Салата с броколи, козе сирене и червени боровинки

Прочетох книгата преди 2-3 седмици, но си оставих малко време за да помисля. Имах нужда да помисля как да представя една теория, която всъщност аз самата практикувам, но така, че да не бъда погрешно разбрана. Имах нужда и да помисля, с каква подходяща рецепта да допълня същата тази теория, но всъщност, каквото и да приготвя това ще бъда аз, моят вкус и моите най-скорошни преживявания дали тласък за идеи, в момент, в който се пренаситих от тиквички и просто трябваше да извърна глава малко по-настрани, за да видя нещо друго. Но нека започна от самото начало.

Салата с броколи, козе сирене и червени боровинки

Надя Петрова написа нова книга със заглавие „В търсене на истината за храната и здравето“. Почти веднага след като излезе, тя ми изпрати една като подарък. Но не това е причината да пиша за нея. Причината прочетох още в първите страници от книгата, за да разбера, че ще я дочета до край, а след това ще я ползвам като настолна. Причината да се запитаме или по-точно да искаме да узнаем истината за храната и здравето, тръгва преди всичко от желанието да бъдем здрави и да се научим да разбираме по-добре своя собствен стомах. Нямам предвид нито чревоугодничество и пръскане на маса пари за „гурме“ храни, нито спазване на абсурдни хранителни режими, от които всъщност може да си навлечем още повече проблеми, нито гладуване. Става дума за намиране на баланса, който е валиден само и единствено за теб и твоя организъм.

Аз намерих своя баланс преди около 6-7 години. Оттогава започнах да се храня, започнах да готвя усилено, започнах да уча повече за храните, за това, което се предлага на нашия пазар, за по-добрите термични обработки на храната, за по-полезните храни, изобщо за всичко, свързано с храна. Непрекъснато излизат нови и нови теории и резултати от изследвания, които ми казват кое е добре и кое не е добре. Но аз отдавна съм спряла да им вярвам безусловно, първо, защото те винаги си противоречат и второ, защото смятам за по-добре да се науча да разбирам собственото си тяло, вместо да си правя непрекъснати експерименти с него. Или както Надя пише, нужно е просто да повярваш в себе си.

Това, което на първо място ми харесва в нейната книга, е че тя не е крайна. Тя не е хранителен режим, в който трябва да повярваш и да следваш. Тя не е пропаганда за определени храни или начин на живот и хранене, които да следваш. Тя е път, който да те отведе към намиране на своя собствен хранителен режим, така че да се чувстваш добре и храната, която приемаш да ти бъде вкусна. Тя ти дава, отново ще цитирам Надя „информиран избор“.  В книгата си тя засяга всички групи храни, като не пести нито плюсовете, нито минусите им. По всичко личи, че Надя се е постарала да бъде обективна, но не пропуска да спомене своите собствени навици, само като пример, който е валиден за нея и нейния организъм. Разбира се, като практикуваща с много хора, с най-различни здравословни проблеми, тя дава примери и от практиката си с тях.

В книгата има доста любопитна информация, с която и аз не бях запозната или поне не съм обръщала внимание досега на някои факти. Като например, готвенето с животинска мазнина. Има цял раздел за мазнините, но и цели раздели за храните от градината, от полето, от фермата, от пасището, от природата и от света. Информация за функциите на органите, който имат пряка връзка с храненето и здравето, която смятам за важна, защото е важно да знаеш как функционира организма ти, за да знаеш как да го поддържаш.

Салата с броколи, козе сирене и червени боровинки

Но нека и аз ти кажа нещо. Няма съвършен хранителен режим, както няма съвършени хора. Всички ние сме точно това – хора със своите слабости и със своите силни страни. И понеже най-добре се говори с примери, ще кажа за какво говоря с моя личен. От 10 години насам (сериозно, точно 10 са!), аз не съм крайна в нищо. Ям храни от всички хранителни групи, като залагам на сезонността. Не се лишавам от сладко, просто защото го обичам, а ако започна да си налагам ограничения с него, всъщност започвам да ям повече от него. В този прекрасен сезон наблягам на пресните плодове през целия ден, които ми дават хем сладост, хем вода, хем витамини и минерални вещества. Като стана дума за вода – по принцип пия много. Пия и много вино, което не знам дали е много добре, но ми харесва.

До преди да забременея и родя, физическите усилия на работа в пекарната и пътят, който извървявах пеша до там и после обратно до дома (общо 50-60 минути) ми бяха достатъчна физическа активност, след която исках само да се просна на леглото или още по-добре – в някое заведение за хранене, където хем да почивам, хем да ме нахранят, хем да се видя с приятели. Сега, стоейки си през повечето време в къщи с Даниел, готвя повече, имам повече време да избирам храната си, но и гледам да се разхождам с него повече, като си правя дневни маршрути. Около 30 минути ходене пеша на отиване и още толкова връщане ми коства да отида до пазара, откъдето мога да купя наистина свежи зеленчуци. Или следя седмичните брошури на някои магазини и като видя нещо интересно и полезно за мен, тръгваме с Даниел и вървя средно около 90 минути пеша, общо на отиване и връщане до най-близкия магазин от вкъщи. Или просто си правим разходка до най-близкия парк, в който играем.

Поддържам квас, с който веднъж седмично приготвям пълнозърнест хляб (всеки път от различни видове култури и най-често със смес от няколко), но когато имам апетит за бял пухкав хляб, не се лишавам и от него. Понякога за по-бързо приготвям и безквасен хляб от рода на турското гюзлеме с някаква плънка или пшенични тортили.

На кулинарните курсове, които водя, много често задавани въпроси са дали може да се готви със зехтин, за използването на прясно настъргана кора от лимони и портокали, за вида на термичната обработка…. Имам отговорите на тези въпроси според моя мироглед и практика. Истината е, че ако ти си крайно убеден в нещо и нямаш нагласата да приемеш нещо различно, да не кажа промяна в своя хранителен режим, независимо към и със какво, тази цялата информация ще бъде незначителна.

И както очевидно не съм крайна в нищо, така и подбирам продуктите, с които приготвям храната си, като най-взискателна съм към пилешкото месо, което не съм купувала от магазин от години насам. От още повече години насам не съм купувала и сладкиши от сладкарница, просто защото ми прави удоволствие да си ги приготвям сама, а и все пак да подбирам продуктите, които ще вложа в тях. Изключение, някак разбираемо (а и по-мой вкус, да го наречем) е всичко, което съм купувала от пътешествия в Европа.

Крайностите, в каквото и да било са екстремни ситуации и не би трябвало да са характерни за един нормален живот. Крайностите са предизвикани от нещо, с което ние не сме в синхрон, но може да ги избегнем, именно като намерим златната среда и бъдем преди всичко наясно със стомаха си. Само да допълня – слабостта не е здраве. Както и наднорменото тегло не се отразява добре на здравето. Къде трябва да си? Средата, винаги е златната среда. Не се вманиачавай в нищо. Нужно е просто да слушаш тялото си, то най-добре знае. Така пише Надя, в това съм се убедила и аз. Книгата ѝ определено си заслужава прочит, най-малкото, за да правиш своя информиран избор. Оттук насетне си ти.

Салата с броколи, козе сирене и червени боровинки

Салата с броколи, козе сирене и червени боровинки

Продуктите в тази салата комбинирах следствие на няколко свободни разговора на различни теми с различни хора, с които се срещах в рамките на изминалите 2-3 месеца. Няма да разказвам подробности, защото историята за салатата ще се превърне в сапунен сериал, но е факт, че от всеки един си запазих по нещо малко, някаква идейка, която да приложа някога, някъде. Събрах ги в тази салата, която в своя първообраз имаше не чак толкова балансиран дресинг, но по-късно го подобрих като промених пропорциите на продуктите и добавих петмез от плодове на черница, който може да се замени с петмез от грозде или просто с мед. Съставките на салатата също се променяха от началото на нейното осъществяване, докато достигна върховия си етап за публикация в блога. Смятам я за прекрасна лека лятна вечеря.

За 4-6 порции.

За салатата:

  • 1 средно голяма глава броколи, разделени на малки розички
  • около 200 г смесени зелени салати или един-два вида от следните: айсберг, маруля, лоло росо, фризе, радичио, ендивия
  • 40 г сушени червени боровинки
  • 40 г запечени тиквени семки (ако предпочиташ може да ги оставиш сурови, но запечени са много по-вкусни, ароматни и хрупкави)
  • 2-3 супени лъжици слънчогледови кълнове (моите любими, но може да използваш друг вид, който ти харесва)
  • 150 г натрошено саламурено козе сирене

За дресинга:

  • 1/2 чаена лъжица дижонска горчица
  • 1/2 чаена лъжица петмез от плодове от черница, петмез от грозде или мед
  • 1 чаена лъжица балсамов оцет
  • 50 мл зехтин
  • 1 скилидка чесън, пресована
  • малдонска сол на вкус или друга сол по твой избор

За дресинга всички продукти се смесват в буркан с винтова капачка и бурканът се тръска енергично докато всички продукти се смесят хубаво.

Главата броколи се разделя на еднакви розички, като по-големите се разделят на три или четири. Подготвя се голяма купа, която се напълва с лед и студена вода. Розичките броколи се бланшират във вряща подсолена вода 3 минути или се сваряват на пара 5 минути. Когато се варят на пара се внимава кошницата да не бъде препълнена и розичките броколи да се поставят в нея на един ред. Ако кошницата се препълни, докато се сготви горният слой броколи, долният ще бъде вече преварен. Затова ако е необходимо, броколите се сваряват на пара на два пъти. Когато са готови веднага се изсипват в ледената баня и се охлаждат там. Отцеждат се.

Избраните салати се почистват, измиват и накъсват на хапки. Смесват се с броколите. Добавят се боровинките, слънчогледовите кълнове и натрошеното сирене. Заливат се с дресинга и всички продукти се разбъркват нежно. Накрая салатата се поръсва с изпечените тиквени семки. (Семките изпичам в добре нагрят сух тиган за няколко минути докато всички изпукат, започнат да променят цвета си и да отделят приятен аромат.)

5 коментара

  1. Тази салата би се превърнала в една от любимите, щом я опитам, повече от сигурна съм. 🙂 Аз бих добавила само орехи (може би вместо тиквените семки), така че освен небцето, тялото ми също да е доволно – нали трябва да го слушаме. 🙂
    Поздрави, Йоанка!

  2. Обичам козе сирене, баба ми го правеше меко и кремаво. Искам да питам малдонската сол на люспи ли се използва или се мели? Купих я заради рецептата с агнешкото с рози и я слагам на неща, които пека във фурната.

    1. Няма нужда да се смила. Люспите са толкова крехки, че веднага се стопяват в устата а и солеността на малдонската сол е много деликатна и не така силна като на обикновената морска сол. Опитай я! Ей така, само нея, като сложиш 2-3 кристалчета на езика си и ще усетиш за какво говоря. Ако опиташ същото количество трапезна сол, например, ще ти се наложи да изпиеш 1-2 чаши вода после. 🙂
      Малдонската сол е подходяща за салати или завършване на ястията като се поръсват с нея и е изключително подходяща за сладкиши с шоколад и карамел (или други), където прави великолепен контраст на сладкото.
      Ако не ти е приятно да я усещаш на големи кристали, може докато поръсваш да я разстриеш леко между пръстите си.

  3. Страхотна си, Йоана! Благодаря, че сподели за книгата. И мен темата живо ме интересува и ще я потърся. Поздрави!

  4. Пробвах подобен вариант на тази салата (при една позната), но беше с различен дресинг, доста разварено броколи и по-малко количество зелена салата и мога да кажа че въобще не ми хареса. Но твоя вариант е страхотен.
    Много ми хареса!
    Браво и благодаря

Коментирай