Мъфини със зеленчуци и сирене и какви ги свърши Даниел през 2015

Много бързо мина една година от раждането на Даниел до първата му година. Още по-бързо мина времето от първия му рожден ден до втория рожден ден. За това време не съм споделяла особено много снимки с него, макар и дядо му да твърдеше още от първите фотосесии на новороденото дете, че Даниел „ще ни бие всички със снимки“, с което иска да каже, че той ще има повече снимки от общия сбор на снимките на всеки един член от нашето семейство до трето коляно.

Даниел

Аз си мислех, че няма как да е иначе при дядо и баща любители фотографи и майка кулинарен блогър, която често снима как
во се случва в нейната кухня. И все пак, не бих могла да покажа всички кадри, затова реших да направя кратка ретроспекция в гастрономичен аспект на снимки с Даниел от изминалата една година. Накрая ще споделя и рецептата за солени мъфини с тиквички, моркови и сирене, която не веднъж ни е спасявала. Мен – да не полудея, Даниел – да се нахрани с нещо.

Започвам хронолично, някъде от средата на месец януари 2015.

Даниел на лаптопа

Преди почти една година Даниел много често ми окупираше лаптопа, защото там е шарено и мърдат някакви неща. Точно в този момент съм браузвала във foodgawker.com. Той разглежда снимките, познава някои храни, посочва ги и казва „мням-мням“. Сега разполага с таблет (о, Боже, докъде се стигна!), на който си гледа детските филмчета, от които най-любими са му за Покойо. (Защо няма такива български анимации за малки деца? Алооу, хората от бранша да помислят по въпроса. Извините за острата реплика, но имам чувството, че ще бъдат много добри, след като видях какво може да се направи.)

Даниел бърка овесена каша

Друго любимо място на Даниел (както ще се види и от други снимки) е кухненският плот. Първо, там има много и все пъстри бурканчета за разглеждане. Второ, когато правя нещо там, той винаги иска да ме наблюдава. Взимам го, слагам го да седне на плота и дори му позволявам да „помага“. На тази снимка той държи да си разбърка овесената каша сам.

Малко преди да започна да правя това видео, снимах някаква храна (за блог, за книга, помня ли вече!). Не помня и каква беше храната, обаче е било необходимо да я гарнирам с резени лимон. В момента, в който срязах един лимон на две, Даниел дотича до масата, където правех снимките и си го поиска. Това е вторият лимон, който опитва и мисля, че му харесва.

Аз, Вальо и Даниел ядем десерт

Честно, изобщо не си спомням какъв е този десерт в рамекини, който и тримата ядем, но все си мисля, че е бил крема каталана, който съм приготвила за снимки за анонсирането на курса за испанска кухня. Изглежда всички сме доволни от десерта.

Даниел се храни сам

Малко след като навърши една година, Даниел прояви желание да се храни сам. Като казвам „прояви желание“ означава, че изобщо не ми даваше аз да му давам пюре с лъжицата. Той трябваше сам да си слага в устата, при това с две лъжици. Да, половината храна отиваше по лигавника, но това изобщо не е проблем. По-страшно стана, когато отказваше (и до този момент отказва) да му сложа лигавник. Наложи ми се да открия най-добрия препарат за петна върху дрехи.

Даниел до фурната

Даниел опитва храната

Докато си бяхме и двамата у дома, аз обикновено готвех докато той спи следобед. Когато стане от следобедния си сън, първата му работа беше да провери какво има във фурната или в тенджерата на котлона.

Даниел опитва храната

Даниел опитва храната

В този период си изяждаше вечерята за следобедна закуска, но и аз бих направила същото, когато ми ухае вкусно и манджата е все още топла.

Даниел яде портокал

Никакви обноски и както прави майка му – яде плодове ръфайки ги, дори без да се белят, отстраняват семена и режат. Е, тук с портокала нямаше как поне да не го обелим.

Даниел и чашата с вода

Имаше един период, в който много обичаше да бърка в чаши пълни с нещо. В случая седи на бюрото (защото стола за хранене е само за хранене, нали?), гледа детски филмчета, а едната му ръка е в чаша с вода. Това с чашите и течностите продължи докато не изля една друга чаша с вода (слава Богу, вода!) върху дивана. (Имам и един добър препарат за дамаски и килими.)

Даниел открива пудра захар

Какво се случва, когато си играеш, отвориш кухнеския шкаф да провериш какво има вътре и намериш в него пакет с пудра захар? Ядеш на корем, какво друго! Детето после най-съвестно отиде да вземе метлата за да помете пудрата захар по пода. Излишно е да казвам, че се наложи реорганизиране на продуктите в кухненските шкафове, особено ниските.

Даниел яде диня

В разгара на лятото какво да правиш? Ядеш диня и пиеш вода.

Даниел яде кайсии

Даниел закусва с кайсии и мъфини с боровинки.

Даниел яде хляб

Така както не ми даваше да го храня, така и не ми даваше да режа хляба на филии. Трябва да се яде цял. Но защото има цел. Изяжда се само кората. Всичката кора на този половин хляб. Не е глупав. Яде частта с най-много вкус.

Даниел яде палачинки

Даниел яде палачинки

Даниел обожава американски палачинки. В събота или неделя винаги му правя някаква разновидност на тази рецепта (между другото и с настъргана тиква стават мнооого хубави). Тук за закуска има и праскови, но винаги ако има няколко различни храни пред себе си, той ги яде последователно. Кога ли ще открие сандвичите?

Даниел яде картофи

Вечерята не винаги е само ядене, преди всичко е игра. Нарежда печените картофи от чинията в едния ъгъл на масата за хранене, после си ги връща в чинията и чак тогава може да ги яде. Деца!

Тортата за втория рожден ден на Даниел

От шарлотата за втория му рожден ден започна от бишкотите и изобщо не погледна крема отвътре. Ние възрастните направихме обратното.

Даниел се храни сам

Вече е много по-сръчен да се храни сам. В тази паничка са любимите му макарони със сирене. Но не от тези макарони със сирене, а най-обикновени – сварени макарони, минати за кратко през нагорещена мазнина, поръсени с натрошено краве сирене, но винаги допълнително поръсени от самия Даниел с настърган пармезан.

Даниел и Вальо гледат F1

Тук няма нищо за ядене, но не мога да пропусна този сюблимен момент от късен неделен следобед, баща и син гледат Формула 1. Мъже! Имам чувството, че им липсва нещо. Бутилка бира?

Даниел шета

Спомням си, че тук не му хареса храната, която бях приготвила за вечеря и се наложи много бързо да направя от неговите любими макарони със сирене. Той е разстроен, защото е гладен, но докато се свари пастата, очевидно трябва да се играе по някакъв начин.

Даниел яде тиквени тиганици

Вероятно вече знаеш за този случай и все пак, в една събота сутрин си приготвихме тиквени тиганици за закуска. Даниел е много доволен. Аз също. Имам да изпържа още един тиган и вече мога да си изпия кафето.

Даниел яде спагети

Една вечер бях приготвила спагети карбонара и тогава всъщност забелязах колко много Даниел обича паста. Оттогава последваха редовните макарони със сирене и от време на време спагети със сметанов сос. Чесънът изобщо не го притеснява и слага допълнителен пармезан колкото има.

Даниел и неговата любима кола

Естествено Даниел не се подвизава само на и около кухненския плот. Играта е преди всичко останало. Купихме му тази кола, малко след като проходи, уж да си упражнява все още нестабилните крачета. Не я погледна докато не стана на 2 години. Сега се е сраснал с нея и става все по-бърз и по-добър в карането. Чудя се как така още не си я качва в леглото да спи с нея. (Между другото, дядо му (любителят фотограф) направи фарчетата да светят. С малко жички и стабилна батерия. Уау! Как се фука пред другите деца! Хваща ме срам понякога от техните родители.)

След игри навън, когато се приберем у дома, той винаги е много гладен, затова винаги трябва да имам нещо готово за него. Но имаше (и все още има, няма как) периоди, в които проявяваше голям каприз към храната. Необяснимото за мен е че той е много гладен, но отказва да яде каквото и да му предложа. Имаше и един период, в който ядеше само хляб и краставици. Този период продължи много дълго. Никога не съм го насилвала да яде каквото аз искам той да яде, но след втората седмица, в която изкара предимно на хляб, краставици и ябълки, отказвайки всичко останало се принудих да похитрувам. Започнах да му приготвям мъфини с тиквички и сирене – напомнят му на хляб, но в тях има някакъв зеленчук и малко протеин. По-късно ги обогатих и с моркови.

Мъфини със зеленчуци и сирене

Мъфините се приеха много добре от него. Обаче една и съща храна бързо омръзва, затова след първото приготвяне на 12 броя мъфина, половината от които застояха и изсъхнаха, започнах да приготвям само по 6 броя от тях и продължих разбира се да му предлагам други храни, току виж се е излъгал да ги опита. Така една вечер останах поразена, когато той изяде две паници с рибна яхния подобна на буябес, а на един семеен обяд в провинцията изяде половин наденица, ей така както се яде банан. Откакто започна да ходи на ясла, Даниел вече не е злояд, там се храни с всичко, макар у дома да проявява капризи от време на време. За такива случай остават вечните макарони със сирене, печени картофи и баница с яйце и сирене.

Такива ти му работи с Дани бой. Моята майка веднъж ми каза, че твърде много го глезим. Аз мисля, че му даваме възможност за избор, макар да е само на 2. В края на краищата необходимо е всеки сам да направи своя избор, а ние като родители може само да напътстваме и да даваме съвети. И когато се налага да прилагаме хитрости. Не е ли така?

Мъфини със зеленчуци и сирене

Мъфини със зеленчуци и сирене

Рецептата е адаптирана от brighteyedbaker.com и всъщност представлява хляб с тиквички, жълто сирене и черен пипер. Направих някои промени при продуктите, така че да бъдат подходящи за малко дете и оформих мъфини, вместо хляб.

Продукти за мъфините

Отдавна не бях приготвяла тези мъфини за Даниел, защото не е имало нужда да проявявам хитрости и да му слагам зеленчуците и сиренето в тесто, но преди няколко седмици ги приготвих за закуска на курсистите на един курс за френски макарони. На тях също им харесаха и тогава им споделих, че това са спасяващите мъфини на Даниел. Рецептата ми беше поискана светкавично. Не само защото са спасяващи, но и защото се приготвят бързо и позволяват някои импровизации. Ето кои са те:

  1. Пълнозърнестото брашно – опитвала съм рецептата с няколко вида пълнозърнесто брашно – пшенично, лимец и ръж. Обикновено, когато се приготвят с ръж, времето за печене се увеличава с 5 минути, но за да бъдеш сигурен, че са готови, проверявай мъфините с дървена клечка. Ако първият ти въпрос ще бъде дали не могат да се приготвят само с пълнозърнесто брашно, веднага отговарям, че това вече е друга рецепта и яз не съм я изпробвала все още.
  2. Зеленчуците – мъфините могат да се приготвят само с тиквички, но аз най-често смесвам тиквички с моркови. Тиквичките настъргвам на по-едро ренде и ако те са големи и сочни ги отцеждам леко след настъргването. Морковите настъргвам на по-ситно ренде, просто за да не се виждат на големи ленти в тестото. Освен с тези два зеленчука, мъфните могат да се приготвят със сварен и добре отцеден спанак, със сварен грах или дори с настъргано червено цвекло. Варианти са още комбинация от нарязана на кубчета червена чушка + някакъв колбас и ситно нарязано сварено месо (това за по-големи деца или възрастни). Добавянето на пресни подправки като магданоз, копър, босилек, риган или мащерка може да бъде само в плюс за вкуса на възрастните.
  3. Сиренето – Даниел обича бяло саламурено сирене, а отскоро и жълто твърдо сирене като пармезан. В мъфините може да добавиш каквото сирене обичаш, дори настърган кашкавал.
  4. Добавки – няколко пъти съм добавяла по 1-2 лъжици семена чиа, пшеничен зародиш или смляно ленено семе. В този случай намалям количеството на бялото брашно с 1-2 лъжици. В тази връзка в сместа може да сложиш някаква добавка или семена, в зависимост от възрастта и нуждите на детето. Но ако мъфините са само за възрастни, направо се чувствай свободно да ги поръсиш с микс от семена – слънчоглед, тиква, сусам.

Важно! Каквито и импровизации да предприемеш относно различните продукти, винаги спазвай грамажите за тях дадени в рецептата. Например, искаш да използваш червена чушка и шунка вместо тиквичка и морков, тогава общото им количество трябва да бъде 100 грама.

Дозите са за 6 мъфина. Рецептата лесно може да бъде увеличена двойно.

Продукти:

  • 100 г бяло брашно
  • 60 г пълнозърнесто брашно (пшенично, от лимец, от спелта или ръжено)
  • 1 1/4 чаена лъжица бакпулвер
  • щипка сол
  • 1 голямо яйце
  • 30 мл зехтин
  • 120 г кисело мляко
  • 100 г смес от настъргани тиквички и моркови
  • 70 г краве сирене, натрошено
  • разтопено масло за намазване на формите

Фурната се нагрява на 180ºC. Шест гнезда от форма за мъфини се намазват с разтопено масло.

В купа се смесват двата вида брашно, бакпулверът и солта.

Подготвят се сухата и течната смеси

Отделно се смесват яйцето, зехтинът и киселото мляко. Разбъркват се с телена бъркалка или вилица.

Смесване на течните съставки със сухите

Течните съставки се изливат при сухите и се разбъркват с дървена лъжица докато се образува гъста смес.

Разбъркване на съставките докато се образува гъста смес

Разбъркването трябва да бъде за кратко време, колкото сухите съставки да се навлажнят.

Добавените зеленчуци и сирене в сместа

Добавят се настърганите зеленчуци и сиренето и се разбъркват за кратко, само докато се разпределят в тестото.

Сместа се разпределя във формите

Сместа се разпределя в шестте гнезда, като те се покриват изцяло с нея (не е необходимо сместа да запълва 3/4 от формите или изобщо да се оставя някакво пространство за набухване). Формата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и мъфините се пекат 30-35 минути. Проверяват се за готовност с дървена клечка, която забoдена в центъра на един мъфин трябва да излезе суха.

Мъфините се охлаждат във формата 10 минути

След като се извадят от фурната, мъфините се оставят за десетина минути във формата и тогава се изваждат. Ако е необходимо се минава с нож по периферията на гнездата, за да се отделят мъфините, ако са залепнали за стените.

Охлаждат се върху решетка

Охлаждат се напълно върху решетка.

Все си мисля, че ще има и коледен публикация по темата Даниел. Да видим дали ще успея да се подготвя. Засега планувам още един есенен десерт за тази година, който обаче изключва тиква, но ще бъде с много алкохол. Есенното в него ще бъдат дюлите, затова ако ги харесваш, нищо не пречи да се заредиш с тях и дори да си направиш есенна декорация върху кухненския шкаф, докато изчакаш рецептата.

27 коментара

  1. Чудех се дали може да се направи във вид на солен кекс? И тогава как ще се промени рецептата?

    1. Би могло, в сайта от който взаимствах рецептата, тя се приготвя именно във форма за хляб. Нищо не променяш в нея, само следиш времето за печене.

  2. А може ли да заместим бялото брашно с тшпово? Как ще се отрази на печенето и бухването?

    1. Убедила съм се, че типовото брашно може да замени бялото в почти всички рецепти. Специално за тази рецепта, смятам че може да се използва типово брашно, вместо бяло.Единствено трябва да наблюдаваш колко течности ще поеме. Ето затова е добре рецептата да се приготви първият път както е описана, за да се знае каква гъстота на тестото трябва да се постигне и след това се въвеждат импровизации. Тук обаче, мисля че може директно да подходиш с типово.

  3. Малко извън темата, но тично вчера приготвях за пръв път хляб (типовия с маслини и розмарин;)) и използвах брашното на Слънце и луна и си мислех да те питам какво мислиш за тези брашна? Пробвала съм и грахама и ми хареса, но исках да чуя професионално мнение! Сега обаче като видях пакета и получих отговор 🙂 между другото Хлябът стана с главно Х! Благодаря за рецептата и чудесната книга! И, ако позволиш, още един въпрос – как се справяш с два котлона, все съм си мислила, че четири на мен са ми много и се чудя как е с два за следващата ми кухня.

    1. Радвам се, че хлябът и книгата са ти харесали.

      От всички видове пълнозърнести брашна, използвам предимно на Слънце Луна. И на Тера Натура не са лоши, но нещо ми се изгубиха от поглед напоследък.

      Преди малко повече от две години бях с печка с 4 котлона. След като се преместихме и реших фурната да бъде вградена, се спрях на два котлона. Първо, защото четирите заедно никога не са ми влизали в употреба. Случвало се е да използвам три наведнъж, но е било много рядко, при предварителната подготовка за някое парти с много гости. И втората причина е свързана с мястото за работа – след като много рядко ми се е случвало да използвам наведнъж три котлона, реших да спестя място, да сложа два котлона и да имам повече работен плот.
      Направи си ретроспекция как, колко и при какви обстоятелства ползваш котлоните и реши дали наистина имаш нужда от повече от два. Някои храни лесно могат да се пригодят и за фурна, ако все пак някога се наложи трети котлон. Но ти сама трябва да прецениш, според нуждите ти.

  4. Сладък, сладък, сладък , чаровен Даниел, пу пу. Разкошен помощник си имаш Йоана, да ви е жив и здрав!!! И на рецептата ще и дойде времето 🙂

  5. Oпитах тази рецепта днес, наистина станаха страхотни! Може би защото направих двойна доза обаче, печенето се удължи до час. Определено си 3аслужаваше обаче, благодаря!

    1. Радвам се, че ги опита. И то толкова бързо. 🙂
      Възможно е при двойна доза времето за печене да се увеличи, много зависи от фурната. Когато се пекат повече неща наведнъж, те взаимно си „крадат“ от топлината, затова е необходимо да се наблюдават.
      Когато ги приготвях за курсистите, пекох в тава с 12 гнезда, но времето си беше същото. Ако се наложи пак да пека у дома 12 броя наведнъж, ще наблюдавам и ако има промяна, ще я спомена в рецептата.

  6. Прекрасен Даниел! Благодаря за хубавите снимки и разказ. Публикацията за втория рожден ден, нямаше много снимки и истории около неговото порастване, но ето че тази празнина е запълнена. Очакваме още, по твоя преценка! И отново невероятна рецепта, която да разнообрази капризното детско меню.

  7. Страхот блог пост и много интересен за детското хранене. Даниел е много сладко детенце, а рецептата ще я изпитам още този уикенд. Поздрави, Вероника

  8. Дани е слънцето в този дом и е голям късметлия, че Йоана му е майка ! Трябваше да видите и клипчето, как се мете захарта по пода ☺ и то без напътствия от някого !
    Йоана, ако преработваш поста си по друг повод, моля те да за качиш това клипче ! То ми е любимо ☺? нищо, че съм пристрастна … Поздравления за хубавата публикация ! Целувки от мен !

  9. Много е сладък Дани бой! Много прилича на теб, Йоана!

    И тъй като няма определена тема за коментари по книгата ти (не, че трябва),
    но много искам да споделя колко много я използвам и колко прекрасни са всички рецепти до момента,
    които съм направила. Ето днес например, две – джиндифилови сладки и шоколадови мъфини, много ароматни едните и ужасно сочни и вкусни другите. Разбирам напълно защо издателите са ти се доверили,
    просто няма рецепта, която да те остави разочарован или дори просто равнодушен, ако разочарован е твърде силно казано. Поздрав сърдечен от мен!

  10. Ех, Йоана, расте като гъбка малкият помощник. Да е жив и здрав. Определено усещам призванието му в кухнята и че ще имаш неотменим помощник. Пък защо и не някой голям шеф-готвач 🙂
    Благодаря за рецептата, скоро и на мен ще ми трябва 🙂
    Прегръдки,
    Дани

  11. Удоволствието отново беше мое – да изчета всичко пиейки сутрешното кафе и чудейки се дали ще има рецепти „Деца“? 🙂

  12. А пък аз въобще забравих за рецептата и с удоволствие разгледах снимките и забавните разяснения. Йоана – да ти е живо и здраво малкото юначе! Да те радва и правнуци с него и татко му да дочакате! Расти здрав и усмихнат Даниел!:)

  13. За много години, Йоана! Винаги е огромно удоволствие да посетя блога ти, дори само да си почета и поразмишлявам или пък да погледам прекрасните снимки 🙂 Пиша ти с въпрос/молба. Моето момче има нетолерантност към глутен и трябва да избягваме всичко, което е бяло, лимецово, ръжено, ечемично и овесено брашно. Изборът е между царевично, оризово, от елда, от соя и разно по-малко популярни като кестеново, грахово, ленено, конопено и пр. Те обаче се месят, пекат и въощбе приготвят съвършенно различно и не едно или две пе1ива изхвърлих. За мъфини подобни на тези нацелих една смес от царевично, оризово и конопено 70:20:10 процента, както и за сладки мъфини царевично, оризово, елда в същите пропорции, но за някой по-фин сладкиш никак не става. Както и за питка или за домашен хляб. Опитах веднъж с гевреци, че много му се доядоха гевречета и беше трагично. Та, си позволявам да ти пиша дали не би започнала да разучаваш и представяш и някои рецепти с безглутенови брашна. Вярвам, че ако се заемеш, ще постигнеш супер резултати, както с всичко, което показваш тук и в книгата си. Благодаря ти предварително!

    1. За много години, Мариела!
      Трудно е да се постигне текстура на хляб с брашна, които не съдържат глутен. Приготвените от тях печива наподобяват по-скоро кекс, отколкото хляб. Затова към най-различни безглутенови смеси се добавя гума гуар или ксантан, чиято цел е постигане на еластичност, каквато се постига от глутена в пшеничните брашна. Тези добавки се продават в някои био магазини. Също така се продават и готови смеси от безглутенови брашна, които може да пробваш.
      Не съм сигурна, че в този период ще мога да отделя достатъчно време за да потърся и експериментирам с безглутенови рецепти. Все пак ако попадна на нещо интересно и подходящо, бих направила публикация.
      Междувременно прегледай статията за 5 безглутенови рецепти и шоколадов сладкиш с кестени без брашно. Препоръчвам ти и рецептите без глутен от блога на Надя Петрова.

  14. Привет, Йоана, и много ти благодаря за отговора. Блогът на Надя Петрова е доста интересен – ще го чета, а твоите рецепти ги знам и съм ги правила 🙂 Един въпрос – не разбрах много добре как да ферментирам тестото от блога на Н.Петрова – да го замеся и оставя една нощ да втасва ли?

    1. Ако говорим конкретно за гофретите – смесват се брашната с киселото мляко, което е разтворено във вода. (В рецептата, Надя дава точни количества, които да се смесят.) Разбъркват се на каша. Тази каша се оставя на стайна температура за 8-12 часа. Тя няма да втаса, защото в нея няма никакъв набухвател или мая. След като мине това време, кашата се смесва с останалите продукти от рецептата. Надя има доста подробни и научни статии, включително и видеа, в които говори по-най-различни здравословни проблеми. Специално в статията за гофретите има препратка към аудио файл, в който се обяснява защо е добре брашната да се хидратират и оставят да ферментират.
      Ако имаш конкретни въпроси по нейните рецепти или всичко свързано с глутена, може да я попиташ или да направиш консултация. По тази тема тя знае по-добре от мен, би обяснила темата професионално и би те насочила към правилен избор.

  15. Направих мъфините, но вътре останаха глетави( се едно не са се изпекли) а пекох доста дълго време .
    Така ли трябва да се получат вътре леко влажни ?

    1. Не, не би трябвало да са влажни. Ако времето за печене е било дълго, а мъфините са останали глетави, се съмнявам в няколко неща:
      1. количеството или качеството на бакпулвера
      2. твърде много брашно в сместа или прекалено разбъркване, което развива глутена и прави изпеченото тесто жилаво, съответно не може да се изпече добре
      3. много влажни тиквички – според сезона водата в тях може да варира, затова ако пуснат много, докато се стържат се отцеждат от нея и дори може да се притиснат в цедка, за да излезе излишната течност
      4. някаква промяна в рецептата (видове брашно, съотношения на продуктите)

  16. Бакпулвера е dr.oetker , тиквичките ги отжедих добре (доста вода пуснаха), брашното е точно количесто . Най вероятно може да е от бъркането друго не виждам, тези дни ще направя нов опит
    – Брашното е двузърнест лимец на balcho

  17. Чудни станаха! Използвах четири вида брашна – бяло, типово, пълнозърнести от спелта и лимец. Никакви промени не направих освен добавка на ленено семе отгоре. Удвоиха дозата и пекох точно 35 минути.
    Благодаря!

Коментирай