В новия 13-ти брой на списание Нея ще намериш идейка, как да се забавлявате с децата в кухнята. Минипици е моето предложение, децата сами да приготвят обяда си. От теб се иска само да замесиш тесто за пица. Останалото е според наличните продукти в хладилника, вкусовите предпочитания на децата и най-вече тяхната фантазия.
Междувременно може да приготвиш бърза салатка. А след кулинарната забава, заедно да почистите брашното от пода. Аз ще дойда да проверя. 
Чудесна идея, Йоана ! Поздравления за публикацията !
браво, Джо!
Винаги, когато съм го виждал това списание съм се чудил как се казва. „Herr“ ли, що ли?
Странен дизайнерски похват, защото съпругата ми (вероятно таргет аудитория) също се чуди и никога не и минава през ум да го купи.
Мерси за информацията.
Според мен, изписването на името е много оригинално. Има заигравка с Я и R, и най-якото е, че ако го прочетеш на български (НЕЯ) или английски (HER), занчението се запазва. Почит!
Хубава снимка с точилката и страхотно заглавие Пици за гладници
Искрено те поздравявам! Пишеш ли в списанието, за да започна да си го купувам, или е някакъв техен проект?
Не пиша, само готвя и снимам тематично. Но това не ти пречи да си купуваш списанието.
П.П. Заглавието не е моя идея.
Ех. днес го търсих, но го нямаха на едната бутка за вестници. Утре ще потърся на друго място.
П.П. Много ти прилича с по-къса коса!
Това с отрязването на косата се превърна в лошо заклинание. Винаги съм била с дълга коса, още от дете. Веднъж я отрязах много, много късо (като на момченце) и се случи преврат в живота ми – не хубав. За радост, след 4 години излязох от кръговрата. Оттогава я оставих да расте на воля.
Решавам отново да имам дълга коса, която да се вее от вятъра, а в топлите дни да връзвам на стегнат кок. 
Преди няколко месеца (около 5) пак я отрязах и пак ми се случиха кофти неща.
Не знам дали си внушавам, но повече няма да правя така.
много е хубаво да имаш дълга коса която да гали гърбът ти. Но най- хубаво е да има все повече хора които да следват истинското си призвание , да не спират да се забавляват с това да откриват и разкриват талантите си. Ура
Аз пък съм на обратния принцип – като ми се случи нещо лошо и веднага търся промяна, някак си да се отърся от негативните емоции и да започна на чисто. Мисли и ти така, като за едно ново начало
Йоана, сега заради теб ще почна да си го купувам това списание:) Минипиците наистина изглеждат интересно предложение за малкие помощнци/вредители в кухнята:) На моите поне със сигурност ще им хареса:.
Снимката с минипиците ме хвърля в дълбока чуденка – изглеждат толкова реални и обемни … че не ми се вярва да е снимка.