъфини. Пекат се в предварително нагрятата фурна за 25-30 минути. След като се извадят от фурната се оставят 3-4 минути да се охладят и се освобождават от формите.

Да си сам на Коледа понякога не е лошо. Знам, знам. На Коледа всички трябва да бъдат в домовете си, със семейството. Напълно съм съгласна с това, но понякога се изискват и жертви. Сам в коледната вечер е като да си сам сред звездите. Виждаш живота си, огрян от тяхната светлина, правиш равносметка на доброто и лошото, взираш се през тях за ново начало, за нещо вълнуващо. Но така или иначе, живота ни разпилява в различни посоки, с различни надежди.  Топлината на бащиния дом е тази, която ни събира и оставя трайни спомени. В душите ни, неосъзнато ние пазим тази топлина. Аз я усещам, дори когато съм сама със звездите.

И започнах да си тананикам: 

„И пак ли ще звучи невероятно
за някой , ако някой пак твърди,
че има най-голямото богатство
един прозорец и безброй звезди.“

В ритъма на песента, без виенска кифла, но с каничка кафе започнах да отмервам съставките за коледните шоколадови звезди.

С декорация от цветен шоколад, който купих от разходката във Венеция това лято. О, да, в магазинчето за шоколад имаше голямо разнообразие. Бавно обикалях около рафтовете, а любезната консултантка постоянно ме питаше дали може да ми помогне с нещо, какво търся. Всъщност нищо не търсих, просто се възхищавах на това разнообразие и сега си мисля защо не взех още няколко парчета цветен шоколад. Нищо, другият път.

Дълго време пазих този шоколад за специален десерт. И какво по-специално може да има от коледен подарък за близките. Звездите не са само на небето. Те могат да бъдат и в твоят дом.

Шоколадови звезди с цветна декорация 

Рецептата е по идея от книгата Best-Ever Book of Chocolate. Дозата е за 10 шоколадови звезди. Може да се използват форми за мъфини или други подходящи. Не е изключено и сместа за звездите да се изпече в малка квадратна или кръгла тава. Единствено трябва да се следи времето за печене. В различни форми и големини то ще бъде различно.

Продукти:

• 140 гр. черен шоколад
• 100 гр. масло
• 3 яйца
• 150 гр. захар
• 100 гр. брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• щипка сол
• 1 супена лъжица какао
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• бял, черен, млечен или цветен шоколад за декорация

Фурната се нагрява на 160°C. Тава с отвори във форма на звезда се напръсква със спрей за печене или се намазва с масло.  

Смесват се шоколада и маслото. Разтопяват се на среден огън и сместа се оставя да се охлади леко.

Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се шоколадовата смес и ванилията.

Брашното се пресява с бакпулвера, солта и какаото. По малко се добавя към яйчната смес. Обърква се добре.

Сместа се изсипва в отворите на подготвената тава, като се запълват 2/3 от тях. (Докато се пече сместа бухва.)

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 12 минути. Звездите трябва да бъдат с коричка отгоре, но вътре да останат меки и да изглеждат като полуготови. След като се извадят от фурната се оставят за 2-3 минути във формите и тогава се изваждат.

Оставят се да се охладят напълно.

За цветната декорация, какъвто и шоколад да се използва той се разтопява на водна баня. Докато е течен с него се декорират звездите. Аз избрах шарени пръски. Без определена форма, да изглежда като пъстра заря.

Шоколадовата декорация се оставя да стегне на стайна температура. Готовите звезди се съхраняват в добре затворена кутия.

Забележка: Не се опитвай да оцветяваш бял шоколад с обикновени сладкарски бои. Вероятността да се пресече е голяма и ще се наложи на го изхвърлиш. За шоколад има специални бои, които за съжаление не се продават във веригите хранителни магазини.

Не знам защо все още в България няма специализирани магазини за сладкарство, които да са достъпни за всички. Не само в сладкарниците се приготвят сладкиши. Ние у дома също можем.

Цитатът е от песента „Богатство“ на Тангра.

„И да внимаваш с ядките!“ – казва моя зъболекар винаги след прегледа. Не ми се е случвало да си чупя зъб с ядки, но истината е че обичам да ги хрупам. Сурови или печени, няма значение.

Ядките имат приложение почти навсякъде в кулинарията. Може да се добавят в салата, да се съчетаят с месо или да обогатят сладки, браунита и кексове. Добавям ядки в бонбони и са неизменна част от зърнените снакове като корни.

Ядките се явяват като един от заместителите на протеини при вегетарианското хранене и по време на пости. Наистина са калорични и съдържат много мазнини, но нали все пак не сядаме пред телевизора с 200-300 грама ядки, дъвчейки втренчено докато не свършат.

Разковничето тук (както и във всичко останало) е в умереното им приемане и включването им в здравословен режим на хранене. О-о-о, нямам предвид спазването на всевъзможни глупави диети, а балансиран режим от който да приемаме всички необходими вещества за организма, без да се лишаваме от сладости или убежденията ни за диетично хранене да влияят на вкусовите качества на храната.

Настъпва сезонът на пресните ядки, които за разлика от сушените не са толкова концентрирани и това е причината да се наричат млечни. Бадемите вече са на пазара, а нямам търпение да дочакам орехите. Мога да си чопля до забрава докато извадя млечната ядка от черупката (стига орехите да не са костеливи). А боядисването на пръстите с йод изобщо не ме притеснява – заздравявам си ноктите. След летните ваканции аз и брат ми бяхме единствените деца в училище със зелено-кафяви пръсти.

Но при бадемите няма такава опасност и всеки може да им се наслади без следи. Най-разпространен е сладкият бадем, докато горчивия се използва много пестеливо, защото съдържа циановодородна киселина, която е отрова. 

Когато ядките са много пресни люспата се маха лесно. Престроели 2-3 дни люспата изсъхва и най-лесният начин да се премахне е като се накиснат за 2-3 минути във вряла вода.

Преди да се използват за готвене може да се запекат за кратко за да се подчертае аромата им. Аз не го направих, когато приготвих поредния плодов сладкиш, защото използвах бадеми заедно с овесени ядки и кафява захар за топинг. Докато сладкишчетата се пекат едновременно се опичат и бадемите и заедно с останалите продукти образуват сладка хрупкава коричка на повърхността.

Тя пък прекрасно се съчетава с киселата жилка от кайсиите, които сложих във ваниловото тесто за кексчетата. Дегустаторите не можаха да се примирят само с по-едно, но за щастие поне последното остана за мен.

Мъфини с кайсии и хрупкав топинг от бадеми и овесени ядки

Продукти за мъфините:

• 3 яйца
• 200 гр. захар
• 250 гр. брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1/2 чаена лъжица сол
• 3 супени лъжици разтопено масло
• 280 гр. заквасена сметана
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 300 гр. кайсии

Продукти за топинга:

• 150 гр. пресни бадеми
• 50 гр. фини овесени ядки
• 70 гр. захар muscovado (кафява захар)
• 2 супени лъжици разтопено масло

Бадемите се накисват за 2-3 минути във вряла вода и се обелват. Изцеждат се добре. Може да се запекат в сух тиган или във фурната за няколко минути, докато придобият златист цвят. Разбъркват се често и се внимава да не изгорят. Смилат се едро. Към тях се добавят овесените ядки, захарта и маслото. Омесват се добре и се оставят на страна.

Фурната се нагрява на 180°C. Приготвя се форма за мъфини с 16 гнезда (6-7 см. в диаметър). Във всяко гнездо се слага по една хартиена чашка за мъфини и се напръскват с мазнина за печене. Ако не се използват хартиени чашки, гнездата се намазват с разтопено масло.

Смесват се брашното, солта, бакпулвера и содата. Пресяват се през сито или цедка.

Яйцата се разбиват със захарта. Към тях се добавят заквасената сметана, маслото и ванилията. По малко се изсипва брашнената смес.

Кайсиите се нарязват на малки парчета и накрая се добавят към тестото.

Тестото се разпределя във формите. Отгоре се поръсва с топинга. Пекат се 30-35 минути, докато бухнат и придобият златист цвят. След като се извадят от фурната се оставят да изстинат за 5 минути във формите и тогава се изваждат.

Една добра новина за тези, които не разполагат с миксер, но понякога искат да приготвят домашен сладкиш в къщи. Всичко забърках на ръка, без миксер. Единствено ядките смлях в робота, но може да се накълцат с нож на едри парчета или ако предварително се запекат, след това да се счукат в хаванче.

Великден е най-светият християнски празник, на който се приготвя празнична трапеза с различни ястия за различните католически или православни страни. В източна Европа на масата най-често присъстват печено агне, зелена салата и сладки хлябове. Освен обичайният у нас козунак, напоследък влиза и тенденция да се приготвят различни сладкиши с моркови.

Дали за да нахраня и великденският заек или просто последвах тенденцията и аз реших да приготвя сладкиш с моркови.

За по-голямо удобство при сервиране, трансформирах сладкиша в 12 мъфина. За глазура използвах крем сирене, а декорацията направих от захаросани моркови.

Мисля си, че след великденският обяд с агнешко и козунаци, тези мъфини ще дойдат прекалено за десерт. Но пък за закуска са идеални с чаша топло мляко, която и аз мога да изпия с голямо удоволствие след постите.

Ако искаш да зарадваш роднините си или пък на Великден имаш повод да почерпиш, ето тази торта е моят избор, който ти предлагам.

За мъфините, които приготвих е необходима тава с 12 гнезда. Аз имам две такива с по 6. Но може да се използват и чашки от фолио, добре намазани с масло. За разлика от кексчета, които приготвям във хартиени чашки, за тази рецепта не са необходими. Възможно е тестото да залепне за хартията, за това не рискувах.

Продукти:

• 60 гр. смлени орехи
• 200 гр. настъргани моркови
• 2 яйца
• 120 мл. прясно мляко, разбъркано с 1 суп. лъж. пресен лимонов сок
• 200 гр. захар
• 100 мл. олио
• 200 гр. брашно
• 1 ч. лъж. ванилова есенция
• 1 ч. лъж. настъргана кора от портокал
• 1/2 ч. лъж. сода бикарбонат
• 1 ч. лъж. бакпулвер
• 1/2 ч. лъж. сол
• 1 ч. лъж. канела
• масло за намазване на формите

Фурната се нагрява на 180°C.

Форми за мъфини се намазват обилно с масло.

В купа се смесват настърганите моркови, млякото (което се  пресякло след добавянето на лимоновият сок), олиото, захарта, яйцата, ванилията и портокаловата кора. Всичко се разбърква леко с дървена лъжица. Не се бие силно и не се бърка прекалено много, само докато се смесят съставките.

В отделна купа се пресяват брашното, канелата, солта, бакпулвера и содата. Добавят се към сместа с морковите. Отново се разбърква леко, докато всичко се смеси добре. Накрая се добавят орехите.

Формите за мъфини се напълват със сместа. Тъй като бухват по време на печенето е необходимо да се запълни 2/3 от обема им.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 18-20 минути. След като се извадят от фурната се оставят да постоят във формите за 10 минути.

С нож се минава по ръба на гнездата и мъфините се освобождават. Оставят се да изстинат напълно, преди да се покрият с глазурата.

За глазурата от крем сирене:

• 170 гр. крем сирене
• 2 суп. лъж. меко масло
• 80 гр. пудра захар

Маслото и крем сиренето се разбиват с миксер, докато сместа стане гладка и кремообразна. Добавя се пудрата захар и разбиването продължава още 1 минута.

За захаросаните моркови:

• 200 гр. моркови
• 100 мл. вода
• 100 гр. захар
• 1 ч. лъж. настъргана портокалова кора

Морковите се обелват и се нарязват на парчета по диагонал с дебелина 3 мм.

В малка тенджерка се слагат водата, захарта и портокаловата кора. Оставят се да заврат на умерен огън.

В захарния сироп се изсипват морковите, температурата на котлона се намаля и се оставят да се варят 20 минути.

Отцеждат се и се подреждат върху хартия за печене. Оставят се да изсъхнат за 1-2 часа.

Изстиналите мъфини се намазват с глазурата. Моите доста бухнаха, за това се наложи да им изрежа върховете, за да мога да подредя морковите отгоре.

Върху глазурата подредих захаросаните моркови във форма на цвете.

А този заек, който се мъжделее в далечината си го купих от миналогодишният панаир на Цветница в Ловеч. Беше чисто бял и чакаше да му вдъхна живина. Това, което се получи след малка игра с боичките ми хареса. Следващият път ще му направя подробна фото сесия и задължително ще украси великденската трапеза.

Следя доста кулинарни блогове и забелязвам една рецепта за кейк, която присъства масово в американските рецепти. Това е Red Velvet Cake, който е много популярен в Щатите и се приготвя в различни варианти и с различни кремове. Най-често обаче се използва крем от масло и безсолно крема сирене.

Реших и аз да приготвя такъв кейк, да видя защо е толкова популярен. Идеята за него дойде тъкмо на време за празникът Свети Валентин. Приготвих пурпурни десерти във форма на сърце. От рецептите за всички кремове които изчетох, сметнах, че с много масло ще стане тежък крем. За това запазих крем сиренето, но вместо масло, добавих заквасена сметана и течна сладка сметана. И за да се оформи всичко това в десерт за влюбени, залях сърцата с шоколадова глазура.

Въпреки превъзходният си вкус, десертите изглеждаха „бедни и сиви“. Храната трябва е красива и да те примамва само като я видиш. Досетих се, че в хладилника имам фондан приготвен по тази рецепта и с голямо нетърпение започнах да измислям декорация. Имах розов и зелен цвят фондан. Ами какво да направя освен цветенце с листенце. И така завърших моите кадифени сърца. Вече изглеждат красиви.

Искам да направя едно малко уточнение за един продукт от рецептата. В сместа за кейка се слага суроватка. И тъй като на нашият пазар няма такъв продукт, замених го с прясно мляко. Но може да пробваш вариант на заместител, който научих от simplyblue. Тя казва, че ако се добави лимонов сок в прясно мляко се получава търсеният ефект на buttermilk. Изпробвах това, но в една друга рецепта.

Тъй като сърцата се изрязват от един голям блат, от него остават парчета. Имам решение и за тях. От продуктите, които описвам приготвих шест сърца и десетина бонбона от остатъците от блата.  

Продукти за кейка:

•  60 гр. меко масло
• 150 гр. захар
• 1 голямо яйце, със стайна температура
• 150 гр. брашно
• 120 мл. прясно мляко, със стайна температура
• 1 щипка сол
• 1/2 ч. лъж. ябълков оцет
• 1/2 ч. лъж. сода бикарбонат
• 1 суп. лъж. какао
• 1 ч. лъж. ванилова есенция
• червена сладкарска боя, на върха на ножа

Фурната се нагрява на 175°C. Тава с размери 28×22 см. се покрива с хартия за печене.

В купа се разбиват маслото и захарта с миксер. Добавя се яйцето и разбиването продължава още 1 минута. Изсипва се брашното на 3-4 части, като се редува с прясното мляко.

Слага се ванилията, какаото, солта и боята.

В малка купичка се слага содата. Добавя се ябълковият оцет и се разбърква. Веднага се изсипва в кексовата смес. Разбърква се хубаво.

Сместа се разстила в подготвената тава. Заглажда се отгоре. Пече се 15-20 минути или докато забодена клечка в блата излезе суха.

Тавата се изважда от фурната и се оставя за 10 минути да се охлади.

Блатът се изважда, отстранява се хартията за печене и се оставя да изстине напълно.

С помощта на форма за сладки се изрязват сърца. В зависимост от големината на формата, може да се получат различен брой сърца.

Аз използвах голяма форма – 9 см. в най-широката си част и получих шест сърца.

Изрязаните сърца се разделят на две през средата, по хоризонтал, с остър нож. Получих 12 половинки, които ще се слепят с крем.

Изрезките, които остават се запазват.

Продукти за крема:

• 100 гр. крем сирене
• 100 гр. заквасена сметана
• 50 мл. течна сладка сметана
• 3 суп. лъж. пудра захар
• 1/2 ч. лъж. ванилова есенция

В купа се смесват крем сиренето, заквасената сметана и захарта. Разбиват се с миксер. Добавя се сметаната и разбиването продължава, докато кремът стане гъст и пухкав. Накрая се добавя ванилията.

За да се разнесе по-лесно кремът върху сърцата, го изсипах в сладкарски пош. Накрайникът е без значение. За сърцата използвах половината крем, останалата половина се запазва.

Запълних повърхността на половината сърца с крема. Върху тях поставих другата половина сърца.

Продукти за шоколадовата глазура:

• 100 гр. шоколад
• 100 гр. захар
• 1 ч. лъж. глюкоза
• 125 мл. течна сладка сметана
• 1/2 ч. лъж. ванилова есенция

Всички продукти, без ванилията се смесват в тенджерка. Загряват се на умерен огън, докато шоколада и захарта се разтопят. Разбъркват се докато се образува еднородна смес. Щом започне да завира, бъркането се прекратява. Глазурата се оставя да поври 2-3 минути и се маха от котлона.

Приготвените сърца се слагат върху решетка. Заливат се с шоколадовата глазура, докато е топла. Достатъчно е да се използва половината от глазурата. Останалата шоколадова глазура запазих, като я оставих на топло място.

Сърцата се преместват от решетката в подходящ поднос. Слагат се в хладилника докато глазурата стегне напълно.

Най-добре е сърцата да се направят от предния ден.

Количеството фондан за декорацията, зависи от големината на цветята и листата. На мен ми стигна количество, колкото топка за тенис и от двата цвята.

Разточих фондана върху хартия за печене. За цветята използвах накрайник за шприц с голям отвор. Изрязах шест кръга, които подредих в редица, като краищата им се застъпват.

Редичката се навива на рулце. Срязва се през средата и така се образуват две цветенца.

Ако е необходимо се дооформят.

За листата използвах форма за сладки, наподобяваща листо. След като изрязах формите, с нож направих разрези, които да оприличат жилките на листенце. Някои от готовите листа поставих върху обърната лъжица, за да им придам извита форма.

Така приготвените цветя и листа се оставят за една нощ да изсъхнат.

През същата нощ, сърцата са престояли в хладилника и глазурата се е стегнала. Декорирах ги и поднесох едно сърце на Вальо. Той обаче бе толкова унесен в това, което правеше (на компютъра, разбира се), че почти не ми обърна внимание. Оставих го и отидох в кухнята да поизчистя цапаницата, която бях направила.

След няколко минути чувам възгласи и нещо от сорта на: „М-м-м, толкова са вкусни!“ От този момент Вальо постоянно ме преследва и пита: „Къде са сърцата?“.

А тази вечер веднага щом се прибра от работа каза: „Първо ще изям едно сърце“. Надявах се да не е моето.

От изрезките от блата и останалият крем направих бонбони.

Изрезките се слагат в кухненски робот и се смилат на трохи. Слагат се в купа и към тях се добавя останалият крем по-малко, докато се оформи тесто.

Правят се топчета, които се потапят във се още топлата шоколадова глазура.

Поставят се върху хартия за печене. Оставят се в хладилника, докато глазурата стегне. Ако желаеш може да ги оваляш в кокосови стърготини или смлени ядки.

Още от малка свързвам аромата на портокал със зимните месеци и най вече с Новогодишните празници. Количествата на пазара бяха оскъдни по онова време, всеки ще си спомни за дългите опашки в студът за има-няма един килограм портокали.

Сега плодът е в наличност на пазара през всички сезони и може да му се наслаждаваш по всяко време.

Когато си разрежа портокал и свежият аромат изпълни пространството, Вальо обича да се шегува, че замирисва на Нова Година.

Така замирисват и моите кексчета, но портокаловият аромат е допълнен от горчивият вкус на черен шоколад.

Използвах шоколадови парченца за сладкиши (chocolate chips), които представляват „капки“ от шоколад. (Може да се заменят с нарязан на малки парчета шоколад).

Когато се сложат в тестото те запазват целостта си и при разрязване се виждат малки шоколадови „петна“.

Рецептата е за 14 броя средно големи кексчета.

Продукти:

• 100 гр. меко масло
• 130 гр. пълномаслено кисело мляко
• 150 гр. захар
• 2 яйца
• 300 гр. брашно
• 1 ч. лъж. бакпулвер
• сокът и настърганата кора от 1 голям портокал
• 100 гр. шоколадови парченца за сладкиши

За глазура (по желание):

• 100 гр. черен шоколад, разтопен на водна баня
• 14 броя захаросани портокалови корички или резенчета (аз използвах мандаринови)

Фурната се нагрява на 190°C.

Подготвят се 14 форми за мъфини, в които се слагат хартиени чашки.

Маслото се разбива със захарта. Добавят се яйцата едно по едно и сместа се разбърква докато се усвоят добре. Изсипва се киселото мляко, портокаловия сок и портокаловата кора и отново се разбърква.

Брашното се пресява с бакпулвера и на части се добавя към яйчната смес. Накрая се добавят шоколадовите парченца.

Сместа се разпределя в хартиените чашки. Кексчетата се пекат 25-30 минути. Проверяват се с дървена клечка, която забодена в центъра на кексчето трябва да излезе суха.

След като се извадят от фурната, кексчета се оставят за 5 минути и тогава се освобождават от формите.

Може да се сервират в този вид за закуска или със следобедният чай.

Но ако искаш да им придадеш празничен вид, може да ги покриеш с шоколад и да декорираш със захаросани портокалови корички.

През тези почивни дни, които се събраха около празниците, закуските като че ли станаха по-чести. Всички сме се събрали в къщи, всеки става когато му е кеф, пие кафе, чай и си взима от ябълковите мъфини с ароматните подправки като канела, бахар и карамфил. Коледната магия продължава.

За да си приготвиш тези пухкави мъфини, първо трябва да си направиш ябълково пюре, което ще се добави в тестото. Пюрето може да се направи 1-2 дни предварително. Съхранява се в хладилник.

Продукти за ябълковото пюре:

• 400 гр. почистени, обелени и нарязани на кубчета ябълки
• 50 мл. вода
• 1/2 ч. лъж. смлян карамфил
• 1/2 ч. лъж. смлян бахар
• 1/2 ч. лъж. канела
• 1 суп. лъж. мед
• 50 гр. захар
• щипка сол
• 1 ч. лъж. настъргана лимонова кора
• 2 суп. лъж. лимонов сок

Ябълките се заливат с водата и се задушават за 10-15 минути, докато омекнат. Внимава се да не загорят.

Пасират се в кухненски робот или се намачкват с преса за пюре.

Пюрето се връща в тенджерката, добавят се подправките, сол, лимоновата кора, лимоновият сок, медът и захарта. Слагат се на умерен огън за 5-10 минути, докато пюрето се сгъсти. Разбърква се периодично.

Пюрето се оставя да се охлади. 

Получава се около 300 гр. ябълково пюре.

Продукти за мъфините:

• 80 гр. меко масло
• 150 гр. захар
• 2 яйца (използвах малки)
• 1 ч. лъж. ванилова есенция
• 170 гр. брашно
• 1 ч. лъж. бакпулвер
• 1/2 ч. лъж. сода бикарбонат
• 50 мл. прясно мляко
• 300 гр. ябълково пюре
• орехи за поръсване

Фурната се нагрява на 180°C. Приготвят се 12 форми за мъфини, като във всяка се поставя хартиена чашка.

Маслото се разбива със захарта. Добавят се яйцата едно по едно, заедно с ванилията. Сместа се разбърква хубаво.

Смесват се брашното, бакпулвера и содата. Добавят се към яйчната смес по малко, като се редуват с прясното мляко.

Накрая в сместа се изсипва ябълковото пюре. Омесва се добре.

Със сместа се запълват 2/3 от хартиените чашки. Отгоре се поръсва с едро счукани орехи. Пекат се 20-25 минути. Проверяват се с дървена клечка за готовност, забодена в центъра на мъфина, трябва да излезе суха.

Мъфините се изваждат от фурната. Оставят се за 5-7 минути да се охладят и се освобождават от формите.

Бъди винаги с усмивка на лице и не спирай да мечтаеш!

След усилена подготовка за Бъдни вечер и Коледа, предполагам, че вече се замисляш за новогодишното меню. Разбира се, някои ще отидат на гости, ресторант или парти в някой клуб. Но за тези които са избрали да посрещнат новата година в къщи и сами да приготвят новогодишната трапеза, имам предложение за десерт. Шоколадови кексчета, със захаросани череши и глазура с бял шоколад, рецептата е лесна и може да се приготвят един ден предварително.

За кексчетата използвах сушени захаросани черешки, но може да се заменят с добре отцедени коктейлни череши. Дозата е за 12 средно големи кексчета.

Продукти:

• 100 гр. брашно
• 2 суп. лъж. какао
• 1 ч. лъж. бакпулвер
• 100 гр. захар
• 125 гр. меко краве масло
• 2 големи яйца
• 2 суп. лъж. прясно мляко
• 1 ч. лъж. есенция ром
• 100 гр. захаросани сушени череши, нарязани на четвъртинки

Маслото се разбива със захарта. Прибавят се яйцата едно по едно и сместа се разбива хубаво с миксер. Слага се есенцията ром.

Смесват се брашното, какаото и бакпулвера и се пресяват през сито.

Сухата смес се добавя към яйчната, заедно с млякото. Разбърква се добре. Накрая се добавят черешите.

Фурната се нагрява на 160°C.

Подготвят се форми за мъфини или 12 алуминиеви чашки за еднократна употреба. Във всяка от тях се слага хартиена чашка за мъфини. Запълват се 2/3 със сместа. Пекат се 20-25 минути. След като се извадят от фурната се оставят да се охладят за 10 минути и тогава се освобождават от формите. Оставят се да изстинат напълно, преди да се декорират. 

За декорация:

• 100 гр. бял шоколад
• 100 мл. течна сладка сметана
• няколко капки ванилова есенция
• 50 гр. черен шоколад
• 50 гр. захаросани череши, нарязани на ситно

Белият шоколад се начупва на парчета и се смесва със сметаната. Слагат се на умерен огън, докато шоколадът се разтопи, като се разбърква периодично. Маха се от огъня и ганаша се оставя да се охлади. Слага се за 4-5 часа в хладилник. След като измине това време, сместа се разбива с миксер, докато се стегне и стане пухкава.

Черният шоколад се начупва на парчета и се разтопява на водна баня.

Кексчетата се намазват с белият крем. Кремът може да се сложи в сладкарски пош и да се направят рози.

Отгоре се поръсват с нарязаните череши и разтопения черен шоколад.

След като подготвих кексчетата, остана само да декорирам с фондан и да им вържа по една червена панделка.

За фондана е важно пудрата захар да е пресята, може и няколко пъти. Според мен не е много лесно да се работи с фондан, особено приготвен в домашни условия. Трябва малко повече практика и започваш да усещаш захарното тесто в ръцете си по друг начин. Знаеш кога е сухо или прекалено лепкаво, колко вода или пудра захар трябва да му добавиш. Колко тънко може да го разточиш. Усещаш го като жива материя в ръцете си. Рецепти има много и всяка е с характерна тънкост. Изпробвала съм няколко, но като че ли няма съществена разлика между тях. Единствено по-добро нещо в тази рецепта е снежно белият цвят, с който се получава захарното тесто.

Искам да благодаря на шеф готвача на списание „Меню“, Ивелина Иванова за оказаното съдействие и консултация онлайн. В новия зимен брой на списанието има рецепта за също толкова снежно бял фондан, който покрива превъзходна торта, приготвена от Ивелина.

За да си приготвиш фондан първо трябва да се запасиш с достатъчно количество пудра захар, дори малко отгоре, за всеки случай. Ето и рецептата, която използвах.

Продукти:

• 1 опаковка желатин (10 гр.)
• 60 мл. вода
• 170 гр. глюкоза
• 1 суп. лъж. глицерин
• 2 суп лъж. масло
• 1 ч. лъж. ванилия
• 1 килограм пудра захар (възможно е тестото да поеме повече за това се подсигури с още 200-300 гр. допълнително)
• фино бяло царевично нишесте за разточването

Желатина се смесва с водата и се оставя да набъбне. Слага се на котлона, на средна температура и се разбърква докато се разтопи. Внимава се да не завира. Добавя се глюкозата и глицерина и сместа се разбърква хубаво. Слага се маслото и малко преди да се е разтопило напълно, съдът се маха от котлона. Добавя се ванилията и се разбърква докато маслото се разтопи напълно.

Пудрата захар се пресява. В купа се слагат около 800 гр. пудра захар. В средата се прави кладенче. Изсипва се желатиновата смес и започва да се разбърква с дървена лъжица. Добавя се още пудра захар, докато тестото се сгъсти достатъчно за да може да се меси с ръце.

Тестото се пренася върху повърхност поръсена с пудра захар и се омесва. Може да се оцвети в различни цветове. Съхранява се увито с прозрачно фолио и затворено в кутия в хладилник. Преди да се използва се оставя за 30 минути на стайна температура.

За кексчетата:

Фондана разделих на две големи и трета, по-малка част. Едната голяма част оставих бяла, втората оцветих в зелено, а третата малка част в синьо.

Половината кексчета покрих в бяло, другата половина в зелено. От синьото захарно тесто и малка част от бялото изрязах звездички, с които декорирах кексчетата.

За едно кексче е необходимо малко парче фондан (колкото топка за тенис). Разточих го върху повърхност посипана с царевично нишесте. С него не трябва да се прекалява, тъй като попива в тестото и то става твърдо и ронливо. Ако това се случи, няколко капки вода, добавени в тестото го оправят.

С разточения фондан покрих кексчето. Стените и повърхността се заглаждат добре, за да няма въздух между блатовете и фондана.

Изрязаните звездички залепих с навлажнена с вода четка. Трябва да се внимава да не се слага много вода, защото тестото се „разтапя“. Достатъчно е само да се навлажни леко повърхността на звездичката, която ще се залепя.

Приготвените сладкиши оставих да засъхнат за няколко часа.

Около всеки един вързах червена панделка и поставих в кутиите, които сама си направих.

Това са моите коледни подаръци. Нямам търпение да подаря на всеки един приятел по едно такова лакомство, в кутийка, завързана с панделка.

Празничните сладки изкушение не спират с това. Очаквай скоро превъзходни бадемови снежинки, приготвени с марципан и цветна глазура.

Основата на сладкишите е фруктов кейк. С много сушени плодове, ядки, подправки и аромати. Между две такива основи има пухкав крем със заквасена сметана и ванилов аромат. Десерта се завършва с покритие от фондан и украса с червени панделки. Дозите, които ще поместя по-долу са много големи. От тях приготвих 54 броя основи, които като се аранжират по две се получават 27 малки кексчета. Отделно, от същото тесто опекох един голям фруктов кейк в продълговата форма. Могат да се приготвят няколко седмици предварително, тъй като са много трайни. Само трябва да се съхраняват на сухо място и покрити с фолио или в кутия.

Без проблем дозите могат да се намалят на половина, дори на 1/4.

За кексчета е необходимо всички сушени плодове, ядки и подправки да се смесят от предната вечер, за да се напоят добре. Следва омесване на кексовото тесто, прибавяне на плодовете и опичане.

Продукти за плодовете:

• 150 гр. светли стафиди
• 150 гр. тъмни стафиди
• 300 гр. сушени кайсии, нарязани на ситно
• 300 гр. сушени смокини, нарязани на ситно
• 300 гр. сушени, обезкостени фурми, нарязани на ситно
• 300 гр. едро смлени орехи
• 150 гр. едро смлени лешници
• настъргана кора от 2 портокала
• настъргана кора от 2 лимона
• 30 гр. захаросан джинджифил, нарязан на ситно
• 2 ч. лъж. смляна канела
• 1 ч. лъж. смлян бахар
• 1 ч. лъж. настъргано индийско орехче
• 1/2 ч. лъж. смлян карамфил
• 350 гр. меласа
• 200 мл. тъмен ром
• сокът от 2 портокала

Всички плодове, ядки и подправки се смесват в голяма купа.

Отделно се смесват меласата, рома и портокаловия сок. С тази течност се заливат плодовете и се разбърква добре. Съдът се покрива с фолио и се оставя за през нощта на стайна температура.

На следващия ден плодовете ще са набъбнали и попили цялата течност.

Продукти за тестото:

• 480 гр. брашно
• 1 суп. лъж. бакпулвер
• 1 ч. лъж. сода бикарбонат
• 1 1/2 ч. лъж. сол
• 450 гр. меко масло
• 500 гр. кафява захар
• 8 яйца
• 1 суп. лъж. ванилова есенция

Фурната се нагрява на 140°C.

Подготвих метални рингове, като намазах вътрешните стени с масло и ги поставих в тава върху хартия за печене.

За тестото, в купа се смесват брашното, солта, бакпулвера и содата.

В друга купа се разбива маслото със захарта. Добавят се яйцата едно по едно, като се разбърква с миксер. Слага се ванилията.

Сухите съставки се добавят към яйчната смес. Разбърква се много добре. Ако се използва миксер, скоростта се намалява.

Накрая, в сместа се изсипват маринованите плодове. Обърква се хубаво.

В подготвените рингове сложих по една препълнена супена лъжица от сместа. Заравних отгоре и сложих да се пекат за 30 минути. Този пласт е тънък и не е необходимо много време за опичането, но важно е температурата на фурната да е средна към ниска.

Готовите блатчета се отстраняват от ринговете и се оставят да изстинат.

По този начин опекох няколко тави с металните рингове. Общо 54 броя малки блатчета.

От останалата смес приготвих голям кейк. Използвах продълговата форма с размери 30×10x7 см. Печенето продължава 2 часа, отново на 140°C. Преди да се извади от формата се проверява дали е готов с дървена клечка. Забодена в центъра на кейка, трябва да излезе суха.

Готовия кейк се оставя да изстине напълно. За да се съхрани по дълго време се увива в хартия или тензух, а отгоре с фолио.

Може би трябва да спомена, че от цялата смес се получават 4 големи кейка. Ако искаш да си приготвиш само един, то трябва да използваш 1/4 от посочените грамажи.

Продукти за крема:

• 100 мл. течна сладка сметана, охладена
• 100 гр. заквасена сметана, охладена
• 3 суп. лъж. пудра захар
• 1 ч. лъж. ванилова есенция

В купа се изсипва заквасената сметана със захарта. Разбъркват се с миксер за кратко. Добавя се течната сметана и ванилията. Разбиването с миксера, продължава няколко минути, докато крема стане плътен и гъст.

Аранжиране:

Крема поставих в сладкарски пош. Накрайника е без значение, но най-подходящ за случая е широк с кръгла дупка.

Върху едно блатче шприцовах малко от крема и покрих с второ блатче. Притиснах леко отгоре за да се разпредели крема навсякъде и да се заравнят сладкишите.

По този начин слепих всички блатове.

Какво направих след това, ще ти разкажа в следващият пост…

Темата за рецепти с тиква продължава. Също толкова вкусни и с една идея по подправени се оказаха и тези постни кексчета с тиква. В тях ми хареса комбинацията от канела, джинджифил, карамфил и бахар. Може да се добави и щипка смляно индийско орехче. Подправките не са доминиращи в общия вкус, а придават лека пикантност и желание за още едно кексче. Меласата в тях допълва очарованието от вкусове. Кексчета стават с плътна и пухкава текстура. 

Ако не държиш на постите може да замениш соевото прясно мляко с прясно краве мляко и съответно подквасеното соево мляко с краве кисело мляко. Подправките карамфил и бахар смлях на прах в електрическа кафемелачка. Прясно смлени те дават по наситен аромат.

Не се колебай, а си приготви доза ухание, която не присъства само в кексчетата. Ще се разпръсне във целият ти дом. 

Продукти:

• 200 гр. брашно
• 250 гр. захар
• 1 1/2 ч. лъж. бакпулвер
• 1/4 ч. лъж. сол
• 1 ч. лъж. канела
• 1/2 ч. лъж. джинджифил на прах
• 1/2 каф. лъж. смлян бахар
• 1/2 каф. лъж. смлян карамфил
• 350 гр. сварена и пюрирана тиква
• 1 суп. лъж. соево кисело мляко
• 120 мл. соево прясно мляко
• 120 мл. олио
• 2 суп. лъж. меласа

Фурната се нагрява на 200°C. Форми за мъфини се намазват с олио.

В купа се смесват тиквата и меласата. Към тях се добавят олиото, прясното соево мляко и киселото соево мляко и сместа се разбърква добре.

В друга купа се смесват всички останали сухи съставки. В тях се изсипва тиквената смес и се обърква до хомогенизиране.

Със сместа се запълват 2/3 от формите за мъфини. Пекат се в предварително нагрятата фурна за 15-20 минути. Проверяват се за готовност с дървена клечка забодена в центъра на кексчето. Ако излезе суха, означава, че са готови.

След като се извадят от фурната, кексчетата се оставят във формите за 5 минути. Изваждат се внимателно и се оставят да изстинат напълно.

Хората често ме питат защо постя. Постът е свят ритуал, няма да споря, а строгият пост не е за всеки. Целта му, знаем е изчистване на всякакви лоши помисли, смирение и отдаване към Бога. Тази част ще я пропусна, няма да проповядвам религия. Аз също трудно бих издържала 40 дни на варени картофи или само сурови неподправени зеленчуци. 

Реших да постя преди две години, може би от любопитство и каляване на волята. Хубаво е от време на време да почистим организма си, а по време на пости просто внимаваш какво ядеш. Разбира се, храната, която се приема е ограничена, в частност месо, риба, мляко и млечни продукти, но в никакъв случай не смятам, че няма какво да се яде. Мога да готвя всичките 40 дена различни постни блюда и сладкиши, без да ми омръзне от нещо.

Учудвам се, че някой хора ме питат „Има ли какво да ядеш, когато постиш?“, а други нямат понятие кои храни са постни.

Трудно е и в заведенията за обществено хранене. Често ми се случва да откривам в менюто само една постна салата и евентуално задушени картофи или зеленчуци, които всъщност се водят гарнитура. Два такива случая от скоро: Поръчвам си постна салата, описана в менюто, че съдържа само и единствено зеленчуци, донесоха ми я обилно полята с майонезен сос. Без много да спори, сервитьорът я върна след моето видно неодобрение. Вторият случай беше със ястие от спанак и ориз. Този път в менюто пишеше, че се поръсва с пармезан. Помолих сервитьорката оризът да бъде без пармезан, защото искам постно ястие. Няма да се досетиш какво ми донесе?! Ориз със спанак и гъби на купчинка в чинийката, а около него кисело мляко. Не спорих, дори ми стана смешно. Е, да в някои заведения се съобразяват с постите и изготвят постно меню, но те са много малко.

След първите ми коледни пости преди две години, реших, че ми харесва и затова продължих да го правя. А и запалена по кулинарията ми беше любопитно до къде могат да се разпрострат кулинарните възможности при положение, че продуктите са ограничени. Това вече не е мания, нито религиозен пост. Експериментите не спират и всяка нова рецепта е ново приключение за сетивата. Дори и по време на пост може да си приготвиш нещо сладичко и вкусно, което да стопли душата ти и да си кажеш: “Колко простичко, а колко вкусно“.

Една от тези неустоими вкусотии приготвих през изминалия уикенд. Предлагам ти да опиташ от тези постни мъфини, с хрупкава коричка и естествена сладост на сушените смокини. Приготвих ги в тавичка за мъфини, с малък размер, но ако нямаш такава може да ги опечеш в чашки за  крем карамел или просто да разстелиш сместа в тавичка, а после да разрежеш блата на малки парченца. Времето за печене ще се удължи с няколко минути.

Продукти:

• 10 броя сушени смокини
• 2 суп. лъж. нарязани сушени червени боровинки 
• 120 гр. пълнозърнесто ръжено брашно
• 60 гр. бяло брашно
• 1,5 ч. лъж. бакпулвер
• 3 суп. лъж. кафява захар
• 230 мл. топла вода
• 3 суп. лъж. олио
• 60 гр. сурово кашу

Фурната се нагрява на 180°C. Отворите на тавичка за мъфини се намазват с олио.

Сушените смокини се нарязват на ситно. Кашуто се счуква в хаванче на едро.

Смесват се двата вида брашно, бакпулвера, смокините, боровинките и 3/4 от кашуто.

Отделно се смесват водата, захарта и олиото. Разбърква се докато захарта се разтвори.

Течната смес се добавя към сухата и се разбърква докато се омеси добре.

Разпределя се в тавичката за мъфини. Отгоре се поръсва с останалото кашу.

Мъфините се пекат 17-20 минути. Проверяват се за готовност с дървена клечка, която трябва да излезе суха след като се забоде в центъра на мъфина.

След като се извадят от фурната, се оставят да се охладят във формите за 10 минути. Изваждат се внимателно, ако е необходимо се минава с нож по ръба на формите за да се отлепят. Оставят се да се охладят напълно.

Спомням си много добре, първият път когато ядох нар. Бях малка и незнайно от къде (по онова време) родителите ми бяха купили нар. Двамата с брат ми гледахме с интерес червените топки и се чудехме как се яде това. Започнахме да белим кората, а от вътре се появиха алено червени зрънца, сякаш бяха скъпоценни камъни. Започнахме да дълбаем из плода и да отделяме семенцата. Беше вкусно, но колко му трябва на едно дете да задоволи любопитството си. Скоро, яденето се превърна в игра. Кой повече ще се омаже и ще опръска другия. Сега ми е смешно, но на майка ми в онзи момент, никак. Бяхме от глава до пети червени, с доволни физиономии се пръскахме със сока от зрънцата. Ненадейно майка  ми влезе и с втрещен поглед огледа кухнята. И тя беше цялата червена, тапетите, подът, всичко. От тук нататък не си спомням колко са викали по нас , но в съзнанието ми остана веселия спомен и вкусът на нара.

Плодът се консумира най-вече в суров вид или на сок, но с него могат да се приготвят десерти, ликьори или да се добави в салати и основни ястия с месо. В Гърция, зрънцата на нара се смесват със захар и смлени бадеми и се консумира като десерт или междинно ядене през деня. В този вид се дава особено на децата, за да приемат нужните им витамини от червения плод.

Моята рецепта е за мъфини със настъргани ябълки и зрънца нар. Използвах тавички за мъфини, които са с малки отвори (12 бр.) и един десерт се получава голям колкото една хапка. Такива форми използвах и за рецептата за Мъфини с бял шоколад и малини. Ако нямаш такива форми може да се използват по-големи алуминиеви чашки за мъфини или чашки за крем карамел, които да са хубаво намазани с масло. Времето за печене в този случай се увеличава.

От тази доза се получават 24 малки мъфина. За големи мъфини, дозата се увеличава двойно. Много е важно, за да не се пресече сместа, всички продукти да са със стайна температура.

Продукти:

• 60 гр. меко масло
• 100 гр. захар
• 1 яйце
• 80 гр. брашно
• 60 мл. прясно мляко
• 1/2 ч. лъж. бакпулвер
• 1 ч. лъж. ванилова есенция
• 100 гр. настъргани ябълки
• 100 гр. зрънца от нар
• 1 суп. лъж. галета

Маслото се разбива със захарта. Добавят се яйцето и ванилията и сместа се разбърква добре.

Брашното се пресява с бакпулвера. На части, като се редуват, към яйчната смес се добавят брашното и млякото. Сместа трябва да е гладка. 

Настърганите ябълки се омесват с галетата. Добавят се към сместа, заедно със семената от нар. Всичко се обърква добре.

Отворите, на две тавички за мъфини се намазват с разтопено масло. Сместа се разпределя в отворите. Пекат се на 180°C за 18-20 минути. След като се извадят от фурната се оставят да се охладят за 10 минути и се освобождават от формите.

Познаваме думата пиеса най-вече от театъра и музиката. Думата е френска и означава част, парче от нещо цяло. Както в културното изкуство се композират пиеси, така и аз композирах три части в един десерт, чиито аромати и вкус се пренасят от един слой в друг и се допълват взаимно. Съществува терминът pièce montée, който означава „сглобено парче“ и понякога се използва за определение на сватбената торта „Крокембуш“. Терминът се асоциира с френските шеф готвачи, които правели най-различни скулптори от захарно тесто. Тук искам да вметна, че думата пиеса се използва и в кулинарията. А тази торта е наистина уникална, но ще ми трябва специален повод за да я направя. Обещавам да публикувам, когато това се случи.

Десерта, който създадох е съставен от три части, като основни съставки в него са сладки картофи, кестени и шоколад. Първият слой (основата) съдържа пюре от батати, черен шоколад, орехи и парченца кестени. Вторият слой е пюре от кестени, сварени в мляко и захар, а третият е шоколадова плочка от черен и млечен шоколад.

Текстурата на десерта е кремообразна, само горната хрупкава коричка от шоколад се разтапя бавно в устата ти и постепенно добавя своя вкус към останалите аромати. Ако искаш нещо, наистина вълшебно, не ти трябва фея или вълшебна пръчица. Трябват ти малко воля, свободно време и следните инструкции:

Продукти:

• 180 гр. черен шоколад
• 50 гр. млечен шоколад
• 50 гр. масло
• 300 гр. сладки картофи
• 50 гр. орехи
• 1 ч. лъж. ванилова есенция
• 400 гр. кестени
• 200 мл. прясно мляко
• 130 мл. вода
• 100 гр. захар

Кестените се срязват с остър нож на кръст в острия им край. Слагат се във вряща вода и се варят 10 минути. Отцеждат се и се обелват, докато са още топли.

На котлона се загряват млякото, водата и захарта. Добавят се изчистените кестени и се варят 30 минути. Разбъркват се периодично. Отцеждат се, като течността се запазва. От тях се отделят 100 гр. за основата. Останалите се пресоват с преса или пасатор с малко от млякото, в което са врели. Трябва да се получи гладко, стегнато пюре. Оставя се на страна.

Бататът се обелва и се нарязва на кубчета. Слага се в тенджера и се покрива 2/3 с вода. Вари се на умерен огън около 15 минути или докато се свари напълно. Отцежда се от водата и се пюрира.

На водна баня се разтопяват маслото и 80 гр. от черния шоколад. Добавят се към пюрето от бататите.

Орехите се счукват в хаванче, отделените 100 гр. кестени се нарязват грубо на парченца. Прибавят се към сместа с батати и шоколад. Слага се ванилията и се разбърква хубаво.

Сместа се разпределя в 6 метални пръстена или подходящи купички. Оставя се за 2-3 часа в хладилник, докато се стегне.

Приготвят се шоколадовите плочки. На водна баня се разтопяват поотделно останалите 100 гр. черен шоколад и млечния шоколад. Върху хартия за печене се разпределя на тънък слой черния шоколад. Млечния шоколад се слага в шприц или сладкарски пош с тънък кръгъл накрайник. Правят се хоризонтални линии от млечния шоколад върху черния на разстояние около 2.5-3 см. Докато и двата шоколад са все още течни с дървена пръчица се минава по вертикал, като се разминават посоките всеки път. Шарките, които трябва да се получат се виждат на снимката.

Така приготвения блок се оставя да стегне. След като се втвърди, с помоща на метален пръстен (в които се приготвя десерта) или форма за сладки се изрязват 6 кръга. Шоколада не трябва да е прекалено твърд, защото може да се натроши. Ако е оставен да стегне в хладилник, трябва да се извади на стайна температура за 30 минути, докато се отпусне леко. След като се отрежат формите се оставят в хладилника, за да не се разтопят.

Основата на десерта, трябва да е стегнала вече. Металните пръстени или купичките се запълват с пюрето от кестени. Оставят се отново в хладилник за 1 час.

Аранжиране на десерта:

Металните пръстени се изваждат от хладилника. С нож се минава по ръба на пръстените, за да се отделят по-лесно. Пренасят се в десертна чиния и внимателно се отделят металните форми. Отгоре се слага по една плочка от шоколада.

Ако все още не са изядени се съхраняват в хладилник.

От известно време насам ми се върти в главата да приготвя сладкиш с царевично брашно. Комбинацията, която избрах за този сладкиш съчетава аромат на царевично брашно, мед и сезонните сини сливи.

Приготвих сладкиша в два варианта. След като направих тестото го разделих на две равни части. Едната разпределих в 12 малки форми, а другата сложих в продълговата форма за кейк.

Подредих върху тестото нарязани на парченца сливи. Печенето се редуцира според големината на формата. Може цялото тесто да се сложи в голяма тава, като времето за печене се увеличава. Изпитан и всеобщо практикуващ метод за проверяване на готовност на сладкиш е обикновена дървена клечка ( за шишче или клечка за зъби). Забодена в кейка, ако излезе суха означава че е готов. Ако сладкиша се е опекъл на повърхността, а вътре е суров се покрива с алуминиево фолио или се намалява температурата на горния реотан на фурната.

Кейка е превъзходен с чаша горещ чай от липа с лъжичка мед.

Продукти:

• 300 гр. сини сливи
• 150 гр. жълто царевично брашно
• 100 гр. бяло брашно
• 1 ч. лъж. бакпулвер
• 1/4 ч. лъж. сол
• 240 гр. заквасена сметана
• 80 мл. топла вода
• 150 гр. захар
• 250 гр. течен мед
• 100 гр. масло + 2 суп. лъж. за намазване
• 2 яйца
• настъргана кора от 1 лимон

Фурната се загрява на 180°C.

Приготвят се малки форми за мъфини или една голяма тава. Намазват се с разтопено масло.

Смесват се царевичното брашно, бялото брашно, бакпулвера и солта.

100 грама масло се разтопява и охлажда.

Заквасената сметана се разбива с водата с миксер на ниска скорост. Добавят се захарта, медът, лимоновата кора и маслото. Прибавят се яйцата едно по едно. Постепенно се добавят смесените сухи съставки и тестото се разбърква хубаво.

Сместа се разпределя във формите.

Сливите се измиват и почистват от костилките. Нарязват се на парчета. Подреждат се върху тестото.

Кейка се пече 25-30 минути ако е в малки форми и 45-50 минути ако е в голяма форма.

След като се извади от фурната се оставя напълно да се охлади във формата и тогава се изважда.

Тези кексчета са подходящи за всякакви поводи – парти, рожден ден, вечеря с приятели. Обичам да ги приготвям, защото са удобни за сервиране и гостите могат да си взимат от тях колкото искат и когато искат. Не е необходимо да се чака разрязването на тортата, въпреки, че и в това си има очарование и трепетно очакване.

Името им на английски е cupcakes и идва от формата и големината, с която се правят. Обикновено се пекат в хартиени чашки, а отгоре се покриват с глазура. Съществуват различни рецепти за кексчета, с разнообразни вкусове, цветове и глазури.

От базисната рецепта, която е описана по-долу направих два вида кексчета. В едните добавих кокос, а другите оцветих в три цвята и ароматизирах с ванилия. Получиха се общо 30 броя.

Продукти за кексчетата:

• 200 гр. меко масло
• 300 гр. захар
• 6 яйца на стайна температура
• 300 гр. маскарпоне
• 260 гр. брашно
• 60 гр. пудинг сметана на прах
• 1 ч. лъж. сол
• 1 ч. лъж. бакпулвер
• 100 гр. кокосови стърготини
• 1 ч. лъж. ванилия

Фурната се загрява на 180°C.

Маслото се разбива със захарта на висока скорост с миксер. След като сместа стане пухкава, скоростта се намаля и се добавят яйцата едно по едно. Разбъркват се хубаво до пълното им усвояване. Добавя се маскарпонето.

В друга купа се смесват брашното, пудинга на прах, солта и бакпулвера. Добавят се към яйчната смес и всичко се обърква добре.

Тестото се разделя на две равни части. В едната се слагат кокосовите стърготини. В другата половина се слага ванилията и се разделя на три равни части (приблизително x240 гр. едната). Оцветяват се със сладкарски бои. Аз ги направих в жълто, розово и зелено.

Подготвят се форми за мъфини или крем карамел, като във всяка се слага по една хартиена чашка за мъфини. Първо опекох кексчетата с кокосовите стърготини. Цветните кексчета направих като в една форма редувах по една супена лъжица от различните цветове. Запълват се 2/3 от формите. И двата вида кексчета се пекат за 25-30 минути. След като се извадят от фурната се освобождават от формите и се оставят да изстинат.

Продукти за пухкава глазура:

• 2 белтъка
• 100 гр. захар
• 100 мл. глюкоза
• 1 ч. лъж. ванилия

Захарта и глюкозата се смесват и се загряват докато захарта се разтопи.

Белтъците се разбиват на сняг, добавя се ванилията. На тънка струйка се добавя и захарния сироп при непрекъснато разбиване с миксер. Биенето продължава докато кремът стане твърд и лъскав.

Тази доза е достатъчна за покриването на 30 кексчета.

Глазурата се разпределя върху кексчетата с шприц или като се направят „пламъци“ с лъжица.

Кексчетата с кокос поръсих с цветни кокосови стърготини, а шарените кексчета със захарни перли.

Обичам да правя мъфини. Последните, които приготвих съчетават в себе си банани с фини овесени ядки. Не са прекалено сладки. Залети с лъжица мед са превъзходни за закуска или следобеден снак.

Продукти:

• 270 гр. брашно
• 2 ч. лъж. бакпулвер
• 1/2 ч. лъж. сол
• 1/2 ч. лъж. канела
• 2 големи зрели банана, намачкани на пюре
• 2 яйца
• 140 гр. кафява захар
• 100 гр. разтопено масло
• 1 ч. лъж. ванилия
• 1 суп. лъж. лимонов сок
• 1 суп. лъж. настъргана лимонова кора
• 100 гр. фини овесени ядки

За поръсване:

• 1 суп. лъж. настъргана лимонова кора
• 3 суп. лъж. кафява захар

Фурната се загрява на 180°C. Форми за мъфини се запълват с хартиени кошнички. Ако нямаш такива, то формите за мъфини или крем карамел се намазват обилно с разтопено масло.

Смесват се брашното, бакпулвера, солта, канелата и 1 суп. лъжица лимоновата кора.

В друга купа се разбиват заедно бананите, яйцата, захарта, маслото, лимоновия сок и ванилията. Добавя се брашнената смес и се разбърква докато всички съставки се смесят добре. Накрая се добавят овесените ядки и отново се разбърква. Тестото се разпределя в книжните кошнички, като се запълва 2/3 от тях.

Смесват се лимоновата кора със захарта. С тази смес се поръсват мъфините. Пекат се 25-30 минути. Като се извадят от фурната, мъфините се освобождават от формите. Оставят се да изстинат.

Вдъхновението за този десерт, дойде след като прочетох коментара на Габи за „Баварски крем с малини“. Тя сподели, че много обича заквасена сметана с малини и аз обещах да помисля за рецепта с тази комбинация. След два дни вече имах идея за елегантно поднесен десер от бадемови бишкоти слепени с крем от сирене и богато допълнени с малките червени плодове. 

Благодаря ти Габи, сега ти си на ход.

За бадемовите бишкоти: 

• 150 гр. смлени на брашно сурови белени бадеми
• 2 суп. лъж. брашно
• 100 гр. захар
• 1/4 чаена лъж. сол
• 2 яйца
• 3 суп. лъж. масло, разтопено
• 1 чаена лъж. бадемова есенция

Фурната се загрява на 160°C.

Смесват се бадемите, брашното, захарта и солта. В друга купа се разбиват яйцата с маслото и бадемовата есенция. Към тях се добавя сухата смес с бадемите. Разбърква се добре, докато се получи средно гъсто тесто.

Тава се застила с хартия за печене. Със супена лъжица се взима от сместа и се правят кръгове с диаметър 6 см. Пекат се около 8 минути, докато леко се зачервят. Изваждат се от фурната и се оставят да изстинат.

За крема от сирене:

• 200 гр. крем-сирене
• 100 гр. заквасена сметана
• 3 суп. лъж. мед
• 50 мл. малинов ликьор
• 300 гр. малини

Крем-сиренето се разбива със заквасената сметана и медът. Постепено се добавя ликьорът. Разбърква се докато кремът стане гладък. Изсипва се в шприц. 

Взима се една бадемова бишкота. Върху нея се шприцова малко от кремът. Нареждат се малини, върху тях отново се шприцова от кремът. Отгоре се слага втора бишкота. Украсява се отново с крем и малинка. Това е една порция. Така се подреждат всички бишкоти. Съхраняват се в хладилник.

Както обикновено ще започна с кратко резюме за рецептата. Какво е мъфин? Сравнително нова дума у нас. Нямам спомени баба ми или майка ми да са приготвяли нещо такова. И жалко, защото това са малки индивидуални кексчета, които могат да се приготвят с различни вкусове и пълнежи.

Думата muffin се появява в Британия около 11-ти век и произхожда от френското moufflet, което означава мек. Английските мъфини са малки кръгли хлебчета от тесто с мая, които се сервират обикновено на закуска. Комбинират се с типичната английска закуска - бекон, пържени яйца и наденички.

Рецептата, която представям е от типа на американските мъфини. Те могат да бъдат сладки или солени, с пълнеж от плодове или зеленчуци. 

Накупих си всякакви тавички и форми за мъфини и сега като ме е обзела мания, не спирам да трупам рецепти. Първата на която се спрях е именно тази, заинтригува ме съчетанието от бял шоколад и малини. Шоколадът е разтопен в самото тесто и когато си отхапваш от малкото кексче усещаш плътен и наситен вкус на бял шоколад. Малинката поставена в центъра на всяко кексче допълва вкусът и е като „черешката на тортата“. 

Продукти:  

• 150 гр. бял шоколад
• 200 гр. масло
• 3 яйца
• 150 гр. захар
• 200 гр. брашно
• 1 ч. лъж. бакпулвер
• ванилова есенция
• 150 гр. пресни малини

Фурната се загрява на 180°C.

Шоколадът се начупва на парчета и заедно с маслото се слага на водна баня да се разтопи. Маха се от огъня и се охлажда.

Яйцата се разбиват със захарта и ванилията. Към тях се прибавят разтопения шоколад с маслото. Добавя се пресятото брашно с бакпулвера. Разбърква се добре.

Форми за мъфини се намазват с масло. Сместа се разпределя във формите, като се запълват 2/3 от тях. В центъра на всяко кексче се поставя по една малинка. Ако формите са по-големи се слагат няколко. Направих и двата варианта на мъфините. Едните бяха малки с по-една малинка (на снимката), другите изсипах във форми за крем карамел и ги покрих отгоре с повече плодове.

Пекат се около 25 минути. Оставят се да изстинат, преди да се извадят от формите.

P.S. За тази рецепта използвах тефлонова тава за мини мъфини и чашки за крем карамел. Преди да се разпредели сместа, отворите на тавата и/или чашките за крем карамел се намазват хубаво с масло. Не препоръчвам използването на хартиени чашки за кексчета, защото има вероятност, тестото да се залепи за хартията.