Пълнени есенни картофи

Ако има нещо като сатурнова дупка за майки преди рождения ден на децата им, то мисля, че аз много ловко я заобикалям. Това не отменя малка доза суматоха по организиране на първия рожден ден на Даниел, ако изобщо в момента мога да нарека действията си „организация“. Имах идея партито да се случи на открито с много хора и с още по-много деца, но ето, че започвам да включвам думата есен в публикациите си, затова нищо не се знае до последния момент. Ще бъде ли топло, ще вали ли, ще духа ли вятър….. все неща, които дори прогнозите за времето не биха могли да ми обещаят със сигурност, така че да знам какво да предприема. Двамата с Даниел все по-често стоим на прозореца и съзерцаваме капките дъжд, които се лепят по стъклото, а той се опитва да ги оближе с език. Все по-рядко слънцето се показва на залез, така че да освети прозорците на отсрещните сгради, които заблестяват като златни камъчета и предизвикват възклицание „Аа!“ от Даниел, посочвайки към тях. Все по-уютно е и на двама ни да играем на новото червено килимче пред дивана. Дали пък да не си направим торта и да я изядем сами?

Пълнени есенни картофи

Шегувам се, разбира се. Но да ти кажа, да прочетеш на 33 от начало до край историите на Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова, за по-кратко Пипи Дългото чорапче може да бъде много полезно за щуротиите, които да правите с детето си. (Даниел е твърде малък все още, така че в моя случай, аз правя щуротиите, а Даниел се залива от смях.)  Че ще има торта за рождения му ден, това е сигурно. Да я изядем сами – няма да можем и това е сигурно. Кой ще ни помага в изяждането зависи напълно от настроението на слънцето. Не, съвсем сериозно. Нямам никакво намерение да се занимавам (поне засега) с детски клубове, а много хора, с още по-много деца няма как да събера у дома без да се катерим един върху друг, така че, ако ти се яде торта, моли се на боговете да пуснат малко повече слънце към 19 септември над Борисовата градина.

Продукти за пълнени есенни картофи

Но добре, нека оставим тази тема засега. Плановете вече не са това, което бяха. Импровизациите в последния момент започват да ми харесват – нещо, което преди Даниел не ми се нравеше особено. Едно от най-трудните изпитания за човек като мен, е да се науча да бъда търпелива. В крайна сметка нямам за цел нещо да се случи на всяка цена, затова ще се нагодя според ситуацията и желанията си на момента. Това важи особено много, когато настъпи време за приготвяне на вечерята. Нейното приготвяне обикновено е на пресекулки и може да започне от обяд с няколко часови интервала на застой, през което време или сме на прозореца, или играем на килимчето, или ако имаме късмет да не вали и да не духа студен вятър сме на разходка в квартала. В такива дни, когато подготовката на продуктите за вечерята започва отрано, могат да се случат много неща до края на приготвянето, които коренно да променят замисленото от мен.

Пълнени есенни картофи

Ето например тези пълнени картофи. Реших да изпека малко цели картофи във фурната за да имам основна съставка за пюрето на Даниел и нещо с което да допълня нашата вечеря. След разходката през деня, на която се отбихме до пазара си харесах няколко кочана царевица, които определиха какво да се случи по-нататък с останалите печени картофи. Случи се пъстра картинка. Есенна. И много вкусна. Дали сега не пия една от последните чаши с охладено бяло вино за този сезон?

Пълнени есенни картофи

Пълнени есенни картофи

Печените червени чушки и царевицата правят тези картофи есенни. Добавих в плънката продукти, с които разполагах без да следвам рецепта. Същото може да направиш и ти във всеки един сезон от годината. През пролетта пресен грах, зелен лук и копър биха били съвсем на място. Ако желаеш може да добавиш нарязана на ситно шунка или прошуто. Направи като мен и следвай сезона и вкуса си. Тази рецепта е от онези, които могат да се ползват за идея и да не се следват непременно дословно. Още повече частта, в която изпичам картофите на обяд и ги довършвам преди вечерята. Но това може да бъде хубава новина! Ако плануваш вечеря с няколко блюда, тези картофи може да се сервират отделно от основното ястие, а хубавата новина е че могат да се подготвят предварително и преди сервиране да се запекат, така че да бъдат топли с точещи се сирена в плънката. Ммм, кой ще им устои?!

За 4-6 порции.

Продукти:

  • 6 броя средно големи картофа
  • 1 голяма или 2 по-малки печени червени чушки
  • 1 кочан сварена царевица
  • 120 г настъргано жълто сирене като грюер, ементал, чедар или смес от тях
  • 2 супени лъжици нарязан пресен босилек (използвам зелен и лилав)
  • 1 супена лъжица нарязан пресен магданоз
  • 1 чаена лъжица нарязан пресен риган
  • сол и прясно смлян черен пипер
  • зехтин

Картофите се измиват хубаво, надупчват се с вилица на 4-5 места и се подреждат в тава върху алуминиево фолио. Слагат се да се пекат в предварително нагрята фурна на 220°C за около 1 час или докато станат готови. Ако не разполагаш с печени чушки, заедно с картофите може да се сложат и 1-2 сурови чушки да се изпекат. Следят се и се обръщат когато се запекат от едната страна. Обикновено стават готови преди картофите, така че се изваждат преди тях и се слагат в тенджерка с капак да се задушат или в найлонов плик. Обелват се и семките се отстраняват. Нарязват се на ситно.

Когато картофите се изпекат се охлаждат докато могат да се пипат с ръце и се разполовяват по широчина. Сърцевината им се издълбава с помощта на лъжичка, като се оставят по 5-6 мм по периферията. Издълбаването става най-лесно с лъжица за пъпеш.

Издълбаната вътрешност на картофите се поставя в купа. Към тях се добавят нарязаните печени чушки, отстранените от кочана царевични зърна, по-голямата част от сирената, пресните подправки, сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Объркват се хубаво.

Издълбаните картофи се подреждат в тава върху хартия за печене и се посоляват с малко сол. Напълват се с приготвената смес. Всяка половинка картоф се поръсва с малко зехтин и по-малко от заделените сирена. Пекат се в предварително нагрята фурна на 180°C с включен вентилатор за 10-15 минути докато сирената започнат да се топят и да придобиват златист цвят. Сервират се топли.

12 коментара

  1. Здравей Йоана,
    искам да пробвам рецептата, но имам нужда от уточнение – мога ли да ползвам царевица от консерва?

  2. Страхотна и лесна рецепта за моменти, когато не можеш да се отдадеш на 100% в кухнята, а от време на време трябва се наведеш за да гушнеш катерещото се по краката ти човече и да изтанцувате заедно „Жаба жабурана“ 🙂
    Сякаш прочетох моите дерзания по отношение на първия рожден ден на моето момиче – след 2 дни 🙂 засилили сме се и ние към парка и дано време да е с нас 🙂 Желая и на вас топло есенно слънце, весело настроение и много детска глъч в празничния ден! 🙂

  3. Здравейте, дали не би могло пък да се сварят на пара и тогава да се пълнят, ще стане по-бързо си мисля, ако може? Благодаря предварително за отговора Ви. Иначе картофките изглеждат супер. Поздрави!

    1. Не съм варила цели картофи на пара, но вероятно би станало.
      Картофите биха могли да се сварят и във вода, но когато са печени имат съвсем различен вкус, а кората им лесно се бели за тези, които не искат да я ядат или пък е твърде дебела. Когато са печени също така се образува един по-плътен изпечен слой под кората, който пази половинките издълбани картофи да не се разпаднат.
      Не знам какъв съвет да ти дам, но ако искаш да опиташ с варени на пара, опитай. Ще се радвам да споделиш опита си.

  4. Йоана, много приятна рецепта – лесна за изпълнение. Благодаря за идеята, това ще е вечерята ни.
    А, иначе, както вече съм споменавала, аз и твоят хубавец Даниел сме родени на една и съща дата (е… аз с някакви си 36 години по-назад във времето от него), но все пак да кажа, че на 19 септември винаги е хубаво времето 🙂 (разбира се, казано леко шеговито, за да предизвикам усмивки). Спомням си детските ми рождени дни – всичките слънчеви, топли, светли, с аромат на току-що нападали есенни листа…
    При всички случаи, сигурна съм, че ще имате страхотен рожден ден, не само защото е през най-хубавият месец от годината, но и защото е първи…

    1. И без слънце ще е слънчево, права си. 😉
      Аз изобщо не съм обърнала внимание какво е било времето преди една година на 19-ти, но си спомням, че след няколко дни, на изписването от болницата беше станало много студено. Въпреки това, вие се водите летни деца. Весел празник и на теб!

  5. Много вкусна и лесна рецепта. Ще се пробва.
    А относно Пипи – тя е класика, няма възраст за нея. Аз я препрочитах, когато моите деца бяха в първи клас и сега продължаваме ваканционно от време на време.
    Пожелавам Ви да си изкарате един страхотен рожден ден, а той ще е такъв.

  6. Здравейте,
    Подобна рецепта е част от турската кухня. Казва се „Kumpir“. За пръв път ядох такъв пълнен картоф на Босфора в Истамбул. От тогава често правя у дома. За мен обаче има един по-лесен метод за печена на картофите – в микровълновата. Разцепвам го на две половини и на пълна мощност за 8 минути се изпича. Става въпрос за относително по-едър картоф. После пълненето е въпрос на имповизация. Но моята плънка е почти същата като Вашата …с добавка на ситно нарязан лук, понякога замразен грах, пилешко филе, шунка и каквото имам… и накрая сиренето. След това под грила за няколо минути и вечерята е готова за има, няма 15минути. Зехтина обаче заменям с мааалко масло. Е не е много диетично, но пък е вкусно.

    1. Ани, благодаря, че сподели по-бързия си метод за приготвянето на картофите. Аз така или иначе не използвам микровълнова фурна, но съветът вероятно ще бъде полезен за мнозина от читателите.

  7. Да се включи и един мъж във вашия женски разговор 🙂
    Пробвах по рецептата на Ани, но добавих в сместа и едно яйце.
    Още една хитринка приложих.
    След изпичането като започнах да издълбавам картофите (пекох ги разполовени на две) се образува една запечена коричка, която отрязах с нож и после издълбах картофа. Тази коричка сложих след като напълних картофа до ръбчето с плънка. Отгоре над коричката добавих още плънка и най-отгоре добавих настърган кашкавал вместо сирене.
    За мен се получи страхотно, при все, че ми беше за пръв път тази рецепта. Жена ми и дъщеря ми си облизаха пръстите. 🙂
    Пак ще опитвам.
    Поздрави от мен и благодаря за идеята!

Коментирай