Йоана на Земята – Дамски каприз

Не е учудващо, че понякога се завръщам към онези познати вкусове, достойни да разнообразят, дори допълнят съвременните тенденции в сладкарството. Като че ли добре забравеното старо е за предпочитане от нововъведенията. Но всъщност това не изненадва, защото голяма роля тук играе леснотата на приготвяне и разбира се, да не забравяме най-важното – добре познатият вкус, от който ти става мило и се завръщат спомени от безгрижно детство.

Наред с Агнеси, Дамският каприз е от десертите присъствал в рецептурника на три поколения преди моето, вероятно и повече. В кулинарни книги от средата на XX век на две места открих варианти на сладкиша под името „Снежна торта“, на друго място откривам точно копие на съвременния вариант озаглавен „Фин сладкиш с орехова глазура“, а в книга от 1911 година се натъквам на точното заглавие „Дамски капризъ“, но съдържанието на рецептата е малко по-различно от сегашната версия. Проба на тази рецепта правих по време на една спокойна ваканция на село, но като че ли маслената основа на сладкиша не ми допадна много. Сладкишът се определя още и като английски, но в сегашната си версия не намирам нищо английско в него. Така и не успях да проследя произхода и историята на десерта, но е факт, че рецепта за него има в почти всяко домакинство. Може би пък в това му е чарът.

Не попаднах на човек, който да не се завърна в спомените си, когато опита сладкиша. Това е нещо, което уж разбирам, но винаги ме е озадачавало. Например като почерпя приятели с френски макарони или петифури с червено цвекло и ганаш с индрише, или пък съвършенството от печени кайсии с мед и джинджифил с хрупкави кори със заатар, те казват „ммм, много хубаво“. Но като ги почерпя с хапка незабравим спомен, тогава хубавото многократно увеличава силата си и дори да не си спомнят името на сладкиша възкликват „Майка ми приготвяше същия!“. М, да. И моята също!

Запомнила съм сладкиша със сладко от ягоди, затова се възползвах от сезона за да го приготвя с прясно ягодово сладко. Допълнението от орехови ядки е често срещано в рецептите за Дамски каприз, те дори присъстват в рецептурника на баба ми, но аз така или иначе никога не видях да се използват, когато сладкишът се приготвяше у дома. Пропускам ги в настоящата рецепта по съвсем сантиментални причини и се радвам, че запазвам точно тази рецептата и в моя рецептурник, такава, каквато съм я запомнила от моето детство.

Дамски каприз

Адаптирано от мама.

Майка ми изпичаше платката в широка тава и я оставяше да изстине в тавата без да прехвърля платката в друг съд. В същата тава продължаваше по рецептата. Направих леки промени в тази част.

Вместо да се използва сладкарски пош, разбитите белтъци може да се нанесат на равен слой върху цялата повърхност на сладкиша и с помощта на обратната страна на лъжица да се направят връхчета. За целта изпъкналата част на лъжицата се поставя върху участък от загладените белтъци и след това с рязко движение се вдига нагоре. Процедурата се повтаря многократно докато цялата повърхност се изпълни с връхчета.

За тези, които не разполагат с много свободно време или приготвят сладкиша извън сезона на ягодите, може да използват готово сладко от ягоди или друг предпочитан плод.

Посочените дози са за 12 порции.

Продукти:

  • 125 г меко масло
  • 400 г захар
  • 5 яйца, разделени жълтъци от белтъци, със стайна температура
  • 250 г кисело мляко, със стайна температура
  • 200 г брашно
  • 1 1/2 чаена лъжица бакпулвер
  • щипка сол
  • 1 чаена лъжица лимонов сок
  • 1 доза сладко от ягоди (рецептата по-долу)

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се тава с размери 28×24 см. Дъното на тавата се покрива с хартия за печене. Хартията и стените се намазват с растителна мазнина.

Маслото и 200 грама от захарта се разбиват с миксер докато се получи пухкав крем. Към тях се добавят жълтъците един по-един, като след всеки сместа се разбива хубаво докато се хомогенезира. Добавя се киселото мляко и се разбърква добре.

Брашното се пресява с бакпулвера и солта. Изсипва се към маслено-жълтъчната смес и всичко се разбърква добре с миксера на ниска скорост или на ръка с шпатула.

Сместа се изсипва в подготвената тава и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 25 минути. Проверява се за готовност с дървена клечка, която забодена в центъра на платката трябва да излезе суха.

Платката се оставя в тавата за 3-4 минути и се обръща върху плосък съд, подходящ за печене (друга по-голяма и плитка тава). Хартията за печене се отстранява и платката се оставя да изстине напълно.

Охладената платка се намазва със сладкото от ягоди.

Белтъците и лимоновият сок се разбиват с миксер докато започне да се образува пяна. Към тях по малко и при непрекъснато разбиване се добавят останалите 200 грама захар. Разбиването продължава докато белтъците се сгъстят и се образува гладък и плътен меренг.

Меренгът се прехвърля в сладкарски пош с накрайник отворена звезда (или друг по желание) и се шприцова върху сладкото от ягоди, като се запълва цялата повърхност на сладкиша.

Сладкишът се запича на грила на фурната загрята на 200°C за 3 минути или докато меренгът придобие цвят.

За сладкото от ягоди:

  • 600 г ягоди
  • 200 г захар
  • 1 шушулка ванилия

Ягодите се измиват и почистват от дръжките. Нарязват се на дребни кубчета и се слагат в подходяща тенджера. Към тях се добавят захарта и остърганите семенца от ваниловата шушулка. Слагат се на умерен огън и се оставят да заврат. Варят се 20-25 минути или докато сладкото се сгъсти. Охлажда се.

25 коментара

  1. Невероятен е този сладкиш, Йоана!И снимките са страхотни!
    Майка правеше като бяхме малки…но нямам рецепта…
    благодаря, че сподели твоята!Ще пробвам!
    Приятен ден!

  2. avatar Живка каза

    Много е нежен този сладкиш,Йоанка.Благодаря за рецептата!
    Хубав ден!

  3. avatar Дороти каза

    Перфектно изглежда.Обожавам падндишпановата основа поръсена с плодове:)

  4. avatar galika каза

    Много любим сладкиш! Правех го често преди, обикновено за празници в къщи. Обикновено използвах конфитюр от череши или вишни.
    Веднъж го направих със сладко от сини сливи (от мама), в което имаше орехови ядки. Помня, че се получи страхотно, леко киселичко и с изненада от схрускване на ядка :) Тогава отивахме на гости на приятели в Пловдив и сладкишът се возеше на задното стъкло на Трабанта. Бях го завила, доста внимателно, с целофанов лист, но, от завоите по Балкана, подносът пътуваше наляво-надясно. Естествено, като стигнахме, целият целофан беше олепен с крема от белтъците….но си го изгребахме с лъжичка после :)
    Благодаря за припомнянето, Йоана

  5. avatar Зара каза

    Да, наистина мил спомен от отминали времена…Майка ми го намазваше с кайсиево сладко и така си го знаех до днес. Ето че имало и други варианти – сладко от ягоди, вишни, сливи….Мама също не го вадеше от тавата , в която изпичаше блата. Благодаря, Йоана!

  6. avatar Slama каза

    Да се включа и аз към потока от сладки спомени… Но за мене този сладкиш не е само спомен, той присъства сравнително често и сега на трапезата ни. Класиката е класика. Само да добавя, че става страхотен с шипков мармалад или с конфитюр от смокини. А в белтъците добавям и орехи – смлени или нарязани. Става хрупкаво и изкусително!

  7. avatar Зорница каза

    Срам, не срам- ще си призная, че само съм слушала за този сладкиш. Нито майка ми, нито баба ми са го приготвяли и винаги ми е било любопитно какво е (като съм си представяла нещо трудоемко и сложно- а ето, че не е! :)
    Имам въпрос за сладкото от ягоди- не се ли добавя вода в тенджерката?

    • Не е необходимо да се добавя вода към ягодите и захарта. Когато се загреят се отделя достатъчно количество течност, която по време на варенето се сгъстява.
      Ще се радвам да опиташ сладкиша и да споделиш мнението си за него.

  8. avatar Зорница каза

    Ох, лесен-лесен, ама с две деца вкъщи и мъж, който ремонтира нещо си, по едно време взе да ми прилича на „Мисията невъзможна 4″ :)
    Както и да е- вече привършвам- остана само да запека меренга и- готово!
    Сблъсках се с няколко трудности (вероятно, причинени от моята самонадеяност), а именно:
    късно разбрах, че не се добавя никаква (наистина никаква) вода при ягодите. Аз сложих около 30-40 грама, мислейки си, че по-лесно ще разтопя захарта без да я карамелизирам. Голяма грешка! Около час по-късно видях твоя отговор и затова добавих още захар- за да сгъстя сладкото. Успях, но ми трябваше около час варене.
    Блата стана без забележки, само към края на печенето го покрих с алуминиево фолио, за да не прегори. Ухае прекрасно!
    А белтъците бяха голяма изненада, защото не се сгъстиха!?! Добре че, от тирамисуто в неделя ми бяха останали 4 белтъка и направих нов меренг, но с по- малко захар (160 гр.)- тъкмо компенсирах сладкото :)
    И така след минути- ще го опитам и знам че ще е страхотен!
    Благодаря за чудесната рецепта и спомените, коите аз ще дам на моите деца ;)

  9. avatar Мария каза

    Здравей, Йоана! Рецептата е страхотна, току-що я направих и с нетърпение, макар и още топъл съвсем леко опитах сладкиша – прекрасен е! Дори добавих някои неща! Беше ми останало едно пакетче с филиран бял шоколад и го добавих в тестото и една ванилова есенция и много приятно ухае. А сладкото стана също невероятно, даже мама ми каза: „Да вземеш да направиш и за зимата“ :) Благодаря ти за страхотната рецепта! И поздравления за хубавия и стилен блог

    • avatar Мария каза

      П.С Само дето нещо белтъците ми не успяха да се сгъстят, макар и да бяха на стайна температура – дали аз не ги разбих достатъчно, не знам… но разстлах отгоре и все пак макар и не толкова красиво се получи това, което трябваше :)

    • По-горе в кометар, Зорница също сподели, че белтъците не са се разбили. Възможно ли е да сте сложили цялата захар наведнъж? Трябва да се добавя постепенно при непрекъснато разбиване. Не се досещам за друга възможна причина.

  10. Наскоро правих подобен сладкиш, само че със сладко от кайсии и ябълки – получи се много,много вкусен. Нямам търпение да пробвам и твоята рецепта :)

  11. avatar Радослав каза

    Блатът не ми се вдигна много. Какво ли съм сбъркал? Киселото мляко тук (не в България) не е особено кисело. Може би трябваше да добавя няколко капки лимонов сок към него.

    • Платката по принцип не се надига много. Може да се каже, че увеличава половината от първоначалната си височина. За да бухне и за да се създаде приличен обем тук е важен бакпулверът. В някои рецепти киселината играе роля, но не смятам, че тук липсата й ще бъде фатална.

      Навярно си запознат с основните правила, но ако смяташ, че има сериозен проблем с обема на платката ще спомена няколко възможни причини. Може да бъде трайността на бакпулвера или ако е стоял известно време открит на влажно място дори все още да е в срока на годност. Друга причина е оставянето на сместа да стои по-дълго време преди да се сложи във фурната. Тогава действието на бакпулвера се намалява. И последното, което се съмнявам да си направил е слагането на сладкиша в не напълно загрята фурна на обозначените градуси.

      Ако платката не е глетава и не стои като гума, значи всичко е наред.

  12. avatar Радослав каза

    Вторият опит за блат беше малко по-добър, но не толкова ефектен като твоят. Затова просто слепих двата блата с ягодово сладко, а отгоре продължих по твоята рецепта. Стана много добре – пълно с витамини и други неща, които всеки един Карлсон като мен би харесал.

  13. avatar Зорница каза

    Първия път направих така: в купата сложих лимоновия сок и след това наведнъж белтъците и не ги разбих на сняг, а само докато станат на пяна. Захарта я прибавих на части бавничко и въпреки това крема си остана като много гъста сладкарска сметана и не ставаше за правене на цветчета, защото се разтичаше. Втория път реших да процедирам като с правене на целувки: разбих белтъците на твърд сняг, сложих захарта на два-три пъти и накрая- лимоновия сок. Така се получи на вид, но не знам дали има разлика във вкуса или друго нещо.
    Аз също искам да кажа, че планирам да си направя сладко за зимата- просто не съм очаквала, че може да има толкова голяма разлика между купеното от магазина и това, което приготвих аз.

  14. Перфектно изглежда.Обожавам пандишпанов блат поръсен с плодове

  15. avatar Анонимен каза

    Хе ..ииййй , познай кой ти пише , четох , четох / не издържах / и реших да драсна някой ред. Дамският каприз и мен ме върна в ,,доброто старо време,,оо..ххх прекрасен сладкиш , направен с много любов и топлина , но ..оооооо !!?? съм му забравил вкуса.

  16. avatar Мариета каза

    и моята мама го правеше този сладкиш и от известно време си мислех за него….хубава изненада:)

  17. avatar Габи Йорданова каза

    Хайдеее, и аз се включих към този сладкиш, супер е, Джо! Утре ще нося в офис защото имаме надпревара по приготвяне на сладкиши.. Ще видят те!

  18. avatar Анонимен каза

    bravo na vas

  19. avatar Магда Арабаджиева каза

    И аз никога не съм опитвала този сладкиш, защото в къщи не се е приготвял такъв. Но сега си записах рецептата, за която искам да благодаря на Йоана. Ще се пробвам да го направя.

Коментирай

или попълни следните полета

Ако съдържа връзки, коментарът ще бъде задържан за одобрение.