Един свободен ден може да протече по няколко начина. Всъщност, при мен се оказва, че свободните дни, не са чак толкова  свободни или иначе казано в повечето случаи са планирани. Да отида до еди къде си, да направя еди какво си. Разликата от делничния ден, е че сама планирам, какво и кога да направя.

Един неделен ден започна с късно ставане и дълго пиене на кафе по пижама. Гледам, от прозореца ми се усмихва топло слънце и си мисля, че днес ще е хубав ден за снимки.

Набързо обличам нещо и двамата с Вальо се запътваме към едно местенце, което по-късно ще ти представя. Следва разходка, шопинг и прибиране вкъщи, някъде към края на късния следобед. Времето неусетно минава, а плановете за снимки останаха за следващия свободен ден. (Какви снимки, пак по-късно ще ти кажа. Обичам да съм потайна. )

Колко хубаво би било ако изобщо не планувам свободните си дни, а се оставя на течението и на моментното настроение. Мисля, че този ден протече точно така. Даже и за вечеря приготвих нещо набързо, водена от желанието ми да бъде наистина набързо, но да бъде и здравословно, и вкусно.

Избрах това да бъде риба. Изненадващо е как напоследък все по-често се запътвам към рибния щанд в магазина. Може би топлото време и носталгията по средиземноморската кухня ми дава този тласък. Но аз се радвам, а най-хубавото е, че не се насилвам да се храня с риба, напротив. Обожавам всички риби и морски дарове. И като че ли позабравени през зимния период, сега отново се връщат в менюто ми.

Всъщност Вальо редовно си купува консерви с риба и по-специално херинга Матиас, която той обожава. При последният ни пазар той отново взе една консерва с херинга, а аз застанала срещу него с две охладени пъстърви в ръка му  се „скарах“ да не купува повече консервирана храна. На тази моя забележка, той погледна в пазарската кошница и заяви: „Ти пък, престани да купуваш моркови!“ Това ме разсмя и естествено оставих да вземе консервата с мисълта, че всеки от нас има любима храна и че някоя вечер може да се прибера по-късно от работа и да нямам възможност/време да приготвя топла вечеря.

И така, в лежерния неделен късен следобед приготвих пъстърва със зеленчуци. Вальо ми подсказа, че морковите не са от любимата му гарнитура и затова направих допълнително картофена салата.

Така премина един спокоен неделен ден, последван от спокойна вечер с чаша (две-три) вино - Glen Carlou, Южна Африка, купаж от Sauvignon blanc и Viognier. (Дали подредбата е правилна, ще ми каже Ясен, надявам се. Между другото няколко пъти им разместих местата, докато преценя как ми изглежда най-добре. Нарочно не протичам информация по въпроса.  )

Пъстърва на тиган с лук и моркови

По идея от menumag.bg

Продукти:

• 2 пъстърви
• 3-4 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязана на полумесеци
• 1 голям морков, нарязан на парчета по диагонал или кръгчета
• 100 мл. бяло вино (аз използвах сухо шери)
• сокът и настърганата кора от 1/2 лимон
• няколко стръка пресен магданоз
• сол и прясно смлян шарен пипер

Пъстървите се почистват, измиват и подсушават. Поръсват се със сол и прясно смлян шарен пипер.

Зехтинът се загрява в голям тиган. В него се сотират лукът и морковите за 3-4 минути като се разбъркват периодично. Зеленчуците се избутват към края на тигана и при тях се добавят пъстървите. Запържват се по 3-4 минути от всяка страна. Добавя се виното, лимоновата кора, сокът и наситнения магданоз. Рибите и зеленчуците се задушават за 5-6 минути и ястието е готово.