Най-хубаво е у дома, където ме посрещат с широко отворени ръце за топла прегръдка и сълзи от радост. Слънцето в Ловеч се криеше над облаците, но топлината на бащиния дом бе напълно достатъчна да поема животворна глътка въздух, пропил хубави спомени. Най-хубаво е у дома, където се чувствам спокойна, всичко останало е далеч.

Първа ме посрещна Мърфиета (първите 2 месеца наричахме котката Мърфи, после се оказа момиче, но частично запазихме името ). Потърка се в краката ми, поглези се малко, а после лудо започна да бяга и да ме пошляпва с лапи. Явно ми бе сърдита за дългото отсъствие.

Приготвих вечеря за мен и баща ми. Пих чай с родителите на Вальо. Разходих се из малкия град и въпреки тълпите от хора, имах чувството, че времето е спряло. Лежерно спокойствие, сън и историите на един англичанин, въоръжил се с нож, вилица и тирбушон, тръгнал на гастрономическо пътешествие във Франция. Книгата Френски уроци на Питър Мейл ме кара да се усмихвам с неповторимия английски хумор и интересните разкази за света на храната и виното.

Посетих масажист, който с вълшебните си ръце разкърши целия ми гръбначен стълб и пооправи схванатият ми от една седмица врат. Отидох при Тихомир (така се казва масажиста) по препоръка и останах много доволна. Тихомир е сляп, но ръцете му са златни. Помогна ми да сваля цялото напрежение от плещите си и да огледам света около мен. През цялото време на терапията от мен излизаха звуци като хряс и пук-пук. Това не е глезотия, това е помощ за възвръщане на баланса в тялото. Следва терапия за възвръщане на душевната хармония. Междувременно – шоколад.

Шоколадов фъдж с лешници, какаови парченца и тонка боб

По идея от книгата Best-Ever Book of Chocolate

Комбинацията от продукти в този фъдж е моя приумица. В рецептата влагам няколко нови продукта, които искам да ти представя.

Сурови какаови парченца (raw cocoa nibs) - представляват натрошени сурови какаови зърна. Имат много силен, горчив какаов вкус. Както може да предположиш, от какаовите зърна се прави какаова маса, която е основата на шоколада и всички произхождащи от него сладки глезотийки.

Какаово масло – дълго търсих какаово масло, от любопитство към вкуса и за да се опитам да приготвя домашен шоколад. Най-накрая открих. Експериментите с шоколада са в действие, но докато открия точната формула, използвам какаовото масло и в други рецепти. Има невероятен шоколадов аромат и придава кадифена плътност.

Тонка боб – интересно семенце, събрало в себе си аромати на горчив бадем, ядка (напомня ми на махлеп), ванилия, канела и карамфил. Идеалната подправка (според мен) за тестени печива или шоколад. За тонка бобът мога да кажа едно – уникално.

Рецептата е лесна и търпи промени, както с подправките, така и с добавките като лешниците и какаови парченца, които аз използвах. Може да се добавят друг вид ядки или нарязани сушени плодове.

Продукти:

• 200 гр. захар
• 1 консерва подсладено кондензирано мляко (397 гр.)
• 50 гр. краве масло
• 50 гр. какаово масло
• 100 гр. черен шоколад
• 100 гр. цели, сурови лешници
• 30 гр. счукани какаови зърна (сурови какаови парченца)
• 1/2 чаена лъжица ванилова есенция
• 1/2 чаена лъжица прясно настърган тонка боб

Малка тава се покрива с хартия за печене. Хартията се напръсква със спрей за печене или се намазва с олио. Използвах тавичка с размери 24×18 см.

В тенджера се смесват захарта, подсладеното кондензирано мляко, кравето масло и какаовото масло. Слагат се на умерен огън и се разбъркват докато всичко се разтопи и стане еднородна смес. Котлонът се намаля и сместа се бърка енергично докато започне да завира. Не трябва да се отделя поглед и да се спира разбъркването, защото сместа лесно може да загори.

Когато заври се добавя настърганият шоколад. Разбърква се докато се разтопи. Тенджерата се маха от котлона и към сместа се изсипват лешниците, счуканите какаови зърна, ванилията и настърганият тонка боб. Разбърква се хубаво и сместа веднага се изсипва в подготвената тава. Разпределя се равномерно и се заглажда по повърхността. Оставя се на стайна температура да изстине.

Тавичката се покрива добре с фолио за свежо съхранение и се слага в хладилник за 3-4 часа докато сместа стегне. Аз я оставих за цяла нощ.

Когато шоколадовият фъдж стегне, внимателно се пренася върху дъска за рязане (заедно с хартията за печене) и се нарязва на квадрати с остър нож. Съхраняват се в добре затворена кутия на хладно място.

Забележка: За по-интензивен вкус лешниците може да се запекат в сух тиган или във фурната на 180°C за 8-10 минути. Аз предпочетох да ги използвам сурови.

Срещам известно предизвикателство в приготвянето на индийски десерти. За съжаление, повечето продукти, необходими за един автентичен индийски десерт, не се намират лесно. Това не ми пречи да откривам алтернативни продукти и разбира се рецепти. Но предизвикателството и повечето неуспехи са свързани с технологията на приготвяне, която е характерна за повечето десерти от Индия. Сваряването на пълномаслено прясно мляко със захар и подправки, до неговото карамелизиране със завидна гъстота е най-трудното нещо, което съм опитвала до сега. Освен търпение (отнема време), здрава ръка (непрекъснато разбъркване) и зорко око (постоянно наблюдение за загар) ти трябва и нюх (той май е вродено свойство).

Опитвала съм няколко рецепти на такива десерти и съм претърпяла също толкова неуспешни опити. Да се откажа е най-лесното нещо, което мога да направя. Но не бива. Защото кулинарния дух е в мен, а насреща е Иван. Да, той може много да ти разказва за тънкостите и незнайните подробности на индийската кухня. Следвайки негова рецепта, сътворих една импровизация на бенгалски десерт, в постен вариант.

Особеностите и изненадите в този десерт идват от използването на прясно настъргано месо от кокосов орех. Разликата във вкуса с масово използваните сушени кокосови стърготини е огромна. Долавя се познатия вкус на кокос, но много по наситен и маслен. Добавеното от мен кокосово мляко и кокосово масло (като постен вариант) съвсем обогатиха този вкус.

Борбата с кокосовия орех бе по-трудна отколкото си представях. Тук на помощ идва списание „Меню“. В брой 33 (м. февруари) има подробно описание от шеф готвача на списанието Ивелина Иванова, как да се доберем до месото на кокосовия орех. За да пробия едно от „очичките“ на ореха използвах тирбушон. (В списанието е описано използването на дървен шиш.) Изцедих кокосовото мляко (не се прилъгвай да го изпиеш). Поставих дървена дъска на пода (да не рискувам с новия кухненски плот), върху нея кърпа и застопорих кокосовия орех върху кърпата. Следваха няколко, според мен и моите силови възможности, силни удара с чука за месо. Аха, да поддаде, но не. Трябваха му още много такива удари. Накрая кората се разцепи, а под нея се разкри желаното нещо – кокосовото месо. Оттук нататък е лесно. Отрязах си необходимото количество и го настъргах на едро ренде.

Последва малка суетня около карамелизирането на млякото. Важно тук е това да става на слаб, до умерен огън. Не бях сигурна колко време ще ми отнеме сгъстяването и колко гъсто трябваше да бъде, затова се доверих на вътрешния си глас и след двадесетина минути варене махнах тенджерката от котлона. В последствие се оказа, че времето е можело да се удължи с още поне 15-20 минути. Но както и да е. За да мога да оформя десерта на топчета (бонбони), се наложи да добавя повече бадемово брашно от предвиденото. В крайна сметка, получените бонбони ми харесаха и като консистенция и на вкус. Затова ти предлагам рецептата на моята импровизация.

Постни бонбони с пресен кокос и бадеми

По идея от cookbook.ivanmark.com

Продукти:

• 300 гр. бяла захар
• 40 гр. кафява захар Muscovado
• 120 мл. течна глюкоза
• 120 мл. кокосово мляко
• 100 гр. прясно настъргано месо от кокосов орех (на едро ренде)
• 200 гр. бланширани бадеми, фино смлени
• 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 2 супени лъжици органично кокосово масло

В тенджера се смесват двата вида захар, глюкозата и кокосовото мляко. Слагат се на умерен огън и се разбъркват докато захарта се разтопи и сместа стане еднородна. Тенджерата се покрива с капак и сместа се оставя да заври. Вари се 3 минути с капак. След това капака се маха и температурата на котлона се намаля.

Сместа се вари без разбъркване около 20 минути докато започне да се сгъстява. Маха се от котлона и се добавят останалите продукти. Разбърква се добре. Трябва да се получи меко тесто. Оставя се за кратко да изстине и от него се оформят бонбони. Овалват се в сушени кокосови стърготини.

Съхраняват се в добре затворена кутия. След известно време стягат и стават по-твърди, но запазват дъвчащата си консистенция. След два дни престой ми харесаха повече, отколкото прясно приготвени.

Забележка: Заглавието на поста ми дойде изведнъж и реших да не го променям, въпреки че ми хрумнаха и други идеи. Това ме накара да се замисля: Има ли импровизация с очакван резултат? Да, определено след като си се захванал да приготвяш нещо, имаш някаква идея за крайния резултат, но в повечето случаи се изненадваш.

Кои са твоите импровизации с неочаквано изненадващ резултат?

Мина доста време откакто не съм приготвяла храна вкъщи. Дали си починах ли? Не, отегчих се. Но обстоятелствата с преместването обясняват липсата на домашно приготвена храна, миризма на току-що изваден от фурната хляб и сладък аромат на пресен кейк. Време е да се завърна, макар и с още необзаведеното пространство на моята кухня. Щом имам течаща вода, фурна и чисто нов хладилник, то нека кулинарното приключение започне сега.

И докато новата кухня беше място, в което само си правех кафе, не спирах да трупам желания и идеи. Сякаш това прекъсване подейства като тапа от шампанско, която вече поддава на малките балончета въздух и всеки момент ще гръмне, а след нея милион ярки искри. Или пък шоколад?

За шоколада няма подходящо време, сезон или повод. Той винаги е актуален. По всяко време може да му се насладиш, независимо дали е вмъкнат в пухкави кексчета, шоколадова торта или топла напитка. Шоколадът е вечен и с огромни възможности. От това, едно черно блокче да ти повдигне настроението, до това, да експериментираш с какаовата смес до достигане на различни вкусове и форми. Света на шоколада е необятен, труден, но и вкусен.

В шоколадово настроение ти споделям рецепта за бонбони с мариновани в ром захаросани черешки и хрупкава повърхност от овесени бисквитки и кокос. Няма нищо по-хубаво от това да се отдадеш на настроението.

Шоколадови бонбони със захаросани череши

Адаптирано от aapplemint.com

Дозите са за 20 бонбона.

В рецептата се използват канелени или кокосови бисквити. Аз ги замених с моите любими овесени бисквити „Ревю“. Възможно е да остане малко количество от хрупкавата смес и шоколадовото покритие неизползвана.

За шоколадовия ганаш със захаросани череши:

• 200 гр. черен шоколад
• 120 мл. сладкарска сметана
• 20 захаросани череши
• 100 мл. тъмен ром за черешите

За хрупкавата част:

• 150 гр. овесени бисквити (използвах бисквити „Ревю“)
• 60 гр. пудра захар
• 30 гр. какао на прах
• 100 гр. масло, разтопено и охладено
• 2 супени лъжици тъмен ром
• 60 гр. кокосови стърготини

За шоколадовото покритие:

• 200 гр. черен шоколад
• 100 гр. масло

Захаросаните череши се заливат с рома и се оставят за цяла нощ. Отцеждат се добре.

За шоколадовия ганаш се смесват шоколада и сметаната. Загряват се на среден огън докато шоколада се разтопи. Ганаша се оставя в хладилник за 3-4 часа (най-добре за цяла нощ) докато се стегне. От сместа се оформят 20 топки. Във всяка се слага по една маринована черешка. Бонбоните се оставят в хладилник.

За хрупкавата част бисквитите се натрошават на ситно или се смилат в кухненски робот. Маслото се разтопява и се охлажда. Смесват се смлените бисквити, кокосовите стърготини, пудрата захар, рома, маслото и какаото. Объркват се добре.

Бонбоните се овалват в сместа, като трябва да бъдат покрити равномерно. Отново се слагат в хладилник докато стегнат.

За шоколадовото покритие в тенджерка се смесват шоколада и маслото. Разтопяват се на среден огън. Сместа се оставя да се охлади леко. В нея се потапят бонбоните един по един, така че да се покрият от всички страни. Изваждат се внимателно и се подреждат върху хартия за печене. Когато всички бонбони са готови се оставят в хладилник докато шоколадовото покритие стегне.

Съхраняват се в добре затворена кутия в хладилник. Преди да се сервират се оставят за 30 минути на стайна температура.

Обещаните тарталети, които приготвих за семеен празник с още две торти и шоколадови бонбони. Използвах бисквитено тесто, в което за разлика от ронливото маслено тесто, маслото се разтопява и тогава се добавя към брашното. Пълнежа на тарталетите е дулсе де лече, приготвено по най-лесния начин – сварено кондензирано мляко в кутията. Предизвикателство се оказа кремът marshmallow, който е известен повече във вид на бонбони. Преди да се стегне кремът за маршмалол се шприцова върху тарталетите, но трябва да се изчака точния момент, когато не е нито много течен, нито вече желиран. В крема може да се добавят различни аромати или сладкарски бои за повече вкус и колорит.

Технологията за приготвяне на бонбоните и съотношението на продуктите се различава от тази за крема. Ако искаш да си приготвиш бонбони рецептата в smittenkitchen.com е много добра.

Наричам тези бонбони дунапренови, защото текстурата им е точна такава. Децата много се радват на тях, особено ако са с различни плодови вкусове и съответно цветове. Тези бонбони се продават и готови, но да си ги приготвиш сам е забавно и лесно.

Стига да не се паникьосаш като мен, когато кремът в началото на разбиването се втечни и мине сравнително дълго време докато се сгъсти. Или май, в момент на паника и ужас на мен ми се стори дълго.

Времето течеше, скоро щяха да дойдат да си вземат сладкишите, а в главата ми вече течаха мисли с какво мога да заменя този крем. Купа с ледена вода, още няколко минути разбиване и кремът започна да се сгъстява. Последва успокоение, след което ми идеше да си потопя главата в ледената вода. Така става, когато си правя експерименти, когато не трябва.

Обаче кремът стана точно както си го представях - плътен и бял като сняг. Описвам рецептата за тарталетите, като ще наблегна на приготвянето на крема маршмалол.

Шоколадови тарталети с дулсе де лече и маршмалол

Продукти:

• 1 доза шоколадово бисквитено тесто
• 1 сварена консерва подсладено кондензирано мляко
• 1 доза крем маршмалол

От тези дози се получават 50-55 броя тарталети. Кошничките за тарталетите приготвих в мини форми за кексчета с диаметър 3 см. Може да се приготвят и в по-големи и дълбоки форми, но ще бъде необходимо допълнително количество дулсе де лече.

За шоколадовото бисквитено тесто:

• 300 гр. масло
• 130 гр. захар
• 6 супени лъжици какао на прах
• 350 гр. брашно
• 2 белтъка

Маслото, захарта и какаото се слагат в тенджерка и се загряват на умерен огън докато се получи еднородна смес. Разбърква се от време на време.

Брашното се пресява в широка купа. В него се изсипва шоколадовата смес и се разбърква с дървена лъжица. Добавят се белтъците (без да се разбиват предварително) и сместа бързо се обърква докато се получи меко тесто. Увива се в прозрачно фолио и се оставя за минимум 30 минути в хладилника.

Охладеното тесто се разделя на 50 топки големи, колкото малък орех. Топките се поставят във формите за мъфини. С пръсти тестото се разпределя равномерно по стените и дъното на формите. Надупчват се с вилица и се оставят за 15 минути в хладилника.

Пекат се в предварително нагрята фурна на 180°C за 15 минути. Ако кошничките се приготвят в по-големи форми, времето за печене се увеличава с 5-6 минути.

След като се извадят от фурната се оставят за 5 минути да се охладят. Кошничките се освобождават от формите и се оставят докато изстинат напълно.

За дулсе де лече:

Консервата с подсладено кондензирано мляко се слага в тенджера. Налива се вода, колкото почти да покрие консервата. Вари се 3-3,5 часа, като от време на време се долива вряла вода. Когато времето изтече консервата се изважда от водата и се оставя да изстине напълно, преди да се отвори. Най-добре е да се свари 1-2 дни предварително.

За крем маршмалол:

• 2 белтъка, със стайна температура
• 60 мл. вода
• 60 мл. глюкоза
• 170 гр. захар
• 1 супена лъжица желатин
• 2 супени лъжици студена вода
• 1 чаена лъжица ванилова есенция

В тенджерка се смесват водата, глюкозата и захарта. Слагат се да заврат като се разбъркват леко с дървена лъжица докато захарта се разтопи. Когато сиропът заври, бъркането се прекратява и се оставя да поври 8-10 минути.

Ако се използва сладкарски термометър температурата на сиропа трябва да достигне 115°C. Може да се направи тест със студена вода, в която се капва малко количество от сиропа. Във водата, сиропа трябва да остане като мека топчица като се разтрие между пръстите, а като се извади отново да се втечни леко. Тогава е с точната консистенция. Сиропа се маха от котлона.

През това време желатина се накисва в студената вода. Добавя се към сиропа (след като е махнат от котлона) и се разбърква докато се разтвори напълно.

Белтъците се разбиват с миксер докато побелеят и удвоят обема си. Бавно, на тънка струйка към тях се изсипва топлия захарен сироп, при непрекъснато разбиване. В началото сместа се втечнява, (това предизвика паника в мен ), но разбиването с миксер продължава докато сместа се охлади и се образува плътен крем. Купа с ледена вода, в която поставих купата с белтъците ускори процеса. Накрая се добавя ванилията. 

Кремът се поставя в сладкарски пош.

Финални щрихи:

Охладените шоколадови кошнички се пълнят с дулсе де лече. Отгоре се правят розички от крема маршмалол. Ако крема се разтича, необходимо е да се изчака няколко минути докато започне да се желира.

Когато някой важен гост дойдеше в къщи, баба изваждаше кутия с шоколадови бонбони от тайно местенце, което аз и брат ми никога не откривахме. Е, случвало се е един-два пъти, но след това тайното място се сменяше, за да не можем да докопаме бонбоните. Първо, защото на децата не трябва да се дава много сладко и второ, за да не бъде баба неподготвена в такъв момент.

А и по онова време шоколадови бонбони не се купуваха всеки ден. То, не че имаше кой знае какво разнообразие, но трябваше да има някакъв специален случай за да почерпиш с бонбони. Не ни оставаше нищо друго освен да се задоволяваме с лукчета и „Лакта“, докато открием тайното местенце.

Досетих се за това след като прочетох поста на Йоли „Как да си приготвим сами шоколадови бонбони“. Идеята е много добра, а и рецептата успешна, забелязах тези бонбони още в няколко кулинарни блога.

Йоли много добре е описала как се поцедира с шоколада и как се оформят чашките. Не съм пробвала нейният пълнеж, но съм убедена, че е лесен и вкусен.

Аз обаче съм на пролетна вълна и напълних шоколадовите чашки с ягодов крем. Рецептата е от Palachinka, от където всъщност Йоли се е вдъхновила за нейните бонбони.

За 12-16 бонбона (зависи от големината на чашките) са нужни 100 грама шоколад. Използвах черен шоколад, но ягодовият крем перфектно ще се съчетае и с бял шоколад. Въпрос на вкус.

Количеството на крема, който приготвих ще стигне за четири дузини шоколадови бонбони, че може и повече. Описвам продуктите, които аз използвах.

За ягодовият крем:

• 250 гр. пресни ягоди
• 100 мл. сладка течна сметана
• 100 гр. заквасена сметана
• 3 суп. лъж. пудра захар
• 2 суп. лъж. ягодов ликьор
• 1 ч. лъж. ванилова есенция

Ягодите се измиват и се почистват от дръжките. Пасират се в кухненски робот.

С миксер се разбиват заквасената сметана и пудрата захар. Постепенно се добавя течната сметана и разбиването продължава докато се образува гъст крем.

Към сметановият крем се добавят пюрето от ягодите, ликьора и ванилията. Всичко се обърква много добре.

С кремът се напълват готовите шоколадови кошнички.

Така-а-а, вече няма да чакаме важни гости. Ние ще бъдем важните с домашни шоколадови бонбони.

Когато бях малка, редовно прекарвах летните ваканции на село, в безгрижие и много игра. Tичайки в градината с боси крака, се хвърлях от едно стръкче цвят на друго, правих си букети, събирах камъчета. Дядо беше през целят ден на полето, а баба шеташе из къщи и се грижеше за животните в двора. Тази баба, на която съм кръстена, правеше най-хубавите селски пити и най-хубавата домашна халва. Приготвяше я с масло, захар, брашно и орехи. Обожавах да ям от тази халва, топяща се в устата. Така и не се научих да я приготвям. Нямам рецепта за нея, а баба вече я няма за да ми каже как се прави. Ще си остана с вкусният спомен за бабината халва.

Приготвих, обаче друга халва. Не искам да я наричам грис-халва, защото много хора си правят лоша асоциация със спомени от детската градина, където на децата се даваше сварен грис с мляко.

Халвата наистина се приготвя с грис, но в нея има и бадеми и сладък ароматен сироп. Подправките в сиропа са канела, кардамон и цитрусови кори. Изпеченият сусам, с който се покрива халвата е завършекът на този постен и лесен за приготвяне десерт.

Реших, че ще е по-добре да нарежа халвата на малки кубчета и след като ги овалях в сусам, ги поставих в хартиени чашки за бонбони. По този начин десерта е лесен за пренасяне и удобен за поднасяне.

Другият начин да се поднесе е да се нареже на по-големи порциони парчета. Направих няколко такива във форма на цвете (с форма за сладки), като овалях в сусам само външните стени на „цветето“, а в средата подредих няколко опечени бадема в кръг. Това е само като идейка да сервираш халвата като десерт, на всеки индивидуално.

Продукти:

• 400 гр. пшеничен грис
• 60 гр. сурови бадеми
• 700 мл. вода
• 340 гр. мед
• 150 гр. кафява захар
• 100 мл. олио от гроздови семена или от рапица
• 1 пръчка канела
• 1 зрънце кардамон
• 1 ч. лъж. прясно настъргана лимонова кора
• 1 ч. лъж. прясно настъргана портокалова кора
• 100 гр. сусамово семе

На среден огън се нагрява широк тиган с незалепващо покритие. В него се изсипва сусамът и се запича за няколко минути, докато придобие златист цвят. Разбърква се често за да не загори и да се опече равномерно. В тигана не се слага мазнина.

Опеченият сусам се изсипва в дълбока чиния и се оставя настрана, докато дойде ред да се използва.

Подходяща тава се покрива с хартия за печене, като краищата и остават да стърчат навън. Използвах тава с размери 30×23 см., но може да се използва и друга, според желаната дебелина на халвата.

В тенджера се смесват водата, медът, захарта, подправките и цитрусовите кори. Сиропът се оставя да заври, след това температурата се намаля и сиропът се оставя да къкри 10 минути.

Бадемите се смилат фино и се смесват с грисът. Изсипват се в дълбок тиган и към тях се добавя олиото. Сместа се разбърква и се слага на умерена температура на котлона. Грисът трябва да се запече, докато стане златист. Разбърква се често. Това отнема около 15 минути.

Готовият сироп се прецежда през фина цедка и се добавя към бадемите и грисът. Всичко се разбърква много добре (все още на котлона), докато се получи еднородна консистенция.

Сместа се изсипва в подготвената тава, разпределя се равномерно и се заглажда на повърхността. За да не лепне докато се изравнява се използва лъжица или шпатула намокрена с вода.

Халвата се оставя да изстине.

Нарязва се на кубчета или други форми и се овалва в опеченият сусам.

Забележка: Бадемите, които използвах за допълнителна декорация са запечени за 6-7 минути във фурната на 180°C. Разбъркват се през 1-2 минути, за да не загорят и да се опекат равномерно. Оставят се да изстинат напълно преди да се използват. Стават леко хрупкави, не прекалено изпечени и са превъзходно допълнение към халвата.

Празникът на влюбените наближава и ако решиш да подготвиш изненада за твоят любим, то аз имам какво да ти предложа. За романтичната вечеря на свещи не съм се подготвила (все още), но мога да ти дам идея как да завърши тя.

Не, не няма да ти казвам какво да правиш после , а с какво да го нахраниш. Предлагам нещо сладичко, което ще повдигне духа му. Естествено ти трябва да си „черешката на тортата“ и за това трябва да отделиш време за себе си, което все не стига.

Моята рецепта, обаче е лесна и дори може да я приготвиш 1-2 дни предварително или по етапно, според времето, с което разполагаш.

За тридневно приготвяне (разполагаш с 30-40 свободни минути на ден) 

• приготвяш сместа за бонбоните и я  оставяш в хладилника (първи ден)
• от сместа правиш топчици за бонбоните, оставяш в хладилник (втори ден)
• овалваш бонбоните в шоколад и бадеми (трети ден)

Или всичко в един ден, както направих аз.

Тази рецепта е малък експеримент, който след малко обмисляне се получи изключително успешен. Когато приготвях рецептата за „Коледно пънче“ , забелязах, че кремът за рулото е доста гъст и след като изстине напълно от него могат да се оформят топчета. Още тогава се „заканих“, че ще направя бонбони от тази смес. Реших да импровизирам и вместо кокос и орехи, в кремът добавих филирани бадеми.

Топчетата покрих с шоколадов ганаш и поставих в алуминиеви чашки за бонбони. Това се оказа не особено практично (освен ако нямаш за цел, с партньора ти да се омажете с шоколад до уши), тъй като шоколада залепва и се размазва по пръстите, когато вземеш бонбона. 

Комбинацията от шоколад и бадеми е много успешна, вкусът  е невероятен и не исках да се откажа от идеята си за тези бонбони. Овалях ги с филирани бадеми, след като шоколадовата глазура стегна. Да, това вече е сполучлив експеримент без омазване.

Рецептата е за 40 бонбона, но може да я намалиш на половина, ако ти се струват много. Понеже се използват три жълтъка, за 1/2 доза, без проблем може да се сложат два жълтъка от по-малки яйца. Това няма да се отрази фатално на рецептата. Останалите продукти се намалят на половина.

Продукти за 40 бр.:

• 1 консерва подсладено кондензирано мляко (397 гр.)
• 3 жълтъка от големи яйца (размер L)
• 100 гр. масло
• 1 ч. лъж. ванилова есенция
• 250 гр. филирани бадеми
• 50 гр. фино смлени филирани бадеми

За декорация:

• 200 гр. млечен шоколад
• 100 мл. течна сметана
• 150 гр. филирани бадеми за овалване

В тенджерка се смесват кондензираното мляко, маслото и жълтъците. Загряват се на умерен огън. Сместа се разбърква непрекъснато. Вари се 10 минути, докато се сгъсти.

Маха се от огъня и се добавят бадемите, ванилията и фино смлените бадеми (те уплътняват допълнително сместа). Оставя се да изстине и се слага в хладилника за 40 минути.

От сместа се оформят топчета (размера е по желание, аз ги направих колкото малък орех). Слагат се в хладилника, докато се приготви шоколадовата глазура.

За глазурата се смесват сметаната и начупения на парчета шоколад. Загряват се на умерен огън, докато шоколада се разтопи и сместа стане хомогенна. Маха се от огъня и се оставя да се охлади за няколко минути.

Топчетата се потапят в шоколадовата глазура.

Овалват се от всички страни, изваждат се и се поставят върху хартия за печене.

Оставят се така за около 30 минути, докато шоколадовата глазура започне да стяга.

След това се овалват във филираните бадеми.

Съхраняват се в плътно затворена кутия в хладилник.

Напоследък само бонбони ми се въртят в главата. И как не, като има толкова много варианти, комбинация от продукти и разнообразни вкусове за всеки. По време на постите започнах с рецептите за постни и здравословни бонбони като „Плодови бонбони с ядки“ и „Плодови бонбони с фъстъчено масло, мед и ядки“ и открих невероятните „Бонбони с моркови и кокос“ .

В последните бонбони, които приготвих се съчетават шоколад и фъстъчено масло, акцент от здравословните овесени ядки и не на последно място прясно изпечени лешници. Вкусът е богат и балансиран. Комбинацията от продукти се съчетава неимоверно в превъзходен десерт.

Обичам бонбоните, защото са малки, обикновено много сладки и може да наситиш глада за „нещо сладичко“ само с един-два бонбона. Още по-голямо удоволствие ми доставя да ги приготвям, да ги сложа в красиви хартиени чашки и да ги снимам.

Имам още няколко идейки за красиви и вкусни домашно приготвени бонбони, които могат да бъдат чудесен подарък за наближаващия празник на влюбените. Само не си разваляй настроението сега, защото ще ти кажа, че дори да не си влюбен, то може да мечтаеш, да се отдадеш на това, което обичаш да правиш или просто да намериш своето вдъхновение. Защото може да повярваш, че всичко покрай теб е любов, а ако не я виждаш, то тя ще те споходи в най-неочаквания за теб момент.

Може би подраних с този пост, но ще има още много такива.

От продуктите по-долу се получават около 50-60 бонбона, в зависимост от размера им. Приготвят се лесно, термичната обработка е сведена само до разтопяване на част от продуктите. Винаги съществува вариант за заменяне на ядките, с които се овалват бонбоните, но в този случай сметнах, че много добре ще се съчетаят лешниците. Бадеми също биха биха били добра алтернатива. Важна роля в тази рецепта играе фъстъченото масло. То има наситен вкус и заедно с шоколада допринасят за по-интензивен усет в цялостната комбинация. Ядков привкус, воден от овесът, допълва съчетанието. Това трябва да е водещият фактор при избора на декорация. Смятам, че бонбоните ще станат също толкова добре, като се потопят в разтопен шоколад и след това се оставят да стегнат.

Продукти:

• 100 гр. масло
• 200 гр. захар
• 120 мл. прясно мляко
• 100 гр. млечен шоколад
• 2 суп. лъж. какао
• 100 гр. фъстъчено масло
• 300 гр. фини овесени ядки
• 150 гр. сурови лешници

В тенджерка се смесват маслото, начупеният на парчета шоколад, захарта, млякото и какаото. Загряват се на среден огън, докато съставките се разтопят. Оставят да врат 1 минута.

Тенджерката се маха от огъня. Разтопените продукти се изливат в купа. Към тях се добавя фъстъченото масло и се разбърква докато се разтопи и сместа стане хомогенна. Добавят се овесените ядки и се объркват хубаво.

Сместа се оставя да изстине, докато започне да се стяга. В зависимост от температурата в помещението, това отнема около 1,5-2 часа.

Лешниците се слагат в тавичка и се запичат за 5-6 минути в предварително нагрята на 200°C фурна или в сух тиган на силен огън. Разбъркват се често, за да не изгорят. Смилат се едро.

От сместа за бонбоните с длани се оформят топчета, които се овалват в смлените лешници. Бонбоните се поставят в хартиени чашки. Съхраняват се в добре затворена кутия в хладилник.

Тази рецепта от гръцкият кулинарен блог „The Saffron Gatherer“ ме спечели с минималните продукти и начинът по който е написана статията. В нея авторът пише, че не е голям почитател на кокосът и още повече на морковите, но комбинацията от двата продукта, трансформирани в сладки бонбони (в оригинала са наречени трюфели) са се превърнали в „убийствено“ любими. Рецептата е взета от някакво списание (не се споменава кое), но предполагам е гръцко.

Бонбоните са наистина страхотни, великолепен подарък, само не казвай какво има вътре.  

С тях почерпих колегите, за именният ми ден, който празнувам днес – на Йорданов ден. Така е откакто се помня, защото съм кръстена на баба ми Йордана и докато беше жива винаги месеше питка за здраве и палеше свещ в църквата. В студената вода в реката няма да се хвърлям , ще си пожелая здраве, то другото зависи от самите нас.

И така, за бонбоните, намалих дозата на половина, което се оказа достатъчно количество за 30 броя.

Продукти:

• 500 гр. моркови
• настъргана кора от 1 малък портокал
• 1 ч. лъж. ванилова есенция
• 200 гр. захар
• 100 гр. кокосови стърготини + 100 гр. за овалване

Морковите се настъргват на ситно ренде. Смесват се със захарта, портокаловата кора и ванилията. Слагат се в тенджерка на силен огън за 15-20 минути, докато водата се изпари. Разбъркват се често.

Морковите трябва да придобият тъмен оранжев цвят и да останат без течност. Махат се от котлона и се оставят за 5 минути да изстинат.

Добавят се 100 гр. кокосови стърготини, разбъркват се хубаво с морковите и се оставят да изстинат напълно.

Оформят се малки топки с пръсти. Овалват се в кокосови стърготини и се поставят в хартиени чашки за бонбони.

Бонбоните не трябва да изсъхват, а да са леко влажни. За това се съхраняват на стайна температура, покрити с фолио или  в хладилник, добре похлупени, защото лесно приемат чужди аромати.

През почивните дни и празниците ходенето на гости зачестява,  при роднини, при приятели или просто на сладка приказка при съседката. Неуместно е да отидеш с празни ръце, както се казва. Обикновено хукваш до магазина за кутия шоколадови бонбони или някой от готовите безвкусни и маслени сладкиши.

Скоро баба ме почерпи с един такъв сладкиш, знам, че го е купила за да ме зарадва, от добро. Но това за мен си е чисто разхищение на средства и риск да загубиш доброто си настроение.

За това аз винаги си имам едно наум. Имам и решение. Знам, знам, нямаш време. Но ако имаш желание и свободни 30 минути, може да направиш превъзходен подарък, приготвен лично от теб. Това, което ще ти предложа, дори няма рецепта.

Развихряш въображение и без никакви специални средства създаваш твое творение, по твой вкус.

Ето и листата с продуктите, които аз използвах за шоколадовите плочици:

• черен шоколад
• ядки – орехи, филиран бадем, лешници
• сушени плодове – череши, кайсии, стафиди
• захаросани плодови корички – портокал, мандарина
• кокосови стърготини

Може да включиш всичко, което ти харесва или което се харесва на този, на когото ще ги подариш. Може да използваш млечен или бял шоколад. Суровите ядки може да се запекат за 3-4 минути в умерена фурна или в сух тиган.

По-големите плодове се нарязват на пръчици или други форми.

Върху гладък преносим плот се разтила хартия за печене, на която с молив се маркират кръгове с желаната големина на шоколадовите плочици. Ако смяташ, че имаш ловка ръка и може да се справиш без предварително очертаване, може да си спестиш тази стъпка.

Шоколадът се начупва на парчета и се разтопява на водна баня. Оставя се за няколко минути да се охлади, но без да стяга.

В очертаните кръгове се слага по една чаена лъжица от шоколада, заравнява се, така че да се получи равно кръгче.

Върху шоколадовите кръгчета се подреждат ядки и плодове. Оставят се да стегнат в хладилник.

След това се отлепят и може да ги подредиш в подходяща кутийка. Съхраняват се на хладно място.

Може би вече се замисляш за коледните подаръци, които ще подариш на приятелите си. Разбира се не е задължително да са скъпи и луксозни. Елемента на изненадата и вложеното лично настроение в един подарък означават много повече от скъп предмет. Това съм замислила и аз за моите приятели, но рецептата за сега ще пазя в тайна.

Не се сърди! Тайната няма да е пазена за дълго. Щом настъпи момента да приготвя коледните подаръци, моментално ще публикувам рецептата.

Сега ти предлагам един от вариантите, които може да поднесеш и за Бъдни вечер, и за коледното парти или да приготвиш подарък за някой любител на сладкото, като опаковаш бонбоните в красива кутия.

Продукти:

• 2 суп. лъж. сурови бадеми
• 2 суп лъж. сурови слънчогледови семки
• 160 гр. фини овесени ядки
• 80 гр. сушени фурми
• 80 гр. сушени смокини
• 2 суп. лъж. стафиди
• 2 суп. лъж. кокосови стърготини
• 1/2 ч. лъж. канела
• 100 гр. фъстъчено масло
• 160 гр. мед
• 1/2 ч. лъж. ванилова есенция
• кокосови стърготини или смлени ядки за овалване

Бадемите и слънчогледовите семки се слагат върху хартия за печене, разделени. Запичат се във фурната на 200°C за 2 минути или в сух тефлонов тиган.

Отделят се бадемите и се смесват с овесените ядки. Смилат се в кухненски робот.

Сушените смокини и фурми се нарязват на ситно.

Всички продукти се смесват и се оформя лепкаво, ронливо тесто. С навлажнени ръце се взима от сместа и се оформят топки. Овалват се в кокос или смлени ядки.

Бонбоните поставих в хартиени кошнички.

Докато настъпи момента на поднасяне или подаряване , бонбоните се съхраняват в хладилник.

Малко са простичките неща, които можем истински да оценим, затова ти предлагам да опиташ от тези вкусни, здравословни бонбони, приготвени само от сушени плодове и сурови ядки. Няма човек, които да ги е опитал и да не са му харесали. Винаги когато постя или когато искам да зарадвам някой приготвям от тези бонбони.

Рецептата е много простичка и лесна за изпълнение. Съотношението на сушени плодове и сурови ядки е 2:1. Използвам плодове и ядки, каквито имам в наличност или избирам вкуса на бонбоните според случая. Повече сладичко – добавям повече фурми, по-кисело – добавям повече кайсии. Същото е и със ядките. Може да се използва само един вид или да се комбинират различни видове ядки. Приготвяла съм бонбоните с бадеми и кашу, с бадеми, кашу и сусам, с орехи, бадеми и слънчоглед. Всеки път се получават различни вкусове, но бонбоните остават все така зашеметяващо вкусни.

От дозата която направих се получават 35-40 бонбона, в зависимост от размера им. Помествам грамажите, които използвах в случая, но както вече разбра може да променяш видовете сушени плодове и ядки като само трябва да се спазва съотношението.

Препоръчително е да се използват сушени плодове с по-голям процент влажност. Ако са много сухи може да ги накиснеш в портокалов сок за няколко часа, след това се отцеждат.

За да ги смеля използвам кухненски робот с голяма мощност. Не препоръчвам да се използват малки резачки за зеленчуци от типа „чопър“, пробвала съм и се наложи да го нося на поправка. Ако нямаш кухненски робот, съставките може да се смелят с ръчна машинка за месо, изпробвано е. Става малко по бавно и се иска здрава ръка, но е добра алтернатива. 

Продукти:

• 100 гр. сушени кайсии
• 100 гр. сушени смокини
• 100 гр. обезкостени фурми
• 100 гр. тъмни стафиди
• 50 гр. суров белен слънчоглед
• 70 гр. сурови лешници
• 80 гр. сурови орехови ядки
• кокосови стърготини за овалване (по желание)

Каквито и плодове да се използват трябва да се почистят от дръжките и костилките.

Смесват се всички продукти и се смилат. В кухненския робот това трае около 1-1,5 минути на висока скорост. Ако се използва ръчна месомелачка, всички продукти трябва да са добре разбъркани, за да излизат равномерно разпределени. Сместа става лепкава, но рехава.

С длани се оформят топчици, които може да се овалят в кокосови стърготини. Това е. Съхраняват се в кутия в хладилник.

Вдъхнових се за тази рецепта от десертните шоколадови блокчета „After Eight“. Те имат много силен вкус на мента и освен като десерт след вечеря, страхотно освежават.

В базисната рецепта за шоколадови трюфели добавих ментова есенция и се получи много добър резултат. Сложих повечко мента, но ако желаеш може да добавяш по 1-2 капки и да опитваш ганаша, докато се получи желания от теб ментов вкус – по-силен или по-лек, едва загатващ.

Приготвянето на ганаша никак не е сложно. За да се втвърди добре го оставих в хладилника за цяла нощ и на следващия ден оформих трюфелите. Дозата е за 18-20 броя.

Продукти:

• 150 гр. черен шоколад
• 100 мл. течна сладка сметана
• 6-8 капки ментова есенция
• какао на прах за овалване

Шоколада се начупва на парченца и се поставя в купа.

Сметаната се загрява на среден огън и когато започне да завира се изсипва върху шоколада. Разбърква се с дървена лъжица докато се образува гладък ганаш. Капва се ментовата есенция и отново се разбърква добре.

Ганаша се оставя да изстине на стайна температура, след това се покрива с прозрачно фолио и се оставя в хладилника за 4-5 часа или за цяла нощ.

Какаото се изсипва в подходящ дълбок съд. Дланите на ръцете се овалват в какао. С чаена лъжичка се взима от ганаша и с ръце се оформя на топка. Поставя се в какаото и хубаво се овалва, като се разклаща съдът. Така се оформят всички трюфели. Ръцете периодично се поръсват с какао, за да не лепне шоколада.

Съхраняват се покрити с фолио или в кутия в хладилник.