Този пост е за разбиване на всякакви митове за отношенията между шоколада и водата. Защото не само че шоколадът обича вода ами даже я обожава. Нека започна от самото начало, защото Вальо е на мнение, че читателите изобщо няма да разберат за какво говоря, а той самият ме попита пет пъти „Защо пък да не обича шоколадът вода, аз винаги пия вода след като ям шоколад.“ Ммм да, за тези които активно се занимат със сладкарство е ясно за какво говоря, но коментарът на Вальо направо ми каза, че той наистина не знаеше за какво бяха всичките тези опити, разливане на вода върху шоколад и зареждане на лед във фризера по време на най-голямата зима. Започнах да му обяснявам.

Шоколадът съдържа мазнини от какаовото масло и сухи съставки - какао и захар. Когато шоколадът се разтопи той става много гладък, нежен и лъскав. А когато в него попадне малко вода става твърд и на гранули – сухите части се навлажняват и започват да залепват една за друга. Тогава се казва, че шоколадът се е пресякъл - втвърдява се, лъскавината се изгубва. Никой не иска това да се случи с неговия шоколад докато го приготвя за глазура, за топене на плодове или бисквитки, или за декорация. А вода в него може да попадне случайно – от парите, когато шоколадът се разтопява на водна баня, но може да бъде и от невнимание или дори нечий любопитен (лаком) пръст потопен в разтопения шоколад. (Превантивни мерки за това се споменават в почти всяка рецепта и често казано, от скука вече пропускам да ги чета.)

Ако това се случи на твоя шоколад в никакъв случай не го изхвърляй. В него може да се добави малко растителна мазнина или краве масло и да се загрее докато се разтопи отново и сместа стане хомогенна. Тази смес вече не може да се използва за перфектната глазура или декорация, но може да се добави в различни десерти, като например в сместа за шоколадовите кексчета с джинджифил и сладко от портокали, шоколадовия кейк с вино, шоколадов фъдж, шоколадовите звезди, шоколадови бонбони, за пълнеж на кифлички и какво ли още не.

Или да му се добави още вода. Точно така – вода. Малко количество вода наистина може да бъде пагубно за шоколада, но какво се случва ако е повече? Може да си приготвим глазура, с която да залеем сладкиша или в която да потопим дребни сладки и бисквити. Може да си приготвим мус, трюфели и даже шоколадова сметана без сметана.

И аз бях шокирана, когато за първи път в книгата Real Chocolate прочетох такава информация и рецепти . Малко по-късно се сблъсках с рецептата на Хестън Блументал за шоколадовата сметана без сметана описана в книгата му Family Food: A New Approach to Cooking. Нищо друго не ми оставаше освен да опитам. След като опитах да приготвя първия си шоколадов ганаш с вода (пропорциите на шоколада и водата, които използвах бяха 1:1) бях малко скептична пред вида на течния разреден шоколад, който получих, но след няколко часа в хладилник сместа стегна. Потрих доволно ръце и започнах с експериментите.

Дотук открих (за себе си) три техники за умело смесване на шоколад и вода. Първите две са с вряща вода, която се добавя към вече разтопен шоколад или към много фино настърган шоколад. (За да се получат наистина фини шоколадови парченца използвам кухненски робот. Настъргвам шоколада на едро и след това го смилам в кухненски робот докато шоколадът стане почти на прах. Възможно е части от него да започнат да се топят от развилата се температура - това не е проблем.)

Третият начин е да смесят настърган шоколад и студена или хладка вода и да се загреят директно на котлона (не е нужно използването на водна баня), а след това сместа да се охлади.

В зависимост от пропорциите на шоколада и водата могат да се приготвят глазура, ганаш или мус. Спазвайки пропорциите от рецепти от гореспоменатите книги, адаптирах следващите рецепти за 100 грама шоколад. Така лесно може да се пресметнат пропорции за по-големи количества. Въз основа на информацията от книгите, лични наблюдения и вкусови предпочитания приготвих два десерта - трюфели с лайм и матча и мус с кафе. В самите рецепти ще дам предложения и за други аромати, които биха могли да се използват.

Ще започна с шоколадовата сметана на Хестън Блументал, която може да се изполва за гарниране на десерти или след като се охлади в хладилник да се сервира като мус.

Веган шоколадова сметана

Адаптирано от книгата Family Food: A New Approach to Cooking

Посочените количества са за две порции мус или за гарниране на 4 порции десерт.

Част от водата може да се замени с отвара от кафе, черен чай, или ароматен алкохол (уиски, тъмен ром, вино).

Най-хубавото на тази рецепта е че ако шоколадът не стегне добре или се пресече по време на разбиването, просто се връща на котлона, загрява се и процедурата се повтаря.

За неуспех на рецептата са възможни две неща, пише Хестън Блументал. Първото е прекалено много вода в сместа. Ако това се случи, в нея се добавя още шоколад и се загрява отново докато се разтопи. Продължава се по рецептатата. Втората причина може да бъде бъркалката, с която се разбива – с повече телчета – по-добре.

Продукти:

• 100 гр. натурален шоколад, нарязан на парчета
• 85 мл. вода

Шоколадът и водата се смесват в тенджерка. Загряват се на среден огън, като се разбъркват периодично докато шоколадът се разтопи напълно. Ако водата заври не е проблем, но трябва да се внимава да не се оставя да ври прекалено дълго, тъй като част от нея ще се изпари и пропорциите ѝ с шоколада ще се променят.

Приготвят се два съда – един голям и един по-малък. Големият съд се запълва с малко лед и студена вода. Върху тях се слага по-малкия съд.

Когато шоколадът се е разтопил напълно се изсипва в по-малкия съд.

Разбива се с телена бъркалка докато сместа се изстуди и започне да се сгъстява. Тук може да се контролира гъстотата, като се вземе под внимание, че след като се охлади добре крема ще стегне още.

С този прекрасен аериран шоколад може да се гарнират десерти или да се разсипе в купички и да се охлади за 1-2 часа в хладилник.

Предлагам да изгледаш видеото, в което Хестън Блументал приготвя тази шоколадова сметана.

Още една примерна рецепта за мус, в която пропорциите и техниката са по-различни. Въпреки че водата в него е малко повече от тази в предходната рецепта, този мус е по-плътен. Бих го определила по-скоро като ганаш и не се аерира.

Тук отново може част от водата или цялата вода да се замени с вряло кафе, чай или да се добавят различни аромати в нея или в самия мус след приготвянето му и преди да се охлади. Какво ще кажеш за малко канела, кардамон или звездовиден анасон? Бих опитала този мус с рози, сушени сини сливи и дори малко пушен пипер. Всичко това, разбира се ако пропусна кафето и ако използвам чиста вода.

Шоколадов мус с кафе

По идея от книгата Real Chocolate

Посочените количества са за 2 порции.

Продукти:

• 100 гр. натурален шоколад, настърган на едри парчета
• 110 мл. вряло кафе

Шоколадът се разтопява на водна баня. Отстранява се от водната баня и в него по малко (1 супена лъжица) се добавя от врялото кафе, като след всяко добавяне се разбърква хубаво. В началото шоколадът ще стегне, но добавянето на кафе и разбъркването се продължава докато сместа стане гладка. Изсипва се в две малки купички и се охлажда в хладилник за 2-3 часа.

И последното ми предложение е за трюфели с кора от лайм, оваляни в матча. При тази рецепта постигнах перфектното съотношение на шоколад и вода, при което да се образува достатъчно стегнат ганаш, че да се оформя лесно на трюфели, но и много приятна кадифена текстура.

Трюфели с лайм и матча

Посочените количества са за 10-12 трюфела.

Вместо кора от лайм може да се използва портокалова кора, различни подправки като ванилия, канела, кардамон, карамфил, звездовиден анасон, розова вода, ароматни ликьори, мока, а трюфелите да се овалят в кокос, смлени ядки или какао.

Продукти:

• 100 гр. натурален шоколад, настърган на едри парчета
• 60 мл. вряла вода
• настъргана кора от 1 лайм
• матча за овалване

Шоколадът се разтопява на водна баня. Отстранява се от водната баня и в него по малко (1 супена лъжица) се добавя от врялата вода, като след всяко добавяне се разбърква хубаво. В началото шоколадът ще стегне, но добавянето на водата и разбъркването се продължава докато сместа стане гладка. Добавя се кората от лайм и се разбърква добре.

Ганашът се охлажда на стайна температура, като се разбърква периодично. Покрива се със стреч фолио и се оставя в хладилник за 2 часа или повече. Когато е добре охладен и стегнат от него се приготвят трюфели, които се овалват в матча. Матчата бързо попива в шоколада, но за сметка на атрактивния зелен външен вид вкусът ѝ остава .

Оказа се, че шоколадът обича водата, стига тя да е в определени пропорции и със спазване на определени техники. Така че, ако следващия път случайно попадне капка вода в твоя шоколад, не се паникьосвай, а просто добави повече от нея. Най-хубавата част е, когато сам се убедиш в това. Особено след всички напътствия, с които си се сблъсквал, как не трябва да се смесват шоколад и вода.

Надявам се да се насладиш на тези рецепти и да импровизираш върху тях с вкусове и аромати. При тези техники на смесване на шоколад и вода се запазва истинския вкус на шоколада, който вече може да се презентира с различна плътност и текстура. Рецептите са подходящи и за веган (постна) диета. Вече ми хрумва един специален десерт.

Наистина ли шоколадът не обича вода?! е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

След миланския хляб Панетоне се премествам малко по на юг, в региона на Тоскана, откъдето произлиза следващият десерт. За разлика от останалите предложения за Коледа, Панфорте се приготвя през цялата година, но съща така е част от зимните празници в Италия. Съдържа много сушени плодове и ядки, а богатството на подправки дава името му Панфорте, което означава „силен хляб“.

Да си приготвиш Панфорте е като детска игра. Обикновено се приготвя сладък сироп от захар и мед, който се смесва със сушени плодове, ядки, подправки и шоколад, оваляни в брашно. Десертът се пече за кратко време, а след като изстине се поръсва с пудра захар. Текстурата на сладкиша е като на карамелен бонбон. Приятно дъвчаща, но с известни усилия на зъбите заради ядките, така че с Панфорте не бива да се прекалява. :)

Традиционно десертът се приготвя в кръгла форма и се нарязва на парчета като торта. Но предвид текстурата и издръжливостта на сладкиша би могло да се направят индивидуални бонбони, опаковани в цветна хартия  или целофан. И тъй като за мен най-хубавите подаръци са тези, върху които сами сме се постарали, подхвърлям ти тази идейка за коледно лакомство, независимо дали ще го пъхнеш в коледното чорапче за детето или ще съпровожда иглата за вратовръзка за някой щастливец.

А етикетите на Рос от ръчно направена хартия с цветя и подправки, завършват малкия подарък с пожелание от мен за Весела Коледа.

Панфорте

Адаптирано от ourkitchen.fisherpaykel.com

Дозите са за 1 сладкиш с диаметър 20 см. Предложените сушени плодове и ядки може да се заменят с други. Подправките също са строго индивидуален избор, като аз заложих на любимата ми комбинация от ванилия, канела и звезден анасон.

Продукти:

• 80 гр. брашно
• 1 чаена лъжица канела
• 1/2 чаена лъжица звезден анасон
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 200 гр. сушени смокини, нарязани на едро
• 100 гр. сурови лешници
• 150 гр. сурови бланширани бадеми
• 100 гр. черен шоколад, настърган или накълцан на ситно
• настъргана кора от 1 портокал
• 150 гр. захар
• 150 гр. мед
• 50 мл. вода
• пудра захар за поръсване

Фурната се нагрява на 150°C. Форма за кейк или тава с диаметър 20 см. се покрива с хартия за печене.

Брашното се смесва с канелата и звездния анасон. Добавят се смокините, ядките, шоколада, портокаловата кора и ванилията. Сместа се разбърква добре, така че всички продукти да се покрият с брашно.

Захарта, медът и водата се смесват в тенджера и се оставят на умерен огън да заврат. Варят се 10-15 минути, докато сместа леко се сгъсти. Проверява се за готовност като се капне капка от сиропа в чаша със студена вода. Ако капката запази формата си и не се разлива, сиропът е готов.

Сиропът се изсипва в брашнената смес и бързо се разбърква. Сместа веднага се разпределя във формата и се заглажда на повърхността с лъжица, намокрена в топла вода. Сладкишът се пече в предварително нагрятата фурна за 15 минути. След като се извади от фурната се поставя върху решетка и се оставя да се охлади напълно и да стегне. За по-бързо, след като се охлади, може да се остави в хладилник за 1-2 часа докато стегне.

След като десертът се втвърди достатъчно се премества в сервизна чиния (за повече удобство, заедно с хартията за печене) или върху дъска. Поръсва се с пудра захар и се нарязва на парчета.

Забележка: В момента, в който захарния сироп се добави към брашнената смес с плодовете и ядките, трябва да се работи бързо, защото сместа бързо стяга.

Панфорте е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

За вегетарианството се спори все по-малко, а привържениците са все повече. Плюсовете надделяват над минусите, а храненето изключващо месо дава резон за здравословен начин на живот, откъдето идват и по-добра работоспособност, съсредоточаване, хубаво настроение и духовно израстване. Дядо ми обичаше да казва, че храната прави борбата, като визираше мръвките с лук, които баба приготвяше в печката на дърва. За него, в онова време, може би е било така. Но сега нещата загрубяха.

Веганите са едни други хора, които изключват от менюто си всички животински продукти. Бих казала доста трудна мисия, освен ако не приготвяш храната си винаги вкъщи. Знам, че е трудно да се намерят обществени места за хранене, където в менюто присъства веган храна. Но е факт, че срещам все повече хора, които се хранят само с растителна храна.

Какво да кажа за суровоядците? Не ми се струва пресилено, защото се научих да ценя всеки един вкус и възглед за живота. Може понякога да реагирам спонтанно, с учудване, но после се замислям, че всеки живее своя си живот и никой няма право да го критикува.

Аз лично се подвизавам на всички фронтове. Приемам месото като храна, макар и рядко да го консумирам. Приготвям предимно вегетарианска храна, а по време на пости се лишавам и от яйцата и от млечните продукти. Да приготвям разнообразна постна вечеря в рамките на 40 дни не е мисия невъзможна, а креативността тогава действа с пълна сила.

За суровоядството знам, също от личен опит, който проведох в няколко периода, в които се храних само със сурова растителна храна. Всъщност, не бих искала да задълбавам в тази материя. Прекалено сложна е и ако не си философски настриен не би разбрал. Просто ще добавя, че приемам тази философия на начин на хранене.

По интересното е, че тези хора – суровоядците не се лишават от благини. Хрупането на сурови моркови и краставици не е единствената им храна. Изготвят се всевъзможни рецепти, в които се смесват само сурови продукти. Без термична обработка! Не може да си представиш колко много комбинации и методи действат тук. Кухненският робот, блендерът и пасаторът са най-верните помощници. Накисването във вода на зърнени храни е неизбежно. Кълнове от всевъзможни растения са част от менюто. Единствените позволени неща тук са разтопяване на продукти на водна баня и изсушаване в дехидрататор. А за десерт се приготвя какво ли не. Да, точно така!

Винаги съм се вълнувала от тези сурови веган десерти. Доскоро изпълнението им беше невъзможно, а причините бяха в отсъствието на съществени продукти на нашия пазар. Сега, тези продукти се предлагат в специализирани магазини, които в София набират инерция, с тенденция да се увеличават. Колко хубаво!

Продукти като сурови какаови зърна, кокосово или какаово масло, веган шоколад, шоколадов ликьор (паста) и масла от ядки до скоро бяха мой блян. Сега са на рафта в моята кухня и нямам търпение да опитам всички сурови десерти, които съм си набелязала. От всички приготвени в моята кухня рецепти, избрах три, които да ти представя. А този пост е реалност благодарение на Любов, която пожела суров десерт.

Сурови веган шоколадови тарталети с ментов крем

Адаптирано от GreenChef Heather Pace

Шоколадът и ментата винаги са се допълвали по един прекрасен и незабравим начин, който изпълва сетивата и оставя свежа следа на небцето. В този десерт невероятно са комбинирани ядки, фурми, сурово какао и какаови зърна със свеж ментов крем. Десертът е хрупкав и не много сладък.

За 8 тарталети с диаметър 7 см.

За основата:

• 170 гр. сурови белени бадеми
• 140 гр. обезкостени фурми
• 30 гр. сурово какао на прах
• 30 гр. сурови какаови парченца
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• 3 супени лъжици вода (или повече ако е необходимо)

Всички продукти се смесват в кухненски робот. Пасират се докато се образува лепкава маса. От тестото се оформят тарталети с помощта на метален ринг, като краищата на тарталетите се повдигат, а в центъра трябва да остане място за пълнежа. Оставят се в хладилник, докато се приготви кремът.

Тестото може да се оформи във форма за тарт с диаметър 22 см.

За ментовия крем:

• 120 гр. сурово кашу
• 15 гр. пресни ментови листа (4-5 стръка)
• 120 мл. вода
• 40 гр. сироп от агаве
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• щипка хималайска сол
• 3-4 капки етерично масло от мента
• 30 гр. какаово масло (1 супена лъжица с връх)
• 20 гр. кокосово масло (1 супена лъжица)

В кухненския робот се смесват всички съставки без маслата. По малко се добавя от ментовото масло до желания вкус. (Аз сложих 4 капки.)

Какаовото и кокосовото масло се смесват и се разтопяват на водна баня. Добавят се към ментовата смес.

Сместа е сравнително рядка, но след като се охлади за няколко минути в хладилник, какаовото и кокосовото масло се втвърдяват и кремът се стяга.

Кремът се разпределя в тарталетите. Украсяват се с пресни ментови листа, сурови какаови парченца или какао на прах. Съхраняват се в хладилник.

Моето мнение: Харесва ми хрупкавата текстура и плътният вкус на горчиво какао. Ментата определено доминира, като в началото се усеща ароматът на прясната мента, а към края хладен и едновременно пиперлив завършек от ментовото масло. Като цяло комбинацията ми допада. Не бих могла да изям много от този десерт, тъй като е много силен и като вкус и като хранителност.

Вальо: Още от първата хапка направи кисела физиономия и поглеждайки ме разбра, че аз разбрах, че това не му допада. Според него ментовия вкус доминира до такава степен, че не се усеща друго. Определи хапката от десерта като твърда дъвка. Това е Вальо все пак.

В този момент си помислих, че за този десерт ще ми трябват поне още двама обективни дегустатори. Намерих ги в лицето на Елисавета и Свилен.

Елисавета: „Шокиращо!“ От възклицанието й веднага ми стана ясно, че десертът й допада. След няколко секунди започна да обяснява за чувството, което изпитва на небцето и за финалния вкус, който оставя приятна, трайна следа в устата.

Свилен: „Балансирано.“ (Това беше неговата оценка от дегустацията. Кратко, точно и ясно, без излишни възклицания.)

Сурови веган шоколадови бонбони с кокос и сусам (Свежи таралежки)

Отново се спрях на шоколада. В този десерт суровото какао е комбинарано със сурови сусамови семена и кокосови стърготини. Десертът е много лесен за изпълнение и за разлика от останалите два не е необходим никакъв електрически уред.

За 16-20 бонбона

Продукти:

• 80 гр. суров сусам
• 40 гр. кокосови стърготини
• 25 гр. сурово какао на прах
• 80 гр. сироп от агаве
• 50 гр. кокосово масло (неразтопено, със стайна температура)
• подправки: канела, звезден анасон, кардамон

Всички продукти се смесват и се разбъркват с вилица докато се образува еднородна маса. Тестото се оформя на малък правойгълник върху хартия за печене, с приблизителни размери 12×14 см. Поставя се в кутия или се покрива с фолио за свежо съхранение и се оставя за няколко часа в хладилник, докато стегне. Когато стегне се нарязва на квадрати.

Моето мнение: Много добър суров десерт. Въпреки, че сусамът не е запечен се усеща осезаемо, а заедно с кокоса допринася за приятно дъвчаща текстура. Въпреки всичко, вкусът може да варира от количеството и вида на добавените подправки.

Вальо: „Това е къде, къде, по-….“. Нарече бонбоните „свежи таралежки“, а аз се разсмях с глас. Името ми хареса. „Свежи“, защото оставят приятно усещане от топящото се в устата кокосово масло.

Сурови веган бонбони с годжи бери, мака и шоколадов ликьор (паста)

Тези бонбони са енергийни бомби и то не само в калорийно съдържание, а и като източник за  физическа сила и умствена концентрация. В тази връзка, въпреки високото енергийно съдржание на първия десерт, от който не бих могла да хапна много, от тези мога да ям до насита.

Плодовете годжи бери влияят върху имунната система, като засилват защитните сили на организма. Дават енергия, много микроелементи и витамини, от които в най-големи количества витамин C. Редовната консумация на годжи бери (10 плодчета на ден) забавя процесите на стареене на тъканите и предпазва от злокачествени заболявания. Изсушения плод на годжи бери, който може да се намери в специализирани магазини може да се консумира директно или да се запари като чай.

Мака е корен, който може да се открие изсушен и стрит на прах. Приема се като добавка към храната. Мака подобрява работоспособността, вдига енергията и облекчава физическата и психическата умора. Подходяща е за жени, тъй като регулира хормоналните нарушения и менструацията. Освен това, наричат мака „билкова виагра“, тъй като повишава либидото.

Шоколадовият ликьор е всъщност паста от смлени сурови какаови зърна. И като казвам паста, не си представяй течен шоколад, а втвърден блок шоколад със 100% какао. С този термин „ликьор“  е известен в сладкарството и е основа за почти всички шоколадови произведения, включително и какао. За действието на шоколада съм споменавала много пъти, затова няма да се повтарям. Всеизвестно е на всички, че е богата и стимулираща храна за физическите и умствените функции, а в случая имаме паста от сурови какаови зърна, в която са запазени всички ценни съставки.

След като направих кратък анонс към основните енергийни съставки в тези бонбони, то следва да направя препоръка, бонбоните да се консумират до ранните следобедни часове.

За 14-15 бонбона

Продукти:

• 50 гр. годжи бери
• 30 гр. сушени червени боровинки
• 50 гр. обезкостени фурми
• 50 гр. сурово тиквено семе
• 50 гр. сурови белени бадеми
• 40 гр. мед
• 20 гр. настърган шоколадов ликьор
• 2 чаени лъжици мака
• 1-2 супени лъжици вода, ако е необходимо
• сурово какао, суров сусам и/или кокосови стърготини за овалване

Всички продукти се смесват в кухненски робот. Пасират се докато се образува лепкава маса. Ако сместа е прекалено суха се добавят 1-2 супени лъжици вода.

От тестото се оформят топчета. Овалват се в сусам, какао или кокос. Съхраняват се в кутия в хладилник.

Моето мнение: Много приятни на вкус бонбони. Приготвям ги вече няколко пъти и се зареждам с енергия като хапвам 3-4 бонбона в рамките на първата половина на деня.

Вальо: „Ммм -хмм – ммм. Харесват ми!“ Спомена, че му напомнят за шипков мармалад, мушмули и сушени смокини. Не знам откъде изрови тези вкусове, но знам, че варианта с кокос най-много го впечатли.

На тези бонбони имах още петима дегустатори, които дадоха много добър отзив за тях.

Това бяха моите първи три избора. Да, първи, защото ще има и още. А ако ти харесат, да внимаваш с количествата, че енергията, която дават няма спиране. И нека силата бъде с теб!

Забележка: Обърни внимание, че метричната единица на сиропа агаве, присъстващ в първите две рецепти е в грамове, а не милилитри.

За информация откъде може да си набавиш по-неизвестните използвани продукти в тези рецепти, погледни в страницата „Кое откъде?“.

SOS – 3 сурови веган десерта е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Най-хубаво е у дома, където ме посрещат с широко отворени ръце за топла прегръдка и сълзи от радост. Слънцето в Ловеч се криеше над облаците, но топлината на бащиния дом бе напълно достатъчна да поема животворна глътка въздух, пропил хубави спомени. Най-хубаво е у дома, където се чувствам спокойна, всичко останало е далеч.

Първа ме посрещна Мърфиета (първите 2 месеца наричахме котката Мърфи, после се оказа момиче, но частично запазихме името ). Потърка се в краката ми, поглези се малко, а после лудо започна да бяга и да ме пошляпва с лапи. Явно ми бе сърдита за дългото отсъствие.

Приготвих вечеря за мен и баща ми. Пих чай с родителите на Вальо. Разходих се из малкия град и въпреки тълпите от хора, имах чувството, че времето е спряло. Лежерно спокойствие, сън и историите на един англичанин, въоръжил се с нож, вилица и тирбушон, тръгнал на гастрономическо пътешествие във Франция. Книгата Френски уроци на Питър Мейл ме кара да се усмихвам с неповторимия английски хумор и интересните разкази за света на храната и виното.

Посетих масажист, който с вълшебните си ръце разкърши целия ми гръбначен стълб и пооправи схванатият ми от една седмица врат. Отидох при Тихомир (така се казва масажиста) по препоръка и останах много доволна. Тихомир е сляп, но ръцете му са златни. Помогна ми да сваля цялото напрежение от плещите си и да огледам света около мен. През цялото време на терапията от мен излизаха звуци като хряс и пук-пук. Това не е глезотия, това е помощ за възвръщане на баланса в тялото. Следва терапия за възвръщане на душевната хармония. Междувременно – шоколад.

Шоколадов фъдж с лешници, какаови парченца и тонка боб

По идея от книгата Best-Ever Book of Chocolate

Комбинацията от продукти в този фъдж е моя приумица. В рецептата влагам няколко нови продукта, които искам да ти представя.

Сурови какаови парченца (raw cocoa nibs) - представляват натрошени сурови какаови зърна. Имат много силен, горчив какаов вкус. Както може да предположиш, от какаовите зърна се прави какаова маса, която е основата на шоколада и всички произхождащи от него сладки глезотийки.

Какаово масло – дълго търсих какаово масло, от любопитство към вкуса и за да се опитам да приготвя домашен шоколад. Най-накрая открих. Експериментите с шоколада са в действие, но докато открия точната формула, използвам какаовото масло и в други рецепти. Има невероятен шоколадов аромат и придава кадифена плътност.

Тонка боб – интересно семенце, събрало в себе си аромати на горчив бадем, ядка (напомня ми на махлеп), ванилия, канела и карамфил. Идеалната подправка (според мен) за тестени печива или шоколад. За тонка бобът мога да кажа едно – уникално.

Рецептата е лесна и търпи промени, както с подправките, така и с добавките като лешниците и какаови парченца, които аз използвах. Може да се добавят друг вид ядки или нарязани сушени плодове.

Продукти:

• 200 гр. захар
• 1 консерва подсладено кондензирано мляко (397 гр.)
• 50 гр. краве масло
• 50 гр. какаово масло
• 100 гр. черен шоколад
• 100 гр. цели, сурови лешници
• 30 гр. счукани какаови зърна (сурови какаови парченца)
• 1/2 чаена лъжица ванилова есенция
• 1/2 чаена лъжица прясно настърган тонка боб

Малка тава се покрива с хартия за печене. Хартията се напръсква със спрей за печене или се намазва с олио. Използвах тавичка с размери 24×18 см.

В тенджера се смесват захарта, подсладеното кондензирано мляко, кравето масло и какаовото масло. Слагат се на умерен огън и се разбъркват докато всичко се разтопи и стане еднородна смес. Котлонът се намаля и сместа се бърка енергично докато започне да завира. Не трябва да се отделя поглед и да се спира разбъркването, защото сместа лесно може да загори.

Когато заври се добавя настърганият шоколад. Разбърква се докато се разтопи. Тенджерата се маха от котлона и към сместа се изсипват лешниците, счуканите какаови зърна, ванилията и настърганият тонка боб. Разбърква се хубаво и сместа веднага се изсипва в подготвената тава. Разпределя се равномерно и се заглажда по повърхността. Оставя се на стайна температура да изстине.

Тавичката се покрива добре с фолио за свежо съхранение и се слага в хладилник за 3-4 часа докато сместа стегне. Аз я оставих за цяла нощ.

Когато шоколадовият фъдж стегне, внимателно се пренася върху дъска за рязане (заедно с хартията за печене) и се нарязва на квадрати с остър нож. Съхраняват се в добре затворена кутия на хладно място.

Забележка: За по-интензивен вкус лешниците може да се запекат в сух тиган или във фурната на 180°C за 8-10 минути. Аз предпочетох да ги използвам сурови.

Шоколадова терапия е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Срещам известно предизвикателство в приготвянето на индийски десерти. За съжаление, повечето продукти, необходими за един автентичен индийски десерт, не се намират лесно. Това не ми пречи да откривам алтернативни продукти и разбира се рецепти. Но предизвикателството и повечето неуспехи са свързани с технологията на приготвяне, която е характерна за повечето десерти от Индия. Сваряването на пълномаслено прясно мляко със захар и подправки, до неговото карамелизиране със завидна гъстота е най-трудното нещо, което съм опитвала до сега. Освен търпение (отнема време), здрава ръка (непрекъснато разбъркване) и зорко око (постоянно наблюдение за загар) ти трябва и нюх (той май е вродено свойство).

Опитвала съм няколко рецепти на такива десерти и съм претърпяла също толкова неуспешни опити. Да се откажа е най-лесното нещо, което мога да направя. Но не бива. Защото кулинарния дух е в мен, а насреща е Иван. Да, той може много да ти разказва за тънкостите и незнайните подробности на индийската кухня. Следвайки негова рецепта, сътворих една импровизация на бенгалски десерт, в постен вариант.

Особеностите и изненадите в този десерт идват от използването на прясно настъргано месо от кокосов орех. Разликата във вкуса с масово използваните сушени кокосови стърготини е огромна. Долавя се познатия вкус на кокос, но много по наситен и маслен. Добавеното от мен кокосово мляко и кокосово масло (като постен вариант) съвсем обогатиха този вкус.

Борбата с кокосовия орех бе по-трудна отколкото си представях. Тук на помощ идва списание „Меню“. В брой 33 (м. февруари) има подробно описание от шеф готвача на списанието Ивелина Иванова, как да се доберем до месото на кокосовия орех. За да пробия едно от „очичките“ на ореха използвах тирбушон. (В списанието е описано използването на дървен шиш.) Изцедих кокосовото мляко (не се прилъгвай да го изпиеш). Поставих дървена дъска на пода (да не рискувам с новия кухненски плот), върху нея кърпа и застопорих кокосовия орех върху кърпата. Следваха няколко, според мен и моите силови възможности, силни удара с чука за месо. Аха, да поддаде, но не. Трябваха му още много такива удари. Накрая кората се разцепи, а под нея се разкри желаното нещо – кокосовото месо. Оттук нататък е лесно. Отрязах си необходимото количество и го настъргах на едро ренде.

Последва малка суетня около карамелизирането на млякото. Важно тук е това да става на слаб, до умерен огън. Не бях сигурна колко време ще ми отнеме сгъстяването и колко гъсто трябваше да бъде, затова се доверих на вътрешния си глас и след двадесетина минути варене махнах тенджерката от котлона. В последствие се оказа, че времето е можело да се удължи с още поне 15-20 минути. Но както и да е. За да мога да оформя десерта на топчета (бонбони), се наложи да добавя повече бадемово брашно от предвиденото. В крайна сметка, получените бонбони ми харесаха и като консистенция и на вкус. Затова ти предлагам рецептата на моята импровизация.

Постни бонбони с пресен кокос и бадеми

По идея от cookbook.ivanmark.com

Продукти:

• 300 гр. бяла захар
• 40 гр. кафява захар Muscovado
• 120 мл. течна глюкоза
• 120 мл. кокосово мляко
• 100 гр. прясно настъргано месо от кокосов орех (на едро ренде)
• 200 гр. бланширани бадеми, фино смлени
• 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 2 супени лъжици органично кокосово масло

В тенджера се смесват двата вида захар, глюкозата и кокосовото мляко. Слагат се на умерен огън и се разбъркват докато захарта се разтопи и сместа стане еднородна. Тенджерата се покрива с капак и сместа се оставя да заври. Вари се 3 минути с капак. След това капака се маха и температурата на котлона се намаля.

Сместа се вари без разбъркване около 20 минути докато започне да се сгъстява. Маха се от котлона и се добавят останалите продукти. Разбърква се добре. Трябва да се получи меко тесто. Оставя се за кратко да изстине и от него се оформят бонбони. Овалват се в сушени кокосови стърготини.

Съхраняват се в добре затворена кутия. След известно време стягат и стават по-твърди, но запазват дъвчащата си консистенция. След два дни престой ми харесаха повече, отколкото прясно приготвени.

Забележка: Заглавието на поста ми дойде изведнъж и реших да не го променям, въпреки че ми хрумнаха и други идеи. Това ме накара да се замисля: Има ли импровизация с очакван резултат? Да, определено след като си се захванал да приготвяш нещо, имаш някаква идея за крайния резултат, но в повечето случаи се изненадваш.

Кои са твоите импровизации с неочаквано изненадващ резултат?

Импровизация с неочакван резултат е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Мина доста време откакто не съм приготвяла храна вкъщи. Дали си починах ли? Не, отегчих се. Но обстоятелствата с преместването обясняват липсата на домашно приготвена храна, миризма на току-що изваден от фурната хляб и сладък аромат на пресен кейк. Време е да се завърна, макар и с още необзаведеното пространство на моята кухня. Щом имам течаща вода, фурна и чисто нов хладилник, то нека кулинарното приключение започне сега.

И докато новата кухня беше място, в което само си правех кафе, не спирах да трупам желания и идеи. Сякаш това прекъсване подейства като тапа от шампанско, която вече поддава на малките балончета въздух и всеки момент ще гръмне, а след нея милион ярки искри. Или пък шоколад?

За шоколада няма подходящо време, сезон или повод. Той винаги е актуален. По всяко време може да му се насладиш, независимо дали е вмъкнат в пухкави кексчета, шоколадова торта или топла напитка. Шоколадът е вечен и с огромни възможности. От това, едно черно блокче да ти повдигне настроението, до това, да експериментираш с какаовата смес до достигане на различни вкусове и форми. Света на шоколада е необятен, труден, но и вкусен.

В шоколадово настроение ти споделям рецепта за бонбони с мариновани в ром захаросани черешки и хрупкава повърхност от овесени бисквитки и кокос. Няма нищо по-хубаво от това да се отдадеш на настроението.

Шоколадови бонбони със захаросани череши

Адаптирано от aapplemint.com

Дозите са за 20 бонбона.

В рецептата се използват канелени или кокосови бисквити. Аз ги замених с моите любими овесени бисквити „Ревю“. Възможно е да остане малко количество от хрупкавата смес и шоколадовото покритие неизползвана.

За шоколадовия ганаш със захаросани череши:

• 200 гр. черен шоколад
• 120 мл. сладкарска сметана
• 20 захаросани череши
• 100 мл. тъмен ром за черешите

За хрупкавата част:

• 150 гр. овесени бисквити (използвах бисквити „Ревю“)
• 60 гр. пудра захар
• 30 гр. какао на прах
• 100 гр. масло, разтопено и охладено
• 2 супени лъжици тъмен ром
• 60 гр. кокосови стърготини

За шоколадовото покритие:

• 200 гр. черен шоколад
• 100 гр. масло

Захаросаните череши се заливат с рома и се оставят за цяла нощ. Отцеждат се добре.

За шоколадовия ганаш се смесват шоколада и сметаната. Загряват се на среден огън докато шоколада се разтопи. Ганаша се оставя в хладилник за 3-4 часа (най-добре за цяла нощ) докато се стегне. От сместа се оформят 20 топки. Във всяка се слага по една маринована черешка. Бонбоните се оставят в хладилник.

За хрупкавата част бисквитите се натрошават на ситно или се смилат в кухненски робот. Маслото се разтопява и се охлажда. Смесват се смлените бисквити, кокосовите стърготини, пудрата захар, рома, маслото и какаото. Объркват се добре.

Бонбоните се овалват в сместа, като трябва да бъдат покрити равномерно. Отново се слагат в хладилник докато стегнат.

За шоколадовото покритие в тенджерка се смесват шоколада и маслото. Разтопяват се на среден огън. Сместа се оставя да се охлади леко. В нея се потапят бонбоните един по един, така че да се покрият от всички страни. Изваждат се внимателно и се подреждат върху хартия за печене. Когато всички бонбони са готови се оставят в хладилник докато шоколадовото покритие стегне.

Съхраняват се в добре затворена кутия в хладилник. Преди да се сервират се оставят за 30 минути на стайна температура.

Шоколадови бонбони със захаросани череши и още нещо е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Обещаните тарталети, които приготвих за семеен празник с още две торти и шоколадови бонбони. Използвах бисквитено тесто, в което за разлика от ронливото маслено тесто, маслото се разтопява и тогава се добавя към брашното. Пълнежа на тарталетите е дулсе де лече, приготвено по най-лесния начин – сварено кондензирано мляко в кутията. Предизвикателство се оказа кремът marshmallow, който е известен повече във вид на бонбони. Преди да се стегне кремът за маршмалоу се шприцова върху тарталетите, но трябва да се изчака точния момент, когато не е нито много течен, нито вече желиран. В крема може да се добавят различни аромати или сладкарски бои за повече вкус и колорит.

Технологията за приготвяне на бонбоните и съотношението на продуктите се различава от тази за крема. Ако искаш да си приготвиш бонбони рецептата в smittenkitchen.com е много добра.

Наричам тези бонбони дунапренови, защото текстурата им е точна такава. Децата много се радват на тях, особено ако са с различни плодови вкусове и съответно цветове. Тези бонбони се продават и готови, но да си ги приготвиш сам е забавно и лесно.

Стига да не се паникьосаш като мен, когато кремът в началото на разбиването се втечни и мине сравнително дълго време докато се сгъсти. Или май, в момент на паника и ужас на мен ми се стори дълго.

Времето течеше, скоро щяха да дойдат да си вземат сладкишите, а в главата ми вече течаха мисли с какво мога да заменя този крем. Купа с ледена вода, още няколко минути разбиване и кремът започна да се сгъстява. Последва успокоение, след което ми идеше да си потопя главата в ледената вода. Така става, когато си правя експерименти, когато не трябва.

Обаче кремът стана точно както си го представях - плътен и бял като сняг. Описвам рецептата за тарталетите, като ще наблегна на приготвянето на крема маршмалоу.

Шоколадови тарталети с дулсе де лече и маршмалоу

Продукти:

• 1 доза шоколадово бисквитено тесто
• 1 сварена консерва подсладено кондензирано мляко
• 1 доза крем маршмалоу

От тези дози се получават 50-55 броя тарталети. Кошничките за тарталетите приготвих в мини форми за кексчета с диаметър 3 см. Може да се приготвят и в по-големи и дълбоки форми, но ще бъде необходимо допълнително количество дулсе де лече.

За шоколадовото бисквитено тесто:

• 300 гр. масло
• 130 гр. захар
• 6 супени лъжици какао на прах
• 350 гр. брашно
• 2 белтъка

Маслото, захарта и какаото се слагат в тенджерка и се загряват на умерен огън докато се получи еднородна смес. Разбърква се от време на време.

Брашното се пресява в широка купа. В него се изсипва шоколадовата смес и се разбърква с дървена лъжица. Добавят се белтъците (без да се разбиват предварително) и сместа бързо се обърква докато се получи меко тесто. Увива се в прозрачно фолио и се оставя за минимум 30 минути в хладилника.

Охладеното тесто се разделя на 50 топки, големи, колкото малък орех. Топките се поставят във формите за мъфини. С пръсти тестото се разпределя равномерно по стените и дъното на формите. Надупчват се с вилица и се оставят за 15 минути в хладилника.

Пекат се в предварително нагрята фурна на 180°C за 15 минути. Ако кошничките се приготвят в по-големи форми, времето за печене се увеличава с 5-6 минути.

След като се извадят от фурната се оставят за 5 минути да се охладят. Кошничките се освобождават от формите и се оставят докато изстинат напълно.

За дулсе де лече:

Консервата с подсладено кондензирано мляко се слага в тенджера. Налива се вода, колкото почти да покрие консервата. Вари се 3-3,5 часа, като от време на време се долива вряла вода. Когато времето изтече консервата се изважда от водата и се оставя да изстине напълно, преди да се отвори. Най-добре е да се свари 1-2 дни предварително.

За крем маршмалоу:

• 2 белтъка, със стайна температура
• 60 мл. вода
• 60 мл. глюкоза
• 170 гр. захар
• 1 супена лъжица желатин
• 2 супени лъжици студена вода
• 1 чаена лъжица ванилова есенция

В тенджерка се смесват водата, глюкозата и захарта. Слагат се да заврат като се разбъркват леко с дървена лъжица докато захарта се разтопи. Когато сиропът заври, бъркането се прекратява и се оставя да поври 8-10 минути.

Ако се използва сладкарски термометър температурата на сиропа трябва да достигне 115°C. Може да се направи тест със студена вода, в която се капва малко количество от сиропа. Във водата, сиропа трябва да остане като мека топчица като се разтрие между пръстите, а като се извади отново да се втечни леко. Тогава е с точната консистенция. Сиропа се маха от котлона.

През това време желатина се накисва в студената вода. Добавя се към сиропа (след като е махнат от котлона) и се разбърква докато се разтвори напълно.

Белтъците се разбиват с миксер докато побелеят и удвоят обема си. Бавно, на тънка струйка към тях се изсипва топлия захарен сироп, при непрекъснато разбиване. В началото сместа се втечнява, (това предизвика паника в мен ), но разбиването с миксер продължава докато сместа се охлади и се образува плътен крем. Купа с ледена вода, в която поставих купата с белтъците ускори процеса. Накрая се добавя ванилията.

Кремът се поставя в сладкарски пош.

Финални щрихи:

Охладените шоколадови кошнички се пълнят с дулсе де лече. Отгоре се правят розички от крема маршмалоу. Ако крема се разтича, необходимо е да се изчака няколко минути докато започне да се желира.

Шоколадови тарталети с дулсе де лече и крем маршмалоу е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Когато някой важен гост дойдеше в къщи, баба изваждаше кутия с шоколадови бонбони от тайно местенце, което аз и брат ми никога не откривахме. Е, случвало се е един-два пъти, но след това тайното място се сменяше, за да не можем да докопаме бонбоните. Първо, защото на децата не трябва да се дава много сладко и второ, за да не бъде баба неподготвена в такъв момент.

А и по онова време шоколадови бонбони не се купуваха всеки ден. То, не че имаше кой знае какво разнообразие, но трябваше да има някакъв специален случай за да почерпиш с бонбони. Не ни оставаше нищо друго освен да се задоволяваме с лукчета и „Лакта“, докато открием тайното местенце.

Досетих се за това след като прочетох поста на Йоли „Как да си приготвим сами шоколадови бонбони“. Идеята е много добра, а и рецептата успешна, забелязах тези бонбони още в няколко кулинарни блога.

Йоли много добре е описала как се поцедира с шоколада и как се оформят чашките. Не съм пробвала нейният пълнеж, но съм убедена, че е лесен и вкусен.

Аз обаче съм на пролетна вълна и напълних шоколадовите чашки с ягодов крем. Рецептата е от Palachinka, от където всъщност Йоли се е вдъхновила за нейните бонбони.

За 12-16 бонбона (зависи от големината на чашките) са нужни 100 грама шоколад. Използвах черен шоколад, но ягодовият крем перфектно ще се съчетае и с бял шоколад. Въпрос на вкус.

Количеството на крема, който приготвих ще стигне за четири дузини шоколадови бонбони, че може и повече. Описвам продуктите, които аз използвах.

За ягодовият крем:

• 250 гр. пресни ягоди
• 100 мл. сладка течна сметана
• 100 гр. заквасена сметана
• 3 суп. лъж. пудра захар
• 2 суп. лъж. ягодов ликьор
• 1 ч. лъж. ванилова есенция

Ягодите се измиват и се почистват от дръжките. Пасират се в кухненски робот.

С миксер се разбиват заквасената сметана и пудрата захар. Постепенно се добавя течната сметана и разбиването продължава докато се образува гъст крем.

Към сметановият крем се добавят пюрето от ягодите, ликьора и ванилията. Всичко се обърква много добре.

С кремът се напълват готовите шоколадови кошнички.

Така-а-а, вече няма да чакаме важни гости. Ние ще бъдем важните с домашни шоколадови бонбони.

Шоколадови бонбони с ягодов пълнеж е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Когато бях малка, редовно прекарвах летните ваканции на село, в безгрижие и много игра. Tичайки в градината с боси крака, се хвърлях от едно стръкче цвят на друго, правих си букети, събирах камъчета. Дядо беше през целят ден на полето, а баба шеташе из къщи и се грижеше за животните в двора. Тази баба, на която съм кръстена, правеше най-хубавите селски пити и най-хубавата домашна халва. Приготвяше я с масло, захар, брашно и орехи. Обожавах да ям от тази халва, топяща се в устата. Така и не се научих да я приготвям. Нямам рецепта за нея, а баба вече я няма за да ми каже как се прави. Ще си остана с вкусният спомен за бабината халва.

Приготвих, обаче друга халва. Не искам да я наричам грис-халва, защото много хора си правят лоша асоциация със спомени от детската градина, където на децата се даваше сварен грис с мляко.

Халвата наистина се приготвя с грис, но в нея има и бадеми и сладък ароматен сироп. Подправките в сиропа са канела, кардамон и цитрусови кори. Изпеченият сусам, с който се покрива халвата е завършекът на този постен и лесен за приготвяне десерт.

Реших, че ще е по-добре да нарежа халвата на малки кубчета и след като ги овалях в сусам, ги поставих в хартиени чашки за бонбони. По този начин десерта е лесен за пренасяне и удобен за поднасяне.

Другият начин да се поднесе е да се нареже на по-големи порциони парчета. Направих няколко такива във форма на цвете (с форма за сладки), като овалях в сусам само външните стени на „цветето“, а в средата подредих няколко опечени бадема в кръг. Това е само като идейка да сервираш халвата като десерт, на всеки индивидуално.

Продукти:

• 400 гр. пшеничен грис
• 60 гр. сурови бадеми
• 700 мл. вода
• 340 гр. мед
• 150 гр. кафява захар
• 100 мл. олио от гроздови семена или от рапица
• 1 пръчка канела
• 1 зрънце кардамон
• 1 ч. лъж. прясно настъргана лимонова кора
• 1 ч. лъж. прясно настъргана портокалова кора
• 100 гр. сусамово семе

На среден огън се нагрява широк тиган с незалепващо покритие. В него се изсипва сусамът и се запича за няколко минути, докато придобие златист цвят. Разбърква се често за да не загори и да се опече равномерно. В тигана не се слага мазнина.

Опеченият сусам се изсипва в дълбока чиния и се оставя настрана, докато дойде ред да се използва.

Подходяща тава се покрива с хартия за печене, като краищата и остават да стърчат навън. Използвах тава с размери 30×23 см., но може да се използва и друга, според желаната дебелина на халвата.

В тенджера се смесват водата, медът, захарта, подправките и цитрусовите кори. Сиропът се оставя да заври, след това температурата се намаля и сиропът се оставя да къкри 10 минути.

Бадемите се смилат фино и се смесват с грисът. Изсипват се в дълбок тиган и към тях се добавя олиото. Сместа се разбърква и се слага на умерена температура на котлона. Грисът трябва да се запече, докато стане златист. Разбърква се често. Това отнема около 15 минути.

Готовият сироп се прецежда през фина цедка и се добавя към бадемите и грисът. Всичко се разбърква много добре (все още на котлона), докато се получи еднородна консистенция.

Сместа се изсипва в подготвената тава, разпределя се равномерно и се заглажда на повърхността. За да не лепне докато се изравнява се използва лъжица или шпатула намокрена с вода.

Халвата се оставя да изстине.

Нарязва се на кубчета или други форми и се овалва в опеченият сусам.

Забележка: Бадемите, които използвах за допълнителна декорация са запечени за 6-7 минути във фурната на 180°C. Разбъркват се през 1-2 минути, за да не загорят и да се опекат равномерно. Оставят се да изстинат напълно преди да се използват. Стават леко хрупкави, не прекалено изпечени и са превъзходно допълнение към халвата.

Халва от грис с бадеми и сусам е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Празникът на влюбените наближава и ако решиш да подготвиш изненада за твоят любим, то аз имам какво да ти предложа. За романтичната вечеря на свещи не съм се подготвила (все още), но мога да ти дам идея как да завърши тя.

Не, не няма да ти казвам какво да правиш после , а с какво да го нахраниш. Предлагам нещо сладичко, което ще повдигне духа му. Естествено ти трябва да си „черешката на тортата“ и за това трябва да отделиш време за себе си, което все не стига.

Моята рецепта, обаче е лесна и дори може да я приготвиш 1-2 дни предварително или по етапно, според времето, с което разполагаш.

За тридневно приготвяне (разполагаш с 30-40 свободни минути на ден)

• приготвяш сместа за бонбоните и я  оставяш в хладилника (първи ден)
• от сместа правиш топчици за бонбоните, оставяш в хладилник (втори ден)
• овалваш бонбоните в шоколад и бадеми (трети ден)

Или всичко в един ден, както направих аз.

Тази рецепта е малък експеримент, който след малко обмисляне се получи изключително успешен. Когато приготвях рецептата за „Коледно пънче“ , забелязах, че кремът за рулото е доста гъст и след като изстине напълно от него могат да се оформят топчета. Още тогава се „заканих“, че ще направя бонбони от тази смес. Реших да импровизирам и вместо кокос и орехи, в кремът добавих филирани бадеми.

Топчетата покрих с шоколадов ганаш и поставих в алуминиеви чашки за бонбони. Това се оказа не особено практично (освен ако нямаш за цел, с партньора ти да се омажете с шоколад до уши), тъй като шоколада залепва и се размазва по пръстите, когато вземеш бонбона.

Комбинацията от шоколад и бадеми е много успешна, вкусът  е невероятен и не исках да се откажа от идеята си за тези бонбони. Овалях ги с филирани бадеми, след като шоколадовата глазура стегна. Да, това вече е сполучлив експеримент без омазване.

Рецептата е за 40 бонбона, но може да я намалиш на половина, ако ти се струват много. Понеже се използват три жълтъка, за 1/2 доза, без проблем може да се сложат два жълтъка от по-малки яйца. Това няма да се отрази фатално на рецептата. Останалите продукти се намалят на половина.

Продукти за 40 бр.:

• 1 консерва подсладено кондензирано мляко (397 гр.)
• 3 жълтъка от големи яйца (размер L)
• 100 гр. масло
• 1 ч. лъж. ванилова есенция
• 250 гр. филирани бадеми
• 50 гр. фино смлени филирани бадеми

За декорация:

• 200 гр. млечен шоколад
• 100 мл. течна сметана
• 150 гр. филирани бадеми за овалване

В тенджерка се смесват кондензираното мляко, маслото и жълтъците. Загряват се на умерен огън. Сместа се разбърква непрекъснато. Вари се 10 минути, докато се сгъсти.

Маха се от огъня и се добавят бадемите, ванилията и фино смлените бадеми (те уплътняват допълнително сместа). Оставя се да изстине и се слага в хладилника за 40 минути.

От сместа се оформят топчета (размера е по желание, аз ги направих колкото малък орех). Слагат се в хладилника, докато се приготви шоколадовата глазура.

За глазурата се смесват сметаната и начупения на парчета шоколад. Загряват се на умерен огън, докато шоколада се разтопи и сместа стане хомогенна. Маха се от огъня и се оставя да се охлади за няколко минути.

Топчетата се потапят в шоколадовата глазура.

Овалват се от всички страни, изваждат се и се поставят върху хартия за печене.

Оставят се така за около 30 минути, докато шоколадовата глазура започне да стяга.

След това се овалват във филираните бадеми.

Съхраняват се в плътно затворена кутия в хладилник.

Бадемови бонбони с шоколад е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана