Пурички с локум и орехи (локумки) и среща с полското момиче, което обикаля блогърите по света

Тази рецепта за локумките е доста старомодна и направо си е за рубриката „Йоана на Земята“. Едва ли щях да я приготвя някога за публикация, ако не беше срещата ми с едно момиче от Полша, което си е поставило за цел да обикаля света и да се среща с различни блогъри – кулинарни, за мода, за красота, за фотографии, вероятно и за технологии. Тя се казва Илона и се свърза с мен преди няколко седмици. Представи ми нейния проект и блог и имаше желание да се срещнем и да си говорим за блоговете, за практиките, които имаме; за културата и бита и разбира се за храната и по-специално за българската кухня.

Пурички с локум и орехи

Бях изключително въодушевена, исках да покажа повече, отколкото вероятно тя си представяше, затова вместо да седим в някое кафене и да ѝ говоря за шопската салата, пълнените чушки с ориз, залети с единствения по рода си сос от кисело мляко и яйца, родопския пататник и тиквеника, реших да ѝ ги приготвя лично и я поканих на вечеря у дома.

Решението ми да се спра на тези ястия е провокирано от две неща. Първо, след като Илона прие поканата за вечеря ме предупреди, че предпочита да не яде месо, така че от списъка с ястията, които можех да приготвя изключих кебапчета, кюфтета, свинско със зеле, капама, кавърма, мусака, винен кебап и други подобни. Второ, това е избор на ястия, отразяващи моята семейна кухня с българската традиционна кухня по един по-съвременен начин. И няма как да е иначе. Какво имам предвид?

Лятна салата

Краве сирене

Да започнем от салатата. Всички знаем, че шопската салата е известна на чужденците, те я обожават, заради комбинацията от зеленчуци и бяло сирене, заради зрелите, сочни и сладки домати, които имаме в края на лятото. Предположих, че Илона вече е опитвала шопска салата, затова се разрових в стари книги за българска традиционна кухня с надеждата да открия нещо интересно, изключващо салата от зеле с моркови и зелена салата с репички и пресен лук. Не открих нищо впечатляващо приготвено с пресни зеленчуци, затова се спрях на салатата, която бих приготвила в този сезон независимо по какъв повод – празничен или просто за нас двамата с Вальо, за вечерята ни. Представих тази салата на Илона като салата на късното лято, най-вече заради печените червени чушки в нея, но много се радвам, че успях да намеря хубави розови домати, които тя не пропусна да отбележи като много вкусни. Салатата е близка по състав до шопската и все пак не е шопска, защото сервирах сирене отделно, по начинът, по който се сервира у дома – нарязано на кубчета, поръсено със слънчогледово олио, червен пипер и шарена сол. И да, пихме ракия. И да, ракията беше домашна.

Ракия

Пълнени чушки с ориз

Моята майка и баба винаги са приготвяли пълнените червени чушки с ориз като ги сваряват в голяма тенджера, а самите чушки са захлупени с чиния (знаеш това), за да не подскачат докато се варят. Със сока, който се образува в тенджерата по време на варенето, те приготвяха соса за чушките, като смесваха сока с кисело мляко и яйце и го загряваха докато се сгъсти. Този сос наистина е много вкусен приготвен по този начин, но аз и Вальо предпочитаме пълнените чушки да бъдат печени, а те не отделят сок за сос, затова аз приготвям соса само с кисело мляко и яйца, които сгъстявам на котлона. Точно така ги приготвих и за вечерята с Илона.

Родопски пататник в кора

Родопският пататник не е нещото, което често приготвям, още повече в детските ми спомени не намирам момент дори да се е приготвяло някакво подобие на него (в крайна сметка е съвсем нормално, нямам роднини в Родопите). Обаче реших да го приготвя, защото е едно от най-емблематичните ястия от българската кухня, освен това научих много добра рецепта за пататник в кора на един кулинарен курс за традиционната кухня от Южна България и вината от този регион. За храната ни разказа Ивелина Иванова, а за виното Ясен Захариев. Беше страхотен курс и очевидно много полезен именно заради пататника, който приготвихме и подходящото вино към него, което опитахме. Понеже съм сигурна, че ще има запитвания за рецептата, нека бъда ясна – смятам, че ще бъде несправедливо да я публикувам тук, затова няма да го направя. С тази история всъщност искам да ти кажа, че е полезно да се посещават кулинарни курсове и да бъдеш любознателен.

Виното, което пихме е от Тракийската низина – Minkov Brothers Le Photographe Pinot Noir 2013

Тиквеник

Рецептата за пурички от тефтера на баба ми

Ето дойде ред и на десертите. Да, те са два – тиквеник и пурички с локум. Ами просто не можах да избера едно. А те малко ли предложения ми се завъртяха в главата – крем карамел, мляко с ориз, реване, Дамски каприз (ок, това не е особено традиционно), халва от грис, халва от слъчогледов тахан от Ябланица, локум, юфка, млечна баница, ашуре, меденки, курабийки… Затова приготвих два десерта на малки порции и докато при тиквеника промених само формата, при пуричките с локум направих няколко наистина малки промени, но те направиха голямата разлика, която може да се усети между стандартната, старомодна и бедна рецепта на баба ми и интензивния вкус на пръхкавото тесто между което се гуши нещо познато.

Илона

Но нека ти разкажа сега повече за Илона. Тя е много приятен човек, много жизнерадостна и любопитна. Обича да се среща с хора, да научава за тяхната култура и начин на живот. С обиколките си по света, на които се запознава с най-различни блогъри, тя събира знания и трупа опит, който сподели и с нас. Аз смятам нейното начинание за впечатляващо, дори вдъхновяващо, но за миг в мен се прокрадва мисъл, че това вероятно е много изморително (представи си само честите полети), а понякога може да бъде и страшно (сам в друга страна, с непознати хора), затова ѝ се възхищавам и ѝ пожелавам успех. Илона, благодаря ти за хубавата вечер и заповядай отново! За мен ще бъде удоволствие да посетим кулинарно и Северна България с лучника, който другата ми баба правеше.

На вечеря у дома с Илона

Среща с Илона

От срещата ми с Илона и всичко, което тя ми разказа за останалите блогъри, с които се е срещала по света, оставам с тъжното впечатление, че у нас няма ясна блогърска общност. Като изключим всички събития, организирани от най-различни брандове, където евентуално може да се срещнат хората поддържащи блогове, то ние нямаме отредено място за срещи, на които да споделяме опит, да се правят лекции и конференции или просто да готвим заедно и то без да се състезаваме. Нямам представа защо всички, които организират срещи с кулинарни блогъри се стремят към това – да има състезание. Едни от синонимите на тази дума са съперничество, конкуренция, борба. Това ли искаме? Блогър реалити!? Не мисля. Едно от желанията на Илона е точно това – да събира блогърите, назависимо от тяхното хоби и тема на блога. И тя прави това в нейната родна страна Полша. А защо не и тук? И някой ден интернационална среща – споделя ми тя. Хм, оставам с приятния вкус на надеждата и обновената рецепта за локумки на моята баба.

Пурички с локум и орехи

Пурички с локум и орехи (локумки)

Тази рецепта е от рецептурника на баба ми, но както споменах по-горе направих няколко промени и обнових рецептата, така че да бъде по-приемлива за съвременния вкус или по-скоро за моя.

Рецептата е интересна с това, че е изключително семпла. Тестото се приготвя само от бира, олио и брашно, и дори няма захар в него. Вместо светла бира, използвах тъмна, която дава по-добър вкус. За аромат баба ми слага „2 ванилии“, обаче на мен това не ми беше достатъчно и обогатих тестото с още аромати от канела и настъргана портокалова кора. Сега ми се струва по-прилично. Ако намериш локум с аромат на рози, той ще бъде най-подходящото допълнение към това тесто.

Много е важно тестото да не се меси, а само да се разбърка докато всички съставки се съединят и се образува топка. Напомня на ронливото маслено тесто, но трябва да остане меко и за разлика от него не се охлажда в хладилник. Тестото може да изглежда мазно и много меко, но в никакъв случай няма да лепне и точно за това е лесно за работа. Но и не се изкушавай да добавяш още много брашно и да месиш. Това ще го направи жилаво, а целта тук е да стане пръхкаво и хрупкаво след като се изпече.

Локумките могат да се срещнат в различни форми и с различен състав на рецептата за тестото, затова подчертавам, че това е вариантът на моята баба с обновяване от моя страна. Сигурна съм, че и ти знаеш някоя интересна и със сигурност различна рецепта, затова ще се радвам да споделиш своята семейна рецепта и начин на приготвяне на този тип сладки.

Обновяване от 14 октомври 2015 – От коментар на читателка, приготвила рецептата стана ясно, че количеството брашно може да варира и вероятно ще бъде необходимо повече от 300 грама, дадени в рецептата. Имай предвид, че качествата на брашното при различните производители и дори различните партиди при един и същ производел може да варират, затова имай готовност с още стотина грама брашно, част от които да добавиш към тестото ако то има нужда. Самото тесто не трябва да се утежнява, а да бъде меко и пластично.

За 60 броя малки пурички.

Продукти:

  • 120 мл тъмна бира
  • 150 мл слънчогледово олио
  • 1 чаена лъжица ванилов екстракт
  • настъргана кора от 1/2 портокал
  • 1/2 чаена лъжица канела
  • 1 чаена лъжица бакпулвер
  • 300 г брашно + допълнително ако има нужда + за разточване
  • 150 г локум, нарязан на ленти
  • 150 г дребни орехови ядки, разделени на четвъртини
  • пудра захар за овалване

Фурната се нагрява на 190ºC. Подготвят се две големи тави, които се покриват с хартия за печене.

В купа се смесват брашното, бакпулверът и канелата.

В друга купа се смесват бирата, олиото, ваниловият екстракт и портокаловата кора. Към тях се добавя брашнената смес и се разбърква с ръка или дървена лъжица докато съставките се смесят и се образува меко тесто. Ако тестото е твърде меко и лепкаво се добавя още малко брашно. Тестото не се меси. Разделя се на две равни части.

Тестото се разточва с дебелина 3-4 мм и се нарязва на квадрати

Всяка част се разточва върху добре набрашнена повърхност на правоъгълник с дебелина 3-4 мм. Правоъгълникът се нарязва на квадрати със страна 5 см.

В квадратите се слага по едно парче локум и орехова ядка

В единия край на всеки квадрат се поставя по една лентичка от локума и четвъртинка от орех.

Завиват се на руло

Завиват се на руло като краищата се оставят отворени. Подреждат се в тавите върху хартията за печене със сгъвката надолу. Сладките не бухват докато се пекат, затова не е необходимо да се предвижда голямо разстояние между тях, но все пак е важно да имат такова, за да могат да се изпекат добре. Имай предвид, че на препълнена тава със сладки ще отнеме повече време за печене, отколкото ако в нея има само десетина, например. В моя случай, в който използвах тавите на фурната, тази доза сладки спокойно се изпича на два пъти, като във всяка тава слагам по 30 пурички.

Едната тава със сладките се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 16-18 минути или докато започнат да порозовяват на повърхността, а от долната страна станат златисто-кафяви.

Горещите пурички се овалват в пудра захар

Изваждат се от фурната и докато са горещи се овалват обилно в пудра захар. Подреждат се върху решетка и се оставят да изстинат напълно. По същия начин се приготвя втората тава с пурички.

Съхраняват се в кутия на стайна температура.

Пурички с локум и орехи

26 коментара

  1. Охххх, Йоана, тъкмо си кажа: „Край на сладкориите!“ и пуснеш някоя изкушаваща рецепта. Да си призная, позабравените рецепти от бабините тефтери ме карат да се чувствам много приятно – може би защото връщат спомени от безгрижното детство… И тези сладки винаги са ми били много по-вкусни от всякакви префърцунени и наречени със засукани имена „фешън“ сладки. Та успя да събудиш спомена за този неповторим вкус и съответно ще имам занимавка за почивните дни. А кантара ще го скрия в някой тъмен ъгъл 🙂 Приятен ден от мен!!!

    1. Ioana mnogo vkusna rechepta ! S moia sin ia napravixme i ostanaxme dovolni.STRAXOTNI SLADKI!!!!!!!!!!!!!!!!Produlshavai vse tuka!

  2. Да, Йоана, как ме върна в детството! Това бяха любимите ни сладки и сега си припомням с голямо вълнение как често ни ги приготвяше баба…..Спомени!
    Сега ще си ги припомня като ги направим с моите деца по твоя подобрен вариант.
    А статията ми дойде точно навреме и изпреварва моите въпроси, какво ще ми предложиш да сготвя от българската кухня. Искам да приготвя нещо вкусно за очаквана гостенка от Португалия. Благодаря за пореден път!

  3. Великолепно българско меню, браво Йоана! Голямата изненада за мен обаче бе пататникът. В моите спомени от детството, той винаги е бил с домашни кори, но от двете страни, старателно загънат, и до днес си го приготвяме така, но наистина сякаш по-популярната рецепта е в тиган и пържен.
    Любопитно ми е с какво вино върви обаче?! 🙂
    Поздравления още веднъж!

    1. Разбира се, най-добре с вино от същия регион. На курсa, за пататника се предложиха две вина – розе от пино ноар и каберне совиньон. Пихме Rossidi Rose Pinot Noir и Santa Sarah Bin 40 Cabernet Sauvignon 2011.
      Тези вина са много добри предложения, но не означава, че пататникът не може да се комбинира с други. Опитвай различни комбинации и ще откриеш своята.

  4. Приключение е било, и за вас и за Илона . Все такива интересни хора да те намират, Йоана! Сигурна съм в омайните ти способности ☺и разказът и снимките са прекрасни! За менюто – както винаги си се подготвила до последния детайл! Поздравления!

  5. Много очарователно гости! Чудесна идея има гостенката ти, а реализацията и сигурно е истинско удоволствие, иска ми се и аз да имах тази възможност:))
    Много съм съгласна с теб относно блогърите и общността. И на мен никак не ми допада това съревнование, намирам го за твърде безсмислено, да не кажа вредно. Разбира се всеки се стреми да бъде по-добър, но все пак храната (и правенето и хапването) е удоволствие, а не състезание.
    Менюто ти е изчистено и семпло, харесва ми, а локумките са ми любими, майсторката им у нас е мама:))
    Ще си позволя да напиша нещо много лично, вярвам, че няма да се разсърдиш, пък и не си длъжна да вземеш под внимание естествено – според мен ти отива много повече дълга коса:))
    Хубава неделя!

  6. Разкошно меню…майка редовно правеше подобни разкошни локумки, помня с мас в тестото, смлени орехи върху които разстилаше топката, от която излизаха 8 или 12 малки съвършени локумки..Жалко, че не знам по коя рецепта се водеше..С удоволствие ще опитам твоята 🙂

    И още един глас за дългокосата Йоана :))

  7. Здравей Йоана,
    Отдавна си мислех да направя локумки, за мен това са едни от истинските стари български рецепти. Единствено което няма да сложа е канелата и портокаловите кори, мисля че вкусът ще се отклони много от оригиналната рецепта. Благодаря въпреки всичко за поднесени те идеи, които може да направим за хора, които не знаят и искат да опитат българската кухня.

  8. Искам много да опитам рецептата, но вкъщи не обичат локум, дали ще станат хубави със сладко и орех вътре?

    1. Да, би могло да се използва половинка или четвъртинка на плодове от сладко от сини сливи или смокини. Трябва да са добре отцедени, за да не се навлажнява тестото, а и излишните сокове ще изтекат в тавата. Затова не би било удачно да се използва мармалад или конфитюр – всичко ще изтече след като се загрее.
      Друг вариант е вместо локум да се сложи половин фурма. Аз бих заложила на този вариант.

    2. Приготвих ги преди да видя коментара с мармалад от фурми и мармалад от сливи и станаха чудесни. Тестото си иска обаче още малко брашно, с 300гр само не можах въобще да го разточа, а се разпадаше….

  9. Страхотни локумки,снощи ги направих и останахме очаровани.Йоана,вълшебница си ти.Аз пропуснах портокаловите корички,канелата е много дискретна,много приятен вкус дава,поне за мен. А и за предстоящите пости, също са чудесни,ще ги пробвам и с фурми или сушени смокини.Менюто ,като цяло е чудесно ,много интересен ми се стори патетника,аз имам приятелка ет Родопите и майка и редовно пращаше пататник,клин и баклава,много вкусни.

  10. с бирата ме спечели:) преди време правех палачинки с бира (стават доста пухкави) и сладкиш с бира:)
    Иначе си приготвила много любими неща:)

  11. Нaпрaвих ги вече двa пъти тези пурички. Първият път със светлa бирa, вторият с тъмнa. И всъщност не устaнових рaзликa между двaтa вaриaнтa. Но много вкусни -крехки, aромaтни. И мaкaр дa не помня в детството ми често дa ги е имaло в къщи, знaм че ще ги прaвя отново в бъдеще.
    Блaгодaря много зa рецептaтa, още повече, че е постнa, което зa мен е идеaлният вaриaнт.

    П.П. и двaтa пъти окaзaното количество брaшно беше точно, нито грaм повече или по-мaлко.

  12. Здравейте,Йоана.Споделям и аз ,че локумките станаха страхотни,количеството брашно отговаря на това в рецептата.При мен не се получи само бройката от 60 пурички,а излязоха само 48.И понеже са пости и коледните празници наближават бих искала да те предизвикам с гръцките сладки “κουραπμιεδες“,които напомнят за нашите масленки и са също толокова крехки като пуричките.Приятна вечер!

    1. Деси, радвам се, че опита рецептата и че ти харесва.
      За гръцките курабийки си мисля още от лятото след ваканцията, която изкарахме там, даже сега привършваме последната от няколко кутии с такива курабии от Кавала. Не мога да обещая, че ще успея с публикация преди празниците, но ще се постарая.

  13. Здравейте, Йоана, аз искам да попитам дали ако ги направя сега няма да се развалят до Коледа? По-точно колко е трайността им, ако знаеш де…..

    1. Едва ли ще се развалят, но е възможно тестото да се овлажни и да не бъде хрупкаво. Изчакай още малко. Може би седмица предварително е най-добре.

    2. Благодаря за отговора! Ще се вслушам в съвета ти и ще ги направя преди Коледа! 🙂

  14. За много години Йоана!
    Да си жива и здрава!
    Всичко най-добро!

    Направих локумките днес и са повече от чудесни.
    Само с ванилия и светла бира, следващия път /съвсем скоро ще е, още не са изстинали, а едната тава свърши :)/ ще ги направя с тъмна бира и може би двойна доза 🙂

    1. За много години, Албена! Здрава, светла и весела 2016-та!
      Радвам се, че рецептата е предизвикала импровизация и все пак ще се радвам още повече ако опиташ моята версия на тези познати сладки. В двойна доза! 🙂

Коментирай