Салата от чери домати с ароматизирани с аншоа крутони и пармезанов дресинг

Дълго заглавие, нали? Можеше и още по-дълго да е. Като дългите дни, в които съм сама. Не е хубаво да си сам. Особено аз, особено сега. В период, в който искам всичко да споделя. Емоциите през деня, кулинарното училище, представянето на най-новата книга на Gourmet Publishing, запознанството ми с Ясен, който представи книгата много интригуващо, срещите със забавни и интересни личности, постановката „Египетска приказка за сърцето“ (удивително!), всичко. И най-вече храната, която приготвям. Да! Храната!

Опитах се да готвя само за себе си, ако изобщо приготвянето на една салата е готвене. Сложих в нея каквото имах. Но нямах желание да я ям сама. Не ми беше вкусно, дори когато се опивах да прокарвам тъгата с вино. Не помага! Намирам си странични занимания, опитвам се да се разсейвам. Не мога. Колкото по-дълго си с един човек, толкова повече усещаш липсата му. Казват, че сме като новоизлюпена двойка. А аз се чувствам, сякаш са отделили майка от дете.

В стаята е тихо. Усещам само аромата на парфюма му докато минавам покрай гардероба. Отвътре изгарям, но не мога да направя нищо. Мога само да чакам. Любов ли е това или привързаност? Или и двете? Или едното се съдържа в другото? Нима нямам нужда да остана сама? Не, нямам. Искам да споделям с човекът, без който и един пост не мога да напиша. Без когото не мога да бъда себе си, защото той допълва моята личност, както подправката допълва ястието. И без нея, то няма да е същото. И без него, аз не съм същата. Изгарям.

Салатата остана недоизядена. Но бутилката с вино свърши. Скоро и моята тъга ще свърши. Много скоро ще мога да вдишам аромата на парфюма му, усилващ се от неговата топлина. Много скоро всичко ще си дойде на мястото и живота ми ще тече по предишния начин. Даже и по-добре. Защото без да искам осъзнах, че храната наистина трябва да се споделя. И не само храната. Това, което правя с ръцете си за друг. „Храната е много повече от необходимост. Тя има социална роля, в която събира семейството и приятелите.“ Храната е любовта, която споделяме. С нея може да кажем всичко, стига да познаваме добре човекът на когото я сервираме.

А аз го познавам. И знам, че ще му хареса. Салатата, която мога да споделя. Салатата, приготвена с мисълта за щастливия момент на неговото завръщане. Цветовете и са като огъня вътре в мен… Очаквам завръщането му, което ще потуши пожара, ще ме успокои, ще ме балансира и аз отново ще бъда в хармония…

Пием вино и вдишвам от топлината му.

Салата от чери домати с ароматизирани с аншоа крутони и пармезанов дресинг

Адаптирано от книгата Art and Cook

Дозите са за 4 порции.

За крутоните:

Филетата аншоа се нарязват на много ситно или се намачкват с вилица.

В тефлонов тиган се загрява зехтинът. Добавят се чесънът и аншоата. Запържват се около 20 секунди докато отделят аромата си. Чесънът се отстранява.

Към зехтина се добавят кубчетата хляб. Посоляват се със сол и черен пипер. (Солта може да се пропусне, тъй като аншоата е достатъчно солена.) Разбъркват се добре докато попият зехтина и се запичат в тигана докато станат златисти и хрупкави.

Крутоните може да се запекат и във фурната.

За дресинга:

Смесват се балсамовият оцет и сосът Уорчестър. Докато се разбиват по малко, на тънка струйка се добавя зехтинът. Накрая се слагат пармезанът, сол и черен пипер на вкус. (Солта отново може да се пропусне.)

За салатата:

Доматите се разполовяват. Объркват се с дресинга. Добавят се крутоните и пресни листа босилек. Сервира се веднага. Допълнително пармезан никога не е излишен.

Забележка: Чери доматите може да се заменят с обикновени домати, нарязани на кубчета. Крутоните и дресингът може да се използват и за други салати като микс от зелени салати, например.

9 коментара за Салата от чери домати с ароматизирани с аншоа крутони и пармезанов дресинг