Печени патладжани с домати и сос писту

Лятото е безобразен сезон. Безобразен, не заради горещината, а погледнато от кухнята ми. То е кулинарно безобразен сезон. Едновременно ми се иска да готвя с всички зеленчуци и плодове, които излизат сега, но и да карам само на салати и пресни плодове. Докато обикалям пазара, готвя постоянно. Наум. Виждам кадифени на вид малини, а до тях блестящи черни къпини, чиито отенък прозира в тъмносиньо на слънчевата светлина и си мисля, че много добре ще стоят върху Павлова. Искам да ям едновременно и пъпеш, и диня, но няма къде да ги събера, защото току-що съм изяла половин килограм смокини. Другият половин килограм бих го сложила в галет или още по-добре в шоколадовия сладкиш със смокини и карамелизирани бадеми (ще го намериш в книгата ми).

Печени патладжани с домати и сос писту

Искам да имам от всички цветове чушки, от всички размери домати и от онези круши на червени пръски. И кладница, и тиквички, и от най-големия букет пресни билки. Да си сваря царевица и да я изгризам от кочана. Да ям праскови като оставям соковете им да се стичат по брадичката ми. Да направя сладкиш със сини сливи и да си припомня манджите с грозде. Искам всичко това, но не мога да го събера в стомаха си за едно лято, наведнъж. Никой не би могъл. Ето затова лятото е безобразен сезон. Предлага толкова много, а в същото време имаме нужда от толкова малко.

Овче сирене

За момент се успокоих. Моментът започна с едно селско овче сирене, което Камелия ми подари и заради което всеки един французин би ми завидял. Узряло и стегнато, умерено солено, миреше толкова, колкото трябва да мирише. Прекрасно! Много му подхождат розови домати, босилков сос и розе от Прованс.

Летни зеленчуци и билки

Моментът продължи със зареждане със селска продукция от зеленчуци и други продукти, които взимам от Никитата. Вечеряме с тях първо таратор, после салата от домати, краставици и зелени чушки от същата тази продукция, режем си парчета от овчето сирене, пием вино и си мисля, че само такава храна искам да ям. Мога да откарам до края на лятото с нея. Защо ми е да готвя, тогава? Е, ако приготвянето на таратор, салата и билков сос се смята за готвене, то тогава не се чувствам гузна и вероятно бих продължила с тази храна до края на живота си с риск да се превърна в суровоядка.

Посолените патладжани, оставени да се отцедят

Наливаме си още вино и тази мисъл бързо изчезва, колкото бързо изчезва и съдържанието в чашата ми. Не, аз не бих могла да се лиша от всичко останало. Още повече, че селската продукция включва продукти, които няма как да се ядат сурови, като картофи и патладжани, например. Или пък червените чушки. Да, те могат да се ядат сурови, но печени разкриват плътното си и сладко месо, което изпъква на леко опушения вкус след обелването на обгорялата им кожица. Лятото е безобразно вкусно! Моментът на успокоение продължава дълго.

Подготвените за печене патладжани и домати

Завръщам се в кухнята с друга мисъл. Как да приготвя патладжаните, но с наличните продуктите, които имам? Хрумват ми разни неща като гръцка мусака, патладжани с пармезан, рататуй и капоната. Първите две изключих мигновено, тъй като бяха свързани не само с допълнителни продукти, но и с тежки за разгара на лятото сосове. Рататуй и капоната са много добри решения, но аз си играя между тези две ястия не само в този сезон и точно сега ми се сториха малко отегчителни. Нещо свежо ми трябва. Свежо, не в смисъла на прясно и леко, а в смисъла на нещо ново, което да отмени познатото и да направи лятото още по-хубаво от преди.

Печени патладжани с домати и сос писту

Намерих го с малко повече търсене. Различното и открояващо се на фона на всички онези познати до болка ястия и начини за приготвяне на патладжан. Открих идеята, от която последва тази рецепта за печени патладжани във форма на ветрило, между чиито резени има домати, зехтин и мащерка; има още розов пипер, от онова прекрасно овче сирене и провансалския босилков сос писту. Нужно ли е да казвам какво вино да си отвориш?

Печени патладжани с домати и сос писту

Печени патладжани с домати и сос писту

Идеята за тази рецепта е от all-thats-jas.com. Направих някои промени според налични продукти и личен вкус. Използвах розови домати от сорта Ръгби и коктейлни жълти домати. Пропуснах магданоза, но добавих прясна мащерка от саксията на прозореца ми. Пропуснах също така да добавя чесън и босилек между резените патладжани, защото реших да ги сервирам със сос писту, който е провансалската версия на италианското босилково песто, но от книгата „Една година в Париж“ разбирам, че провансалските баби не дават и дума да се издума за каквато и да е прилика.

Тъй като разполагах с доста дребни патладжани, времето за печене, което им е необходимо е 45 минути. На пазара не съм срещала толкова дребни, затова ако използваш по-големи (но не по-големи от средно големи) патладжани, то времето за печене ще се увеличи на 1 час или малко повече. От големината на патладжаните зависят и порциите, които се получават.

Посочените количества са за 6 порции като предястие или 6 порции като гарнитура към вечеря с печено месо, или 6 порции като вечеря, придружени със зелени салати или друга гарнитура, или 3 порции като основно ястие.

За патладжаните:

  • 6 малки патладжана
  • 700 г розови и жълти дребни домати
  • 1 супена лъжица ситно нарязана прясна мащерка
  • сол и счукан в хаванче или прясно смлян розов пипер
  • зехтин
  • саламурено овче сирене

За сос писту:

  • 40 г пресен босилек
  • 2 големи скилидки чесън
  • голяма щипка малдонска сол или щипка смляна морска сол
  • 60 мл зехтин

Патладжаните се срязват на ленти по дължина до основата, където е дръжката. Дебелината на лентите трябва да бъде около 1 см. Посоляват се обилно със сол между резените и се оставят прави в гевгир за 20 минути да се отдели горчивият сок. Измиват се хубаво под студена течаща вода и се подсушават. Фурната се нагрява на 180ºC.

Доматите се нарязват на кръгове с дебелина 5 мм. С помощта на четка, резените патладжан се намазват със зехтин. Посоляват се със сол. Между тях се слагат по две кръгчета от различните домати. Патладжаните се нареждат в тава върху хартия за печене и леко се притискат с длан, така че да се получи ветрилообразна форма. Поръсват се с мащерката, розовия пипер и обилно със зехтин. Слагат се в предварително нагрятата фурна и се пекат 45 минути. (За по-големи патладжани, количеството домати ще се увеличи до 1 кг, а времето за печене на 1 час или малко повече.)

За сос писту листата на босилека се отделят и се поставят в кухненски робот или чопър заедно с чесъна и сол на вкус. Смилат се едро. Добавя се зехтинът и всичко се смила докато се получи сос с едри парченца от босилека в него. Ако предпочиташ гладък сос, използвай блендер, а не кухненски робот или чопър, а ако предпочиташ по-течен сос, добави още малко зехтин.

Изпечените патладжани се сервират топли или студени поръсени с натрошено овче сирене и сос писту. Великолепно! И двамата с Вальо сме на мнение, че студени са по-вкусни. Затова могат да се приготвят по-рано през деня и да се оставят на стайна температура или да се приготвят от предния ден, да се съхранят в хладилник през нощта и да се извадят на стайна температура 1 час преди сервиране.

Ако ти останат сокове в тавата от печенето, не ги изхвърляй, а поръси с тях патладжаните.

9 коментара

  1. Ммммм, мм, ммммм! Много обичам патладжани. особено в комбинация с домати! Непременно ще опитам. В този ред на мисли в последно време все се чудя какви патладжани да взема от пазарите – традиционните тъмнолилави, шарени или чисто бели. Йоана, имаш ли представа дали има вкусова разлика между различните видове? Както и какви патладжани най-често използваш в своята кухня? Благодаря предварително!

    1. Да, има разлика между различните цветове патладжани. Погледни тази статия, в която са описани разликите.
      Аз използвам най-често лилави, но понякога за разнообразие взимам от пъстрите и по-рядко бели, защото те не са толкова често срещани.

  2. Прекрасна рецепта за горещите дни.Благодаря ти ЙОЛИ. Ще я изпълня за гостите си.Сигорна съм ,че ще ги впечатля.

  3. Благодаря за лятната вкусна идея и препратка към любимата „Една година в Париж“ и хубаво и вкусно лято

  4. В момента имам всички продукти от тази рецепта добити по „домашно му“ (изключая жълтите домати). Ще я пробвам! Точно такъв вид лятна гозба търсех.

  5. Винаги чудесни предложения за вкусна храна, но моля да споделите как се справяте с набавянето на продуктите и самото приготвяне ако работите. Аз съм заета по около десет часа дневно и после имам нужда от малко почивка все пак.

    1. Струва ми се, че това е тема за един отделен пост. Разбирам напълно желанията ви.
      Пазарът може да организирате веднъж седмично през някой от почивните дни, като предварително си щриховате план за ястия през седмицата. Тази практика не е особено разпространена у нас, но в други страни е рутина.
      Ако попаднете на рецепта, която ви харесва и искате да приготвите, но отнема повече време, отколкото може да си позволите след работа, запазете я за почивните дни.
      Когато имате време през почивните дни може да направите някои заготовки за делничните вечери като например да сварите картофи и яйца, да направите сос за лазаня или спагети, да приготвите сос за пържолите, които само трябва да сложите преди вечеря на тигана за няколко минути, да имате готово тесто за пица, да подготвите зеленчуците (тези, които позволяват предварителна подготовка) за салата и т.н.
      Вижте няколко статии на Надя Петрова, които помагат в организацията за бързи ястия през седмицата:
      Една от тайните на професионалните готвачи
      Каква е тайната на най-добрите в кухнята, която може да използваш и ти?
      Спри да готвиш, започни да „сглобяваш“.

  6. Обожавам патладжани! В мусака,кьопоолу,пържени,пълнени,с други зеленчуци,или само с магданоз,Олив ойл ,оцет и сирене .
    Вашият блог много напомня на този във филма“Джули и Джулия“,което беше и моя мечта,но поради липса на време,така и не я осъществих.
    Засега само си чета рецептите на Джулия Чайлд и се надявам някой прекрасен ден да имам време и да готвя боез да гледам часовника и да бързам за някъде.
    Мисля да предложа на блогърите една страхотна рецепта от книгата на Джулия,която рецепта е известна още като „Бийф Бургиньон“ Неземно вкусно ястие,не толкова трудно за приготвяне.

  7. Не мога да се стърпя и „шервам“ една моя любима рецепта за мусака с патладжани.
    Продукти:
    2 патладжана,около 600 гр.,всеки,обелени и нарязани на кръгчета.
    Около 1/2 ч.чаша маслинено олио
    1 глава кромид лук,ситно нарязан
    1-2 скилидки чесън,накълцан на много ситно
    600-700 гр.агнешка кайма( аз използвам телешка)
    1 ч.чаша обелени,нарязани домати с махнати семки,или консерва смляно домати
    2ч.лъж. нарязан на ситно пресен магданоз
    1 супена лъж. пресен майоран или 1ч.лъж суха чубрица
    1/2 ч.лъж. канела
    2суп.лъж доматено пюре
    сол и пипер
    2 ч.чаши бял сос (рецептата следва по-долу)
    1 жълтък

    1.Печката се загрява,като за грил,само горния реотан.
    2.Парчетата патладжан се нареждат в тавичка и се намазват с малко олио.Запичат се,докато поомекнат .
    Обръщат се и се намазват с олио.Пак се заличат ,докато поомекнат.(Ако нямате търпение,може да ги притотвите в тиган,на котлона,по същия начин.
    3.междувременно,загрейте 2 суп.лъж.олио в тиган и сотирайте лука ,докато омекне .
    4.Прибавете чесъна,каймата и гответе докато каймата се запържи ,разбърквайки често.Прибавете доматите.Оставя се да заври и след това на тих огън къкри,докато течността се изпари.
    5.Прибавят се подправките,канелата,и доматеното пюре.Овкусете със сол черен пипер.
    6.Печката се загрява на 200 градуса.
    7.В правоъгълна тава се нареждат сготвената кайма,като се редува с патладжаните.Пласт кайма,пласт патладжани,завършва се с пласт патладжани.
    8.Белият сос се смесва с жълтъка и равномерно се полива върху така приготвената за печене мусака.
    9.Пече се до златисто,около 30 минути.Сервира се топла,от тавата.

    Рецепта за Бял сос:
    3суп.лъж.часло
    3суп.лъж брашно
    2чаени чаши пр.мляко
    1/8 ч.лъж смляно индийско орехче
    Сол и черен пипер на вкус

    1.Маслото се стопява в тиган с дебело дъно на бавен огън.Махате тигана от котлона и прибавяте брашното,докато се получи гладка,мека смес,наречена (roux) на Френски.
    2.Прибавете около 1/4 от пр.мляко и разбъркайте добре с бъркалка за яйца.Когато получите гладка ,хомогенна смес,прибавете останалото мляко.
    3.Сложете отново на котлона и загрейте сместа,на среден огън,при непрекъснато бъркане.
    4.Когато соса започне леко да кипи и започне да се сгъстява,намалете на бавен огън и продължавайте да бъркате от време на време,около 5-6 минути.
    Соса ще продължава да се сгъстява.Прибавете смляното индийско орехче,солта и черния пипер.

    Да ви е сладко!

Коментирай