Канелените рулца на Даниел

Канелени рулца

Който е суеверен по-добре да не чете, защото следва да разкажа за първото парти на Даниел или така наречената „погача“ (или „питка“), което излиза от всякакви общоприети рамки, ритуали и все неща, които не разбирам.

В един не много слънчев ден, моето слънце грееше и с огромно спокойствие прие своите феи-орисници. Само че без питки, които се чупят над главите на хората, но с всичко останало, което се сетиш, че може да се поднесе на едно парти с предимно възрастни, пък макар и да се води бебешко. Стигнах до решението да направя така заради самата себе си, но не от егоизъм.

Преди години бях поканена на едно такова бебешко парти, на което се канят само жени, а таткото беше изгонен и вероятно запиващ някъде с мъжете на тези жени или още по-вероятно скитосващ сам-самичък в мрачния неделен ден (такъв си беше денят, помня го добре). През цялото време се изпълняваха някакви ритуали, за които очевидно аз не бях подготвена и се чувствах съвсем не на място. Какви са ритуалите всички жени трябва да знаят, а останалите, които не са просветени  могат да си намерят информация. Наблюдавах любопитно какво извършват онези жени, които изглежда не само че знаеха какви ги вършат, но и са го правили стотици пъти и всяка от тях даваше наставления противоречиви на останалите. Освен с любопитство наблюдавах и доста сконфузно от възможно най-далечния ъгъл, защото не знаех какво се очаква от мен. Бях отишла да поздравя майката и да видя бебето, а изведнъж се оказа, че нямам левче, което трябвало да се остави на детето в някаква бяла кърпа пълна с трохи, която се завързвала на не знам си какъв възел и после майката я скрива дори и от себе си. Не смеех даже да гушна бебето и да му се порадвам, да не би да направя нещо, което не се вписва в регламента. Тръгнах си със смесени чувства, едва ли не разочарована от себе си и си казах, че другия път трябва да се подготвя. Такъв друг път за щастие не настъпи.

Друг случай свързан с ритуали, след който вече бях категорична, че нещата (каквито и да са те) трябва да се случват непринудено или изобщо не трябва да се случват беше от сватбата на моя близка приятелка. Родителите на младоженците толкова много се бяха ошашкали кое след кое следва, да не пропуснат нещо, кой какво, на кого, как и кога трябва да каже/даде/изтанцува, че съвсем бяха забравили за какво всъщност са се събрали. Отново през цялото време на тържеството се извършваха ритуали, имах чувството събрани от всички краища на страната, че горките родители не успяха да се отпуснат, да празнуват и да се радват на децата си.

Аз и Даниел

Бебетата и техните майки вече не стоят затворени в една стая до четиридесетия ден от раждането, нито пък булките са откраднати и заточени да живеят при свекървите си. Живея в друго време и имам възможност да изпълнявам други ритуали. Моите. Да не мога да изпратя собствените си гости или да карам бабата на Даниел да мете с метла след тях е като да стоя на челна стойка цял ден. Безумно и без смисъл! Не бих искала нито аз, нито гостите ми да се чувстват неловко, нито пък да ги карам насила да пият сладки ликьорчета, при условие, че много добре знам предпочитанията им към вино и бира. Ами който не може да яде или пие сладко по здравословни причини? Какво правим? Ще го държа на студена вода? Или още по-добре – няма да го каня. Искам с Вальо да можем да се видим с приятелите си, те да се запознаят отблизо с детето ни и всички да бъдат свободни да правят каквото си искат. В този дух първото парти на Даниел протече в спокойна среда без да карам някой да прави нещо против волята и разбиранията си, а аз се подготвих с онова, което обичам да правя  – няколко предложения за похапване, които разбира се не бяха само сладки. И преди да ме питаш кога успях да ги приготвя, ти казвам, че Даниел спи също толкова добре в прегръдките на татко си, колкото и в моите, както и в обятията на всеки друг, както по-късно разбрахме.

В процес на приготвяне

За сбирката на феите и елфът (в ролята на чичото на Даниел) заложих на вече опитвани предложения от категорията парти, които включват сезонни продукти и топли аромати.

Хапки с тиква и серано

Това са хапките от тиква със серано.

Екзотични парти кюфтенца

Екзотични парти кюфтенца по рецепта на „Меню“, в които присъстват онези топли аромати, за които споменах. Вместо да ги пържа ги запекох във фурната заедно с хапките от тиква и серано за да спестя време.

Пастет от патешки дроб върху препечено хлебче

Пастет от патешки дроб, сервиран върху препечено хлебче и поръсен с розов пипер. За пастета смесих две техники, като започнах по рецептата на Плачута и завърших по една от рецептите за мус от гъши дроб, която научих на майсторския клас за гъши дроб на списание „Меню“.

Баница със сирене

Класическа баница със сирене, но с некласически много масло. За да е хрупкава.

Разни сиренца

Разни сиренца.

Ароматни кекесчета с тиква и крем сирене

Ароматни кексчета с тиква и крем сирене.

Кексчета на клечка

Кексчета на клечка с дулсе де лече и орехов крокант.

И най-накрая в ролята на сладката погача се явяват канелени рулца. Хем по-сладки от нея, хем по-ароматни.

Канелени рулца

Канелени рулца

Адаптирано от книгата The Bread Baker’s Apprentice

Посочените дози са за 16 броя рулца.

За тестото:

  • 100 г захар
  • 1 чаена лъжица сол
  • 100 г меко масло
  • 1 голямо яйце, със стайна температура, леко разбито
  • настъргана кора от 1 лимон
  • 500 г бяло брашно + допълнително ако има нужда
  • 7 г суха мая за хляб
  • 300 мл прясно мляко, със стайна температура

За канелената захар:

  • 100 г фина кристална захар
  • 15 г канела на прах (1 1/2 супена лъжица)

За глазурата:

  • 200 г пудра захар
  • 100-120 мл топло прясно мляко
  • лимонов, портокалов или ванилов екстракт, или ром

За тестото в купа се смесват захарта, солта и маслото. Разбиват се с миксер докато сместа стане кремообразна. Добавят се яйцето и лимоновата кора. Разбиват се добре в сместа. Към нея се изсипват прясното мляко, маята и брашното. Разбъркват се с дървена лъжица докато се образува меко тесто. Ако тестото лепне се добавя още брашно.

Тестото се пренася върху леко набрашнен работен плот и се меси около 10 минути докато стане гладко, еластично и не лепне, но трябва да остане меко. Оформя се на топка и се поставя в намазана с растителна мазнина голяма купа. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на топло място за около 2 часа или докато тестото удвои обема си.

За канелената захар – захарта се смесва с канелата и се разбъркват хубаво.

Подготвя се тава с диаметър 30-32 см. Дъното и стените се намазват с разтопено масло.

Когато тестото втаса се пренася върху леко набрашнен плот. Разточва се на правоъгълник с дължина 60 см и ширина 30 см. Върху цялата повърхност на разточеното тесто се разпределя канелената захар. Правоъгълникът се навива на руло. Рулото се нарязва на 16 парчета с дебелина 3 см. Парчетата се подреждат в подготвената тава, като се поставят със срязана част нагоре. Не се прилепят плътно едно до друго, а се подреждат на малко разстояние едно от друго. Покриват се хлабаво със стреч фолио или кухненска кърпа и се оставят на топло за 1-1 1/2 часа докато се надигнат и запълнят оставеното разстояние между тях.

Фурната се нагрява на 180°C. Тавата с рулцата се слага на средно ниво на фурната. Пекат се 30 минути. След като се извадят от фурната се оставят за 10 минути да се поохладят и се напръскват с глазура.

За глазурата пудрата захар се пресява и към нея по малко се изсипва прясно мляко до желаната гъстота.  Добавя се избран аромат.

34 коментара

  1. Ох, тук все едно сте изписала моите думи и чувства с тази разлика, че аз не просто не разбирам метлата, орехите, лука и суеверните словоизлиания, а направо изпитвам отвращение от тях след като дълги години просто будиха в мен смях……..Аз празнувах сватбата и всички празници и събития около детето ми така както исках и чувствах…..Поздравления за смелостта. Мен все още ме смятат за изключително странна и едва ли не, обричаща детето си на лоши поличби…..Радвам се, че има мислещи и интелигентни майки. Желая на вас и детето ви всичко най- хубаво! 😉

  2. Йоанка, да сте живи и здрави тримата и винаги да се радвате един на другиго, както вие усещате нещата, а не както някой някога е казал. 🙂
    Поздрави и да ви е много сладко (в живота)! 🙂

  3. Привет Йоана, споделям напълно мнението ти по въпроса!
    Традициите не са лошо нещо, но човек трябва да разбира, да чувства нещата, които прави.
    Празнувала съм всички такива събития по начина, който съм усещала че трябва да се празнуват и за всички останали празници съм така. Не правя нещата просто защото трябва да се правят. Това се отнася и за празниците, на които е прието да се сервира определена храна – ако нещо не ми харесва, просто не го приготвям!

    Даниел е невероятен сладур!!! Да ви е жив и здрав и да ви носи много радости.
    Ти също изглеждаш прекрасно, а новата ти кухня е много свежа – вижда че с пълна пара се вихриш из нея 🙂
    Поздрав най-сърдечен!

  4. Да сте живи и здрави и тримата! Поздравления и за партито, в крайна сметка това е личен празник и всеки трябва да си го прави както на него му харесва, а не както някой някога е решил, че трябва :)))

  5. Разкошен пост, много ти се зарадвах! Дори само да чета ми стига да остана огряна от твоята светлина!
    Разкошен Даниел, страхотни бузки сте си отгледали 🙂

  6. Прекрасно парти, прекрасно бебе, прекрасни родители! Все едно описваш моите представи за нещата (в моя случай реших проблема по сталински: Няма парти- няма проблеми 🙂 Достатъчно рожденни и именни дни, кръщенки и т.н. се задават в бъдеще, че да правя щуротии с метли и кърпи 🙂 Определено твоят подход е по-елегантен и бих го препоръчала на близките си за в бъдеще.
    А Даниел е просто прелестен! Пу-пу да не му е уроки 😉 🙂 🙂

  7. Най-напред поздравления по повод радостното събитие! Много е красив Даниел:) Максимално се израдвах на разсъжденията ти по въпроса – без излишна войнственост:), но твърдо и убедително си защитила позицията, която имам и аз. Празникът е, за да се сподели радост с близките, а не за да демонстрираме етнографски (псевдо)познания. Направи ми деня тази публикация – толкова много нежност и топлина лъха от всички снимки (дори и от тези, на които е снимана само храна:) Да сте живи и здрави цялото семейство и все така да споделяте и раздавате любов!

  8. Здравей и от мен 😉 Даниел е толкова забавен, рошав, розов, пухкав и прилича на мама! Толкова добре си описала Йоана за всички ритуали, че когато го чета ми изглежда фантастично камо ли да го видя! Аз също уважавам българските традиции, но повечето са мнг безумни и най-неприятното празника се обсебва от тях! Подозирам, че ще ме помолят да правя питка за една малка госпожица след около месец и смятам да се възползвам от тази интересна рецепта!
    Поздрави 🙂

  9. Според мен, традициите вече са станали куртоазия, защото хората не ги предават на ближните си, с топлината, магията, заряда, който носи една традиция. И попаднал на място, където се извършват такива, от хора, които нямат никакво намерение да те въведат в смисъла и тайнството на традицията, а по-скоро играят театър на собственото си его, ти изпадащ в размислите на смисъла от тези традиции… Или поне понякога аз съм имала за себе си такива самонаблюдения. Въпреки, че тая топли чувства към българските традиции (по-голяма част от със сигурност предхристиянски) аз пък даже не направих на 40 дни питка :))) Сигурна съм, че вашите приятели са останали очаровани от менюто. А Даниел си личи, че ще бъде будно дете. Нека ви бъде здрав, Йоанка!

  10. 🙂 Много красиво момченце си имаш! Здрав да ви е!
    Мисля, да препращам този пост към всички мои познати, които ще организират „погача“.Тази публикация ми напомни за първото ми подобно събитие и се чувствах странно след като и аз нямах желязна пара 🙁 не носех и сладко нещо 🙁 бях поканена последният момент и търсейки подарък нямах време да търся какви са традициите и какво се очаква от мен. Израснала съм в друга култура и наистина нямах информация как точно стоят нещата 🙁 Прекрасни канелени рулца!

  11. Прекрасно момченце! Много да му се радваш, и аз да нарека, пък нищо че не си суеверна 🙂 – да расте красив и умен, да е щастлив и да стане добър човек! Канелените рулца са ми любими, добре че ги поднасяш, точно сега им е сезона!Поздрави!

  12. Този сладък, бузест, пухкав Даниел ми прилича на едно топло канелено кексче (или може би в случая ролце) 🙂
    Да ви е жив и здрав и много да ви радва.
    И аз споделям мнението ти за традициите и погачата. И на двамата ми сина не съм правила погача. Сватбата си направихме изцяло по наше виждане, леко нестандартна, но такава каквато си я разбираме ние. Дори не съм кръщавала децата в църква, защото смятам, че вярата е много личен избор и не желая да я налагам.
    Отдавна искам да ти кажа, че имаш страхотен усет към думите и словото. Истински талант е да напишеш лична история, в която да споделиш чувства и мисли, без да досаждаш на читателя с излишни описания и емоции, и да съчетаеш това с рецептата, която поднасяш. Чета и други кулинарни блогове, където общо взето се изпада в двете крайности – или сухо поднесена рецепта (без лични размисли) или постове, които ми отнемат 40 минути четене и то накрая забравям за какво иде реч.
    Истински ти се възхищавам и за кулинарните умения и за естетичните ти качества.
    Успехи и здраве на теб и любимите ти хора! И да нахапеше бузките на Даниелчо-канелчо 🙂

  13. Везхитителни снимки и рецепти.
    Ритуалите винаги са ми се стрували невероятна мистерия, но с годините се убеждавам че наистина трябва да се запазват, за съжаление няма от къде да ги науча сега 🙂

    Пожелавам ви още много хубави поводи за богати трапези!

  14. Даниел е толкова прекрасен! Но искам специално да поздравя фотографа, защото знам колко е трудно (поне за мен беше) да хванеш погледа на съкровище на тази възраст по този начин! Той изглежда толкова спокоен и подготвен за фотосесия – впечатляващ и прекрасен!

    А аз искам да се поинтересувам ако е възможно от тези кексчета дулсе де лече с орехов крокант – къде мога да се запозная с рецептата, погледнах тук на сайта, но аз не мога да я открия.

    1. Нямам рецепта за тях в блога. Ще я публикувам някой път.
      Иначе може да приготвиш подобни като изпечеш любим блат за торта или кекс и след като го направиш на трохи (най-добре да се смели в кухненски робот или чопър) да го смесиш с готово дулсе де лече докато се образува тесто. Правиш топчета и ги овалваш в ядки, кокос или шоколад.

  15. Йоана,

    все по-малко време ми остава да надничам тук…отбивам се и вече има поне 10 нови статии, коя от коя по-интресни и чудесни.
    Ето, за първи път виждам личицето на Даниел, виждам те и теб с него и се възхищавам на женствеността ти, на излъчването и на силата ти!
    И кухнята виждам за първи път…мога да кажа, че е чудесна!
    Питах се- след като се появи Даниел дали постовете ще намалеят, защото ще си ангажирана със Слънцето си, а то обратното стана 🙂 Не зная как го правиш, но понякога ми се иска да пия чай на дивана ти и да гледам как брилянтно се справяш с всичко…или както ни караш да вярваме.

    Прегръщам те за целия ентусиазъм, нямаш равна, Йоалисима ♥

    1. Ваня, за всяко нещо си има време, а най-важното е да се чувстваш готова и да го искаш. Много мога да говоря, но не тук му е мястото.
      Наслаждавай се на това, което правиш!

  16. Здравейте Йоана, да ви е живо и здраво момченцето! То изпълва вече живота Ви със смисъл и майчина любов!
    Често влизам във Вашата страничка и откривам прекрасни рецепти! Сега отново харесах канелените рулца, които сте направила за Вашето момченце! Наистина изглеждат прекрасно и съм сигурна, че са и много вкусни!
    По отношение на традициите ще кажа само, че не са това, което бяха (ползвам това клише), но те са ни съхранили и е лошо когато ги няма. Без да се усетите Вие така или иначе сте се съобразили с тях – направили сте питка, събрали сте се заради бебето и сте му пожелали хубави неща за бъдещето. Ако прегледате „Етнография на България”, том 3, 1985 г, БАН ще видите, че всяко нещо е продиктувано от желанието за успех и здраве на мъничето.
    Желая Ви много щастие и успехи на всички поприща!

    1. Мислила съм си дали има описани някъде всички ритуали или се предават от уста на уста. Нямам съмнения, че се правят за добро, но наистина повечето от тях вече не се вписват в съвремения начин на живот.
      Събирането с приятели е съвсем умесно нещо, всички искат да видят бебето.
      Благодаря за пожеланията!

  17. Прекрасна статия и прекрасни снимки.
    Относно канелените рулца, дали е възможно да си направя фината кристална захар, като смеля обикновена такава -всъщност- в кухненския робот или в блендера към него. Не зная дали ще намеря такава и се замислих за този вариант.

  18. Получиха се не-ве-ро-ят-ни канелени рулца. Йоана, благодаря ти и за тази прекрасна рецепта. Направих ги за моя рожден ден и се харесаха много. Ароматни, мекички и сладички, поляти с глазура.
    Благодаря ти отново, че предлагайки ни тези невероятни рецепти се докосвам до твоя кулинарен свят и променям моя. Промених си отношението към храната и пресъздавайки твоите творби /това си е истинско изкуство/ съм много щастлива и моето семейство също, разбира се. Истинско щастие е за мен, че открих сайта ти и твоя Професионализъм.
    И накрая, ще си призная,че четейки последните ти предложения, се сетих, че сънувах скоро, че си купувам и разлиствам твоята книга.

  19. Привет, отново. Имам пак въпрос – трябва да направя тези рулца двойна доза – по желание на сина ми за училищния празник утре, мисля, че е по -добре да ги направя поотделно или да ги замеся заедно и после да ги разделя? Исках да чуя и твоя съвет. Хубав ден и много коледно настроение!

    1. Замеси ги наведнъж! Дори тестото може да втаса по-бързо, тъй като по-голямото количество задържа за по-дълго топлината в себе си.

  20. Здравейте, само да кажа, че канелените ми рулца станаха ужасно вкусни :))) За първи път правя нещо с месене и направо не мога да опиша с думи вкусотията, която се получи. Благодаря!!!!

  21. Здравейте, блогът ви е чудесен и рецептите изглеждат страшно изкусителни. Фен съм на канелените рулца, но никога не съм се пробвала да ги правя. С тази рецепта моментът настъпи. 🙂 Разясненията са достатъчно детайлни, но не разбрах как се получава глазурата. Тя трябва да стане кремообразна или я оставяме по-скоро течна? И има ли някаква допълнителна обработка или само добавям прясното мляко към захарта и толкова? Предварително благодаря!

    1. Глазурата се приготвя като съставките просто се смесят и е разбъркат с телена бъркалка. Глазурата става течна, за да може по-лесно да се нанесе върху рулцата, но след като престои върху тях, просто засъхва. С консистенцията на глазурата може да се импровизира според предпочитанията и приложението ѝ. За да бъде по-стегната се добавя пудра захар, а за да бъде по-течна се добавя повече прясно мляко. Това е най-семплата захарна глазура, която обикновено придружава подобен тип кифлички, понякога мъфини и кексчета. С такъв тип глазура може да се декорират бисквити и коледни сладки.

Коментирай