Йоана на Земята – Нещо с тиква

Какво ли пък да е това нещо? Не ми се ядат сладки, нито кейк. И пица не ми се яде, ни ризото. Какво ли друго мога да приготвя? Чудя се какво са правили нашите баби, освен разбира се вита баница и печена тиква с мляко. Но предпочитам да е лесно. За да може и на теб да ти е лесно. Заравям се в старите книги. Намирам чудати предложения. Хм, започва да ми става интересно.

От заглавията, обаче нищо не се разбира. Трябва да прочета рецептите от край до край. Например под „Тиква с мармалад“ се крие торта от сварена тиква с орехи и сладко от сини сливи. Прималиво, но не ми хрумва как ще се сервира подобаващо. Или пък „Комбус“, който представлява пюре от тиква и сушени плодове. Нещо подобно е и „Мангафиш“. Интересни имена, но не знам откъде идват. Има най-много предложения за тиква на фурна. Май и на теб ти е омръзнало това. Добре. Ще прегледам още някоя рецепта. Спирам се на тиквени питки. Очаквам да има тесто, втасване, разточване – нещо такова. Обаче няма. Следвам рецептата и получавам палачинково тесто, но с тиква. Започвам да пържа. Малки питки, средни питки, по-големи питки, тънки, дебели… нещо не е наред. Загарят бързо, не могат да се обърнат. Имат вид на поплесък. Че даже и по-зле. Спирам да пържа, изключвам котлона. Още една неадекватна рецепта. Малко съм тъжна.

Имам още смес. Чудя се какво да я правя. Помотвам се из кухнята. От време на време поглеждам несполучливото тесто. Да го изпека на кекс или мъфини? Не! Сладък киш с тиква? Ммм, не! Препрочитам рецептата. Пропорциите са спазени. Защо не се получават тогава тези питки? Питки?! Ще добавя още брашно. Включвам котлона. Олиото започва да цвърчи. Ще ги хапнем топли с мед.

Тиквени питки

Адаптирано от книгата Българска национална кухня

Тази закуска наподобява повече на тиганици, отколкото на питки, но реших да оставя заглавието от книгата. И са пухкави като американските палачинки.

Посочените дози са достатъчни за закуска на четиричленно семейство, че даже и за почерпка на съседските деца.

Продукти:

  • 250 г сварена тиква
  • 1 яйце от свободно отглеждани кокошки
  • 200 мл прясно мляко
  • 1 супена лъжица захар
  • 1 щипка сол
  • 1 супена лъжица ванилов екстракт
  • 200 г брашно
  • 1 чаена лъжица бакпулвер
  • олио за пържене

Тиквата се намачква с вилица докато стане на пюре. Към нея се добавя яйцето и се разбива добре. Добавят се захарта, солта, млякото и ванилията. Всичко се разбърква хубаво.

Брашното се пресява с бакпулвера и се добавя към тиквената смес. Трябва да се получи консистенция като на гъсто тесто за кекс.

Олиото се загрява в тефлонов тиган. Със супена лъжица се загребва от сместа и се пуска в нагорещеното олио. Пържи се от двете страни докато придобие златист цвят. Могат да се пържат по няколко питки наведнъж.

Изваждат се и се отцеждат върху кухненска хартия. Поръсват се с пудра захар или се сервират с мед или сладко.

17 коментара

  1. Тези малки симпатични питчици идват съвсем навреме за закуска! Много приличат на тиганичките на баба ми, които напълно бях забравила! Ще пробвам твоите, може пък и не само на външен вид да напмнят на тях !:)

  2. Лелеле, страхотно!
    Точно такова нещо исках
    (писах ти в коментарите под рецептата за печени ябълки, ако си спомняш).
    Вече имам план – днес ще сваря тиква и утре ще закусим както си му е реда
    в събота сутрин! 🙂

    Въпрос:
    Ще се получат ли ако се запекат в тава върху хартия за печене?
    Хич не обичам да пържа…

    Лек ден и приятен уикенд. 🙂

    1. Може да се получи нещо интересно. Опитай!
      В случая пърженето не е толкова досадно. Стават бързо, а и в добре нагрята мазнина няма да поемат много от нея. Освен това ми хареса, че се получава хрупкава коричка и мека сърцевина. Най-добре се усещат докато са топли.

  3. Хм, точно си опекох тиква вчера, това изглежда много вкусно. Само че ме притеснява прясното мляко, ще станат много воднисти и колкото и брашно да му слагаш… ще стане същото което описваш с пърженето. Ще сложа кисело, мисля че ще се получи по-сполучлива консистенция. Ммм и канела ще им пасне добре.

  4. Страхотна рецепта! Обожавам тиква и това е една Различна идея от традиционните. Както винаги, си страхотно изобретателна! Поздравления!

  5. Рецептата много ми допадна и тъй като имах тиква реших да пробвам. Към сместа добавих и канела и портокалова кора. Но ми станаха мн тестени питките 🙁 отвътре ми останаха тесто, може би на мн силно съм ги пържила и са се запържили само отвън :(…

    1. Може и това да е – силно нагорещена мазнина. Но може да е и от брашното. Различните марки брашна и начина им на съхранение оказват влияние към това, какво количество течност поемат. Грамажът, който съм дала е ориентир, но имай едно на ум да го добавяш постепенно докато се получи желаната смес. А тя в моя случай беше малко по-гъста от обикновено тесто за кекс.
      Големината на яйцата и вида на тиквата също могат да окажат значение.

      Тази рецепта, колкото и лесно да звучи се оказа капризна. Потвърди го първоначалния ми опит, при който тестото беше много течно и след добавяне на малко брашно се получиха добри питки. Ако бях добавила още лъжица-две брашно вероятно нямаше да се получи много добре.

  6. Йоана, кога ще издадеш книга? Ти имаш толкова талант. И да готвиш, но и да пишеш и да запалваш хората. Искам да си имам рецептите на хартия, какво ще правя, ако изчезнат от тук някой ден?!? Ако се изпринтират, няма да е същото, на книга ще страхотно!
    А за тази рецепта, получи ми се страхотно, от раз, използвах за тиква бебешко пюре. И пърженето също си е супер, защото мисля че не е онова пържене от едно време с много мазнина, а с тефлоновия тиган може дори с няколко капки олио да се изпекат.

    1. Книгата – скоро! Но все с нови и непоказвани досега рецепти, защото не виждам смисъл да пренапиша блога си, макар и в друга форма.
      Не се бой за рецептите в блога. Те винаги ще си стоят тук. 🙂
      И браво за импровизацията с тиганиците! 🙂

  7. Еха колко се радвам! Дали стари или нови рецепти, това е твое и редакторско решение навярно, аз все ще си купя книгата! Стискам палци да стане бързо.

  8. На тази рецепта й се каня откакто си я публикувала, Йоана… От тогава в живота ми се случиха куп промени, домакинствах в различни кухни и формати, но всяка есен се намислях, че ще пробвам бухтите, и така до тази, когато опитах, повторих и вече и споделям 🙂
    В моята версия млякото беше кисело, а предварително нагрятото – фурна 🙂 Станаха прекрасни, изключително са бързи и лесни, и, поради по-скоро неутралния си вкус (не ръся с пудра захар) носят и сирене, и мед, и шипков мармалад (особено насипан в шуплите на бухтичките 🙂 )
    Благодаря ти за идеите и за провокирането на творческото мислене!

Коментирай