Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри

Храната е удоволствие! Готвенето е удоволствие! Приготвянето на вкусна храна е призвание! Храната може да събира, но може и да разделя. С тези мисли, след празничните дни, в които се събрах с роднини и след един разговор с неутрална фигура в тези срещи, започвам новата година. Отдавна стигнах до извода, че домашното не винаги означава хубаво, качествено и вкусно. През изминалите празнични дни може и да сме проявили носталгия по бабината баница, но нито баба, нито бела, разбират от съвременна храна, а тя, съвременната храна, както всички знаем е нещо, към което сега е задължително да се подходи избирателно.

Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри

Говорим си с група приятели, чиято обща професия е готвенето, за изкарването на празниците в родните домове и желанията на техните родители, баби и лели да ги нахранят хубаво, толкова хубаво, сякаш за цялата предстояща година. Всеки един от тях, независимо колко дълга професионална практика има, притежава различен вкус и критиреии към храната, която приготвя у дома за семейството си. Към тях се присъединявам и аз с моите възгледи и разбирания, с моя личен вкус, който не търпи твърде солени или кисели храни, глетави баници и разварен до консистенция на каша ориз, пък бил той и с кайма в сармите. Напоследък вкусът ми за сладко и изобщо вкусът ми към всичко също се променя и това го разбрах окончателно след милионите „детски“ шоколади, които Даниел получи като подаръци. След като аз не ги одобрявам, едва ли бих ги дала на детето си. Това си е чиста загуба, независимо откъде и как се гледа на този въпрос.

Продукти за плънката на тарт с карамелизиран червен лук, гъби и бри

Да имаш избор също не винаги може да бъде хубаво. Особено когато говорим за храна. Защото много често се избира лесното и бързото, а лесното и бързото много пъти не е най-добрият вариант. Точно когато съм в пика на тези мисли, афектирана от действителността, която ме блъсна в лицето (всъщност тя ме блъска от доста време насам, но явно сега реших, че трябва да обърна по-сериозно внимание на ударите като започна да им противодействам, а не само да се отбранявам), попадам на статия на Магдалина Генова, писана за списание „Меню“, която споделих в страницата на Кулинарно във фейсбук. От цитата, който извадих от статията, за да опиша най-добре не само нейния характер, но и моето мнение и онова, което ме вълнува вече повече от 8 години, най-показателният и силен факт е  „А какво можеш да направиш с тях? Всичко.“. След „Всичко“ бих сложила редица от удивителни, за да подчертая, че за да се приготви вкусна и добра храна са необходими хигиена в избора на продукти, основни познания за домашна кулинария и двете ни ръце.

Карамелизиран червен лук

Но когато говорим за основни познания това съвсем не означава, че трябва стриктно да следваме кулинарния завет на баба. Защото баба не е разполагала нито с продуктите, нито с условията, с които ние може да готвим днес. Баба също така не е познавала хрупкавата кора на хляба, защото го е задушавала под месал. Не е разполагала с всички онези подправки и билки, които сега може да отгледаме в саксия на балкона си. Не знае какво е шоколад и какво може да направи с него. Месото е сготвено, когато добие консистенция на гума, освен ако не е открила тумблираните пилета, които всъщност само приличат на такива, но в тяхното крехко и сочно месо просто няма месо. Манджата ѝ може да е много вкусна, но от нея после ти излизат киселини. Баба просто гледа да те нахрани. И ако някой не е разбрал, баба в този контекст е метафора, която определя онази част от съвремието, което се опитва или несъзнателно прави само́ на себе си гавра с вкуса и здравето.

Аранжирания тарт преди печенето

Днес съществува толкова много достъпна информация и всичко, което е необходимо да се направи е да се чете. Не само да се гледат картинки и да се лайкват статуси. Просто е задължително да направим своя информиран избор, според собствените убеждения, нагласи и за сетен път ще кажа – вкус. Това мен ме вълнува най-много. Искам, по-точно имам потребност и най-точно жадувам храната, която приготвям и която ям да ми бъде вкусна. А когато е вкусна за мен, това автоматично я прави добра за мен. Изглежда, че сред огромния избор от предлагане, който имам, нямам голям избор. Но с малкото, което остава, какво мога да направя? Всичко!!! И то ще бъде вкусно. Затова предпочитам да избирам основните продукти сама и да приготвям храната за мен и моето семейство сама. Чувствам, че изборът ми е напълно оправдан, независимо какво ми коства. И няма да позволя на баба да се намесва в него!

Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри

Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри

Покрай Коледа сама си направих един подарък, който исках от дълго време насам. Купих си чугунен тиган, който има по-обширно приложение от чугунената тенджера, която си купих преди две години и точно затова сега почти не го свалям от котлона. Избрах среден по размер модел, със сравнително къси, но удобни излети дръжки, така че да мога да използвам тигана и във фурната. Пак покрай Коледа, получих подаръци от приятели, които живеят в Белгия и те, разбира се, предвид кулинарното ми увлечение включваха кулинарна книга (за мой ужас на френски език) и храна. Една от храните бе сирене бри. Малко след Коледа, жадувайки за вкусна и по-различна от храната традиционно приготвяна у нас за зимните празници, аз реших, че след всички сармички, пълнени чушки и луканки искам да си направя удоволствие, просто като сготвя нещо сама по мой вкус. И така новият тиган и сиренето бри бяха включени в настоящата рецепта. Относно карамелизирания лук, това е един от любимите ми детайли в храните и дори вече се шегувам с приятели, че ако някъде има карамелизиран лук, то аз имам пръст в тази работа. Гъбите включих след първата проба на тарта, но още от самото начало имах колебания дали да приготвя тарт от бързо многолистно тесто или вместо него за основа да използвам тесто за пица. Опитах и двата варианта, затова в рецептата ще дам опция и за двата, но преди това ще ти обясня разликите, за да може добре да прецениш, кое от двете теста да използваш, така че да ти бъде вкусно.

Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри

С бързото многолистно тесто тартът е малко по-тежък, но пък има приятен вкус на масло и хрупкава основа. Предимство при него е, че тестото може да се приготви предварително и да се съхрани до 3 дни в хладилник или да се замрази до 1 месец. Размразява се за една нощ в хладилник, преди да се използва за рецептата.

Опция на тарта с тесто за пица за основа

С тесто за пица – използвах една нова рецепта от книгата на Питър Рейнхарт, която отнема малко повече време и внимание, отколкото по-лесния, бих казала ежедневен вариант за тесто. Може да използваш което и да е от двете за тази рецепта или да се спреш на рецепта за друго подобно тесто, което познаваш добре. Ако проявяваш интерес към предложението на Рейнхарт, рецептата му е добре описана в блога 101cookbooks.com. С тестото за пица, тартът вече се трансформира на гарниран плосък хляб или дори пица с карамелизиран лук и бри, ако искаш и разликата с тарта от многолистно тесто разбира се е осезаема. Основата вече не е маслена и хрупкава, тя е мека и леко жилава. Вкусът и усещането в цялата комбинация вече е променен.

За 4-6 порции като предястие или 2-4 порции като основно, сервирано със зелени салати.

Продукти:

  • 1/2 доза бързо многолистно тесто (или като опция 1 доза тесто за пица)
  • 2 супени лъжици зехтин
  • 150 г гъби печурки, нарязани на филийки
  • 600 г червен лук, нарязан на полумесеци
  • 1 1/2 чаена лъжица нарязан пресен розмарин
  • 1/4 чаена лъжица сол
  • 1 супена лъжица балсамов оцет
  • 100 г сирене бри, нарязано на кубчета
  • 30 г орехи, нарязани на едро
  • прясно смлян черен пипер
  • нарязан пресен магданоз

В тиган се нагрява 1 супена лъжица зехтин и в него се запържват гъбите на силен котлон около 5 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица. В тигана се добавя останалия зехтин, последван от лука, розмарина, солта и балсамовия оцет. Котлонът се намаля до умерен към слаб и лукът се готви около 40 минути. В началото се разбърква от време на време, а след като мине половината от времето и лукът вече е омекнал, започва да се разбърква по-често за да се карамелизира равномерно и да не изгаря. Когато лукът е готов обемът му ще бъде намален наполовина, а вкусът му ще бъде сладък от карамелизацията на естествените захари в него. Отстранява се от котлона и се оставя да се поохлади.

Подготвеното бързо многолистно тесто във форма за тарт

Приготвяне на тарт с бързо многолистно тесто

Тестото трябва да бъде студено и с него да се работи бързо. Опитах два начина за презентация и първият беше като тестото се разточва на правоъгълник с дебелина 5 мм върху хартия за печене и върху него се аранжират карамелизираният лук, гъбите, сиренето и орехите. Поръсват се с прясно смлян черен пипер. Ако не разполагаш с форма за тарт, това е твоят вариант.

Другият начин, който виждаш на снимките е тестото да се постави във форма за тарт с подвижно дъно. Продълговатата, която съм използвала е с размери 35 x 11 см. Разточеното тесто е с дебелина 5 мм. Върху тестото отново се аранжират последователно карамелизираният лук, гъбите, сиренето и орехите. Поръсват се с прясно смлян черен пипер. Тъй като е възможно да изтече малко мазнина през отворите на подвижното дъно на формата, докато тартът се пече, желателно е формата с него да се постави върху тава, която да влезе във фурната. Иначе мазнината би попаднала директно на дъното на фурната и след като загори ще предизвика пушек и не особено добра миризма.

Тартът се пече в предварително нагрята на 220ºC фурна за 20-25 минути или докато краищата на тестото придобият златисто-кафяв цвят. Преди сервиране се поръсва с нарязан пресен магданоз.

Опция за приготвяне на плосък гарниран хляб с тесто за пица

След като тестото се замеси и се остави да почине се разточва на кръг или правоъгълник с дебелина 4-5 мм. (Ако използваш друга рецепта за тесто за пица, съобрази се с нейната технология.) Върху него последователно се подреждат карамелизирания лук, гъбите, сиренето и орехите. Поръсват се с прясно смлян черен пипер. Пече се в предварително нагрята фурна на 220ºC за около 20 минути. Преди сервиране се поръсва с нарязан пресен магданоз.

Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри

Още рецепти с карамелизиран-лук

Други подходящи рецепти за предястия

16 коментара

  1. Йоана,много те харесвам и седя блога ти и това,което правиш от години.Но за баба не съм съгласна.Просто има хора,които умеят да готвят и такива,които не умеят.Било то и баби,лели,стринки и прочее.А „бабите“,които умеят да готвят,повярвай ми,също четат,осъвременяват познанията си и се променят спрямо времето и продуктите днес.Поне аз това виждам около себе си.И много се радвам,че е така.Може би съм изключение,не знам 🙂

    1. Разбирам, прозвучало е твърде буквално. Не напразно уточних, че “ баба в този контекст е метафора…“. Сега всичко е на баба и всичко е домашно. Но не е само това.
      Иначе, радвам се затова, което пишеш. Със сигурност не си изключение.

  2. Напълно подкрепям мнението на Снежана, не си изключение 😉
    А относно тарта ще се пробва!

  3. И аз не разбрах бабата какво е оплескала, но ще задам по-практичен въпрос: любопитно ми е по какви критерии си избра чугунения тиган. Предлагат се всякакви с много широк ценови диапазон – от 17-20 лв по битаците, та чак до 200 лв.

    1. Събирам информация, допитвам се до хора, които използват различни марки. Чугунената тенджера си я поръчах от Амазон. Оказа се добра фирма, отзивите за нея също са много добри, а цените поносими. Когато разбрах за Lava се замислих за чугунен тиган от там. Разпитах професионални готвачи, които ги ползват и накрая се реших да взема. Доволна съм, а цените са сравнително по-добри.

  4. Прочетох текста на Гладната Акула, която по скромното ми мнение, просто ни показва каква е новата тенденция в САЩ, а именно връщането към корените, желанието към вкусната домашна храна и местно произведени храни. Завръщането към бабините ястия. Аз съм на 68, но помня гозбите на баба и на мама и това, което съм харесвала у тях, е взискателността им към продуктите и безхитростния им начин на готвене, задължително по здравословен начин- без тежки запръжки, с почти хрупкавия ориз и с много пресни зеленчуци. Ако са имали достъп до екзотични съставки, вероятно биха ги опитали . Просто начинът на живот и пазарът е бил такъв. Времената се менят и ние самите. Вкусовете също. Важно е да е вкусно, здравословно и според личното предпочитание.

  5. Готово! Тaртът вече е нaпрaвен и изяден. Във вaриaнтa с тесто зa пицa, много, много вкусен! Aз лично нaпълно рaзбрaх кaкво имaш предвид с „бaбините“ мaнджи. И нaпълно споделям. Човек трябвa дa имa първо критерии зa нaистинa добро ядене, сaнтиментaлните спомени сa чудесни, но вече рядко се покривaт с кaчественaтa, вкуснa и здрaвословнa хрaнa.

  6. Понеже са намесени и бабите, ще кажа, че едната ми баба прави същото от години и му казва мързелив лучник, само че в цялата история се явява и малко заешко месо и вместо бри, слага пушено сирене, а пролетно време го прави с ония малки лукчета. И във всичките му варианти (защото аз вчера си направих този от статията) е смертелно вкусно.

  7. Здравейте Йоана, правите прекрасни неща много от които съм опитала. Обичам домашната храна и в къщи приготвям само такава – кога по рецептите на баба, кога по рецепти с нови продукти и технологии. Най-вкусно е при баба и мама, защото е сготвено с любов и е мнооого вкусно. Вкусна е „клисавата“ баница и „мазното“ пържено. Считам, че по-добре децата ни да се хранят с такава храна, а не с полуфабрикати. Обичам и НЕ се отказвам от традициите и се интересувам от новостите. Смятам, че новите за кухнята ни продукти са прекрасно допълнение и разнообразие, но не трябва да ги фаворитизираме. Уважавам мнението Ви, но не споделям яростта на отричането с което говорите за кухнята ни. Това, че не готвим винаги съомга, бри и не наричаме ястията „тарт“ не значи, че не сме направили хубав тутманик или друга гозба . Но всеки има право на мнение и аз го зачитам.
    Нправих тарта, стана хубав, но доста тежък за моя вкус.
    Желая Ви здрава и добра година!Поздрави

  8. Странно как хората бързат първо да се засегнат, при това лично, след прочетено мнение по каквато и да е тема,
    вместо да се опитат да помислят и да/не четат между редовете….и реагират макар и уж добронамерено Но…, Йоана, винаги успяваш да провокираш и това е просто страхотно, значи има истина, и хора готови да я/не я приемат.

  9. Прекрасна рецепта, ще се пробва!:)

    Относно другото…няма нужда да се защитават бабите и пр. Моята баба готви вкусно, но мазно, препържено и с евтини продукти. Е, не е добре за децата ми, не е добре за мен, не е и за нея, но това може да си купи – това готви. Истината е, че бабите, истинските и в буквалния смисъл баби, вече не готвят така, както преди.

  10. Йоана, много харесвам блога ти, защото предлагаш вкусни и за небцето, и за очите рецепти. Но съвсем не САМО заради това. С всяка рецепта даваш тласък на вдъхновението, креативността и стремежа към красота и изисканост. Събуждаш спомени. Провокираш емоционални нюанси. А с последната публикация – и философски размисли. Старата поговорка „Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа какъв си“ ти трансформираш в „Кажи ми какво (как) готвиш, за да ти кажа какъв си“. Дааа, светът се промени в последните 20-ина години във всеки свой детайл, включително и в готвенето, което все повече се стремим да превърнем в кулинарно изкуство. Разбирам метафората ти за „баба“ така – имаме вече толкова нови продукти на пазара, получаваме толкова нова информация за рецепти и технологии, научихме толкова нови неща за здравословното хранене, че вкопчването в рецептите на „баба“ заради самоцелния традиционализъм е равносилно на ретроградност и изостаналост. То е все едно да носим или да шием дрешките си по точно същата кройка отпреди 20 години, без да внасяме и нотка от духа на новата мода.
    Ох, наистина ме подтикна към философстване. Какво ли не прави една добра рецепта!
    Благодаря за таланта ти, който щедро споделяш с нас, и ти желая много радост и през новата година!

  11. Здравеи Йоана,
    много хубава тема за дискусия отваряш и не мога да се стърпя да не си дам мнението. Харесва ми, че в случая провокираш, макар в повечето случаи да си безкрайно толеранта и търпелива към околните и техните мнения. Знам това, защото те познавам от всичко написано от теб досега. Харесва ми също, че някои от горните мненя взимат по-буквално темата и се надигат в защита на нашите баби. Те по мое мнение заслужават безкраен респект, уважение и любов. Но това ти демонстрираш в не една и две твои публикации. Чудесното в тяхната храна са (или бяха за съжаление) пресните продукти от градината и мерудийките, които само те си знаят кои са точно. От друга страна е вярно, че гозбите от преди са от моя днешна гледна точка преготвени, с целта да се нахраним и да е вкусно (затова баба не щади мазнината), но без да се мисли какво остава от витамини и хранителни вещества в тях. Вярно е и че баба нямаше незагарящи тигани и подобни екстри домакински уреди. Затова ми се иска да не забравяме вкусните рецепти на баба, но да ги готвим по един нов, модерен и преосмислен начин. Харесва ми и да включвам непознати и нови за мен съставки, за което ме вдъхновява Йоана (различни видове брашно, киноа, цейлонска канела, агаве,…), но това не означава тези съставки да се идеализират сляпо. Хубаво е основната храна да се състои от регионални продукти, с оглед и на опазването на околната среда (примерно ябълки от Нова Зеландия и тем подобни глупости докарани със самолет). Напоследък чувам около мен за чудотворните семена чия от Мексико, мои колеги (мъже) ги ядат на закуска, хляб се продава поръсен със семена от чия…. ами нямам нужда от тях, да хвърлям луди пари и да ставам жертва на маркетинг. По повод на детските подаръци мога само да се възмущавам от това, колко безсмислено буквално се бутат в ръзете на дезата готови и предимно сладки фабрикати, направени незнайно коя година и с какви яйца на прах и консерванти, и то без да се попита дали родителите са съгласни или не. Доста време си мълчах, за да не обидя хората, но вече доста ми преля и започнах да казвам директно и категорично, не благодаря, без оглед на обидени, защото става въпрос за здравето на моите деца. Домашно приготвени сладки? С най-голямо удоволствие! Ще се радвам, ако в този ред на мисли има повече родители, които имат смелост открито да отказват такива добронамерени, но вредни подаръци за децата си.

  12. Направо по същество, не ми се занимаваше с многолистно тесто и направих блата ти за пица Маргарита. Много вкусно!!! Досега всичко което съм правила от твоя блог е супер! Аз не съм много стриктна в грамажите, не ползвам везна, но имам опит и ми се получават безотказно. Благодаря!

  13. Направих го във форма за мъфини с кори за баница (по 4-5 квадратчета за основа) и замених бри-то с грана падано. Пак се получи много вкусно!
    Иначе по другата тема – мисля, че това, което част от коментиращите, не са доловили е, че Йоана използва „на баба“ като обобщителен образ на всички маркетингови трикове и стратегии да ни продадат нискокачествени боклуци, защото били на баба, дядо, традиционни, български и т.н. Иначе, аз лично предопчитам да се храня с чисти и в по-голямата си част местни продукти. Смятам, че българската кухня е здравословна, тъй като в по-голямата си част е била вегетарианска и с чисти плодове и зеленчуци. Месните ястия са били с месо от животни, отгледани в двора без хормони, антибиотици и други странности.
    А по отношение на това дали е безинтересна или не – зависи. Не съм съгласна с Йоана, че традиционната за тези земи кухня е безинтересна. Аз съм от Пловдив и тук от векове насам традиционната кухня е многолика – приготвят се типично български, турски, гръцки, арменски и еврейски ястия с подправки от цялото Средиземноморие и Мала Азия.
    И последно – не отричам чуждите храни. Интересни са ми по-нетипични подправки или основни продукти и винаги като пътувам извън България се запасявам с тях. Обожавам сирената на Италия, Англия и Швейцария, харесвам рибните гозби на скандинавските страни. И все пак, смятам, че основната част от храната ни трябва да идва от земята, на която от поколения сме живели.
    Толкоз! 🙂

  14. Направих го във вариант на пица, като замених брито с малко грана падано и моцарела (такива имах), и стана много, ама много вкусно! 🙂 Докато готвех лука, направо ме зашемети аромата му, обединен с розмарина! Имаше риск да си го изям направо така;)

Коментирай