С по-топлото време, вкусът на средиземноморската кухня все по-активно започва да присъства в моята кухня. Отново търся познатите неща – домати, сирена, пресни билки и по-леки подправки. Като споменах и тях – вече насадих няколко саксии с любимите ми билки. Тази година ще се опитам да отгледам и лавандула, която според множеството справки, които направих, ще цъфти чак догодина. Засях и известно количество ягоди, да видим какво ще стане. 
Оттук, към слънцето
Иска ми се да имам повече лично време и време прекарано с Вальо. Да обиколим из китните малки селца, да се запозная с кухнята от различните региони на България. Иска ми се да бъда повече извън града, да си правя разходки и да бера диви цветя. Гъби няма да бера, защото ме е страх, но виж горски ягоди, малини, боровинки…
Салатите сега ще бъдат първото и понякога основно ястие към менюто. Както ги обичаме – със сирене, маслини, песто или друг любим дресинг. Иначе казано – богато овкусени. Хлябът, макар и по-малко консумиран в топлите дни, ще бъде пресен, ароматен, с лук и пресни зелени подправки, с плодове и сирена, с маслини и пармезан. Средиземноморския полъх ще става все по-осезаем в моята кухня, слънцето ще бъде моят водач.
Оттук, назад.
Интересно ми е как нашите предшественици са живеели и са се хранили семпло. Сега, сред толкова много разнообразие започвам да се обърквам. Не че е лошо разнообразието, но какво би казал за брашното? От едро смляно и грубо, присъщо по онези времена за бедните и селяните, брашното взима нови измерения за угода на богатите и заможните.
Всички знаем, че глутенът в брашното играе важната роля за бухнал и пухкав хляб. Бялото брашно съдържа повече глутен и затова е предпочитано, и едва ли не, става символ на богатството. Какво е богатството на една храна? Да имаш по-много, да си добре нахранен от сутрин до вечер, или храната, която приемаш, да е с изкуствени добавки, минерали и витамини. Бъркаме се нещо. Богатството е да имаш цяло зърно. И след като го смелиш, естествените минерали и витамини, да останат в брашното. То да е черно на цвят, ароматно и богато на вкус.
Приятно ми е да се запознаем.
Предшественикът, първообразът на зърното за хляб, или както често го наричат „прадядото на пшеницата“ – това е лимецът.
Това зърно, растящо и сега в диво състояние, напоследък започва да придобива известност и да се завръща на нашата трапеза. За по-добро. И най-хубавото е, че този древен сорт пшеница, не подлежи на никаква генна модификация. Що се отнася до глутена, той е сравнително по-малко от масово използваните подобрени сортове пшеница в днешно време. Хлябът е тежък, какъвто трябва да бъде. И ще добавя само, че хлябът иска здрава ръка, с други думи – месене.
Хлебчета с брашно от лимец, сушени домати, чесън и розмарин
По идея от sweetsensation-monchi.blogspot.com
Усвоиш ли веднъж приготвянето на хляб, имаш пълната свобода да експериментираш: да използваш микс от пълнозърнести брашна, да добавяш ароматни любими билки, семена, маслини, сушени домати, сирена. Приготвих това, което сега търся – средиземноморския полъх, идващ не отдалеч, а от фурната ми и достигащ чак до теб.
Продукти:
- 500 гр. пълнозърнесто брашно от лимец + допълнително за омесване
- 20 гр. прясна мая за хляб
- 1 чаена лъжица захар
- щипка сол
- 300 мл. топла вода
- 50 мл. зехтин
- 3 скилидки чесън, пресовани
- 50 гр. сушени домати, нарязани на ситно
- 2-3 стръка пресен розмарин, нарязан на ситно
Маята и захарта се разтварят в малко количество топла вода. Закваската се оставя на топло място за 15-20 минути докато шупне (на повърхността се образуват балончета).
Брашното се смесва със солта. Може да се добави допълнително сол – до 1 чаена лъжица. Добавят се розмаринът, чесънът и зехтинът. Сместа се обърква с дървена лъжица. В брашното се прави кладенче и в него се изсипва закваската. Добавя се по малко от водата като се замесва лепкаво тесто.
Тестото се пренася върху набрашнена повърхност и се меси докато стане гладко и престане да лепне. Поставя се в намазана със зехтин купа, покрива се с кърпа и се оставя да втаса за 40 минути или докато удвои обема си. След това време, тестото отново се премесва за 1-2 минути, връща се в купата и се оставя отново да втаса докато удвои обема си.
Фурната се загрява на 200°C.
Тестото се премесва още веднъж като в него се добавят сушените домати. Разделя се на 8 части. Всяка се оформя на топка. Подреждат се в намазана със зехтин тава, на разстояние една от друга. С остър нож на повърхността се прави кръст. Хлебчетата се покриват с кърпа и се оставят да втасат за 30 минути. Пекат се 25-30 минути докато станат златисто кафяви. Изваждат се от фурната и се оставят да се охладят леко.
Още информация за древните култури пшеница може да прочетеш тук.
Скъпа Йоана – точно заредих фурната с тарталетите с агаве и червени боровинки и седнах да видя какво нова става в фейсбук. И за моя огромна радост видях последния ти линк. Отново имаш точно попадение. От няколко дена съм на тема лимец. В най-скоро време ще пробвам тази рецепта и ще споделя впечатленията си
))
Лека вечер ти пожелавам.
ПС – очаквам да те споходи вдъхновението и да поместиш някой рецепта с амарант.
Амаранта все още го изучавам.
Като сготвя нещо вкусно с него ще споделя, разбира се.
ей, Йоана браво много ме кефиш.Супер рецепта ще я пробваме в Слънце Луна. Може да пробваш, експериментираш да замениш конвенционалната мая с квас. Става по бавно втасането ,но пък е много по полезно а и вкусът на лимеца с квас е страхотен,Лимецът е много подходящ и за курабийки пробвай.Сладки сънища
оле
а и още нещо, ясно ми става, че си ценител на виното и искам да споделя с тебе тазвечерното ни откритие.Червено естествено, на Тодоров Teres Cabernet Sauvignon special selection от 2006 да малко е скъпо , но пък си струва.А и доброто вино отваря нови врати на познание. Просто си представям комбинацията му с твоят хляб и парче домашно сирене . Не е ли истината в простите неща?
Ще опитам с квас, а сладки курабийки ще направя задължително.
Вино пия почти всяка вечер – по 1-2 чашки – току виж съм прозряла някоя истина за света.
Вече заменям червеното с бяло (че нещо тежко ми идва сега), но след твоята препоръка, ще опитам и това.
Хм, брашно от лимец не съм купувала и съответно вкуса ми е непознат. Само че напоследък съм се запалила нещо по брашната и със сигурност ще се сдобия и с такова. А за амаранта и аз ще чакам отзиви. Имам амарант и брашно от амарант, но нямам време да помисля как да ги оползотворя
А на мен ми е любопитно, приятния керемиден цвят на хлебчетата само от сушените домати ли е или от самото брашно?
Цветът е от печенето. Сушените домати не оцветяват тестото, добавят се накрая и присъстват за вкус.
В профанизирания си вариант (вместо брашно от лимец – 2 части бяло, 2 – пълнозърнесто и 1 – царевично; останалото – по рецепта), тези хлебчета се изядоха с голям ентусиазъм у дома. Всички активи и пасиви, естествено, бяха приписани на теб
Нещо съм се пристрастил към царевичното брашно заради прекрасната текстура и вкуса. Да имаш някоя тайна рецепта?
Имам.
Италиански кейк с полента. Очаквай скоро. 
Рецептата е невероятна! Аз я изпълних със следните промени- 250 гр. пълнозърнесто брашно от лимец, 250 гр. пълнозърнесто брашно от пшеница, 1 супена лъжица нерафинирана кафява захар, 1 непълна чаена лъжица хималайска сол и био мая на прах, която се слага направо в брашното. Към хлебчетата направих и студена супа гаспачо и се получи страхотна комбинация за горещата лятна вечер. Очаквам нови оригинални рецепти с лимец!