Нахутът в таверна „Никуляс“

Не ме гледай ококорено. Тук съм си, не съм тръгнала да обикалям гръцките острови, нито пък съм открила нов гръцки ресторант в София. Просто намерих една книга в книжарницата, която веднага купих и много бързо прочетох и то от първата до последната буква. Обикновено не се зачитам в последната страница с подробности за издателството, редакцията и прочие, но се улавям, че все по-често го правя. Останах приятно изненадана да видя, че редактор на въпросната книга е Людмил Хайдутов. Людмил е и моят редактор на кулинарната книга, по която работих (в по-голямата си част) през 2013 година и при която изгледите са скоро да я разлиствам с ръце. Обаче шшшт, тихо! Не казвай на никого засега, защото въпреки, че редакцията ѝ е завършена има още работа по нея. Междувременно съм се вманиачила да чета книги с кулинарна тематика, в която тенденцията е между историите на автора да се вписва по някоя и друга изпробвана или забелязана в кухнята на някой ресторант рецепта.

Нахут с карамелизиран лук и розмарин

Точно такава е историята на нахутът в таверна „Никуляс“, за който прочетох в „Мед, маслини, октопод“. След като авторът опитва този нахут на остров Серифос остава в недоумение как толкова сложно ястие може да се приготви от толкова прости съставки и добавя „Изглежда невъзможно купа с вариво да е толкова вкусна.“ Прочитайки книгата по-нататък става ясно, че ястието не е никак сложно, състои се основно от нахут, лук и зехтин, а това което го прави забележително са подправките розмарин и дафинов лист, както и начина му на приготвяне. Розмарин! Никога няма да ми хрумне да го добавя към нахут. Но освен това, голямото количество лук, който се карамелизира докато сосът в ястието стане с шоколадов цвят е един от ключовите моменти за вкусният нахут в „Никуляс“. Както казва авторът „кокичета и дървета“ се слагат в това ястие и за да стане ясно, ще уточня с цитат от книгата – „Лукът е от семейство Кокичеви, а горите от розмарин са едни от най-устойчивите растения на острова.“ Цялата тази история и описанията на вкусния нахут ми се сториха толкова привлекателни, че просто трябваше и аз да го опитам. Но засега не планувам да ходя на Серифос, вместо това запланувах вечерята за следващия ден.

Нахут с карамелизиран лук и розмарин

Освен идеята за нахута, придружена с примамващи апетита описания на готовото ястие, не разполагах с нищо друго. Така че, наложи се да си съставя рецепта, придържайки се към написаното в книгата. Малкото на брой съставки, дългата термична обработка, розмаринът и дафиновият лист правят това семпло, но с много наситени вкусове ястие да се откроява. Дори без да съм видяла снимка на сготвения по този начин нахут си представих сладките аромати на карамелизиран лук със смолистия отенък на розмарина в гъст сос със зеленикави петна от зехтин, попил топлината на лавров лист. Изглежда невъзможно, но всъщност е напълно реалистично купа с вариво да бъде толкова вкусна.

Нахут с карамелизиран лук и розмарин

Нахут с карамелизиран лук и розмарин

За 4 порции като основно ястие и 6-8 порции като гарнитура.

Продукти:

  • 200 г сух нахут
  • 600 г лук, нарязан на полумесеци
  • 5 супени лъжици зехтин
  • 1 стрък пресен розмарин, листата се накъсват
  • 1-2 дафинови листа
  • сол и прясно смлян черен пипер

Нахутът се накисва във вода от предната вечер. На следващия ден се отцежда от водата, залива се с нова и се вари около час и половина или докато стане готов. Отцежда се като се запазват около 400 мл от водата, в която е сварен.

В широк тиган се загряват 2 супени лъжици от зехтина. Добавя се лукът и се готви на умерен към слаб огън за 20 минути докато омекне напълно и се карамелизира. Разбърква се често.

В тавичка се смесват свареният нахут, карамелизираният лук, розмаринът, дафиновите листа и останалият зехтин. Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер. Всичко се залива с отделената вода от варенето на нахута, така че да се покрие почти изцяло. Тавата се слага в предварително нагрята фурна на 180°C и ястието се пече за около един час или час и половина докато придобие кафяв цвят на повърхността и по-голямата част от течността се изпари. Сервира се топло или със стайна температура. Когато изстине сосът се сгъстява.

Нахут с карамелизиран лук и розмарин

19 коментара

  1. Много ми допада предложението ти, Йоана. Открих вкуса на нахута едва преди година, но от тогава присъства често на трапезата ни и не пропускам да го приготвя винаги, когато ми попадне интересна рецепта с него.

  2. Страхотно предложение! Имах отворен буркан със сварен нахут в хладилника и нямах никаква идея какво да го правя. Тази рецепта беше дойде точно навреме. И мога отговорно да информирам теб, Йоана, и многобройните ти читатели, че рецептата е чудесна и с консервиран сварен нахут. Благодаря!

  3. Здравей Йоана 😉 Наистина е много забавно да готвиш по книга в момента чета Бели трюфели през зимата, но силно ти препоръчвам да прочетеш „Ако искаш да си легнеш с мен – сготви ми“

    1. Здрасти, Данчо. И двете книги съм чела. Както се казва в Бели трюфели през зимата „Думите по природа са непохватни и ограничени. Единствено храната може да изкаже онова, което чувства сърцето.“ Другата книга, пак по твоя препоръка прочетох. 🙂
      Сега чета „На един черпак разстояние.“ После ще гледам филма.

  4. Благодаря за рецептата. Ще пробвам още днес. Обожавам нахут- в хумус, салати( имма и една тайна рецпета за сладки) ,а откакто бях в Турция миналата година и в подобен тип ястия.

  5. Откакто правих онзи твой щурав сос от вино, канела и розмарин (чиито вкус и аромат определям като „влюбващи“) хич нищо не може да ме притесни и изненада 🙂 И стряскам народа навред, като стане дума за възможни приложения на розмарина, и пак обмислям да приготвя някой път такова телешко.
    На снимките ястието е в керамичен съд, а пък говориш за предварително нагрята фурна – бях чувала, че керамиката се пука, ако се сложи така; кажи ми твоята версия, моля.
    За книгата – и двамата ви чакам да видя какво сте натворили 🙂
    Целувки, накисвам нахута и ще докладвам!

    1. Рал, не съм имала проблем със съвременните керамични съдове, предназначени за печене. Освен, че са с дебели стени, сигурно и глината е в смес нещо, което ги прави издръжливи. Например рамекините или съдове като този в тази рецепта, имам и два по-дълбоки керамични съда с капаци, които слагам в загрятата фурна. Единственото, което трябва да се предвиди е увеличаване на времето за печене, защото съдът се загрява по-бавно от металните.

      Внимавам с така наречените грънци (гювечи и гювечета) произведени от занаятчии.
      Виж снимките в тази публикация. На първата има съд, който не бих сложила във фурната. На втората е дълбокият керамичен съд, в който е сготвена манджата. Може би има значение, но все пак не слагам тези керамични съдове в загрятата фурна напълно студени. Храната, която готвя в тях, обикновено е минала една термична обработка, така че е топла и когато я прехвърлям в съда, тя го загрява (може би съвсем леко, но все пак).

      Мисля, че е важно да се уточни и какво означава студен съд. Ако той се намира в кухнята, където е топло, мисля, че няма голяма опасност от спукване. Ако кухнята е на остъклена тераса и глиненият съд стои там през зимата или е закътан в студен килер или мазе, сигурно ще се спука ако се сложи в загрята фурна на 180°C – 200°C без да се темперира.

  6. Изключително вкусна рецепта! Дори не предполагах, че може да се получи нещо толкова вкусно. Благодаря за рецептата!

  7. А от къде намирате такива добре оформени дафинови листа ? Изглеждат ми почти свежи. В обикновените магазини намирам само сухи, начупени, с убит цвят и аромат.

    1. Добро око, Емилия. 🙂 Тези листа набрах от едно лаврово дърво това лято в Тоскана и си ги донесох. Оставих ги да се сушат на открито, но изглеждат почти като свежи. Предполагам, че дафиновите листа в магазина са изсушени чрез дехидрататор и затова изглеждат така.

  8. Привет, Йона! Пробвахме рецептата вкъщи и честно, надмина очакванията ни! Тази рецепта ми стана любима и според мен бие обичайните продукти от нахут като фалафели и хумус! А дафиновият лист приляга идеално на сладостта на лука и придава очарованието на манджата!

    И Честит Рожден Ден на малкия Даниел! Да расте здрав и много щастлив!

  9. Търсейки рецептата за меломакарона, незнайно как – попаднах на това. И тъй като от известно време вкъщи сме запалени по хумуса и нахута въобще, ще бъде приготвено в двоен размер. Имам леки резерви към розмарина, защото съм слагала сушен в хляб и единодушно не се хареса. Но пък количеството лук ме изпълва с радост, защото моята любов към лука клони към мания, заради която съм критикувана.

  10. Пробвах рецептата и се получи страхотен резултат. Питането ми е с какво мога да заменя розмарина. Хич не ми харесва, като аромат. С каква друга подправка може да се смени, например с риган дали ще стане добре.

    1. Риганът ще бъде супер тук. Може да използваш и други средиземноморски билки – мащерка, салвия по време на готвенето или да поръсиш с прясно нарязан магданоз при сервирането.

  11. Привет,
    Тази рецепта я правих и аз прочитайки книгата „Мед, маслини, октопод“ още при публикуването ѝ в България. Това лято (2015) ходихме до Тасос и посетихме таверната на хотел „Архондиса“. Там Тасос от Тасос беше приготвил точно такъв нахут но в огромна тава в огромната фурна на дърва в двора си.
    И както вече се досещате нищо общо нямаше с нашия нахут приготвен във електрическата фурна 🙂 Макар и моят дафинов лист да е набран от храстите в родния ми град Ивайловград и розмарина, лука и нахута да са от градината на майка ми, прибавянето на пушек от дървата във фурната не може да се замени с никоя подправка 🙂
    Въпреки всичко обаче, тази вечер мисля отново да направя този нахут в къщи.
    И как то казва баба Мария от книгата, когато американеца я попита, колко време се готви: „Докато е готов.“ 🙂

  12. Здравейте Йоана. Съвсем наскоро попаднах на Вашият блог. И той се превърна в един от любимите ми. Поздравления. И както казват тийнейджърите – много е як. :). Пробвахме в къщи и „никуляс“ нахута, и фокачата и сотираните моркови с кимион. Уникални са. Благодаря ти.

    1. Благодаря, Калоян! Ще се радвам да откриете тук още привлекателни за вас рецепти. Ще се радвам и на обратна връзка за всичко свързано с рецептите и блога.

  13. Наистина страхотно ястие. Аз сложих и сушена салвия, стана изненадващо(за мен) вкусно.

  14. Готвя го вече няколко пъти и все по-вкусен става от предния път!Дори взех да се заглеждам по други рецепти с нахут!

Коментирай