Отдавна бях замислила да поканя Ирина Купенска на гости в моята кухня. Но нали знаеш, че понякога желанията са силни, а времето и организиранията недостигат. В крайна сметка желанието се оказа по-силно и въвлече след себе си един прекрасен неделен обед в компанията на Ирина.

Самата тя е много любознателен човек, интересува се от всичко свързано със сладкарството и това е една от причините тя да бъде мой гост. Ако някой още не знае, Ирина е първата (ако греша, поправи ме), от българските кулинарни блогъри, която публикува рецепта с подробни описания за приготвянето на прочутите френски макарони. Самата тя разказва, че при нея са се получили от първия път. А да направиш идеални френски макарони си е доста трудна задача. Ако решиш да ги приготвиш, то моля, прочети нейните инструкции.

Бях решила да приготвим заедно тези макарони, като исках те да бъдат със зелен чай матча. А решението за пълнежа от сладка паста от червен боб дойде спонтанно след като видях тази рецепта. Може да се каже, че приготвихме френски десерт в източен стил. Получи се интересна комбинация.

Дребния червен боб азуки често присъства в десерти от японската кухня, като се сварява със захар и се приготвя на паста.

Предварително бях приготвила сладката паста от червен боб за пълнежа на макароните, а самия процес на приготвяне на макароните оставих на Ирина. През това време наблюдавах какво прави и разбира се, както винаги, стриктно записвах грамажите на всеки един продукт.

Междувременно пиехме кафе с Бомбардино и си клюкарихме разни неща. В паузата, когато вече приготвените черупки за макароните трябва да поседят 30-40 минути преди печенето, отскочихме до Инке Тинке, където Ирина можеше да си купи червен боб азуки и разни други хубави неща.

Вальо в по-голямата част от времето ни правеше снимки и се чудеше защо не съм извадила машинката за паста след като ще правим макарони.

Мисля, че времето изкарано с Ирина беше много малко, затова ми се ще да продължим да се срещаме и то не само в кухнята.

Френски макарони с матча и паста от червен боб

За пастата от червен боб:

От посочените количества се получава 500 гр. паста. За макароните е необходимо половината количество.

• 200 гр. червен боб азуки
• 300 гр. захар
• 1 чаена лъжица оризово брашно
• щипка сол

Бобът се накисва във вода за 8-10 часа. Отцежда се и се залива с 1,200л. студена вода. Слага се на умерен огън и се оставя да заври. Когато заври, температурата се намаля и бобът се оставя да къкри 40 минути. След това време трябва да се е сварил много добре, като ще има останала вода. Бобът се прецежда, а водата се запазва. Претрива се през цедка като се добавя по малко от течността, за да се пюрира по-лесно. Така в един съд ще има от пюрето заедно с малко течност, а в цедката ще останат люспите на боба, които се изхвърлят.

Пюрето с течността се изсипва в тензух и се прецежда възможно най-много от водата. Пастата останала в тензуха трябва да изглежда суха и ронлива като много ситен пясък. Тази паста се слага в тенджерка и към нея се добавя захарта. Разбърква се на умерен огън докато се получи гладка консистенция, захарта се разтопи и пюрето се загрее добре. Добавя се солта и оризовото брашно. Сместа се разбърква още малко на котлона докато се сгъсти и започне да образува отчетливи ивици по дъното на съда, когато се разбърка. Маха се от огъня и се оставя да изстине.

За макароните с матча:

От посочените количества се получават 30 черупки или 15 макарона.

• 100 гр. белтъци (от 3 яйца от свободно отглеждани кокошки), отделени от жълтъците и престояли в хладилник 3 дни
• щипка сол
• 40 гр. кристална захар
• 130 гр. пресято бадемово брашно от бланширани бадеми
• 200 гр. пудра захар
• 2 чаени лъжици зелен чай матча

Бадемовото брашно, пудрата захар и зеления чай матча се слагат в кухненски робот. Пулсират се няколко пъти докато се смесят добре.

Белтъците и солта се разбиват с миксер на средна скорост докато станат на пяна. По малко се добавя от кристалната захар и разбиването продължава докато се сгъстят и образуват мек връх. В никакъв случай не трябва да се разбиват прекалено дълго!

По малко към разбитите белтъци се добавя бадемовата смес, като разбъркването става със силиконова шпатула. С  шпатулата се загребва от сместа следвайки стените на купата и след това се предвижва към центъра. Така се процедира докато се добави цялото количество от бадемовата смес. Полученото тесто трябва да бъде с консистенция на малко по-гъсто тесто за кейк.

Тестото се изсипва в сладкарски пош с широк накрайник. Шприцоват се малки кръгове в тава върху хартия за печене на разстояние един от друг. От тази смес се получават 30 кръга (черупки за макарони). След като кръговете са оформени, тавата се потупва отдолу няколко пъти за да излезе въздуха от черупките и да се разлеят образувалите се връхчета. Оставят се да престоят на стайна температура 30-40 минути. През това време фурната се нагрява на 150°C.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 14-15 минути. След като се извадят се оставят да се охладят за 5-6 минути и внимателно се отлепват от хартията за печене. Ако се отлепят трудно, долната страна на хартията се напръсква с малко вода, оставят се 1-2 минути и се отлепят. Изпечените черупки се оставят да се охладят напълно.

Сглобяване на макароните:

Пастата от червен боб се изсипва в сладкарски пош с широк накрайник. Взима се една черупка и върху нея се шприцова малко топче от пастата. Втора черупка се слага върху пастата и много леко се притиска. Така се приготвят и останалите черупки.

Накрая – та-даа! Матча макарони с паста от червен боб азуки.

Отново бях на гости на баба, но този път извън града. Там където може да се насладиш на природата, да полегнеш на тревата и да вдишаш дълбоко ароматът на земя и зелена трева. Пред очите ми зеленеят още насаждения от лук, домати, подправки, билки и картофи. От двора се обаждат кокошки, щъкащи свободно и ровейки се къде ли не. Отивам на онова място, където, от когато се помня има градина с ягоди. А, няма ги ягодите!

На тяхно място са провиснали все още зелени гроздове на френско грозде, а много близо до тях бодливи малини. Оглеждам се наоколо, за да открия малки червени петна, показващи се изпод зелени листа. А, ето ги ягодите!

Хубавото на ягодите в градината е, че всеки ден може да береш узрели плодове. Днес виждаш зелени плодове, а утре вече са обагрени в червено под слънцето. И са сочни, и са ароматни. Нямам търпение да вкуся от тези ягоди, откъсвам една, отхапвам от нея, затварям очи и точно като по филмите една лента бързо се превъртя назад и стопира на кадър от детството.

Преобличам се набързо със стара дочена престилка, хващам първият съд изпречил се пред очите ми и хуквам при ягодите.

Когато се убедих, че съм обрала всички червени плодове се пренасям на черешовото дърво в близост до ягодовата градина. Ах, черешки. В този момент си мисля, че мога да остана на дървото толкова дълго, колкото побере стомахът ми.

Имах ароматни и вкусни ягоди и череши от градината и пресни яйчица от кокошките на баба. Чудесни за един лек, плодов и кремообразен десерт като клафути.

Йогурт клафути с ягоди и череши

По идея от souvlakiforthesoul.com

Предишният мой вариант на този френски десерт включва кайсии и разбира се череши. Този път рецептата е малко по-различна, но оставам вярна на правилото да се възползвам от сезонните плодове. Освен това, вместо със сметана, която се използва в традиционното клафути, тази рецепта е с йогурт.

За по удобно сервиране, изпекох индивидуални клафути в огнеупорни купички. За това изпълнение ти трябват 10 купички с вместимост 80-100 мл. Клафути може да се изпече и в тава с диаметър 28 см.

Продукти:

• 3 големи яйца от свободно отглеждани кокошки
• 250 мл. прясно мляко
• 120 гр. йогурт или цедено кисело мляко
• 80 гр. светла кафява захар
• 100 гр. брашно
• 1/4 чаена лъжица сол
• настъргана кора от 1 портокал
• 100 гр. ягоди
• 100 гр. череши
• 50 гр. разтопено и охладено масло
• пудра захар за поръсване

Яйцата и захарта се разбиват с телена бъркалка. Към тях се добавя йогуртът и се разбива добре. Като се редуват се добавят прясното мляко и брашното смесено със солта. Накрая в сместа се изсипват портокаловата кора и разтопеното и охладено масло. Сместа трябва да бъде гъста, колкото тесто за палачинки. Покрива се с кърпа и се оставя за 30 минути на стайна температура.

Фурната се загрява на 180°C. Десет огнеупорни купички с вместимост 80-100 мл. се напръскват със спрей за печене или се намазват с разтопено масло.

Ягодите и черешите се измиват и се почистват от дръжките. Черешите се обезкостяват, а ягодите се срязват на две.

Когато сместа е престояла половин час отново се разбърква и се разпределя в купичките, като се запълва 2/3 от обема им. Плодовете се разпределят върху сместа.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 30-35 минути. Докато се пече сместа бухва. След като купичките се извадят от фурната, сместа постепенно ще спадне. Оставят се да се охладят за 10-15 минути и се поръсват с пудра захар. Сервират се топли или със стайна температура.

При такива неустоими десерти има голяма опасност за един кулинарен блогър като мен, обожаващ сладкото и плодовете, да не стигне до снимки на вече готовия десерт. Да, опасността е голяма. Затова е по-добре да се наслади за кратко на изкушението, а сетне със заредени сили и хубаво настроение да продължи.

По едно време имах идея да включа рубрика с класически десерти. После се отказах, защото не мога да бъда сигурна в първообраза и достоверността на една рецепта, зародила се преди 100 или повече години. А и всичко се променя, от продуктите до използваните уреди.

И все пак, в кулинарията, всички използваме някаква основа за рецепта, създадена по невнимание и разсеяност или по-някаква случайност довела до успеха и популярността и. Оттук насетне може да импровизираме и да променяме съставките според нашите предпочитания. Ето ти нова рецепта. И така, до безкрай.

Но има някои неща, които си остават непроменени във времето. Ако сме достатъчно наивни да вярваме в оригиналността на една рецепта, то тази за прочутият още през 1898 година, тарт Татен е именно такава. Рецептата, създадена от едната от двете сестри Татен, които поддържали от наследство едноименния хотел Татен във Франция, е резултат от невнимание. Както и много други такива рецепти останали не само в историята, а практикуващи се и до днес, тази е класика от френската кухня и обикаля по-целия свят. Рецептата е лесна и изпълнима без специални съставки или прибори.

Бих определила този десерт като последствие, зародило се от основната рецепта за ябълков пай, но приготвен по семпъл начин и изглеждащ напълно провинциално или както е модерно да се казва днес – рустик.

Забележителна е тази тенденция на стил рустик (не само в кулинарията), която ни показва много от основните методи с малко съставки, които да се комбинират по невероятен начин и да създават усещане за домашно приготвена храна. Тук няма натруфен и пищен сладкиш, радващ единствено окото. Тук има вкус. Вкус, във всяко едно отношение.

Тарт Татен е десерт, който всеки може да си позволи и да приготви вкъщи. Историята от преди 112 години ни казва, че десертът трябва да се сервира топъл, прясно изваден от фурната. Това е възможно единствено в домашни условия, където ти ще бъдеш сигурен за това.

На твоето внимание и по молба на мой читател представям рецепта за класически тарт Татен. Приготвен с карамелизирани ябълки и маслено ронливо тесто. Десерта може да срещнеш с различни видове плодове и приготвен с бутер тесто, но понякога се случва, толкова много да ценя класиката, че напълно да и се отдам. За това предпочетох да изпълня именно тази рецепта.

Тарт Татен 

Адаптирано от joyofdesserts.blogspot.com

Тарт Татен е класически френски десерт, подобен на пай с ябълки, но приготвен с тесто само от едната страна, което вече може да се нарече тарт. Технологията на приготвяне е от типа обърнат сладкиш. В тиган се карамелизират ябълки, а върху тях се слага разточено маслено ронливо тесто, което заедно с ябълките се запича във фурната. Накрая десерта се обръща, като тестото остава за основа, а най-отгоре са подредени карамелизираните плодове.

За целта ти трябва тиган с метална дръжка или друг подходящ съд, с който може да се готви и на котлон и във фурна.

За тестото:

• 220 гр. брашно
• 1/4 чаена лъжица сол
• 120 гр. студено краве масло, нарязано на кубчета
• 3-4 супени лъжици ледена вода

Брашното и солта се пресяват в купа. Добавя се маслото и се разрохква с вилица или с бързи движения с пръстите докато сместа стане на трохи. По малко се добавя водата и отново с бързи движения сместа се оформя на топка. Тестото се увива във фолио за свежо съхранение и се охлажда за 30 минути в хладилник.

За тарта:

• 1,700 кг. ябълки
• 120 гр. краве масло
• 150 гр. светла кафява захар
• цялата доза от тестото (горната рецепта)

Ябълките се почистват и обелват. Нарязват се на четвъртини.

Дълбок тиган с диаметър 26 см. се намазва обилно с цялото количество масло. Поръсва се захарта, така че да се разпредели навсякъде. Отгоре се подреждат четвъртинките ябълки.

Тиганът се слага на умерен огън. Маслото и захарта започват да се разтопяват. Оставят да се да заврат и се варят 15-20 минути докато се получи карамел с кехлибарен цвят.

През това време фурната се нагрява на 190°C.

Тестото се изважда от хладилника, отстранява се фолиото. Разточва се върху леко набрашнена повърхност на кръг с диаметър малко по-голям от този на тигана, който се използва. Дебелината на разточеното тесто, трябва да бъде около 1 см.

Когато карамеления сос с ябълките е готов, тиганът се маха от котлона. С помощта на точилка, тестото се пренася върху ябълките. (Разточеното тесто се навива на точилка, като се захване от единият край и се навие до половината на тестото. Пренася се върху тиганът и се развива, така че да покрие ябълките.) Ръбчетата на тестото се подпъхват между тигана и външния край на ябълките. Върху тестото се правят два три малки разреза с остър нож, за да излиза парата. 

Тиганът веднага се слага в нагрятата фурна. Тарта се пече 30-35 минути докато тестото се запече и придобие златист цвят.

След като се извади от фурната се оставя за 5 минути да се охлади леко и карамелът да престане да ври. С дървена шпатула се минава по краищата на тарта, за да се отлепи тестото от стените на тигана.

Върху тигана се слага голяма сервизна чиния с лицевата страна надолу. Прикрепяйки чинията, тиганът се обръща бързо. Трябва да се внимава, защото тиганът и карамелът са горещи. След като тарта се обърне е възможно да има залепени ябълки по дъното. Отлепят се внимателно и се връщат на местата им. Останалият карамел в тигана се поръсва върху обърнатия тарт. Сервира се веднага.

Мислим си, че знаем много неща. Понякога се оказва, че нищо не знаем. Четем, учим се от житейските уроци, споделяме с приятели, които ни дават „умни“ съвети, накрая всичко отново се оказва един фалш. Разбрани ли сме от другите и дали ние ги разбираме е един въпрос, който си зададох вчера и не спира да мъчи съзнанието ми. Познаваме ли толкова добре човешката психология, за да твърдим факти за човека застанал срещу нас, само от външния му вид или един разговор? Несъмнено вътрешната ни интуиция или както аз бих я нарекла – шестото чувство, понякога говори по-добре от каквато и да е психология, от какъвто и да е опит. Аз предпочитам да следвам интуицията си. Това е нещо, което всеки притежава, но трябва да развива в себе си.

Но понякога и интуицията ни изневерява и се оказва, че това, което мислим е породено от предишни наши преживявания. Дали сме прави в действията си, това зависи единствено от гледната точка. Или както често се казва: за един си прав, за друг си крив.

Всъщност, за да познаваш добре психологията на другия, трябва първо добре да познаваш своята. Да бъдеш наясно със своите “черни“ страни, със слабостите си, със способността си да предизвикаш другия и последствията от това. Познаваме ли добре себе си, бихме могли да направим много.

Сега погледни тази ситуация  и тези мои мисли като аз и амарантът, в ролята на другия. Дали ще бъде по-лесно да го приемеш, след като го опознаеш по-добре? Или ще бъде по-добре да се довериш на интуицията си? Това, трябва ти да ми кажеш. Аз се доверих, въпреки, че не го познавам, но се опитвам да го разбирам. И не сгреших.

Сладки от амарант с мед и стафиди

Адаптирано от nuworldfoods.com

Тези сладки се приготвят с брашно и пуканки от амарант. И двата продукта се продават готови, но може да си ги приготвиш и вкъщи.

За брашното от амарант смилаш същото количество семена от амарант в кухненски робот или кафемелачка.

Пуканките от амарант може да приготвиш като загрееш голяма тенджера и в нея добавиш семена от амарант. Започват да пукат веднага в нагрятата тенджера, затова трябва да се сложи капак, за да не изхвърчат навън. Тенджерата се разклаща за да не загорят вече изпукалите се пуканки. Замирисва на царевица, също както, когато се пукат царевични пуканки. Тъй като процента на изпукалите напълно семена е горе-долу 50:50, то е по-добре за тази рецепта да се купят готови пуканки от амарант, които са и по едри. А иначе, изпуканите вкъщи семена от амарант могат да се използват за пълнени тиквички или да се добавят в салата.

Сладките не съдържат захар, а се подслаждат с мед, който допринася и за обединяването на продуктите и за дъвчащата им текстура. Стафидите, които са добавени, също допринасят за сладостта им и обогатяват с плодов нюанс, иначе зърнените сладки.

Бадемовата есенция е добър избор, но може да се замени с предпочитан от теб аромат – ванилия, лимон и т.н.

Продукти:

• 140 гр. брашно от амарант
• 60 гр. пуканки от амарант
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 2 белтъка от яйца, от свободно отглеждани кокошки
• 140 гр. течен мед
• 1 чаена лъжица бадемова есенция
• 2 супени лъжици разтопено масло
• 80 гр. стафиди

Фурната се нагрява на 180°C.

В купа се смесват брашното от амарант, пуканките от амарант и бакпулверът.

Белтъците се разбиват на сняг. Добавя се медът, бадемовата есенция и маслото. Разбиването продължава докато сместа стегне и стане гъста и пухкава.

Добавят се сухите съставки, като разбъркването става на ръка с дървена лъжица. Следват стафидите и всичко се обърква много добре.

От полученото меко тесто с лъжица се правят купчинки в тава, върху хартия за печене. Хартията се напръсква със спрей за печене или се намазва с малко масло или растителна мазнина. Аз използвах малка мерителна лъжица, за да оформя правилни полусфери. Най-лесно и бързо става с малка лъжица за сладолед.

Сладките се пекат в предварително нагрятата фурна за 15 минути или докато станат златисто жълти. След като се извадят от фурната се оставят за 5 минути в тавата и тогава се изваждат. Оставят се да се охладят напълно.

Това е мотото на една от най-новите дрогерии в София, която ме спечели не само с продуктите и стратегията си, но и с хората, които стоят зад магазина Be fit. Такъв тип дрогерии са ми от любимите. На едно място има здравословна и органична храна, козметика и продукти за бебето. Една жена наистина би се чувствала на място там и това мое мнение се потвърди с факта, че аз не исках да си тръгна оттам, разглеждайки надълго и нашироко предлаганите продукти. Самото име на дрогерията ме кара да се чувствам добре.

Посрещат ме усмихнати и всеотдайни момичета, готови да помагат със съвети. Всъщност, нямах много въпроси, защото аз много добре познавам продуктите, които те предлагат. С изключение на детските храни, което има своят отговор – все още нямам дете.

Козметиката е основно застъпена в дрогерията, като може да се открият продукти от масово предлаганите марки, до не толкова познатите органични продукти, включващи козметика за коса, тяло, лице и релаксация. Направи ми впечатление, че органичните етерични масла не са по-скъпи от предлаганите в аптеките, както и повечето био козметични продукти. Има и козметика за мъже, но като че ли се набляга на женските потребности. Това ми харесва

Има голям набор от храни за бебета, чиито вносител е Бебелан. При тях също се предлагат артикули както от основните производители на бебешки храни, така и от биологично производство.

Това, за което аз отидох е разбира се храната. Предимно био-органик храни, чиито марки се срещат в повечето био магазини.

Семена за покълване, готови продукти като корн флейкс, сокове, корни, бисквити, шоколад, мед.

И разбира се овесени ядки, безглутенови брашна, млека от ядки и семена, чайове, билки и различни добавки към храната.

Има и едно кътче, в което са застъпени свободно предлагани аптечни медикаменти.

И като повечето жени аз не се въздържах и си купих някои козметични продукти, лавандулови цветове и храни. И не се съмнявам, че отново ще се върна.

Какво приготвих след този пазар? Сърцето на Прованс. Хрупкави бисквити с лавандулови цветове. Много лесни и бързи за приготвяне.

Сърцето на Прованс – бисквити с лавандула

По идея от книгата The Golden Book of Cookies

От посочените дози се получават 20-25 броя големи или 30-35 броя малки бисквити.

Продукти:

• 100 гр. меко краве масло
• 50 гр. кафява захар
• 1 жълтък от голямо яйце, от свободно отглеждани кокошки
• 160 гр. брашно + допълнително за разточване
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1/4 чаена лъжица сол
• 1/2 чаена лъжица ванилова есенция
• 1 чаена лъжица настъргана кора от лайм
• 1 супена лъжица сушени лавандулови цветове

Фурната се нагрява на 200°C.

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Добавят се жълтъкът, ванилията и кората от лайм.

Брашното се пресява с бакпулвера и солта. Добавя се към маслената смес, като се замесва меко тесто. Тестото се разточва върху набрашнена повърхност с дебелина 5-6 мм. Отгоре се поръсва с част от лавандуловите цветове. Притискат се леко с точилката, така че да се залепят добре за тестото. Изрязват се форми на сърца.

Бисквитите се подреждат в тава върху хартия за печене. Пекат се 8 минути, докато стегнат, но да останат бели до бледо розови на повърхността. След като се извадят от фурната се оставят за 3-4 минути в тавата и тогава се изваждат. Оставят се да се охладят напълно.

Be fit се намира на адрес бул. Йерусалим 6, София

Съществуват и такива десерти. За хората, които не обичат прекалено сладко, грижат се за добрият външен вид, за здравето си и не на последно място за хората, които са избрали вегетарианския начин на живот. Не е лесно да откриеш такива храни произведени от масовата индустрия. Задачата да задоволим организма си с питателна и добре балансирана храна се пада на самите нас.

- Курабийка?

- Не, благодаря. На диета съм.

Колко често чуваш това от колежките в офиса или от приятелките ти? Вероятно, много често. Особено в този сезон от годината, когато всички стресирано отказват да ядат каквото и да е за да се подготвят за морето и лятната ваканция. Аз лично се наслушах на този отговор. И, честно, взе да ми омръзва.

За да се чувстваме и изглеждаме добре, трябва да започнем отвътре.

Чувствителни към външния си вид млади и не толкова дами се втурват в света на козметичните процедури, хвърлят луди пари, само и само лицето им да изглежда перфектно и да изгладят бричове и целулит под ръцете на масажист. В същото време си организират среща (заедно с децата си) в някоя от известните вериги за бързо хранене. Не го разбирам това. Също, не разбирам и вечно диетуващите с цел сваляне на килограми. Всички, особено през тинейджърките си години сме минали през това безумие. Не е ли време да осъзнаем организма си и да му дадем това, от което наистина има нужда?

Има ли начин да похапваме сладко и да изглеждаме добре?

Аз, като обожател на сладкото, най-сериозно ти заявявам, че начин има. Първото важно нещо е да се съобразиш с количествата, които приемаш. Второто и още по-важно нещо е да внимаваш със съдържанието на сладкото изкушение. Нали не мислиш, че ти говоря за тортички и пасти пълни с маргарин, обработени до неузнаваемост продукти и дълги, сложни думи, които не може да произнесеш? Тайната е да се сдобиеш с качествени продукти и сам да си приготвиш десерт.

Гастрономическа и душевна наслада

Храната, водата, въздухът и слънцето са тези, които ни зареждат. И те не са недостижими. По-трудно е да го осъзнаеш и да пристъпиш към приготвяне на храна вкъщи, да откриеш удоволствието от това и да зарадваш някого с курабийки приготвени от теб. Положителната енергия дадена от теб ще се прехвърли и върху този някой. Ти ще усетиш това.

Готвенето е като магия. Избираш каква цел имаш и започваш да измерваш нужните продукти. Добавяш щипка от магическа подправка и щипка от тайната съставка. Моята цел сега е да ти покажа, че може едновременно да се грижиш за външния си вид, за душевното си спокойствие и да преоткриеш радостите от живота.

Овесени курабийки с лешникова паста и сурови какаови парченца

Основните продукти в тази рецепта се грижат не само за задоволяване на нужната ни енергия, а и за поддържане на добър тонус, грижа за тялото и душата. Както вече казах, трябва да започнем отвътре.

Овесени ядки – като всички зърнени храни и овесените ядки са богати на витамини от групата B, които играят важна роля за метаболизма на въглехидратите, белтъчините и мазнините, подпомагат умствените и физическите способности и са много, много важни за нервната система. Освен това правят косата здрава, красива и лъскава.

Лешникова паста (тахан) – тук отново има богатство на витамини от групата B, ненаситени мазнини (от добрите), фибри и магнезий за добър тонус. Богато съдържание на витамин Е, който както знаем е най-добрият в разкрасяването – ускорява регенерацията на клетките, помага за бързо зарастване на рани. Той също е мощен антиоксидант и набавен по естествен начин се запазва по дълго в организма, отколкото синтетичния вариант. И не на последно място това е любовният витамин, който подсилва сексуалното желание. Тази съставка в моите курабийки замества маслото и придава невероятен вкус на ядки.

Сурови какаови парченца – един от най-силните продукти осигуряващи добро настроение заради фенилетиламина, който се съдържа в какаото. Мощен антиоксидант. Минералите съдържащи се в суровото какао помагат за зареждането на мозъка с кислород (затова учителката по математика ми каза да хапна шоколад преди изпита ) и зарежда тялото с енергия. Има ли някой, който се съмнява в добрите и укрепващи способности на какаото? Съмнявам се.

Канела и звезден анасон – както всички подправки и тези двете подпомагат храносмилането и обмяната на веществата. Придават неповторим аромат, не само на десертите. Канелата добре се съчетава с карамфил, бахар и черен пипер в сосове за месо. Помага за намаляване нивата на лошият холестерол, а редовното и́ приемане осигурява добър тонус на тялото и душата. Звездния анасон има характерен анасонов вкус и аромат и е съставка на гарам масала. Използва се в много питиета, в които дори не подозираш, че я има. Избрах съчетанието на тези подправки заради топлия им характер и страхотния вкус и аромат.

Брашно от просо – избрах този продукт, защото не съдържа глутен, но е добър източник на белтъчини (в сравнение с останалите зърнени култури). Тъй като брашното от просо не е фино смляно (както изглежда бялото пшенично брашно), то придава лека хрупкавост на курабийките. Тук отново има високо количество на витамини от групата B, магнезий, калий и калций за здрави кости, нокти, кожа и коса.

Нектар от агаве – избрах агаве за подслаждане на курабийките, защото има по-нисък гликемичен индекс в сравнение със захарта, а това означава, че се разгражда бавно и постепенно от организма, като доставя необходимата му енергия през целия ден. В тази рецепта агаве играе положителна роля, като ни зарежда предимно с фруктоза и не позволява да изгладняваме зверски след няколко часа.

Синтезирано до тук мога да кажа, че се осигурява значително количество енергия и добро настроение. Какво повече ни трябва за да изживеем пълноценно живота си?

Продукти:

• 150 гр. лешникова паста (тахан)
• 80 мл. нектар от агаве
• 100 гр. фини овесени ядки
• 1 голямо яйце от свободно отглеждани кокошки
• 1/4 чаена лъжица смлян звезден анасон
• 1/2 чаена лъжица канела
• щипка сол
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 50 гр. брашно от просо
• 30 гр. сурови какаови парченца

Фурната се нагрява на 180°C.

Лешниковата паста се смесва с агавето и се разбърква добре. Добавя се яйцето, канелата и звездният анасон и сместа се разбърква докато стане хомогенна.

Брашното от просо се смесва със солта и бакпулвера. Добавят се към яйчната смес, заедно с овесените ядки и какаовите парченца. Разбъркват се добре докато се образува много меко тесто. Оставя се да постои 15-20 минути.

От сместа с лъжица се оформят купчинки, колкото орех и се подреждат в тава върху хартия за печене. Пекат се в предварително нагрятата фурна за 15 минути. След като се извадят от фурната се оставят в тавата за 4-5 минути и тогава се изваждат и се оставят върху решетка докато се охладят напълно. Докато са топли, курабийките са меки, когато изстинат стават приятно хрупкави.

Източници на информация използвани за тази статия:

Уикипедия

zdrave.hit.bg

kukuriak.com

lubomirivanov.com

Не знам дали има някаква закономерност или обстоятелствата са причина за това, но когато имаш идеи те са много и не спират да изникват от съзнанието, а когато нямаш, просто нямаш. Но знам, че когато се чувстваш свободен, когато не си притиснат в ъгъла, тогава лесно може да намериш вдъхновение. С лекота да изразиш себе си, да оставиш своя почерк.

Титлата „най-хубави“ на тези бисквитки не е нито случайност, нито маркетингова стратегия. Историята им е съвсем кратка, но за да ги коронясам така има защо. В два последователни повода с интервал от една седмица, приготвих тези бисквити за подарък. Все за рожденици.

Единият е по-малкият шкаф-майстор, който е запленен от марката Volvo. За него приготвих бисквитки с емблемата.

Другият е един от всичките любители фотографи в компанията, който не спира да ни изненадва с новите технологии в тази област. За него, същите бисквитки с нюанс на пролет.

Многоуважаемото жури, състоящо се от мои приятели и приятели на мои приятели, възкликваха единодушно по въпросните бисквити.

Самите бисквити не са революция в сладкарството, нито пък има нещо сложно в приготвянето им. На пръв поглед изглеждат съсвсем обикновени. Къде се крие тайната на сладостта им, с която впечатлиха всички? Няма да те държа под напрежение, а направо ще ти кажа - в подправките. Те не са много. Само две, но достатъчни да отворят вкусовите ти възприятия за нови приключения. Консуматорите не можаха да открият двете важни съставки, но присъствието им ги заплени от първата хапка.

Махлепи и тонка боб се оказаха много сполучлива комбинация. И двете подправки се допълват перфектно, като всяка дава от себе си най-доброто за да се прелеят в изкушителен вкус и аромат. Не, аз не мога да говоря повече, опиянена от тези аромати. Но за да разбереш за какво всъщност ти говоря, по-добре да приготвиш най-хубавите бисквити.

Бадемови бисквити с махлепи и тонка боб

Продукти:

• 250 гр. меко масло
• 200 гр. захар
• 1 яйце от свободно отглеждани кокошки
• 1/2 чаена лъжица прясно настърган тонка боб
• 1/2 чаена лъжица прясно смляно махлепи
• 450 гр. брашно
• 10 гр. бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сол
• 100 гр. бадемово брашно или същото количество фино смлени бланширани бадеми
• 150 гр. заквасена сметана

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Добавя се яйцето и подправките. Разбиват се добре. По малко се изсипва заквасената сметана, като разбъркването с миксера продължава.

Отделно се смесват брашното, бакпулверът, солта и бадемовото брашно. Една част от сухите съставки се добавя към маслено-яйчената смес. Разбърква се с дървена лъжица. Добавя се още една част и отново се разбърква, докато се образува меко тесто. Изсипва се върху работен плот и се омесва с останалата част от брашнената смес. Тестото се увива във фолио за свежо съхранение и се охлажда за 30 минути до 1 час в хладилник.

Фурната се нагрява на 180°C.

Тестото се разточва върху набрашнена повърхност с дебелина 7-8 мм. От него се изрязват бисквити в различни форми. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Пекат се 10-12 минути в зависимост от размера на сладките. Трябва да останат бели или с леко розов цвят. След като се извадят от фурната се оставят да се охладят напълно.

В първият вариант на сладките, нанесох кралска глазура, във вторият ги слепих с шипков мармалад и желе от дюли.

Забележка: От посочените количества се получават около стотина сладки (в зависимост от размера). Може да се използва една част от тестото веднага, а другата да се съхрани увито във фолио, в хладилник до една седмица.

В едно слънчево утро се събудих с мисълта, че ме чака хубав ден. Имах цялото време пред себе си, свободно и спокойно. В такива дни, колкото и налудничаво да звучи, прекарвам времето си в кухнята. Не че готвя постоянно, но от малка, там се чувствам добре. Сякаш пъпа ми е хвърлен в някоя кухня, когато съм се родила.

Хей, тук пред себе си имам чисто нова фурна. Вече приготвих в нея малко пролетни мъфини за загрявка. И какво още да изпека? Хм, да помисля. Дали да не направя торта или крем брюле, или може би солен пай? Да изпека хляб, а може би фокача? А защо да не е нещо ново и едновременно да изпълня едно желание. Като за нова фурна, нов десерт. Може би прекалявам, но само аз си знам каква ми е радост тази придобивка. Хайде сега да приготвя един лимонов кейк с полента и бадеми. И като казвам лимонов, наистина е много лимонов. Така че ако обичаш този цитрусов вкус и аромат, този кейк е само за теб.

Но всъщност, едно желание за рецепти с полента е причината да приготвя този кейк. Защо полента и защо точно този десерт? Царевичния грис придава на десерта определен вкус и ронлива текстура – ефект, който се търси от моят читател, на който предлагам тази идея за десерт с полента. Кейка е подходящ и за всички, които имат непоносимост към глутенът. Приготвя се без брашно, а вместо него съдържа фино смлени бадеми.

Пред вид ронливата текстура на кейка, след като се изпече се залива обилно със захарен сироп с прясно изцеден лимонов сок. Това не позволява да изсъхва бързо, а и колкото повече престоява, толкова по-вкусен става.

Има и още нещо, което искам да отбележа. Знае се, че соята и царевицата са най-широко използваните продукти за генна модификация. Само се замисли или по-точно прочети етикетите на продуктите, които си купуваш от магазина. В тях има или соево брашно или царевично нишесте, на които не знаеш произхода и историята. Затова избягвам полуфабрикати и готови храни в лъскави опаковки. Все по-често посещавам био магазини, където се предлага голям набор от органични продукти, които могат да задоволят домакинството. Избирам си и яйца от свободно отглеждани кокошки. Единственото нещо, което правя повече от преди е внимателно да чета етикетите.

Лимонов кейк с бадеми и полента

Адаптирано от nigella.com

Продукти:

• 200 гр. меко масло
• 200 гр. кафява захар
• 200 гр. фино смлени бадеми или бадемово брашно
• 100 гр. органик полента (царевичен грис)
• 3 големи яйца от свободно отглеждани кокошки
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 4 лимона
• 100 гр. кафява захар за сиропа

Фурната се нагрява на 170°C. Форма с диаметър 22 см. се покрива с хартия за печене (изрязва се кръг с диаметъра на формата и се поставя на дъното) и се напръсква със спрей за печене.

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Добавят се яйцата едно по едно, като след всяко сместа се разбива добре. По малко се изсипват смлените бадеми, последвани от полентата и бакпулверът.

Настъргва се кората от един лимон и се изцежда сокът от половин. Добавят се към сместа и се разбърква добре.

Сместа се изсипва в подготвената форма. Разпределя се равномерно и се заглажда на повърхността. Тестото, което се получава е сравнително гъсто, затова използвай лъжица, намокрена във вода, за да го разпределиш добре във формата.

Пече се в предварително нагрятата фурна за 45 минути.

Докато кейка се пече се приготвя лимонов сироп. Настъргва се кората от два лимона и се изтисква сокът от останалите три и половина лимона. Сокът, кората и 100 гр. захар се смесват в малка касерола. Загряват се на умерен огън докато захарта се разтопи. Сиропът се оставя да се охлади.

Когато кейкът е готов, още топъл се залива със сиропа. Оставя се да попие добре и да се охлади преди да се разреже.

Една единствен причина може да те накара да направиш поредица от хубави неща или пък да ги съчетаеш в едно. Всичко започна с преместването в началото на тази година. Първо беше хладилникът, после шкафчетата, после етажерката за подправки. Полека лека нещата в моята кухня си идват на мястото. Най-накрая запуших едно празно ъгълче с най-важната част от една кухня и най-важният уред за една домакиня. Печката. Гледам я бяла и лъскава и си мисля, колко много свобода имам сега и колко много рецепти, които не съм могла да приготвя ще бъдат осъществени.

Междувременно продължавам да купувам купи, панерчета, кърпи и посуда, и буквално да ги тъпча в шкафовете (трябва да се спра вече). Последната ми придобивка са 12 цветни силиконови чашки за мъфини, на които не можах да устоя. Оттук нататък отпадат от употреба двете тави с гнезда за мъфини и хартиените чашки, в които ги пекох досега. Защото с тези, силиконовите нещата стават по-лесно, без излишна мазнина. Просто слагаш сместа, печеш и изваждаш. Голям кеф.

За да изпробвам новите силиконови форми, трябваше незабавно да приготвя мъфини. В този сезон от годината, какво по-хубаво от това да използвам и първите червени плодове, предвестници на лятото и дългите слънчеви дни.

Ягодките много обичат шоколад, но вместо да го използвам, както при тези мъфини с бял шоколад и малини, реших да добавя какаово масло, което оставя дълбок шоколадов вкус и аромат. И накрая нещо здравословно, което да обогати менюто – овесени ядки.  Ето така се получиха ягодовите мъфини.

Но не всичко свършва дотук. Ягодите обичат и крем сирене. И реших да им сложа воал от пухкава глазура. За повече цвят и вкус добавих матча. Мъничко червеничко с мъничко зеленичко…

Ягодови мъфини с овесени ядки и глазура от крем сирене със зелен чай матча

За мъфините:

По идея от книгата „25 years of favorite brand name – Baking“

• 160 гр. брашно
• 10 гр. бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сол
• 100 гр. овесени ядки
• 100 гр. кафява захар
• 250 мл. прясно мляко
• 50 гр. краве масло
• 50 гр. какаово масло
• 1 голямо яйце, от свободно отглеждани кокошки
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 150 гр. ягоди, нарязани на малки парчета

Фурната се нагрява на 190°C. Подготвят се 16 силиконови чашки за средно големи мъфини, които се подреждат в тава. Ако се използва тава за мъфини с гнезда, те се напръскват със спрей за печене или се слагат хартиени чашки за мъфини. Ако се приготвят по-големи мъфини, от посочените дози се получават 12 броя. Времето за печене при по-големият размер ще се увеличи с 5-8 минути.

Брашното се пресява със солта и бакпулвера в голяма купа. Добавят се овесените ядки и захарта. Объркват се добре.

В малка касерола се смесват кравето и какаовото масло. Загряват се докато се разтопят.

Отделно се разбива яйцето с телена бъркалка. Добавят се прясното мляко, разтопените масла и ванилията.

Течните съставки се добавят към сухите. Разбъркват се за кратко, само докато всички продукти се смесят. Добавят се ягодите и сместа отново се разбърква за кратко.

Разпределя се в подготвените форми. Мъфините се пекат в предварително нагрятата фурна за 30 минути.

След като се извадят от фурната се оставят да се охладят за 10 минути.

След това се освобождават от силиконовите чашки, което става с лекота. Оставят се да се охладят напълно преди да се сложи глазурата.

За глазурата:

• 350 гр. крем сирене Филаделфия
• 60 гр. меко краве масло
• 100 гр. пресята пудра захар
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 2 чаени лъжици зелен чай матча
• няколко капки зелена сладкарска боя (не е задължително)
• 8 разполовени ягоди за декорация

Крем сиренето и маслото се разбиват с миксер докато се образува пухкав крем. Добавя се пудрата захар, ванилията и матча.

Разбиват се добре. По желание може да се добавят няколко капки зелена сладкарска боя за по-интензивен цвят.

Глазурата се слага в сладкарски пош със звездовиден накрайник и се нанася върху охладените мъфини. Отгоре се слага по една половинка ягода.

Забележка: Ако глазурата няма да се използва веднага се съхранява в хладилник. Възможно е да остане част от нея неизползвана за мъфините. Много е вкусна с нарязани ягодки.

Банофи пай е един от любимите ми десерти. Изключително сладък, плодов и не много труден за приготвяне. Предвид високата му калоричност не го приготвям често, но затова пък утолява глада за сладко задълго напред във времето.

Банофи пай спада към класическите десерти като Тирамису, ябълков, черешов и лимонов пай и не на последно място, познатия на всички сладкиш Агнеси. Има и много други известни десерти, които не съм публикувала, защото приготвям рядко. Може би, това се дължи на факта, че са крайно омръзнали на всички, а мен не ме предизвикват с нещо особено. Но банофи пай ме завладя от първия път и съм сигурна, че и ти няма да можеш да издържиш на това изкушение. Приготвя се с основа от смлени бисквити и масло, а пълнежът се състои от неустоимото дулсе де лече, банани и сметана. Оттук идва и името му Banoffee pie – banana + toffee.

За щастие на пазара вече има готово дулсе де лече, което според мен е много добро, а и спестява време от варенето на консерва с подсладено кондензирано мляко. Както вече знаеш това отнема 3-4 часа, а за да се използва в пая е необходимо и да се охлади добре. Това означава задължителна предварителна подготовка.

Няколкото пъти, в който съм приготвяла този десерт ми се е искало да го споделя с теб. Обаче, за зла участ все нещо се случваше. Паят винаги ставаше добре, но дойдеше ли ред за снимки, нещата се обръщаха в противоположна на моята идея посока. Или ще притъмнее навън и няма да имам достатъчно светлина, или Вальо така хубаво ще смени настройките на фотоапарата, че да не мога да се оправя после (не ме бива много в тези работи), или пък нещо друго ще изникне. А до другия ден, няма и помен от пая. Все не успявам да го снимам, а знаеш, че без снимка не публикувам рецепта.

След третия неуспешен опит за снимки, реших да надхитря тази зла участ. Смених визията на пая. Вкусът си е същият, само където го сервирах в чашки. И така приготвих банофи, но без пай. Рецептата става още по-лесна, защото се използват само готови продукти, които трябва да се сглобят. Но, чакай. Мога ли да си позволя това в моята кухня? Да оставя фурната цял ден изключена и да не ми замирише на нещо прясно изпечено? Не мога да си позволя. Затова изпекох класически грахам крекери. Хубавото е, че може да добавиш в тях аромати по твой вкус, които да допълнят карамела и бананите. Например ванилия, канела, тонка боб, карамфил или индийско орехче. Свободата е в твоя ум. Възползвай се!

Грахам крекери

• 50 гр. меко краве масло
• 1 яйце
• 70 гр. (6 супени лъжици) кафява захар
• 80 гр. (4 супени лъжици) течен мед
• 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
• 2 супени лъжици вода
• 200 гр. брашно тип Грахам
• 100 гр. бяло брашно
• аромат по желание (аз ги оставих неутрални)

Фурната се нагрява на 180°C.

Маслото се разбива със захарта. Добавя се яйцето и медът. Разбъркват се добре.

Содата се разтваря в две супени лъжици вода и се добавя към сместа. Двата вида брашно се смесват. Добавят се на няколко части, като се замесва меко тесто.

Тестото се оформя на топка, а след това му се придава правоъгълна форма.

Разточва се върху хартия за печене на правоъгълник с дебелина 5-6 мм. Тестото се нарязва на правоъгълници или квадрати. Набождат се с вилица или дървено шишче.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 10-12 минути или докато станат златисто кафяви. Докато се пекат бухват леко. Когато се извадят от фурната, още докато са топли се разрязват по предварително направените контури. Крекерите се разделят един от друг и се оставят да се охладят напълно.

След това пристъпих към приготвянето на некласически банофи пай.

Банофи пай в чашки

По идея от aapplemint.com

• грахам крекери или какаови бисквити, едро смлени
• дулсе де лече
• банани
• разбита сладкарска сметана
• шоколадови дражета или настърган шоколад за декорация

За импровизираното банофи използвах част от крекерите, малко готово дулсе де лече и два банана. Подредих ги на етажи в стъклени чаши, а най-отгоре декорирах с разбита сладкарска сметана и горчиви шоколадови дражета. Тук точните грамажи липсват (нетипично за мен, но всяко правило си има изключение, нали?), защото може да сглобиш този десерт в желаните от теб пропорции.

Не ми се налага да го съхранявам дълго, но ако ти се наложи хладилникът е много добър в това. Все пак, струва ми се, би било много по-добре, десертът да се сглоби непосредствено преди поднасяне. Даже всички (семейство, приятели и т.н.) може да участвате в това. Така всеки ще приготви своето уникално банофи…  за себе си.

Аз не си спомням тази реч, но когато Вальо ми я пусна, се захласнах в смях. 

Не съм се объркала. Сега, да си дойдем на думата. Че рецептите и предложенията ми, в по-голямата си част са непосилни за някои от читателите, спор няма. Че повечето продукти, които използвам са трудно откриваеми или изобщо не се намират (особено в малки градчета като Ловеч), спор няма. Че летя в облаците, спор няма. Време е да се приземя, но може би за малко. После пак ще полетя към онази синева и към цветната дъга. Или пък по-далеч.

Моментите, в които ще бъда на Земята ще намираш в новата рубрика “Йоана на Земята“. Това ще бъдат моментите, когато ще приготвям простички неща, които всеки ще може да си позволи. И като продукти, и като технология на приготвяне. С други думи – лесни рецепти, достъпни продукти. И все пак не очаквай чудеса. Оказа се, че за мен е трудно да преценя, коя рецепта е лесна и коя по-трудна. Но аз ще се постарая да обяснявам максимално разбираемо и изчерпателно. А ако имаш въпроси, не се притеснявай да питаш.

Признавам, че това начинание изисква известни усилия от мен. Защо? Защото аз обичам да откривам и използвам нови и нестандартни продукти. Харесва ми да откривам интересни рецепти от целия свят и да ги споделям с теб. Но също така признавам, че понякога приготвям семпла вечеря, състояща се от сезонна салата и запечени картофи. Неизбежно в съвременния начин на живот.

В тази рубрика трайно ще се настанят бабините съвети и рецепти. И нека „бабините“ не звучи като клише и не се свързва с нищо друго, освен домашна храна със сезонни плодове и зеленчуци и доказали се с времето семейни рецепти. Когато баба обяснява нещо, тя до такава степен се вживява, затваря очи и имам чувството, че си представя всичко онова, което аз с любопитство слушам. Вальо прояви голямо желание да ни снима.

Стартирам рубриката с един небезизвестен сладкиш, който моята майка приготвяше често, когато бях малка. Взимам многократно приготвяната мамина рецепта от нейната (вече моя ) папка с рецепти. Като малка, много се впечатлявах от ярко жълтите ромбове, които тя оформяше и си мислех, че този сладкиш е много, много труден за приготвяне. Мама го правеше и за празници и докато внимателно подреждаше сладките ромбове в красив поднос, ние с брат ми бързахме да изядем изрезките, които оставаха по края в тавата. Празничния сладкиш на моето нашето детство – Агнеси.

Агнеси

Адаптирано от мама

Мама приготвяше този сладкиш с тънък блат. Аз не намерих по-подходяща форма от квадратната 23 см. която имам. Блатът се получи малко по-дебел от обичайното.

Кремът, с който се покрива сладкиша се състои от сурови жълтъци и пудра захар. Ако разполагаш с пресни яйца от сигурен източник, може да ги използваш сурови. Аз разбих жълтъците на водна баня за 15 минути, за да елиминирам всякакви подозрения.

Продукти:

• 4 яйца, разделени белтъци от жълтъци
• 200 гр. пудра захар
• 150 гр. меко масло
• 150 гр. ситно смлени орехови ядки
• 100 гр. брашно
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• щипка сол
• 2 чаена лъжица ванилова есенция

Фурната се нагрява на 180°C.

Маслото и половината захар се разбиват с миксер докато станат на гладък и пухкав крем. Добавя се 1 чаена лъжица ванилова есенция.

Отделно се разбиват белтъците с щипка сол. Добавят се към маслената смес на 2-3 пъти. Разбиването става на ръка или на най-ниската скорост с миксера. По малко се добавя пресятото с бакпулвера брашно, последвано от орехите. Всичко се обърква много добре.

Сместа се изсипва в подходяща форма или тава намазана с масло. Заглажда се на повърхността. Блатът се пече в предварително нагрятата фурна за 15 минути. Проверя се с дървена клечка за готовност, която забодена в центъра на блата трябва да излезе суха.

Блатът се охлажда, преди да се сложи глазурата.

За глазурата жълтъците се разбиват с останалата половина захар и 1 чаена лъжица ванилия. Както вече споменах, аз ги разбих на водна баня за 15 минути.  

Глазурата се разпределя върху охладения блат. Сладкиша се оставя за минимум 12 часа, докато глазурата стегне. Нарязва се на на малки ромбове – колкото две хапки.

Забележка: Преди да започна с изпълнението на тази рецепта прегледах още няколко варианта на сладкиша. Във всички рецепти пропорциите на продуктите варираха. В някои се казва, че глазурата се нанася докато блатът е топъл, в други, че се изсушава в слаба фурна. Аз имах мамината рецепта пред себе си, но в нея нямаше упоменати тези неща. Обадих й се. Мама каза, че нанася глазурата, когато блатът е изстинал. Иначе от топлината се разтопява и попива. Оставя сладкиша до следващия ден, когато глазурата е стегнала. По-нататък, само си спомням, че го унищожавахме за нула време.

П.П. Струва ми се, че жълтъците едно време бяха по-жълти.

Така както ме досърбяха ръцете, така последва кулинарна великденска фиеста. Като е добре загряла фурната, защо да я изключвам? А и носещите се аромати, с които ароматизирах целия квартал – трудно може да им устоиш. А пък аз трудно мога да се спра. Набирам инерция за най-хубавото, което предстои, а именно козунаците. За тях, за леля Пенче и за „офицерските копчета“ ще ти разправям после. И ако успея да предразположа главния редактор и оператор (Вальо), може и да направим първата видео рецепта в блога. А сега си устроих малка загрявка с кифлички.

Тестото за кифличките е подобно на козуначното. Приготвят се с три втасвания, но за разлика от козунаците не се премесват с мазнина и никой няма да търси конци в тях. За това пък са мекички и бухнали, и с красива форма, и.. с плънка.

Реших да продължа шоколадовата терапия и приготвих шоколадово-лешников крем. Никак не е труден. Трябват ти само две неща – шоколад и тахан от лешници.

Лешниковият тахан, който използвах, е био продукт, който купих от Слънце Луна. Може да се разбърка с мед и да се намаже на филийка или да се използва в десерти и плънки.

Докато търся подходящите думи, с които да презентирам тази рецепта, в съзнанието ми изникват ароматите, които се носят от набухващите кифлички във фурната и щастливите лица, които виждам от консуматорите. Ароматизирай дома си! Усети празника! Не съществува по-топъл уют и по-празнично настроение от това сам да приготвиш и поднесеш храна на близките си.

Великденски кифлички с шоколадово-лешников пълнеж

От посочените дози се получават 16 броя кифлички.

За плънката:

• 100 гр. млечен шоколад
• 50 гр. лешников тахан
• 1 супена лъжица бренди

Всички продукти се смесват и се загряват на умерен огън докато се получи хомогенна маса.

За тестото:

• 400 гр. бяло брашно + допълнително за омесване и разточване
• 20 гр. прясна мая за хляб
• 50 гр. захар + 1 супена лъжица
• 1 яйце
• 30 мл. бренди
• 50 гр. краве масло
• 50 гр. мед
• 100 мл. прясно мляко
• 1/2 чаена лъжица сол
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 1 жълтък за намазване
• 16 цели сурови лешника
• кафява захар за поръсване

В купа се смесват маята и 1 супена лъжица захар. Разтварят се с малко топла вода. Купата се покрива с кърпа и се оставя на топло място, докато маята шупне.

В тенджерка се смесват брендито, маслото, медът и прясното мляко. Загряват се на умерен огън като се разбъркват докато продуктите се разтопят и сместа стане еднородна. Сместа не трябва да завира, а да остане топла.

Брашното се пресява със солта в голяма купа. Към него се добавят 50 гр. захар, яйцето, ванилията, млечната смес и маята. Замесва се меко тесто. Прехвърля се върху набрашнена повърхност и се меси 3-4 минути докато стане гладко и еластично. Тестото се поставя в намазана с мазнина купа, покрива се с кърпа и се оставя на топло място за 1,5 часа докато удвои обема си.

След като тестото е втасало се премесва още веднъж. Разделя се на две топки. Всяка се разточва на кръг с дебелина 6-7 мм. Всеки кръг се разрязва на 8 триъгълника.

Оформяне: Плънката се разпределя върху триъгълниците. Завиват се на рула като се започне от широкия край към върха на триъгълника. Краищата на рулото се събират и се слепват. Там където се събират се слага по един лешник. Кифличките се нареждат в намазана с масло тава и се оставят за 30 минути да втасат.

Междувременно фурната се загрява на 180°C. Кифличките се намазват с разбития с малко вода жълтък и се поръсват с кафява захар. Пекат се 25-30 минути или докато станат готови. След като се извадят от фурната се покриват с кърпа и се оставят да се охладят леко.

Лоша работа. Много лоша. И Великден, както всички празници се превърна в комерсиален. И започва седмици преди да дойде времето, през което се събираме със семейството, боядисваме яйцата, сплитаме козунаци, ходим на църква и се подготвяме за празнична трапеза. Не знам дали е за добро или за лошо. Не знам дали само сега така си мисля, но сякаш всички навън ми крещят: купи си този сувенир кокошка или това порцеланово яйце, или козунак, в който има едно яйце (може и да няма) и много жълта боя. Аз упорито казвам: „няма пък“ и мислено тропвам с крак.

Затова предпочитам да избягам, да се скрия от големият град, от лошите хора и да отида там, където пролетта вече е разкрила зелена и успокояваща красота, а люляците са разцъфтели.

В такава атмосфера се държа, като че ли досега съм била вързана. Намирам си разни забавни и интересни задачки, рисувам, режа, лепя, сглобявам, разбърквам, меся, точа, пека, и обратно. Прекарвам по-голямата част от времето в кухнята, сякаш съм пропуснала толкова много неща, които искам да наваксам. Тези дни наваксвам и със съня. Общо взето така стоят нещата – редувам кухнята с леглото и от време на време щракам някоя и друга снимка.

Виждам, че някои не са си губили времето в сън и са сътворили прекрасни неща за Великден (Анета, Рос, Дани, Вихра). И са ти ги показали, за да си ги направиш сам, защото удоволствието е много по-голямо, когато виждаш какво си направил със собствените си ръце и си зарадвал не само себе си, но и тези, които са около теб.

Преди няколко дена се чудих дали да приготвя за Великден нещо по-специално освен козунаци. И изведнъж така ме досърбяха ръцете, че не можах да се спра. Цветните картини нахлули в съзнанието ми излязоха на бял свят и се превъплатиха в медено-ръжени великденски зайци. Ха-така! Сега си намери един малък помощник и включвай фурната да загрява.

Великденски медено-ръжени зайци

За меденото тесто:

• 170 гр. мед
• 150 гр. кафява захар muscovado
• 100 мл. слънчогледово олио
• 2 яйца
• 200 гр. бяло брашно + допълнително за омесване и разточване
• 250 гр. пълнозърнесто ръжено брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1 супена лъжица брашно от рошков (може да се замени с какао)

Фурната се нагрява на 180°C.

Медът се загрява на умерен огън докато се втечни. Към него се добавят захарта, олиото и канелата. Разбърква се добре докато захарта се разтвори и се оставя настрана.

В купа се смесват двата вида брашно, бакпулверът, содата и брашното от рошков (какаото).

Яйцата се разбиват леко с телена бъркалка или вилица и се добавят към медената смес. Към тях по малко се изсипва брашнената смес. Замесва се меко тесто. Ако е нужно се добавя още малко бяло брашно.

Тестото се разточва с дебелина 7-8 мм. Изрязват се форми на зайци, цветя, яйца, пиленца… Подреждат се в тава покрита с хартия за печене. Пекат се в предварително нагрятата фурна за 8-10 минути. Оставят се да се охладят добре, преди да се декорират.

За кралската глазура:

• 1 белтък
• 3-4 капки лимонов сок
• 250 гр. пудра захар
• сладкарски бои

Пудрата захар се пресява.

Към белтъка се добавя лимоновия сок. Към тях, по малко, на 3-4 пъти се добавя пудрата захар, като сместа се разбърква добре преди да се добави следващата доза. Когато е добавена цялата пудра захар, глазурата трябва да е стегната.

Разделя се на няколко части в купички и се оцветява със сладкарски бои. За нанасянето на глазурата използвах сладкарски пош и два, различни по големина кръгли накрайника.

Сладките се декорират след като са напълно изстинали. Когато са готови се оставят за 1 час за да изсъхне глазурата. След това могат да се приберат в кутия или да се опаковат поотделно.

Бележки:

• След като се направи кралската глазура се покрива с мокра кърпа за да не изсъхва.
• В зависимост от големината на белтъка може да бъде необходимо по-малко или повече пудра захар.
• За по-стегната глазура се добавя пудра захар, за по-течна – лимонов сок. Стегната е подходяща за рисуване на контури, а течната за запълване.
• Добавянето на боите става по малко и постепенно докато се получи желания цвят.

Хей, хей каква пролет е навън! За малко да я изпусна. Слънцето разпилява топлите си лъчи по все още студената земя и е време и ние да се пробудим, като малките зелени тревички. От какво ще се събуждаме – всеки си знае най-добре.  Аз ще настроя сетивата си за нещо сладко и много ароматно.

Кускус за закуска, за следобеден снак или за десерт. Приготвя се лесно и може да добавиш всичко, което твоите възприятия разбират за вкусно. Въпреки, че мароканския кускус се прави по много трудоемък начин в дълъг процес, готовия продукт се приготвя бързо.

Този път кускусът ще е под формата на пудинг и ще съдържа много ядки, сушени плодове и цветно пролетно ухание. Да, за аромата идва реч – толкова цветист и успокояващ. Кара ме да се чувствам като свободна птичка, открила своя най-красив цвят, а като затворя очи виждам розово, розово, розово.

Хубаво се чувствам така, усещам пролетта и се усмихвам.

Сладък кускус с бадемово мляко, ядки, сушени кайсии и розов аромат

Адаптирано от recipezaar.com

Навярно в заглавието първо ще фиксираш думите „бадемово мляко“. Не е трудно сам да приготвиш мляко от ядки, но ако не разполагаш с време, може да си купиш готово. Откъде – чети в „Кое откъде?“. Бадемовото мляко може да се замени с кокосово мляко (за вегани и постещи) или краве прясно мляко.

Ядките, които използвах в пудинга, са сурови бадеми и шамфъстък. Могат да се заменят с предпочитани от теб ядки. Същото важи и за сушените плодове.

В рецептата се съдържа малко количество захар, което според моя вкус е достатъчно. Имай предвид, че сушените плодове са концентрирани на плодови захари и напълно задоволяват потребността от сладко.

И най-накрая, но много важно - розовата вода. Тя дава този пролетен аромат, който пробужда всички сетива. В комбинация с минералите и витамините от ядките и сушените плодове, хубавото настроение се завръща, а умората няма шанс.

Продукти:

• 600 мл. бадемово мляко (или кокосово, или краве прясно мляко)
• 60 гр. кафява захар
• щипка сол
• 200 гр. марокански кускус
• 1 чаена лъжица прясно настъргана лимонова кора
• 1/2 чаена лъжица смлян кардамом
• 1 супена лъжица розова вода
• 100 гр. смлени сурови бадеми
• 60 гр. смлян суров шамфъстък
• 150 гр. сушени кайсии, нарязани на ситно

В тенджера се смесват млякото, солта и захарта. Слагат се на умерен огън, разбъркват се периодично докато захарта се разтопи и млякото започне да завира. Когато заври се добавя кускусът, лимоновата кора и кардамомът. Тенджерата се покрива с капак и сместа се оставя да поври 1 минута. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него за още 4-5 минути докато течността се абсорбира от кускуса.

Пудингът се разрохква с вилица. Към него се добавят розовата вода, ядките и сушените кайсии. Разбърква се добре.

Разпределя се в 4 десертни чаши или купи и се сервира топъл или със стайна температура.

Забележка: Търси розова вода, годна за кулинарни цели, в аптеките или дрогериите. Моето шишенце постоянно сменя мястото си – ту е на тоалетката, ту на рафта в кухнята. Приложението на розовата вода и за козметични цели и за десерти я прави предпочитана от мен. А и няма съмнение в богатството на българската маслодайна роза.

Най-хубаво е у дома, където ме посрещат с широко отворени ръце за топла прегръдка и сълзи от радост. Слънцето в Ловеч се криеше над облаците, но топлината на бащиния дом бе напълно достатъчна да поема животворна глътка въздух, пропил хубави спомени. Най-хубаво е у дома, където се чувствам спокойна, всичко останало е далеч.

Първа ме посрещна Мърфиета (първите 2 месеца наричахме котката Мърфи, после се оказа момиче, но частично запазихме името ). Потърка се в краката ми, поглези се малко, а после лудо започна да бяга и да ме пошляпва с лапи. Явно ми бе сърдита за дългото отсъствие.

Приготвих вечеря за мен и баща ми. Пих чай с родителите на Вальо. Разходих се из малкия град и въпреки тълпите от хора, имах чувството, че времето е спряло. Лежерно спокойствие, сън и историите на един англичанин, въоръжил се с нож, вилица и тирбушон, тръгнал на гастрономическо пътешествие във Франция. Книгата Френски уроци на Питър Мейл ме кара да се усмихвам с неповторимия английски хумор и интересните разкази за света на храната и виното.

Посетих масажист, който с вълшебните си ръце разкърши целия ми гръбначен стълб и пооправи схванатият ми от една седмица врат. Отидох при Тихомир (така се казва масажиста) по препоръка и останах много доволна. Тихомир е сляп, но ръцете му са златни. Помогна ми да сваля цялото напрежение от плещите си и да огледам света около мен. През цялото време на терапията от мен излизаха звуци като хряс и пук-пук. Това не е глезотия, това е помощ за възвръщане на баланса в тялото. Следва терапия за възвръщане на душевната хармония. Междувременно – шоколад.

Шоколадов фъдж с лешници, какаови парченца и тонка боб

По идея от книгата Best-Ever Book of Chocolate

Комбинацията от продукти в този фъдж е моя приумица. В рецептата влагам няколко нови продукта, които искам да ти представя.

Сурови какаови парченца (raw cocoa nibs) - представляват натрошени сурови какаови зърна. Имат много силен, горчив какаов вкус. Както може да предположиш, от какаовите зърна се прави какаова маса, която е основата на шоколада и всички произхождащи от него сладки глезотийки.

Какаово масло – дълго търсих какаово масло, от любопитство към вкуса и за да се опитам да приготвя домашен шоколад. Най-накрая открих. Експериментите с шоколада са в действие, но докато открия точната формула, използвам какаовото масло и в други рецепти. Има невероятен шоколадов аромат и придава кадифена плътност.

Тонка боб – интересно семенце, събрало в себе си аромати на горчив бадем, ядка (напомня ми на махлеп), ванилия, канела и карамфил. Идеалната подправка (според мен) за тестени печива или шоколад. За тонка бобът мога да кажа едно – уникално.

Рецептата е лесна и търпи промени, както с подправките, така и с добавките като лешниците и какаови парченца, които аз използвах. Може да се добавят друг вид ядки или нарязани сушени плодове.

Продукти:

• 200 гр. захар
• 1 консерва подсладено кондензирано мляко (397 гр.)
• 50 гр. краве масло
• 50 гр. какаово масло
• 100 гр. черен шоколад
• 100 гр. цели, сурови лешници
• 30 гр. счукани какаови зърна (сурови какаови парченца)
• 1/2 чаена лъжица ванилова есенция
• 1/2 чаена лъжица прясно настърган тонка боб

Малка тава се покрива с хартия за печене. Хартията се напръсква със спрей за печене или се намазва с олио. Използвах тавичка с размери 24×18 см.

В тенджера се смесват захарта, подсладеното кондензирано мляко, кравето масло и какаовото масло. Слагат се на умерен огън и се разбъркват докато всичко се разтопи и стане еднородна смес. Котлонът се намаля и сместа се бърка енергично докато започне да завира. Не трябва да се отделя поглед и да се спира разбъркването, защото сместа лесно може да загори.

Когато заври се добавя настърганият шоколад. Разбърква се докато се разтопи. Тенджерата се маха от котлона и към сместа се изсипват лешниците, счуканите какаови зърна, ванилията и настърганият тонка боб. Разбърква се хубаво и сместа веднага се изсипва в подготвената тава. Разпределя се равномерно и се заглажда по повърхността. Оставя се на стайна температура да изстине.

Тавичката се покрива добре с фолио за свежо съхранение и се слага в хладилник за 3-4 часа докато сместа стегне. Аз я оставих за цяла нощ.

Когато шоколадовият фъдж стегне, внимателно се пренася върху дъска за рязане (заедно с хартията за печене) и се нарязва на квадрати с остър нож. Съхраняват се в добре затворена кутия на хладно място.

Забележка: За по-интензивен вкус лешниците може да се запекат в сух тиган или във фурната на 180°C за 8-10 минути. Аз предпочетох да ги използвам сурови.

Към вкусовете, с които не сме свикнали, обикновено подхождаме по-резервирано и най-честата ни реакция е да ги оприличим на нещо познато. Какво ще кажеш за папаята? Пъпеш, праскова, тиква… Не! Папаята си е папая. А изброените плодове са пример за най-близката представа на вкуса на този плод.

Купих си цял плод папая. Доста голям при това. И зрял. Имах възможност да взема половин плод, който се предполагаше, че е прясно (например в деня на моя пазар) срязан и опакован с фолио. Да, ама следите от пръстите на любопитни хора никак не ми харесаха. Месото там беше потъмняло и запазило силата на натиска в не много дълбоки ямки. Поколебах се дали и аз да не си забода пръста в парчето плод и да проверя колко е зряло и сочно. (!)

Докоснах го (върху фолиото, естествено), след което погледа ми фиксира един цял плод и аз, вече непоколебимо се хванах за него като за спасителен пояс. Това е моята папая! Грабнах я и се запътих към касата.

Вкъщи ме чакаше купичка с накисната от предната вечер тапиока, от която смятах да приготвя пудинг с шамфъстък и аромат на рози. Но след внезапната любов от пръв поглед със сочната папая, бързо промених представата си за десерта. Така се получи пудинга от тапиока с карамелизирана папая, в която използвах половината плод.

Не се чудих дълго какво да направя с другата половина папая. Идеята за плодов шейк беше страхотна, но после отново промених идеята си и реших да запазя ароматния плод за по-дълго време. Консервирах го. Наредих бурканчето с папаята до захаросания кумкуат. Не, няма да си правя колекция. Просто ще ги съхранявам дотогава, докато открия най-подходящия десерт за тях. Опитването от време на време продължава (за провокиране на муза) и дано скоро открия тези десерти (най-подходящите), за да не се окажа без основната съставка за тях.

Папая в захарен сироп

Продукти:

• 1/2 плод папая (не измерих количеството, но беше голяма папая )
• 350 гр. захар
• 250 мл. вода

Папаята се почиства от семките и се нарязва на кубчета.

Водата и захарта се смесват в тенджера. Загряват се на умерен огън, като се разбъркват, докато захарта се разтопи и сместа започне да завира. Вари се 5 минути. Добавят се кубчетата папая и котлона се намаля.

Плодът се вари докато придобие тъмен цвят и захарния сироп се сгъсти. Това отнема около един час.

Може да се консервира в стерилизиран буркан или да се остави в добре затворен буркан или кутия в хладилник.

Установих, че много си подхожда със сутрешните следобедните мъфини.

Постната храна се превръща в истинско кулинарно приключение. Всеки знае, че когато няма ограничения в продуктите може да приготви вкусни ястия и десерти. Но когато те се сведат само до растителни, тогава става интересно. Да приготвя постен десерт е едно от най-вълнуващите неща, защото се сблъсквам с въпроси от рода с какво да заменя яйцата, маслото, млякото и пак да се получи вкусно. Аха, вкусно винаги е била ключовата думичка. Но защо да не включа и здравословно?

Най-трудно се оказва приготвянето на кейк или торта само с растителни продукти. Необходимите мазнини и въздушност за добър кейк, които идват преди всичко от маслото и яйцата, липсват. Но и за тях си има решения, които ще разбереш малко по-късно. Тук имам три от най-успешните постни печива, които съм приготвяла и това са банановия, шоколадовия и тиквения кейк.

По-лесно е да приготвиш зърнена закуска, сладка баница или сладки. Още по-лесно е когато има продукт като тапиока. Слабо застъпена у нас, аз се надявам, че това ще се промени и все повече хора ще откриват такива храни.

Тапиоката е нишесте извлечена от корен на растението маниока и е естествения начин за сгъстяване на всяка една течност, без страх от образуване на бучки и без (вече забравеното от мен) запържване с брашно. Единствения недостатък (според мен) е това, че трябва да се накисне предварително, преди да се свари. Това установих, когато един ден реших да приготвя крем с тапиока. Подготвих всички необходими продукти и когато взех пликчето с тапиока се усетих, че десерта няма да е за днес. Нищо. И утре е ден, а до утре могат да ми хрумнат незнайно колко неща. Така се роди този лесен десерт. Сходен е с  пудинга от тапиока с кокосово мляко и сладки аромати, но в следващата рецепта ароматите са плодови и свежи, като вълнуващо очакване за топло слънце и зелена пролет.

Пудинг от тапиока с карамелизирана папая

Пудинга от тапиока ми харесва повече докато е топъл. Това е още един един недостатък (освен предварителното накисване), защото трябва да го приготвя непосредствено преди сервиране. Но тук идва и положителната страна на този десерт – приготвя се бързо. Везните са почти равни. Ако намеся хранителните качества на тапиока и нейното многообразно приложение, смятам че печели. О да, тя определено ме спечели.

Продукти:

• 100 гр. тапиока
• 400 мл. кокосово мляко
• 60 гр. захар
• 1 чаена лъжица прясно настъргана кора от лайм
• 1/2 плод папая
• 3 супени лъжици кленов сироп (или мед)
• прясно изцеден сок от 1/2 лайм
• прясно настъргана кора от лайм за поръсване

Тапиока се накисва във вода за цяла нощ. На следващия ден се отцежда и се смесва с кокосовото мляко, захарта и кората от лайм. Сварява се докато „перличките“ станат прозрачни и сместа се сгъсти. Това обикновено не отнема много време. Пудинга се разпределя в четири купички.

За карамелизираната папая използвах около половин плод. Семената се изчистват с лъжица. Папаята може да се нареже на кубчета или да се оформят топки с лъжица за пъпеш.

Тефлонов тиган се загрява на умерен огън. Добавят се кленовия сироп и парчетата папая. Разбъркват се за 1-2 минути, като се внимава да не се нарани плода и да се покрие добре с кленовия сироп. Добавя се сокът от лайм и папаята се готви още минута-две. Маха се от огъня и се разпределя върху пудинга. Десертът се поръсва с прясно настъргана кора от лайм.

Забележка: В този десерт се чувствай свободно да експериментираш с вкусове и аромати. Използвай любимите си сезонни плодове.

А какво направих с другата половина папая? Следва…

Срещам известно предизвикателство в приготвянето на индийски десерти. За съжаление, повечето продукти, необходими за един автентичен индийски десерт, не се намират лесно. Това не ми пречи да откривам алтернативни продукти и разбира се рецепти. Но предизвикателството и повечето неуспехи са свързани с технологията на приготвяне, която е характерна за повечето десерти от Индия. Сваряването на пълномаслено прясно мляко със захар и подправки, до неговото карамелизиране със завидна гъстота е най-трудното нещо, което съм опитвала до сега. Освен търпение (отнема време), здрава ръка (непрекъснато разбъркване) и зорко око (постоянно наблюдение за загар) ти трябва и нюх (той май е вродено свойство).

Опитвала съм няколко рецепти на такива десерти и съм претърпяла също толкова неуспешни опити. Да се откажа е най-лесното нещо, което мога да направя. Но не бива. Защото кулинарния дух е в мен, а насреща е Иван. Да, той може много да ти разказва за тънкостите и незнайните подробности на индийската кухня. Следвайки негова рецепта, сътворих една импровизация на бенгалски десерт, в постен вариант.

Особеностите и изненадите в този десерт идват от използването на прясно настъргано месо от кокосов орех. Разликата във вкуса с масово използваните сушени кокосови стърготини е огромна. Долавя се познатия вкус на кокос, но много по наситен и маслен. Добавеното от мен кокосово мляко и кокосово масло (като постен вариант) съвсем обогатиха този вкус.

Борбата с кокосовия орех бе по-трудна отколкото си представях. Тук на помощ идва списание „Меню“. В брой 33 (м. февруари) има подробно описание от шеф готвача на списанието Ивелина Иванова, как да се доберем до месото на кокосовия орех. За да пробия едно от „очичките“ на ореха използвах тирбушон. (В списанието е описано използването на дървен шиш.) Изцедих кокосовото мляко (не се прилъгвай да го изпиеш). Поставих дървена дъска на пода (да не рискувам с новия кухненски плот), върху нея кърпа и застопорих кокосовия орех върху кърпата. Следваха няколко, според мен и моите силови възможности, силни удара с чука за месо. Аха, да поддаде, но не. Трябваха му още много такива удари. Накрая кората се разцепи, а под нея се разкри желаното нещо – кокосовото месо. Оттук нататък е лесно. Отрязах си необходимото количество и го настъргах на едро ренде.

Последва малка суетня около карамелизирането на млякото. Важно тук е това да става на слаб, до умерен огън. Не бях сигурна колко време ще ми отнеме сгъстяването и колко гъсто трябваше да бъде, затова се доверих на вътрешния си глас и след двадесетина минути варене махнах тенджерката от котлона. В последствие се оказа, че времето е можело да се удължи с още поне 15-20 минути. Но както и да е. За да мога да оформя десерта на топчета (бонбони), се наложи да добавя повече бадемово брашно от предвиденото. В крайна сметка, получените бонбони ми харесаха и като консистенция и на вкус. Затова ти предлагам рецептата на моята импровизация.

Постни бонбони с пресен кокос и бадеми

По идея от cookbook.ivanmark.com

Продукти:

• 300 гр. бяла захар
• 40 гр. кафява захар Muscovado
• 120 мл. течна глюкоза
• 120 мл. кокосово мляко
• 100 гр. прясно настъргано месо от кокосов орех (на едро ренде)
• 200 гр. бланширани бадеми, фино смлени
• 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 2 супени лъжици органично кокосово масло

В тенджера се смесват двата вида захар, глюкозата и кокосовото мляко. Слагат се на умерен огън и се разбъркват докато захарта се разтопи и сместа стане еднородна. Тенджерата се покрива с капак и сместа се оставя да заври. Вари се 3 минути с капак. След това капака се маха и температурата на котлона се намаля.

Сместа се вари без разбъркване около 20 минути докато започне да се сгъстява. Маха се от котлона и се добавят останалите продукти. Разбърква се добре. Трябва да се получи меко тесто. Оставя се за кратко да изстине и от него се оформят бонбони. Овалват се в сушени кокосови стърготини.

Съхраняват се в добре затворена кутия. След известно време стягат и стават по-твърди, но запазват дъвчащата си консистенция. След два дни престой ми харесаха повече, отколкото прясно приготвени.

Забележка: Заглавието на поста ми дойде изведнъж и реших да не го променям, въпреки че ми хрумнаха и други идеи. Това ме накара да се замисля: Има ли импровизация с очакван резултат? Да, определено след като си се захванал да приготвяш нещо, имаш някаква идея за крайния резултат, но в повечето случаи се изненадваш.

Кои са твоите импровизации с неочаквано изненадващ резултат?

Все повече се въвличам в света на нови и непознати храни. Открих киноа-та, която както каза моя читателка има различни страни. Оприличавам я като нещо между кафяв ориз, пшеница и кус кус. Има интересен вид когато се свари и може да се комбинира с месо и зеленчуци. За топлата салата с киноа, която приготвих, ще си говорим по-нататък. Сега ще ти представя флейкс от киноа. Подходящ е за хора с чувствителност към глутена, защото не съдържа такъв. Аз рядко закусвам, но този флейкс много ми хареса с ванилово соево мляко.

Но освен за закуска, реших да използвам флейкса за постни сладки. Защото от време на време трябва да си подслаждаме живота и да се поглезим, нали? Сладките, които приготвих съдържат още бадеми и нектар от агаве, който може да се замени с кленов сироп. О, щях да пропусна и олиото от рапица, което е подходящо за сладкиши поради факта, че не оставя характерна миризма.

Само по себе си, опеченото тесто за сладките е много вкусно. Но следва изненадата. Крем от лайм и минола. Свеж, леко кисел цитрусов вкус. Къде ще го сложа? В отпечатък от палеца ми. :) Thumbprints – харесвам името на тези сладки.

Сладки с бадеми, флейкс от киноа и цитрусов крем

По идея от dairyfreecooking.about.com

Започвам с рецептата за цитрусовия крем. Добре е да се направи предварително, защото е нужно да се охлади и да стегне. Това може да стане 2-3 часа преди да се изпекат сладките или от предния ден.

В тази рецепта използвам кокосово масло, което често намира приложение в диетата на веганите. От няколко години насам не използвам маргарин (не ми харесва и го смятам за вреден) и дълго търсих заместител на маслото. Открих вече три магазина, в които се предлага био кокосово масло. Може да ги видиш в „Кое откъде?“.

Както вече споменах, нектарът от агаве може да се замени с кленов сироп. Като крайна алтернатива препоръчвам течен мед, разреден с малко вода.

Олиото от рапица може да се замени с всяко едно растително олио. Но в случая като заместител предлагам олио от гроздови семена, което също не оставя характерна миризма.

За цитрусовия крем:

• 100 мл. прясно изцеден сок от лайм (от 3 плода)
• 200 мл. прясно изцеден сок от минола (от 2 плода)
• настъргана кора от 1 лайм
• 250 гр. захар
• 1/4 чаена лъжица сол
• 30 гр. (3 супени лъжици) царевично нишесте, разтворено в 3-4 супени лъжици студена вода
• 1 чаена лъжица кокосово масло

В тенджерка се смесват сокът от лайм, сокът от минола, захарта и солта. Слагат се на умерен огън и се разбъркват докато захарта се разтопи. Добавя се разтвореното царевично нишесте. Сместа се разбърква непрекъснато докато се сгъсти и започне да ври. На този етап кремът става прозрачен. Добавя се кокосовото масло и кремът се разбърква още няколко минути на котлона.

Тенджерката се маха от котлона и се покрива с прозрачно фолио. Кремът се оставя да изстине на стайна температура, след това се охлажда в хладилник за 2 часа.

За тестото:

• 200 гр. брашно
• 100 гр. бланширани бадеми
• 100 гр. флейкс от киноа
• 1/4 чаена лъжица сол
• 160 мл. (230 гр.) нектар от агаве
• 150 мл. (110 гр.) олио от рапица

Фурната се загрява на 180°C.

Смесват се бадемите и флейкса от киноа и се смилат фино в кухненски робот. Преместват се в купа. Към тях се добавят брашното и солта. Объркват се хубаво.

Прави се кладенче в средата и в него се изсипват нектара от агаве и олиото. Съставките се разбъркват с дървена лъжица докато се образува меко тесто.

От тестото се оформят топки с размер на голям орех. Подреждат се в тава върху хартия за печене. На всяка топка се прави „отпечатък“ с палеца, така че да се образува вдлъбнатина в средата на топчето.

Образуваната ямка се напълва с цитрусов крем (около 1-1,5 чаени лъжици). Сладките се пекат в предварително нагрятата фурна за 15 минути.

Докато се пекат, кремът ще заври – това не е притеснително. Сладките не се разтичат по време на печенето, за това не е необходимо да се оставя голямо разстояние между тях в тавата.

След като се изпекат, сладките се изваждат от фурната и се оставят за 5 минути в тавата. (Докато са топли, са меки и трошливи). След като се охладят леко се изваждат от тавата и се оставят да изстинат напълно. Съхраняват се в добре затворена кутия или буркан.

Забележка: Възможно е да остане известно количество от цитрусовия крем. Може да се използва за гарнитура към десерти. Съхранява се в хладилник.

Можеш ли да повярваш, че всички рецепти до края на миналата година, които са публикувани в блога са приготвени в кухня метър на два? Е, добре. Малко изопачавам, но е факт, че кухнята, в която готвих до преди два месеца беше много малка. Достатъчно бе само да се завъртя за да си взема каквото ми е необходимо. Справях се някак, въпреки че постоянно недоволствах от тясното пространство и липсата на шкафове. Недоумявам, къде съм прибирала цялата тази посуда – от най-малката лъжичка, до всички джаджи на кухненския робот. А чинийките и паничките, от които имам по една-две бройки, а всички чашки - от тези за еспресо, до тези за ликьор. Тави, тигани, тенджери, безброй аксесоари, които купувам неистово. Ръкохватки, кухненски кърпи, хангали… Мислих си, че наистина имам много неща.

След преместването имам по-голяма кухня, но само с мивка, хладилник и стара печка. Посудата изчакваше търпеливо в стаята-склад, като от време на време притичвах там за нещо, което ми трябва.

И стана чудо – поръчаните шкафчета за кухнята дойдоха. Имам си компания от двама братя майстори – единият разбира от дизайн, другият от техника. Гледай сега, каква красота.

И накрая – та-даа – имам шкафчета в кухнята. Хайде сега всички джаджи по местата. Отне ми цели два дни да подредя всичко. Не знам как се случи това. Мислих си, че имам много неща. Оказва се, че имам ПРЕКАЛЕНО много неща. Пак ми е тясно. Най-проблемни в подредбата се оказаха подправките. Тоооолкова много! Е, да, ама като ми потрябва нещо го имам, нали?

Не смятам, че ще спра да пазарувам. Последното ми откритие е онлайн магазин Зоя. Предлага се предимно био козметика, но има няколко храни и добавки, които не намирам на други места. Какво си купих – нектар от агаве, кокосово масло, кленов сироп и флейкс от киноа, всичко под етикет Био. След случките с ГМО ще вземе да ме хване една параноя… Не знам вече на какво да вярвам, може би трябва да слушам вътрешната си интуиция.

След като подредих всичко, оставих на страна нектара от агаве. Продукт, който много исках да опитам и да използвам в десерт. Най-после, случи се.

Предлагам постен и здравословен десерт с нектар от агаве (не ме питай за алтернатива), ябълки, фурми, ядки и сушени червени боровинки. Последните получих за подарък от моя почитателка. Едно голямо бурканче с панделка. Aх, как обичам подаръци!

Тарталети от ядки с пълнеж от ябълки и сушени червени боровинки

По идея от рецепта на GreenChef Jana

В рецептата се използват сушени череши, които замених със сушени червени боровинки.

Използвах микс от фурми и сушени кайсии в сместа за основата.

Вместо дехидрататор (кой ли пък си има вкъщи?), който се използва за изсушаване на основата за тарталетите, а след това и за плънката, използвах фурна, нагрята на ниски градуси. Времето за термична обработка сравнително се съкрати.

От посочените дози се получават 12-15 тарталети с диаметър 8-9 см.

Продукти за основата:

• 300 гр. сурови бадеми
• 120 гр. сурови орехови ядки
• 40 гр. кокосови стърготини
• 100 гр. микс от обезкостени фурми и сушени кайсии
• 1/4 чаена лъжица сол

Плодовете се накисват в топла вода за 20 минути. Отцеждат се.

Подготвят се форми за тарталети. Напръскват се с мазнина за печене или се намазват с олио.

В кухненски робот се смилат ядките, кокосовите стърготини и солта, докато заприличат на едро смляно брашно.

Докато робота работи, към ядките по малко се добавят отцедените плодове. Трябва да се получи рехава маса. Когато се стисне между пръстите, трябва да може да се моделира, но без да лепне.

Сместа се разпределя по дъното и стените на тарталетите, на дебел слой. Пресова се добре. Ако формите ти свършат, а от сместа остане известно количество, може да я оформиш на бонбони.

Тарталетите се изсушават в нагрята фурна на 120°C за 30 минути или докато сместа изсъхне добре и придобие кафяв цвят. Изваждат се от фурната и се охлаждат.

За сладкия боровинков сос:

• 100 гр. нектар от агаве
• 60 гр. сушени червени боровинки
• 2 супени лъжици лимонов сок
• 1/2 чаена лъжица канела

Всички съставки се смесват в блендер и се пасират. Ако сместа е прекалено суха се добавя още малко лимонов сок. Този боровинков сос ще се добави по-късно към пълнежа с ябълки.

За пълнежа:

• 600 гр. ябълки
• 120 гр. сушени червени боровинки
• 1 супена лъжица лимонов сок
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
• цялата доза от сладкия боровинков сос

Ябълките се обелват и се нарязват на дребни кубчета. Смесват се с останалите съставки и се разбъркват добре.

За ореховия топинг:

• 100 гр. сурови орехови ядки
• 4-5 обезкостени фурми
• 1/2 чаена лъжица канела
• щипка сол

Всички продукти се смилат в кухненски робот докато се образува ронлива смес.

Оформяне:

Изсушените и охладени тарталети се напълват с ябълковата смес.

Поръсват се с ореховия топинг. Връщат се във фурната, редуцирана на 100°C и се изсушават за 1-1,5 часа.

Аз ги оставих за един час, след това изключих фурната и оставих тарталетите вътре докато изстинат.

Когато са напълно изстинали с малко остро ножче леко се минава по перифрията на тарталетите и се освобождават от формите. Разбира се ако разполагаш с форми с подвижно дъно, това ще стане много по-лесно.

Забележка: По мое мнение, тарталетите нямат нужда от второто изсушаване във фурната. Основите за тарталетите (от ядките и сушените плодове) може да се изпекат предварително, а плънката да се приготви непосредствено преди сервиране. Вариация с плодовете е напълно допустима.

Този постен десерт е здравословен, пълен с минерали от ядките и витамини от плодовете. Препоръчвам го на всички, които имат вкус към натуралните продукти.