Йоана на Земята – Свински ребра с кисело зеле

Свински ребра с кисело зеле

Ако си мислиш, че няма нищо романтично в свинското със зеле, лъжеш се. Тази манджа съвсем естествено се причислява в така наречената comfort food или на чист български – храна от и за семейството, храна от детството, храна, която е позната и несъмнено любима на мнозина от нас. И не случайно тази рецепта е в рубриката Йоана на Земята. Това е храна, която не изненадва и точно това и е хубавото.

Свинското с кисело зеле не е от най-честите неща, които правя, но затова пък, когато ми се дояде запрятам ръкави и се развихрям със сатъра (образно казано). Само където нямам бидон с кисело зеле в мазата, но по това време на годината в магазините е пълно с кисело зеле в най-разнообразни форми и разфасовки. Както естествено тази храна се вписва към традиционните домашни рецепти, така естествено тази храна се приготвя по различни рецепти във всяко домакинство. И това е съвсем нормално нещо, имайки предвид различните краища на страната, наследените умения от различните баби, нововъведенията от нашето поколение в стил „по-здравословно“. Никоя баба не би си помислила да задуши собственото си кисело зеле в нещо по-различно от свинска мас и със сигурност ще го подправи със стрити на ръка сухи чушки, които старателно сама е нанизала през есента на връв и ги е закачила да се сушат на сайвана. Но сега е малко по-различно и докато аз предпочитам да задуша зелето в растителна мазнина, то не бих отказала от сухите чушки на която и да е баба. Е, да, мога да направя изключение. Толкова рядко приготвям тази манджа, че малко повече животинска мазнина, за да стане киселото зеле толкова вкусно, колкото го помня, няма да е излишна. Вместо свинска мас, обаче имам малко патешка мазнина, която ще използвам.

За тази манджа няма точна рецепта. Има основни продукти с които винаги може да се импровизира. Поне аз (представи си) никога не съм я приготвяла с определени пропорции, грамажи и точно време за печене. Понякога избирам чисто месо, понякога взимам ребра. Понякога се намира някой да ми подари 1-2 кисели зелки, понякога си ги купувам от магазина. Понякога слагам лук, понякога праз. Понякога запържвам, понякога не. Понякога задушавам, понякога пека. Изобщо, както дойде. Този път обаче се постарах и си записах в тефтера какво и как направих. От гореизложеното съвсем ми е ясно, че няма да повторя това, което съм направила, вероятно и ти няма да изпълниш рецептата дословно, но не затова пиша тази статия. Пиша я за да те подсетя, че има и други неща освен киноа, басмати, филе алангле и друго там каквото се сетиш. Не че му има нещо на полусуровото месо. Даже е много хубаво, но друго си е да го задушаваш докато се разпадне. Пиша я за настроение и нагласа, защото скоро ще дойде големият мраз и ще видиш как ще ти се дояде блажна манджа с кисело зеле и люти чушки в добавка. Пиша за упражняване на правописа и да не забравям, че по-често трябва да стъпвам на земята.

Свински ребра с кисело зеле

Свински ребра с кисело зеле

Към сладкия червен пипер добавих и малко пушен пипер. Ако предпочиташ може да използваш и лют пипер, стига всички вкъщи да нямат проблеми със стомаха и да обичат люто.

Вместо ребра може да се използва месо, което се нарязва на парчета.

Посочените дози са за 4 порции.

Продукти:

  • 700 г свински ребра, нарязани на порции по 2 ребра
  • 1 кг кисело зеле, нарязано на дребни парчета
  • 300 мл зелев сок
  • 2 глави лук, нарязан на кубчета
  • 1 супена лъжица слънчогледово олио
  • 2 супени лъжици с връх патешка или свинска мас
  • 2 чаени лъжици сладък червен пипер
  • 1 чаена лъжица пушен пипер
  • сол и прясно смлян черен пипер

Ребрата се измиват и подсушават хубаво с кухненска хартия. Голям и дълбок тиган се нагрява на умерен огън и в него се изсипва олиото. Ребрата се запържват на две порции в него от двете страни, докато придобият цвят. Изваждат се и се оставят настрана.

В същия тиган се добавя патешката мас и се разтопява. Изсипва се лукът и се разбърква 4-5 минути докато омекне. Добавят се зелето, двата вида червен пипер, сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Внимава се със солта, тъй като зелето и зелевият сок са солени. Разбъркват се за 2-3 минути и тиганът се отстранява от огъня.

В керамичен съд, съд от йенско стъкло или просто в по-дълбока тава се нареждат зелето и ребрата като се редуват. Заливат се със зелевия сок и ако е необходимо се добавя вода, така че всичко да бъде покрито с течност. Съдът се захлупва с капак или алуминиево фолио и се слага в предварително нагрята фурна на 200°C. Готви се около 2 часа.

Ако се използва глинен съд, след като се запълни със зелето и ребрата се поставя в студена фурна, и тогава фурната се включва. В този случай времето за готвене трябва да се увеличи с около 20-30 минути.

13 коментара

  1. Любима зимна манджа у нас, не само за Коледа.
    Ето това си е „приземяване“, малко трудно се проветрява след това зеленце, но пък всеки в къщи е доволен и нахранен 🙂
    Прекрасно предложение за Коледа, и не само!

  2. Е, това вече е по моя вкус. Благодаря ти Йоана.
    Притеснявам се само от използването на зелевия сок – зелето и така е много солено.Аз предварително го изцеждам много добре, а при готвенето добавям вода.
    И пак е солено!

    1. При мен се получи добре. Не пихме много вода после. 🙂
      Аз използвах сокът, в който се продава зелето, а солеността сигурно зависи от производителя. Е, който иска може само вода да добави.

  3. Това е любимо зимно ястие в нашето семейство. Само, че аз първо слагам свински гърди с малко водичка, колкото да се отпенят, прибавям нарязаното зеле в тенджерата, добавям малко червен пипер, олио и 1 лъжица свинска мас.Доливам малко водичка и така варя час и половина-два.Накрая поръсвам малко ориз. Мятам в тавата, чер пипер обилно и във фурната. Да си оближеш пръстите.

  4. Най-любимото ми ядене! За предпочитане е печено. А с една уникална подправка, която (поне от мен) се намира само в родния ми град – Айтос, става ВЪЛШЕБНО. Говоря за Рогата чубрица или мерудия, всъщност това е Сминдух, но се слага цяло сухо клонче, както е с шушулките, а като си пусне аромата се маха, т.е. не се яде. Непременно опитайте. Да ви е сладък празникът и спорна новата година!

  5. Йоана,

    направо се просълзих на тази рецепта – колкото и да харесвам и следвам увлеченията по модните киноа, амарант и пр. и здравословно хранене и те харесвам заради идейните вариации с тях които предлагаш, направо ми напълни сърцето с този пост – толкова ми беше домъчняло за ДОМАШНОТО кисело зеле с животинска мазнина и ухаещо на вкъщи.
    Това ще е първото нещо, което ще приготвя в новата година (сега е малко късно за пазар), основно като почит към това, което сме и откъде идваме 🙂
    Благодаря ти за подсещанката!

  6. Свинско със зеле или капама в гювеч стават най- вкусни когато се готвят бавно. Снощи спретнахме капама, която възвря в гювеча 1 час и после още 9 часа, цяла вечер си къкри на 120 градуса. Вълшебство! 🙂

    1. Една приятелка го слага от вечерта във фурната на стотина градуса и сутринта го изключва, а вътре.. мозък, както се казва. 🙂 Не съм пробвала така, но някой път ще опитам. Иначе, зимните уикенди са най-подходящи за бавно готвене, съгласна съм.

  7. Завъртете в тигана 2 стръка праз 2-3 чаши ориз чубрица черен пипер и т.нПрибавете 2-3 чаши вода посолете!Сложете ориза в торбичка за печене.Надупчете я с едра игла.ПЪХНЕТЕ я по някое време в тавата със зеле.Хапвайте смесено.Няма равно на това.

Коментирай