Шакшука

Безгрижие. Асоциира се с плаж, шезлонг и коктейл. Глупости! От десетина дена насам решавам да попадна в облак от безгрижие. Не правя планове, не мисля за следващата публикация, не се вълнувам особено какво ще сготвя за вечеря, защото домат сирене и хляб вършат добра работа. И вино – да не забравяме. Нямам търпение Даниел да се събуди (а той като никога спи повече от обикновено), за да играем. Защото нямам какво друго да правя. Всъщност, защото не съм планувала какво да правя. Вместо да водя деня, оставам се той да води мен. Моето безгрижие ме побърква!

Шакшука

Не е толкова горещо за да не мога да мисля, но въпреки това, оставяйки се на течението, заедно с него полита и мисълта ми, за да се изгуби безвъзвратно. Виж, ако бях на шезлонг с кокетйл, би било разбираемо. Но не съм и от този факт положението става застрашаващо. Не, не, няма проблем, че не съм на плажа. Проблемът е в действителността, която отказвам да възприема или не мога да разбера. Шантава работа. Може би в такива моменти изобщо не трябва да ми се предоставя средство за писане – било монитор и клавиатура, било бял лист и молив, защото пиша толкова хаотично, колкото и хаотично текат мислите и настроенията ми. Но пък може би точно в писането в такива моменти разбирам още една част от себе си. Това, което сега разбрах е, че не мога да бъда безгрижна. Дори, когато целенасочено се стремя към това. Имам нужда сивото ми вещество да работи на пълни обороти, имам нужда от планове, имам нужда от действия, от които да изтичат положителни емоции, които да карат сивото ми вещество да продължава да работи на пълни обороти, откъдето кръгът на щастието се затваря и всички са доволни.

Продукти за шакшука

Една сутрин се събуждам с мисълта, че през деня ще правя конфитюр от ягоди. Извадих всички празни буркани от килера, измих ги и ги стерилизирах. Излязох да купя ягоди, но не намерих добри, а там където намерих бяха от 6 до 10 лв за килограм. Върнах се без ягоди и доста обезкуражена, че искам да направя нещо, а не мога. От миналогодишните сладка и конфитюри, ягодовото беше първото, което свърши. Тогава нещата като че ли се случваха по-леко, въпреки че бях бременна и постоянно ангажирана с нещо. О, сетих се защо. Сивото ми вещество беше погълнато в мисли за предстоящото раждане, действия по книгата ми (очаквайте скоро, както се казва) и изкарах шофьорски курс успешно като междувремено ходех на работа. Безгрижието не е моето нещо.

Нарязани зеленчуци за шакшука

Сградата, в която живея сега е нова и в нея постоянно се нанасят хора, следователно ремонтирант. Прието е, че от 2 до 4 часа следобед, майсторите трябва да прекратят работа или ако вършат нещо, то да не вдига шум. Един следобед решавам, че ще си легна с Даниел и когато той заспи ще почета книга и ако ме хване сън ще поспя. Ремонтът на горния етаж, продължава с месеци, но в последните няколко дни хората нещо много се активираха и трополят когато си искат. Точно в периода от време отреден за почивка и в деня, в който аз реших, че мога да поспя следобеда, трополенето ескалира, а заедно с него и нервите ми. На молбата ми да се спазва регламентираното време за пазене на тишина получих отговор „Преместете се в другата стая.“ Разбрах, че няма смисъл да споря, казвам добре и си мисля как студентчето от по-горния етаж, който редовно се изявава като ди джей, а силата на музиката му може да се конкурира с концерт на стадион „Васил Левски“ ще им разкаже играта. На мен сега ми я разказва, само че между 5 и 8 часа вечерта. Нямам нужда от повече безгрижие.

Шакшука

Вечер, когато Даниел заспи (нали не си мислиш, че е в 8 часа със Сънчо) прочитам няколко страници от „Под небето на Тоскана“, за да се заредя и запълня липсващата ми през деня празнота от кухнята. Попадам на класически тоскански рецепти и няколко американски предложения, но умело адаптирани към тосканксата кухня или приготвени с тоскански продукти, което би дало много по-различен и много по-вкусен резултат. Има рецепти с италиански кейл – зеле с тъмно зелени листа, които не се свиват като на обикновеното зеле, а растат нагоре и си спомням за една рецепта за шакшука, която четох преди време и в която има кейл. У нас не съм срещала какъвто и да е кейл, а шакшуката няма нищо общо с Тоскана, но мисълта, че мисълта ми започва да рикушира, вместо да се рее в пространството и да се оставям течението да я отнесе е положителен знак, че не съм се предала на безгрижието. Край с безгрижието!

Друга сутрин след като се събудихме с Даниел и закусихме (по-точно той закуси) си отварям лаптопа и виждам, че Вальо ми е споделил една позабравена песен, която и двамата харесваме. Замислям се над част от текста и по-конкретно „Появи се ти пред мен, като спомен от изгубена надежда“. „Като спомен от изгубена надежда“ звучи много назад във времето, много жадувано, но неосъществено, забравено. Обаче допълнено с „появи се ти пред мен“ вече звучи като сбъднат блян. Оптимистично – мисля си. Носи настроение. Затова са песните, нали? Да носят настроения. Храната също.

Всички мисли, които евентуално биха се породили в теб от текста по-горе, не са верни. Рецептата обаче е.

Шакшука

Шакшука

За първи път срещнах това ястие в началото на миналата зима и тогава си помислих, че бих искала да го приготвя, но с пресни домати, вместо от консерва. Ястието се оказа традиционна закуска от Близкия Изток, но разбира се би могло да се сервира като основно ястие, а предвид, че се приготвя в няколко страни, негови варианти не липсват. Най-общо това е пикантен доматен сос с чушки, в който се готвят цели яйца. Подобно ястие приготвяме и ние, но това, което отличава шакшука от нашите забулени яйца в доматен сос са подправките. Типични за близкоизточната и ориенталската кухня, кимионът, лютият пипер, кориандърът и дори кимът правят ястието различно.

Тъй като съществуват много разновидности и възможност за добавки към ястието, в него може да присъстват зеленолистни зеленчуци като спанак, листа от цвекло или кейлът, който споменах по-рано и заради който всъщност си припомних тази рецепта. Прегледах публикациите за шакшука от любими кулинарни блогове и сайтове, които следя и избрах четири от тях, чиито рецепти хем са сходни, хем се различават по нещо. Това са рецептата в nytimes.com, в epicurious.com, предложението на Дейвид Лебовиц и това от smittenkitchen.com Не можах да се спра само на едно от тях, но и реших да пропусна зеленолистните (в частност спанака, защото тук кейл и цвеклови листа не съм виждала да се продават) и направих това, което се очаква да се направи от поредния готвач – поредната вариация. Не избягах много от основните продукти, само пропуснах лютото и кориандъра и използвах както зелени, така и червени сладки чушки. Ако обичаш пикантно, в ястието може да се добави лют червен пипер или нарязана на ситно люта чушка.

Като цяло основните съставки в това ястие не са ни чужди като комбинация. Домати, чушки, яйца и сирене готвим във всякакви пропорции и разнообразни методи. Тук обаче дори само кимионът дава по-различен, източен и някак загадъчен вкус на познатата ни комбинация. Ако приемем, че тази подправката е ключова за шакшуката, то за останалато бихме могли да импровизираме по собствен вкус. Доматеният сос може да се обогати с малко количество доматено пюре. Сладкият червен пипер може да се замени или комбинира с пушен пипер. Това придава наистина фантастичен аромат. Чушките може да са комбинация от сладките и месести червени със сочните и крехки зелени или да се използва само един, предпочитан вид. Металният вкус на пресния кориандър винаги може да се избегне с добавянето на пресен магданоз, както направих аз.

Въпреки че ястието изглежда семейно или за вечеря с близки приятели, би могло да му се придаде по-елегантен вид като се сервира в индивидуални порции. За целта сосът се приготвя в тиган или тенджера, а след това се разпределя в шест индивидуални огнеупорни купички, в които се разпределя част от сиренето и се чуква по едно яйце. В този случай ястието се довършва във фурната, предварително нагрята на 180°C  за 10-15 минути или докато яйцата стегнат.

Посочените дози са за 6 малки порции.

Продукти:

  • 3 супени лъжици зехтин
  • 1 глава лук, нарязана на тънки полумесеци
  • 1 червена чушка, нарязана на ленти
  • 1 зелена чушка, нарязана на ленти
  • 5 скилидки чесън, нарязани на тънко
  • 1 чаена лъжица смлян кимион
  • 1 чаена лъжица сладък червен пипер
  • 1 чаена лъжица пушен червен пипер
  • 1 кг домати, нарязани на дребни кубчета
  • 200 мл вряла вода
  • 150 г краве сирене, натрошено
  • 6 яйца
  • пресен магданоз, нарязан
  • сол и прясно смлян черен пипер

В дълбок и широк тиган или тенджера се загрява зехтинът. Добавят се лукът и чушките. Посоляват се с малко сол и се разбъркват на умерен огън за 15 минути докато омекнат. Към тях се добавя чесънът и се разбърква за 1 минута. Изсипват се кимионът и двата вида пипер. Разбъркват се няколко секунди докато си отделят ароматите и  в тигана веднага се изсипват доматите и водата. Посоляват се със сол и черен пипер. Силата на котлона се усилва докато доматите заврат. Щом заврат котлонът се намаля до умерен и се варят за около 20 минути или докато по-голямата част от течността се изпари, но да остане известно количество.

Когато доматения сос се посгъсти, силата на котлона отново се намаля на умерена. Върху соса се поръсва сиренето. Яйцата се чукват едно по-едно в соса, като се внимава да останат цели. Всяко яйце се посолява със сол и прясно смлян черен пипер. Тиганът се похлупва с капак и яйцата се готвят на умерен огън 5 минути за рохки жълтъци и 10 минути за твърди жълтъци.

Шакшука

Когато яйцата са готови шакшуката се отстранява от котлона и се поръсва с пресен магданоз. Сервира се с хляб.

29 коментара

  1. Обичам шакшука и макар да напомня на нашия миш-маш(обичам и него), все пак е по-различна, а твоята е много изкушаваща. Йоана, ние „близнаците“ сме дейни натури, кипящи от енергия и идеи, разбирам те добре, аз също не умея да релаксирам, т.е. по този начин – с нищоправене, освен разбира се на почивка, на плажа. И да нямам работа – ще си намеря…дори съня ми е „загубено време“ и както се шегувам често – „аз и докато спя – мисля“ Поздрав и хубаво, енергично лято, на мах!

  2. Ехааа, подобно ястие правя и аз, а то си имало и име! Имам в момента кейл на терасата, който обмислях как да оползотворя. Случайно? твоята рецепта ме чака :)) Ще оставя някои растения за семена, ако успея ще ти заделя Йоана.
    Редовно използвам и кимион, мисля, че ще се върже чудесно.
    Най е хубаво безвремието, в което се понасяш, докато правиш безспир разни неща. То е доста по-различно от „бързам, нямам време“ или „работя като вол“ :)) Това са миговете, в които разбираме наистина себе си, както си написала и ти самата.
    Благодаря за рецептата, Йоана!

    1. Няма да се разсърдя на малко семена и инструкции за отглеждане. Изглежда, ще се наложи да си разширявам терасата.

  3. Ех Йоана просто … Ами просто те Обичам. Ммми шакшуката също:)) кейл вече имаме в градината и то много ще ти донеса една торба а от теб шакшуката, вино винаги ще се намери:)

  4. Привет, рецептата за съжаление не ми върши много работа, защото тук в Германия си нямаме сладки български домати, но ми стана интересно какво е това кейл. Та това било немското Grünkohl, в Германия много популярно ядене през зимата, защото реколтата почва от септември и продължава цяла зима, яде се на супа или нещо като каша за гарнитура към надениците, било много богато на витамин C. Но не се харесва на всички, трябва да си любител на зеленото.
    Бихме ли могли вместо с английската чуждица простичко и по български да го наречем къдраво зеле (като испанците col rizada). Извинете че се отплесвам във филологически разсъждения. Иначе идеята да се изпробват нови зеленчуци е много похвална.

    1. Ястието може да се приготви и с консервирани домати.
      Думата кейл за това листно зеле е приета чуждица в България. Или аз поне така мисля.

  5. Историята и рецептата са прекрасни! 🙂
    Очаквам с нетърпение и книгата.
    За информация – през последния месец няколко пъти купувам листа от цвекло на пазара в Младост.

    1. Значи, отсега планувам този уикенд да посетя младосткия пазар. 🙂 Благодаря за информацията.

  6. попитай ме за листа от цвекло следващия път, като дойдеш на пазара
    любими са ми за плънка на баница, а наскоро ги опитах и на сарми, вместо лозовите листа – родопски специалитет, трудна за описване вкусотия

    кейл чакаме скоро, понякога се предлагат дори цели 4 сорта

    съчувствия за ремонтите – все още имам спомен как един такъв над главата ми вместо 10 дни се проточи почти кръгла година
    това за между 2 и 4 не е просто прието – част от правилника е, длъжни са да го спазват
    и това в коя стая ще прекарваш времето си, не е тяхна работа
    следващия път не се занимавай с преговори – обади се на 112 и подай точен адрес, откъдето иде тормозът
    първият път полицаите само нареждат да се спре шумът
    второто посещение струва 500 лв
    и ако ги влече

  7. Ястието е мммм, но през цялото време ми се искаше да ти кажа да се насладиш на безгрижието

  8. Направих го с консервирани домати, накрая опитах, сосът кисел, ръснах малко захар и се оправи работата.

  9. Много вкусна и лека гозба, със сезонни продукти. Снощи си я замислих за вечеря. Започнах да си режа зеленчуците под скептичния поглед на „половинката“ и коментара: „пак листове – рецепти, пак какво ще забъркваш? „. Получи се страхотно ястие, с 4 яйца,без пушен пипер, дано намеря за другия път .
    След вечерята нямаше и следа от шакшука, останаха само обрани чинийки……

  10. шакшука ми приготви един евреин преди години
    Останал ми е лютивият вкус и убеждението, че това е едно арабско-еврейско ястие. Те нали са братовчеди… От същата категория са фалафелите, хумуса и дюнерите.

  11. Аз предпочетох първо да ми я сготви евреин тази шакшука. Правят я на изхода на метростанция Сердика. Рецептата на Йоана обаче ми звучи по- добре и скоро ще я пробвам.

  12. Вчера реших, че трябва да сготвя нещо хем топло, хем със сос, хем със сезонни продукти. И най-накрая дойде ред на шакшуката, и то с домашни яйца. След Великден кокошките ни вече са свободни да живеят спокойно.
    Сгря ни в този дъжд. Благодаря!

  13. Първи опит, не намерих пушен червен пипер, затова сложих само обикновен и кимион.
    Вкусно е, различно от миш-маш-а, даже ми харесва повече.

  14. Скъпа Йоана,
    Това е поредната рецепта от която останах впечетлена и която ще стане любима гозба на трапезата ни.
    Страхотно се получи.

  15. Разкошно ястие е това, браво!

    ( Между другото да вметна само, че търсачката не ми го откри).

    1. Радвам се, че рецептата ти е харесала, Мери.
      С Вальо знаем за проблема с търсачката, благодаря за сигнала.

  16. Шакшука,казвате…:-):-):-):-)Смешни сте!В много краища на България я приготвят ако не знаете.То ,това пушен,че и лют червен пипер,нали,друго си е.Заради него ще да е шакшука или както там го наричате.Кейл,казвате,дали не е къдраво зеле?Не?Разбира се,кейл звучи мистериозно и изтънчено:-):-):-)Кокоша ви работа!:-)

    1. Знаем, Lol, че подобно ястие се приготвя и у нас. Това се споменава в анонса преди самата рецепта. Шакшука е ястието от Средния изток, което въпреки сходните съставки, се различава от нашия вариант. За забулени яйца всъщност, съществуват всякакви вариации, а в случая аз съм използвала за база източното ястие. Не е трудно за разбиране, достатъчно е да се потърси повече информация по темата – https://en.wikipedia.org/wiki/Shakshouka
      Кейлът е листно зеле, чиито листа растат нагоре и не се свиват на топка. Има различни сортове, с различни отенъци на зеленото и с различни форми на листата.Къдравият вариант със зелено-сини листа е известен като италиански кейл. Може да се прочете още информация за видовете и произхода на името му – https://en.wikipedia.org/wiki/Kale. А защо да не го използваме, когато знаем за какво всъщност се отнася?
      Ако започнем да изследваме произхода на известни или сходни ястия, които се приготвят в почти всички краища на света, ще може да си обясним много от „съвпаденията“, които откриваме. Въпрос на желание за обща култура и препоръчителен акт преди да се отправи подобен коментар. Светът е колкото голям, толкова и малък.

Коментирай