Топъл изгрев

Този период от годината ми е един от най-трудните. И от най-скучните. Точно в този перод – между края на зимата и началото на пролетта няма нищо. Нито зеленчук, нито плод, нито вдъхновение. Остави ги тези по пазарите. Да си продават каквото искат. То е извън сезона, извън реалността. На практика имам всичко, но на теория нямам нищо. Или май трябваше да ги обърна. Ти разбираш. Това, което имам е псевдо. Този труден период! Портокалите и мандарините не са същите. Омръзна ми от ябълки и круши. Не е точното време за зелени салати, копривата е внос. Ягоди съм свикнала да ям чак през юни, екзотичните плодове са все зелени и безвкусни. Има ли спасение в този сезон?

Знам, веднага ще кажеш, че един кулинарен артист може да се спаси във всякави ситуации, с всякакви продукти. Обаче работата е там, че и вдъхновението ми е в застой тъй както семената очакват слънцето и топлината за да се развият, да израстнат, да дадат плод. Цялата Земя е в застой. Или на мен така ми се струва?

Лутам се напосоки. Търся музата. Нали не ми е останало само виното и сиренето?! Сиренето! От лятото не бях правила сирене. Един колега веднъж ме попита как да си направи сирене. Обясних му подробно, но от негова страна последва въпрос, който наистина не очаквах. Попита ме дали може да се направи сирене без мая за сирене. „Браво! Добър въпрос.“ – рекох му аз, но нямах отговор. Малко по-късно го намерих. По ирония на съдбата, прочетох отговора в стара книга, в която са поместени рецепти от по-миналия век и която книга самият колега ми даде да прегледам. „Варено сирене от кисело мляко“ – прочитам аз и се зачитам настървено. Естествено че опитах. Нищо че рецептата е доста повърхностна, без подробности, без мерки. „Ей сега ще направя това сирене и после една хубава рецепта с него“ – викам си аз и мира нямам докато не опитам. И като го опитам вдъхновението ще ме изпълни, ще намеря спокойствие. Обаче, не! Това, което получих не мисля, че си заслужава. От 700 грама пълномаслено домашно подквасено кисело мляко получих 70 грамова топка наподобяваща нещо като сирене, но кисело и някак не по вкуса ми. Не е моето. Даже не искам и да го снимам. Намирам си поводи да не го снимам. Опитът беше добър. Добър като практика, но беше пръв и последен. „Трябва ти мая за сирене“ – ще кажа пак на моя колега.

Мислите ми продължават да се лутат. Наближава Великден, ще взема да направя проба за някой великденски сладкиш. Спирам се на Бабка. Напомня ми на бриош, но съдържа сушени плодове и ядки, и е сладък. Първият резултат е ето това. Точно това отдолу.

Нали ти казах, че всичко е в застой. Вдъхновението, креативността, мисълта… Само тестото ми май не беше. Формата му се видя малка и взе че изригна във фурната като вулкан. Плеснах се по челото като видях това, сякаш щях да се събудя от нереалността, в която се почуствах че съм. Сякаш пляскането по челото щеше да върне времето назад, когато беше моментът да преценя, че това количество тесто не е за тази форма, сякаш щях… много неща можеше да направя, много неща минаха през ума ми. Но отказах да се слушам. Изморена  ли съм или просто такъв е периодът? Искам да вярвам, че такъв е периодът. Този труден период! Ще изчакам, тогава.

Досущ съм като март. На настроения. Ту вали сняг, ту пече слънце. Вятърът издухва всичко. Имам желание, нямам муза. Къде да я търся, как да я намеря? Искам да бъда захарен памук. И да се слея с облаците. Виждам изгрева. Става топло.

Ангелски кейк с печен ананас

По идея от britishlarder.co.uk и knowwhey.com

Първо: След като два пъти за една седмица попаднах на много сладки и сочни ананаси купени от различни места, реших, че все пак спасение има.

Второ: От неуспешната Бабка, за която се изискват само жълтъци, останах с много белтъци. Досетих се за ангелския кейк, който не тача особено, а причината е че става много сух и дунапренен, безвкусен ми е.

Трето: Решена бях да се възползвам от екзотичната находка (сладкия ананас) и събраните на куп белтъци. Получих лек, екзотично сладък сладкиш, в който добавих и малко пълномаслени кокосови стърготини.

За ананаса:

  • 500 г изчистен пресен ананас, нарязан на едри парчета (измерен след почистването)
  • 120 г тъмно кафява захар (muscovado)

Парчетата ананас се подреждат в тавичка. Захарта се поръсва равномерно върху тях. Слагат се в предварително нагрята на 200°C фурна и се запичат за 30 минути. Разбъркват се от време на време за да се покрият с образувалия се захарен сироп.

След като се извадят от фурната се оставят да се охладят. Прецеждат се като сиропът се запазва.

Прецеденият ананас се смила в кухненски робот. Оставя се настрана.

Захарният сироп се слага в малка касерола на умерен огън и се редуцира. (Вари се докато се сгъсти и стане с консистенция на течен мед.) Охлажда се. Когато се охлади напълно редукцията ще се сгъсти още. Запазва се за покриване на кейка.

За кейка:

  • 12 белтъка
  • щипка сол
  • 1 чаена лъжица ванилова есенция
  • 10 г (1 1/2 чаена лъжица) лимонена киселина
  • 150 г захар
  • 120 г брашно
  • 2 супени лъжици царевично нишесте
  • 170 г захар
  • цялото количество печен и смлян ананас
  • 100 г кокосови стърготини

В голяма купа се смесват белтъците, солта, ванилията и лимонената киселина. Разбиват се с миксер докато белтъците станат обемни. Добавя се 150 грама захар и разбиването продължава докато белтъците стегнат и образуват твърди връхчета.

Отделно се смесват брашното, царевичното нишесте и 170 грама захар. Добавят се по малко към белтъците като се разбъркват внимателно с шпатула. Накрая в сместа се изсипват смленият ананас и кокосът. Разбъркват се внимателно с шпатула.

Подготвя се форма с подвижни стени с диаметър 26 см (използвах приставка за дъно с дупка в средата). Формата се намазва с растителна мазнина. В нея се изсипва сместа и се заглажда на повърхността. Формата се почуква леко в плота, за да се елиминират въздушни пространства.

Кейкът се пече в предварително нагрята на 165°C фурна за 45-50 минути. Проверява се за готовност с дървена клечка, която забодена в центъра на кейка трябва да излезе суха. След като се извади от фурната се оставя за 1 час да се охлади във формата. След това се освобождава от нея и се оставя да се охлади напълно.

Когато кейкът е охладен се залива със захарната редукция. Тя моментално попива в него и го прави сочен, с карамелен вкус, който приятно се слива с киселата жилка от ананаса. Поръсва се с кокосови стърготини. (Оцветих ги в зелено със сладкарска боя.)

13 коментара

  1. И на мен ми е такъв период, винаги, всяка година – януари и февруари са ми най-безличните и заспали месеци. Като изгрее слънчицето ще видиш, че всичко ще се оправи!

  2. Всички сме така,но Пролетта идва! А кекса е добра интерпретация.
    Йоана не ти подхожда да си тъжна!Чакаме Великденските вдъхновения!!!

  3. мм, това ме кара да се почувствам по нормално, че не съм само аз с проблеми с вдъхновението откъм супермаркета. Искам вече цветове, ягоди, череши, розови домати. Супер рецепта за ангелското тесто

  4. Много ми беше забавно да чета тази публикация и приятна разбира се заради ананаса. Грешките са за това, да се посмеем после от сърце и то всеки пък като се сетим за тях. Слънчев уикенд ти желая!

  5. Привет Йоана,

    много съм впечатлена, че споделяш с нас и неуспехите си – визирам четвъртата снимка. Аз се почувствах по същия начин, разрязвайки кейк, който бях забравила да проверя с клечка и се оказа течен – и аз като теб съвсем искрено се плеснах по челото.
    Благодаря ти за смелостта да покажеш и слабите си моменти, като противовес на изключителните неща, с които ме смайваш всеки път.
    Аз съм правила само класическия angel food cake, получи се, но и аз не бях впечатлена от сухотата му, даже и в добавка с портокалов крем. Ще опитам следващия път с плод, чудесна идея!

  6. един дядо продава коприва, лапад и див чесън на пазара в мусагеница, точно пред вратите на супермаркета, бере ги някъде по-на юг и ни радва вече втора събота и неделя с истински преснотии 🙂

    инак – поздрави за всичко в този блог, записвам се да те следя сериозно! :))))

  7. Йоана, а какво правим с 12-те жълтъка?… Че това си и истинска разсипия, ако не ги оползотворим. Дай няколко идеи, но за бързи неща, че след ангелския кейк едва ли ще имам сили и време за нещо по-сложно.
    Или пък – дали може да се замразят?… Благодаря!

    1. Така е. На мен обикновено ми остават белтъци, защото използвам предимно жълтъците за различни цели. Например за крем англез, сладолед, тирамису (в него не слагам белтъци), крем муселин (любимият за еклери), ронливо маслено тесто, което използвам за сладки и солени тарталети или киш, майонеза и други френски сосове на основата на жълтъци като холандез, в тесто за паста и прочие.

      Не съм сигурна, че за домашни цели би могла да включиш всичките жълтъци за едно ястие, но може да ги разделиш за няколко приложения (за няколко дни, например).
      Приготви си майонеза, която може да съхраняваш в хладилника известно време.
      Един-два жълтъка в тесто за киш и още 3-4 в плънката. Може да изпечеш гратен, който да залееш със смес от прясно мляко (заквасена сметана или кисело мляко) и няколко жълтъка.
      За десерт крем брюле и няма да усетиш кога ще свършат. 🙂

      За замразяването съм чела, че може да стане, но не съм практикувала, затова не мога да дам мнението си.

  8. Привет, Йоана, хубава и усмихната година желая на теб и твоето семейство!
    Имам въпрос относно ананаса, тъй като рядко купувам плода, как да се ориентирам дали е хубав или не и въобще как да си го избера?
    Слънчев ден!

    1. На първо място го огледай и избери здрав отвсякъде плод със зелени листа. Узрелите плодове обикновено са с по-жълтеникав цвят, но ако има и зелени нюанси не означава, че плодовете са зелени. Стисни леко плода с ръка за да усетиш колко е твърд. Ако е много твърд или много мек не го взимай. Ако листата са пожълтели и лесно падат от плода възможно е той да е изгнил отвътре. Помириши го. Трябва да има свеж сладникав аромат. Ако усетиш кисело или алкохолна миризма най-вероятно е изгнил. И на последно място го претегли на ръка. Ако ти се вижда тежък (независимо от размера му), най-вероятно е доста сочен.

Коментирай