Салата от чери домати с ароматизирани с аншоа крутони и пармезанов дресинг

Дълго заглавие, нали? Можеше и още по-дълго да е. Като дългите дни, в които съм сама. Не е хубаво да си сам. Особено аз, особено сега. В период, в който искам всичко да споделя. Емоциите през деня, кулинарното училище, представянето на най-новата книга на Gourmet Publishing, запознанството ми с Ясен, който представи книгата много интригуващо, срещите със забавни и интересни личности, постановката „Египетска приказка за сърцето“ (удивително!), всичко. И най-вече храната, която приготвям. Да! Храната!

Опитах се да готвя само за себе си, ако изобщо приготвянето на една салата е готвене. Сложих в нея каквото имах. Но нямах желание да я ям сама. Не ми беше вкусно, дори когато се опивах да прокарвам тъгата с вино. Не помага! Намирам си странични занимания, опитвам се да се разсейвам. Не мога. Колкото по-дълго си с един човек, толкова повече усещаш липсата му. Казват, че сме като новоизлюпена двойка. А аз се чувствам, сякаш са отделили майка от дете.

В стаята е тихо. Усещам само аромата на парфюма му докато минавам покрай гардероба. Отвътре изгарям, но не мога да направя нищо. Мога само да чакам. Любов ли е това или привързаност? Или и двете? Или едното се съдържа в другото? Нима нямам нужда да остана сама? Не, нямам. Искам да споделям с човекът, без който и един пост не мога да напиша. Без когото не мога да бъда себе си, защото той допълва моята личност, както подправката допълва ястието. И без нея, то няма да е същото. И без него, аз не съм същата. Изгарям.

Салатата остана недоизядена. Но бутилката с вино свърши. Скоро и моята тъга ще свърши. Много скоро ще мога да вдишам аромата на парфюма му, усилващ се от неговата топлина. Много скоро всичко ще си дойде на мястото и живота ми ще тече по предишния начин. Даже и по-добре. Защото без да искам осъзнах, че храната наистина трябва да се споделя. И не само храната. Това, което правя с ръцете си за друг. „Храната е много повече от необходимост. Тя има социална роля, в която събира семейството и приятелите.“ Храната е любовта, която споделяме. С нея може да кажем всичко, стига да познаваме добре човекът на когото я сервираме.

А аз го познавам. И знам, че ще му хареса. Салатата, която мога да споделя. Салатата, приготвена с мисълта за щастливия момент на неговото завръщане. Цветовете и са като огъня вътре в мен… Очаквам завръщането му, което ще потуши пожара, ще ме успокои, ще ме балансира и аз отново ще бъда в хармония…

Пием вино и вдишвам от топлината му.

Салата от чери домати с ароматизирани с аншоа крутони и пармезанов дресинг

Адаптирано от книгата Art and Cook

Дозите са за 4 порции.

За крутоните:

  • 50 мл зехтин
  • 2 скилидки чесън, смачкани
  • 2-4 филета аншоа, добре отцедени
  • 1/2 франзела или друг бял хляб, без кора, нарязан на малки кубчета
  • сол и черен пипер

Филетата аншоа се нарязват на много ситно или се намачкват с вилица.

В тефлонов тиган се загрява зехтинът. Добавят се чесънът и аншоата. Запържват се около 20 секунди докато отделят аромата си. Чесънът се отстранява.

Към зехтина се добавят кубчетата хляб. Посоляват се със сол и черен пипер. (Солта може да се пропусне, тъй като аншоата е достатъчно солена.) Разбъркват се добре докато попият зехтина и се запичат в тигана докато станат златисти и хрупкави.

Крутоните може да се запекат и във фурната.

За дресинга:

  • 2-3 супени лъжици зехтин
  • 1 супена лъжица балсамов оцет
  • 1 чаена лъжица сос Уорчестър
  • 30-40 г прясно настърган пармезан
  • сол и черен пипер

Смесват се балсамовият оцет и сосът Уорчестър. Докато се разбиват по малко, на тънка струйка се добавя зехтинът. Накрая се слагат пармезанът, сол и черен пипер на вкус. (Солта отново може да се пропусне.)

За салатата:

  • цялото количество крутони
  • цялото количество дресинг
  • 8-10 червени чери домати
  • 8-10 жълти чери домати
  • 8-10 оранжеви чери домати
  • пресни листа босилек

Доматите се разполовяват. Объркват се с дресинга. Добавят се крутоните и пресни листа босилек. Сервира се веднага. Допълнително пармезан никога не е излишен.

Забележка: Чери доматите може да се заменят с обикновени домати, нарязани на кубчета. Крутоните и дресингът може да се използват и за други салати като микс от зелени салати, например.

9 коментара

  1. Колко красиво! Вие сти били поет, Йоана!
    Моля, приемете този не съвсем кулинарен поздрав.

  2. Колко романтично!
    Колко ми липсваш, означава колко те обичам….Как хубаво си изразила чувството!
    Валко е щастливец, че те има, Йоана 🙂

  3. Много хубав пост Йоана! Много личен, направо стриптизьорски 🙂

    Пожелавам ви още дълго да чуствате това което описваш.

  4. Много истински пост, Йоана! Знам точно за какво говориш! Храната е магия, само когато я създадеш с любов, споделиш я с любим човек и заедно й се насладите. Иначе е просто източник на хранителни вещества, поддържащи живота!

  5. м-м-ммм, вълшебно…
    (според мен салата е максимумът са несподелено готвене)

  6. Разликата във възрастта, сякаш ми дава право да се обърна на „Ти“. И затова ще ти кажа: А, бе момиче, остави готвенето – почни да пишеш! Не друг, а великият руски поет Александър Блок е написал: „Не хлебом единим жив человек!“ А ти си толкова истинска…

    1. Тук всички си говорим на „ти“. 🙂
      Много хубаво го е казал поетът! Изглежда всичко се крепи върху любовта. Към човека, към храната, към самата любов… Няма да оставя готвенето, но бих се опитала да напиша нещо. Може би когато всички емоции в мен затихнат за момент, за да мога да ги опиша на хартия. Може би, не знам.
      Благодаря за признанието, Иван! Надявам се да сготвиш нещо от блога. 🙂 И да ти хареса.

Коментирай